Р
Е Ш Е Н И Е
№
898/6.12.2021г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 142 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото
е образувано по жалба от Й.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***против РА № Р-16001619008514-091-001/19.10.2020г.,
потвърден с Решение № 24/07.01.2021г. на директор ДОДОП Пловдив, с който на
основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "Данистил 2014"
ЕООД, с ЕИК *********, е установена отговорността ѝ за: ДДС за период
20.02.2014г.-15.06.2017г. в размер на 15 921, 39 лева и лихва от 8203,19
лева; за корпоративен данък за 01.01.2014г.-31.12.2015г. в размер на 105,43
лева и лихви за забава в размер на 48,71лева; за данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от
01.01.2014г.-31.12.2016г. в размер на 6202,72 лева и лихви за забава в размер
на 3498,02 лева; вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) - за
осигурители, за периода от 01.01.2014г.-31.12.2016г. в размер на 18786,82 лева
и лихви за забава в размер на 10689,82 лева; вноски за здравно осигуряване - за
осигурители, за периода от 01.01.2014г.-31.12.2016г. в размер на 7278,82 лева и
лихви за забава в размер на 4105,02 лева; и вноски за универсален пенсионен
фонд (УПФ) - за осигурители, за периода от 01.01.2014г.-31.12.2016г. в размер
на 3021,26 лева и лихви за забава в размер на 1745,22 лева. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като
се оспорват констатациите на ревизиращите органи. Твърди се, че през процесния
период е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, като са наложени запор върху сметки и МПС на дружеството. Изтеглените
сума са били за изплащане на заплати на служители, консумативи и транспорт,
като са удържани суми за погасяване на публичните задължения със знанието и
разрешението на публичния изпълнител. Поддържа се становището, че не са налице
кумулативните предпоставки, регламентирани в чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Счита, че
задълженията за лихви са извън отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Твърди
се, че е нарушен чл. 109 от ДОПК и изтичане на преклузивния срок. Иска се
отмяна на административния акт. Претендират се направените разноски по
производството на делото, за което е представен списък. Депозирана е подробна
писмена защита с аргументи за незаконосъобразност на РА.
Ответникът
чрез процесуалния си представител по пълномощие изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа фактическите констатации и правните
изводи, съдържащи се в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на
директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Възразява за прекомерност на възнаграждението на адвоката на
жалбоподателя.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
На
Й.В.П., с ЕГН ********** е извършена ревизия за установяване на отговорността й
за задълженията на „ДАНИСТИЛ 2014“ ЕООД, ЕИК: *********, приключила с
издаването на РА № Р-16001319000940-091-001/10.09.2019г. След задължителното
административно обжалване пред директор ДОДОП, е издадено Решение №
721/17.12.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП, с което на основание чл.155,
ал.4 от ДОПК, преписката е върната за нова ревизия.
Производството
по издаване на процесния оспорен акт е започнало със Заповед за възлагане на
ревизия № P-16001619008514-020-001/23.12.2019 г., издадена от В. И.И. -
началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед №
РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП Пловдив. Определен е обхватът
на ревизията - установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК на Й.В.П., в
качеството ѝ на управител на „Данистил 2014“ ЕООД с ЕИК *********, за
задължения на дружеството за корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2016г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г., за вноски за ДОО -
за осигурители, за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г., за вноски за
здравно осигуряване - за осигурители, за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2016г. и за вноски за УПФ - за осигурители, за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2016 г., за задължения за ДДС за период от 20.02.2014г. до 15.06.2017г.
Ревизията е възложена на Р.Б.Т. - Главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и Й. В. Г.- Старши инспектор по приходите. Ревизията следва да бъде
извършена в срок от три месеца от връчване на настоящата ЗВР. Със Заповед № №
Р-16001619008514-023-001/03.04.2020 г. производството по ревизията е спряно,
след което със Заповед № Р-16001619008514-143-001/13.04.2020 г. е възобновено.
Издадена е Заповед за изменение на ЗВР с № Р-16001619008514-020-002/23.04.2020
г., която определя ревизията на завърши до 22.05.2020г. и Заповед за изменение
на ЗВР № Р-16001619008514-020-003/21.05.2020 г., която определя ревизията на
завърши до 24.06.2020 г. Във връзка с извършвана насрещната проверка на
„Данистил 2014“ ЕООД с ЕИК ********* е издадена Заповед № Р-16001619008514-023-002/23.06.2020г.
за спиране на производството по ревизията за срок до приключване на друго
контролно или административно производство, след което е възобновена със
Заповед № № Р-16001619008514-143-003/03.09.2020 г. и е определен срок на
ревизия след възобновяването - 04.09.2020г.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001619008514-092-001/17.09.2020 г., срещу който е подадено възражение с
рег. № 94-00-6372/06.10.2020 по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Издаден е РА №
Р-16001619008514-091-001/19.10.2020 г. от В.И.И. на длъжност Началник на
сектор, възложил ревизията и Р.Б.Т. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който е
установена отговорност на Й.В.П., в качеството ѝ на управител на „Данистил
2014“ ЕООД с ЕИК ********* за корпоративен данък, ДДС, данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения и вноски за ДОО, здравно осигуряване
и УПФ - за осигурители, за периодите, за които е възложена ревизията, както и
за лихви за забава върху същите. Ревизионният акт, който е съобщен на
ревизираното лице на 26.10.2020 г., е обжалван по административен ред с жалба с
вх. № 94-00-7061/10.11.2020 г., като видно от данните по електронно изявление
01418445518/10.11.2020г. пратката е приета на 09.11.2020г. С Решение №24/07.01.2020г., постановено в
срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, директорът на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на
НАП е потвърдил ревизионния акт.
Повторната ревизията е за установяване на
отговорност на Й.П. по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Данистил 2014“ЕООД,
ЕИК: *********, като спазвайки указанията на Директор ДОДОП, изрично е
посочено, че се ангажира отговорността по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В
административната преписка, представена в съда, се съдържат данни и документи и
от двете ревизии. Няма извършени ревизии на самото дружество „Данистил 2014“
ЕООД.
В
хода на ревизионното производство видно от данните в Търговския регистър е
установено, че Й.В.П. е управител и едноличен собственик на капитала на „Данистил
2014“ ЕООД, ЕИК *********, през периода от 28.02.2014 г. до 15.06.2017 г. От
15.06.2017 г. нов собственик на капитала и управител на „Данистил 2014“ ЕООД е
Г.М.Н.
По данни от доказателствата, ангажирани от
жалбоподателя и изискани от ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, е видно, че е
издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
0454-00009/27.10.2015г. (438л.)и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С 1600013-022-0005376/25.04.2016г.(364л) върху налични и постъпващи
суми па банкова сметка ***, запор върху МПС. Публичен изпълните И.Т. е
извършвал съответните служебни действия
по обезпечаване, изпълнение на задълженията. Налице са данни за
извършени опис, разпределение на постъпили суми, разрешения за изплащане на
трудови възнаграждения и неотложни плащания през 2015г. и 2016г. издадено е
Разпореждане № С1800016-035-0311948/17.09.2018г. за прекратяване на
производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК.
Органите по приходите са обследвали
наличието на банкови сметки на дружеството в банки в страната, като съответно
са изискали от Уникредитбулбанк и Райфайзенбанк извлечения за движението по
сметките на дружеството.
Към
счетоводителите на дружеството от процесния период са отправени искания за
представяне на документи : Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица № Р-16001619008514-041-025/15.05.2020г. до „И и
М КОНСУЛТ 2009“ ЕООД, с ЕИК *********, на което е отговорено с писмо с вх.№
70-00-4543/05.06.2020г., и Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица № Р-16001619008514-041-026/15.05.2020г. до М.Ц.К.,
на което е отговорено с вх.№ 94-00- 3024/05.06.2020г. При тях не се съхраняват
документи, свързани със счетоводството на дружеството. Представен е приемо-предавателен
протокол, че всички те са предадени на управителя П..
Извършена
е насрещна проверка на „Данистил 2014“ ЕООД, като е съставен Протокол за
извършена насрещна проверка № П-16001620107532-141-001/31.08.2020г.(л. 33,
приложение 1т.). На адреса на дружеството не е намерен управителя Г.М.Н.. Той е
открит на адреса по местоживеене, като дава обяснения, че е закупил фирмата от Й.П.
за 400 лева, тъй като е в затруднено положение и се е съгласил, не е получавал
счетоводни, банкови и други документи. По данни от банките, където дружеството
има сметки, се установява, че единствено Й.П. е оперирала със средствата. В РД
е направено извлечение за движението по сметките.
След
анализ на събраните в хода на ревизионното производството документи, писмени
обяснения, установяване на факти и обстоятелства, ревизиращият екип счита, че
следва да бъда ангажирана отговорността на Й.В.П. за задълженията на „Данистил
2014“ ЕООД на основание чл.19, ал.2 от ДОПК, от датата на регистрацията на
дружеството - 28.02.2014г. до 15.06.2017г./датата на прехвърляне на всички
дялове на Г.Н./. След анализиране на отчет за паричните потоци на „Данистил
2014“ ЕООД за периоди 2015г. и преглед на Отчета за паричните потоци по прекия
метод за 2015г. ревизиращите са счели, че 32 хидяли са изтеглени от Й.П., като
не се доказва, че са свързани с дейността на дружеството. Не се установяват
налични пари в каса и в банкови сметки, които да съответстват на изтеглените
суми от П. от банковите сметки на „Данистил 2014“ ЕООД или някаква отчетност на
получените суми в брой. Същевременно проверката е установила, че Г.Н.,
следващият собственик на „Данистил 2014“ ЕООД, е такъв и на още три фирми,
прехвърлени му от предишни собственици и управители на тези фирми, със
формирани задължения към НАП. Й.В.П. е регистрирала на 14.09.2018г. в Търговския
регистър дружество – „ДАНИ“ ЕООД, с ЕИК *********, на което е управител и
едноличен собственик, с регистрация по ЗДДС от 20.06.2019г. Подавани са
декларации по ЗДДС, ЗКПО, КСО и ЗЗО, като не се внасят от лицето задължителните
суми, заради което е образувано изпълнително дело през 2019г. Ревизиращите
органи са приели, че извършването на действия от Й.П., при които тя не се е
съобразила с икономическото състояние на дружество, са довели в
причинно-следствена връзка до намаляване на имуществото на дружеството, като
това е препятствало изплащането на публичните му задължения. Това е прието за
целен противоправен резултат от отчуждаването на имуществото, поради което прилагат
правната норма на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Изводите на ОП са, че Й.П., в
качеството й на управител на дружеството „Данистил 2014“ ЕООД (лице по чл. 14,
т. 1 и 2 ДОПК) недобросъвестно се е разпоредила с наличните парични средства по
банковите сметки и в касата на дружеството, в своя полза, безвъзмездно, под
формата на скрито разпределение на печалбата, в резултат на което имуществото
на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски. Установена е отговорността на Й.В.П.
за задължения на „Данистил 2014“ ЕООД за ДДС за период
20.02.2014г.-15.06.2017г. в размер на 15 921, 39 лева и лихва от 8203,19 лева;
за корпоративен данък за 01.01.2014г.-31.12.2015г. в размер на 105,43 лева и
лихви за забава в размер на 48,71лева; за данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2014г.-31.12.2016г. в
размер на 6202,72 лева и лихви за забава в размер на 3498,02 лева; вноски за
държавното обществено осигуряване (ДОО) - за осигурители, за периода от
01.01.2014г.-31.12.2016г. в размер на 18786,82 лева и лихви за забава в размер
на 10689,82 лева; вноски за здравно осигуряване - за осигурители, за периода от
01.01.2014г.-31.12.2016г. в размер на 7278,82 лева и лихви за забава в размер
на 4105,02 лева; и вноски за универсален пенсионен фонд (УПФ) - за осигурители,
за периода от 01.01.2014г.-31.12.2016г. в размер на 3021,26 лева и лихви за
забава в размер на 1745,22 лева.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която е
посочено, че за 2014г. общо изразходваните парични средства са в размер на 43
704, 27лв. съгласно приложените първични счетоводни документи, от тях платени в
брой са 42 416, 06лв, а по банков път 1288, 21лв. Вещото лице посочва, че общо
постъпили в брой парични средства са 39 188, 40лв, от които изтеглени в брой от
банковата сметка са 32537, 40лв. За сума от 6500лв парични средства се
установява, че са внесени от собственика в брой в касата на дружеството въз
основа на ПКО, на които липсват част от реквизитите. За 2015 година
експертизата установява, че са представени само ведомост за заплати за месец
01.2015г. и 12.2015г. за изплатени заплати в брой съответно 4854, 46лв. и 4228,
83лв. За 2015 г. експертът посочва, че сумата от 32 хиляди лева е в графа
плащания. Съдът кредитира експертизата, като счита, че същата дава обобщени
данни на наличната информация, събрана от останалите малко счетоводни документи
на дружеството.
По
уважено доказателствено искане на жалбоподателя е разпитан по делото публичният
изпълнител И.Т., във връзка с изпълнителното дело от 2015г. Твърди се от
жалбоподателката, че сумите са теглени след съответната молба и санкция по
изпълнителното дело, като сумите са били изцяло за дейността и задълженията на
дружеството. Свидетелят споделя, че ДОПК дава право да се даде разрешение за
неотложни плащания при представяне на искане от задълженото лице с приложени
доказателства. Без да са посочени доказателства от задълженото лице и длъжника
по изпълнителното дело, не може да се вдигне запорът. Необходими са безспорни
доказателства. Св. Т. казва, че в случая от искането на лицето и преценка от
страна на НАП – началник отдел и началник сектор, се дава разрешение за
боравене с част от постъпващите суми.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за
това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил. Решението на Директора на Дирекция
"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, е оспорено в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, поради което
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въз
основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид
чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от
компетентни органи по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след
възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона
форма съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В
ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му.
Извършен е анализ на относимите доказателства. Подробни мотиви са изложени в
ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт.
Съдът
намира, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това
основание.
Ревизионният
акт обаче е издаден в противоречие с материалния закон. С чл. 19 от ДОПК е
създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи
задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14,
т. 1 и 2 от ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква тази
отговорност. В процесния случай е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съгласно която управител, член на орган на управление, прокурист,
търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по
чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от
следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е
намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2.
извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на
задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в
полза на третото лице.
За
да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, следва да са налице
кумулативно посочените в разпоредбата предпоставки: субект на отговорността да
е физическо лице, което към момента, за който са установени публичните
задължения на юридическото лице, има качеството на управител или член на орган
на управление на това задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; това
физическо лице да е извършило плащания в натура или в пари от имуществото на
задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждило имущество на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
действието да е извършено недобросъвестно; вследствие на това недобросъвестно
действие имуществото на дружеството да е намаляло и като резултат да не могат
да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; В
съдебната практика се говори за т. нар. "уникалност" на връзката между
поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията.
Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО "скрито разпределение
на печалба" са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото
лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или
разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или
свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и
"б". Отговорността на управляващия е лимитирана - до размера на извършените
плащания, съответно до размера на намалението на имуществото (чл. 19, ал. 4 от ДОПК).
Жалбоподателката
Й.В.П. е била управител на задълженото дружество - "Данистил 2014"
ЕООД, през периода от 01.01.2014 г. до 15.06.2017 г. Органите по приходите
твърдят, че през 2014 и 2015 година Й.П. е изтеглила суми от банковите сметки
на „Данистил 2014" ЕООД в Райфайзенбанк АД, в размер на 122495,60 лв. и а
през 2016г. - от Уникредит Булбанк АД сумата в размер на 1635 лева, като не са
представени доказателства, че изтеглените суми са свързани с дейността на
дружеството. През 2015 година, съгласно публикувания отчет на паричните потоци
на ГФО са отразени данни за плащания към себе си в размер на 32000 лева.
Дружеството има декларирани и непогасени задължения по ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО,
за които е било образувано изпълнително дело № 454/2015 г. по описа на ТД на
НАП Пловдив, офис Пазарджик, в хода на което са постъпвали суми по наложените
запори върху банкови сметки и дружеството е било в разрешителен режим по чл.
229 ДОПК за неотложни плащания. Въз основа на събраната информация по
изпълнителното дело, е направен извод, че юридическото лице няма достатъчно
имущество, което да обезпечи събирането на задълженията му за данъци и осигурителни
вноски.
В
производство, в което доказателствената тежест е за приходните органи по силата
на общата разпоредба на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, е
проявена пасивност(в цялото ревизионно и съдебно производство), която има за резултат
недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19,
ал. 2 от ДОПК
Съдът
намира, че не са налице кумулативните предпоставки за отговорността на Й.П. по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
В процесния казус с оспорения РА е установена
отговорност на управител във втората хипотеза на чл. 19, ал. 2 ДОПК – за
недобросъвестно извършени плащания в пари, с характер на скрито разпределение
на печалба, както и че ревизираното лице е субект на тази отговорност, а
дружеството е задължено юридическо лице по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК. Този
факт подлежи на пълно и главно доказване от страна на органите по приходите при
издаването на ревизионния акт по чл. 21, ал. 1 ДОПК. По делото няма каквито и
да е преки доказателства, че сумите, изтеглени от банковите сметки на
дружеството са начислени, изплатени или разпределени под каквато и да било
форма в полза на Й.П. или че е налице нарастване на нейното лично имущество. В
тази връзка се явява необоснован изводът на органите по приходи, че тези суми
са използвани от ревизираното лице за лични нужди и с тях е извършено намаление
на имущественото състояние на дружеството. За да се реализира отговорността по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК, трябва да е налице и недобросъвестност, която не се
презюмира, а следва да бъде доказана от ответника. Съдът намира, че от
представените доказателства не може да се заключи, че Й.П. е действала
недобросъвестно, с цел намаляване имуществото на "Данистил 2014" ЕООД
- че същата е теглила суми през 2014-2015г., съответно след 15.06.2017г. ще
спре да изплаща своите задължения. Лицето е теглило суми от сметките на
дружеството, но видно от експертизата по делото за 2014г. общо изразходваните
парични средства са в размер на 43 704, 27лв. съгласно приложените първични
счетоводни документи. Всички те са за дейността на дружеството, доколкото
органите по приходите не доказаха да са използвани от лицето за лични нужди.
Според приходната администрация, единственото лице, разпореждащо се с паричните
средства на дружеството, е Й.П., която е намалила наличните средства в
банковите сметки на дружеството с цел лишаване на дружеството от значителна
сума пари и възпрепятстване събирането на публичните задължения. Ревизиращият
екип е приел, че П. е намалила паричните средства на дружеството, като е
извършил скрито разпределение на печалба чрез отразяване в ГФО за 2015г., че 32
хиляди лева са отразени за плащане към собствени сметки. Това парично плащане
от имуществото на дружеството, в размер на 32 хиляди лева, което ОП твърдят, че
представлява скрито разпределение на печалба, не се доказва по делото нито чрез
преки, нито чрез косвени доказателства. Този факт подлежи на пълно и главно
доказване от страна на органите по приходите при издаването на ревизионния акт
по чл. 21, ал. 1 от ДОПК. По делото не са налице доказателства, че сумата е
начислена, изплатена или разпределена под каквато и да било форма в полза на Й.П..
Отразяването й в разход не може да се приеме на равнозначно на извършено скрито
разпределение на печалба в полза на едноличния собственик на капитала и
управител на дружеството. Твърденията, че са изплащани заплати от изтеглените
суми на служителите в дружеството, чиято основна дейност е услуги на ишлеме, е
логически и житейски възможна, доколкото в малки населени места, където няма
банкови офиси, това е начинът за заплащане на трудови възнаграждения. Фактът,
че като управител с правомощия по чл. 142 от ТЗ, П. е отговаряла за
разпореждането с парични средства на дружеството и тази сума е вписана като
разход, не води до автоматичен извод, че същата е скрито разпределение на
печалба. Както се посочи - липсват доказателства, в това число и косвени
такива, че парична сума в размера на процесната е постъпвала под каквато и да е
форма в патримониума на ревизираното физическо лице или че е налице нарастване
на неговото лично имущество.
Не
е налице и причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и
несъбраните публични задължения. Ревизиращият екип твърди, че е налице причинно
следствена връзка между извършеното скрито разпределение на печалбата и
погасяване на публичните задължения, тъй като Й.П. е лишила умишлено
предприятието от имущество, като се е разпоредила с него за собствена полза и
това е довело до невъзможност дружеството да погаси задълженията си към
бюджета. За да е налице такава, следва поведението на лицето да е единствената
причина за невъзможността на дружеството да погаси възникналите публични
задължения, а това в случая не е доказано (вж. в т. см. Решение №
8941/02.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 134/2018 г., VIII о.). В самата повторна
ревизия не е формирана констатация по отношение на момента, от който е
настъпила невъзможността да бъдат събрани задълженията на "Данистил
2014" ЕООД. Този факт е от особено значение относно установяване на датата
на възникване на евентуалните задължения на Й.П. към бюджета, тъй като
отговорността на лицето по чл. 19 от ДОПК е субсидирана и възниква едва от
момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. В самия ревизионен акт не се съдържат констатация, че е образувано
изпълнителното дело на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис
Пазарджик № 454/2015г., по което са присъединени задължения на „Данистил 2014“
ЕООД/, като дружеството е внасяло суми и са се изпълнявали публичните
задължения. Издадено е постановление от публичния изпълнител още октомври 2015г.
и е наложен запор върху банковата му сметка в банка, като е налице разрешителен
режим за извършване на неотложни плащания и такива за заплати и други разходи.
По
изложените съображения, а именно недоказаност на кумулативните предпоставки по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Й.П. за задълженията на
„Данистил 2014“ЕООД, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт следва да бъде
отменен.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК
Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на Й.В.П.
направените от нея разноски по делото в размер общо на 350 лева, в това число:
10 лева - внесена държавна такса, 300 лева - внесен депозит за вещото
лице, 40 лева – депозит за свидетели.
Възражението на процесуалния представител по
пълномощие на ответника по чл. 161, ал. 2 от ДОПК е неоснователно, тъй като не
се претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
РА № Р-16001619008514-091-001/19.10.2020г., потвърден с Решение №
24/07.01.2021г. на директор ДОДОП Пловдив, с който на основание чл. 19, ал. 2
от ДОПК за задължения на "Данистил 2014" ЕООД, с ЕИК *********, е
установена отговорността ѝ за: ДДС за период 20.02.2014г.-15.06.2017г. в
размер на 15 921, 39 лева и лихва от 8203,19 лева; за корпоративен данък
за 01.01.2014г.-31.12.2015г. в размер на 105,43 лева и лихви за забава в размер
на 48,71лева; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периода от 01.01.2014г.-31.12.2016г. в размер на 6202,72 лева
и лихви за забава в размер на 3498,02 лева; вноски за държавното обществено
осигуряване (ДОО) - за осигурители, за периода от 01.01.2014г.-31.12.2016г. в
размер на 18786,82 лева и лихви за забава в размер на 10689,82 лева; вноски за
здравно осигуряване - за осигурители, за периода от 01.01.2014г.-31.12.2016г. в
размер на 7278,82 лева и лихви за забава в размер на 4105,02 лева; и вноски за
универсален пенсионен фонд (УПФ) - за осигурители, за периода от 01.01.2014г.-31.12.2016г.
в размер на 3021,26 лева и лихви за забава в размер на 1745,22 лева.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите да заплати на Й.В.П., с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лева - разноски по
делото.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:
/П/