№ 43
гр. Момчилград, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Хюсние Юс. А.ш
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100558 по описа за 2022 година
Производството е по предявена молба с правно основание чл.127 ал.2
вр.чл.143 от СК и насрещно искане със същото правно основание.
Молителката по делото Х. Р. Х., твърди, от съвместното си съжителство
със отв.А. Р. А. им се родило делото А. А. А. с ЕГН- **********.
Първоначално отношенията им с ответника са били нормални и се
разбирА. добре, като той е работел в чужбина, но впоследствие се влошили,
като това се дължало на поведението на родителите му. Именно поради това
ответникът спрял да идва, и да се обажда по телефона. Твърди, че на
30.06.2020г. безпричинно е била изгонена от дома им в с.*****, общ.Кирково,
от родителите на ответника. Заявява, че това за нея е било шокиращо след 12
години съвместен живот и 8 годишно дете, което са имА.. Като поискал да
разбере причината за своето изгонване е било отговорено от родителите на
А., че той така е поискал. Заявява, че повече от година не може да види детето
си, да взема и да й се порадва. Ходила до училището на детето за да я вижда
за по няколко минути в междучасията. Твърди, че въпреки възникнА.те
трудности във отношенията си детето, тя го обичала и искала да се грижи за
него.
1
Посочва, че живее в с.Горски извор, общ.Кирково, в дома на своите
родители и разполагала със етаж от двуетажна къща, с добри за отглеждане
на детето условия, и считала, че може да се справи със задълженията си да
осигури всичко необходимо за отглеждане и възпитание на детето. Посочва,
че тя и родителите й са имА. съответните материални възможности в това
отношение. Посочва, че щом родителите вече не живеят заедно следвало да се
решат въпросите с местоживеенето на детето, упражняването на род.права и
лични отношения на родител с дете, както и с определяна на издръжка.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение за определяне на мерки по чл.127 ал.2 от СК, а именно, иска на нея
да бъде предоставено упражняването на род.права спрямо детето; да бъде
определено местоживеенето на детето при нея; да се определи съответен
личен режим на отношения на бащата с детето- посочен конкретно; и бъде
осъден ответникът да заплаща съответна месечна издръжка- от 300 лева,
считано от 30.06.2020г. Претендират се и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата явява, и с адв.М. А. от АК- КърджА., който
поддържа молбата, така както е предявена, както и иска отхвърляне на
насрещно предявеното искане за упражняване на род.права, местоживеене,
издръжка и лични отношения. В тази насока представя писмена защита, в
която са развити подробни доводи.
Ответникът, чрез адв.М. Ч. от АК- КърджА., е представил писмен
отговор по чл.131 от ГПК, в който оспорва исковата претенция, и в същият
отговор е предявил насрещен иск, съдържащ искания на него- ответника да
бъде предоставено упражняването на род.права, определяне на местоживеене
на детето при него- бащата, осъждане на майката да заплаща съответна
издръжка, и определяне на съответен личен режим на контакти на детето с
майката. Посочва, че са неверни твърденията в молбата, като молителката
самоволно е напуснала дома и семейството и изоставила детето, и това не е
било за първи път. Това се дължало на заболяване на молителката. Счита, че
същата няма необходимите род.качества за да упражнява род.права над
детето, докато той и неговите родители разполагА. със всичко необходимо за
отглеждане на детето.
В съдебно заседание ответникът, чрез посоченият по-горе
пълномощник, особеният представител намира, че искането на майката е
2
неоснователно, а насрещното искане- основателно, поради изложените
подробни съображения.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна
страна и прие за установено следното:
Установява се от приложения препис на удостоверения за раждане, изд.
въз основа на акт за раждане № ****/2014г. на общ.КърджА., че молителката
и ответникът са родители на детето А. А. А. с ЕГН- **********.
По делото е приложена молба от молителката, с която последната от
17.10.2022г. е поискала съдействие от ДСП- Кирково, касаещи детето й, и в
която са описани обстоятелствата, посочени и в исковата молба. Няма данни
по делото молбата да е била депозирана в ДСП- Кирково, т.к. е представена в
съда по настоящото производство като доказателство, без съответен
рег.номер или друг идентификатор, посочващ, че същата е постъпила в
споменатата по-горе институция.
От удостоверение от 28.11.2022г. е видно, че детето А. /детето на
страните в настоящото производство/ е ученик във 2-ри клас в СУ
„Н.Й.Вапцаров“- с.Бенковски, общ.Кирково. Молителят е представил копие
на Н.а. № 148, том 4, н.д.№ 748/2016г. на нотариус Гр.Григоров, с което се
установява, че лицата, вписани в него, са собственици на описаният имот.
Представени са и два броя експертни решения от ТЕЛК към МБАЛ „Д-р
Ат.Дафовски“- КърджА., с които се установява, че молителката Х. Р. Х. е със
установена трайна нетрудоспособност от 72 % поради общо заболяване-
„лека умствена изостаналост“, като това е установено през 1990г.
Представено е удостоверение от НОИ- ТП КърджА. за получавани от
молителката пенсии, като размерът на същата за второто шестмесечие на
2022г. възлиза на 321,10 лева /ежемесечно/. Представено удостоверения за
задграничните пътувания на ответника, от които е видно, че същият и
няколко излизания от страната и влизания- посочени конкретно за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2022г., като в самото удостоверение е посочено, че
данните са непълни, предвид обстоятелството, че от 01.07.2007г. Р.България е
член на ЕО, и пътуванията на европейски граждани е свободно, сиреч, че на
ГКПП не се правят пълни проверки на всички еврограждани.
Представен е социален доклад от Д„СП“- Момчилград /Отдел „Закрила
3
на детето“/, в което са отразени горните обстоятелства- че страните са
родители на детето А., като молителката живее в с.Горски извор, а ответникът
и детето- в с.*****. Разделили се преди две години, след като майката е
напуснала дома, а детето е останало при баща си, където е било и сега.
Основни грижи за детето е полагал бащата със помощта на своите родители.
Къщата, в която живеели бащата и детето се намирала в с.*****, и била
двуетажна и собственост на родителите бащата, а къщата на майката- също
била двуетажна, и също собственост на нейните родители. И в двете къщи е
имА. осигурени добри възможности за отглеждането на детето. И двамата
родители били във трудоспособна възраст, като майката е била пенсионер по
болест и пенсията е била единственият й доход, докато бащата работел в
областта на строителството, предимно във вътрешността на страната и
получавал достатъчно доходи, за осигуряване издръжката на семейството.
При проучването се установило, че в средата, в която детето се отглеждало не
създавало рискове за живота и здравето му, като уреждането на въпросите,
предмет на настоящото производство е било в негов интерес. Посочва се
също, че бащата заявил, че не преми на контактите на детето с майката, и
посочил, че детето има нужда от майчино внимание и обич.
Детето не е разпитано в съдебно заседание, поради обстоятелството, че
това процесуално действие няма да допринесе за изясняване на фактите по
делото, а може в същото време да се увреди неговият интерес чрез засягане
на психифизическо му развитие- а и представен социален доклад от
съответната Д“СП“.
Като свидетели по делото са разпитани 4 лица, посочени от страните по
двама, както следва;
Посочените от молителката свидетели- М. Бекир /кмет на с.Горски
извор/ и Хълми Х. /далечен роднина/, твърдят, че познават семейството и
молителката, и че последната се оплаквала от тормоз, осъществяван над нея
от родителите на ответника. От година и нещо страните не живеели заедно,
като молителката е била в дома на своите родители, и там е имало всички
условия за отглеждане на детето. Самата молителка е била привързана към
детето си. Детето е била с баща си в ***** и посещавало училище в
Бенковски. И двамата твърдят, че Х. е в добро здравословно състояния,
работоспособна и добре контактувала и възприемала фактите, както и
4
нейните родители са били добре, освен майка й.
Свидетелите Ш.М. и И. А., посочени от ответника, твърдят, че познават
страните, и знаели, че от две години били разделени, и това се дължало на
поведението на молителката, която е напуснала дома и детето си, и това
напускане не е било за първи път. Знаят, че имат дете на 8 години, което е
останало в дома на баща си в с.*****, а майката е отишла в Горски извор, при
своите родители. Детето се отглеждало от бащата А., и бабата. В същото
време посочват, че през летните месеци баща е на работа в чужбина и тогава
се отглежда от своята баба и дядо. ИмА. къща, със всички условия за
отглеждане на детето, като бабата и дядото били на първи етаж, а бащата с
детето на вторият етаж. Единият свидетел твърди, че майката не е идвала в
тези години да вижда детето си, и не е ходила да го вижда и в училище, като
А. не пречел за това. Не знаели за тормоз над молителката. Твърдят, че бабата
и дядото на детето са здрави, същите са полагА. необходимите грижи за
детето, когато А. е в чужбина. Единият от свидетелите сочи, че между
молителката и родителите на ответника е имало разправии, но те се дължА. на
поведението на Х., която била „инат“, не слушала.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Отнесеното към съда искане за произнасяне по реда на
спорната съдебна администрация, черпи правното си основание от чл.127 ал.2
вр.чл.143 от СК.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че
страните са родители на детето А., което се родило в резултат на тяхното
съвместно съжителство през 2014г. Установи се по делото, че страните са
живели в дома на родителите на ответника в с.*****, общ.Кирково, като
страните са разделени от близо две години, от 2020г., като майката е
напуснала семейното жилище и се установила в дома на своите родители в
с.Горски извор, а бащата и детето са останА. в с.*****. Причината за
напускане са възникнА.те скандА. между молителката и родителите на
ответника. По делото се установи, че от близо две години детето се отглежда
в дома на родителите на своят баща, находящ се в с.*****, както от бащата,
когато е в страната, така и от бабата и дядото /когато ответникът е на работа в
чужбина/. За факта, че бащата работи в строителството в страната и чужбина
основна са събрани гласни и писмени доказателства, обсъдени по-горе, като в
5
тази насока са нА.це и данни в социалният доклад. Установи се, че майката
няма редовни контакти с детето си, и това не е свързано с нейното нежелание
в тази насока, а защото живеят в различни населени места, като в същото
време не се установи ответникът да пречи в тази насока, и това е така, защото
не са ангажирани преки или косвени доказателства в това.
Така по делото се установи, че от две години /от 2020г./ до настоящият
момент бащата с детето живеят в с.*****, а майката в с.Г.извор, и двете села в
общ.Кирково, и основните грижи по отглеждането, и възпитанието на детето
са поети от бащата, който е подпомогнат от своите родители- с които живеят
в една къща. Връзката между майката и детето е била прекъсната, като
причините за това по делото останаха неизяснени. Няма и връзка на майката с
бащата, и по делото не се установиха причините за това. От социалният
доклад и показанията на свидетелите се установяват горните обстоятелства.
По делото се установи по категоричен начин, че между родители липсва
сътрудничество при отглеждането и възпитанието на детето, и нещо повече-
между тях липсва контакт, чрез който да се осъществи това сътрудничество.
От 2020г. насам всички грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката
на детето са поети от бащата, който се подпомага от своите родители, и в
чиято къща живее с детето. Установи се, че липсват контакти на детето с
майката, както и с роднините на майката, както и се установи, че майката не
полага грижи за своето дете, не дава издръжка и проявя активно родителско
отношение към своето дете. Сиреч се установи, че липсва осигурено от
майката съдействие на бащата при полагането на грижи за отглеждането,
издържането и възпитанието на детето.
Както и по-горе е посочено, съдът е сезиран с искане по чл.127 ал.2 от
СК, и спорният въпрос е при кого от двамата родители да живее детето, и кой
да упражнява родителските права по отношение на него, и съпътстващите
въпроси- за режима на лични отношения и дължимата издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1 изр.първо от СК, когато родителите
не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Съгласно нормата на чл.127 ал.2 от СК, ако родителите не
постигнат споразумение по ал.1, то спорът се решава от районният съд по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
6
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно разпоредбите на чл.59, чл.142, чл.143 и чл.144 от
Семейният кодекс.
Съгласно правната теория и съдебната практика производството по
чл.127 ал.2 от СК се приема като „спорна съдебна администрация“- т.е.
осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в
резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото
споразумение между родителите по чл.127 ал.1 от СК. Съдебната намеса е
регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата,
поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала
производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между
спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни
актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да
бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.
Съдът по делото установи, че молителката в подкрепа на становището си
е представила гласни и писмени доказателства, като такива са представени и
от ответната страна, и като прецени по отделно и в съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства /удостоверение за раждане,
удостоверение от училище, експертни решения, удостоверение от НОИ,
удостоверение от МРВ за пътувания и др., както и показанията на разпитани в
съдебно заседание свидетели, и съдържащи се в социалния доклад
данни/, приема за установено следното:
По делото не се оспорва обстоятелството, че малолетното дете е родено
по време на съвместното съжителство на страните по делото, което е
приключило по средата на 2020г., и родителите не са постигнА. решение по
въпросите, предмет и настоящото производство. Няма спор, че моментът на
раздялата между родителите е 2020г., като причините останаха неизяснени в
производството по делото, в резултата на която майката е напуснала
жилището, в което са живели в с.*****, и се прибрала в дома на своите
родители в с.Горски извор, и и оттогава насам детето и бащата живеят в
с.*****, в дома на родителите на ответника, и последният със съдействието на
своите родители полага основните грижи по отглеждането, издръжката и
възпитанието на детето. По делото се установи, че майката се е
дезинтересирала от тези грижи по своето дете, и не е ангажирала
7
доказателства, че е била възпрепятствана за контакти с детето.
Отношенията между страните в производство- двамата родители на
малолетното дете, са липсващи, между тях няма контакт. Това е причина
между тях да не бъде постигнато споразумение относно родителската грижа
за малолетното дете. От социалният доклад се установява, че бащата
притежава необходимия родителски капацитет и материална обезпеченост,
привързано е към детето и желае да полага непосредствени грижи за детето,
и може да разчита на помощта на близки при неговото отглеждане и
възпитание. За нА.чие на родителски капацитет у майката са събрани
доказателства, както има данни за това и в социалният доклад.
В това производство съдът не може и не следва да се занимава с въпроса,
кой и кога е напуснал общият дом, и вината за раздялата на родителите на
малолетното дете и други отношения между тях.
Като прецени горните обстоятелства с оглед на критериите, посочени в
разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, настоящият съдебен състав намира, че
интересите на детето, налагат то да живее при бащата, който да упражнява
родителските права. Този извод следва от обстоятелството, че детето,
въпреки, че е малко, от близо две години винаги е живяло при баща си, който
се е грижил за него, защото контакти на майката с детето са редки, почти
липсващи. От показанията на свидетелите и от изготвеният социален доклад,
се установява, че бащата добре се грижи за детето и то е привързано към него.
Същият разполага с подходящи материални условия съобразно стандарта в
страната.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл.127 ал.2 от СК
следва да се постанови съдебно решение, с което да бъде определено детето
да живее както и досега при бащата, в дома на родителите на същият- с.*****,
общ.Кирково, или на всеки друг адрес, на който е той, и бащата следва да
упражнява родителските права по отношение на детето.
Съдът счита, че по делото не се събраха доказателства
за съществуването на основателна причина, поради която упражняването на
родителските права да бъде предоставено на майката, като възрастта и полът
на детето не са и не могат да бъдат единствен критерий в това отношение.
Въпреки ниската си възраст, детето следва да бъде отгледано от баща си,
защото последните две години именно той е полагал непосредствените грижи
8
за него. Събрани са доказателства, че майката обективно полагала
непосредствени грижи за детето в последните две години, а и се установи, че
същата, без видими причини, не осъществява контакти със своето дете, и не
дава съответна издръжка, както и не се интересува от неговото отглеждане и
възпитание.
По делото всъщност молителката, респ. пълномощникът, обосновават
необходимостта майката да упражнява родителските права с обстоятелството,
че същата е лишена от възможността да вижда детето си, по вина на бащата и
родителите на последният, а не с други относими към предмета на спора
обстоятелства. Ето защо съдът приема, че тези обстоятелства могат да имат
отрицателно значение за отглеждането и възпитанието на едно дете. Те
обаче не могат да променят факта, че въпреки ниската възраст детето в
последните две години е било отглеждано и винаги е живяло с майката.
Това не следва да се приема като аргумент в полза на тезата, че когато
родителите живеят разделени, поради което само един от тях упражнява
родителски права, другият, т. нар.“отсъстващ родител“, не притежава
необходимите родителски качества. Всеки родител трябва да се грижи за
децата си съобразно специфичните условия и възможности. Именно поради
това, в конкретния случай, интересите на детето изискват непосредствените
грижи за него да се осъществяват от бащата, а майката да участва в
отглеждането и възпитанието му чрез парични средства и посредством
режима на лични отношения.
Относно мерките на лични отношения между майката и детето, съдът
съобрази следното: Съгласно чл.59 ал.3 от СК, определянето на режима на
личните отношения между родителите и децата включва определяне на
период или на дни, в които родителят може да вижда и взема детето,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето, както и по друго време. Майката в молбата не е
направила конкретно искане за определяне режим на лични отношения на
бащата с детето.
Бащата не е изразил становище какъв да бъде режима на лични
отношения с детето, ако упражняването на родителските права бъде
предоставено на майката. Последният в отговора на молбата е направил
искане родителските права спрямо детето да бъдат предоставени него, и
9
направил предложение за лични отношения на майката с детето- без да са
посочени конкретно.
В съдебно заседание липса промяна в позициите на родителите в
исканията им за определяне на разширен режим на лични контакти между
родител и детето. Предвид това и с оглед данните по делото и критериите,
заложени в текста на чл.59 ал.3 от СК, съдът намира, че би следвало да се
определи режим на лични отношения, който да дава възможност за по-дълго
и пълноценно общуване между бащата и детето. С оглед възрастта и пола
си, детето се нуждае от майката внимание и грижи, които не могат да бъдат
дадени от бащата, както и не следва да се възпрепятстват контактите между
майката и детето. Мотивиран от това, съдът приема, че следва да се даде
възможност на майката да взема при себе си детето с преспиване, както
следва: Всяка първа и трета седмица от месеца от 09,00часа в събота до 19,00
в неделя /с преспиване в дома на майката в събота/, и по един месец през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Няма пречка, по споразумение между родителите, личните контакти
между бащата и детето да се осъществяват и в други дни, в различни часове
от посочените и пр.
Съдът, счита, че в настоящето производство следва да се присъжда и
издръжка, която да бъде заплатена от родителят, на когото не е представено
упражняването на родителските права спрямо детето, т.е., майката следва да
бъде осъден заплати ежемесечна издръжка, чрез майката на своето дете. По
делото не се оспорва обстоятелството, че малолетното дете е родено по време
на съвместното съжителство на страните по делото, като от 2020г. до
настоящият живее при своят баща, и същия полага грижи по отглеждането и
възпитанието на същото. От раздялата насам майката не е контактувала
с детето, като твърденията за създавани грижи от бащата са неотносими по
настоящото производство, но при нА.чие на такива е предвиден и ред за
тяхното решаване, който не се установи да е бил използван от ответника. Към
настоящият момент детето е на 8 години, и за последните 2 години за
отглеждането и възпитанието му грижи ее полагал само и единствено
ответникът по делото, като се установи, че молителката не полагала грижи за
него от тогава и не е давала издръжка за неговото отглеждане, а следвало да
осигурява издръжка.
10
Последното е предвидено изрично в правилото на чл.143 ал.1 и ал.2 от
СК, където е посочено, че всеки родител дължи издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, според своите възможности и материално
състояние, и независимо дА. е работоспособно и може да се издържа от
своето имущество. Съгласно чл.142 ал.1 от СК, конкретния размер на
дължимата издръжка се определя при спазване на синхрона между нуждите
на детето и възможностите на родителя, при определени в нормата на чл.142
ал.2 от СК размери- а именно, не по-малко от една четвърт от размера на
минималната работна заплата за страната, който към момента на предявяване
на молбата м.октомври 2022г. е 710 лева. По делото са събрани доказателства
за доходите на майката- молителка в настоящото производство, но не и за
бащата, но последният е млад човек, който работи в строителство основно в
чужбина, поради и което съдът намира, че ответникът следва да поеме по-
голямата част от издръжката на детето. Установи се, че майката е
инвА.дизирана и получава пенсия по болест в размер на 310 лева, и няма
други доходи,
Предвид и на това съдът намира, че майката следва да бъде осъдена
заплати да съответна издръжка на своето дете, и размера на която съдът
определя на 177,50 лева- т.е. в минимално предвиденият от закона размер,
платими от датата на постановяване на съдебното решение.
Предвид тези данни съдът намира, че за месечната издръжка на детето
следва да се присъдят 177,50 лева, платими от майката, а останА.те нужни
средства, ведно със грижите по отглеждането и възпитанието на детето,
следва да се поемат от бащата, като за последните- грижите и задълженията
на майката, си остават в рамките на родителските правомощия. На
основание чл.242 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението относно частта за издръжката.
Предвид охранителният характер на делото разноските по същото
остават за страните, така, както са сторени.
При този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса върху така определеният размер на издръжката, а
именно сумата в размер на 255,60 лева.
Предвид изложеното и на основание ГПК,
11
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127 ал.2 от СК:
Малолетното дете А. А. А. с ЕГН- **********, ДА ЖИВЕЕ при баща
си А. Р. А. с ЕГН- **********, на адреса на бащата в с.*****, общ.Кирково, и
на всеки друг адрес, на който бащата се премести да живее;
УПРАЖНЯВАНЕТО на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на
малолетното дете А. А. А. с ЕГН- **********, предоставя на бащата А. Р. А. с
ЕГН- **********;
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на майката Х. Р. Х. с
ЕГН- ********, с детето А. А. А. с ЕГН- **********, както следва: БАЩАТА
да взема ДЕТЕТО при себе си с преспиване: - ВСЯКА ПЪРВА и ТРЕТА
събота и неделя от месеца от за времето от 09ч. в събота до 19ч. в неделя- с
преспиване в събота вечер в дома на бащата; и По ЕДИН МЕСЕЦ през
ЛЯТОТО по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
ОСЪЖДА майката Х. Р. Х. с ЕГН- ********, ДА ЗАПЛАЩА
ежемесечна издръжка в размер на 177,50 лева, на детето си А. А. А. с ЕГН-
**********, чрез бащата и законен представител А. Р. А. с ЕГН- **********,
считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на
причина, отменяваща или изменяваща издръжката, като искането за издържка
за минало време се оставя без уважение.
Решението в частта за издръжката подлежи на предварително
изпълнение на основание чл.242 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. Р. Х. с ЕГН- ********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Рс-
Момчилград държавна такса в размер на 255,60 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчване на съобщение на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
12