РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №478 по описа
за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. **, район Л., ул. „Д.Х.” №**, ЕИК **,
представлявано от изпълнителните директори А.Ч.Д.и В.А.Г., чрез упълномощения
юрисконсулт С.Р. срещу Р.И. И., ЕГН **********,***. Исковете
са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл. 430 от ТЗ вр.
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответницата Р.И. дължи на ищеца сумите, присъдени в Заповед за парично
изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК №525/06.03.2018г. по ч. гр. д.
№830/2018г. по описа на ДРС, а именно: 1)
1856.40 лева, представляваща
дължима сума /главница/ по договор за потребителски кредит №**/03.05.2017г.,
заедно със законната лихва върху нея, считано от 27.02.2018г. до окончателното
плащане; 2) 80.08 лв.,
представляваща обезщетение за забава по договора за периода от 15.08.2017г. до
13.02.2018 г.; 3) 561.47 лв., представляващи договорна лихва за
периода от 15.08.2017г. до 16.10.2017г.; 4/ 99.96 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски
по частно гр. дело №830/2018г. по описа на ДРС за държавна такса /25.00 лв./ и
за юрисконсултско възнаграждение /50.00 лв./.
В ИМ се твърди, че на 03.05.2017г. „Т.Б.А.Б.”
ЕАД е сключило договор за потребителски кредит №** с ответника Р. И. за сумата
от 1500 лв., като към кредита е включена и такса за оценка на риска в размер на
211.20 лв. и застраховка „Живот” в размер на 128.70 лв. и застраховка „Безработица”
в размер на 131.27 лв., или общото крайно задължение по договора е в размер на
2619.35 лв. Горната сума е следвало да се погаси до 15.07.2019г. на 26 равни
месечни вноски, всяка в размер на 100.74 лв., а последната 26-та вноска с падеж
15.07.2019г. е в размер на 100.85 лв. Длъжникът е спрял плащането на вноските и
е просрочил 3 последователни вноски с падежи на 15.08.2017г., на 15.09.2017г. и
на 15.10.2017г. Предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на
16.10.2017г.
С оглед горното, ищецът на 27.02.2018г.
подал заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК във РС-Д. срещу Р.И., като по
образуваното ч. гр. д. №830/2018г. е била издадена Заповед №525/06.03.2018г.
и съдът е разпоредил ответникът да
заплати на ищеца следните суми: 1) 1856.40
лева, представляваща дължима сума
/главница/ по договор за потребителски кредит №**/03.05.2017г., заедно със
законната лихва върху нея, считано от 27.02.2018г. до окончателното плащане; 2) 80.08 лв., представляваща обезщетение
за забава по договора за периода от 15.08.2017г. до 13.02.2018 г.; 3) 561.47 лв., представляващи договорна лихва за периода от 15.08.2017г. до
16.10.2017г.; 4/ 99.96 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело
№830/2018г. по описа на ДРС за държавна такса /25.00 лв./ и за юрисконсултско
възнаграждение /50.00 лв./.
Заповедта е връчена на длъжника от ЧСИ
Н. Н.на 07.02.2019г., като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал
възражение. Съдът е указал на заявителя в 1-мес. срок от получаване на
съобщението да предяви искове срещу Р.И. по реда на чл.422 от ГПК за
установяване на вземанията. Изпълнително дело №** по описа на ЧСИ Н. Н., рег. №**
в КЧСИ е спряно с Определение №3210/31.12.2018г. по ч. гр. д. №830/2018г. по описа
на ДРС.
Ищцовото дружество в указания срок е
депозирало настоящата искова молба в РС-Д.. Ищецът моли съдът да приеме за
установено в отношенията между страните, съществуването на вземането му срещу
ответника Р.И. за сумите, присъдени в заповедното производство по ч. гр. д.
№8306/2018г. в Заповед №525/06.03.2018г. А в условия на алтернативност, ако
съдът отхвърли исковете по чл.422 от ГПК, се предявяват осъдителни искове срещу
ответника за заплащане на неизплатена главница в размер на 1856.40 лв. по
горепосочения договор за кредит и договорна лихва в размер на 561.47 лв.,
начислена за периода от 15.08.2017г. до 15.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът претендира сторените съдебни
разноски в установителното и в заповедното производство.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът не е
депозирал такъв.
В съдебно заседание, проведено на 26.09.2019г. ищецът,
чрез процесуалния си представител моли съдът да уважи исковете като основателни
и доказани.
Ответницата, чрез процесуалния си представител моли за
отхвърлянето на исковете като неоснователни и недоказани, твърди, че процесният
договор е сключен при липса на съгласие, налице е недействителност на
контракта, тъй-като поради ***
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е присъединено ч. гр.
д. №830 по описа за 2018 г. на ДРС, видно от което по заявление с вх. №4445/01.03.2018г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Т.Б.А.Б.” ЕАД срещу Р.И.
И. е издадена Заповед №525/06.03.2018г.
за следните суми: 1) 1856.40 лева, представляваща дължима главница по договор
за потребителски кредит №**/03.05.2017г., сключен между „Т.Б.А.Б.” ЕАД /кредитор/ и Р.И. И. /потребител/, заедно със законната лихва върху
нея, считано от 27.02.2018г. до окончателното плащане на задължението; 2) 80.08
лв., представляваща обезщетение за забава по договора за периода от
15.08.2017г. до 13.02.2018 г.; 3) 561.47 лв., представляващи договорна лихва за
периода от 15.08.2017г. до 16.10.2017г.; 4/ 99.96 лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №830/2018г. по описа
на ДРС за държавна такса /25.00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50.00
лв./,
Чрез ЧСИ Н.Н. ПДИ /поканата
за доброволно изпълнение/ и Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 07.02.2019г.,
който е депозирал възражение в съда на 08.02.2018г.
Указанията на съда за
предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта са получени от
заявителя на 15.01.2019 г., видно от разписката за връчено съобщение, а
исковата молба е депозирана в ДРС от кредитора на 11.02.2019 г.
Видно от приложения по
делото Договор за потребителски кредит №**/03.05.2017г. между ищеца и ответницата
Р.И.И. е сключен договор за заем за сумата 1500,00 лв., подлежаща на връщане на
26 месечни вноски /с краен срок- 15.07.2019г./ всяка в размер по 100.74 лв.,
като общата стойност на плащанията е 2619.35 лв., при ГПР 44.05 %. Съобразно
посоченото в договора първата вноска е с падеж 15.06.2017г., а последната с
падеж – 15.07.2019г. Към договора са приложени искане-декларация за
потребителски кредит от 03.05.2017г. /л.11-12/, рамков договор за платежни
услуги от 03.05.2017г. /л.13-15/, искане за откриване на банкова сметка ***.05.2017г.
/л.16/ и декларация от Р.И. от 03.05.2017г. /л.17/.
От приобщените **
документи, а именно: Експертно решение №** г., издадено от *** гр. В. /л.77/ и Експертно
решение №** г., издадено от ** гр. В. /л.50/ на Р.И. е призната ****
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 240 от ЗЗД, чл.79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания, за които по ч. гр. д №830/2018г.
на ДРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.2
от ГПК.
При така предявените искове в
тежест на ищеца е да установи
наличието на изискуеми вземания по издадената в негова полза заповед за
изпълнение за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по договор
за потребителски кредит №**/03.05.2017г. с твърдяното съдържание, сключен между
ищеца и ответника, изпадането на ответника в забава и размерът на дължимото
обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на месечните вноски по
договора за кредит /няма направени правоизключващи възражения за недължимост на
претендираните вземания/. Р. И., чрез процесуалния си представител в хода по
същество е навела твърдения, че договорът е нищожен на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД,
поради липса на съгласие, тъй-като ответницата не е ***Това възражение е
преклудирано, то е несвоевременно наведено.
От присъединеното по делото
ч. гр. д. №830 по описа за 2018 г. на ДРС, се установява, че в полза на ищеца
срещу ответника по реда на чл. 417, т.2 ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните суми, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда в законоустановения
преклузивен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземанията за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава, което обуславя допустимост
на производството.
Съдът е длъжен служебно да
разгледа процесния договора за неравноправни клаузи и без да е направено такова
твърдение и искане от страна на ответника. Именно в тази връзка, съдът следва
да се произнесе по въпроса, относно действителността на договора, представляващ
основание на търсените суми.
От Експертно решение № **
/л.50/ и Експертно решение ** издадени от ** – гр. В. /л.77/, се установява, че
ответницата Р.И. *** Посочените доказателства в качеството на официални
документи удостоверяват с материална доказателствена сила отразените в тях
факти, относно *** на ответницата. Ноторно извесет факт е, че лица с подобни ***
Все обстоятелства, в които лично и непосредствено настоящият съдебен състав се
убеди, по повод ***
Доказателствата, нужни за
установяване на обстоятелството, че ответницата е ***В този аспект при
сравняване на положените *** под договора за потребителски кредит /л.5-10/,
искане-декларация за потребителски кредит /л.11-12/, рамков договор за платежни
услуги за физически лица /л.13-15/, искане за откриване на банкова сметка ***
/л.16/, декларация /л.17/ в графите
„потребител”, „декларатор”, „кандидат”, „титуляр на сметка” е видно, че
ответницата *** Изписването на трите и имена под рамковия договор за платежни
услуги за ФЛ е отпечатан предварително при принтирането на документа, а не е
ръкописно положен от потребителя. По отношение на договора за потребителски
кредит /л.10/ е видно, че в графата „потребител” са изписани ръкописно двете
имена на ответницата, а не трите и и имена, липсва фамилното и име – И.. При връчване на съдебните книжа по настоящото
производство – съобщение по чл.131 от ГПК /л.42/, призовка за първото съдебно
заседание /л.47/, по заповедното производство по ч. гр. д. №830/2018г. –
подадено възражение от 08.02.2018г. /л.47/ и разписка за връчване на ПДИ от ЧСИ
Н. Н. /л.55/ е видно, че друго лице е изписвало имената на ответницата в тези
документи, почеркът е различен във възражението, в призовките, и в разписката,
поради причина, че Р.И. е ***
Съгласно чл. 11, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа задължителни 27
реквизита, конкретно изброени, като последният /визиран в т.27/ е: подписи на
страните, а ал.2 на горепосочената правна норма гласи че: „Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.” А
чл. 22 от с.з. посочва, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Чл. 24 от ЗПК
регламентира, че: „За договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143
- 148 от Закона за защита на потребителите.” Законодателят в
чл.147а от този закон е предвидил, че: „При сключване на договор при общи условия с
потребител, общите условия обвързват
потребителя, само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите
условия се удостоверява с неговия подпис. Търговецът или упълномощен негов
представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите условия
на потребителя. Тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с
общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от
търговеца. Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на
екземпляр от потребителя.”
От
събраните доказателства по делото, съдът приема, че ответницата към
03.05.2017г. не е имала *** С оглед
изложеното и предвид безспорно установеното ****, поради което той е
недействителен, нищожен, поради липса на съгласие – чл.26, ал.2 от ЗЗД и не
може да породи правно действие за страната.
Съгласно чл. 189 от ГПК,
частен документ, издаден от *** Видно от приетия по делото договор за
потребителски кредит, същият не отговаря на изискванията на чл. 189 от ГПК,
поради което не може да се приеме, че ****
Отделно от горното, съдът
приема, че ищецът, в качеството на търговец е бил недобросъвестен в желанието
си да сключи договор с ответницата, защото е подписал договор с лице, за което
не са необходими ***За по-голяма акуратност, следва да се отбележи, че дадената сума по кредита на ответницата в
размер на 1500.00 лв. – главница може да се търси от ищеца в друго исково
производство с друго правно основание /чл.34 от ЗЗД във вр. с чл.23 от Закона
за потребителския кредит/.
По изложените съображения,
съдът намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора, право на разноски се
поражда за ответника. С оглед отправеното от последния искане, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител адв.
А. в размер 100,00 лв. /видно от приложения по делото на л.76 договор за правна
защита и съдействие, уговореният размер на адв. хонор е 300.00 лв., от които
внесени в брой на 16.09.2019г. – 100.00 лв./
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр. С., п.к. **, район Л., ул. „Д.Х.” №**, ЕИК **, представлявано от
изпълнителните директори А.Ч.Д.и В.А.Г.
срещу Р.И. И., ЕГН **********,***,
по реда на чл. 422 ГПК искове за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
1) 1856.40 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски
кредит №**/03.05.2017г., сключен между „Т.Б.А.Б.” ЕАД /кредитор/ и Р.И. И. /потребител/, заедно със законната лихва върху
нея, считано от 27.02.2018г. до окончателното плащане на задължението; 2) 80.08 лв., представляваща обезщетение
за забава по договора за периода от 15.08.2017г. до 13.02.2018 г.; 3) 561.47 лв., представляващи договорна лихва за периода от 15.08.2017г. до
16.10.2017г.; 4/ 99.96 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело
№830/2018г. по описа на ДРС за държавна такса /25.00 лв./ и за юрисконсултско
възнаграждение /50.00 лв./, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №525/06.03.2018 г.
по ч. гр. д. №830 по описа за 2018
г. на ДРС, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК, чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к. **, район Л., ул. „Д.Х.” №**, ЕИК **, представлявано от
изпълнителните директори А.Ч.Д.и В.А.Г. да заплати на Р.И. И., ЕГН
**********,*** сумата 100,00 лв. /сто лева/, представляваща
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: