Е Р
Е Ш Е
Н И Е
№...........................
Гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание при закрити врата,
проведено на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2949 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на В.м.и к. АД за
откриване на производство по несъстоятелност на Е.В. ООД, поради
неплатежоспособност.
Молителят твърди да има към ответника изискуеми и непогасени парични
вземания по два договора – договор за
услуга от 30.03.2005 г. за осъществяване на наземно обслужване на безмитни
продажби на стоки на борда на самолети и договор за кетърингови
услуги от 03.05.2012 г., като за извършените услуги за периода м.септември и м.октомври 2017 г. са издадени фактури, съответно фактура № 10022/30.09.2016 г.,
№10035/30.09.2016 г., №10052/31.10.2016 г. и № 10053/31.10.2016 г. по договора
за наземно обслужване на продажби и фактура № 9805/19.09.2016 г., №
9952/17.09.2016 г., № 9962/24.09.2016 г., №10011/30.09.2016 г.,
10029/17.10.2016 г. – по договора за кетърингови
услуги. След частично погасяване на задълженията чрез прихващане, извършено
извънсъдебно от ответника с негово вземане в размЕ.на
10511,60 лв., общият размЕ.на непогасените задължения
към молителя е в размЕ.на 112171,43 лв., като
ответникът не е извършвал никакви плащания по фактурите. Според молителят
ответникът е преустановил фактически търговската си дейност, тъй като по
административен ред е бил лишен от съответните права да осъществява основната
си дейност като аВ.ционен
оператор, освен плащанията към молителя към края на 2016 г. е преустановил и
плащанията към персонала си, като съгласно последния обявен от него финансов
отчет за 2015 г. отчита загуби като финансов резултат, като паричните му средства
не са достатъчни да покрият паричните му задължения, поради което молителят
счита, че са налице предпоставките на закона за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност с начална дата 31.12.2016 г.
Ответникът по молбата е депозирал
отговор, в който оспорва искането, като не оспорва сключването на договорите,
посочени в молбата на В.м.и к. ЕООД. По отношение договора от 30.03.2005 г.
твърди същият да е прекратил действието си, считано от 26.03.2009 г., когато е
сключен нов договор между страните със
същия предмет, който е изменен с допълнително споразумение от 11.04.2011 г..
Оспорва въз основа на който и да е от договорите да са извършени услугите, за
които са издадени посочените в молба по чл.625 ТЗ фактури във връзка с наземно
обслужване на продажби на стоки на полети, тъй като е неясно във връзка с кои
полети, за продажба на какви по вид, количество и стойност стоки е начислено
възнаграждението, нито дали е съобразен уговорения със споразумението от 11.04.2011
г. размер, тъй като молителят изобщо не се позовава на договора от 26.03.2009
г.
По отношение договора за кетърингови услуги оспорва предоставянето на такива по вид
и в обем, отговарящи на претендираното
възнаграждение, тъй като според уговореното в договора, обема на предоставените
услуги се удостоверява с представени разписки за доставка, подписани от член на
съответния самолетен екипаж на Е.В. ООД. Евентуално твърди, че дори и при
възникнали вземания за предоставяне на такива услуги за ответника е възникнало
право да откаже да изпълни задължението за възнаграждение, докато молителят не
върне стоките, собственост на ответника, които са му били предоставени във
връзка с изпълнение на договора за кетърингови
услуги, чиято стойност надвишава размера на претенциите.
Оспорва да е преустановил търговската си
дейност, като твърди, че разполага с достатъчно активи, за да покрива
задълженията си, оспорва да са спрени плащанията, освен тези по отношение на
молителя, чиято дължимост и изискуемост оспорва.
Във връзка с възраженията на ответника,
молителят признава, че посоченият в молбата му договор за услуга от 2005 г. е
прекратен, като поддържа, вземанията за извършени услуги да произтичат именно
от договор от 26.03.2009г., с който е прекратено действието на първоначалния
договор. Молителят признава да е задържал предоставени му вещи от ответника във
връзка с изпълнение на договора за кетърингови
услуги, като твърди да упражнява върху същите търговско право на задържане.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1
и 3 ТЗ откриването на производство по несъстоятелност по молбата в хипотезата
на неплатежоспособност е предпоставено от доказване
по делото от стрА.на молителя, че има изискуеми
парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/ или отнасящи се до търговска сделка или
последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от
установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да
изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или
частни държавни вземания, като законът установява презумпция за наличие на състоянието
при спиране на плащанията на задължения
от посочения вид. Презумпциите по чл.608, ал.2 -4 ТЗ служат за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието
на неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да
докаже по делото, че затрудненията му са временни.
От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът
по молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а
именно дружество с ограничена отговорност, чиито предмет на дейност е „
предоставяне на комплекси транспортно –туристически услуги със собствени и
наети транспортни средства и средства за подслон, извършване, резервация и
продажба на самолетни, корабни, ж.п. места и билети, места в хотели и билети за
спортни и културни мероприятия, чартиране на кораби и
самолети, продажба на услуги „рент-а-кар“, продажба
на туристически мероприятия, наемане на автобуси и леки коли, извършване на
други услуги, свързани с посрещането на клиенти в транспортната инфраструктура,
валутна търговия, сключване на външно-търговски и агентски договори и всички
разрешени от закона дейности, поддръжка и капитално –възстановителни ремонти н аВ.ционна техника, ремонт на
агрегати и апаратури на самолети и вертолети за гражданската авиация,
придобиване на капиталови участия в дружество, които се занимават с авиационен
бизнес“
Между
страните е прието за безспорно и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че
първоначалният договор за услуги от 30.03.2005 г., на който се позовава
кредиторът в молбата по чл.625 ТЗ, е прекратен, като между страните е сключен
нов договор на 26.03.2009 г., изменен с допълнително споразумение от 11.04.2011 г. Проверката относно активната му легитимация на
молителя обаче може да се основава само на факти, посочени в молбата по чл.625 ТЗ. Следователно, доколкото в молбата си
В.м.и к. АД/ВМК/ се позовава на вземания, въз основа на договор, който е
прекратен и не може да породи такива, то и такива вземания не могат да
обосноват право на молителя да поиска откриване на производство по
несъстоятелност.
