№ 203
гр. Плевен, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500234 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,VІІІ-ми гр.с.№167 от 10.02.
2022г.,постановено по гр.д.№4549/2021г.по описа на същия съд на основание
чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД „Сити Кеш”
ООД, ******,със седалище и адрес на управление гр. София,
******,представлявано от Н.П.П. е осъдено да заплати на Х. И. И.,ЕГН
********** от ****** сумата 684.02 лв., представляваща недължимо платени
суми по договор за паричен заем № 445075 от 24.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба -12.07.2021 г. до окончателното й изплащане. С решението на ПРС
„Сити Кеш” ООД, ******, със седалище и адрес на управление гр.София,
******, представлявано от Н.П.П. е осъдено да заплати на Х. И. И., ЕГН
**********, от ******, сумата от 250 лв., представляваща направени
деловодни разноски.На основание чл.38 ал.2 ЗА „Сити Кеш”ООД гр.София е
осъдено да заплати на адвокат Г.Ч. от САК адв.възнагрраждение в размер на
300лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
1
”СИТИ КЕШ”ООД гр.София,представлявано от управителя Н.П. чрез
юрисконсулт Я.П.,с която същото се обжалва като неправилно,постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила.Изложени са
доводи,че в противоречие с материалния закон въпреки, че съдът е приел,че
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на собствено основание
,поради противоречие с добрите нрави,то същата следва да е част от
компонентите,които формират ГПР,като съдът е стигнал до погрешния
извод,че клаузата,определяща ГПР е недействителна.Прогласяването на
процесната клауза за неустойка по договора за паричен заем за нищожна,не
води автоматично до противоречие на договора с изискванията на чл.11
ал.1,т.10 ГПК,като въззивникът се позовава на чл.26 ал.4 ЗЗД,съгласно която
нищожността на отделни клаузи от договора не влече нищожност на целия
договор,поради което счита,че прогласяване нищожността на неустоечната
клауза не обосновава нищожност на целия договор.Твърди се,че неправилно
съдът е приел,че размерът на ГПР в договора е недействителен,тъй като ако
към него бъде включен размера на неустойката,размерът на ГПР ще надвиши
значително размера,посочен в чл.19 ал.4 ЗПК.Посочено е,че формулата за
изчисляване на ГПР е уредена в Приложение №1 към чл.19 ал.2 ЗПК,че
процесният договор за заем изпълнява изискванията на чл.11 ал.1,т.10
ЗПК,като съгласно формулата,посочена в „Приложение №1 на ЗПК размерът
на неустойката не е част от параметрите,които участват при формиране
размера на ГПР и приемайки обратното съдът превратно е тълкувал както
установените по делото фактически положения,така и разпоредбите на
ЗПК.Изложени са доводи, че уговорената в чл.8 от договора неустойка се
явява обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение,което
обезщетение по дефиниция не попада в общите разходи и не може да се вземе
предвид при изчисляване на ГПР, доколкото общите разходи по кредита за
потребителя следва да включват всички
разходи,вкл.лихва,комисионни,такси,заплащане за кредитни посредници и
всички др.разходи,които потребителят следва да заплати във вр.с договора за
кредит,с изключение на нот.такси.В жалбата се твърди,че ПРС е допуснал
съществено противоречие на процесуалните правила,като не е разгледал
възражението по чл.200 ал.2 ГПК и не е обсъдил всички направени в
производството възражения.Твърди се,че ПРС е обосновал изводите за
нищожност на договора за кредит,като се е позовал на приетата съдебно-
2
счетоводна експертиза,че с молба от 26.11.2022г.,изпратена чрез системата за
сигурно електронно връчване е направено възражение срещу приемането на
депозираното заключение ,направено е искане по чл.201 ГПК за назначаване
на повторна експертиза,като съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение,тъй като не се е произнесъл по направеното оспорване на
депозираното заключение.Изложени са доводи,че експертизата се основава на
неверни за процесния случай обстоятелства,че посочените от ВЛ разходи не
са уговорени в договора за паричен заем и погасителния план към него,в
експертизата, на която съдът се е позовал,ВЛ не е дало отговор на последния
поставен въпрос,поради което същата освен невярна е и непълна .На това
основание въззивникът счита ,че процесното заключение не следва да бъде
кредитирано,а доказателствената му сила следва да се прецени с оглед на
всички събрани по делото доказателства.В тази насока е са посочени няколко
решения на ВКС.С въззивната жалба е направено възражение за
прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК на претендираното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение.В заключение въззивникът моли Окръжния съд
да отмени решението на ПРС като неправилно ,постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила и вместо него да постанови
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен .Претендират се и
направените по делото разноски.В съдебното заседание на 27.04.2022г. не се е
явил представител на въззивника.
Въззиваемият Х. И. И. чрез своя пълномощник адвокат Г.Ч. от САК е
депозирал писмен отговор в срока по чл. по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема
становище,че жалбата е неоснователна.Изложени са доводи,че ПРС правилно
и обосновано е приел в мотивите на решението си,че Х.И. е погасил
предсрочно изцяло сумата по процесния договор за потребителски кредит
№445075 от 24.08.2020г.в общ размер на 1 284,02лв.,че сумата е изплатена
единствено и само на „Сити Кеш”ООД.Правилно съдът в решението си е
приел,че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.26
ал.1 ЗЗД,тъй като противоречи на законоустановените императивни
правила.Правилен е изводът на съда относно неравноправния характер по
смисъла на чл.143 ал.1,т.10 от ЗЗП на клаузата за неустойка ,както и относно
противоречието на същата с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.3
от ЗЗД,като е счел,че тя е нищожна ,което води до неоснователно обогатяване
на дружеството заемодател.Твърди се,че неправилно съдът е приел, че
3
нищожността на клаузата за неустойка не води до нищожност на целия
договор за потребителски кредит.Твърди се,че в нарушение на императивните
правила,в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент ,без
изрично да са описани основните данни,послужили за неговото изчисляване,а
съгласно приетата експертиза ако се вземе предвид размерът на отпуснатия
кредит и изплатените от Х.И. към „Сити Кеш”ООД суми ,а именно
главница,договорна лихва и начислената неустойка,действителният размер на
ГПР би бил над петкратния размер на законната лихва.В отговора са
изложени подробни съображения за нищожност на клаузата за
неустойка,дължима при неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение –банкова гаранция или поръчител,като в тази насока се
твърди,че неустойката накърнява добрите нрави,тъй като излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели
единствено постигане на неоснователно обогатяване ,като се позовава на т.3
от ТР№1/15.06.2010г.по т.д.№1/2009г.на ВКС.Въззиваемият счита,че е налице
заобикаляне на закона по смисъла на чл.26ал.1,пр.2 ЗЗД,като чл.33 ал.1 ЗПК
предвижда,че при забава на потребител,кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава.Твърди се,че с клаузата за
неустойка в полза на кредитора е уговорено допълнително обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение-недадено обезпечение,от което не
произтичат вреди.Подобна неустойка обезпечава вредите от това,че
вземането няма да може да бъде събрано в срок ,но тези вреди се обезщетяват
и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 ЗПК,като подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.Твърди се,че в
нарушение на чл.19 ал.1 вр.чл.11ал.1,т.10 ЗПК, ”Сити Кеш”ООД не е
включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка в размер на
665,31лв.,която по своята същност представлява печалба за кредитора,
надбавка към главницата,която се плаща периодично и следва да е част от
ГЛП и ГПР.Ако ГПР е бил законосъобразно описан,неговият действителен
размер би бил над петкратния размер на законната лихва,съгласно
заключението по приетата счетоводна експертиза и ГПР многократно би
надвишил предвидения в закона размер от 50 % ,както и посочения в
договора 49,40%.На това основание се твърди,че е налице нарушение на
императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК.Изложени са доводи,че с тези си
действия „Сити Кеш” ООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно
4
посочване на финансовата тежест на кредита на длъжника,а съгласно чл.21
ал.1 ЗПК,всяка клауза в договор за потребителски кредит ,имаща за цел
заобикаляне изискванията на закона е нищожна.Въззиваемият счита,че
грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата
на непосочен ГПР по смисъла на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и целият договор следва
да бъде обявен за недействителен на основание чл.22 ЗПК.Посочено е,че
първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по
множеството други пороци на процесния договор,които също водят до пълна
нищожност на основание чл.22 ЗПК във р.чл.26 ал.1 ЗЗД-нищожност на
клаузата за възнаградителната лихва-ГЛП ,поради противоречие с добрите
нрави;разлика между посочената в договора за кредит сума,подлежаща на
връщане и тази,която въззиваемият реално е върнал на ответното
дружество;Изложени са доводи за неоснователност на възраженията в
жалбата за допуснати от съда процесуални нарушения. Посочено е,че „Сити
Кеш”ООД е отпуснало на ищеца заем в размер на 600лв.,а Х.И. е погасил и
върнал сумата в размер на 1 284,02лв., като съгласно чл.23 ЗПК при
недействителност на договора за потребителски кредит,потребителят връща
само чистата стойност на кредита,но не дължи лихви и др.разходи по
кредита.На това основание въззиваемият счита,че предявеният иск за сумата
684,02лв., разликата между заплатената от ищеца на дружеството сума в
размер на 1284,02лв.и получената от него сума от 600лв.е основателен.В
заключение моли Окръжния съд да остави без уважение въззивната жалба на
„Сити Кеш”ООД.Претендират се и направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции.Направено е възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение от проц.представител на
въззивника.За съдебното заседание на 27.04.2022г.от Х.И. чрез
пълномощника му адвокат Г.Ч. от САК е депозирана молба за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие,взето е становище по съществото на спора.С
молбата се претендират разноски за настоящата инстанция за адв.
възнаграждение на осн.чл.38 т.2 ЗА в размер на 300лв.,съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
5
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
Х.И. срещу „Сити Кеш”ООД гр.София с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за
връщане на недължимо платени суми по договор за паричен заем №445075,
сключен на 24.08.2020г.,поради нищожност на сключения договор за
потребителски кредит .С ИМ искът е предявен за сумата 25 лв., частичен иск
от сумата в размер на 684,02лв.В производството пред ПРС ищецът е
направил увеличение на така предявения иск по реда на чл.214 ал.1
ГПК,допуснато от съда, като искът се счита предявен за сумата 684,02лв.
Безспорно между страните е,че на 24.08.2020г.между „Сити Кеш”ООД
гр.София като заемодател и Х. И. И. като заемател е сключен договор за
паричен заем №445075 към искане № 0519988 ,по силата, на който
дружеството-ответник е предоставило потребителски кредит на ищеца в
размер на 600 лв.,който да бъде погасен на 21 двуседмични вноски ,от които 3
вноски по 9,35лв.и 18 вноски по 38,48лв.,с първа погасителна вноска на
07.09.2020г.и последна вноска на 14.06.2021г.Съгласно договора ГПР е 49,40
%.,а фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40,05 %. В чл.6 е
уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените
обезпечения-банкова гаранция или поръчител,отговарящ на изискванията на
чл.9 ал.2 от Общите условия,а съгласно чл.8 ако заемателят в 3-дневен срок
от сключване на договора не представи посоченото в чл.6 обезпечение дължи
неустойка в размер на 665,31 лв.Неразделна част от сключения договор е
подписания от страните погасителен план,както и Общите условия към
договора,също двустранно подписани.Общата сума за плащане-главница и
възнаградителна лихва по договора и погасителния план е в размер на
720,69лв., а с включената неустойка в размер на 665.31лв.общото задължение
е в размер на 1 386лв.
