РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Варна, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110117771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Е. П.” *****ЕИК *****
със седалище и адрес на управление в гр. В. *****, „В*****”, бул. „В. В.“ № **** с която
претендира да бъде прието за установено по отношение на Г. П. Г., ЕГН **********, че
съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 11606/2021г. на ВРС заповед по чл. 410
ГПК вземане за сумите от 2 649,00 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и девет лева),
представляваща задължение по Договор за покупко-продажба на ел.енергия при Общи
условия по фактури издадени в периода от 15.12.2020г. до 15.03.2021г. на клиентски №
*****, за обект с адрес: гр. В., ул. „О. П.“ **** с Аб. № ****; сума в размер на 106,63 лв.
(сто и шест лева и шестдесет и три стотинки) – сбор от обезщетенията за забава върху
сумите по всяка една от фактурите за периода от датата на падежа й до 09.07.2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.08.2021г. до окончателното
заплащане на задълженията.
В хода на процеса след издаване на заповедта за изпълнение, длъжникът е починал,
като по искане на ищеца са конституирани наследниците му Ж. П. Г., ЕГН **********,
адрес: гр.В., ул. „О. П.“ № ***, от която си претендира 4/6 от присъденото вземане - 1
766,00 лв.; П. Г. Г., ЕГН ********** и К. Г. Г., ЕГН ********** – двамата с адрес: гр.В.а, ул.
„О. П.“ № *****, от които си претендира по 1/6 от присъденото вземане – по 441,50 лв.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: ищецът като продавач и праводателят на ответниците като купувач
са били страни по договор за продажба на електроенергия с място на доставка обект с адрес:
гр. В., ул. „О. П.“ **** с Аб. № ******, клиентски № ******. През периода от 28.10.2020г.-
24.02.2021г. продавачът доставил уговорената стока /ел. енергия/ на стойност 2 649,00 лв. за
което издал 4 бр. фактури в периода от 15.12.2020г. до 15.03.2021г., но купувачът не платил
дължимата цена в уговорените срокове. Предвид неизпълнението на задължението за
плащане, кредиторът инициирал заповедно производство, в хода на което било уважено
заявлението му и била издадена заповед по чл. 410 ГПК, с която била присъдена
претендираната цена, срещу която длъжника възразил в срок. На това основание за ищеца е
възникнал правния интерес да иска да бъде установено съществуване на вземането,
присъдено с издадената заповед за изпълнение Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
1
ответниците, с който признават иска, като възразяват срещу размера на присъдените
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от
ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца,
заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като
последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална
гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил
искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да
посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК.
Налице е изразено от ответниците с писмена молба от 13.04.2022г. признание на иска
по смисъла на чл. 237 ал. 1 от ГПК, което признание е неоттегляемо съобразно изричната
норма на чл. 237 ал. 4 ГПК.
Спазени са и изискванията на чл. 237 ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за приетия от него ред
за разглеждане на делото, които не са възразили.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявения иск по чл. 422
вр. чл. 415 ГПК е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание
на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
На основание чл.78 ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски, като ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 200,85 лв. за юрисконсултско възнаграждение и платена
държавна такса по настоящото дело, както и разноските по ч.гр.д. № 11606/2021г. на ВРС в
размер на 105,11 лв., съразмерно на квотите си в наследството.
В случая, липсата на извършено плащане дори и след получаване на исковата молба,
е достатъчно основание да се приеме, че с поведението си ответниците са дали повод за
завеждането на претенцията, доколкото единствено въз основата на положително съдебно
решение по заведения иск, ищецът би могъл да се снабди с изпълнителен титул за
принудителното събиране на признатото си вземане. От това следва, че не е налице втората
предпоставка, посочена в чл. 78 ал.2 ГПК за освобождаването на ответниците от
отговорност за направените разноски по делото. Претендираните разноски са в минималния
възможен размер съобразно ГПК и ЗА.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „Е.-П. П.” **** /предишно наименование „***** П.” ****/,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.” № *****, „В. Т. – Г”, Ж.
П. Г., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „О. П.“ № ****, П. Г. Г., ЕГН ********** и К. Г. Г.,
ЕГН ********** – двамата с адрес: гр. В., ул. „О.П.“ № ****, че съществува вземането, за
което по ч.гр.д. № 11606/2021г. на ВРС срещу наследодателя на ответниците Г. П. Г., ЕГН
********** е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумите от 2 649 лв. (две хиляди
шестстотин четиридесет и девет лева), представляваща задължение по Договор за покупко-
продажба на ел.енергия при Общи условия по фактури издадени в периода от 15.12.2020г.
до 15.03.2021г. на клиентски № *****, за обект с адрес: гр. В., ул. „О. П.“ **** с Аб. №
*******; сума в размер на 106,63 лв. (сто и шест лева и шестдесет и три стотинки) – сбор от
обезщетенията за забава върху сумите по всяка една от фактурите за периода от датата на
падежа й до 09.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
2
10.08.2021г. до окончателното заплащане на задълженията, като от това вземане Ж. П. Г.,
ЕГН ********** дължи 4/6 - 1 766,00 лв. за главница и 71,09 лв. за обезщетение за забава; П.
Г. Г., ЕГН ********** и К. Г. Г., ЕГН ********** дължат по 1/6 - по 441,50 лв. за главница
и по 17,77 лв. за обезщетение за забава.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Ж. П. Г., ЕГН **********, П. Г. Г., ЕГН
********** и К. Г. Г., ЕГН ********** да заплатят на „Е.-П.П.” ***** ЕИК **** сумата от
200,85 лева представляваща направените съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Ж. П. Г., ЕГН ********** да заплати на
„Е.-П. П.” **** ЕИК ******** сумата от 70,07 левапредставляваща разноски
по ч.гр.д. №11606/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПКП. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на
„Е.-П. П.” **** ЕИК ****** сумата от 17,52 лева представляваща разноски
по ч.гр.д. №11606/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПКК. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на
„Е.-П.П.” АД ЕИК ******* сумата от 17,52 лева представляваща разноски
по ч.гр.д. №11606/2021г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3