Между
страните е сключен и договор за кетерингови услуги от
03.05.2012 г., по силата на който ответникът е възложил на молителя
извършването на кетерингови доставки и услуги за полетите
на Е.В.ООД, като е поел задължение да заплаща стойността на услугите, съобразно
уговорените цени в приложение към договора. Страните уговорили предоставянето
на оборудване и материали за целите на изпълнение на договора, като договорът е
безсрочен. Договорът е сключен между търговци и във връзка с упражняваната
търговски дейност, поради което е двустранна търговска сделка по смисъла на
чл.286, ал.1 ТЗ.
Във
връзка с договора молителят е издал фактура № 9805/19.09.2016 г., на стойност
1959,14 лв., фактура № 9952/17.09.2016 г. на стойност 33815,81 лв., фактура №
9962/24.09.2016 г. на стойност 27331,35 лв., фактура № №10011/30.09.2016 г. на
стойност 18144,58 лв. и фактура № 10029/17.10.2016 г. на стойност 17426,66 лв. От
допълнителното заключение на вещото лице, прието в съдебно заседание на
20.06.2018 г. издадените фактури се основават на първични счетоводни документи
– стокови разписки, митнически декларации, които са представени по делото от
молителя. Съгласно приетите по делото разпечатки на подадените по електронен
път дневници за покупки по ЗДДС за периода м.09.2016 г. – м.09.2017 г. изискани
от НАП, всичките пет фактури, издадени от молителя във връзка с договора за кетерингови услуги, са включени в дневниците за покупки, които ответникът сам е съставил и
подал като информация в Национална агенция по приходите в изпълнение на
задълженията си по ЗДДС.Въз основа на писмените доказателства, първото
допълнително заключение и извънпроцесуалното
поведение на ответника, изразяващо се в осчетоводяване на издадените фактури по
договора за кетеринг и представляващо извънсъдебно
признания на неизгодните за него факти по получаване на фактурираните услуги,
съдът приема, че за молителя са възникнали вземанията, за които са издадени
четирите фактури на обща стойност 98677,54 лв.
Неоснователни
са възраженията на ответника по молбата, че осчетоводяването на издадените от
молителя фактури е извършено без основание, поради което след завеждане на
делото са взети счетоводни операции по отписване на задълженията по издадените
от молителя девет броя фактури. На първо място, по отношение основанието на
вземанията са представени писмени доказателства, включително стокови разписки,
фискални бонове, издадени от ответника, отчети за извършени бордни продажби и
митнически декларации, които документи са проверени от вещото лице по
счетоводната експертиза в счетоводството на молителя, респективно е установено
отразените във фактурите задължения да съответстват на първичните счетоводни
документи, които са подписани за
ответника от негови служители, които действия ответникът не е оспорил, а е
признал задълженията като е осчетоводил фактурите и ги е включил в дневниците
за покупки. Без правно значение са твърденията на ответника, че мениджмънта на
дружеството по същото време е извършван от лица, които законният представител
на ответника счита за недобросъвестни. Това са лица, които не се спори, че са
действали от името на ответника и по негово възлагане и следователно
извършените от тях действия го обвързват в отношенията му с молителя, а
евентуална недобросъвестност на служителите, би могла да обоснове имуществена
отговорност на тези лица по отношение на ответника, но е непротивопоставима
на молителя. Извършените счетоводни
операции от ответника след получаване на препис от молбата по чл.625 ТЗ по
отписване на задълженията по вече приети и осчетоводени фактури са без доказателствена
стойност, тъй като са нарочно извършени за целите на процеса и във връзка със
защитата на ответника по съществото на спора.
Следователно по делото се установява в полза
на молителя да са възникнали парични вземания от търговски сделки, които са
изискуеми.
Неоснователно
е възражението на ответника по молбата за неизпълнен договор във връзка с
договора за кетерингови услуги. Няма спор между
страните, че по за предоставянето на кетеринговите
услуги ответникът е предоставил на молителя свой инвентар, като част от този
инвентар се задържа от молителя,
който извънсъдебно с електронно писмо от
22.11.2016 г. е заявил да упражнява върху инвентара търговско право на
задържане. По делото се установяват
предпоставките на чл.315 ТЗ за възникването на правото на задържане, тъй като
се касае за сделка между търговци, респективно молителят има изискуемо вземане
към ответника, а инвентара му е предоставен правомерно въз основа на договора и
се намира в негово държане. Надлежното упражняване на търговско право на
задържане върху вещите, собственост на ответника изключва правото на последния
да възразява за неизпълнен договор във връзка с вземане на връщане на същите
вещи, тъй като такова вземане е неизискуемо по време на упражняване и до
отпадане на правото на задържане върху вещите.
Следователно по делото се установява
молителят да е кредитор по търговска сделка, посочена в молбата по чл.625 ТЗ на
изискуеми парични вземания, поради което е активно легитимиран да поиска
откриване на производство по несъстоятелност, което налага съдът да обсъди съдът да обсъди останалите предпоставки за основателност на
искането за откриване на производство по несъстоятелност, а именно налице ли е
състояние на неплатежоспособност.
Релевантна за установяване
на състоянието на неплатежоспособност е финансовата възможност на ответника да
покрива изискуемите си парични задължения чрез притежаваните от него
краткотрайни активи. Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално-веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване
/плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално
развиващо се предприятие.
Следователно водещи при преценка за състоянието
на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички
или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
От изисканите справки от Агенция по
вписвания, СДВР – Пътна полиция се установява, че по отношение на ответника
няма вписвания,отбелязвания и заличавания в имотния регистър за конкретни
имоти, освен вписана през 2003 г. „обща възбрана“ в Служба по вписвания – Благоевград, която не е
отнесена към конкретен имот, като са налице са данни за регистрирани 17 бр. ППС
–собственост на ответника.
Въз основа на изискана справка от НАП по
отношение на публичните задължения е представен ревизионен акт №
*********/15.08.2008г., с който са установени задължения в общ размЕ.на 1847450,97 лв., който е връчен на 22.08.2008 г. на
ответника, чрез негов пълномощник, като не се твърди да е обжалван, поради
което съдът приема да е влязъл в сила.
Неоснователни са доводите на ответника
за погасяване на задълженията по този ревизионен акт с извършено от него
плащане. Представените доказателства за извършено плащане на 12.08.2008 г. в размЕ.на 541366,45 лв. касаят извършено плащане преди
издаването на ревизионния акт след получаване на ревизионния доклад, предхождащ
издаването му. Това плащане е съобразено при издаването на акта/в забележката
на страница 23 от акта е описано извършеното плащане/, като в раздел ІІ от
заключителната му част с тази сума е извършено прихващане, като остава
непогасена част от 1306084,52 лв. Тези задължения обаче са погасени поради
изтичане на абсолютната 10 –годишна давност по чл.171, ал.2, вр.чл.172, ал.3 ДОПК, която считано от датата на издаване
на ревизионния акт е изтекла на 15.08.2018 г., независимо от това дали са били
предприети действия по принудителното събиране на вземанията.
Независимо
от обстоятелството, че В.м.и к. АД/ВМК/
не се е позовал на действащ договор в молбата по чл.625 ТЗ, по делото са
събрани доказателства, които са относими към
финансовото състояние на ответника и възможността му да погасява задълженията,
че между страните е сключен договор за услуги от 26.03.2009 г., изменен с
допълнително споразумение от 11.04.2011
г. С договора ответникът Е.В.ООД възлага
на В.м.и к. АД/ВМК/ наземното обслужване на продажби на борда на самолетите на
възложителя, изпълняващи международни рейсове от летищата Варна и Бургас, като
се задължава да покрива разходите за доставката и реализацията на стоките,
включващи доставната стойност на стоките, транспорта
по доставката и преместване на стоките между складовете на летищата,
консумативи, свързани с продажбите на борда на самолетите и реклама, както и
възнаграждение, което съгласно чл.6 е уговорено в размЕ.на
20 % от стойността на реализираните приходи от продажби на стоки. Договорът е
сключен за срок от една година, като е уговорено, че действието му продължава и
след изтичане на срока за следващ едногодишен период. Със споразумение от
11.04.2011 г. страните изменили чл.6, като уговорили заплащане на
възнаграждение в размЕ.на 27 евро без ДДС за всеки
обслужен от изпълнителя полет. Във връзка с договора молителят е издал фактура
№ 10022/30.09.2016 г. на стойност 8998,38 лв., №10035/30.09.2016 г. на стойност
11247,08 лв., №10052/31.10.2016 г. на
стойност 1964,44 лв. и № 10053/31.10.2016 г.
на стойност 1795,59 лв. Първите две фактури са за извършени услуги през
месец септември 2016 г., а вторите – за услуги за месец октомври, като за всеки
от месеците едната фактура касае възнаграждението по чл.6 от договора, а
втората фактура за същия месец – стойността на стокитe,
чиято продажба е реализирана. От допълнителното заключение на вещото лице,
прието в съдебно заседание на 20.06.2018 г. издадените фактури се основават на
първични счетоводни документи – стокови разписки, митнически декларации, които
са представени по делото от молителя, относно броя на полетите, начисленото
възнаграждение от 27 евро за обслужен полет без ДДС, както и реализираните
стоки. Съгласно приетите по делото разпечатки на подадените по електронен път
дневници за покупки по ЗДДС за периода м.09.2016 г. – м.09.2017 г. изискани от
НАП, всичките четири фактури са включени в дневниците за покупки от ответника, които ответникът сам
е подал като информация в изпълнение на задълженията си по ЗДДС. Въз основа на
писмените доказателства, първото допълнително заключение и извънпроцесуалното
поведение на ответника, изразяващо се в осчетоводяване на издадените фактури по
договора за услуги и представляващо извънсъдебно признания на неизгодните за
него факти по получаване на фактурираните услуги, съдът приема, че за молителя
са възникнали вземанията, за които са издадени четирите фактури на обща
стойност 24005,49 лв.
Тези
вземания, както и вземанията на молителя по договора за кетерингови
услуги, или общо вземания в размер на 112171,43 лв. следва да се вземат предвид
при преценката на възможностите на ответника да погасява краткосрочните си
задължения с текущите активи, тъй като ответникът в хода на процеса е извършил
счетоводни операции, с които тези негови задължения са изключени от
счетоводните му документи, без да са налице
предпоставките за това.
От
анализа на структурата на активите и пасивите на ответника, по отношение на
които въпроси са приети основно и две допълнителни заключения, се установява,
че за целия изследван период от 2012 г. до 30.09.2018 г. основна част от
активите на ответника по данни от балансите му, са краткотрайните /текущи
активи/, като от 2016 г. до края на изследвания период, те почти изчерпват
активите. Съответно по отношение на пасивите е налице обратната тенденция – до
2016 г. ответникът няма дългосрочни задължения, през 2016 г- дългосрочните му
задължения са 28 % от всички задължения, а към 31.12.2017 г. вече са 46,48 % от
всички задължения. При съпоставка на краткосрочните задължения с текущите активи по данни от балансите на ответника за
целия изследван период се получава общ коефициент за ликвидност, който за целия
период е над 1-ца, а за 2016 г. е вече 3,37, за 2017 г. – 5,05, към 30.06.2018
г. – 32,55, а към 30.09.2018 г. – 32.13 / основно заключение и допълнително
заключение, прието в съдебно заседание
на 05.11.2018 г./, които показатели сочат на изключително добра ликвидност,
която не предполага каквато и да било опасност за кредиторите на дружеството.
Показателите
обаче касаят общата ликвидност, която се базира на всички текущи активи, а
анализът им сочи, че считано от 2016 г. краткосрочните активи се изчерпват
почти изцяло от вземания на ответника, които формират над 99 % от общата сума
на краткосрочните активи, като за периода 31.12.2015 г. – 30.09.2018 г. са
относително еднакви по размер, съответно 36295 хил.лв. за 2015г., 36301 хил.лв.
за 2016г., 35165 хил.лв. за 2017г.
Молителят
оспорва достоверността на счетоводните записвания на ответника, както и
съществуването на част от вземанията, а по отношение на друга част за изложени
доводи за несъбираемост, като конкретно оспорва вземанията на ответника от С.ІІІ
А.Л., Н.А.С.К., А.ФЗЕ, С.С.М.ЕООД, БГ Т.Р.ГМБХ, В.Ф.ЕООД,
В.Г.ЕООД, ООО Н. и м., Е.Б.Д.ЕООД, Р.П.АД, Д.О.ООД, Ф.К.ЛТД и ГТИ Т.ГМБХ.
Във
връзка с тези оспорвания по делото са събрани доказателства относно основанието,
на което са възникнали вземанията, осчетоводени от ответника като краткосрочни
такива.
По
отношение на вземанията от С.ІІІ А.Л. в размер на 400000 щ.д., осчетоводени с
левова равностойност 652324 лв. и падеж на задължението 26.11.2016 г. / т.4 от
първоначалното заключение и зад..3 от
допълнителното заключение, прието в съдебно заседание на 17.10.2018 г./, се
поддържа да представляват подлежащ на възстановяване депозит по договор за
лизинг на самолет. По делото е представен договора за лизинг от 31.07.2015 г. с
превод/л. 979 и сл./, съдържащ уговорка за заплащане на гаранционен депозит в
размер на 400000 щатски долара, както и доказателства, че същият депозит е
платен от ответника, като на 17.07.2015 г. са платени 140000 щ.д., на
04.08.2015 г. още 140 000 щ.д. и на 21.08.2015 г. -120 000 щ.д. Не са представени
доказателства обаче, че са настъпили предпоставките за връщане на гаранционния
депозит съгласно раздели 3 /в/, 3 /g/, 11/ a/ и 16/ f/ от договора, а
именно, че договорът за лизинг е прекратен, като към датата на прекратяването
му лизингополучателят е изпълнил всичките си
задължения към лизингодателя за заплащане на дължими
суми по договора, че е изпълнил задължението си за връщане на лизинговия
самолет или пък доказателства за настъпване на други факти, обуславящи
невъзможност за ползване на самолета от лизингополучателя,
респективно за прекратяване на договора поради тази невъзможност. Нещо повече,
в първоначалното заключение по задача 4 в констативно-съобразителната част при
описване на краткосрочните задължения към 31.12.2017 г. вещото лице е посочило, че
самият ответник е осчетоводил краткосрочни задължения към С.ІІІ А.Л. по фактури
от 30.09.2016г., 01.11.2016 г. и
10.11.2016 г., като общият размер на задълженията по тези фактури надвишава
размера на депозита, поради което и няма как да се приеме, че е възникнало и
съществува вземане на ответника срещу С.ІІІ А.Л. за възстановяване на платения
гаранционен депозит, тъй като такова възстановяване е допустимо само при пълно
изпълнение на задълженията на ответника, в качеството му на лизингополучател.
Следователно вземането от С.ІІІ А.Л. в размер на 400000 щ.д., осчетоводени с
левова равностойност 652324 лв. следва да се извади от текущите вземания за
2016г., 2017г. и 2018 г. при определяне на коефициента за ликвидност.
По
същия начин по делото не се установява да са настъпили предпоставките за
възникване на вземане за възстановяване на гаранционен депозит в размер на
500000 щ.д. от А.ФЗЕ с левова равностойност 815405 лв. Вземането е осчетоводено
с падеж 30.11.2018 г., като е съобразявано при изчисление на текущите активи за
2016 и 2017г. От представения договор за оперативно управление на самолет /сублизинг/ от 07.04.2016 г. / л.883 и сл./ се установява
възникване на правоотношение по сублизинг между
страните по него за срок до 30.10.2018 г.,
уговарянето на гаранционен депозит от 500000 щ.д., като ответникът е
представил и доказателства за заплащането му. Съгласно анекс № ІІ– Условия за
плащане за гарантиран/негарантиран период, т.3 , с гаранционния депозит може да се прихваща
задължения изискуеми и просрочени
задължения, като пълно възстановяване на депозита се извършва в случаите на
пълна загуба/повреда на самолета, прекратяване на главния лизинг или
неодобряване на договора за сублизинг от главния лизингодател или от ГВА. Не се установява по делото да са
настъпили предпоставките за възникване на вземане за възстановяване на платения
депозит, а именно пълно изпълнение на задълженията на ответника по договора за
лизинг, поради което и същото вземане не следва да се включва при изчисление на
коефициента за ликвидност за 2016г., 2017 г., както и към 30.06 и 30.09.2018
г., още повече, че дори и ответникът не твърди да е възникнало към същите дати.
Не
следва да се вземат предвид при изчисление на показателите за ликвидност и
вземанията срещу В.Г.ЕООД в общ размер на 1579321,29 лв., срещу В.Ф.ЕООД в
размер на 10383879,49 лв., срещу ООО Небо и море в размер на 5796264,94 лв. .
Съгласно
вписванията в търговския регистър едноличен собственик на капитала на
дружеството В. Г.ЕООД е Д.Б., който е управител на ответното дружество, както и
на дружеството В.Ф.ЕООД. Следователно дружествата В. Г.ЕООД и В.Ф.ЕООД са
свързани лица с ответното дружество Е.В.ООД. Съответно вземанията срещу В.Г.ЕООД
са прехвърлени на Е.В.ООД с договор за цесия от 31.12.2016 г. от В.К.П.ЕООД,
чиито управител е също Д.Б., като от договора за цесия се установява да
произтичат от три договора за заем, сключени между свързаните дружества В.К.П.ЕООД
и В.Г.ЕООД.
По
отношение вземанията срещу В.Ф.ЕООД са
представени доказателства, че част от тях са прехвърлени на ответника от В.К.П.ЕООД
с договор за цесия от 31.12.2016 г., друга част са прехвърлени с договор за
цесия от 01.12.2016 г. от В.***ЕООД и от А.И.ООД с договор за цесия от
31.12.2016г., като дружествата А.И.ООД и В.***ЕООД също са свързани лица, като
първото дружество е едноличен собственик на капитала на второто и двете имат
един и същи управител. Не са представени доказателства за възникването на
вземанията на прехвърлителите, но със споразумение от
02.01.2017 г., сключено между Ел В. ООД и В. Ф.ЕООД, последното дружество
признава вземанията в общ размер на 10383879,49 лв., съответно изпълнението им
се отсрочва по отношение на лихвите от 1237666,49 лв. в срок до 31.12.2017 г.,
а по отношение на главницата – в срок до 31.12.2018 г.
Следователно
се касае за вземания от свързани лица, придобити от ответника с договори за
цесия от други свързани лица, за които се установява да влизат трайно в заемни
правоотношения, респективно да прехвърлят помежду си вече възникнали вземания,
като с оглед свързаността, произтичаща от общо управление, съответно
постигнатите споразумения за отсрочване, съдът приема да се касае за вземания,
които не биха могли да бъдат събрани в кратък срок, съответно не следва да се
третират като текущи и въз основа на тях не следва да се преценява възможността
на ответника да погасява текущите си задължения.
За
вземанията срещу ООО Небо и море в размер на 5796264,94 лв. са представени
доказателства да са възникнали по силата на договор за встъпване в дълг от
29.12.2017 г., с който договор това дружество встъпва в задълженията на
дружеството В.Д.ООД, по отношение на което дружество е открито производство по
несъстоятелност и чиито управител е също Д.Б.. С оглед липсата на доказателства
за правосубектността на ООО Небо и море, което
дружество е регистрирано в Руската Федерация, респективно неплатежоспособността
на главния длъжник, съдът приема, че договорът е сключен за целите на
настоящето производство, съответно произтичащите от него вземания следва да се
приемат за несъбираеми и не следва да формират благоприятен извод за
финансовото състояние на ответника, респективно да се съобразяват при
преценката дали е платежоспособен.
Вземанията
срещу Е.Б.Д.ЕООД в размер на 740812,71 лв. са придобити от ответника с договор за
цесия от 11.05.2011 г., сключен с В.К.П.ЕООД без да са представени
доказателства за това как са възникнали, респективно за съдържанието на
правоотношението, съответно сроковете за изпълнение по него, като с оглед
изминалия период от придобиване на вземанията и обстоятелството, че дружеството
Е.Б.Д.ЕООД не е обявявало в търговския регистър нито един годишен финансов
отчет, същото няма управител, нито съдружници от 2010
г., съдът приема, че се касае са несъбираеми вземания, които не следва да се
вземат предвид при преценката за способността на ответното дружество да
погасява задълженията си.
По делото не се установява реално
съществуване на вземания в размер на
8 880
879,75 лв. от Н.А.С.К.. Твърденията на ответника са, че тези вземания се
основават на договор за мокър лизинг на самолет от 11.12.2012 г., който е
представен по делото в превод
/л.839-882/.От този договор се установява, че Е.В.ООД, в качеството му на лизингодател, се задължава да предостави на Н.А.С.К. –
дружество, учредено в Саудитска Арабия на т.нар. „мокър лизинг“ два самолета,
всеки със 180 места, съответно с регистрационни номера LZ – MDA и LZ- MDB заедно с
екипаж, техническо обслужване и застраховка. Крайната дата на лизинга, посочена
в договора е 15.05.2013 г., като в него няма уговорка за продължаване на срока,
нито се установява да е постигнато съгласие между страните в тази връзка или
продължаването на действието му да следва автоматично по силата на избраното
английско законодателство. Същевременно за установяване размера на вземанията
са представени фактури, издадени едностранно от ищеца в периода 04.12.2015 г .
– 27.06.2016 г., който период е след
посочената в договора крайна дата на лизинга. Съответно във фактурите на
английски език, посочените регистрационни номера на самолети са различни от
тези по договора от 11.12.2012 г., а именно LZ-PMX
и LZ-PMY, поради което и
съдът приема, че по делото не се установява вземанията, които ответникът е
осчетоводил да има от Н.А.С.К., Саудитска Арабия, да произтичат от договора от
11.12.2012 г. Що се отнася до издадените фактури, то те са едностранно
съставени от ответника, поради което и не установяват посочените в тях издател
и получател да са постигнали съгласие за размяна на определени престации, нито изпълнение на такива престации.
Съответно при липсата на доказателства относно правосубектността
и финансовото състояние на посочения длъжник – чуждестранно дружество и
произтичащите от регистрацията му в чужда държава трудности за принудително
събиране на вземания, които не се погасени доброволно в период от 3 години, съдът
приема, че вземанията в размер на 8880879,75 лв. от Н.А.С.К. не представляват
реален текущ актив и не следва да се съобразяват при преценката за възможността
ответникът да погасява текущите си задължения.
Не следва да се вземат предвид и
вземанията в размер на 578 000 лв.
от Р.П.АД.Съгласно заключението, прието в съдебно заседание на
17.10.2018 г., вземанията са осчетоводени във връзка с договор за цесия от
08.01.2015 г., сключен с АББ ЕООД. От този договор, който е представен по
делото /л.749 – 751/, се установява, че прехвърленото вземане представлява натрупани
до 31.12.2014 г. лихви по договор за заем от 20.09.2008 г. Предвид липсата на
доказателства за реално възникване на заемно правоотношение, което обуславя
възникването на акцесорното вземане за лихви, както и
с оглед установената от Закона за задълженията и договорите тригодишна давност
за погасяване на вземанията за лихви, съдът приема, че се касае за несъбираемо
вземане, което не представлява реален актив.
Не
следва да се приемат за реален актив и осчетоводените от ответника вземания от
БГ Т.Р.ГМБХ, Германия в общ размер на 268318 евро, или 524782,44 лв. Вземанията
произтичат от сключен договор за чартър на пътници от
15.04.2014 г., който е представен по делото с превод /чл.946-973/, по който Е.В.ООД,
в качеството си на превозвач, се е задължило срещу заплащане на възнаграждение
и разноски по изпълнението по възлагане от БГ Т.Р.ГМБХ, Германия да извършва
чартърни полети със свой самолет и екипаж. Във връзка с договора са издадени 6
фактури в периода 18.08.2014 г. – 07.10.2014 г., на обща стойност от 325933
евро. Съгласно счетоводните записвания на ответника, само по първите две
фактури от 18.08.2014 г. и 08.09.2014 г. има извършено частично погасяване,
като са останали непогасени задължения в общ размер на 268318 евро.Ответникът е
представил в превод електронна кореспонденция, която има вид да изхожда от
негови служители и представител на германския тур оператор и не е оспорена относно
авторство и манифестираната в съдържанието й представителна власт на лицата, посочени
като автори. От тази кореспонденция се установява, че германския тур оператор е
признал съществуването на вземанията в непогасената им част от 268318 евро, но
е изложил твърдения за невъзможност за заплащането им поради текущо производство по продажба на
предприятието си и предложил план за разсрочено плащане/л.965/, като съгласно
данните в счетоводството на самия ответник такова не е последвало и след датата
на електронното писмо 12.11.2014 г. до приключване на устните състезания по
делото. При съществуващите данни за невъзможност за плащане от страна на БГ Т.Р.ГМБХ,
Германия, продължителния период, в който
такова плащане не е извършено, липсата на данни относно правния статут и
финансовото състояние на германското дружество и с оглед затрудненията пред
принудителното изпълнение по отношение на чуждестранен субект, съдът намира че
вземанията на ответника от БГ Т.Р.ГМБХ, Германия не могат да се приемат за
реален текущ актив и не следва да се взета предвид при преценката за
възможностите на ответника да посреща текущите си задължения.
Не
представляват реален актив и осчетоводените вземания срещу Ф.К.ЛТД в размер на 558637,12 щ.д. / 726641,95 лв./,
както и вземанията от ГТИ Т.ГМБХ в размер на 114350 евро/223649,16 лв./.
Осчетоводяването на първите вземания е през 2012 г., а на вторите през 2013г.,
поради което и същите следва да се приемат за несъбираеми, с оглед правилата за
погасяване на вземанията по давност.
Вземанията
срещу Д.О.ООД в размер на 1100570,12 лв. са придобити от ответника с договор за
цесия от 31.12.2016 г., сключен с В.К.П.ЕООД, в който договор е посочено, че
произтичат от договори за заем от 2011 г. и 2012 г..Представени са
доказателства относно предоставянето на заемните суми чрез банков превод от
сметка на В.К.П.ЕООД по сметката на заемателя, а със
споразумение от 02.01.2017 г., сключено между ответника и длъжника Д.О.ООД, вземанията са признати, разсрочени и
отсрочени, като длъжникът се задължава да погаси сума в размер на
209 470,12 лв. в срок до 31.10.2017 г. , а остатъкът от задължението – в
срок до 01.11.2018 г. Следователно по делото се доказва реално съществуващо
заемно правоотношение, като с оглед признанието на дълга, което признание
прекъсва давността и при липсата на данни за свързаност или лошо финансово
състояние на длъжника, няма причина вземанията
да се приемат за несъбираеми. С оглед уговорките в споразумението от
02.01.2017 г. обаче същите вземания не следва да се съобразяват при определяне
на коефициентите за ликвидност за 2016 г., а част от тях в размер на 891100 лв. и при определяне на
коефициентите за 2017 г.
По
отношение вземанията на ответника от С.С.М.ЕООД в размер на 858750,79 лв. главница и
146 187,62 лв. – лихви, от представените доказателства договор за прехвърляне на вземане от
03.01.2014 г., договор от 05.04.2016 г., договор за залог от 08.02.2013 г. и
банкови извлечение от сметка на В.К.П.ЕООД, от които документи се установява,
че В.К.П.ЕООД е обезпечило задълженията на С.С.М.ЕООД
към А.Б.Б.със залог върху вземанията от банката по
банковите му сметки, като в изпълнение на задълженията си по договора за залог
от 08.02.2013 г. е погасило задълженията на С.С.М.ЕООД.
Вземанията на В.К.П.ЕООД срещу С.С.М.ЕООД във връзка
с погасените задължения на последното дружество по банковия кредит са
прехвърлени на ответника с договора за цесия от 03.01.2014 г.. С договора от
05.04.2016 г. С.С.М.ЕООД
е признало задължението си, като изпълнението е отсрочено и разсрочено по
отношение на главницата до 30.11.2017 г.,а по отношение на лихвите –до
31.12.2017 г., съответно е обезпечено с поръчителството на физическото лице –
управител на С.С.М.ЕООД. Следователно по делото се установява
реално съществуване на вземанията на ответника към С.С.М.ЕООД,
но с оглед извършеното отсрочване и разсрочване същите вземания не следва да се
съобразяват при определяне на коефициентите за ликвидност за 2016 г., а част от
тях в размер на 146 187,62 лв. и
при определяне на коефициентите за 2017 г.
Съгласно
основното заключение при анализа на показателите за ликвидност текущите активи
към 31.12.2016 г. са 36641 хил.лв., а текущите задължения -10852 хил.лв.,
съответно към 31.12.2017 г. текущите вземанията са 35364 хил.лв., а текущите
задължения -6993 хил.лв.
При
изключване по вече изложените съображения на вземанията към С.ІІІ А.Л., Н.А.С.К., А.ФЗЕ, С.С.М.ЕООД, БГ Т.Р.ГМБХ, В. Ф.ЕООД, В. Г.ЕООД, ООО Небо и
море, Е.Б.Д.ЕООД, Р.П.АД, Д.О.ООД, Ф.К.ЛТД и ГТИ Т.ГМБХ в общ размер на
33007469,26 лв. от стойността на текущите активи към 31.12.2016 г., така както
са посочени от вещото лице на база счетоводството на ответника, реалната
стойност на текущите активи на ответника
към 31.12.2016 г. е 3634 хил.лв., която стойност, съпоставена с размера на
текущите задължения от 10852 хил.лв. формира коефициент на обща ликвидност от
0,33 към 31.12.2016 г.
Съответно
при изключване по вече изложените съображения на вземанията към С.ІІІ А.Л., Н.А.С.К., А.ФЗЕБГ Т.Р.ГМБХ, В. Ф.ЕООД,
В.Г.ЕООД, ООО Небо и море, Е.Б.Д.ЕООД, Р.П.АД, Ф.К.ЛТД и ГТИ Т.ГМБХ, част в
размер на 891 100 лв./главница/ от вземането към Д.О.ООД и част в размер на 146187,62
лв./лихви/ от вземането към С.С.М.ЕООД или общо
вземания в размер на 31939248,35 лв. от стойността на текущите активи към
31.12.2017 г./ 35364 хил.лв./, така както са посочени от вещото лице на база
счетоводството на ответника, реалната стойност на текущите активи на ответника към 31.12.2017 г. е 3695
хил.лв., която стойност, съпоставена с размера на текущите задължения от 6993 хил.лв. формира коефициент на обща
ликвидност от 0,52 към 31.12.2017 г. Посочените коефициенти сочат на
невъзможност ответника да погасява текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи и следователно е налице състояние на неплатежоспособност.
Не
се установява по делото това състояние да е временно и да е преодоляно към
датата на приключване на устните състезания по делото пред настоящата
инстанция.
С
молбата по чл.625 ТЗ са представени доказателства, че със Заповед№ 45-01-553/29.12.2016 г. на Главния директор на
Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация е спряно действието
на лиценза на ответника за въздушен превозвач на общността за срок от пет
месеца, като със заповед на същия орган № 45-01-248/16.06.2017 г. лицензът е отнет, като ответникът не твърди
да е обжалвал заповедите, поради което и съдът приема, че считано от 29.12.2016
г. ответникът е в невъзможност да изпълнява основния си предмет на дейност, а
именно да извършва въздушни превози. Макар и ответникът да застъпва тезата, че продължава да
осъществява дейност, то по делото не се установява да е имал или започнал дейност в друга сфера, извън
въздушните превози, като това обстоятелство се оспорва още в самата молба по
чл.625 ТЗ.
Съгласно
основното заключението, прието в съдебното заседание на 16.05.2018 г., текущите
задължения на ответника към 31.12.2017 г., съгласно съставения от него баланс
са на обща стойност 6993 хил.лв., от които 5337097,95 лв. са данъчни задължения и
задължения към служителите /таблица на стр.10-12 от заключението, л.390-390 от
делото/, като задълженията към служителите са 624710,93 лв. Същевременно ответникът е посочил в баланса
си, че не притежава никакви парични средства.
В
изготвения от ответника и представен по делото междинен баланс към 30.06.2018
г./л.1681/, който не е подписан от представляващия дружеството управител Д.Б.,
а от Г.И., посочен с качество „управляващ директор“ и за когото не е известно
дали и в какъв обем е учредена представителна власт, са посочени данни за
съществено намаляване размера на текущите задължения при несъществено
намаляване на стойността на текущите активи, които отново се състоят почти
изцяло от вземания. Така задълженията на ответника към служители са намалели 48
пъти на 13 хил.лв., данъчните и осигурителни задължения са намалели 5 пъти до 938 хил. лв., намалели са и задълженията
към доставчици 7,5 пъти до 115 хил.лв.
Вещото
лице е извършило съпоставка на данните по баланса с данните по счетоводните
регистри при ответника и е установило, че данните от междинния баланс
съответстват приблизително на данните от регистрите, като е извършило прекласификация на част от активите и пасивите. Изследване
на първични счетоводни документи обаче не е извършвано, като записите в
счетоводните регистри имат същата стойност като тези по баланса, който
представлява обобщена информация на данните по регистрите.
Съгласно
данните по междинния баланс и баланс, съставен от вещото лице на база счетоводни
регистри, водени от ответника, без да изследва първични документи към дата
30.09.2018 г. ответното дружество е свръхликвидно,
като коефициентите за обща ликвидност са
съответно 32,55 към 30.06.2018 г. и 32,13 към 30.09.2018 г.
Същевременно
посочените в междинния баланс данни за
предходна година не кореспондират с изследваните от вещото лице данни по
баланса за 2017 г. в първоначалното
заключение, като са налице разминавания относно общия размер на текущите
активи, общия размер на текущите задължения, съответно данъчните и осигурителни
задължения.
При
положение, че ответникът не е разполагал с никакви парични средства в началото
на 2018 г., като не се установява да е събрал и вземанията, които почти напълно
изчерпват актива му, но се запазват по размер и в междинния баланс, то съдът
намира, че записите в счетоводните му регистри не могат да се приемат за
достоверни в частта относно намаляването на размера на задълженията, още повече
че по делото се установяват извършени от ответника записвания и корекции, които
са без основание / изменения в счетоводните записвания относно вземанията на
молителя, осчетоводяването на вземания като краткосрочни без същите да са с
падеж в рамките на годината/ или в противоречие с други записвания / извършена
корекция на финансовия резултат за 2016 г., установен с първото заключение,
разминаване в данните за предходната 2017 г. по баланса за същата и междинния
баланс към 30.06.2018 г./, както и целенасочено сключване на сделки със свързани
лица в края на финансовата година за придобиване на фиктивни активи. Съответно
по отношение на активите, доколкото не се установява структурата им да е
променена, важат вече изложените съображения относно вземанията на ответника
към част от длъжниците му, поради което и съдът
приема, че съотношението между текущите активи и задължения на ответника не е
се е променило и през 2018 г. в сравнение с края на 2017 г.
При
установена по делото настъпила невъзможност на ответника да погасява текущите
си задължения с налични краткотрайни активи към края на 2016 г. и 2017 г., той
носи тежестта да установи, че затрудненията му са временни. Представените от
него доказателства установяват, че над 90% от текущите му активи не са реално
съществуващи или действително ликвидни, съответно относно намаляването на
пасивите ответникът се позовава единствено на съставени от него вторични
счетоводни документи и регистри, които не могат да се приемат за редовни по
вече изложените съображения.
Следователно
по делото се установява, че по отношение на ответника е налице състояние на
неплатежоспособност, което е трайно и по отношение на него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
За
начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2016 г.,
към която най-ранна дата се установява
финансовото състояние на ответника да не позволява той да погасява
текущите се задължения с наличните краткосрочни активи и същевременно да са
налице непогасени изискуеми задължения от търговски сделки, включително към
молителя, както и непогасени публични задължения.
По делото се установява, че ответното дружество води счетоводно
наличие на парични средства, които да покрият началните разноски по
несъстоятелността, поради което и са налице предпоставките за постановяване на
решение по чл.630, ал.1 ТЗ, като следва да се назначи временен синдик,
съответно да се свика Първо събрание на кредиторите с дневен ред по чл.672 ТЗ.
По изложените съображения и на основание
чл.630, ал.1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на Е.В.ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 7, като ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА – 31.12.2016 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на Е.В.ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис
7.
НАЗНАЧАВА за временен синдик Ана Г.М., адрес:г***, телефон- ********, ********, като
определя месечно възнаграждение в размер на 1300 лв. и 3-дневен срок за
встъпване, считано от датата на уведомяване за настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на
07.01.2019 г. от 15.00 часа в Съдебна палата, гр. София, бул. „********,
СГС, съдебна зала на VІ-21 състав, при дневен ред:
1. Изслушване доклада на
временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ;
2. Избор на постоянен синдик
и определяне на възнаграждението му;
3. Избор на комитет на
кредиторите.
УКАЗВА на Е.В.ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 7 чрез управителя Д.А.Б., че в14-дневен срок от откриване на
производството има задължение да предостави на съда и на синдика информацията
по чл.640, ал.1 ТЗ във връзка с дейността на предприятието и имуществото си,
списък на плащанията в брой или чрез банков превод, извършени в срок от 6
месеца преди началната дата на неплатежоспособността и надвишаващи 1200 лв.,
списък на извършените плащания към свързани лица за срок от една година преди
началната дата на неплатежоспособността, нотариално заверена декларация, в
която се посочват отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и
адресите на длъжниците си, както и на основание
чл.640, ал.2 ТЗ поисканата от синдика информация относно търговската му
дейност, като при неизпълнение на тези задължения на изпълнителния директор ще
бъде наложена глоба, като при
неизпълнение на тези задължения, на законния представител ще бъде наложена
глоба в размер до 5000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: