МОТИВИ към присъда по
НОХД №997/2016г.***
Съдебното производство по настоящото дело е образувано
по повод внесен обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, с
който на съд е предаден Х.Д.Х. ***, с обвинение за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“, предложение първо във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с
чл.40, ал.1 и чл.40, ал.2 от ЗДвП за това, че на 14.05.2015г. на пешеходна алея
в парк „Борисовата градина“ кв.“Възраждане“
гр.Бургас, област Бургас, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка "Форд Транзит“ с рег.№ ****** собственост на „Г.“
ЕООД-Бургас , нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение
по пътищата, а именно: чл.40, ал.1 -"Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се уведи, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението“ и чл.40, ал.2 - “По време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности“, като е предприел движение на заден ход,
без да се уведи, че пътят зад превозното средство е свободен и не е осигурил
лице, което да му сигнализира за опасности, с което по непредпазливост причинил
смъртта на Ж. К.Д. с ЕГН **********, настъпила на 30.05.2015г. в резултат на
тежка гръдна травма с оформен гръден капак, довела до остра сърдечносъдова и
дихателна недостатъчност.
С оглед направеното от подсъдимия и неговия защитник искане, и след
като съдът констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните по реда и
посредством способите предвидени в НПК доказателства, производството се проведе
по реда на съкратеното съдебно следствие, съобразно диференцираната процедура
на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Изтъква, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка е установена по категоричен начин от
събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства. Предлага на
подсъдимия да се определи наказание две години лишаване от свобода, изпълнението
на което да се отложи с изпитателен срок от четири години. Да бъде постановено
лишаване от правоуправление за срок от две години, на основание чл.343г
вр.чл.37 от НК и да му бъдат възложен в тежест направените в досъдебната фаза
на производството разноски . Предлага , като основателен , да се уважи
предявеният от гражданският ищец- дъщеря на починалата в резултат от
непредпазливото деяние Ж. Д..
Частните обвинители –А.Т. чрез повереника си и частният обвинител Е.Ж.
чрез своя повереник поддържат обвинението наред с представителя на държавното
обвинение, което намират за доказано. Присъединяват се към предложението за
вида и размера на наказанието, както и за срока на лишаването от права. Първия
изразява позиция, че за целите и на индивидуалната и на генералната превенция
не се налага наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Становището на втория частен обвинител е, че за постигане целите на наказанието
, наказанието следва да се изтърпи при първоначален общ режим. Излагат се
доводи в подкрепа на съответните позиции.
Гражданският ищец Е.К.Ж. поддържа предявените граждански искове за
претърпените на лично основание неимуществени вреди от смъртта на нейната
майка, както и за имуществените вреди-разноски във връзка с престоя и лечението
на пострадалата при ПТП-то Ж. Д. е тези за погребението на същата. Моли за
уважаването им изцяло, в предявените с писмената молба размери.
Защитникът на подсъдимия излага становище, че обвинението е доказано
безспорно и такова признание е направено от подсъдимия.
Пледира за определяне на наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, каквито счита че са налице, посочвайки
необремененото съдебно минало, трудовата и семейна ангажираност, добрите
характеристични данни, както и доброто процесуално поведение по време на
разследването и в съдебната фаза на процеса. Предлага с оглед на това, на
подсъдимия да се определи наказание и след редукцията му на основание чл.
чл.58а от НК, на същия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от
две години, изтърпяването на което да се отложи с подходящ, преценен от съда
изпитателен срок. Счита, че целите на специалната превенция биха се постигнали
с това наказание и не се налага изолирането му от обществото, което би се явило
една твърде висока на извършеното непредпазливо деяние и ниската степен на
обществена опасност на дееца. Предлага лишаването от правоуправление да бъде за
срока предложен от прокурора. Гражданските искове счита доказани по основание,
а преценката относно размера предоставя на съда.
Подсъдимият Х.Х. се призна за виновен по повдигнатото му обвинение.
Призна изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти ,
като заяви, че не желае за тях да се събират доказателства , а приема съдът да
постанови присъдата си на база тези събрани
на досъдебното производство . Заяви, че искрено се разкайва за
стореното, изрази съжаление за причинената смърт на Ж. Д. и се присъедини към
казаното от защитника си по отношение въпроса за определяне на наказанието и
гражданските искове.
След като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият Х.Х. е правоспособен водач, притежава
свидетелство за управление на МПС за категории „В“,“АМ“ и „М“. Няма наложени
административни наказания за допуснати нарушения по Закона за движение по
пътищата.
Към дата 14.05.2015г. заемал длъжността „*****“ в „Г.“ ЕООД съгласно трудов
договор №****., като съгласно
длъжностната му характеристика, при необходимост управлявал моторни
превозни средства във връзка с извършваната работа.
На 14.05.2015г. на територията на парк „Борисовата градина“ в кв.
“Възраждане“ на гр.Бургас, област Бургас се извършвала подмяна на настилката на
пешеходна алея, намираща се в долния край на градината, в близост до
баскетболно игрище.
Ремонтът бил възложен от Община Бургас на основание
Договор с рег.№26-00-25/1/15.01.2015 г. и се извършвал от работници на „Гине“
ЕООД с ЕИК по Булстат ********* -дружество подизпълнител по договора.
Свидетелите Х.М., Ш.Ю., Х.Х., Х.Х. - общи работници на
„Гине“ ЕООД демонтирали старата настилка на алеите, а подсъдимият превозвал
отсевките/ситен пясък/ необходими за подмяната и с нова.
Отсевките Х.Х. транспортирал с товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег.№ *****-собственост на „Гине „ ЕООД ,като ги превозвал до
съответния участък на градината движейки се и по пешеходните и алеи.
Около 15.00-15.ЗОчаса на 14.05.2015г. подсъдимият Х. отново се насочил с моторното
превозно средство към долния край на „Борисовата градина“, където работили колегите
му. Движел се по ул.“„Княз Борис I“ на гр.Бургас в посока от ул.“Гладстон“ към
ул.“Цар Калоян“. Пред блок №55 на ул.“Княз Борис I“ спрял товарния автомобил и
след като превключил на задна предавка, движейки се на заден ход направил ляв
завой и бавно със скорост от около 10км./час навлязъл в последната алея на
градината, която се намирала срещу блока.
Алеята, ориентирана перпендикулярно спрямо ул.“Цар
Борис I“ представлявала павирана площ с широчина 3.60 метра със статут на
пешеходна алея .
През цялото време, докато извършвал маневрата
“движение на заден ход“, подсъдимият наблюдавал пътя, използвайки страничните
огледала на автомобила. Въпреки, че предпазната решетка в задната част на
кабината на т.а. „Форд Транзит“ ограничавала възможността за възприемане на
обстановката зад превозното средство и зад него оставала невидима зона от 8 до
10 метра , Х.Х. не си осигурил лице за сигнализация, което да го информира в
случай на възникнала опасност на пътя.
Маневрата на водача била наблюдавана от свидетелите М.Н.
и Б. В., които била застанали в непосредства близост до бл.**, както и от
колегата му св.Х.М..
Когато моторното превозно средство се намирало на
разстояние около 7.70 метра от левия ръб на пътното платно на ул.“Княз Борис“,
задната му част влязла в съприкосновение с тялото на намиращата се в този
момент с гръб към него на пешеходната алея, извън обхвата на огледалата за
задно виждане пешеходка Ж. К.Д. с ЕГН **********. В резултат на удара, тялото
й, увлечено от движението на моторното превозно средство, било притиснато от
него към терена.
При удара Д. извикала, като именно този шум бил
възприет от подсъдимия Х.Х. и свидетелите М.Н. и Б. В., които до момента не
били забелязали Д..
След като чул вика, подсъдимият незабавно задействал спирачната система на
управляваното от него моторно превозно средство, при което автомобила
преустановил движението си на заден ход. Подсъдимият Х. заедно с М.Н. и Б. В.
се насочили към задната част му част, от която посока били възприели шума.
Установили, че пострадалата лежи в ембрионална позиция
на тялото между двете задни колела на моторното превозно средство, близо до
задния му мост.
Подсъдимият веднага се качил отново на автомобила и го
придвижил леко напред, при което задния мост преминал през тялото на
пострадалата и тя се преобърнала в посока по часовниковата стрелка и кожата на
лицето и се смъкнала. В резултат на движението напред, Д. се озовала извън
границите на автомобила. Изправила се и седнала на земята.
Лицето й било в кръв, кожата в дясната част на главата
и била смъкната, но същата била контактна и адекватна. Декларирала пред
подсъдимия, свидетелите М.Н., Б. В. и приближилите се междувременно Х.М., Ш.Ю.,
Х.Х., Х.Х., а впоследствие и пред дъщеря си свидетелката Е.Ж., че има болки в
гърба и в областта на лицето.
В резултат на подадения сигнал на тел.112, на
местопроизшествието пристигнал екип на ФСМП Бургас, както и екип на Първо РУ
Бургас в състав свидетелите К.И. и К.С. и служители на „Пътна полиция“.
Водачът бил тестван с техническо средство Дрегер,
който отчел 0.00 промила. Съставен му бил акт за административно нарушение
/АУАН/ с бланков номер ******.
Пострадалата била транспортирана до МБАЛ Бургас,
където била хоспитализирана в Отделение по анестезиология и интензивно лечение.
В периода 14.05.2015г.-30.05.2015г. била подложена на
активна реанимационна терапия и оперативна интервенция, въпреки които на 30.05.
2015г. починала в болничното заведение.
Видно от заключението на назначената в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза , при огледа и аутопсията на Ж. К.Д.
е установена тежка гръдна травма със счупване на ребра двустранно с оформен
гръден капак, контузия на белия дроб. Двустранен хидропневмоторакс. Счупване на
лява ключица и дясна лопатка. Разкъсно контузна рана по тилната повърхност на
главата. Разкъсно контузна рана на дясната странична повърхност на главата
лицево, рана на горен клепач в дясно и в основата на носа със счупване на
носните костици. Охлузвания по лицето и крайниците. Кръвонасядания по тялото.
Непосредствената причина за смъртта на Ж. К.Д. е тежката гръдна травма с
оформен гръден капак, довела до остра сърдечносъдова и дихателна
недостатъчност. Тази травма се квалифицира като постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота. Уврежданията са в резултат от съприкосновение с
автомобила отзад- напред с последващо падане на терена по очи и вероятно
притискане на тялото към терена/заден мост/. Установените увреждания са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП. При аутопсията не са установени инфаркт на
миокарда или физически недъзи, които да способстват за настъпване на смъртта.
Съгласно заключението по назначената комплексна
експертиза по време на първото
съприкосновение със задната част на автомобила, пешеходната е била с гръб към
него в изправен ръст. След него, тялото и се завъртяло надясно около
вертикалната ос и увлечено под него от движението на заден ход. Ж. Д. е била в
контакт със задната броня, заден капак, заден мост и стабилизираща щанга.
Тежката гръдна травма е била причинена при притискане на тялото към терена от кожуха
на диференциала/най-ниската част на автомобила/, от стабилизиращата щанга или
от теглила на автомобила, без да може да се конкретизират кои части на
автомобила конкретно са причинили отделните травматични увреждания, тъй като
тялото е извършило сложни движения като структура с подвижни връзки.
Уврежданията са получени основно от притискане на задния мост към терена, както
при движението му на заден ход така и при преместването му напред.
В кръвта на Ж. Д. не е констатирано наличие на етилов алкохол
. Такъв не е установен и в кръвта на Х.Д.Х..
Съгласно заключението на автотехническата експертиза и
комплексна такава , скоростта на автомобила преди произшествието била в ниския
обхват на предавката на заден ход. В момента на удара и преди него тя е била
около 10км./ч. При движението си на заден ход водачът Х. е използвал само
страничните огледала, защото предпазната решетка в задната част на кабината
пречила на видимостта му. При регулирането на огледалата зад МПС оставала
невидима зона от 8 до 10метра зад тях, така че водача обективно не е могъл да
възприеме пешеходката . Към момента на удара тя е била до задната лява част на
лекотоварния автомобил и извън обхвата на огледалата за задно виждане. Х.Х. не
е осигурил лице за сигнализация, което е била и причината за възникналото
произшествие.
Изложената фактическа
обстановка съдът намира за установена по категоричен начин от събраните в хода
на досъдебното производство и приобщените по реда на чл.373, ал.2 от НПК с
прочитането им протокол за разпит на обвиняем , справка за съдимост
на подсъдимия М., протоколи за разпит на свидетелите Х.М., К.И., К.С., М.Н., Б. В., Ш.Ю., Х.Х. , Х.Х.
, Е.Ж. ; заключенията по извършените експертизи- съдебномедицинска експертиза
на труп , две химически , автотехническа
и комплексна СМЕ и автотехническа; протоколите за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него; два протокола за медицинско изследване
, заключенията по извършените експертизи- съдебномедицинска експертиза на труп
; удостоверение за наследници , медицинска документация от МБАЛ-Бургас ,
съдържаща се в история на заболяването
на Ж. Д. ; препис -извлечение от акт за смърт на Ж. Д.; Договор за извършване
на СМР с възложител „Ходрострой“АД и изпълнител „ГИНС“ ЕООД; трудов договор №****.;
длъжностна характеристика на Х.Д.Х. ; свидетелство за регистрация част I на т.
а. Форд Транзит 350“ с рег.№****; справка сектор „Пътна полиция“ ; справки
Община Бургас ; справка „Хидросторой“.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА, че с поведението си подсъдимия .Х.Д.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.343 ал.1 б."в" предложение първо във
вр. с чл.342 алЛ от НК във вр. чл. 40 ал. и чл.40 ал.2 от ЗДвП. Това е така,
тъй като на 14.05.2015г. на пешеходна алея в „Борисовата градина” в кв.
"Възраждане” гр.Бургас,област Бургас при управление на заден ход на МПС -
товарен автомобил не е сторил
необходимото за се е убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, и не е осигурил лице , което да му сигнализира за опасности, предизвикал настъпването на ПТП от което в
резултат на тежка гръдна травма с оформен гръден капак, довела до остра
сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, впоследствие на на 30.05.15г.
настъпила смъртта на пострадалата Ж. Д..
От обективна страна обвиняемият е извършил фактически
действия по управление на автомобила, при което съзнателно е допуснал нарушение
на правилата за движение по пътищата.
Налице е нарушение на чл. 40 ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, тъй като Х.Х. е предприел движение на заден ход без да се
е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен както и, че няма да
създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението.
Обстоятелството, че подсъдимият е управлявал на бавен
ход автомобила при навлизането си в алеята не е изчерпвало задължението му да
се „убеди“, че пътят зад него е свободен. За същият е съществувало задължението
през цялото време на осъществяването на тази маневра да следи пътя зад себе си,
за да бъде движението му безопасно, тоест да изключи настъпването на
пътно-транспортно произшествие.
Като се движил на заден ход, използвайки единствено
страничните огледала на автомобила, деецът е управлявал превозното средство
въпреки липсата на видимост на пътя в зона от 8 до 10 метра,тоест без да се
увери,че пътя е свободен, тъй като това не е било обективно възможно.
За него при конкретната фактическа обстановка на
ограничената видимост при движението безспорно е съществувало задължението да
си осигури лице, което да му сигнализира за опасности и чрез което водачът да
осъществява пряк контакт. Неосигурявайки си такова, обвиняемия е нарушил и
разпоредбата на чл.40 ал.2 от Закона за движение по пътищата.
С нарушаването на горепосочените правила за движение
на пътищата, Х.Х. сам се е поставил в обективна невъзможност да възприеме Ж. К.Д.
, която също се намирала на пешеходната алея с гръб към МПС-то управлявано от
подсъдимия. Именно в резултат на съприкосновението на тялото й с автомобила и
неговото движение, пострадалата била притисната от товарния автомобил към
терена, при което което получила и тежка гръдна травма с оформен гръден капак,
довели до остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност причинили смъртта и
на 30.05. 2015г.***.
Макар и да се е движил по пешеходна алея, подсъдимият
се е движил по „път" по смисъла на дефиницията дадена в §6, т.1 от ЗДвП,
тъй като това е земна площ, предназначена и използвана за движение на
пешеходци, тоест за него на общо основание са важали всички норми на ЗДвП и
правилника за приложението му.
От субективна страна - Х.Д.Х. е действал
непредпазливо, във форма на вината небрежност /несъзнавана непредпазливост/ ,
тъй като макар и да не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици –смъртта на пострадалата , е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Като участник в движението и правоспособен водач на
МПС с 9 годишен стаж /справка сектор „ПП“- лист 80 от ДП/ обвиняемият е бил
длъжен да спазва стриктно правилата за движение, като предвиди възможността от
появата на пешеходец на пътя още повече, че предназначението на алеята е било
именно за придвижване на пешеходци.
За подсъдимия Х. е съществувало законоустановено
задължение да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен , да го
наблюдава непрекъснато по време на движението и ако не е в състояние лично да
извърши това, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Като не е
изпълнил тези си задължения, вменени му като водач с разпоредбите на чл.40 ал.1
и чл.40 ал.2 от ЗДвП, подсъдимият виновно е допуснал нарушение на правилата за
движение и по непредпазливост е причинил вредоносния резултат.
ІІІ. ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
За престъплението по чл. 343, ал. 1 , б. ”в” вр. чл.
342, ал. 1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години .
При индивидуализация на наказанието наложено на
подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на деянието и личността му, както следва:
Осъщественото от подсъдимия деяние е с относително
висока степен на обществена опасност, с оглед вида на засегнатите обществени
отношения и вредоносния резултат. Съдът отчете също и значително нарастналия в
последните години брой на причинени, вследствие допуснати нарушения на
правилата за движение транспортни произшествия, с необратими последици, което
показва ширещо се неглижиране на правилата за бдителност при управление на
автомобилите си, с оглед недопускане създаването на опасни за живота и здравето
на останалите участници в движението ситуации.
При определяне обществената опасност на дееца, като
смекчаващи вината обстоятелства отчете чистото му съдебно минало, трудовата
ангажираност и семейна ангажираност, добрите характеристични данни, липсата на
други нарушения на правилата за движение, заявената критичност към извършеното
.
Като отегчаващи съдът намери и отчете обстоятелствата, че са допуснати
груби нарушения на правилата за движение и произшествието е настъпило на място,
предназначено за движение на пешеходци -пешеходна алея в парк, където
обвиняемия е следвало да бъде изключително внимателен. За подсъдимия е
съществувала общата забрана на чл.15, ал.7 от ЗДвП , да преминава и паркира ППС
в паркове, градини и детски площадки в населеното място, извън обозначените за
това места. Наред с това, маневрата при която е настъпило пътното произшествие
е извършена при осъществяване на трудовите функции включващи и превозването на
строителен материал , наложило неколкократно навлизане на товарният автомобил в
парка , преди инцидента, в същия ден , на непозволено за това място –въпросната
пешеходна алея, като не са били взети предохранителни мерки - поставяне на
ограничителни ленти или предупредителни знаци, информиращи пешеходците да не
преминават по нея, поради извършване на строително-ремонтни работи.
С оглед на изложеното, съдът прие, че наказанието на
подсъдимия Х. следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, поради което отмери такова
в размер на три години, което счете за справедливо. Същото предвид правилата на
диференцираната съдебна процедура, намали
с 1/3 и му наложи наказание от две години лишаване от свобода, с което
биха се постигнали целите на индивидуалната и генерална превенция.
Не намери да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при които и най – лекото,
определено в закона наказание, би могло да се окаже несъразмерно тежко, поради
което и не приложи разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК .
С оглед данните за личността , които го определят
както добросъвестен, работлив, честен и
отговорен човек и безспорно инцидентния характер на допуснатото нарушение на
правилата за движение по пътищата, довело до необратим резултат-настъпване
смъртта на жив човек , мотивираха съда да приеме, че са налице предпоставките
за отлагане изпълнението на същото с достатъчно дълъг изпитателен срок, даващ му възможност за коригиране на поведението си в
насока към спазване законите на страната, осмисляне ценността на човешкия живот
и грижата за неговото опазване. Поради това, на основание чл. 66, ал. 1 от НК
определи изпитателен срок от четири години. С налагане на това наказание, настоящият състав
счита, че ще бъде постигнат постигнати целите както на индивидуалната, така и
на генералната превенция и не се налага изолиране
на дееца от обществото.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК
съдът намери, че за постигане целите на наказанието, съответния на деянието
срок, за който следва да бъде лишен
подсъдимия Х. от правото да управлява МПС
е две години , като се приспадне времето, в което по административен ред
подсъдимият е бил лишен от това право.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Установена по делото е пряката и
непосредствена причинна връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на
правилата за движение по пътищата, станало причина за настъпване на пътно транспортното
произшествие, при което е пострадала Ж. Д., чиято смърт е настъпила по-късно, в
резултат на закономерно протичащ необратим процес.
Детето на пострадалата –гражданският
ищец Е.Ж. , е от кръга лица, легитимирани да предявят граждански иск за
обезвреда на претърпените лично от нея страдания от смъртта на нейната майка .
Установи се поделото, че двете са живеели
в едно домакинство и между тях са съществували отлични отношения на
взаимопомощ, обич и разбирателство. Безспорно прекъсването на живота на един
житейски зрял и мъдър човек, все още здрав физически, поддържал близка връзка с
детето си, е предизвикало неизмерима болка у последното по неговата загуба.
Настъпили са необратими последици, които предвид отношенията помежду им
занапред ще продължават да предизвикват силна мъка у преживялата я дъщеря.
Наред с това, липсват каквито и да е данни за съпричиняване на вредоносния
резултата от пострадалата Д..
Затова настоящият съдебен състав прие,
че предявеният граждански иск за претърпените неимуществени вреди -мъка и
болка от
загубата на техния родственик, починал в резултат на престъплението по
чл.343, ал.1, б.“в“ от НК , срещу подсъдимия Х.Х. са доказани по основание
.
При тези данни, с оглед виновното
поведение на подсъдимия Х.Х., съдът прие, че са налице условията за ангажиране
на деликтната му отговорност , поради което съобразявайки и липсата на
съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат, на основание чл.52 от ЗЗД го осъди да заплати на гражданския ищец Е. Ж. обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди –болки и страдания от смъртта на нейната майка в размер на 100 000 лв. , считано от
датата на увредата-30.05.2015г., ведно със законната лихва до окончателното и
изплащане. Доказани въз основа на представените писмени доказателства са и гражданските
искове за имуществени вреди , във връзка с разходи по време на пострадалата в
ПТП-то в МБАЛ-Бургас консумативи и разноските за нейното погребение.
Присъди в полза на всеки от частните обвинители - Е.Ж. и А.Т. направените от всеки от тях разноски
по делото за адвокатско възнаграждение на повереник, които осъди подсъдимия да
заплати, съответно за първата в размер на 800лв., а за втория -1200лв.
Съдът осъди подсъдимия Х.Х., да заплати държавна такса
в размер на 4014.85лв., съобразно уважените граждански искове.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, предвид признаването
на подсъдимия за виновен по възведените обвинения, съдът го осъди да заплати
разноските от 763.00лв. , направени в
досъдебното производство по делото.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: