Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Номер V - 913
05.10.2016 г., гр. Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав, на пети октомври две хиляди и шестнадесета година, в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от мл.съдия БАЕВ въззивно гражданско дело № 1541 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, вр. с чл. 278 ГПК и е образувано по две жалби, срещу действията на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 от КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд - Бургас по изпълнително дело № 20138040400892, касаещи извършено разпределение по реда на чл 495 ГПК на 25.07.2016г.
Първата жалба с вх. № 16732/01.08.2016г.
е подадена чрез куриер „Булпост“ с дата на изпращане – 28.07.2016г., /л.4879/ и
е от първоначалния взискател по изпълнителното дело - “Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК:
*********, чрез пълномощник – Георги
Янчев, със съдебен адрес“ гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 5.
Втората жалба с вх. № 16407/28.07.2016г.
е подадена чрез ЧСИ Николов на 28.07.2016г. и е от присъединения взискател - А.Г.А.
с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Мартин Богдев – БАК, гр. Бургас, ул.
„Сердика“ № 2Б, ет.1.
Първият жалбоподател твърди, че на 25.07.2016г. му е било предявено разпределение на суми по реда на чл. 495 ГПК, по отношение на принудително изпълнение срещу поземлен имот с индентификатор 07079.8.12 и построените в него сгради, находящи се в гр. Б, местността „К“, което разпределение счита за незаконосъобразно, като излага подробни съображения в три основни пункта.
По първи пункт се посочва, че при извършване на разпределение във връзка с поземления имот, взискателят А.А., следва да се смята за присъединен по изпълнителното дело и да участва в разпределението единствено за вземането от 2 000 лева, представляващо неизплатено парично задължение по сключен между страните Договор за паричен заем от 28.08.2013г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.09.2015г., както и за 40 лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса, а не за сумата от 2 120 680,00 лева, както е приел ЧСИ. В подкрепа на това твърдение се посочва, че с постановление от 14.06.2016г. ЧСИ незаконосъобразно е присъединил по изпълнителното дело, на основание чл. 32, ал.5 ЗОЗ, взискателя А., по отношение на принудителното изпълнение срещу поземлен имот с индентификатор 07079.8.12 и построените в него сгради, за вземане в размер на 498 000 лева главница, договорна лихва в размер в размер на 6 % на годишна база и неустойка в размер на 1 500 000,00 лева. Посочва се, че взискателят няма право да се присъединява по изпълнителното дело по реда на чл. 32, ал.5 ЗОЗ, тъй като с оглед на вписаната по изпълнителното дело, преди вписването на залога в търговския регистър и службата по вписванията-Бургас, възбрана в полза на банката – той се явява хирографарен кредитор по изпълнителното дело. Развиват се доводи, относно това, че липсва заложно право в полза на взискателя, което да може да се противопостави на останалите взискатели по изпълнителното дело на основание чл. 32, ал.5, изр. 2 ЗОЗ, доколкото същият няма качеството на привилегирован кредитор, а на хирографарен, което пречи на същия да черпи права от залога в негова полза. На следващо място се посочва, че ЧСИ Николов не е спазил реда за присъединяване на кредитор по реда на чл. 32, ал.5 ЗОЗ, доколкото присъединяването следва да се извърши след извършването на публичната продан, а не преди това, поради което молбата за присъединяване е преждевременно подадена. Твърди се, че молбата е и нередовна, доколкото към нея изобщо не е приложен документ, издаден от търговския регистър и удостоверяващ, че заложният кредитор е пристъпил към изпълнение, нито такъв, удостоверяващ вписан залог. На следващо място, жалбоподателят твърди, че ЧСИ незаконосъобразно е присъединил по изпълнителното дело взискателя А., на основание вписана в негова полза възбрана по изпълнително дело № 552/2015г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров. Посочва се, че изпълнителното дело при ЧСИ Бъчваров е образувано по изпълнителен лист за главница в размер на 2000,00 лева, като в последствие ЧСИ е присъединил по изпълнителното дело А.А. на основание чл. 32, ал.5 ЗОЗ, т.е. вземанията съвпадат по основание и размер с вземанията, за които се иска присъединяване по изп. дело № 892/2013г. по описа на ЧСИ Делян Николов. Развиват се доводи, че разбирането, че заложният кредитор чието вземане произтича от вписан в негова полза залог, може да се счита за присъединен по право взискател по друго изпълнително дело на основание вписана възбрана, наложена именно с оглед на присъединяването на заложния кредитор на основание чл. 32, ал.5 ЗОЗ, би довело и до заобикаляне на разпоредбата на чл. 32, ал.5 ЗОЗ, която определя заложният кредитор, като взискател, който не е присъединен по право в изпълнителното дело.
По втори пункт се застъпва, че дори да се приеме, че А.А. правилно е присъединен като взискател по делото, то сумата, за която следва да се присъедини е в размер на 651 346,00 лева, а не в размер на 2 120 680,00 лева, доколкото при изпълнение по реда на ЗОЗ, изпълнителният титул представлява удостоверението за вписано пристъпване към изпълнение, като то е и единственият документ материализиращ размера на вземането на заложния кредитор, което заложният кредитор търси да получи. Посочва се, че ЧСИ е обвързан от сумите, посочени по приложените по делото изпълнителни основания, като в случая А. е пристъпил към изпълнение за сумата от 651 346 лева и това е сумата, до която въпросният взискател има право да участва в разпределението. В тази връзка, а и на самостоятелно основание се посочва, че заложният кредитор не е посочил за кое вземане /главница, договорна лихва и неустойка/ е пристъпил към изпълнение – т.е. предоставеното удостоверение за вписано пристъпване към изпълнение не може да се третира като годно изпълнително основание.
На последно място, в пункт три, се посочва, че неправилно е прието, че А.А. има вземане за главница в размер на 500 000 лева, от които 498 000 лева на основание на удостоверение за вписан залог и 2000 лева на основание на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист. Посочва се, че сумата, за която същият може да бъде присъединен е в размер на 490 220,85 лева, която е актуалният размер на главницата, тъй като вписаният в Търговския регистър /след извършени частични погасявания/ размер на обезпечената главница е имено в размер на 490 220,85 лева.
В заключение се иска от съда да отмени атакуваното разпределение. Прилагат се документи и копия от съдебни решения, които според жалбоподателя са относими към настоящия казус.
Жалбата е била администрирана от ЧСИ, като преписи от нея са изпратени на страните на 29.08.2016г. и са получени както следва: от длъжника „Сан Сити“ ООД на 31.08.2016г. /л. 4896/ и от присъединения взискател – В.А.И. на 07.09.2016г. /л. 4927/.
В срок не е постъпило възражение от страните.
ЧСИ Делян Николов е изложил мотиви по реда на чл. 436, ал.3 ГПК, като е изразил становище за неоснователност на жалбата. Конкретно е посочил, че в случая е налице вписан залог на търговско предприятие на дружеството „Дъга 2004“ ООД в полза на А.Г.А., както и вторично вписване спрямо процесния недвижим имот в Агенцията по вписванията-Бургас. Налице е и вписано пристъпване към изпълнение върху отделни активи от предприятието, като в договора за особен залог са индивидуализирани отделните елементи на предприятието, където фигурира и процесният имот. На база на горното и на основание чл. 32, ал.5 ЗОЗ ЧСИ счита, че заложният кредитор е бил законосъобразно присъединен като взискател по изпълнителното дело, като това, че залогът е вписан след възбраната на първоначалния взискател – „Банка ДСК“ ЕАД има отношение само към противопоставимостта, респективно - реда за удовлетворяване на кредиторите, но не и към правото на А. да бъде присъединен по делото като взискател, с произтичащите от това права.
На следващо място, ЧСИ посочва, че неправилно жалбоподателят твърди, че присъединяването на заложния кредитор се извършва след приключване на публичната продан, като застъпва, че разпоредбата на чл. 32, ал.5 ЗОЗ е ясна и съгласно нея, крайният момент за присъединяване е до изготвяне на разпределението, а не след това.
Във връзка с доводите за незаконосъобразно присъединяване на заложния кредитор, като взискател по делото, ЧСИ посочва,че са налице всички изискуеми предпоставки, поради което и действията му по присъединяването са правилни.
По отношение на сумите, за които заложният кредитор е присъединен, се посочва, че същите са посочени в договора за особен залог, докато пристъпването към изпълнение е изтекло и сумите, посочени в него не може да се вземат предвид от съдебния изпълнител. Посочва се, че след извършване на разпределението и заделяне на суми за заложния кредитор, едва след предоставяне на ново вписано пристъпване към изпълнение, съдебният изпълнител ще следва да преведе на депозитар посочените в пристъпването към изпълнение суми.
Във втората жалба – жалбоподателят в качеството му на присъединен взискател по изпълнителното дело, обжалва разпределението, като поддържа, че същото е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, извършено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Конкретно посочва, че на първо място ЧСИ е извършил недопустими действия като е насочил изпълнение върху недвижим имот, за който има обявен купувач по друго изпълнително дело. В тази връзка се сочи, че е извършена публична продажба на същия имот от ЧСИ Янко Бъчваров по изп.дело № 552/2016г. Счита, че не може да съществува и е недопустима конкуренция по отношение изпълнението върху недвижими имоти и допускането на втора публична продан създава възможност за злоупотреба с права, като се позовава на ТР № 2/2013 г. от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място посочва, че неправилно ЧСИ е разпределил сумата от 1 610 000 лева, като е определил сума в размер на 59 326, 86 лева – разноски на банка ДСК по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. В тази връзка се посочва, че съгласно т.6 от ТР от 26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. е указано, че не се ползват с право на предпочитано удовлетворяване разноските, вкл. и на първоначалния взискател по искове по чл. 134 и 135 ЗЗД, когато в разпределението участват заложни и ипотекарни кредитори, на които оспорените с иск сделки не са противопоставими, поради поредността на учредяването на залога или ипотеката. В тази връзка се посочва, че договорът за залог на жалбоподателя е вписан на 12.09.2013г., а исковата молба на Банка ДСК е от 11.12.2013г., т.е. поредността на вписванията, определя привилегията, като в случая неправилно е определил, че разноските на банката по иска по чл. 135 ЗЗД се ползват с привилегия.
На следващо място се посочва, че банката - първоначален взискател, вече е получила плащане по ипотеката и този факт е известен на ЧСИ, както и че договорната ипотека на банката обезпечава вземане в размер на 50 000 Евро, заедно с договорната лихва върху тази сума. Посочва се, че договорната ипотека е непротивопоставима на жалбоподателя, защото макар да е вписана възбрана, преди вписване на договора за залог, то с погасяване на сумите по ипотеката, Банка ДСК няма привилегия по отношение на заложния кредитор, защото след като кредиторът е удовлетворен и е получил плащане на сумата, вписаната възбрана, може да се прецени само на плоскостта на недобросъвестно поведение.
В жалбата се застъпва, че неправилно ЧСИ е приравнил жалбоподателя на хирографарен кредитор, понеже възбраната, в полза на Банката е привидна, доколкото зад нея не стои реален дълг, който факт е известен на ЧСИ Николов. В допълнение се посочва, че вземането на жалбоподателят следва да се ползва с привилегия по чл. 136, т.3 ЗЗД, доколкото в негова полза е вписан първи по ред залог върху цялото търговско предприятие на длъжника.
В заключение се иска то съда да отмени извършеното разпределение, като се прави искане за спиране на производството, доколкото в БОС е образувано в. гр.д. № 773/2016г. с предмет – обжалване на разпределение на ЧСИ Бъчваров по изп. дело № 552/2015г., извършено след продажба на имота в гр. Бургас, местността „Капчето“, като се излагат мотиви, че не следва да се позволява ситуация, в която БОС ще разглежда жалби, свързани с продажбата на един и същи имот по две изпълнителни производства. Прави се искане за изискване от ЧСИ Бъчваров на изпълнително дело № 552/2015г., което искане се мотивира с обстоятелството, че жалбоподателят е купувач на процесния имот по това изпълнително дело.
Жалбата е била администрирана от ЧСИ, като преписи от нея са са получени от страните както следва: от първоначалния взискател –„Банка ДСК“ ЕАД на 31.08.2016г. /л. 4931/, от длъжника „Сан Сити“ ООД на 31.08.2016г. /л. 4897/, от присъединения взискател – В.А.И. на 07.09.2016г. /л. 4928/.
Постъпило е възражение само от „Банка ДСК“ ЕАД. Във възражението се застъпва, че изготвеното разпределение в обжалваната част е правилно, а жалбата срещу него е неоснователна, недоказана и необоснована, поради което следва да бъде оставена без уважение. Конкретно се посочва, че извършването на публична продан на един и същи недвижим имот по две или повече изпълнителни производства, образувани при различни съдебни изпълнители е законосъобразно, като се цитира практика на ВКС по въпроса. В допълнение се подържа, че процесният недвижим имот не е възложен по изп. дело № 552/2015г. на ЧСИ Янко Бъчваров, като липсата на постановление за възлагане означава, че все още по изпълнителното дело не е заплатена цената на имота, респективно, че не е на лице твърдяната редовно извършена продан. Не на последно място се посочва, че дори и да се приеме, че едновременното принудително изпълнение срещу един и същи недвижим имот е недопустимо, то това би довело до незаконосъобразност на публичната продан по изпълнително дело № 552/2015г., а не по процесното дело, доколкото възбраната по настоящето изпълнително производство е вписана по-рано.
На следващо място се подържа, че извършеното плащане от „Дъга 2004“ ЕООД не е довело до погасяване на ипотеката върху имота, доколкото ипотеката е вещно и неделимо право, което обременява целия имот и за цялото вземане, поради което и извършеното частично плащане по никакъв начин не е намалило размера на обезпечените вземания, а не на последно място – ЧСИ няма право да решава материално-правни спорове, а доколкото ипотеката не е заличена – същият следва да се съобразява с това.
По отношение на твърдяното неправилно зачитане на привилегия по чл. 136, т.1 ЗЗД за сумата от 59 326,86 лева се посочва, че възбраната в полза на Банката е вписана на 03.09.2013г., а на 05.09.2013г. по партидата на „Дъга 2004“ ЕООД в полза на жалбоподателя е вписан залог върху търговско предприятие. Поради това, залогът на търговското предприятие не може да се противопостави на Банката и правилно ЧСИ е определил привилегия на разноските за воден иск по чл. 135 ЗЗД.
В заключение се иска от съда да остави жалбата без уважение, като присъди и разноски на Банката за настоящето производство.
ЧСИ Делян Николов е изложил мотиви по реда на чл. 436, ал.3 ГПК, в които е изразил становище за неоснователност на жалбата. На първо място се посочва, че извършването на публична продан на един и същи недвижим имот по две или повече изпълнителни производства, образувани при различни съдебни изпълнители е законосъобразно, като се цитира практика на ВКС. На следващо място се застъпва, че правилно ЧСИ е определил привилегиите, касаещи разноските за воден от първоначалния взискател иск по чл. 135 ЗЗД. Посочва се, че в случая, за да е налице привилегия, то атакуваната сделка, следва да е противопоставима на А.А.. В случая, атакуваната сделка е апорт, който е вписан в Службата по вписванията на 29.04.2013г., докато залогът е вписан на 12.09.2013г., т.е. хипотезата, при която разноските по искове с правно основание чл. 134 и чл. 135 ЗЗД не се ползват с привилегия спрямо заложни и ипотекарни кредитори с противопоставими обезпечения на атакуваната сделка, не е налице.
На последно място се посочва, че задълженията по ипотеката не са погасени, като се акцентира, че съдебният изпълнител не може да разрешава материално-правни спорове.
Като разгледа подадените жалби, депозираните възражения и мотивите на съдебния изпълнител, и след като се запозна с материалите по изпълнителното производство, и при извършена служебна проверка по допустимостта и редовността на производството, съдът констатира, че същото е допустимо. И двете жалби са подадени в законоустановения тридневен срок по чл. 462, ал.2 ГПК. Жалбите са подадени от лица с активна процесуална легитимация – първоначален взискател и присъединен взискател, който се явява и купувач на процесния имот, като в тях се съдържат доводи за незаконосъобразност на извършеното разпределение, което и с оглед разпоредбата на чл. 462, ал. 1 и ал.2 ГПК, прави жалбите процесуално допустими. Разгледани по същество съдът установи следното:
Изпълнително дело № 20138040400892 по описа на ЧСИ Делян Николов – рег.№ 804 с район на действие БОС е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД против длъжника „Сан Сити“ ООД, въз основа на издаден по ч.гр.д.№ 4964/2013 г. на БРС изпълнителен лист 24.06.2013 г., с който длъжникът е осъден да заплати на банката сумата от 38 484 евро – главница, сумата от 532.36 евро – редовна лихва за периода 25.03.2013г. – 17.06.2013 г., сумата от 322.26 лв. – санкционираща лихва за периода 25.04.2013 г. – 17.06.2013 , сумата от 40.80 лв. – разноски за нотариална покана, ведно законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 759.41 лв. за деловодни разноски. Впоследствие, по молба на взискателя от 24.07.2013 г. към изпълнителното дело е присъединено за събиране и друго вземане на банката, присъдено с изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4966/2013 г. на БРС, включващо следните суми: 3 454 935.82 евро – дължима главница по договор за кредит № 2544/10.09.2008 г., ведно със законната лихва от 19.06.2013 г. до окончателното плащане, 220 540.07 евро – неплатена редовна лихва за периода 25.05.2012 г. – 17.06.2013 г., 143 192.51 евро – неплатена санкционираща лихва за периода 14.11.2012 г. – 17.06.2013 г., 136.80 лв. – разноски за нотариална покана, както и 149 376.06 лв. – заплатена държавна такса за заповедното производство и 75 138.03 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С тази молба за присъединяване взискателят е направил искане за насочване на принудителното изпълнение върху процесния недвижим имот – ПИ с идентификатор № 07079.8.12 в гр. Б, местността „К“, с площ от 38 826 кв.м. Допълнително са присъединени по изпълнителното дело и вземания на банката по представен изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4965/2013 г. на БРС за сумата от 1 920 413.15 евро – главница по договор за кредит № 1715/26.05.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2013 г. до окончателното изплащане, сумата от 122 583.85 евро – неплатена редовна лихва по 9.1 от договора, сумата от 11 949.12 евро – санкционираща лихва по чл.21 от договора, сумата от 40.80 лв. – разноски за нотариална покана, както и сумата от 121 124.98 лв. – съдебни разноски.
От преписката по приложеното изпълнително дело се установява, че с нотариален акт № ** г., том *, рег.№ *, н.д.№ * г. на нотариус Бинка Кирова – рег.№ 290 (л.247), в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е учредена от длъжника „Сан Сити“ ООД договорна ипотека върху процесния ПИ, за обезпечаване част от вземанията на банката по договор за кредит № ** г. Възбраната върху недвижимия имот е вписана на 03.09.2013 г.
Не се спори, че процесния имот е предмет на
апортна вноска от длъжника „Сан Сити“ в капитала на „Дъга 2004“ ЕООД, като
видно от представеното удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания
за лице, се установява, че апортът е вписан в Агенция по вписванията на
25.04.2013г.(л.309). Не е спорно по делото и обстоятелството, че на 29.08.2013г.
е подписан договор за особен залог между „Дъга 2004“ ЕООД и А.Г.А. с ЕГН: **********
(л.4213), по силата, на който дружеството е заложило в полза на физическото
лице цялото си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения. Неразделна част от договора е „Приложение № 1“, в което
са индивидуализирани отделните елементи на търговското предприятие,
представляващи движими вещи и недвижими имоти, в които е включен и процесният
ПИ. Договорът за особен залог е вписан в Търговския регистър на 05.09.2013 г.
по партидата на залогодателя „Дъга 2004“, както и в ЦРОЗ – на 19.09.2013 г. под
№ 2013091901603, а в последствие и в Службата по вписванията-гр. Бургас. Извършено
е вписване на пристъпване към изпълнение на активи от търговското предприятие,
подробно описани в приложеното съгласие на А.Г.А. с ЕГН: ********** (л.3866) и
съответно на 03.08.2015 г. е направено вписване в Търговския регистър по
партидата на дружеството, а на 04.08.2015 г. извършено вписване и в ЦРОЗ под №
2015080400791.
С влязло в сила
Решение № 193/06.07.2015г. по т.д. № 11/2014г. по описа на БОС извършеният
апорт е обявен за относително недействителен по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД.
Въпросното решение е постановено по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като
исковата молба е вписана на 11.12.2013г.
В хода на изпълнението жалбоподателят А.Г.А. с ЕГН: ********** е поискал от ЧСИ да го присъедини по реда на чл.32, ал.5 ЗОЗ в качеството му на заложен кредитор относно започналото принудително изпълнение спрямо процесния поземлен имот, както и относно имоти в гр. Ц и гр. Н. С постановление от 19.10.2015 г., както и с постановление от 14.06.2016 г. ЧСИ Николов е отказал да присъедини А.Г.А. с ЕГН: ********** като заложен кредитор по реда на чл.32, ал.5 ЗОЗ спрямо недвижимите имоти в гр. Царево и гр. Несебър, но с постановлението от 14.06.2016 г. (л.4280) същият е присъединен по реда на чл. 32, ал.5 ЗОЗ по отношение на процесния имот.
В последствие към изпълнителното производство е присъединен и В.А.И., с общо вземане към „Сан Сити“ ООД в размер на 33638,35 лева.
По отношение на имот с индентификатор № 07079.8.12 по в гр. Б, местността „К“ е извършена публична продан, като видно от протокол от 21.06.2016г. (л.4311) за купувач е обявен присъединеният взискател - А.Г.А. с ЕГН: ********** с предложена цена 1 610 000,00 лева. На основание чл. 495 ГПК ЧСИ е извършил атакуваното разпределение, за да бъде определена сумата, която купувачът следва да внесе, съразмерно на дяловете на останалите взискатели.
В разпределението (л. 4701) е посочено, че сумата
от 1 610 000,00 лева се разпределя по следния начин: 1. Разноски по
съдебното изпълнение - сумата от 38640 лева /т. 26 ТТРЗЧСИ/; сумата от 36 лева
/т.13 ТТРЗЧСИ/ и сумата от 108 лева /по т.4 и по т.5 ТТРЗЧСИ/. 2. От остатъкът
от 1571216 лева в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е разпределена сумата от 59326,86
лева, като основание е посочено – присъдени разноски по иск с правно основание
чл. 135 ЗЗД, за които ЧСИ е преценил, че следва да се ползват с привилегията по
чл. 136, т.1 ЗЗД. 3. Съдебният изпълнител е преценил, че с привилегия по чл.
136, т.2 ЗЗД следва да се ползват сумите от 5542,42 лева /неплатени данъци за
имота/ и сумата от 2871,50 лева /неплатени ТБО за имотите/. 4. След приспадане
на горните привилегии сумата за разпределение е изчислена в размер на
1503475,22 лева, като ЧСИ на основание изявление на „Банка ДСК“ с вх. №
15816/20.07.2016г. е разпределил сумата от 142518,82 лева, привилегия по
ипотека /чл. 136, т.3 ЗЗД/. 5. Остатъкът от 1360956,40 лева са разпределени от
ЧСИ на основание чл. 137 ЗЗД съразмерно между двамата жалбоподатели, като в
разпределението А.А. участва с вземане в размер на 2120680 лева, а „Банка ДСК“
ЕАД с вземане в размер на 15142700,26 лева, като съобразно изчисления
коефициент на банката следва да се разпредели сумата от 1193772,86 лева, а на А.А. – сумата от 167183,54 лева.
По делото са изготвени и изпратени съобщения до страните, с които същите са уведомени за разпределението и са призовани за предявяването му на 25.07.2016г. В законоустановения тридневен срок са постъпили само процесните две жалби.
При така изложената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи.
При разглеждане на жалбите по същество следва да
се отбележи, че съдът в производството по чл. 463 ГПК действа като
контролно-отменителна инстанция, което означава, че проверката се извършва само
въз основа на доводите и основанията, изложени от жалбоподателя в сезиращата
съда жалба.
Досежно наведените оплаквания и в двете жалби, касаещи съдържанието на разпределението, следва да се има предвид, че за да е налице незаконосъобразност на разпределението като процесуално действие, налагащо неговата отмяна, същото следва да съдържа съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Нарушения от такъв характер са напр. неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам - неправилно погасяване на едни вземания за сметка на други; неправилно изчисляване на дължимите суми, както и всякакви други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права на обжалващата страна. В този смисъл не са съществени пороци от рода на допуснати очевидни фактически грешки при изписване на характера на вземанията, недостатъчна конкретика при описанието и др., които не се отразяват на същността на разпределението и не биха променили нито поредността на взискателите нито размера на техните вземания. Съгласно чл. 495 ГПК, когато взискател е обявен за купувач на имот, съдебният изпълнител съставя протокол за разпределение, в който посочва необходимата сума за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели, като в едноседмичен срок от разпределението взискателят, обявен за купувач е длъжен да внесе посочената сума, а в противен случай - отговаря за вредите и разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493 т. 2 и чл. 494, ал. 2 ГПК. Целта на разпределението в хипотезата на чл. 495 ГПК, предхождащо внасянето на цената от взискателя-купувач е да се установи дали сумата следва да бъде внесена изцяло или за част от нея ще се извърши прихващане с вземането на взискателя. В хипотезата на конкуриращи се взискатели-дали някои от вземанията са от един и същи ред по чл. 136 ЗЗД и ако това се установи - в каква съразмерност ще бъде намалено вземането на взискателя, обявен за купувач и респективно-определена по-ниска сума за внасяне от него като цена на имота по публичната продан, за да бъде изплатена също по съразмерност на останалите взискатели.
По същество разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му. Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено вземания, възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението /Решение № 394 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 110/2008 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС/. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. От сумата, подлежаща на разпределение се отделя необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по ред. Остане ли свободна сума, тя се отделя за следващото притезание и така до изчерпване на наличната сума или притезания. При недостатъчност на сумата удовлетворяват се само първите по ред притезания, а другите привилегировани и хирографарни притезания остават изобщо неудовлетворени. До частично удовлетворения на хирографарните притезания се идва, ако сумата, постъпила по изпълнението покрива напълно привилегированите притезания, като известна част остава хирографарните кредитори, както и когато се върши разпределени, между хирографарни кредитори. Те се удовлетворяват по съразмерност (чл. 133 ЗЗД).
В случая, съдът счита, че твърденията на жалбоподателите, че при разпределението ЧСИ неправилно е определил реда и начина на изчисление за необходимите за внасяне суми за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, са частично основателни.
На първо място следва да се посочи, че не намират опора в закона и са неоснователни, доводите за незаконосъобразно конституиране на А.А., като взискател в изпълнителното производство. Съгласно чл. 32, ал.5, изр. второ от Закона за особените залози, до изготвяне на разпределението от съдебния изпълнител, обезпеченият кредитор може да се присъедини въз основа на извлечение за вписан залог. Цитираната норма определя както темпоралните граници на присъединяването – до момента на изготвяне на разпределението, така и акта, въз основа на който то може да бъде осъществено. Разпоредбата не изисква представяне на изпълнителен лист, а еднозначно сочи извлечението за вписан залог като основание за присъединяването. Нормата на чл. 32, ал.5 от ГПК е специална по отношение на чл. 456, ал.2 от ГПК, и регламентира особено основание за конституиране на заложния кредитор като присъединен взискател в изпълнителното производство, образувано по реда на ГПК. /Решение № 1513 от 9.07.2015 г. на САС по в. ч. гр. д. № 671/2015 г./ Това означава, че за да бъде присъединен като взискател в изпълнителното производство, изпълнението по което е насочено срещу предмета на особения залог, заложният кредитор трябва да представи извлечението за вписан залог и то в срока до изготвяне на разпределението. В противен случай той не може да бъде присъединен като взискател по изпълнителното дело.
Настоящият състав, споделя мотивите на ЧСИ Николов, обективирани в постановлението му от 14.06.2016 г. (л.4280), в частта, с която се констатира, че всички изискуеми предпоставки за присъединяване на А.А. по реда на чл. 32, ал.5 ЗОЗ са налице, поради което и не споделя доводите на първоначалния взискател за незаконосъобразно конституиране на заложния кредитор, като присъединен взискател по делото. Тук е мястото да се посочи, че необосновано се явява възражението, че с оглед поредността на вписването на възбраната на Банката и залогът на търговското предприятие, то и А. се явява хирографарен кредитор, поради което и липсва основание за присъединяване по реда на чл. 32, ал.5 ЗОЗ. Това е така, защото възбраната е принудителна обезпечителна мярка, чрез която се забранява разпореждането с недвижим имот, за да се съхрани той в патримониума на длъжника, и съответно да послужи за удовлетворяване на кредитора чрез извършване на публичната му продан. Въпреки това, ако възбраната е вписана в службата по вписванията преди особения залог, тя ще осигури на кредитора удовлетворяване в един ред със заложния кредитор, тъй като вписаният след възбраната особен залог губи специалната привилегия спрямо този кредитор – аргумент от чл. 452, ал. 2 ГПК. В този смисъл заложният кредитор и кредиторът с възбрана ще се удовлетворят по съразмерност. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ВКС, в което е разгледан въпроса за учредена след възбрана ипотека като е прието, че в такъв случай ипотекарният кредитор губи специалната привилегия и се удовлетворява съразмерно редом с взискателя наложил възбрана. Същото заключение намира приложение и при конкуренция между възбрана и особен залог, както е в настоящия случай, т.е. – както правилно е посочил в мотивите си ЧСИ – поредността на вписванията има отношение само към реда, по който вземанията ще се удовлетворяват, но не може да обоснове незаконосъобразност на присъединяването.
Не могат да се споделят и доводите на „Банка ДСК“ ЕАД, касаещи неправилното присъединяване А.А. за сумата от 2000 лева, за която сума в полза на последния има вписана възбрана. Лицата, в чиято полза има учредена възбрана, съгласно разпоредбата на чл. 459, ал.1 ГПК, се смятат за присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Придобиването на качеството присъединен по право кредитор не е в зависимост от наличието или липсата на постановление на съдебния изпълнител за конституирането на дадено лице като присъединен взискател, а от това дали то отговаря на предвидените в процесуалния закон изисквания за присъединяването. /Определение № 680/18.12.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 295/2012г. I, г.о./ - т.е. постановлението на ЧСИ има само констативен, но не и конститутивен характер, поради което и не може да се говори за незаконосъобразно конституиране от страна на ЧСИ.
Основателно обаче е възражението на „Бнака ДСК“ ЕАД, относно размера на вземането, с което А.А. участва в разпределението. Настоящата инстанция счита, че неправилно ЧСИ Николов е приел, че вземането следва да бъде в размер на 2 120 680,00 лева – колкото е размерът на вземането по договора за учредяване на особен залог, а не в размер на 651 346,00 лева, колкото е посочено в удостоверението за вписано пристъпване към изпълнение. За да приеме по-голямата сума, съдебният изпълнител е приел, че шестмесечния срок, предвиден в чл. 37, ал.1 ЗОЗ е изтекъл, поради което и пристъпването към изпълнение е изтекло, поради което, следва в полза на заложния кредитор да се отдели сума, равна на тази, посочена в договора, като след представяне на ново, актуално удостоверение за пристъпване към изпълнение – да се преведат сумите, посочени в него.
Тези мотиви на ЧСИ не се споделят от настоящия състав. По реда на особените залози изпълнението
върху предмета на обезпечението се извършва извънсъдебно, поради което
изпълнителен титул представлява не изпълнителният лист, а удостоверението,
издадено от ЦРОЗ, за пристъпване към изпълнение - арг. чл.32, ал.4 от ЗОЗ. В този смисъл е и
нормата на чл. 426, ал.1 от ГПК, която освен изпълнителен лист предвижда
като изпълнителен титул още и бланкетно посочени други актове, подлежащи на
изпълнение. Заявлението за пристъпване към изпълнение посочва видът и размерът
на обезпечените вземания, като въз основа на него се издава удостоверението от
ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение, като именно тези парични притезания
представляват изпълняемото право, чийто носител е заложният кредитор./ Решение № 53 от 4.03.2015 г. на ВнАС по
в. т. д. № 380/2014 г./. В тази връзка, размерът на изпълняемото право, чието
изпълнение А.А. може принудително да удовлетвори в изпълнителното производство
се очертава с удостоверението за вписано пристъпване към изпълнение, а видно от
материалите по делото, размерът на вземането, обективирано там е 651 346,00
лева, за което вземане същият може да бъде присъединен по делото.
Визирания шест месечен срок, съобразно
текста на чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ е насочен само към възможността на
следващите вписали пристъпване към изпълнение кредитори да продадат заложеното
имущество, но с изтичането му не се преклудират правата на заложния кредитор
инициирал изпълнението, да продължи действията по осребряване на активите. /Определение
№ 2278 от 14.10.2013 г. на САС по Търговско дело по несъстоятелност (В) №
3355/2013 г./. Шестмесечният срок е уреден единствено за защита интересите
на другите заложни кредитори, вписали пристъпване към изпълнение, ако такива
съществуват. В тази връзка е и Определение № 506 от 11.08.2009 г. на ВКС по
т. д. № 402/2009 г., II т. о., ТК.
В обобщение, следва да се посочи, че
включвайки присъединения взискател А.А. в разпределението с по-голямо от
действителното вземане, ЧСИ е допуснал нарушение на закона, довело до
незаконосъобразност на разпределението в тази част.
По отношение на изложеното в пункт
три от жалбата на „Банка ДСК“ ЕАД, следва да се посочи, че вземането на
присъединения кредитор не може да бъде оспорвано в производството по обжалване
на разпределението по чл. 463 от ГПК, а само по предвидения в чл. 464 от ГПК исков ред. В случай че взискателят, по чието искане е образувано изпълнително
производство, счита, че тези парични притезания не са възникнали или са
погасени, може да оспори съществуването им по реда на чл. 464, ал. 1 ГПК.
По отношение на изложеното в жалбата
на А.А., следва да се посочи следното.
Неоснователни са възраженията на този жалбоподател за извършени от ЧСИ Николов недопустими действия чрез насочване на изпълнение върху недвижимия имот, за който има обявен купувач по друго изпълнително дело, т.е. това е възражение по приложение на чл. 473 ГПК. Посочената разпоредба касае конкуренция при насочване на друго изпълнение само по отношение на движими вещи, а предмет на настоящото дело е публична продажба на недвижим имот. Съгласно т.2 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нормата на чл.473 ГПК е неприложима към публична продан на недвижим имот, тъй като публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на правото на собственост и купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик след влизане в сила на постановлението за възлагане (чл.496, ал.2 ГПК), а вписването на постановлението за възлагане е основание за въвод на купувача (чл.497 ГПК). В тълкувателното решение изрично е посочено от ВКС, че в случая, идеята на законодателя е да не се образуват паралелни изпълнителни производства по отношение на един длъжник от всеки от кредиторите, а другите кредитори освен взискателя да се присъединят, съгласно чл.456, ал.1 и 2 ГПК, като те ще имат същите права, както първоначалния взискател и ще се ползват от извършените процесуални действия до този момент (чл.457 ГПК). Именно в този смисъл е посочено в същото решение, че допускането на втора публична продан създава възможност за злоупотреба с права, като се има предвид публична продан на недвижим имот, допусната и по друго изпълнително дело, образувано против същия длъжник. Поради това, съдът не споделя неправилния прочит на тълкувателното решение от страна на жалбоподателя и намира така наведените възражения за неоснователни.
Следва да се отбележи, че в случая неоснователно се твърди от жалбоподателя, че настоящата публична продажба на процесния имот е извършена след като вече е извършена редовна публична продажба на същия имот от ЧСИ Янко Бъчваров по изп.дело № 552/2016 г., в резултат на която имотът е възложен на жалбоподателя А.А. и той е обявен за купувач. По делото е безспорно, че последният е взискател по посоченото изпълнително дело, поради което обявяването му за купувач не го прави собственик, а единствено влязлото в сила и вписано постановление за възлагане на имота, което обаче следва да бъде издадено едва след извършване на разпределението и внасянето от него на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, ако няма други взискатели. Видно от изложените в жалбата твърдения на самия жалбоподател, изготвеното от ЧСИ Бъчваров разпределение е обжалвано, т.е. става ясно, че тази публичната продажба не е приключила, тъй като А.А. като взискател, все още не е внесъл предложената от него цена на имота и съответно все още не е издадено в негова полза постановление за възлагане на имота. Ето защо, изложените в тази връзка доводи са неоснователни.
От друга страна, следва да се има предвид, че възбраната върху процесния недвижим имот в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е вписана на 03.09.2013 г., видно от материалите по изп.дело № 892/2013 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, а възбраната върху същия имот в полза на жалбоподателя А. е вписана на 28.08.2015г. по изп.дело № 552/2015 г. по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, по което същият е взискател. Следователно, изпълнението по отношение на недвижимия имот по настоящото изп.дело № 892/2013 г. на ЧСИ Николов е започнало преди изпълнението, инициирано от жалбоподателя по изп.дело № 552/2015г. на ЧСИ Бъчваров, поради което ако трябва да се приемат твърденията на жалбоподателите за наличието на недопустими действия по насочването на паралелни изпълнения върху един и същ имот, то такива всъщност биха се явили действията по образуваното изпълнително производство пред ЧСИ Бъчваров.
Съдът намира за неоснователни и изложените в жалбата възражения за продължаване на принудителното изпълнение върху процесния имот, въпреки изплащането на дължимата сума по учредената в полза на банката ипотека. Така наведените възражения излизат извън предметния обхват на проверката при обжалване на постановлението за възлагане, тъй като не касаят законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, а се отнасят до съществуването на задължението, за обезпечаването на което е учредена договорна ипотека в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД. Разглеждането на въпроса относно съществуването на задължението следва да се извърши в отделен исков процес, а не по пътя на обжалването по чл.435, ал.3 ГПК. Освен това, по делото е безспорно, а и от материалите по изпълнителното делото е видно, че ипотеката върху имота не е заличена, поради което съдебният изпълнител няма законово основание да откаже да изпълнява спрямо този имот.
По отношение на възраженията, свързани с неправилно зачитане на привилегия по чл. 136, т.1 ЗЗД за сумата от 59 326,86 лева – разноски на първоначлния взискател в производството по иск с правно основание чл. 135 ЗД, следва да се посочи следното. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ВКС - с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Разноските по исковете по чл. 134 и чл.135 ЗЗД, когато в разпределението участват заложни и ипотекарни кредитори, се ползват с право на предпочтително удовлетворение само, ако оспорените с иска сделки са им противопоставими с оглед поредността на учредяването на залога или ипотеката. В случая, не е спорно, че сделката, която е била атакувана по реда на чл. 135 ЗЗД е апорт, извършен на 17.04.2013г. и вписан на 24.04.2013г. Договорът за особен залог е сключен на 29.08.2013г. и е вписан в Търговския регистър на 05.09.2013 г. по партидата на залогодателя „Дъга 2004“, както и в ЦРОЗ – на 19.09.2013 г. под № 2013091901603, т.е. към датата на сключване на договорът за особен залог вече е бил вписан апортът, който от своя страна е обявен за относително недействителен по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД. Това води до извода, че в случая, вписването на особения залог е непротивопоставимо на вписаната по-рано апортна сделка, поради което и правилно ЧСИ е приел, че разноските сторени от първоначалния взискател в производството по чл. 135 ЗЗД, следва да се ползват с привилегията по чл. 136, т.1 ЗЗД.
Предвид
горното, настоящата инстанция счита, че атакуваното разпределение е
незаконосъобразно в посочената част и следва да се отмени.
По
отношение на искането за спиране на изпълнителното производство, с мотива, че в
Окръжния съд е образувано ВГД № 773/2016г. с предмет – обжалване на
разпределение на ЧСИ Бъчваров по изп. дело № 552/2015г., извършено след
продажба на имота в гр. Б, местността „К“, а и за да не се допуска ситуация, в
която БОС ще разглежда жалби, свързани с продажбата на един и същи имот по две
изпълнителни производства, настоящата инстанция намира същото за неоснователно.
Както вече беше посочено по-горе, доколкото в ГПК не съществува изрично
предвидено такова основание за спиране на производството, и доколкото е допустимо
наличието на две изпълнителни производства по които е насочено изпълнение върху
един и същи недвижимия имот, то и искането на жалбоподателя следва да се остави без уважение.
Следва да се посочи, че спирането на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК не е
обезпечителна мярка по смисъла на чл. 389 и сл. ГПК и има други цели и
основания.
Предвид изхода на делото и направените от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД искания за разноски, на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.11 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, длъжникът „Сан Сити“ ООД с ЕИК: ********* следва да заплати на Банка ДСК“ ЕАД сумата от 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение, по реда на чл 495 ГПК, на
сумата от 1 610 000 лв. по изпълнително дело № 20138040400892 по описа на
ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 от КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд –
Бургас, извършено с Протокол за разпределение от 25.07.2016г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 от КЧСИ, с район на действие –
Окръжен съд - Бургас за извършване на ново разпределение, при зачитане на
указанията изложени в мотивите към решението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Г.А. с ЕГН: ********** за спиране на изпълнително дело
№ 20138040400892 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 от КЧСИ, с район на
действие – Окръжен съд – Бургас
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 ГПК - Сан Сити“ ООД с ЕИК: ********* да ЗАПЛАТИ на “Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК:
********* сумата от 200,00 /двеста/ лева – представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, на посочените по делото адреси.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на
препис от него пред Бургаския апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.