МОТИВИ към Присъда № 158/16.04.2015г.
по
НОХД №591/2014г. на РС – Разград
Обвинението е повдигнато срещу И.И.И. ЕГН **********, за това, че:
- На
30.06.2014г. в гр.Разград, обл.Разград се е съвкупил с лице от женски пол,
ненавършило осемнадесет години – непълнолетната Н.С.Г., род. на ***г***, като я
е принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152, ал.2, т.1
във вр.с ал.1, т.2 от НК;
и
- На 30.06.2014г.
в гр.Разград, обл.Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило четиринадесет
годишна възраст – непълнолетната Н.С.Г. род. на ***г***, като употребил за това
сила и заплашване – престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
Срещу М.Х.Е. ЕГН **********,
за това че:
- На
30.06.2014г. срещу 01.07.2014г. на полигон, находящ се в землището на
гр.Разград, в съучастие като съизвършител с Р. ***,
се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило осемнадесет години –
непълнолетната Н.С.Г., род. на ***г***, като я е принудил към това със сила и
деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.152, ал.3, т.1 във вр.с
ал.2, т.1 във вр.с ал.1, т.2 във вр.с
чл.20, ал.2 от НК;
и
-На 30.06.2014г. срещу 01.07.2014г. на
полигон, находящ се в землището на гр.Разград, в съучастие като съизвършител с Р. *** е извършил действия с цел да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило
четиринадесет годишна възраст – непълнолетната Н.С.Г., род. на ***г***, като
употребил за това сила – престъпление по чл.150, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2 от НК.
И срещу Р.Л. ЕГН **********,
за това,
че:
-
На 30.06.2014г. - срещу 01.07.2014г. на полигон, находящ се в землището на гр.Разград в съучастие като съизвършител с М.Х.Е. *** се е съвкупил с лице от женски
пол, ненавършило осемнадесет години – непълнолетната Н.С.Г., род. на ***г***,
като я е принудил към това със сила и деянието е извършено от две лица, и макар
и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си – престъпление по чл.152, ал.3, т.1 във вр. с ал.2, т.1
във вр.с ал.1, т.2 във вр.с чл.20, ал.2, във вр.с чл.63, ал.1, т.2 от НК;
И
- На 30.06.2014г. срещу 01.07.2014г. на
полигон, находящ се в землището на гр.Разград, в
съучастие като съизвършител с М.Х.Е. *** е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице навършило четиринадесет годишна възраст – непълнолетната Н.С.Г.,
род. на ***г***, като употребил за това сила и макар и непълнолетен е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си –
престъпление по чл.150, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2, във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че
е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия И. за престъплението по чл.152, ал.2, т.1
във вр.с ал.1, т.2 от НК, съдът да наложи наказание „лишаване от свобода” в
размер на четири години, а за престъплението по
чл.150, ал.1 от НК, наказание „лишаване от свобода” в размер на три
години. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът да определи едно общо наказание -
„лишаване от свобода” в размер на четири години, което подс. И. да изтърпи в
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „ строг „ режим и му
бъде приспаднато времето, през което по отношение на същият е била наложена
мярка за неотклонение „ задържане под стража”. По отношение на подс. Е., прокурорът пледира съдът за
престъплението по чл.152, ал.3, т.1 във вр.с ал.2, т.1 във вр.с ал.1, т.2 във вр.с чл.20, ал.2 от НК
да му наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на три години, а за
престъплението по чл.150, ал.1, във вр.с чл.20, ал.2 от НК, наказание „
лишаване от свобода „ в размер на две години, което да изтърпи при „ строг „
режим. Съдът следва да приспадне от определеното наказание времето, през което
подс. Е. е бил с мярка за неотклонение „ задържане под стража”. По отношение на
подс. И., прокурорът, пледира съдът за престъплението по чл.152, ал.3, т.1 във
вр. с ал.2, т.1 във вр.с ал.1, т.2 във вр.с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1,
т.2 от НК, да му наложи наказание, след редукцията по чл.63, ал.1, т.2 от НК –
„ лишаване от свобода „ в размер на две години, а за престъплението по чл.150,
ал.1 във вр.с чл.20, ал.2, във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК, наказание „ лишаване
от свобода „ в размер на една година, като на основание чл. 69, ал.1 от НК,
отложи изтърпяването на наказанието.
По
делото са предявени и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство, граждански искове от гр. ищец Н.С.Г., род. на ***г. /действаща
лично и с попечителско съдействие на родител/ за причинените от престъпленията
неимуществени срещу подс. И., подс. Е., подс. И. и М. И./майка на непълнолетния
подс. И. в размер на по 7 000,00лв. срещу всеки
един по отношение на първите двама и солидарно срещу последните двама гр.
ответници, претендира за законната лихва върху посочените суми от датата на
увреждането, както и за сторените по делото разноски. Повереника на гр. ищец и
частен обвинител, пледира за признаване на тримата подсъдими за виновни и се
солидаризира с предложението за наказанията им изложено от представителя на
държавното обвинение. Счита гражданските искове за доказани по основание и
размер и моли съда да ги уважи изцяло.
Защитата
на подс. И., основно предира, като счита обвинението за недоказано, навежда
доводи, че подс. И. не е знаел възрастта на пострадалата, не е упражнявал
принуда /в нито една от двете форми/ при извършване на престъпленията, искат от
съда подс. И. да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение,
алтернативно за налагане наказание под минимално предвидения размер. Счита гр.
иск за завишен и моли съда да го уважи в размер до 1000,00лв.
Защитата
на подс. Е. също счита обвинението за недоказано и моли подзащитният да бъде
признат за виновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно, счита,
че съдът следва да приложи пазпоредбата на чл.55 от НК. Счита гражданския иск
за неоснователен, алтернативно завишен по размер.
Защитата
на подс. И. също счита обвинението за недоказано, моли съда да го признае за
невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение. Алтернативно моли за
минимално предвиденото в НК, наказание при приложение на чл.69 от НК. Счита
гражданския иск за неоснователен.
Подс.
И. И., съжалява за стореното.
Подс.
