Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
14.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №9577/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Д.П., с която са предявени срещу ЗАД Д.Б.Ж.И
З.ЕАД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 30000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
от произшествие, осъществено на 25.08.2016 г. Претендира законната лихва от 13.01.2017
г. и разноските.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 25.08.2016 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е извършил
нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието.
Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
Установява
се от писмените доказателства (Констативен протокол от 25.08.2016 г. – л.7, Наказателно
постановление и Удостоверение – л.13 и 14), авто-техническата експертиза и показанията на свидетеля Р.С., че на 25.08.2016
г. в гр. София, на ул. Самара, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „БМВ“
с рег. № ******, управляван от Р.А.С., и пешеходката С.Д.П., при следния
механизъм: лек автомобил „БМВ“ се е движил по ул. Самара и е извършвал ляв
завой по бул. Ал. Малинов, в същото време пострадалата пешеходка е пресичала
улицата върху обозначена пешеходна пътека, от дясно на лява по посоката на
движение на автомобила. В показанията си водачът С. сочи, че макар пешеходката
да е тръгнала на зелен сигнал на светофара и той самият също да е предприел
маневрата завой наляво при зелен сигнал, не я е забелязал, тъй като се е
паднала в зоната зад лявата рамка на предното стъкло от една страна, а от друга
– в колата си е превозвал децата си, които били шумни и го разсеяли за момент.
От авто-техническата експертиза и поясненията на вещото лице – автоинжинер,
дадени в съдебно заседание, че автомобилът се е движим със скорост от около 20
км/ч и при тази скорост автомобилът е изминал около 17 м. до мястото на удара,
като ударът е предотвратим за водача, ако е задействал спирачната система от
момента на възприемане на пешеходеца. Причина за настъпване на произшествието
са субективните действията на водача с органите за управление, който е
предприел изпълнение на маневрата „ляв завой“ в момент, в който по обозначена
пешеходна пътека и на разрешен сигнал на светофара по улицата е преминавала
пешеходката. Поради което съдът приема, че Р.С. е нарушил правилата за движение,
установени в чл.119 ЗДвП – да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищцата е получила травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия с охлузна рана на главата, челно вляво,
охлузвания на шията вляво, разкъсна рана на лявата ушна мида, навяхване на
врата, контузия в лявата хълбочна област. На пострадалата е проведено
3-дневно болнично лечение – медикаментозно. Получената черепномозъчна травма е
била лекостепенна, протекла е със зашеметяване, без пълна загуба на съзнание,
причинила е болки за срок от 7-10 дни. Навяхването на врата е причинило
ограничение на движенията във врата за срок от 15-20 дни. Общият
възстановителен период е продължил 30 дни. Към момента няма клинични или
документални данни за трайни неблагоприятни последици за пострадалата, като
вещото лице сочи, че не се очакват допълнителни болки и страдания в бъдеще. Налице
са белези по лицето на пострадалата, които са трайни, но които вещото лице
квалифицира като козметичен дефект, а не като загрозяващ или обезобразяващ
белег.
От
показанията на свидетеля П.П., съпруг на ищцата, се установява, че състоянието
на ищцата веднага след произшествието е било тежко – с множество охлузвания по
тялото и главата и кървящи рани, имала е болки по цялото тяло, след
произшествието е загубила телесно тегло, преминала е половин работен ден в
службата си, не желае да пътува с кола. По лицето й личат белези от
нараняванията, които са видими.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „БМВ“ с рег. № ******, което
съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.119 ЗДвП.
Съдът
намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на административно-наказателното
производство, от съдебно-медицинската експертиза и разпита на свидетеля П.
безпротиворечиво се установяват причинната връзка между ПТП и травмите на
ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от Р.А.С.,
при управление на автомобил „БМВ“ с рег. № ******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „БМВ“ с рег. № ****** е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията – лекостепенно
мозъчно сътресение, няколко мекотъканни увреждания и навяхване на врата;
интензитет и продължителност на болката – интензивна за период от 15 дни,
преминала до 30 дни след инцидента и как уврежданията са се отразили на ищцата с
оглед нейната възраст, начин на живот и среда. Лечението на ищцата е било
краткотрайно, възстановителният период е приключил за един месец, налице пълно
възстановяване, останали са единствено белези, представляващи козметични
дефекти. При така установените факти и преценявайки вида и характера на
травматичното увреждане, отнасяйки го към възрастта и начина на живот на
пострадалата и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо
настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение възлиза на сумата от 15000 лв. Размерът на обезщетението е
обусловен от липсата на тежки увреждания - счупване на кости в тялото или други
сериозни наранявалия, липсата на проведено оперативно лечение, относително
кратния лечебен период и настъпилото пълно възстановяване. От друга страна
ищцата е понесла множество мекотъканни наранявания в различни части на тялото,
които са й причинили сериозен дискомфорт в първите дни след произшествието,
останали са и козметични дефекти от нараняванията по лицето й, страда от
психическа травма от злополуката. Всичко това обуславя извода на съда, че 15000
лв. е справедлив размер на обезщетение на понесените болки и страдания.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на
авто-техническата експертиза и допуснатия по искане на ответника свидетел Р.С.
се установява, произшествието е настъпило на сигнализирана пешеходна пътека и
при преминаване по нея от пострадалата на зелен сигнал на светофара. Пресичането
на пътното платно от пешеходката е правомерно, не се събраха доказателства тя
да е излязла внезапно и неочаквано на пътното платно. За водача от друга
страна, не е имало ограничение на видимостта, която да го възпрепятства да
изпълни задължението си по чл.119 ЗДвП, като за него ударът е бил предотвратим.
По изложените съображения възражението за съпричиняване е неоснователно.
Ищцата има право
на законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция.
Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за
дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на
забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от представената с исковата
молба претенция до застрахователя, същата е постъпила и щетата е образувана на 13.10.2016
г. Съдът приема, че това е най-ранната дата на уведомяване на ответника за
настъпване на застрахователното събитие, поради което от тази дата
застрахователят дължи лихва за забава. С оглед диспозитивното начало,
претенцията за мораторна лихва е основателна и следва да се присъди от
претендираната дата – 13.01.2017 г.
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят направените
разноски за държавна такса и експертизи – в размер на 450 лв.
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете – за сумата от 715 лв.
На ответника следва да се присъди на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 165 лв. разноски за експертизи и депозит за свидетел,
съобразно отхвърлената част от иска. Не следва да се присъждат разноски за
адвокат, тъй като по делото няма данни такива да са направени – не са
представени доказателства за размер на уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 450 лв. – държавна такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.И З.ЕАД, ЕИК:*******, да заплати на С.Д.П., ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 15000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 25.08.2016 г., заедно със законната лихва от 13.01.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.И З.ЕАД, ЕИК:*******, да заплати на адв. Г.Й.Й., адрес: ***, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 715 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН:**********, да заплати на ЗАД Д.Б.Ж.И З.ЕАД, ЕИК:*******, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 165
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.И З.ЕАД, ЕИК:*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 450
лв., представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: