Р Е Ш Е Н И Е
№ 707 04.06.2019г.
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд,
ХІ наказателен състав
На 30.05.2019г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Иванов
Секретар: Снежана Петрова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Иванов НАХ дело №1869 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Д.С.Д., ЕГН:********** с адрес ***. против Наказателно
Постановление №18-0769-006726 от 21.03.2019г. на Началник група, сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Бургас, с което за нарушения на чл. 5, ал. 1,т.1 и чл.123,ал.1,т.1
от ЗДвП, за първото нарушение на осн. чл. 185, от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева, а за второто нарушение на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да отмени НП като недоказано и
незаконосъобразно в частта му относно санкцията за нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП от страна на Д..
Издателят на НП не се явява, не изпраща представител.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.12.2018 година, св.О.М.А.-мл.автоконтрольор
сектор ПП ОД МВР Бургас получил сигнал за ПТП, настъпило на ул. Р. до дом №**. Св.
А. посетил мястото на произшествието и установил, че газоразпределителния кран бил ударен от МПС и имало изтичане на газ. На мястото вече били
служители на газоразпределителното дружество-оператор
на инсталацията „Овъргаз“ за отстраняване на
повредата и прекъсване на изтичането на газа. Установило се, на тел.112 бил
подаден сигнал за инцидента от водача управлявал МПСто,
което причинило инцидента. Установило се, че л.а. Ф.М. с рег.№ ****** е МПСто, което причинило повредата и неговия водач Д.С.Д. бил призован да се яви на място. Д. веднага изпълнил
разпореждането и се явил на ул. Рилска до дом №28 като обяснил, че изтеглил
автомобила поради изтичането на газ и изчакал наблизо идването на пожарната и
служителите на газоразпределителното дружество. Св. О.М.А.
съставил срещу него АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 1,т.1 и чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното понастоящем Наказателно
Постановление №18-0769-006726 от 21.03.2019г. на Началник група, сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Бургас, с което за нарушения на чл. 5, ал. 1,т.1 и
чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП, за първото нарушение на осн.
чл. 185, от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, а за второто
нарушение на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН вр. с
чл.314,ал.1 НПК, от правна страна намира следното:
При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него
НП, не се констатираха нарушения на разпоредбите на ЗАНН. Съдът не откри
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на
правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административно-наказателното производство против него.
Съгласно чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От
събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Не се спори, че управлявания от него автомобил е блъснал и
повредил газоразпределителния
кран ан ул.Р. №**. Обстоятелството, че по него са
причинени имуществени щети освен от показанията на св.А., е видно и от изготвения
протокол за ПТП. С оглед на всичко гореизложено,
съдът намира, че в случая наказаното
лице е осъществило състава на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП в хипотезата на
причинени имуществени вреди. По никакъв начин не
е нарушено правото на защита на
наказаното лице, като в НП е посочена като нарушена разпоредбата
на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП. Нарушението, което
му е вменено е описано със съставомерните
му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП, както и правилно
е приложена санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. Същото е безспорно установено,
извършено е именно от наказаното лице,
правилно е квалифицирано и
е наложено административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер и не подлежи на
ревизия.
Второто, вменено на Д., нарушение
е квалифицирано по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. В жалбата
се твърди, че след инцидента
Д. е спрял
в близост до мястото на инцидента
и е установил какви са били последиците
от инцидента и е подал сигнал на тел.112. Няма доказателства,които да оборват това твърдение,
напротив св.А. в показанията
си потвърждава, че жалбоподателят
пред него също е потвърдил това обстоятелство. Следите от ПТПто са били запазени,
Д. е изпълнил разпореждането
на св.А. и веднага се е
явил на указаното му място и е съдействал на служителя
от сектор Пътна Полиция за установяване на причините, довели до ПТП. Задължението на водача да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството
на вътрешните работи възниква само
когато от ПТП има пострадали хора, което
в случая не е налице. Всичко изложено по-горе води до извод, че не са налице обективните
и субективните елементи на състава по чл.175,ал.1,т.5 от
и НП следва да се отмени като
неправилно в тази му част.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
ОТМЕНЯ Наказателно
Постановление №18-0769-006726 от 21.03.2019г. на Началник група, сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Бургас, в частта му, в която за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на Д.С.Д., ЕГН:**********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на
50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно Постановление №18-0769-006726 от 21.03.2019г. на Началник група,
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Бургас, в частта му, в която за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на Д.С.Д., ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева.