Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно търговско дело № 970 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение №
1347/01.04.2019 г., постановено по гр.дело № 8209/2018 г. по описа на РС – Варна е
уважен частичен иск на Г.Й.Г. срещу „Дженерали Застраховане“ АД като ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата от 545.71 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди на лек автомобил марка ***, с peг. № ***, изразяващи се в
увреждане на корпус на ляво огледало, причинено в резултат на установено на
02.04.2018г. застрахователно събитие по договор №0312180146005143 от
23.03.2018г. за застраховка „Каско", клауза „Пълно каско", ведно със
законната лихва върху претендираната главница от 545,71лв., считано от датата
на подаване на исковата молба –
28.05.2018 г., до окончателното изплащане на същата.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 18190/14.06.2019 г.
от „Дженерали Застраховане“ АД. В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и
необоснованост. Според жалбоподателя съдът не е съобразил приложимите в
отношенията между страните клаузи от Общите условия на застрахователя, в
частност тези, предвиждащи изключения от рисковото покритие когато се
претендира обезщетение за вреди, които са били налични при огледа, както и
когато МПС не е било представено за оглед, като в последния случай началото на
периода, в който действа застрахователното покритие, е отложен до извършване на
оглед. Излага подробен анализ на събраните по делото доказателства и установените
с тях факти, в частност с твърдение, че в действителност ищецът е представил за
оглед МПС в състояние годно за надлежното му извършване (след измиване) едва на
27.03.2018 г., от който момент е започнало да тече застрахователното покритие и
при който оглед са установени и щетите предмет на настоящото производство.
Инвокира оплакване за неправилно определено застрахователно обезщетение при
несъобразяване с разпоредбите на Общите условия (т.54.4) с оглед възрастта на
автомобила. Излага подробна аргументация. Моли за отмяна на обжалвания съдебен
акт, отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски..
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна
е подала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба по изложени съображения. Моли за потвърждаване на атакуваното
съдебното решение и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание страните
на се явяват и не изпращат представители.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
По
предмета на спора:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск
с правно основание чл. чл. 405, ал.1 от КЗ.
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 545,71 лева, частичен иск от общо заявен размер 780,00 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за увреждане на л.а «Мерцедес Ц
220», с рег. № *** вследствие настъпило застрахователно събитие на 02.04.2018 г.,
като увредената вещ е застрахована по сключен между страните договор за
застраховка «Пълно Каско», полица № 0312180146005143, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.06.2018 г. до
окончателното погасяване на сумата. Ищецът твърди, че е собственик на увредения
лек автомобил, който бил застрахован по договор за имуществена застраховка
«Пълно Каско» от 23.03.2018 г. със срок на действие до 23.03.2019 г. и
застрахователна стойност 10 100,00 лева. На 02.04.2018 г. установил
увреждане на корпус ляво огледало и капак ляво огледало на автомобила си,
уведомил застрахователя който извършил оглед и изготвил опис на вредите.
Застрахователят отказал да плати застрахователно обезщетение с аргумент, че
щетата е била налична към датата на сключване на договора. Ищецът оспорва това
да е така и претендира застрахователно обезщетение в размер на сумата
действително необходима по възстановяване автомобила в състоянието от преди,
която заявява в частичен размер, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва
иска по основание и размер. Възразява, че съгласно Общите условия (ОУ) на
застрахователя, при сключване на договора застрахованият е длъжен да предостави
автомобила за оглед, което е условие застрахователят да започне да носи
застрахователен риск, и че застрахователят не носи отговорност за щети
установени по време на огледа. Твърди, че към датата на сключване на договора,
автомобилът е бил замърсен, поради което в протокола за оглед е било изрично
указано, че МПС следва да бъде предоставено за контролен оглед след измиване.
Повторният оглед бил извършен на 27.03.2018г., когато са били установени и
процесните увреждания. В този смисъл оспорва сочената от ищеца начална дата на
застрахователно покритие, както и сочените увреждания да са настъпили по време
на действието на договора. В евентуалност, оспорва иска по размер, с твърдения
същият да е завишен. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на ВРС е валидно като постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени
от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
предявеният осъдителен иск е правилно квалифициран.
Страните не спорят относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 0312180146005143 от 23.03.2018г.,
издадена от „Дженерали застраховане” АД по отношение на л.а. Мерцедес Ц 220 ЗДИ
с рег. № В2677ВТ, собственост на ищеца Г.Й.Г. със срок на действие 24.03.2018г.
– 23.03.2019г. с посочените застрахователна сума и застрахователна премия. В
хода на първоинстанционното производство ищецът е представил доказателства, че
е заплатил дължимата премия в пълен размер, което не се оспорва от ответното
дружество. Не се спори относно обстоятелството, че на 23.03.2018 г., е извършен
оглед на автомобила от служител на „Дженерали застраховане” АД. Не се спори и
по вида на заявените от ищеца на 02.04.2018г. имуществените увреди по процесния
автомобил – ляво странично огледало, както били констатирани от застрахователя в
Опис - заключение за вреди на МПС.
При така установените факти, спорът пред
въззивната инстанция се свежда до въпроса дали към 02.04.2018 г. – датата, на
която ищецът е уведомил застрахователя за настъпило увреждане на застрахованото
МПС докато е било в паркирано състояние, е било налице действащо
застрахователно покритие по договора за застраховка „Каско на МПС“ с оглед на
обстоятелството, че при първия оглед на автомобила, извършен на датата на
сключване на договора, застрахователят е дал предписание за извършване на нов
оглед след измиване.
Видно от застрахователната полица, периодът
на застрахователно покритие е от 00:00 ч. на 24.03.2018 г. до 23:59 ч. на
24.03.2019 г. В същата е посочено, че застрахователното покритие влиза в сила
след заплащане на застрахователната премия в цялост или на първата вноска при
разсрочено плащане. В графата „невъзстановени щети“ е записано „съгласно
протокол за оглед“. Полицата съдържа декларация на застрахованото лице, че е
запознато с ОУ на застрахователя и ги приема.
Въззивникът се позовава на т. 7.16 от ОУ,
съгласно която „…тази застраховка не покрива щети, причинени от, свързани с или
вследствие на увреждания установени по време на огледа на МПС при сключване на
застраховката и за които Застрахователят не е бил уведомен писмено за
отстраняването им, и не е извършил оглед след отстраняването на щетата през
срока на застраховката – "невъзстановени щети". Доказателства в тази
насока по делото не са събрани. Протоколи за оглед – първоначален на 24.03.2018
г., и последващ на 27.03.2018 г. не са представени от ответника. Ответникът не се
е възползвал от допуснатите му гласни доказателствени средства – разпит на
свидетел. От представения снимков материал, не се установява наличието на
увреждане към дата 24.03.2018 г., което е изрично потвърдено и от вещото лице
при разпита му в съдебно заседание. Следователно, позоваването от страна на
въззивника на посочената уговорка от ОУ е ирелевантно.
На следващо място, въззивникът въвежда
оплакване, че не е взета предвид уговорката на т. 34 от ОУ, съгласно която „Периодът
на застрахователното покритие започва да тече от часа и датата, посочени за
начало на същия в полицата, при условие, че … е извършен оглед на МПС при
условията на т. 35 и т. 36 от настоящите Общи условия, освен ако страните
писмено са уговорили друг начален момент". Сочи се, че съгласно т. 28.4 от
ОУ „Застраховащият е длъжен при сключване на застраховка да представи МПС за
оглед“. Т. 35 от ОУ предвижда задължение на застрахователя при сключване на
договора да извърши оглед, а според т.36 при подновяване на застрахователния
договор за следващ период без прекъсване, при липса на настъпили щети или
отстраняването им в официален или доверен сервиз, оглед не се изисква.
В случая, застрахованото лице е изпълнило
задължението си да представи автомобила както за първоначален, така и за
повторен оглед на 27.03.2018 г. – според изричното признание на този факт от
ответника в отговора на исковата молба. Същевременно не са ангажирани
доказателства, че заявената щета е съществувала било при първия, било при втория
оглед на автомобила. Следователно не е налице основанието по т. 34 от ОУ за
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, дори в хипотезата на начален
срок на застрахователното покритие 27.03.2018 г., както твърди застрахователят.
Във връзка с оплакването на въззивника за
неправилно определен размер на обезщетението съдът намира, че дължимото
обезщетение следва да се определи по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка по делото е изслушана съдебно-техническа
експертиза, според заключението на която стойността на ремонта на лявото
огледало на автомобила по средни пазарни цени на части, материали и труд с ДДС без
прилагане на овехтяване възлиза на 545,71 лева и това е целият размер на дължимото
от застрахователя обезщетение за вредите, причинени от процесното ПТП. Тази
цена е формирана от анализа, направен в т. 4 от заключението, където е взета
предвид средната пазарна цена на труда, на база цените, с които работят
сервизите в гр. Варна без да се изисква да са сертифицирани за качество. Взета
е предвид също средната пазарна цена на материалите, в т.ч. и цена на
алтернативни резервни части.
Обжалваното решение е правилно и ще бъде
потвърдено. Съдът препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на
осн. чл. 272 от ГПК.
При този изход на спора въззиваемата страна
има право на разноски за въззивното производство в размер на 360 лева (платено
адвокатско възнаграждение) съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършването им.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1347/01.04.2019 г., постановено по гр.дело № 8209/2018 год. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на Г.Й.Г., ЕГН: **********
с адрес ***, сумата от 360,00 лева, представляваща сторените
разноски в производството пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.