РЕШЕНИЕ №96
гр. Пазарджик, 23.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на десети юли през две хиляди и двайсета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Катя Кентова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
187/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове от П.Т.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, чрез адв. Г.Й. ***“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № ***, за заплащане на обезщетение в размер на
70 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
страдания и 2 102.52 лева имуществени вреди - направени разходи
по лечение и ползване на частна линейка на 11.03.2019 г., настъпили в резултат на ПТП от
11.01.2019 г. с делинквент Ф. Б. Ф., по твърдение за застрахована гражданска
отговорност на делинквента при ответника, ведно със
законната лихва за забава върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба – 02.09.2019 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На 11.01.2019 г. около 12:25 часа в
гр. П. е настъпило ПТП, при което л. а. марка „С.“, модел „Б.“, рег. № ********,
управляван от Ф. Б. Ф., предприемайки маневра на заден ход, не пропуска
преминаващия зад автомобила пешеходец П. Д. и го удря. Съставен е констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано ДП № 63/2019 г. по описа на РУ
на МВР – П.. Пострадалият бил откаран в МБАЛ – П. АД, където установили, че е
получил фрактура на лява тазобедрена става. Престоят в болницата бил от
11.01.2019 – 20.01.2019 г., като на 12.01.2019 г. му била извършена оперативна
интервенция за закрито наместване на фрактурата с поставяне на метална остеосинтеза.
След изписването от болницата ищецът продължил лечението в домашни условия,
като първите няколко месеца за него са се грижили най-близките му. На
26.02.2019 г. пострадалият постъпил отново в болница за провеждане на
рехабилитационни процедури до 06.03.2019 г., а след това още веднъж за периода
09.04.2019 г. – 16.04.2019 г. Въстановяването на ищеца продължава и към
настоящия момент. Твърди се, че изпитва чести болки и слабост в счупения ляв
крак. Излага, че процесният пътен инцидент дава изключително тежки последици
върху психиката на ищеца – страда от безсъние, страх да излиза навън и да се
разхожда, отказва да разговаря с близките си, често плаче. По повод проведеното
лечение ищецът направил разходи в размер на 2 102.52 лева. Установено било, че
отговорността на водача на лекия автомобил е застрахована при ответното
дружество, видно от застрахователна полица № *****, валидна от 16.08.2018 г. до
15.08.2019 г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На
02.05.2019 г. била отправена претенция на осн. чл. 380 от КЗ до ответника за
заплащане на обезщетение както за неимуществените, така и за имуществените
вреди. В тримесечния срок, изтекъл на 02.08.2019 г., ответникът не е изплатил
обезщетение, което обуславя интерес от завеждане на исковете. Моли за тяхното
уважаване с присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „ЗД Бул инс“ АД, чрез адв. Н.Ш. от САК, е подал
отговор на исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва
механизма на настъпилото ПТП по описания начин, поддържа, че съставеният
констативен протокол не отговаря на изискванията по съдържание на чл. 3, ал. 1
от Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. Доколкото по делото няма данни
ПТП да е настъпило в присъствието на съставителя на КП, то същият, макар и да
представлява официален свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно фактите досежно механизма на ПТП
(цитира практика на ВКС – Р.3335/15-ІІІ г.о., Р.1506/13-І т.о.). По тази
причина счита, че не се установява противоправно деяние и вина на водача на
лекия автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради нарушаване на чл. 5 и чл. 107 и сл. от ЗДвП за поведение на пешеходците, както и чл. 113 и 114 от същия закон. В
случая ищецът е пресичал пътното платно на най-неразумното място – зад работещ
лек автомобил с включени светлини за задно движение. Позовава се и на ТР №
2/2016 г. на ОСНК на ВКС. Твърди завишен размер на претенцията с оглед чл. 52
от ЗЗД. Относно имуществени вреди излага съображения за недоказване на
претенциите като аргументи извежда от т. 7 от ППВС № 4/68 г. Не се установява,
че направените разходи за лечение и закупени медицински консумативи са във
връзка с уврежданията – издадената фактура от 15.01.2019 г. е няколко дни след
сочената операция от 12.01.2019 г., транспортни услуги от 11.03.2019 г. и т. н.
Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
В
допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа
изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника. Твърди
се, че възраженията на ответника са недоказани. Изрично се излага, че водачът е
нарушил разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП, относима за движение назад от ППС. Във
връзка с прекомерността на претенцията се излагат съображения във връзка с
лимитите на отговорността по застраховка ГО.
В срока по чл.
373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на ДИМ. В него сочи, че
поддържа направените възражения. Допълнително се излага, че ищецът и преди
инцидента е страдал от редица заболявания, които допълнително оказали влияние
върху продължителността на възстановителния период.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди
от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3
от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е
сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 02.05.2019 г. – обстоятелство,
по което не се спори между страните. Исковете са предявени на 02.09.2019 г., т. е. след изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, изрично е признато от ответника в
първо открито съдебно заседание, че гражданската отговорност на водача на процесния лек
автомобил „С.“, модел „Б.“, рег. № *******, Ф. Б. Ф., към датата на
инцидента – 11.01.2019 г., е застрахована при ответника по застраховка „ГО на автомобилистите“.
По делото е приет Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег. № ******* г., съставен от посетилия ПТП на
място мл. автоконтрольор – дежурен при ОД на МВР – П..
Приети са три
епикризи във връзка с хоспитализацията на ищеца в МБАЛ – П. АД за периодите
11.01.2019 г. – 20.01.2019 г., 26.02.2019 г. – 06.03.2019 г., 09.04.2019 г. –
16.04.2019 г., както и фактури, касови бонове, рецепта досежно лечението на
ищеца.
Видно от
протоколно определение от 16.10.2019 г. по НОХД № 1612/2019 г. на РС –
Пазарджик, наказателното производство е прекратено по желание на пострадалия,
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК вр. чл. 343,
ал. 2, т. 2 от НК.
Видно от
приложеното към делото ДП № 63/2019
г. по описа на РУ на МВР – П., при разпита на ищеца, като свидетел, същият
заявява: „Застанах на източния тротоар на булеварда в близост до мястото,
където има просека да пресека. Уточнявам, че там няма пешеходна пътека. Вдясно
от мен, на около 60-70 см. имаше спряла лека кола /бус/. Изчаках да премине
потокът от коли, които се движат по булеварда от лявата ми страна. Този бус
беше спрял и в момента в който шофьорът му се качи в него, аз застанах отзад,
за да изчакам преминаващите автомобили. Той запали двигателя и веднага потегли
назад. Удари ме…“.
Основен
принцип в гражданския процес е този за непосредственост и публичност при
разглеждане на делата – чл. 11 ГПК. Ако самото дело (преписката) бъде допуснато
като доказателство и събрано чрез прилагането му от гражданския съд, могат да
се ползват намиращите се по него писмени доказателства. Съдът може да цени като
извънсъдебни признания, изявления на страните по гражданското дело, направени
по приложеното, ако са за неизгодни
за самите тях факти и обстоятелства (в този смисъл Решение № 73 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 53570/2015 г., IV г. о.).
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят Ф.Б.Ф.дава
показания, че знае за инцидента с ищеца през зимата на 2019 г., тъй като
участвал в него. Твърди, че е паркирал автомобила си С. Б. след едно кръстовище по посока на движението. При
опит да тръгне, доколкото пред автомобила му имало друг паркиран автомобил,
искал да даде малко назад, за да може да излезе, и тогава чул нещо като удар.
Спрял и видял, че зад автомобила има паднал човек, оказал му първа помощ. Зад С.а
нямало друго МПС. Извикали линейка. Пострадалият – ищеца не можел да стане,
защото го болял крака.
Свидетелят К.С.Д., съпруга на ищеца, дава показания, че знае за инцидента
през януари 2019 г. Твърди, че живеят близо да мястото на ПТП. Когато отишла на
място, ищецът бил вече качен в линейката. Бил контактен. Видяла, че кракът му
бил извит на една страна и много го боляло. В болницата разбрали, че има
счупено бедро. На следващия ден му направили операция. Свидетелката била през
цялото време с него, тъй като ищецът бил неподвижен. Имал много силни болки,
давали му обезболяващи. Два пъти ползвали частна линейка – единият път, когато
го изписало от болницата и втори път за да го закарат до болницата – на
11.03.2019 г. да му направят снимка. В домашни условия състоянието му било
много лошо – изпитвал силни болки, заради което викали Спешна помощ да му предпишат
лекарства, болкоуспокояващи. Пил лекарствата около 3 месеца. Свидетелката
основно се грижела за него в битово отношение – къпане, хранене, миене,
ползване на подлога. След това ползвали рехабилитатор вкъщи, а след това в
МБАЛ. И там съпругата му била с него, тъй като продължавал да не може да се
обслужва сам. След всичко това много трудно се придвижвал с патерици. Отслабнал
с около 15 кг. Твърди, че психически имал голяма травма – много се стресирал от
случилото се, при всеки шум се стряскал. Страхувал се да излезе сам от вкъщи,
винаги съпругата му го придружавала. Не може да каже, че се е възстановил напълно.
Кракът още не се е възстановил, ползва патериците, когато се почувствал слаб.
От изслушаните заключения
по Комплексната съдебноавтотехническа
и съдебномедицинска
експертиза, изготвени от вещи лица: ортопед и
автоексперт, неоспорени от страните, приети от съда като компетентно изготвени, се установява следното:
По отношение на
механизма:
Процесният автомобил „С. Б.“ е бил паркиран до източния тротоар на бул. „Х.
Б.“ (срещу № **) по посоката на движение. В един момент водачът Ф.Ф. се качил в
ППС и потеглил назад, най-вероятно тъй като пред него е имало друг автомобил,
който му пречел да се включи директно в движението. Междувременно пострадалият Д.
навлязъл в уличното платно, изминавайки от бордюра около 1.5 – 2 метра навътре в
пътното платно. Водачът Ф. е пропуснал да погледне във вътрешното огледало за
обратно виждане и да забележи през задното стъкло преминаващият в
непосредствена близост пешеходец или по друг начин да се убеди, че пътят зад
автомобила е свободен. Ф. привел автомобилът в движение с бавна скорост около
4-5 км/ч. В един момент пострадалият, като възприел опасността, реагирал с леко
отдръпване назад, но времето било недостатъчно и бил тласнат от автомобила,
загубил равновесие и паднал на лявата си страна, при което получил увреждането.
Експертът приема, че основни причини за произшествието са две: 1/ избраното от
пешеходеца Д. място за пресичане (без пешеходна
пътека), траекторията и посоката на пресичане
на пътното платно, по време, когато не било безопасно и 2/ допуснатото от
водача на автомобила невнимание при движение назад да не наблюдава ситуацията
зад и встрани от МПС. Пътната обстановка била добра: по обяд, слънчево, сух
асфалт, добро състояние, покрит с базалтови плочки тротоар, също в добро
състояние. Вещото лице заключава, че доколкото има данни пешеходецът да е
изчаквал преминаващите на идващите му от ляво автомобили, то той е бил на
разстояние 60-70 см зад автомобила. След като е предприел пресичане чрез
навлизане в пътното платно, пострадалият е спрял зад автомобила, тъй като си е
отвлякъл вниманието наляво към потока преминаващи автомобили, изчаквайки ги да
преминат, за да пресече. Пострадалият е възприел запаленият двигател на
автомобила. От мястото на което е бил застанал, пострадалият е могъл да
забележи белите светлини за движение на заден ход, но вниманието му е било
насочена в другата посока – наляво към потока автомобили, поради което
най-вероятно не е възприел светлината отдясно.
По отношение на
уврежданията:
Ищецът е получил следните телесни повреди: пертрахантерно счупване на
лявата бедрена кост (счупване на бедрената кост в горния
край). Бил приет в МБАЛ П., където му е
извършена една оперативна интервенция. Под обща интубационна анастезия е
извършено открито наместване с вътрешна фиксация на счупената бедрена кост с
динамичен винт и плака (DHS система). Следоперативният период е протекъл без усложнения, оперативната рана е
зараснала първично. На 26.02.2019 г. ищецът бил приет в отделение по физикална
терапия и рехабилитация на МБАЛ П., където бил научен да се движи с помощни
средства. Причинените телесни увреждания са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Механизмът на счупването е директен удар, получен при страничното падане на
тялото наляво върху терена. Имплантите от извършената операция от 12.01.2019 г.
не са отстранени и няма да се отстраняват, тъй като такава е практиката при
повишени оперативни рискове при много възрастни пациенти. Най-силна болка
ищецът е търпял непосредствено при получаване на травматичното увреждане и при оказване
на първа помощ, по време на транспортирането му и медицинската обработка при
приемането му. Чувствал е болка и при инвазивните мероприятия до към края на
третата седмица, като впоследствие болките постепенно са се редуцирали.
Възстановяването на пострадалия е продължило около 3 – 4 месеца при правилно и
обичайно протичащ оздравителен процес. В конкретния случай е било по-забавено
поради затруднената и забавена вертикализация и прохождане. Не се установиха
трайни последици за здравословното състояние на ищеца от получената травма.
Операцията е извършена така, че да не се налага извършване на допълнителни
интервенции. Налице е оперативен белег, блед на цвят, с размер от 8 см., в
горната част на бедрото, попадащ под бельото на лицето.
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
цитираната норма увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/
противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/
причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (която се
презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие
като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
В случая се оспорва механизма на настъпилото ПТП по
начина, описан от ищеца. Ответникът поддържа, че съставеният Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег. № 1006р-490/11.01.2019 г. не отговаря на
изискванията по съдържание на Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, като
уточнява, че буди съмнение мястото на ПТП.
Приетият
по делото Констативен протокол за ПТП от 11.01.2019
г. на място мл. автоконтрольор – дежурен при ОД на МВР – Пазарджик е съставен съобразно изискванията на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. доколкото в случая има пострадали лица.
Констативният протокол за ПТП, който
се издава при смърт или раняване на човек, съставен от длъжностно лице, в кръга
на служебните му задължения, в установената форма и ред (какъвто е настоящият),
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва
не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото
е визиран в протокола (така
Решение № 227 от 12.02.2014 г. по т. д. № 769/2012 г. на I т.
о., Решение № 32 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
3335/2015 г., III г. о.).
Въз основа на официалното удостоверяване на релевантните за определяне
на механизма факти в протокола за ПТП, съдът е
възложил Комплексна САвТСМЕ, която да направи извод за точния механизъм
на база данните за причинени щети (сила на удара, местоположение на автомобила
спрямо пешеходеца, пътни условия и т. н.), която
в действителност потвърждава общия механизъм, описан в КП.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите.
При
преценка за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат – константна съдебна практика на ВКС (реш.
№ 206 по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., реш. № 159 по т. д. № 1117/2009 г. на
II т. о., реш. № 58 по т. д. № 623/2010 г. на II т. о., реш. № 54 по т. д. №
316/2011 г. на II т. о., реш. № 169 по т. д. № 762/2010 г. на II т. о., реш. №
59 по т. д. № 286/2010 г. на I т. о., реш. № 16 по т. д. № 1858/2013 г. на I т
. о. и др.).
Съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Следователно
граматическото и логическо тълкуване на цитираната норма дават
основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение вредоносен резултат.
От
приетата експертиза безспорно се установи, че причината за ПТП е
резултат от поведението както на водача на автомобила, така и от поведението на
пострадалия. От една страна водачът Ф. е допуснал нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че преди
да започне движение назад той е бил длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Останалият участник в движението по това
време е бил пострадалият, в качеството му на пешеходец – чл.
107 от ЗДвП. Освен че е нарушил правилата за движение (чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ, че всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението и чл. 113, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП – когато
в близост до пешеходците няма пешеходна пътека в населеното място, те могат
да пресичат платното за движение и извън определените за това места, при спазване
правилата по ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение), пострадалият сам се поставил в позиция,
благоприятстваща настъпване на увреждането, тъй като точно в момента в който забелязал шофьорът да се качва в автомобила,
той застанал в непосредствена близост зад МПС, като вместо да изчака преминаващия поток от автомобили на тротоара, тъй като е
имал видимост вляво (процесният автомобил е бил вдясно от него), той е навлязъл
ненужно на пътното платно. Най-малкото, след като е видял, че в паркирания до
бордюра автомобил се качва лице на мястото на шофьора, би следвало да предположи,
че автомобилът би могъл да предприеме маневра, която би могла да бъде и назад. Действително
водачът е следвало при движение назад да наблюдава
ситуацията зад и встрани от автомобила, но в момента, когато той се е качвал в
автомобила, пострадалият все още е стоял на тротоара. Всичко това води до
извод, че пострадалият има конкретен принос за увреждането, без
който не би се стигнало до вредоносния резултат – ако не беше слязъл на пътното
платно и застанал зад автомобила, последният нямаше да го удари.
Обстоятелството,
че делинквентът е можел да възприеме пострадалия, както и че ударът е бил
предотвратим при своевременно възприемане на пешеходеца, не освобождава пешеходците
от задължението им да спазват правилата за движение по пътищата (в този смисъл Решение №
50 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 598/2016 г., II т. о.).
С оглед изложеното,
съобразявайки поведението на пешеходеца и на виновния водач, както и че
съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП предвижда
значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване на
безопасност на движението, настоящият съдебен състав намира, че водачът на
лекия автомобил е допринесъл в значително по-голяма степен за настъпване на увреждането, поради което приносът на пострадалия за настъпването
на ПТП следва да бъде определен на 1/4.
Като обобщение, по
делото безспорно се установи наличието към датата на процесното ПТП от 11.01.2019 г. на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата Ф. и
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, противоправно поведения от
страна на делинквента, вина на дееца, респ. настъпването на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ неговата отговорност. Вредата
(имуществена
или неимуществена) е елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Вредите са не само основание за отговорността при непозволено
увреждане, но и определят размера на обезщетението.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно
решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. ВКС, II т. о., при определяне
на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. Разбирането, че лимитите на застраховане
нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане
на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за
справедливост е застъпено и в решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т. о. Според решение № 179/29.01.2016
г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I т. о., застрахователните лимити
са само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия, поради
което преценката за тяхната динамика не води до нарушаване на принципа за
равенство на субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено
увреждане.
Следва да се
съобрази, че до 01.01.2010 г. лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди, съгласно § 27, ал. 2 на ПЗР на КЗ (отм.) са били в размер
до 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лв. при
две и повече пострадали лица, като след тази дата, лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, съгласно § 27, ал. 1 на ПЗР на
КЗ (отм.) са в размер до 1 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 5 000 000 лв. при две и повече пострадали лица.
Съгласно
чл. 492, т. 1 от КЗ (изм. - ДВ, бр. 101/2018
г., в сила от
07.12.2018 г.) за всяко МПС, което се намира на територията на Република България и
което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за следната
минимална застрахователна сума (лимит на отговорност) за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт –
10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица. Тоест към
датата на настъпилото увреждане – 11.01.2019
г., застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“ са
достигнали значително по-високи размери.
Обезщетението
за неимуществени вреди с оглед приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, за
определянето му по справедливост, следва да отчита както общо-икономическата и
социална рамка на равнището на живот към датата на ПТП – 2019 г., така и че
тя е фон на проявление на конкретна неимуществена вреда за конкретния ищец. Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния инцидент на 11.01.2019 г. пострадалият П.Т.Д. (на 82 г. към датата на деликта) е получил едно
счупване на бедрената кост в горния край, заради което
му е направена операция за наместване с вътрешна фиксация на
счупената бедрена кост с динамичен винт и плака. Следоперативният период е протекъл без усложнения и оперативната рана е
зараснала. Впоследствие ищецът е бил приет за
рехабилитация, където бил научен да се движи с помощни средства -
патерици. Оказва се, че имплантите от извършената операция не са
отстранени и няма да се отстраняват, тъй като такава била практиката при повишени оперативни рискове при много възрастни пациенти,
т. е. не е предвидена друга операция. Ищецът е
търпял силни болки от момента на увреждането до към края на третата седмица от
болничния му престой, като впоследствие болките са се редуцирали.
Възстановяването на пострадалия е продължило около 3 – 4 месеца, при правилно и
обичайно протичащ оздравителен процес. Съдът кредитира показанията на съпругата му, че от инцидента пострадалият
е бил много стресиран, при всеки шум се стряскал, страхувал се да излезе сам от
вкъщи, винаги съпругата му го придружавала, че кракът му не се е възстановил
все още напълно, че ползвал патерици, когато се почувствал слаб, въпреки
констатацията на вещото лице – ортопед, че не се
установяват трайни последици за здравословното му състояние. Налице е обичаен
оперативен белег с размер от 8 см., в горната част на бедрото, попадащ под
бельото на лицето. Установи се също така, че в домашни условия състоянието на ищеца било много лошо –
изпитвал силни болки, като бил подпомаган от съпругата си при къпане, хранене,
миене, ползване на подлога и т. н. Неразположението е продължило и след това,
тъй като е изпитвал трудности и при предвижването си с патерици. Отслабнал с
около 15 кг. Всичко това обосновава извод,
че претърпените от ищеца неимуществени вреди подлежат на справедливо
обезщетяване в размер на 60 000 лева, което в достатъчна степен отговаря на
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 2019 г. и особеностите на случая, като приетият за справедлив размер на обезщетението следва
да бъде намален с приетата 1/4
съпричиняване от пострадалия, от което следва, че искът
за неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 45 000
лева. За разликата над присъдената сума до
претендираната от 70 000 лева искът подлежи на отхвърляне.
По размера на обезщетението за
имуществени вреди:
Съдът намира, че всички приети по делото писмени
доказателства напълно доказват причинно-следствената връзка с увреждането, били
са необходими, поради което претенцията се явява основателна, като отново
същата следва да бъде намалена с приетата 1/4
съпричиняване от пострадалия, от което следва, че искът
за имуществени вреди се явява основателен за сумата от 1 576.89 лева. За разликата
над присъдената сума до претендираната от
2 102.52 лева искът подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
Ищецът е ползвал безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв – материално затруднено лице. В
случая ответникът следва да се осъди да заплати съразмерно на уважената част от
исковете адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г.Й. в размер на общо 1 890.32 лева на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Ответникът от своя страна претендира
разноски за 2 900 лева (2 700 лева адв. възнаграждение и 200 лева
депозит). По направеното възражение за прекомерност от ищеца, съдът съобразява,
че минималното адв. възнаграждение по исковете е над 2 890 лева, поради
което хонорар от 2 700 лева не е прекомерен. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 643.20 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 6
от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. В
случая държавната такса е в размер на 2 884.10 лева, а направените
разноски за сметка на ищеца – 200 лева. По съразмерност ответникът следва да
заплати в полза на съда сумата от 1 992.27
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД Бул инс“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Д.
Б.“ № **, да заплати
на П.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 45 000 (четиресет и пет
хиляди) лева за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания и 1 576.89 лева (хиляда петстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и
девет стотинки) за претърпените от него имуществени
вреди - направени разходи по лечение и ползване на частна линейка на 11.03.2019
г., настъпили
в резултат на ПТП от 11.01.2019 г. с делинквент Ф. Б. Ф., управлявал л. а. марка „С.“, модел „Б.“, рег. № ******, ведно със
законната лихва за забава върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба – 02.09.2019 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата
сметка на ищеца в „Б.“ ЕАД, IBAN ***,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 45
000 лева до
претендираните 70 000 (седемдесет хиляди) лева, както и иска за имуществени вреди
за разликата над присъдените 1 576.89 лева до претендираните
2 102.52 лева (две хиляди сто и два лева и
петдесет и две стотинки), като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗД Бул инс“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Д.
Б.“ № **, да заплати на адвокат Г.Й. ***, сумата от 1 890.32 лева (хиляда
осемстотин и деветдесет лева и тридесет и две стотинки), представляващи адв.
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „ЗД Бул инс“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул.
„Д. Б.“ № ***, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик
сумата от 1 992.27 лева (хиляда деветстотин деветдесет и два лева и двайсет и седем
стотинки), представляващи разноски по
делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение.
ОСЪЖДА П.Т.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Б.“ № ***, сумата от 643.20 лева (шестстотин
четиресет и три лева и двайсет стотинки), представляващи направени
съдебно-деловодни разноски от ответника, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: