Р
Е Ш Е Н И Е
№1426/21.7.2022г.
гр.
Пловдив, 21.07.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в
открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Севдалина Дункова и
участието на прокурора Владимир Вълев, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАНД
№
1088 по
описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от Я.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.П. против Решение № 573/16.03.2022г., постановено по АНД № 131/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е
потвърден Електронен фиш серия К №
4723796 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал.
4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
на касатора е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Твърди се неправилност на оспореното
решение на РС – Пловдив. Изложени са доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
издаване на ЕФ. Подробни възражения са изложени, че ограничението на скоростта
не е валидно въведено, като е направено позоваване на Наредбата за специално
ползване на пътищата и Наредбата за организиране на движението по пътищата.
Изразено е съгласие с приетото от съда, че пътен знак В26 е бил разположен на
км.49+860 метра, както и че техническото средство е било разположено на км.
49+660 метра /на 200 метра от пътния знак, но е изразено несъгласие относно
доказаността на нарушението. В тази връзка е посочено, че по никакъв начин не
се доказва дали засечената от радара скорост е преди или след кръстовището
вход/изход за "Рефан". Според касатора изводът на районен съд, че
заснетият автомобил е на км 49+800 м е предположение и липсва ясна установеност
за това, като в тази връзка посочва, че посочените в статичното изображение
координати отговарят като място приблизително на находящата се на път II-64 посока Пловдив - Труд, бензиностанция
Шел, която се намира около половин километър на преди пътния знак В26 при км 49+860.
Твърди се нарушение на изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з/532 от 12.05.2015г. Направено е възражение, че липсва
обвръзка между протокола за използване на АТСС и представената снимка, като в
протокола липсва номер на първо и последно статично изображение. Иска се отмяна
на решението, както и отмяна на ЕФ.
В постъпила по делото молба са
изложени подробни възражения във връзка с мястото на нарушението. Представено е
и писмо от ОПУ Пловдив. Претендират се разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба ОД
на МВР - Пловдив, чрез процесуален представител в писмено становище, поддържа
неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 573 от 16.03.2022 г., постановено по АНД № 131/2022г., Пловдивският районен съд е потвърдил електронен
фиш серия К № 4723796 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР –
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Я.А.Б., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел за безспорно установено
извършването на нарушението. Приел е още, че обжалваният електронен фиш
отговаря на формалните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че при
съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
мотивите на съдебния акт е посочено, че правилно е отчетен установеният
толеранс от 3 km/h, а на приложената към фиша снимка е посочена измерената
скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на
движението и мястото на нарушение и координатите му. Направен е извод, че са
спазени изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. По отношение определената санкция е направен извод, че размерът на същата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от
страна на съда. С оспореното решение, касаторът е осъден да заплати на ОД на
МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението е правилно.
В решението са изложени мотиви
относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото
доказателства.
От приложените по делото
доказателства (снимка на разположението на уред, Протокол от проверка № 4-С-ИСИС от 12.02.2021 г. на Български институт по
метрология, Писмо от БИМ и Протокол за използване на АТСС) е видно, че
процесното нарушение е установено с преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип Cordon M2. Ноторно
известно е, че тази система представлява преместваемо устройство, което се разполага
от контролния орган върху т. нар. "триножник",
което не е трайно "прикрепено" към земята, а има характер на временно
разположено на участък от пътя ("мобилно" по своя характер). През
2015 г. е приет ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), с който е изменен ЗДвП,
като е въведено определение на понятието "автоматизирани технически
средства и системи" (АТСС) и са определени и отделните видове такива -
стационарни и мобилни (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). От своя страна мобилните АТСС
биха могли да бъдат разположени както временно на самия участък от пътя, така и
в превозно средство. Със същото изменение на закона е изменена и нормата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение,
установено и заснето именно с АТСС, без да се разграничава с кой от двата вида,
определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, следва да стане това.
Напълно неоснователно е
възражението, че липсва обвръзка между протокола за използване на АТСС и
представената снимка, като в протокола липсва номер на първо и последно
статично изображение. В приложения по делото протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е посочена
дата на използване на техническото средство, именно 09.04.2021г. (която е и
датата на извършване на нарушението, видно от приложената снимка).
Регистрационният номер на протокола е от дата 12.04.2021г., което съответства
на датата на проверка. В протокола са надлежно попълнени номер на служебен
автомобил и вида устройство, с което е установено процесното нарушение, начало
и край на работа, като часа на заснемане на нарушението е в рамките на
отразения в протокола режим на работа на АТСС.
Съдът намира за неоснователни
възраженията, по отношение на мястото на извършване на нарушението, доколкото в
приобщената по делото снимка са посочени географски координати, различни от
посоченото ЕФ и в протокола за използване на АТСС Републикански път II-64, км.
49 + 800. В тази връзка неоснователни са и възраженията във връзка със
съдържанието на протокола за работа на техническото средство по чл.10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР. Тук
на първо място следва да се отбележи, че в Електронния фиш мястото на
нарушението - локацията е описана еднозначно, а именно: км 49 + 800, път II-64.
