№ 3630
гр. Варна, 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501898 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба на ИДИС АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, действащо чрез адв.С.Д., срещу
определение №2068/22.02.22г., постановено по ч.гр.д. №11352/21г. по описа
на ВРС, с което е обезсилена заповед №3904/04.08.21г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №11352/21г. на ВРС
на основание чл.415, ал.5 ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното
определение. Излага се, че тъй като след издаване на заповедта чрез
извършени от длъжника плащания вземането било погасено изцяло, ведно със
сторените разноски, за кредитора не бил налице правен интерес от завеждане
на установ.иск за вземането. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като очевидно длъжникът е узнал за заповедта
след като е заплатил точно претендираната от кредитора сума по заповедта и
съответно с плаането е признал вземането по нея. Предвид това моли да бъде
отменено така обжалваното определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна,
срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество мнозинството от настоящия състав
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С определение №2068/22.02.22г. по ч.гр.д. №11352/21г. на ВРС
1
съдът е обезсилил издадената по делото в полза на ИДИС АД заповед
№3904/04.08.21г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск за вземането в
определения от закона едномесечен срок, на основание чл.415, ал.5 от ГПК.
Видно от приложените по делото доказателства с молба от
08.09.21г., предхождаща връчването на заповедта на длъжника, е постъпила
молба от кредитора, с която последният е уведомил съда и е представил
доказателства за извършено от длъжника на 13.08.21г. плащане на
присъдената със заповедта сума, с изключение на разноските, като е поискал
издаване на изп.лист за последните.
Впоследствие с разпореждане от 05.01.22г., като е констатирал, че
заповедта е редовно връчена по реда на чл.45, ал.5 вр. ал.7 ГПК, съдът е
указал на заявителя възможността по чл.415, ал.1, т.2 ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, както и да
представи в същия срок доказателства за предявяване на иска, като са указани
и последиците от неизпълнение на това задължение. С оглед на това е
подадена молба от 28.01.22г. от кредитора за отмяна на разпореждането, в
която се сочи, че длъжникът с плащания, извършени на 13.08.21г. и
08.10.21г., е погасил изцяло вземането си по заповедта, вкл. и разноските по
делото, поради което липсва правен интерес за кредитора от предявяването на
устан.иск. Към молбата са представени и доказателства за плащанията.
Съгласно разрешенията, дадени в т.10в от ТР №4/18.06.2014г. по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение
на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода
след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника,
интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В
тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на
извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в
срока по чл.415, ал.1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за
установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските.
Ако заповедта за изпълнение е по чл.417 ГПК и е издаден изпълнителен лист
за разноските, кредиторът следва да уведоми в срока по чл.415, ал.1 ГПК съда
в заповедното производство за извършеното плащане на вземането, като
заповедта за изпълнение не се обезсилва в частта за разноските.
От така даденото разрешение следва, че при извършено плащане
на вземането по заповедта, сторено в срока за предявяване на иска,
издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване. Доколкото в
случая се установи, че присъдените със заповедта суми, вкл. и за разноски, са
изцяло заплатени от длъжника, то в съответствие с горното, процесната
заповед подлежи изцяло на обезсилване.
2
Като е достигнал до същия краен извод, макар и по изложени
различни мотиви, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2068/22.02.22г., постановено по
ч.гр.д. №11352/21г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3