Няма спор,че ищецът предсрочно е погасил кредита.От същия е
депозирана молба от 20.04.2021г.до управителя на „Сити Кеш”с искане да
бъде изчислена сумата и в молбата е отразено,че дължимата сума за
предсрочно погасяване на кредита е 619,02лв.Безспорно е с оглед
представените ПКО ,а и с оглед направеното от ответника признание на този
6
факт,че Х.И. е заплатил на „Сити Кеш”ООД общо сумата
1284,02лв.,съответно на 27.10. 2020г.-100лв.,на 28.01.2021г.-65лв.,на
31.12.2020г.-500лв. и на 20.04.2021г.-619,02лв.
От заключението на ВЛ Теодора И.а по назначената счетоводна
експертиза,което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
също се установява,че ищецът е заплатил на ответника сумата 1284,02 лв.,с
която са погасени следните пера: такса в размер на 11,76 лв., неустойка в
размер на 557,19 лв.,лихва в размер на 115,07 лв. и главница в размер на 600
лв.Посочено е,че чрез ГПР се изчислява процента на разходите върху заетата
сума, която се дължи на съответния кредитор,като договорната лихва е
основната тежест върху кредита,но освен нея съществуват и други такси,
комисионни и застраховки и в резултат на тези допълнителни такси клиентът
заплаща допълнителна сума освен лихвените натрупвания върху
главницата.Отразено е,че изчисляването на ГПР става като се сумират всички
тежести, съпътстващи обслужването на кредита и получената сума се
разпредели по месеци в годината.Посочено е,че разходите, съпътстващи
кредитния договор при коректно поведение от двете страни са следните:
разходите, които съпътстват договора и изготвянето му;такси; лихви върху
кредита; комисионни при обслужване на кредита; застраховки, сключени при
изготвяне на кредита. Според ВЛ при изчисление на ГПР не влизат следните
разходи: начислените неустойки – в случай, че потребителят не изпълнява
задължения към кредитора,тъй като тези наказателни лихви и такси не могат
да бъдат предвидени в момента на сключване на договорните отношения,а
възникват при некоректно плащане ;разходи при откриване на съпътстваща
кредитна сметка, която не е посочена в договора; всички допълнителни
услуги, които потребителите избират да ползват извън договора за кредит с
цел собствено улеснение и удобство.Становището на ВЛ е,че по конкретния
договор за заем в ГПР е включена главница и договорна лихва,същият е в
размер на 49,4 %,а ако към него се включи и неустойката,същият ще надвиши
многократно пет пъти законната лихва.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи,че
заключението на ВЛ е необосновано,тъй като в компонентите за изчисление
на ГПР са включени такива като комисионни ,такси и застраховки,които не
касаят процесния договор за кредит.В устните си обяснения в съд.заседание
7
на 14.12.2021г. ВЛ И.а е обяснила,че на стр.3 е изложила принципно начина
на изчисление на ГПР ,какво представлява,как се изчислява и неговата
основна тежест,съответно кои разходи не влизат при изчисление на ГПР .За
конкретния договор за заем ВЛ е обяснила,че ГПР е 49,4 % и включва
главница и лихва,без да е включена сумата 665,31лв. неустойка.За да остави
без уважение направеното от ответника искане за допускане на повторна
счетоводна експертиза, ПРС е приел , че не са налице предпоставките на
чл.201 ГПК ,т.е.да има съмнение относно неговата правилност или
обоснованост,което становище се възприема и от въззивната инстанция.В
този смисъл не са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд,каквито твърдения са изложени във въззивната жалба.
По делото е назначена и техническа експертиза.От заключението на ВЛ
К.Т.,което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно и
компетентно се установява,че представените по делото документи –договор
за паричен заем №445075 от 24.08.2020г./снимка 1/ и Общи условия по
договор за заем/снимка 2/ са копия на оригинални документи.ВЛ е
установило,че ползваната височина на шрифт-размер на шрифта е 12 пункта,
както за договора за заем ,така и за Общите условия.
Правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на
ПРС,че клаузата за неустойка,поради неизпълнение задължението на
заемополучателя да представи в 3-дневен срок обезпечение за кредитора е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави.Съгласно ТР № 1/15.06.2010
г. по т. д.№1/2009 г.на ОСТК на ВКС неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави,като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай. Нищожна и неравноправна е
клаузата на чл.6 от договора,която вменява на заемателя задължение в 3-
дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
следните две обезпечения: 1/банкова гаранция или 2/поръчител,който следва
да отговаря на условията на чл.9 ал.2 от ОУ,включващи няколко кумулативно
посочени изисквания в т.ч.да има минимален осигурителен доход най-малко
7 пъти размерът на МРЗ за страната при един поръчител,а при двама
поръчители размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер
поне 4 пъти МРЗ и много други изисквания.Клаузата на чл.6 от договора е в
8
противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 ал. 1 от
ЗЗП, тъй като от една страна води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца,предоставящ кредити по занятие и тези на
потребителя,от др.страна вменява на потребителя фактически неизпълними
задължения за осигуряване на едно от двата вида обезпечения в
изключително кратък срок.Обезпечението на кредита е свързано с
процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по
усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК на
същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Уговорката в чл.8,че
ако заемателят не изпълни задължението си по чл.6 за предоставяне на
обезпечение дължи неустойка в размер на 665,31лв.също е нищожна,като
противоречаща на закона.Тази клауза излиза извън рамките на присъщата за
неустойката обезпечителна и санкционна функция,доколкото не обезпечава
главното задължение на заемателя да върне предоставената му в заем сума
,нито има характера на обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора.Отделен е въпроса,че размерът на неустойката от 665,61лв.е
изключително завишен и е над размера на отпуснатия кредит от 600лв.В този
смисъл са и изводите на ПРС,които Окръжният съд изцяло споделя като
правилни.
Неправилно е становището ПРС ,че процесният договор за заем е
изцяло нищожен ,съгласно чл. 22 от ЗПК,поради което и на осн.чл.23 ЗПК
заемателят по договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но
не и лихва и други разходи.Съдът се е позовал на заключението на вещото
лице, приемайки,че при включване на начислената неустойка в ГПР по
процесния договор за кредит, същият ще надвиши многократно пет пъти
законната лихва. Както вече бе посочено в счетоводната експертиза,ВЛ
приема,че неустойката както по принцип,така и в конкретния случай не е
компонент, който да се включва при изчисление на ГПР,като изрично е
отразено,че за процесния договор ГПР включва главница и договорна
лихва,без неустойка.В чл.19 ал.1 ЗПК са регламентирани разходите,които се
включват в ГПР,а в ал.2 на същата разпоредба е посочено,че ГПР кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1 .Няма законово основание
предвидената в един договор за кредит неустойка за неизпълнение на дадено
задължение,да бъде включвана към компонентите при изчисляване на
ГПР,доколкото същата не може да бъде предвидена към момента на
9
сключване на договора,в който смисъл е и становището на ВЛ И.а по приетата
счетоводна експертиза. При липса на обективни данни неустойката в
конкретната хипотеза да е включена към ГПР, същият е в размер на 49,4
%.ГПР е уговорен в размер ,близък до максималния, съгласно чл. 19 ал.4
ЗПК,но не надвишава законно определения размер. Цитираната норма
предвижда,че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Законната
лихва е 10 %,което обуславя извода,че ГПР не следва да надвишава 50 %.В
случая разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е спазена.
Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК лихвите са част от компонентите,формиращи
ГПР.След като в самия закон е предвиден максимален размер на ГПР,който не
следва да надвишава пет пъти законната лихва,посоченият в договора
фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,05 % е в рамките
на допустимия от закона размер,като част от ГПР по заема в размер на 49,4%.
Нищожността на горепосочените клаузи от договора относно
неустойката не обуславят извода за нищожност на целия договор.Съгласно
чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен ,когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9. В случая не са налице предпоставките на 22 ЗПК.Спазено е
изискването на чл.10 ал.1. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен
носител,по ясен и разбираем начин,всички елементи на договора и на ОУ са с
еднакъв шрифт-12. Не се установи договорът да е сключен в нарушение на
горепосочените разпоредби на чл.11 и чл.12 от ЗПК.В договора е посочена
чистата стойност на кредита,ГПР,фиксираният годишен лихвен процент по
кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, ден на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска.Към договора страните са подписали и общи условия като
отделно обективиран документ.В случая приложение намира разпоредбата на
чл.26 ал.4 ЗЗД, съгласно която нищожността на отделни части на договора не
влече нищожност на целия договор.
По изложените съображения,съдът приема,че с изключение на
гореописаните клаузи за неустойка в останалата си част договорът за заем е
10
действителен и чл.23 ЗПК не намира приложение.С изплатените от ищеца
суми 600лв.главница,115,07лв.договорна лихва и 11,76лв.такси ,част от общо
платената сума в размер на 1284,02лв. са погасени задълженията по кредита.
С оглед нищожността на клаузите за неустойка сумата 557,19лв.е заплатена
при начална липса на основание и подлежи на връщане ,съгласно чл.55
ал.1,пр.1 ЗЗД.До този размер искът е основателен ,доказан и следва да бъде
уважен, ведно със законна лихва върху сумата от датата на завеждане на ИМ-
12.07. 2021г.до окончателното й изплащане. В тази част изводите на
въззивната инстанция изцяло съвпадат с тези на ПРС,поради което решението
на ПРС на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.В частта за
разликата над 557,19лв. до 684,02лв. или за сумата 126,83лв.искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.В тази част решението на ПРС
следва да бъде отменено,като въззивната инстанция се произнесе в горния
смисъл.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК съобразно
уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищеца деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в размер на 204лв.На осн.чл.78 ал.3
ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на
ответника деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на
42лв.По компенсация , съобразно уважената и отхвърлената част от иска
ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на
162лв.Решението на ПРС следва да се отмени и в частта за разноските,с оглед
изхода на спора пред ПОС.
На основание чл.38 ал.2 ЗА ответното дружество-въззивник следва да
бъде осъдено да заплати на адвокат Г.Ч. от САК адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.за осъщественото безплатно проц. представителство на
въззиваемия Х.И. пред въззивната инстанция, което е в мин.размер ,съобразно
уважената част от иска.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ГПК решението на Плевенски Районен
11
съд ,VІІІ-ми гр.с.№167 от 10.02.2022г. В ЧАСТТА ,в която на основание чл.
23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД „Сити Кеш” ООД,
******,със седалище и адрес на управление гр. София , представлявано от
Н.П. е осъдено да заплати на Х. И. И., ЕГН ********** разликата над
557,19лв.до 684,02лв. или за сумата 126,83лв. ,представляваща недължимо
платени суми по договор за паричен заем № 445075 от 24.08.2020 г.,ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба -12.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА,в
която „Сити Кеш”ООД гр.София е осъдено да заплати на Х.И. деловодни
разноски в размер на 250лв.КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.55 ал.1 ЗЗД иск от Х. И. И.,
ЕГН ********** от ****** срещу„Сити Кеш” ООД, ******,със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ******, представлявано от Н.П. за
разликата над 557,19лв.до 684,02лв. или за сумата 126,83лв., претендирана
като недължимо платени суми по договор за паричен заем № 445075 от
24.08.2020 г.,ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба -12.07.2021 г. до окончателното й изплащане
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК„Сити Кеш” ООД, ******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******, представлявано от
Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. И., ЕГН ********** от ****** деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в размер на 162лв.,съобразно
уважената и отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА „Сити Кеш” ООД, ******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******, представлявано от
Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.Ч. от САК адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13