Отделно от това, представеният по делото Протокол за използване на АТСС по
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е с
попълнени основните реквизити, от които може да се направи извод относно
работата на техническото средство, с което е регистрирано нарушението в
конкретния случай. Както се каза по-горе именно в протокола е отразено мястото
за контрол - Републикански път II-64, км 49 + 800, посока на движение на контр. МПС от юг към
север. Нарушителят не е оспорил по надлежния ред изготвения Протокол, поради
което същият като официален свидетелстващ документ се полза с материална
доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат
за доказани. По преписката е приложена и снимка на разположението на уреда
съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., но настоящия съдебен състав счита, че дори и да не е
представена такава снимка, не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и не споделя практиката на други състави на Пловдивски административен
съд, цитирана от касатора в тази връзка.
На следващо място, ноторно известно
е, че GPS e координатна система за описване
(определяне) на положението на дадена точка от повърхността на Земята,
като съществуват три типа координатни системи, а именно: пространствени,
сферични и равнинни координати. И тъй като разликата в координатите може да се
дължи на това по коя координатна система е зададено да изчислява устройството,
съдът не кредитира представената с касационната жалба разпечатка от google
maps. Отделно от това в разпечатката са въведени различни координати от
посочените в снимката за заснемане на нарушението. За пълнота на изложеното
следва да се отбележи, че доколкото разчитането на конкретните
GPS координати изисква наличие на специален софтуер, с който не
всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на
санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в електронния
фиш мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия
административен адрес до конкретните географски координати, на които е
разположено техническото средство. GPS координатите, на които е
разположено съответното АТСС, биха съвпадали с GPS координатите на
поземления имот, за който е отреден дадения административен адрес, само
ако АТСС е разположено в границите на самия поземлен имот. Това изискване обаче
само по себе си няма как да бъде изпълнено, тъй като АТСС следва да се разполагат
в близост до пътното платно, на място от където има максимално
благоприятни условия за следене на пътната обстановка, при спазване на
правилото дейността на техническото средство да не се затруднява от естествени
препятствия, каквито се явяват дървета, огради, знаци и др. Ето защо
напълно достатъчно е GPS координатите на
разположеното АТСС да са в близост до границите на поземления
имот. За пълнота следва да се отбележи, че по същество касаторът Б. не отрича,
че на 09.04.2021г. в 19:44 часа е преминала със собствения си процесен
автомобил по Републикански път II-64, км
49 + 800. Дори не твърди, че е била на друго място по същото време, за да внесе
съмнение относно установяването на административното нарушение.
По отношение на възражението, че
ограничението на скоростта не е валидно въведено е необходимо да се отбележи,
че от представеното пред касационна инстанция писмо на директора на ОПУ –
Пловдив, се установява, че пътен знак В26 (60) е поставен във връзка с
крайпътен обект „Фабрика за парфюми и козметика“ (РЕФАН), като в изпълнение на
предписания на съвместна комисия от представители на ОПУ Пловдив и сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив, за което е съставен и
Констативен протокол от 12.11.2019г. Пак там е посочено, че за точната дата на
поставяне на знака не е бил съставен нарочен документ, но ОПУ-Пловдив разполага
със снимков материал, направен при обходи на пътя от които е видно, че към
04.02.2021г. знакът е бил наличен на мястото и от тази дата до настоящия момент
(писмото е от 19.05.2022г.) не е бил демонтиран, няма данни и да е обект на
посегателство. Следователно за обекта е
проведена процедура по Наредба за специално ползване на пътищата.
По арг. от чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП,
знакът В26 е от категорията на знаците, въвеждащи забрана - за движение със
скорост, по-висока от означената, а поставянето или промяната на пътните
принадлежности се извършва от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя,
чрез проект, утвърден от компетентните органи - чл. 6, ал. 1, т. 2 от ППЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се
поставят при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен,
съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за организиране движението по
пътищата. Според нормите на последната, за организиране на движението по
пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в
населените места и проекти за организиране на движението извън границите на
населените места, които се одобряват съответно от: изпълнителния директор на ИА
"Пътища", директора на съответното пътно управление и кмета на
съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от ред
административни процедури, които следва да приключат с издаване на окончателен
административен акт, какъвто не е предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство, а и не се твърди, че такъв някога от някого е бил оспорен.
За пълнота във връзка с мястото на
извършване на нарушението следва да се отбележи, че според писмото на ОПУ -
Пловдив, представено от касатора, на км 50+650, ляво платно от републикански
път II-64 (Карлово - Пловдив) има поставени знак В26 и табела под знака Т2
1000м. По аргумент от чл.59, ал.2 и чл.60, ал.1 от ППЗДвП, знакът Т1 указва
разстоянието от пътния знак до началото на пътния участък или мястото, за което
важи този знак. Следователно ограничението от 60 км/ч. поставено на км 50+650,
ще важи 1000 м, а именно до км 49+650 м, имайки предвид, че километражът на
пътя нараства в посока гр.Пловдив (така според писмо на ОПУ изх.№ 11-00-90 от 26.01.2022г.). Следователно дори и процесният
автомобил действително да е бил заснет до бензиностанция Шел то отново попада в
обхвата на знак В26 с ограничение на скоростта до 60 км/ч.
Обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно,
и като такова следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта за
разноските.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
вр. с чл. 27 е от Наредба за правната помощ, в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 80 лева за настоящата
инстанция.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 573 от 16.03.2022г., постановено по АНД № 131/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Я.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР - град
Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: