и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 79/08.01.2004 г., постановено по гр.д. № 632/2003 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил обективно предявените искове от Тасим Раим Махмуд от гр.Кърджали, кв.”Горна Гледка” № 142, с ЕГН ********** против “Бентонит” АД – гр.Кърджали за признаване на уволнението му със заповед № 538/13.05.2003 г. за незаконно, възстановяването му на предишната работа и заплащане на обезщетение в размер на 1966.02 лв. за времето, през което е останал без работа поради уволнението, като неоснователни и недоказани. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Тасим Раим Махмуд, представляван от пълномощника си адв. Трифонов, който го обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на закона, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени изцяло решението на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да уважи претенциите му с присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В представено писмено становище от процесуалния представител на жалбодателя се сочи, че не бил извършен подбор по чл.329 от КТ съгласно изискванията на закона. Не били представени доказателства, че останалите работници имали по-висока квалификация и работели по-добре. Работел в дружеството в продължение на 17 години, а всички останали работници били назначени по-късно, при което не би могло да се приеме, че били с по-висока квалификация и работели по-добре. Не били изпълнени разпоредбите на Наредба № 5/1987 г., като работодателят не поискал информация от работника за наличието на заболявания. Това водело до незаконност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът по жалбата “Бентонит” АД – гр.Кърджали, представлявано от своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. Въззивният съд, при извършената проверка на аткуваното решение, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е основателна. От представеното като доказателство по делото лично трудово досие на Тасим Раим Махмуд се установява, че същият е бил в трудово правоотношение с “ОЦК” АД – гр.Кърджали, считано от 12.09.1986 г., като към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение – 13.05.2003 г. е заемал длъжността зидаромазач с код по НКП 7121, с място на работа “Група по строителство и поддържане”. С договор за отдаване под наем на обособени части от търговско предприятие с дата 01.10.2002 г., “Бентонит” АД – гр.Кърджали е предоставило на “Оловно цинков комплекс” АД – гр.Кърджали, за временно ползуване срещу възнаграждение обособена част фабрика “Бентонит и зеолит”. Договорът е сключен със срок на действие до 31.03.2003 г. включително. От представените два броя заверени копия от справка-декларация до Дирекция “Бюро по труда” – гр.Кърджали се установява, че за времето от м.октомври 2002 г. до месец април 2003 г., включително ищецът Тасим Раим Махмуд е работил в “Деспред” АД, като това дружество е начислило и осигурителния доход общо в размер на 2 323.62 лв. Установява се също, че за месец април 2003 г. от 21 работни дни жалбодателят е отработил 21 дни, за които “Деспред” АД е начислило осигурителен доход в размер на 327.67 лв. За месец май 2003 г. Тасим Махмуд има начислен от “Бентонит” АД – гр.Кърджали осигурителен доход за 5 отработени дни в размер на 78.02 лв. С писмо на изпълнителния директор на “Бентонит” АД, връчено на Тасим Раим Махмуд на 18.02.2003 г., е искана информация съгласно чл.333, ал.1, т.2 3 от КТ и Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, които са под особена закрила. От представеното като доказателство по делото заверено копие от щатното разписание на “Бентонит” АД, в сила от 15.09.2002 г. се установява, че в групата по строителство и поддръжка е имало четири щатни бройки за длъжността зидаромазач. С протоколно решение от 11.04.2003 г. Управителният съвет на “Бентонит” АД е взел решение за утвърждаване на измененията в щатното разписание, считано от 01.05.2003 г., съгласно което от персонала на работниците от групата по строителство и поддръжка се снема една от четирите длъжности зидаромазач с код НКП 7121. Със същото решение е възложено на изпълнителния директор да организира извършването на подбор по смисъла на чл.329 от КТ, като се оценят професионалната квалификация и нивото на изпълнение на работата от работниците и служителите по звена. На изпълнителния директор е възложено също да подпише и организира връчването на предизвестията по чл.328, ал.1 от КТ на работниците и служителите, чиито договори се прекратяват, както и заповедите за прекратяване на правоотношенията. Това решение на управителния съвет е утвърдено от надзорния съвет на дружеството с решение от 11.04.2003 г. Въз основа на дадените му правомощия изпълнителният директор на “Бентонит” АД е утвърдил методика за оценяване на работници и служителя при услоÔията на чл.329 от КТ. Съгласно тази методика при оценяване на професионалната квалификация и нивото на изпълнение на трудовите задължения на работниците и служителите комисиите използват таблица, която е неразделна част от методиката като за минимална оценка се приема числото 1, а за максимална в графа № 5 – числото 3, в графа № 6 - числото 5 и в графа № 7 – числото 10. Прието е, че в графа “образование” се оценява съответния работник или служител, като се съпоставя образованието на същия с образованието, което се изисква по квалификационна степен за заеманата от него длъжност. В графа “знания, умения” се оценява качеството на показаните знания и умения при ежедневното изпълнение на преките служебни задължения. В графа “нива на изпълнение на работата” се оценява начина на изпълнение на работата от съответиня работник или служител, като се акцентира на следните показатели – срочност, качество, самостоятелност и поемане на отговорност при изпълние на преките му трудови задължения, както и наличието или липсата на дисциплинарни наказания и всичко останало, което характеризира изпълнението на задълженията му. Със заповед № 38/14.04.2003 г. на Изпълнителния директор били определени комисии по звена, които да извършат подбор на всички работници и служители по критерии, подробно описани в методиката. С протокол от заседание на Комисията за резултатите от извършване на подбор по реда на чл.329 от КТ с дата 29.04.2003 г. били дадени оценки на работниците и служителите от Група строителна поддръжка. От представеното като доказателство по делото заверено копие от длъжностна характеристика на длъжността “зидаромазач” с код НКП 7121 се установява, че за заемане на тази длъжност е необходимо лицето да има завършено основно образование, курс професионална подготовка и стаж над 5 години. Със заповед № 538/13.05.2003 г. на изпълнителния дректор на “Бентонит” АД, връчена на 15.05.2003 г. е било прекратено трудовото правоотношение с Тасим Раим Махмуд, поради съкращение в щата. С писмо № 93-00-35/10.05.2003 г. на Махмуд е било отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.2, във вр. с чл.328, ал.1 от КТ. От представените като доказателства заверено копие от трудова книжка № 1042 и удостоверение № 224/28.01.2004 г., изд. от РУ “СО” – гр.Кърджали се установява, че за времето от 13.05.2003 г. до 15.11.2004 г. жалбодателят не е бил в трудово правоотношение с друг работодател. От представените като доказателства по делото лични трудови досиета на Мюмюн Ибрям Мюмюн и Тасим Мюмюн Юсеин се установява, че същите са заемали длъжността “зидаромазач” в Групата по строителство и поддържане при “Бентонит” АД – гр.Кърджали като са заемали тези длъжности до 15.05.2003 г. и след тази дата. С писмо № 52-00-03/07.05.2003 г. изпълнителният директор на “Бентонит” АД – гр.Кърджали е уведомил Комисията по социално сътрудничество, а с писмо № 52/29.04.2003 г. са уведомени председателите на ФНСМ към КНСБ, СМФ към КТ “Подкрепа” и СНФ “Миньор” относно предстоящото съкращение. Комисията за социално сътрудничаство е свикана с протоколно решение от 30.04.2003 г. и съответно на 07.05.2003 г. и 09.05.2003 г. е провела заседание, което се установява от приложените заверени копия от протоколи. От показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели Костов, Шопов, Стоилова, и Белев, които и настоящата инстанция приема се установява, че ищецът Тасим Раим Махмуд е работил като строителен работник в ответното дружество около 10 години. Установява се също, че при извършване на съкращенията са били уведомени синдикатите, както и, че е извършван подбор по методика и точково оценяване. При така събраните по делото доказателства следва да бъде направен извод, че исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са основателни и доказани. При извършване на подбора работодателят не е спазил визираните в разпоредбата на чл.329 от КТ законови критерии. На първо място работодателят не е изпълнил задължението си след като определи кои работници и служители ще бъдат уволнени, да събере предварителна информация дали страдат от болести, посочени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на Министъра на здравеопазването, за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ. Разбира се, такава информация е искана от ищеца, но на 18.02.2003 г., т.е. три месеца преди определянето му за съкращение. Разпоредбата на ал.2 на чл.1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на Министъра на здравеопазването недвусмислено посочва към кой момент следва да бъде искана такава информация и това е момента, когато работодателят е определил кои работници и служители ще бъдат съкратени. В настоящия случай този момент е 29.04.2003 г. когато комисията по извършване на подбора е определила за съкращение ищеца Тасим Раим Махмуд. Именно към този момент работодателят следва да изиска информация за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ, а не три месеца преди това когато, разбира се, ищецът не е бил определен за съкращение. Това изискване се налага с оглед обстоятелството, че здравният статус на човека е динамичен и три месеца е напълно достатъчно време същият да бъде променен съществено. Още повече, че към този момент 18.02.2003 г. жалбодателят не е бил в трудовоправни отношения с “Бентонит” АД, а с друго дружество – “Деспред” АД”. На следващо място към момента на извършване на подбора – 29.04.2003 г. и преди тази дата Тасим Раим Махмуд е бил в трудово правоотношение не с “Бентонит” АД, а с “Деспред” АД. Това се установява от приетите като доказателства два броя заверени копия от справка-декларация до Дирекция “Бюро по труда” – гр.Кърджали (л.6 и 7 от гр.дело № 632/2003 г. по описа на РС-Кърджали), където недвусмислено е посочено, че за месец април 2003 г. Тасим Раим Махмуд има отработени 21 дни от общо 21 работни дни, за които “Деспред” АД му е начислило осигурителен доход в размер на 327.67 лв. Това налага извода, че жалбодателят е бил в трудово правоотношение именно с “Деспред” АД, а не с “Бентонит” АД. Разбира се в договора за отдаване под наем на обособени части от търговско предприятие с дата 01.10.2002 г. е посочено, че същият е сключен със срок до 31.03.2003 г., но очевидно към тази дата не е бил прекратен след като трудовото възнаграждение на Тасим Махмуд е било начислено и изплатено от “Деспред” АД. Това обстоятелство е отразено и в трудовата книжка на Тасим Махмуд, където е посочено, че същият е постъпил в “Бентонит” АД – гр.Кърджали на 01.05.2003 г., като до тази дата е бил работник в “Деспред” АД (л.5 от гр.д. № 632/2003 г. по описа на РС – Кърджали). Ето защо въззиваемият не е бил работодател на въззивника към момента на извъшване на подбора, поради което не е имал правото да го извършва. Правото на подбор е предоставено на работодателя какъвто “Бентонит” АД не е бил при извършване на подбора, което представлява нарушение на процедурата на подбора и води до незаконосъобразност на уволнението. В този смисъл неоснователни са доводите, изложени от първоинстанционния съд относно законосъобразното извършване на подбора. Не без значение е и обстоятелството, че комисията, извършила подбора не е изложила мотиви или съображения за начина, по който е оценила професионалната квалификация, знанията и уменията на работниците и служителите. Още повече, че в утвърдената методика за оценяване на работници и служители при условията на чл.329 от КТ изрично са посочени начините на оценяване и обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид. Като не са изложени съображения и мотиви за начина на оценяване на практика се блокира възможността съдът да извърши контрол относно извършения подбор, чийто основна съставна част са оценяването от специално назначената за целта комисия. Ето защо неоснователно Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ. По отношение на предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, то неговата основателност е обусловена от основателността на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и 2 от КТ. Безспорно е, че в следствие на незаконното уволнение ищецът, въззивник в настоящото произвидство, е претърпял вреди, които се равняват на получаваното от него брутно трудово възнаграждение. От приетите като доказателства в двете инстанции заверено копие от трудова книжка № 1042 на Тасим Махмуд и удостоверение № 224/28.01.2004 г. на РУ “СО” – гр.Кърджали се установява, че за времето от 15.05.2003 г. до 15.11.2003 г. въззивникът не е бил в трудово правоотношение с друг работодател. Т.е. за посоченият период Тасим Махмуд е останал без работа, за което на същия следва да бъде присъдено обезщетение. В този случай съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ дължимото обезщетение възлиза в размер на 1966.02 лв., в който размер следава да бъде уважен предявеният иск. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 79/08.01.2004 г., постановено от Кърджалийският районен съд по гр.д. № 632 по описа за 2003 г. на същия съд, вместо което да бъде постанове друго, с което да бъде отменена заповед № 538/13.05.2003 г. на Изпълнителния директор на “Бентонит” АД – гр.Кърджали, с която е прекратено трудовото пръвотношение с Тасим Раим Махмуд като същият бъде възстановен на предишната му работа на длъжност “зидаромазач”. Следва също така “Бентонит” АД – гр.Кърджали да бъде осъдено да заплати на Тасим Раим Махмуд обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 15.05.2003 г. до 15.11.2003 г. в размер на 1966.02 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 15.07.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 100 лв. При този изход на делото следва “Бентонит” АД – гр.Кърджали да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Кърджали д.т. за неоценяемите искове в размер на 30 лв., както и 79 лв. д.т. за иска по чл.225, ал.1 от КТ, или общо д.т. в размер на 109 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.225, ал.1 от КТ, въззивният съд
Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 79/08.01.2004 г., постановено от Кърджалийският районен съд по гр.д. № 632 по описа за 2003 г. на същия съд, вместо което постановява: ОТМЕНЯВА заповед № 538/13.05.2003 г. на Изпълнителния директор на “Бентонит” АД – гр.Кърджали, с която е прекратено трудовото пръвотношение с Тасим Раим Махмуд от гр.Кърджали, кв.”Горна Гледка” № 142, с ЕГН **********, като признава уволнението за незаконно. ВЪЗСТАНОВЯВА Тасим Раим Махмуд от гр.Кърджали, кв.”Горна Гледка” № 142, с ЕГН ********** на предишната му работа на длъжността “зидаромазач” в “Бентонт” АД – гр.Кърджали. ОСЪЖДА “Бентонит” АД – гр.Кърджали да заплати на Тасим Раим Махмуд от гр.Кърджали, кв.”Горна Гледка” № 142, с ЕГН ********** обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 1966.02 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 15.07.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 100 лв.. ОСЪЖДА “Бентонит” АД – гр.Кърджали да заплати по сметка на ОС – Кърджали д.т. за неоценяемите искове в размер на 30 лв., както и 79 лв. д.т. за иска по чл.225, ал.1 от КТ, или общо д.т. в размер на 109 лв. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. |