Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260910 23.07.2021г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти
състав
На седми юли година 2021
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К.Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 4073 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на В.В.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против електронен фиш Серия
К № 3211325, издаден от ОД МВР гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.
2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание «глоба», в размер на 100 лева.
С
жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват доводи за
неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на налагането на
санкцията с електронен фиш.
В съдебно заседание, за жалбоподателя
се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа
жалбата и моли електронният фиш, да бъде отменен. Сочи доказателства. Прави искане
за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред
настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС молят фишът да бъде
потвърден. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.
Жалбата е допустима, като
подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият
състав приема, че същата е в законоустановения срок против
акт, подлежащ на обжалване пред РС съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2019 г. в 11:57 часа в
гр. Бургас, ПП «Юг», към к-ще с ул. «Спортна», до бензиностанция «Лукойл» Ф 563,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено
място до 80 км/ч, с автоматизирано техническо средство № 003059049644, бил
заснет лек автомобил «АУДИ А 4 АВАНТ», регистрационен
номер А….НН, който се движел със скорост 119 km/h.
Въз основа на тези данни от
техническото средство и след проверка за собственост, бил издаден електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден
от ОД МВР - гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 100
лева.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
При така установените факти,
съдът намира следното:
При издаването на обжалвания
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
В ЗДвП, не е предвидено
електрония фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система,
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис
на физическо лице - издател.
Нарушението е безспорно
установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения
снимков материал, тъй като изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Нарушението за което е ангажирана
отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която е
установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява
съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя
е заснет при движение със скорост от 119 км/ч, с автоматизирано техническо
средство в Област Бургас, при въведено ограничение от 80 км/ч.
В
случая, нарушението е установено от автоматизирана система, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора
на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол
на скоростта, отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да
не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
В
същото време, основателни са доводите на жалбоподателя, че неправилно е
определено лицето, което следва да бъде санкционирано. Процесният автомобил действително
е собственост на жалбоподателя, но не е установено, дали към датата на установяване на нарушението, именно той
е управлявала въпросния автомобил, още повече, предвид изрично направени от
него възражения пред АНО, че друго лице е управлявало автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, «Собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство». В случая, собственик е жалбоподателят, поради което, следва да
бъде установено, кое е лицето, физически управлявало автомобила,
предвид обстоятелството, че жалбоподателят е посочил конкретно лице. В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на
АНО. Именно АНО, следва да докаже, че въпросното нарушение е извършено именно
от жалбоподателя виновно, като описанието му, следва да съответства на
съдържанието на административно наказателната норма,
която АНО е посочил като нарушена, от страна на жалбоподателя. От изяснената по
делото фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не може да
се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност виновно, поради което НП
следва да бъде отменено, като неправилно.
Въз
основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е основателна и издаденият ЕФ,
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 3211325,
издаден от ОД МВР гр. Бургас против В.В.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Сектор
Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, да заплати на В.В.Т., ЕГН: **********, сумата от 200 /двеста/ лева, за направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.