РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Свиленград, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200382 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № № 43-0000325 от
18.05.2022 година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” (РД „АА”) – Стара Загора, с което на С. И. И. с ЕГН
********** от град ********************, със съдебен адрес: град Стара
Загора, ул.„Гладстон” № 56, етаж 2, офис № 9, чрез адвокат Борис Х., за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
вр.чл. 101, ал. 4 и Приложение 5, част I, т. 5.2.3, б. „г”, от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 година за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства (ППС) (Наредба № Н-32 от
16.12.2011 година), е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200 лв.
Жалбоподателят С. И. И. чрез процесуалния си представител – адвокат П.
Х., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен –
1
описанието на нарушението било непълно (не била посочена каква точно е
повредата на гумата), не било посочено пред кой точно Съд подлежи на
обжалване и в коя община/област се намира ГКПП „Капитан Петко войвода”,
както и налице била некомпетентност по отношение на
Административнонаказващия орган (АНО).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него
се явява адвокат П. Х., който пледира за отмяна на обжалваното НП на
основанията, посочени в Жалбата, като допълнително сочи, че била налице
неяснота относно това кой е издател на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година
– МТС или МТИТС. Претендират се разноски по делото. Не е представен
Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
АНО (въззиваемата страна) – Директорът на РД „АА” – Стара Загора,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От Съда се иска да
потвърди обжалваното НП, тъй като било съобразено с материалните и
процесуалните правила при издаването му.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
При изпълнение на служебните си задължения свидетелите Г. Х. П. и Д.
М. П. (служители на РД „АА” – Стара Загора), на 24.03.2022 година около
13.00 часа в района на ГКПП „Капитан Петко войвода”, област Хасково,
посока от Република България към Република Гърция, извършват проверка на
състав от ППС, състоящ се от влекач марка „МАН”, модел „ТГХ” с държавен
регистрационен № СТ 79 65 ВВ и прикачено полуремарке марка „Вилтон”,
модел НВ3 с държавен регистрационен № СВ 88 86 ЕА – собственост
съответно на „Марков транс 2009” ЕООД и на „Т.С. лизинг – ауто” ООД (с
2
актуални Справки от Търговския регистър, приложени по делото), управляван
от жалбоподателя С. И. И. и извършващ международен превоз на товари –
ечемик (видно от Международната товарителница). При визуалната проверка
констатират, че водачът извършва превоз с полуремарке, което е технически
неизправно – гумата на първата ос от дясно е сериозно повредена. Направена
е снимка, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП).
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
Г. Х. П. – Инспектор в отдел „Контрол” към РД „АА” – Стара Загора към
Изпълнителна агенция „АА”, съставя против жалбоподателя и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бланков № 318374. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля Д. М. П.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на
фактическото нарушение, свързано с управление на технически неизправно
ППС, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите
на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр.чл. 101, ал. 4 и Приложение № 5 , част I, т.
5.2.3, б. „г”, от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година, които вписва за
нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя, който не
вписва възражения против констатациите.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Директорът на РД „АА” - Стара Загора, издава
процесното НП № 43-0000325 на 18.05.2022 година. В издадения санкционен
акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация, дадена от контролния орган. Наложено е на
жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 от ЗДвП. НП е редовно връчено – лично на жалбоподателя, на
20.06.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и
информацията, съдържаща се в Жалбата на И.. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
В кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020
година на Министъра на транспорта, информационните технологии и
3
съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна
агенция „АА”, които имат право да издадат НП за установени нарушения на
Регламенти на Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, ЗДвП и
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях и Заповед №
1308 от 30.07.2020 година и Заповед № 268 от 21.07.2021 година, двете на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, от която е видно, че
Антон Ставрев Ставрев е назначен да изпълнява длъжността „Директор на РД
„АА” – Стара Загора”, считано от 04.08.2020 година за срок до 3 години, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Информацията за персоналното заемане на
посочената длъжност от Антон Ставрев е и служебно известна на Съда.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
4
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 166, ал.
1 от ЗДвП са служителите на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус
е установено, а и не е спорно между страните, че към 24.03.2022 година
актосъставителят Г. Х. П. е заемал длъжността „Инспектор в отдел „Контрол”
при РД „АА” – Стара Загора към Изпълнителна агенция „АА””. В този
смисъл са и изявленията на свидетеля П. направени в открито съдебно
заседание, проведено на 11.10.2022 година. Предвид изложеното
актосъставителят Г. П. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП – Антон Ставрев Ставрев, е заемало към момента на
издаването му длъжността „Директор на РД „АА” – Стара Загора”, считано от
04.08.2020 година за срок от 3 година и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РД „АА” – Стара Загора, която е с компетентност на
територията на областите Стара Загора, Хасково и Кърджали съгласно чл. 17,
ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „АА”, приет
с ПМС № 272 от 29.11.2013 година (ето защо наведеното в тази насока
възражение в Жалбата и в открито съдебно заседание е неоснователно). При
наличието на изрична нормативно определена териториална структура и
организация на работа на Изпълнителна агенция „АА”, не може да говори че
издателят на обжалваното НП е некомпетентен.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на ППС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява моторно превозно средство (МПС). Понятието „управление” на
МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не
само привеждането му в движение. В случая свидетелите – служители на РД
„АА” – Стара Загора са категорични, че именно С. И. И. е бил водач на
процесното ППС, тъй като него са спрели за проверка като той е бил на
шофьорското място и на него са състави АУАН, при което той не е възразил,
не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си,
5
както и в съдебно заседание. В случая жалбоподателят не оспорва това
обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
1. На първо място, в АУАН и НП липсва пълно описание на
нарушението, което е вменено да е осъществил жалбоподателят – не е
посочена конкретната сериозна повреда на гумата на първата ос от дясно.
Конкретната техническа неизправност на процесното полуремарке не може да
се извежда въз основа на предположения от жалбоподателя и от Съда.
Непосочването на конкретната сериозна повреда поставя Съда в
невъзможност да прецени дали неизправността е значителна - предвид
приложената санкционна норма видът на неизправността е обективен
съставомерен признак на деянието и обстоятелствата въз основа на които се
преценява, че същата е значителна, незначителна или опасна, следва да бъдат
ясно описани, за да е в съС.ие жалбоподателят да упражни правото си на
защита, а Съдът да провери правилността на изводите на АНО предвид
установените в т. 71, т. 72 и т. 73 от § 6 на ДР на ЗДвП критерии.
Т.е. с обжалваното НП на жалбоподателя И. е наложено наказание за
това, че при управлението на процесното ППС се е движил със значителна
техническа неизправност. Преценката за вида на неизправността не е
произволна, нито почива на субективни възприятия и нагласи на
актосъставителя или на АНО. Напротив, тази преценка следва да се прави въз
основа на конкретни факти от обективната действителност – вида на
констатираната неизправност, които да бъдат подведени под релевантната
правна норма. В тази връзка установяването на действителната фактическа
обстановка има значение за правилното приложение на материалния закон, за
преценката за относимата санкционна разпоредба, а оттам и за размера на
наказанието, който с разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП е диференциран в
зависимост от вида на неизправността.
Имайки предвид тези съображения, Съдът намира, че в конкретния
случай по делото остава неясен видът на неизправността. Жалбоподателят е
поставен в положение да се брани срещу директен правен извод, който е
направен въз основа на неясни факти. За да е изпълнено изискването за
6
надлежно описание на нарушението от фактическа страна, срещу което
жалбоподателят да може да се защитава адекватно, то е следвало в АУАН и в
НП да се опише в какво се изразява твърдяната повреда. Така допуснатият
изначален порок при описанието на нарушението не може да бъде саниран на
настоящия етап от административнонаказателния процес. В производството
по обжалване на НП по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Съдът не отстранява
пропуски в Постановлението, нито може да допълва недостатъците при
описанието на признаците от състава на нарушението. Правото на защита на
жалбоподателя изисква той да е запознат с всички обстоятелства от
вмененото му административно обвинение още преди да бъде санкциониран с
НП. Да се приеме, че настоящата инстанция може за пръв път да попълва НП
с липсващите съставомерни обстоятелства, напълно би обезсмислило
предходните етапи на процеса.
Липсата на описание в АУАН и в НП на това в какво се изразява
твърдяната повреда на гумата на първата ос от дясно представлява
съществено процесуално нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Така направеното описание, но без дължимата конкретика не
позволява да се извърши преценка дали деянието осъществява състава на
административното нарушение, за което е издадено НП. По гореизложените
съображения Съдът приема, че Жалбата е основателна, а НП -
незаконосъобразно поради липса на надлежно описание на нарушението. В
изложения смисъл е и едно от възраженията, наведени в Жалбата и в открито
съдебно заседание, което се явява основателно.
2. На второ място, настоящият състав намира, че е допуснато и още едно
съществено процесуално нарушение при описание на нарушението от
обективна страна. Наказанието е наложено за нарушение на разпоредбите на
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които вменяват в задължение на водача на МПС
да се движи с технически изправно ППС. Такова правило се съдържа и в
разпоредбата на чл. 9 от Правилника за прилагане (ПП) на ЗДвП,
постановяваща, че се разрешава движението на ППС по пътищата, ако то
отговаря на изискванията на Правилника и на ЗДвП. В чл. 10 от ППЗДвП са
уредени хипотезите, при които МПС се определя като технически
неизправно.
Спецификата на законоустановеността на нарушението се изразява в
7
това, че същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен,
систематически и логически анализ с разпоредбите на чл. 101 от ЗДвП, чл. 9,
чл. 10 и чл. 11 от ППЗДвП. От редакцията на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.
9 от ППЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно
средство е принципно забранено и осъществяването му, в нарушение на
визираното правило, представлява нарушение. От съдържанието на чл. 101 от
ЗДвП и чл. 11 от ППЗДвП обаче се установява, че законът провежда
разграничение между хипотезите, в които техническата неизправност е
възникнала по време на движението и когато не е. От сравнителното и
логическото тълкуване на цитираните разпоредби се установява, че когато
техническата неизправност не е възникнала по време на движението,
придвижването му е забранено винаги, без изключение. Когато обаче
повредата е възникнала по време на движение, в зависимост от нейното
естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и
това не представлява нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 11 от
ППЗДвП, както и на чл. 101 от ЗДвП третира случаите, в които
неизправността е възникнала по време на движение, респ. кога
придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност и
кога не. Следователно принципно движението на МПС, което е технически
неизправно, е забранено, освен в изчерпателно определените от закона
случаи, когато техническата неизправност е възникнала по време на движение
и повредата е от такова естество, че не се налага незабавното спиране на
автомобила.
Разпоредбата на чл. 101 от ЗДвП урежда случаите, в които повредата или
неизправността възникне по време на движение, както и на видовете
неизправности. Когато отстраняването на повредата или неизправността на
място е невъзможно, водачът може да придвижи ППС на собствен ход до
място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки
за безопасност на движението. Правилото за поведение се съдържа в нормата
на ал. 1 на чл. 101, съгласно която при възникване по време на движение на
повреда или неизправност в ППС, която застрашава безопасността на
движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното
отстраняване. Съгласно ал. 2, когато отстраняването на място е невъзможно,
водачът може да придвижи ППС на собствен ход до място за тяхното
отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на
8
движението. От буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от
ЗДвП се установява, че тя третира специална хипотеза - когато
неизправността е възникнала по време на движение, а не когато същата е била
факт преди този момент.
Съобразявайки всичко изложено до тук, следва извода, че елемент от
обективна страна е и обстоятелството кога е възникнала техническата
неизправност, което следва да бъде посочено.
В случая, видно от НП, не е посочено неизправността да е възникнала по
време на движение, т.е. не е отразен елемент, отнасящ се до обективната
страна на нарушението, а това е съществено процесуално нарушение, тъй
като поставя нарушителят в невъзможност да узнае конкретните факти,
субсумиращи се под състава на твърдяното нарушение.
Всяко едно от констатираните нарушения по т. 1 и т. 2 по отделно и в
тяхната съвкупност представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Ограничава правото на наказания да разбере какво е фактическото и
правно естество на деянието, което се твърди, че е осъществил и че
представлява административно нарушение. Това налага отмяна на
обжалваното НП.
3. На трето място допусната е и неяснота относно нарушените
нормативни актове - при издаването на НП е налице двусмислие при
изписване на нормата, която се сочи, че касае законовия текст на
извършеното административно нарушение. Изведена е за нарушена нормата
на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр.чл. 101, ал. 4, без да става ясно кой е
нормативният акт, който я съдържа: дали това е законов текст от ЗДвП или от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година. По начина, по който е изписана
разпоредбата на чл. 101, ал. 4 и вр.Приложение 5, част I, т. 5.2.3, б. „г” от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година следва извод, че чл. 101, ал. 4 е норма,
съдържаща се в посочената Наредба. Това двусмислие представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
защото води до ограничаване на правото на защита на нарушителя да разбере
кое конкретно изискване не е изпълнил и то му е вменено като
административно нарушение и за което му е повдигнато обвинение за
извършено нарушение. В Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година липсва текст
на чл. 101, ал. 4. Ето защо в случаят е допуснато съществено процесуално
9
нарушение при налагане на административното наказание, което предпоставя
отмяната на обжалвания пред Първостепенния съд
административнонаказателен акт. Наказващият орган е допуснал смесване на
законовите разпоредби, които е посочил за нарушени, които не могат да се
извличат хипотетично при съпоставяне с действащите законови разпоредби.
Следва да се посочи, че неправомерното изписване на нарушените законови
разпоредби на извършеното нарушение в НП е в разрез с нормата на чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН и същото се преценя за съществено процесуално
нарушение - липса на задължителен формален реквизит, което винаги
ограничава правото на защита на наказаното лице. По същия начин
нарушените разпоредби са посочени и в АУАН. Така нито в АУАН, нито в
обжалваното НП е посочено ясно и недвусмислено изискуемото от чл. 42, ал.
1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН описание на законовите разпоредби, които
са виновно нарушени. За да е в съС.ие наказаният да упражни правото си на
защита необходимо поне в единия от двата акта нарушените разпоредби да са
правилно и недвусмислено посочени.
Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно, извън горепосочените допуснати
съществени процесуални нарушения.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна и че не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Би приел, че са
спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити – Съдът не би
приел, че е налице допуснато процесуално нарушение предвид факта, че не е
посочено, че ГКПП „Капитан Петко войвода” се намира на територията на
община Свиленград, област Хасково, тъй като това е ноторно известно
обстоятелство. Съдът не би намерил, че е допуснато съществено процесуално
нарушение предвид факта, че в НП не е посочено конкретно, че подлежи на
обжалване пред Районен съд – Свиленград, тъй като жалбоподателят се е
възползвал от правото си на обжалване, т.е. не са му нарушени правата и на
10
второ място - дори и Жалбата срещу процесното НП да бъде депозирана пред
некомпетентен Съд той ще я препрати към компетентния такъв и отново няма
да бъдат нарушени правата на жалбоподателя. Не би била налице неясното
относно издателя на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година, тъй като тя е
издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията към МТИТС, чието актуално към настоящия момент
наименование (абревиатура – съкращение, образувано от началните букви на
сложни наименования ) е МТС, поради което наведеното в тази насока
възражение в отрито съдебно заседание от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя би било неоснователно. Нарушението би
било описано точно и ясно. Налице би било и съответствие между описанието
на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложената и посочена от АНО санкционна норма би
съответствала на установеното нарушение. Предвид изложеното биха
липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание.
Правилна би била дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Съдът би приел, че е доказано нарушението по чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който движещите се по пътя ППС трябва да
бъдат технически изправни. Техническата изправност означава нормално
функциониране на всички системи на МПС. Както вече бе посочено
разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и
неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за
технически неизправни. Изискванията и критериите при оценка на
изправността на отделните елементи и системи на МПС, както и
подлежащите на проверка системи и елементи на ПС са определени с
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на ППС към Приложение 5 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 година. За всеки елемент, който се проверява в Приложение 5 се
съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на
тяхната сериозност. Неизправностите се категоризират в три групи в
зависимост от въздействието им върху безопасността на ПС, въздействието
им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в
движението, както следва: незначителни неизправности, значителни
неизправности и опасни неизправности. В случая АНО е приел, че е налице
значителна техническа неизправност по отношение на гумата на първата ос от
11
дясно на полуремаркето. В подкрепа на изложеното би бил и наличния в АНП
снимков материал, който не е описан в НП, но пък то препраща към АУАН,
където изрично е фиксирано наличието на снимков материал, т.е. на
доказателства в подкрепа на констатираното нарушение. Снимковият
материал остава приложен към АНП като АНО няма задължението да го
предоставя на жалбоподателя, но той може да се запознае с него в съдебно
заседание.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
Съдът би приел, че жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си; съзнавал е
общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Дори водачът да не е знаел за повредата на гумата, то Съдът би
приел, че отново е налице извършено административно нарушение при форма
на вината непредпазливост, тъй като водачът е бил длъжен и обективно е
могъл визуално да провери съС.ието на гумите преди извършването на
превоза, но не го е сторил, а съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, но този не е
такъв.
Процесното административно нарушение не би разкрило
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4
от ДР на ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради отсъствието на
установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни
такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена
опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък
изобщо - липса на такава. Нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят е формално на просто извършване, поради което за неговата
съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици. Отделно от
това самото нарушение касае дейност, строго регламентирана от правото,
имаща за цел осигуряване безопасността на движението по пътищата.
Нарушената норма е предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по
обществените пътища, което определя общественозначимия характер на
защитаваните от нея обществени отношения. Деянието на водача, Съдът би
приел, че е с завишена степен на обществена опасност, тъй като повреда на
гумата на полуремаркето би могло да доведе до загуба на контрол върху
12
управляваното МПС, а от там да се стигне до пътнотранспортно
произшествие със сериозни последици – телесни увреждания или дори смърт
за водача или някои от останалите участници в движението. Трябва да се
отбележи, че не се касае за лек автомобил, а за товарна композиция,
натоварена с ечемик, поради което и предвид тежестта има сериозно
натоварване върху гумите, което пък допълнително създава предпоставка за
евентуален пътен инцидент. Единствено намесата на контролните органи е
довело до отстраняването на неизправността и надали гумата щеше да бъде
сменена, ако водачът не беше спрян за проверка. Отделно от това съгласно
чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Административното наказание би било правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би
съществувала предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този
минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание,
Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание.
Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 11.10.2022 година свидетели – Г. Х. П. и Д. М. П.. За обективно
верни биха се възприели свидетелските показания на посочените свидетели.
Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към
жалбоподателя, което би ги провокирало да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на всички свидетелски показания не биха се намерили,
а единствено поради служебното им качество – служители на РД „АА” –
Стара Загора, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
13
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. която сума, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, следва да бъде присъдена на жалбоподателя И. с
оглед изхода на делото.
Според чл. 36 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението
се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв.,
колкото е и заплатеният адвокатски хонорар.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Изпълнителна агенция „АА”, е
отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно Изпълнителна
агенция „АА” да заплати сторените в настоящото производство разноски.
14
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят не
може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на
разноските от негова страна.
В случай на потвърждаване на НП искането за разноски, направено от
страна на жалбоподателя, би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № № 43-0000325 от 18.05.2022 година на Директора на РД
„АА” – Стара Загора, с което на С. И. И. с ЕГН ********** от град
********************, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр.чл.
101, ал. 4 и Приложение 5, част I, т. 5.2.3, б. „г”, от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 година, е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” с адрес: град София, ул.„Й.В.Гурко” № 5, ДА
ЗАПЛАТИ на С. И. И. с ЕГН ********** от град ************, сумата от 300
лв., представляваща извършени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 382/2022 година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15