№ 73
гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500101 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № Р-504 от 10.11.2020г. по гр.д. № 244/ 2020г. по описа на
ВТОС е осъдена ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София да
заплати на Д. П. П., с ЕГН **********, сума в размер на 9 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление по ДП №170/2010г. на ГДБОП –
МВР, наказателното производство по което по ДП №13/2014г. на ОслО на ОП
– Велико Търново /пр. пр. №1417/2014г. на ОП – Велико Търново/ е
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно с
законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2017г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлена акцесорната претенция на ищцата за законна
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от
25.03.2015г. до 09.03.2017г. вкл., като погасена по давност. С решението е
отхвърлен предявеният от Д. П. П. против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ гр.София иск с правно основание по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ
1
за разликата от 16 500лв. над уважения до пълния предявен размер от 26
000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената
главница, считано от 25.03.2015г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан. Осъдена е ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ гр.София да заплати на Д. П. П. сума в размер на 750 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /за заплатено
адвокатско възнаграждение/ от обвинение в извършване на престъпление по
ДП №170/2010г. на ГДБОП – МВР, наказателното производство по което по
ДП №13/2014г. на ОслО на ОП – Велико Търново /пр. пр. №1417/2014г. на
ОП – Велико Търново/ е прекратено поради това, че деянието не е извършено
от лицето, ведно с законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2017г.
до окончателното изплащане, като е отхвърлена акцесорната претенция на
ищцата за законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди за периода от 25.03.2015г. до 09.03.2017г. вкл., като погасена по
давност. Осъдена е ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на Д. П. П. сума в размер на 939,63 лв. , представляваща направени по
делото съдебни разноски за изцяло внесена ДТ и за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Против това решение в частта, с която е уважен предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата 9500лв., и са присъдени в
полза на Д.П. разноски, е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на
РБългария, в която се сочи, че в тази му част решението е неправилно и
необосновано по изложени за това доводи. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че на ищцата са причинени имуществени
вреди, изразяващи се в сериозно засягане на личността и достойнството й,
душевни болки и страдания, притеснения, и оттам-неправилно е определил
такъв висок размер на обезщетението. Счита, че неправилно съдът е
кредитирал показанията на единствения свидетел по делото-С. Д., който
съжителства с ищцата над 20 години, и предвид на това, неправилно е
достигнал до извода за основателност на исковата претенция. Свидетелят не
може да се възприеме като безпристрастен предвид личните му отношения с
ищцата, а други свидетели по делото няма разпитани, които да установят
неимуществените вреди. Не били представени никакви доказателства относно
препятстването на възможността на ищцата, с оглед обвинението, да участва
2
в състезания и турнири по стрелба. Счита, че неправилно ВТОС при
определяне на размера на обезщетението е отчел и обстоятелството, че
ищцата е била задържана за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, тъй като това
задържане е по преценка на органите на МВР, а не на прокуратурата, като
задържането се извършва преди повдигане на обвинението. Счита, че ВТОС
при определяне размера на обезщетението не е спазил принципа на чл.52 от
ЗЗД и е определил висок размер на обезщетението, несъответстващ на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на
съдебната практика по аналогични случаи. Моли въззивният съд да отмени
решението на ОС-В.Търново в обжалваната част, или евентуално-да намали
размера на присъденото обезщетение съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
както и размера на разноските за адв.възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба Д.П. чрез пълномощника адв.И.В.. Заема се становище за
неоснователност на жалбата по изложени за това доводи с искане същата да
бъде оставена без уважение, а решението на ОС-В.Търново в обжалваната
част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Против това решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 9500 лв. до пълния
претендиран размер от 26000лв., е постъпила въззивна жалба от Д.П. чрез
пълномощника адв.И.В., в която се сочи, че в тази му част решението е
неправилно-постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила по изложени за това доводи. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано, че поради
притесненията, свързани с обвинението и като се страхувала да не злепостави
с ответните институции, Д.П. е отхвърлила предложение за работа в два
резервата и предложения за докторантури в два университета. Счита, че
неправилно ВТОС не е приел за доказано, че в резултат на обвинението
близките на П.-в частност-децата й, са влошили отношенията си с нея.Счита,
че неправилно ВТОС не е дооценил приетите за доказани голям кръг вреди, а
други не е приел за доказани, в резултат на което неправилно е определено
обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер, в нарушение на
чл.52 от ЗЗД. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС-В.Търново в
обжалваната част и да уважи предявения иск изцяло, в пълен размер.
3
Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба Прокуратурата на РБългария.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество:
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, досежно дължимостта на
обезщетението за неимуществени вреди, са правилни, предвид на което
въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема
изцяло мотивите на първоинстанционния съд в тази им част и препраща към
тях. Правните изводи на първоинстанционния съд досежно размера на
дължимото обезщетение обаче са неправилни по следните съображения:
От задържането на Д.П. на 03.12.2010г. по реда на ЗМВР за срок от 24
часа до прекратяване на повдигнатото срещу нея обвинение по чл.278 ал.6
изр.1 алт.1 от НК-25.03.2015г., е изминал продължителен период от време от
четири години и четири месеца, през който период същата е изпитвала
притеснения, неудобство, срам, страх за бъдещето си, стрес, напрежение,
унижение и засягане на честта и достойнството й, подтиснатост,
безпокойство, нарушение на съня, усещане за безперспективност-все
4
негативни емоции, влошаващи сериозно качеството на живот за дълъг период
от време. Следва да се отчете обстоятелството, установено от свидетелските
показания, че както задържането, /на което свидетелят е бил очевидец/, така и
личният обиск на ищцата, са били извършени изключително грубо, цинично,
унизително за достойнството и честта й, оставяйки отпечатък в съзнанието й
за дълго време напред-и досега П. изпитва страх. От показанията на свидетеля
се установява, че П. е образован и интелигентен човек, цял живот е била
преподавател в училище и директор, достоен член на обществото, с принципи
и цели, включващи разработване на докторантура в областта на
археологията. Именно поради тази й личностна характеристика, усещането за
унижение и несправедливост, е изживяно от ищцата още по-болезнено.
Поради високо развитото й чувство на отговорност, ищцата с оглед
повдигнатото й обвинение не е могла да си позволи да приеме предложената й
работа в археологичекия резерват „Деултум“-с.Дебелт, обл.Бургас-видно от
приложеното във въззивното производство доказателство-уверително писмо
на Научния ръководител на проучванията Кр.Костова, й е била предложена
такава работа, но поради лични причини предложението не било
осъществено. От показанията на свидетеля се установява и че ищцата е
влошила отношенията със сина си заради повдигнатото обвинение-същият я е
упреквал, че заради нея не са го назначили на работа в уважавана финансова
институция-банка в Лондон, където живеел. Действително последният факт-
неназначаването на работа на сина й освен че е недоказано е и ирелевантно,
но са установени упреците, които е трябвало да изтърпи една майка от сина
си заради повдигнатото й обвинение, в резултат на което е изпитвала и
чувство на вина и неудобство. Предвид гореиизложеното, и с оглед принципа
на справедливостта, визиран в чл.52 от ЗЗД и съобразно посочените в
Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС обстоятелства и критерии, които
следва да бъдат преценени-продължителност на наказателното производство,
неговият характер, видът и тежестта на деянието, тежестта на наложената
мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и цялостното
неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето,
което претендира обезщетение, вида и характера на упражнената процесуална
принуда, продължителността и интензитета на претърпените негативни
изживявания, настоящата инстанция счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който в най-пълна степен
5
ще овъзмезди претърпените от П. душевни болки и страдания, е 16000лв.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя
Прокуратурата на Република България, съдът намира същите за
неоснователни.
Оплакването, че неправилно съдът е кредитирал показанията на
единствения свидетел по делото-С. Д., който съжителства с ищцата от над 20
години, и предвид на това, неправилно е достигнал до извода за
основателност на исковата претенция, е неоснователно. Характерът на
твърдяните неимуществени вреди-душевни и емоционални болки и
страдания, е такъв, предполагащ установяването им главно с гласни
доказателства-показания на свидетели, като очевидно е, че тези толкова лични
преживявания във връзка с незаконно повдигнато обвинение, се възприемат
най-вече в най-пълна степен от най-близките хора до пострадалия. Предвид
на това, св.С. Д., като съжителстващ с ищцата, има най-преки впечатления от
нейните преживявания във връзка с ареста и повдигнатото й обвинение.
Съдът не може да не кредитира показанията на този свидетел приемайки, че
не е безпристрастен, само защото живее с ищцата. Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, показанията му са преценени съгласно
разпоредбата на чл.172 ГПК, и кредитира същите като обективни, тъй като
свидетелят е очевидец и възпроизвежда своите преки и непосредствени
впечатления от състоянието на П., а освен това показанията му не се
опровергават или разколебават от другите събрани по делото доказателства.
Оплакването, че не били представени никакви доказателства относно
препятстването на възможността на ищцата, с оглед обвинението, да участва
в състезания и турнири по стрелба, е неоснователно. От показанията на св.С.
Д. се установява твърдяното от ищцата обстоятелство-че същата в резултат на
незаконното обвинение, във връзка с което е отнето личното й законно
притежавано оръжие и разрешението за носенето му, очевидно не е имала
възможност да посещава състезания и турнири по стрелба, което
обстоятелство също е нарушило начина й на живот.
Оплакването, че неправилно ВТОС при определяне на размера на
6
обезщетението е отчел и обстоятелството, че ищцата е била задържана за срок
от 24 часа по реда на ЗМВР, тъй като това задържане е по преценка на
органите на МВР, а не на прокуратурата, като задържането се извършва преди
повдигане на обвинението, е също неоснователно. Както правилно е приел
първоинстанционният съд, съгласно трайната съдебна практика, в размера на
претендираното по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъдат включени и болките и страданията,
претърпени от пострадалия във връзка с задържането му-в случая за срок от
24ч., на основание Заповед за задържане на лице от 03.12.2010г. по ЗМВР.
Разпоредбата на чл.59 ал.2 от НК определя като задържане във връзка с
наказателното производство /в досъдебната фаза прокурорът ръководи
разследването/, всяко задържане по НПК, ЗМВР или друг закон, което е
свързано с престъплението, какъвто е настоящият случай-задържането й е
като извършител на престъпление по чл.277а, чл.278, чл.278а и чл.321 от НК,
т.е. свързано е с престъплението, за което е била неоснователно
обвинена.Предвид на това, дължимото обезщетение включва и вредите,
претърпени в резултат и на задържането за 24 ч. по реда на ЗМВР.
С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че следва да бъде
отменено решението на ВТОС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 9500лв. до 26000лв.-
само за размера над 9500лв. до 16000лв., като вместо това-бъде постановено
друго, с което бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати
на Д.П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 6500лв. /освен
присъдените от ВТОС 9500лв., или общо 16000лв./, ведно със законната лихва
, считано от 10.03.2017г. В останалата му обжалвана част решението като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва ответникът Прокуратурата на
Република България да заплати на Д.П. разноски по делото за платена
държавна такса и адв.възнаграждение /освен присъдените от ВТОС/ за двете
инстанции върху уважения размер на иска-още 555,75 лв.
Водим от горното, ВТАС
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № Р-504 от 10.11.2020г. по гр.д. № 244/ 2020г. по описа на
Окръжен съд-Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от
Д. П. П. против Прокуратурата на Република България иск с правно
основание по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от 16 500лв. над уважения до пълния предявен размер от
26 000лв., само за размера над 9500лв. до 16000лв., вместо което
постановява:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати
на Д. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.софия, **********,
ет.4,адв.И.В., сумата още 6500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление по ДП №170/2010г. на ГДБОП –
МВР, наказателното производство по което по ДП №13/2014г. на ОслО на ОП
– Велико Търново /пр. пр. №1417/2014г. на ОП – Велико Търново/ е
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно с
законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2017г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-504 от 10.11.2020г. по гр.д. № 244/
2020г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати
на Д. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, **********,
ет.4,адв.И.В., разноски по делото за двете инстанции върху уважения размер
на иска-още 555,75 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9