М. Е. моли за минимално наказание.
Подс.
Р. И. съжалява за стореното иска прошка от съда.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.И.И. е роден на *** г. в гр. Дряново, живущ ***, български
гражданин, с начално образование, неженен, общ работник в мелница – с. Ушинци,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М.Х.Е. е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин,
със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Р.Л.И. е роден на *** г. в гр. Плевен, живущ ***, български
гражданин, с основно образование, неженен, ученик в 11-ти клас в ПГ “***********”
гр. Разград, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установена по делото
фактическата обстановка: На 30.06.2014г. около 16,00ч. пострадалата Н. Г. ***,
като до около 21,30ч. – 22,00ч. със свои приятели вкл. свидетелите Ив. Д. и Т. Т.,
обикаляли из града и изпили общо 2 бири от по 2л. и 2 шишета ром от по 0,2л.,
изпушили и 3 цигари с „чай”, а св. Н. Г. изпила и 6-7 таблетки „ Ривотрил „. Вечерта
около 21,30ч. – 22,00ч., пострадалата Н. Г. заедно със свидетелите Д. Й., Ив. Д.
и Т.Т., след като си закупили алкохол – 2 бири от по
2л. и 2 шишета ром от по 0,2л., отишли в градския парк в гр Разград. Там седнали на
пейка в близост до тенискортовете и започнали да пият алкохол. Към групата им в
парка се присъединили и подсъдимите И. И. и М. Е., като пострадалата познавала последния
от около година, той бил с кучето си. Не след дълго свидетелите Д. Й. и Т. Т.
станали и тръгнали в посока към града. Малко след тях тръгнал и св. Ив. Д.. На пейката останали св. Н. Г., подс.
И. И. и подс. М. Е.. Малко по – късно се преместили на пейка в близост до „ Ронда”,
където продилжили да пият алкохол. Известно време след това подс. И. И. хванал Н.
Г. за ръката, дръпнал я и й казал да тръгва. Тя му отвърнала, че не може да
върви. Той започнал да я тегли с ръка нагоре към горичка до пантеона. Докато я
дърпал св. Г. паднала на земята. След като я изтеглил със сила на известно
разстояние подс. И. И. казал на св. Н. Г. да му направи „свирка”, при което тя
отказала. Подсъдимия я бутнал на земята, свалил си панталоните, вкарал половия
си член в устата на св. Н. Г. и започнал да й притиска главата към гениталиите
си. Свидетелката явно демонстрирала съпротивата си да изпълни желанието на
подсъдимия, но същият чрез сила я преодолял. След това събул клина, бикините и обувките
й, сложил я да легне на земята, отново се опитал да вкара половия си член в
устата й, но след като не успял я обърнал по корем и въпреки ясно изразеното от
нейна страна несъгласие я обладал, първо вагинално, като на няколко пъти вкарал
и изкарал половия си член във вагината й, а след това направил опит да проникне
и анално, но св. Н. Г. се отдръпнала. В този момент при тях дошъл подс. М. Е.,
който видял, че св. Н. Г. се съпротивлява и ясно изразява несъгласието си с
действията на подс. И. И.. Е. дръпнал И. и помогнал на пострадалата да се обуе
и да стане от земята, подкрепяйки я тръгнали да излизат от парка. На място
останал подс. И. И..
След като стигнали
до изхода на парка, св. Н. Г. и подс. М. Е. срещнали подс. Р. И., когото свидетелката
не познавала дотогава. В разговор между тримата се разбрали с автомобила на
подс. Р. И. да отидат до автополигон край гр. Разград по пътя за гр. Търговище,
където да пушат марихуана и св. Н. Г. да покара колата. Подс. Р. И. бил с
л.а.”Сузуки” с ДК № ********, въпреки че не притежавал СУМПС. Св. Н. Г. седнала
на задната седалка, подс. Р. И. и подс. М. Е. се качили отпред. Те отишли до
дома на подс. М. Е., за да остави кучето, което до този момент било с тях. След
това спрели на бензиностанция „ Лукойл „, където св. Н. Г. и подс. М. Е.,
посетили тоалетната, като последният по – скоро подкрепял и поддържал
свидетелката, която била несигурна в походката си. Този факт бил забелязан и от
св. А. Д.. Пребиваването им в бензиностанцията било регистрирано и от
разположените на територията видоекамери. Подс. Р. И. заредил гориво и след
като св. Н. Г. седнала на задната седалка на колата, а подс. М. Е. отпред, потеглили,
в посока към изхода на гр.Разград за гр.Търговище. Малко след изхода на
гр.Разград, подс. Р. И. завил и спрял на автомобилния полигон. Тримата изпушили
една цигара, св. Н. Г. лежала отзад на седалката, тъй като била зле от изпития
алкохол и изпушената марихуана. След това подс. Р. И. се преместил на задната
седалка при пострадалата. Събул й гащите. Събул си панталоните, хванал я за
главата и опитал да вкара члена си в устата й, но не успял. След това
осъществил с нея полов акт. Св. Н. Г. му казвала, че не иска, бутала го с ръце,
но той продължил. Въпреки, че възприемал безпомощното състояние на св. Н. Г. и
въпреки изразеното от нея несъгласие, подс. Р. И. довършил половия акт, като
накрая еякулирал навън. След това излязъл от автомобила. При св. Н. Г. се качил
подс. М. Е.. Св. Н. Г. продължавала да лежи отзад на седалката, тъй като не
можела да се движи. Подс. М. Е. си събул панталоните и също осъществил с нея
полов акт. Тя му казвала, че не иска и се опитвала да го избута, но поради
пълната й отпуснатост, не успяла. След това подс. М. Е. обърнал пострадалата по
корем и опитал да вкара члена си в ануса й. Тогава я заболяло много и тя
започнала да плаче. Той спрял да опитва да проникне в ануса й отново проникнал с члена си във влагалището
й, докато еякулирал навън. След това пострадалата успяла да се обуе.
Подсъдимите са качили отпред и потеглили към града. Близо до дома на подс. М. Е.,
подс. Р. И. спрял автомобила. Св. Н. Г. излязла навън и тръгнала да бяга. Стигала
до центъра на града. Там срещнала св.Д. Й.. Той я видял, че е много разстроена
и плаче. Св. Н. Г. му казала, че са я изнасилили и той се обадил в полицията.
На 02.07.2014г. са
проведени процесуално следствени действия, закрепени в съответните протоколи,
при които св. Н. Г. е разпознала подс. И. И. и подс. Р. И./които до датата на
събитието не познавала/.
От
тримата подсъдими са били взети кръвни проби и слюнка от устната кухина и урина
за изследване.
От
заключението на вещото лице по назначените химически експертизи, прието в
съдебно заседание, не се установява наличие на алкохол в кръвта и на
четиримата.
От
заключението на вещото лице по назначените качествени анализи на урината на
подсъдимите и пострадалата, прието в съдебно заседание, не се установява
съдържание на морфин, хероин, кодеин и техни метаболити, но това не изключва
употреба на деривати, които не са заложени във фабричните китове за качествен
анализ.
От
заключението на вещите лица по назначените съдебно – химически /токсилогични /
експертизи на кръвни проби и урина, взети от св. Н. Г. и подсъдимите И. И., М. Е.
и Р. И., прието в съдебно зеседание, установява:
1.Наличие на
клоназепам /ривотрил/, метадон, марихуана /канабис/ и алкохол в изследваната
проба от кръв на Н.Г..
2. Не установява
наличие на алкохол, наркотични/упойващи вещества или техни аналози, както и на
медикаменти и вещства с токсично действие в пробите, взети от подс. И. И..
3. Не се
установява наличие на алкохол в проби от кръвта и урината на подс. М. Е.. Установява
се наличие на метаболит на марихуана /канабис/ в пробите от кръвта и урината на
подс. М. Е..
4. Не се
установява наличие на алкохол в проби от кръвта и урината на подс. Р. И..
Установява се наличие на метаболит на марихуана /канабис/ в пробите от кръвта и
урината на подс. Р. И..
От
заключението на вещото лице по извършената биологична експертиза се установява
: при изследваните обекти, посочени в
експертизата с № 4 (3 бр. кърпички), № 5 (горнище от анцуг), № 6 (тениска) и №
7 (клин) не се установява наличие на сперма. При изследването на обекти,
посочени в експертизата с № 1 (тампон с
влагалищен секрет), № 2 (влагалищни намазки), № 3 (кърпичка) и № 8 (бикини) се
получава ориентировъчна реакция за наличие на сперма, с човешка видова принадлежност,
но не се наблюдават сперматозоиди или части от тях. Причината може да се търси
в малкото количество или евентуална азооспермия. За обект № 3 се установи, че
семенната течност е оставена от лице, което е отделител на А аглутиногени.
Кръвната група на И.И.И. по системата на АВ0 се
определи като А(В) и същият е отделител на А аглутиногени. Кръвната група на Р.Л.И.
по системата АВ0 се определи като 0(аВ)
и същият не е отделител на А агрутиногени. Кръвната група на М.Х.Е. по
системата АВ0 се определи като 0(аВ) и същият не е отделител на аглутиногени. Типът
секреторство на лицето, оставило семенната течност по обект № 3 и типът на секреторство на лицето И.И.И. от
което следва, че е възможно семенната течност по посочения обект да е оставена
от И.И.И..
От заключението
на вещото лице по извършените съдебномедицински експертизи, прието в съдебно
заседание се установява:
При прегледа на М.Е.
на 01.07.2014г. са установени: червеникавокафенееща повърхностна драскотина над
левия лакът; кафенееща и червеникава драскотини по външностраничната повърхност
на дясното бедро, с пресечен вид; обловато охлузване на кожата под средата на
капачката на левия крак, по външната страна на което – охлузване покрито с
кафяво отслоена по периферията коричка и зачервяване на горната дъга на
външното отвърстие на пикочния канал. Кафенеещата драскотина по дясното бедро и
охлузването под лявата капачка, покрито с кафява отслоена коричка са с давност
2-3 дена. Повърхностната драскотина на кожата над левия лакът и червеникавата
драскотина на дясното бедро имат давност по-малка от денонощие. Поради
третирането на обловатото охлузване под лявата капачка с жълтакафенеещ мазен
медикамент не може категорично да се определи времето на получаването му. По
данни на освидетелствания травмата е получена „при падане, бягайки при разходка
с куче”. Охлузванията, вкл. и с вид на драскотини са получени от тангенциалното
действие на твърд /тъпоръбест предмет, при което се свлича повърхностния кожен
слой. Зачервяването на външното отвърстие на пикочния канал може да се дължи на
натиск/триене или банална уроинфекция.
При прегледа на Р.И.
на 01.07.2014г. не са установени травматични увреждания по главата, тялото и крайниците,
с изключение на бледосинкаво кръвонасядане по външностраничната повърхност на
левия лакът. Не са установени травматични увреждания в половата област и
половия орган. Кръвонасядането в лява лакътна област може да бъде причинено от
удар и ли натиск с/върху твърд/тъп предмет със заоблена форма и съответен или
близък диаметър.
При прегледа на И.И. на 01.07.2014г. са установени /следа от точковидно
убождане в лявата лакътна свивка, върху проекцията на мишичната вена. Пръснати
повърхностни червеникави линеарни охлузвания /с вид на драскотини/ в долната
половина на външностраничната повърхност на дясната мишница. Зачервяване на
меките тъкани на долновътрешния квадрант на капачката на дясното коляно. Не са
установени травматични увреждания в половата
област и половия орган. Описаните увреждания са получени от предмет със
заострен/остър връх – за точковидното убождане в лакътната свивка. Динамично
въздействие на тъпоръбест/и предмет/и – за драскотините по дясна мишница и удар
/натиск върху твърд предмет за зачервяването на меките тъкани на коляното.
При прегледа на Н.Г.
на 01.07.2014г. е установено:
1.Травма на
крайниците: Пръснати бледосинкави кръвонасядания в долната половина на лицева и
вътрешностранична повърхност на дясна мишница. Кръвонасядания по гръбна
повърхност на лява предмишница. Пръснати червеникави драскотини по лицева
повърхност на дясна предмишница. Охлузвания на кожата в лява лакътна област.
Повърхностно разкъсване на кожата в средна трета на лява предмишница. Широка драскотина
с пресечен вид в най-горната част на външностранична повърхност на дясно бедро.
2.Травма на
половата област и половия орган: Червеникави охлузвания на лигавицата по
вътрешната стена на големите срамни устни двустранно. Зачервяване на лигавицата
около входа на влагалището по цялото протежение.
3.Травма в
аналната област – обловато неправилно разкъсване на лигавицата 0,5см по
периферията на аналния пръстен на 12-1ч. по часовниковия циферблат и интензивно
зачервяване по съседство.
По своята
медико-биологична характеристика описаните травматични увреждания обуславят
болка и страдание.
Кръвонасяданията
са получени по механизма на удар, натиск/стискане от твърд тъп предмет,
охлузванията – от тангенциалното действие на тъпоръбест предмет върху кожата, а
драскотините от предмет/и със остър/заострен ръб/връх. Зачервяването на
лигавицата около входа на влагалището може да се дължи на натиск или триене, а
разкъсването на лигавицата в близост до аналния пръстен не е болестно
/затруднена дефекация/, а резултат от натиск и/или триене с твърд тъп предмет
на това място. Установените при прегледа на половия орган заоблени
дефлорационни щърбини, достигащи до основата на химена, сочат давност на
нарушаване на анатомичната цялост на девствената ципа – стара дефлорация, без
да може да се посочи конкретен момент. Изменението в общия вид на щърбините,
след дефлорацията, става 2 до 3 седмици след нарушаване целостта на химена.
Категоричен признак за извършен полов акт е установяването на сперматозоиди или
части от тях. Експертизата подчертава, че обикновено след 6-ия час на
еякулацията доказването на сперматозоиди е почти невъзможно. Към момента на
приключване на експертизата не са обработени микроскопските материали – намазка
с влагалищно съдържимо върху предметни стъкла. Не се установяват следи от кръв
по тялото на Г.. Възстановителния период за установените при прегледа
травматични увреждания е около 10-на дена, без последици за физическото здраве
на пострадалата. Описаните увреждания по крайниците, половия орган и в областта
на ануса в своята съвкупност сочат, че могат да бъдат получени при посочените в
досъдебното производство обстоятелства – насилствено осъществен/и полов/и
контакт/и.
От заключението на
вещите лица по назначената по делото съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза осв.Н.С.Г.,
прието в съдебно заседание, се установява, че не страда от психично заболяване
или умствена изостаналост. Идентифицират се леки към умерени нарушения на
устойчивостта и концентрацията на вниманието, които оказват влияние и на
останалите когнитивни процеси – снижени резултати в мислене, памет и интелект.
Това се дължи на прекомерната употреба на алкохол и наркотични вещества. По
време на деянието, освидетелстваната се е намирала в състояние на обикновено алкохолно
опиване – средно тежка степен. Тази степен на опиване води до изразена
летаргия, сомнолентност, прояви на обърканост, несигурност за мястото или
постъпките, които се извършват, силен световъртеж. Приповдигнато състояние с
агресия или любвеобилност, зрението, речта и съзнанието са количествено силно
засегнати. Координацията на движението на тялото е силно засегнато, лесно се
губи равновесие, походката е нестабилна. Разбирането на речта и спомнянето са
затруднени, но независимо от това освидетелстваната може да дава достоверни
показания за фактите, имащи значение за делото. Може да участва във всички фази
на наказателното производство. Към момента се забелязват симптоми за наличие на
болезнено преживяване на инцидента /депресивни чувства и състояния, трудно със
заспиването, натрапливи мисли за случилото се/. Тези състояния в развитие могат
да доведат до посттравматично стресово разстройство. Състоянието може да се
приравни към временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Симптомите
се развиват в първите три месеца от травмиращото събитие и са с променлив
интензитет. Може да има периоди на интензифициране на симптомите, когато
индивида е подложен на по-висок стрес от обичайния или, ако това което върши в
момента, напомня за това, което е преживял в миналото. В зависимост от
индивидуалните характеристики на личността, провежданото лечение и социални
фактори, симптомите на заболяването може да се манифестират от няколко месеца
до година, година и половина. При тази степен на алкохолно опиване е налице
летаргия и леки прояви на обърканост. Все още няма засягане на витални функции.
Поведението все още е адекватно, но са налице редица неврологични промени
/дизартрия, нарушено равновесие/. Налице са и леки количествени промени в
яснотата на съзнанието. Предвид това, осв. е могла правилно да оценява
ситуацията, но поради изразените неврологични и психични симптоми характерни за
средно-тежката степен на алкохолно опиване защитните и съпровителните сили са
били силно ограничени. Употребата на бензодиазипини и марухуана потенцира
действието на алкохола. Резултатите от изследването отчитат леки към умерени
нарушения в устойчивостта и концентрацията на вниманието. Тези нарушения
оказват влияние и на останалите когнитивни процеси. Идентифицират се снижени
резултати в мисленето и паметта – затруднения свързани с възможности за анализ,
синтез и за обобщение. Интелектуалното развитие е в норма, в долните граници на
средното ниво, съответно за възрастта и придобития жизнен опит. Възможността да
възприеме адекватно ситуацията свързана с делото не е нарушена. Не се
идентифицира склонност към лъжа или преиначаване на истината. Методиката
извежда високи резултати в скалата на откритост, което показва готовност на
изследваното лице за проява на искреност. Личностна и характерова ориентация
към интровертен тип. Тревожна, неспокойна и объркана. Отчита се наличие на
депресивни състояния и емоционална лабилност. С импулсивно поведение,
неустойчиво емоционално състояние със склонност към афективни реакции. Към
момента се намира в ситуация на стрес. С изявен стремеж към самостоятелност и
себесъхранение. Неспокоен тип, неуверена в себе си, търси покровителство.
Емоционална и личностова незрялост.
От заключението на
вещите лица по назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза на осв.Р.Л.И., прието в
съдебно заседание, се установява, че не страда от психично заболяване или
интелектуален дефицит. Въпреки непълнолетието, възможността да възприеме
адекватно ситуацията свързана с делото не е нарушена. Свидетелят разполага с
ресурс да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си. Развитието на психичните сфери е в норма. Няма наличие на
интелектуален дефицит. Интелектуалният потенциал е в средно и над средно ниво,
интересите, потребностите и мирогледа са съответни на образованието и житейския
опит. Предвид това осв. може да участва във фазите на наказателното
производство и да дава достоверни показания относно факти, имащи отношение по
делото. Може да носи наказателна отговорност за деянията си. Освидетелстваният
е средно общителен, активен, понякога незадълбочен в действията си. Има
съпротивляемост към дезорганизиращи условия. Често няма твърди принципни
позиции. Социалното функциониране е затруднено, поради невъзможност да се
изрази потенциала, трудности при създаване и поддържане на близки и интимни
взаимоотношения и слаб самоконтрол. Социално затворен, леко изолиран, предвид
травмата от загуба на близък.
От заключението на
вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие комплексна
съдебномедицинска, съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза по отношение
на осв. Н. Г. се установява, че: Освидетелстваната Н.С.Г.
не страда от психично заболяване или умствена изостаналост... Интелектуалното
развитие е в норма, в долните граници на средното ниво, съответно за възрастта и придобития жизнен опит.
Възможността да възприеме адекнатно ситуацията свързана с делото не е
нарушена...Не се идентифицира склонност
към лъжа или
преиначаване на истината...ориентация към интровертен тип. Тревожна, неспокойна и
объркана. Отчита се наличие на депресивни състояния и емоционална лабилност. С
импулсивно поведение, неустойчиво емоционално състояние със склонност към
афективни реакции. Към момента...в ситуация на стрес. С изявен стремеж към
самостоятелност и себесъхранение. Неспокоен тип, неуверена в себе си, търси
покровителство.
Емоционална и личностова незрялост... За определяне концентрацията
на алкохола, употребен от Н. Г. се имат предвид нейните показания (около 200 мл.
ром и неопределено количество обикновена бира, при тегло около 55 кг),
изчислено по съответната формула се получава концентрация на алкохол около 2.10%о; което отговаря на
средна степен на алкохолно опиване. Приетото количество бира е условно, т.к.
данните се основават само на субективните показания на пострадалата. При тази
степен на алкохолно опиване е налице летаргия. Поведението е адекватно, но са налице редица неврологични промени (дизартрия,
нарушено
равновесие, удължено време на реакция). /Е/ е могла
правилно да оценява ситуацията, но поради изразените неврологични и психични
симптоми характерни за средната степен на обикновеното алкохолно опиване
защитните и съпротивителни сили са били силно ограничени. Употребата на
бензодиазепам, и марихуана потенцира действието на алкохола и обратно. При Н.Г. не е изразена склонност към
лъжа и фантазиране. Възможно е понякога да проявява както своеобразно, богато
въображение, така и да прикрива поведението си, проявявайки социална
желателност, но в пределите на нормата.Обичайните нормални психологични
внушаемост и подчиняемост също са в пределите на нормата, но те могат да бъдат
повлияни след употреба на ПАВ, и изразени в по-голяма степен при комбинирана
употреба на вещества с депресантно въздействие върху ЦНС. При Г. е изградена
способност за вземане на самостоятелни решения. Употребените от Н.Г. вещества,
както и тяхната комбинация нямат халюциногенно действие. Основните показатели
за наличието на качествени промени в съзнанието са ало- и ауто-психичната
ориентация/дезориентация, контактност
(взаимодействие) с околната среда. Празнотите в паметта са не са показател за
качествена промяна в съзнанието. Употребените в установената комбинация
вещества, не повлияват формирането на волята, вземането на решения и външно проявление и изразяването на
взетото решение, но ограничават персоналните защитни и съпротивителни
възможности. Приетите от Г. вещества, както и комбинацията помежду им не
повлияват нейната годност за даване на достоверни показания. В общия случай е
възможно празнотите в паметта на всеки човек да се „запълнят" под чуждо
въздействие и внушение при отстояване й аргументиране на дадена защитна теза.
При Г. по време на експертното интервю не са отчетени клинични белези за
празноти в паметта, а обичайната нормалпсихологична внушаемост е в пределите на
нормата. Въз основа на материалите от делото, проведеното клинично интервю и резултатите
от психологичното изследване в клиничен аспект при Г. не се отчитат данни за
нарушени паметови възможности, които да й пречат да има съхранени спомени за
минали и настоящи събития. Желанието за употреба на наркотични вещества е пряко
свързано със задоволяване на инстинкта за промяна на психичното състояние,
респективно с факта, че при приемането им техните ефекти (дължащи се на свойствата на самите вещества) водят до промяна на психичното
състояние. При това то не се явява мотив за осъществяване на полов акт.
От
заключението на вещото лице по назначената по делото видеотехническа експертиза
се установява, че предоставените за изследване видеофайлове не са манипулирани,
описани последователно са действията на заснетите лица / св. Н. Г. и подс. М. Е.
/, приложен е детайлен фотоалбум.
Подс.
И. И. е осъждан.
Подс.
М. Е. е неосъждан.
Подс.
Р. И. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на Н. Г., изслушани
в съдебно заседание и приобщени по реда на чл.281, ал.1,т.1 от НПК, Д. Й., Хр. Г.,
Ст. Г., Ант. Д., Т. Т., Ив. Д., приобщени по реда на чл.285, ал.5 от НПК, от
заключенията по назначените и изършени в хода на ДП и в съдебно следствие
химически експертизи, химически/токсилогични/ експертизи, съдебно-медицински
експертизи, биологична експертиза на веществени доказателства, комплексни
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи и комплексна съдебномедицинска,
съдебнопсихиатрична и психологична експартиза, от писмените доказателства и
доказателствени средства, находящи се в материалите по ДП № 408/2014г. по описа
на РУ „ Полиция „ – Разград – съобщение за регистриране на престъпление от
о.х., Протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, Протоколи за
разпознаване на лица, Протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване, Протоколи за доброволно предаване, Протоколи за медицинско
изследване, Справки за съдимост на подсъдимите, Декларации от подсъдимите,
Харктеристични справки на подсъдимите, Педагогическа характеристика на подс. Р.
И., Удостоверение за раждане на подс. Р. И..
Анализът на всички събрани по реда на НПК доказателства, ценени поотделно
и в съвкупност, дава основание на съда да възприеме именно така описаната
фактическа обстановка.
В големият брой извършени престъпления от този вид, житейски логично е
трудността на доказване на извършване на деянието е липсата на достатъчно и
обилни свидетелски показания, доколкото участие в извършването имат само
жертвата и посегателят. В конкретния случай, обаче досежно първото деяние
/осъществено от подс. И. И./, освен показанията на пострадалата в тази част,
косвено те се подкрепят и от обясненията на подс. М. Е., който по същество е
прекъснал деянието на подс. И. И., издърпвайки го от тялото на св. Н. Г., както
и от обективните находки при извършения й мед. преглед - пръснати
бледосинкави кръвонасядания в долната половина на лицева и вътрешностранична
повърхност на дясна мишница; кръвонасядания по гръбна повърхност на лява
предмишница; пръснати червеникави драскотини по лицева повърхност на дясна
предмишница; охлузвания на кожата в лява лакътна област; повърхностно
разкъсване на кожата в средна трета на лява предмишница; широка драскотина с
пресечен вид в най-горната част на външностранична повърхност на дясно бедро,
които много добре отговарят да са получени при осъществения с нея насилствен
полов акт от страна на подс. И. И.,
както при падането на терена, в момента, когато подсъдимия я е дърпал за
ръката, за да я отведе на закътано място, така и доказват насилието, което е
оказано върху нея от страна на подс. И. И., за да преодолее съпротивата й. В
случая обаче недоказано остава твърдението на държавното обвинение за
осъществена от страна на подс. И. И. заплаха, за сломяване съпротивата на св.
Н. Г. и в тази част на обвинението подсъдимият следва да бъде оправдан. С оглед
психологичния профил на св. Н. Г., за доказани приема съда и осъществените с
нея от страна на подс. И. И. блудствени действия, изразяващи се в слагане на
половия му член в устата на св. Н. Г., както и опитите му да проникне в нея
анално с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание, преодолявайки със
сила съпротивата й. Самият подс. И. И. в обясненията си пред съда макар и
неохотно описва действията, които е осъществил със св. Н. Г., като доизгражда
защитната си версия с липса на несъгласие от нейна страна. Версия, която обаче
съдът не възприема, защото ценена в съвкупност с показанията на св. Н. Г. и
обясненията на подс. М. Е., както и заключенията на вещите лица по СМЕ,
биологичната, химическата и КСМСППЕ, разпознаването на подс. И. И., не намира
опора и остава изолирана и недоказана.
Относно
деянията на подс. М. Е. и подс. Р. И., съдът гради изложената фактическа
обстановка, въз основа на показанията на св. Н. Г., косвено подкрепени от
събраните в хода на ДП веществени доказателства /от местопроизшествието/, чрез
оглед на местопроизшествието, СМЕ в частта относно констатираните наранявания
на половия орган на пострадалата и аналната област, които добре отговарят да са
получени по начин описан от нея, при действията извършени от подс. М. Е. и
подс. Р. И. ***. Приетото в съдебно заседание заключение на вещите лицо по
допуснатата и назначена от съда КСМСППЕ е категорично, че св. Н. Г. няма
склонност да лъже или изопачава фактите от значение за делото, от една страна,
от друга към момента на осъществяване на деянията от страна на подс. М. Е. и
подс. Р. И., същата е била в среднотежка степен на алкохолно опиване, което в
комбинация с приетите таблетки „ Ривотрил” и изпушените цигари марихуана и
„чай”, са я довели до безпомощно състояние, но при което е осъзнавала
извършените с нея действия. Състояние, което е било възприеимано и от двамата
подсъдими – от подс. М. Е., защото той е бил свидетел и участник, както в
употребата на алкохол от страна на св. Н. Г., така и при изпушването на
цигарите с марихуана и „чай”, придържал я е при напускането на градския парк,
по – късно и в тоалетната на бензиностанцията, а подс. Р. И., сам заявява, че
св. Н. Г. е била в неадекватно състояние, надрусана и напита. В тази връзка
съдът не споделя доводите на защитата на двамата подсъдими, относно силните
колебания и съмнения в свидетелските показания на св. Н. Г. и внушението, че те
са плод на външно вмешателство, тъй като тези доводи се опровергават от
заключението на вещите лица по КСМСППЕ, още повече , че при психологичното изследване
на Н. Г. са налице симтоми на депресия, следствие на изживяното събитие. Съдът
намира, че са налице макар и косвени, но многобройни доказателства, подкрепящи
свидетелските показания на Н. Г.. В хода на съдебното следствие не се събраха
доказателства, които да обосновават тезата на държавното обвинение, че при
осъществяване на деянията подс. М. Е. и подс. Р. И. са действали в съучастие
помежду си. За да е налице съучастие между тях, би следвало всеки един от
двамата да е участвал или да е осъществявал едно от двете изпълнителни дейния
при осъществяване на престъпните посегателства, като или да е упражнявал
насилието за сломяване съпротивата на пострадалата Н. Г. или да е осъществявал
с нея полов акт или действия на полово възбуждане или удовлетворение.
Едновременно с това е следвало да съзнават действията на другия и да действат с
олщи усилия за постигането на една крайна цел. Напротив в хода на съдебното
следствие се установи, че всеки един от подсъдимите е действал самостоятелно,
сам за себе си. Поради това съдът намира, че следва да ги признае за невиновни
от една страна да са осъществили деянията чрез използване на сила и заплаха, а
от друга да са ги осъществили в условията на съучастие като съизвършители.
Обективно двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни, че при
осъществяване на деянията си са се възползвали от безпомощното състояние, в
което св. Н. Г. се е поставила сама, като в същото време, възприемайки
състоянието си са извършили престъпните посегателства.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият И.И.И. ЕГН **********,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.152,
ал.2, т.1 във вр.с ал.1, т.2 от НК.
От обективна страна - на 30.06.2014г. в гр.Разград, обл.Разград се е съвкупил с лице от
женски пол, ненавършило осемнадесет години – непълнолетната Н.С.Г., род. на ***г***,
като я е принудил към това със сила – издърпване за ръката, събаряне на земята,
събличане на дрехите, въпреки ясно изразеното несъгласие от страна на
непълнолетната.
От субективна страна – подс. И. И. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че деянието му е противоправно – наказуемо от закона,
защото засяга обществени отношения свързани с половата неприкосновеност,
съзнавал е несъгласието на св. Н. Г., лице от женски пол, навършило 14 години,
но ненавършило 18г., като за узнаването на този факт е разполагал с достатъчно
време и информация, а и самия вид на пострадалата недвусмислено говори за
непълнолетната възраст, и като е употребил сила е осъществил действия, като проникнал с половия си член на няколко
пъти вагинално в св. Н. Г..
Подс. И. И. е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. чл.150, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна
страна - на 30.06.2014г. в гр.Разград, обл.Разград е извършил действия – слагал
си половия член в устата на св. Н. Г., и опитал да проникне в нея анално, с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
навършило четиринадесет годишна възраст – непълнолетната Н.С.Г. род. на ***г***,
като употребил за това сила – притискал и главата с ръце към гениталиите си,
притискал половия си член в ануса на пострадалата.
От субективна страна – подс. И. И. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че деянието му е противоправно – наказуемо от закона,
защото засяга обществени отношения свързани с половата неприкосновеност,
съзнавал е несъгласието на св. Н. Г., лице от женски пол, навършило 14 години,
и като е употребил сила е осъществил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление.
Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на
подсъдимия и желанието за удовлетворяване на половия си нагон.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да признае подс. И. И. за
невиновен да е извършил престъплениеята чрез използване на заплашване и да го
опрадвае в тази част на обвинението.
Съдът намира, че подс. М.Х.Е., ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1, във вр.
с ал. 1, т. 1 от НК.
От обективна страна - на 30.06.2014г. срещу 01.07.2014г. на полигон, находящ се в
землището на гр. Разград, се е съвкупил – проникнал неколкократно с половия си член във вагината на лице от
женски пол, ненавършило осемнадесет години – непълнолетната Н.С.Г., родена на ***
***, като се е възползвал от безпомощното й състояние и без нейно съгласие.
От субективна страна – подс. М. Е. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че деянието му е противоправно – наказуемо от закона,
защото засяга обществени отношения свързани с половата неприкосновеност, възприемал
и съзнавал безпомощното състояние на св. Н. Г., лице от женски пол, навършило
14 години, но ненавършило 18г., която познавал и като се възползвал от това
състояние е осъществил с нея полов акт.
Подс. М. Е. е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. чл. 150, ал. 1, пр. 4 от НК.
От обективна
страна - на 30.06.2014г. срещу 01.07.2014г. на полигон, находящ се в
землището на гр. Разград, е извършил действия – вкарвал си половия член в
устата и се опитал да проникне анално, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице навършило четиринадесетгодишна
възраст – непълнолетната Н.С.Г., родена на *** ***, като се е възползвал от
безпомощното й състояние.
От субективна страна – подс. М. Е. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че деянието му е противоправно – наказуемо от закона,
защото засяга обществени отношения свързани с половата неприкосновеност, възприемал
и съзнавал безпомощното състояние на св. Н. Г., лице от женски пол, навършило
14 години, но ненавършило 18г., която познавал и като се възползвал от това
състояние е осъществил действия, с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление.
По изложеното вече, съдът намира, че следва да признае подс. М. Е. за
невиновен да е извършил посочените деяния в съизвършителство с подс. Р. И.,
както и чрез използване на сила, поради което следва да го оправдае в тази част
на обвинението
Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на
подсъдимия и желанието за удовлетворяване на половия си нагон.
Съдът намира, че подс. Р.Л.И., ЕГН
********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК.
От обективна страна - на 30.06.2014г. срещу 01.07.2014г. на полигон, находящ се в
землището на гр. Разград, се е съвкупил – проникнал неколкократно с половия си член във вагината на лице от
женски пол, ненавършило осемнадесет години – непълнолетната Н.С.Г., родена на ***
***, като се е възползвал от безпомощното й състояние и без нейно съгласие, като
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
От субективна страна – подс. Р. И. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че деянието му е противоправно – наказуемо от закона,
защото засяга обществени отношения свързани с половата неприкосновеност,
възприемал и съзнавал безпомощното състояние на св. Н. Г., лице от женски пол,
навършило 14 години, но ненавършило 18г., и като се възползвал от това
състояние е осъществил с нея полов акт, след като макар и непълнолетен е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си.
Подс. Р. И. е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. чл. 150, ал. 1, пр. 4 от НК.
От обективна
страна - на 30.06.2014г. срещу 01.07.2014г. на полигон, находящ се в
землището на гр. Разград, е извършил действия – вкарвал си половия член в
устата, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице навършило четиринадесетгодишна възраст – непълнолетната Н.С.Г.,
родена на *** ***, като се е възползвал от безпомощното й състояние.
От субективна страна – подс. Р. И. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че деянието му е противоправно – наказуемо от закона,
защото засяга обществени отношения свързани с половата неприкосновеност,
възприемал и съзнавал безпомощното състояние на св. Н. Г., лице от женски пол,
навършило 14 години, но ненавършило 18г., и като се възползвал от това
състояние е осъществил действия, с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да
ръководи постъпките си
Съдът с оглед изложеното до тук, намира, че следва да признае подс. Р. И.
за невиновен да е извършил посочените деяния в съизвършителство с подс. М. Е.,
както и чрез използване на сила, поради което следва да го оправдае в тази част
на обвинението
Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на
подсъдимия и желанието за удовлетворяване на половия си нагон.
По вида и размера на
наказанието:
По отношение на подс. И. И.:
За престъплението по чл. 152, ал.
2, т. 1, във връзка с ал. 1, т. 2 от НК, законът предвижда наказание „лишаване
от свобода „ от три до десет години. Според съда определяне на наказанието в
тези граници се явява необходимо, за да осъществи целите по чл.36 от НК, а
именно да поправи и превъзпита подсъдимия. Съдът като отчете спецификата на
деянието, обремененото съделбно минало на подсъдимия, лошите характеристични
данни, намира, че следва да определи това наказание в размер на четири години.
Така определено наказанието се явява съответно на извършеното дейние и годно да
осъществи целите си.
За престъплението по чл. 150, ал. 1, пр. 3 от НК, законът предвижда
наказание „ лишаване от свобода „ от две до осем години. По изложените вече
съображения, като съобрази обществената опасност на деянието и дееца, начина,
времето и мястото на извършване на деянието, съдът определи наказание „
лишаване от свобода „ в размер на три години.
На основание чл.23 от НК, съдът определи едно общо наказание в размер на
най-тежкото от така определените, а именно – „ лишаване от свобода „ в размер
на четири години и постанови изтърпяването му в затворническо общежитие от
закрит тип при първоначален „строг” режим.
По отношение на подс. М. Е.:
Съдът като прецени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни
на подсъдимия, особеното състояние на пострадалата, в което се е намирала в
момента на извършване на деянията, спецификата при извършване на деянията и
обществената им опасност, за престъплението по
чл. 152, ал. 2, т. 1, във вр. с
ал. 1, т. 1 от НК наложи наказание „ лишаване от свобода „ в размер на
три години, а за престъплението по чл.
150, ал. 1, пр. 4 от НК, наложи наказание „ лишаване от свобода в размер на две
години. На основание чл.23 от НК, съдът определи едно общо наказание „ лишаване
от свобода „ в размер на по – тежкото – три години, като намери с оглед
личността на подс. М. Е. и размера на определеното общо наказание за необходимо
да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три години. Съдът намира, че така
определените наказания се явяват съответни на извършените от подс. М. Е.
престъпни посегателства, отчитат обществената опасност както на деянията, така
и на личността на извършителя и се явяват годнида осъществят целите на
наказанието – да поправи и превъзпита подсъдимия и изиграят своята превантивна
роля по отношение на останалите членове на обществото.
По отношение на подс. Р. И.:
При този подсъдим съдът отчете младата възраст / период на бурно полово
съзряване и социално осъзнаване/, относително бедния житейски опит / което
обаче не му е попречило да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си/, подбудите и мотивите за извършване на деянията и
нормата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, при което за престъплението по чл. 152,
ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК
наложи наказание „ лишаване от свобода” в размер на две години, а за
престъплението по чл. 150, ал. 1, пр. 4 от НК, наказание „ лишаване от свобода
„ в размер на една година. На основание чл.23 от НК съдът определи едно общо
наказание – „ лишаване от свобода „ в размер на две години, изтърпяването, на
което на основание чл. 69, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от две години.
Съдът намира така определеното наказание за соътветно на извършените
престъпления, с оглед тяхната специфика и обществената опасност на личността на
подсъдимия и годно да осъществи целите си.
По гражданските искове:
При така възприетата обстановка и определените наказания, съдът по
категоричен начин, в хода на съдебното следствие от събраните доказателства и
анализа им, установи че безспорно налице са всички нормативно закрепени
предпоставки за реализиране на гражданската отговорност на тримата подсъдими и
гражданския ответник М.М.И., ЕГН **********.
Безспорно са установени противоправните деяния, съставомерни по
посочените престъпни състави от НК, участието на всеки един от подсъдимите в
тях, настъпилите за пострадалата неимуществени вреди, причинени с всяко едно от
деянията, причинно следствената връзка между престъпните посегатества от страна
на подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат, поради което съдът осъди подс.
И. И. да заплати на Н.С.Г., ЕГН **********
сумата от 5000.00лева, представляваща обезщетение за причинените от
престъплението – по чл. 152, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, и чл. 150, ал.
1, пр. 3 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта – 30.06.2014година до окончателното изплащане.
Осъди подс. М. Е. да заплати на Н.С.Г., ЕГН ********** сумата от
3000.00лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението – по чл. 152, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1,
т. 1, и чл. 150, ал. 1, пр. 4 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на деликта – 01.07.2014 година до окончателното
изплащане.
Осъди подс. Р. И., а на основание чл. 48 от ЗЗД и М.М.И., ЕГН **********
солидарно да заплатят на Н.С.Г., ЕГН ********** сумата от 2000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението – по чл. 152, ал.
2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1, и чл. 150, ал. 1, пр. 4 от НК, неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 01.07.2014
година до окончателното изплащане.
Съдът, ръководейки се от нормата на чл.52 от ЗЗД, намери с оглед
конкретните действия на всеки един от подсъдимите, мотивите и подбудите им за
извършване на деликтите, вредоносните последици, настъпили за гражданския ищец
и неговото особено състояние, че именно този определен размер по всеки един от
предявените граждански искове се явява справедлив и годен да обезщети
причинените физически и душевни терзания на пострадалата. За горницата до 7000,00лв.
всеки един от гражданските искове следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По разноските по делото:
Съдът осъди
подсъдимите И. И.И., ЕГН **********, М.Х.Е., ЕГН **********, Р.Л.И., ЕГН **********, и
М.М.И., ЕГН **********, солидарно да заплатят на Н.С.Г.,
ЕГН ********** сумата 500.00лева, представляваща деловодни разноски по
производството.
На основание чл.
189 НПК, съдът осъди И. И.И., ЕГН **********,
М.Х.Е., ЕГН ********** и Р.Л.И.,
ЕГН ********** да заплатят по сметка на Държавния бюджет сумата 2277.52 лв.,
представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд
гр. Разград, сумата 1778,25 лева разноски в съдебното производство, както и
държавна такса върху уважената част от всеки граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: