Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260117 / 08.10.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На девети септември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Драганова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3788 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, сграда Лабиринт, ет.2 офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б.; против К.К.С. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***; както и с адрес в гр. ***; както и със съдебен
адрес ***, ***.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017 г. бил сключен договор за цесия между „Изи
Асет Мениджмънт" АД с ЕИК ********* и „Файненшъл България" ЕООД с ЕИК
********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България" ООД/, по
силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/03.04.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД
и ответника, било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. На 01.06.2018 г. било подписано Приложение
1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, по силата на което
„Изи Асет Мениджмънт" АД прехвърлило в полза на ищеца същото вземане.
Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза за правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ищецът бил упълномощен, като
цесионер, да изпраща уведомления за извършената цесия, съгласно изрично
пълномощно от законния представител на „Изи Асет Мениджмънт" АД. В
изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, до
ответника било изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/ ********* от
25.06.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез ищеца, за
станалата продажба на вземания на основание допълнителното споразумение към
Рамковия договор. Също така му било изпратено и уведомително писмо с изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/ ********* от 25.06.2018 г. от страна на „Провидент Файненшъл
България" ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ООД,
преупълномощен от „Изи Асет Мениджмънт" АД /пълномощник на „Файненшъл
България" ЕООД/, за извършената на 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл
България" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД. Двете писма били изпратени
едновременно до длъжника, като писмото се върнало в цялост. На 18.11.2019 г.
ищцовото дружество изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/ ********* и уведомително писмо с изх. № ЛД-С-ИАМ-ФН/ ********* и двете с
дата 18.11.2019 г., като видно от обратна разписка към товарителница № 68647865
писмото отново се върнало в цялост. Тези уведомителни писма се прилагат към
исковата молба и се иска връчването им на ответника, като приложения, с което
да се счете, че той е уведомен надлежно за цесията и тя да има действие спрямо
него. По процесния договор за кредит ответникът заплатил само сумата от 72 лв.,
с която били погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя: 9,08 лв.,
такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на кредитополучателя: 21,32 лв., такса за оценка на досие: 1,68 лв., договорна
лихва: 11,95 лв., главница: 27,97 лв. Предвид изложеното за ищеца възникнал
правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, като кредитополучател по договор за
потребителски кредит № *********/ 03.04.2017 г. - да заплати търсените и в
настоящото производство суми в общ размер на 1084,96 лева. Съдът уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1834/2019 г. на PC - Хасково била
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен и заповедта му била
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от
подаване на настоящата искова молба.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва:
- 472,03 лева главница по договор за
кредит;
- 86,68 лева договорна лихва за
периода от 10.05.2017 г. до 30.05.2018 г.;
- 23,32 лева такса за оценка на досие
за периода от 10.05.2017 г. до 30.05.2018 г.;
- 127,12 лева за периода от
10.05.2017 г. до 30.05.2018 г., представляващи такса услуга „Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя;
- 296,48 лева за периода от 10.05.2017
г. до 30.05.2018 г.; представляващи такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя;
- 79,33 лева обезщетение за забава
за периода от 11.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и
- законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът претендира да му се присъдят направените по делото разноски,
възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника. Тези си искания и възражения той поддържа в допълнителни писмени
становища по делото.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. Счита подадената искова молба за недопустима
и неоснователна, като оспорва претенциите изцяло по основание и размер.
Ответникът не бил надлежно уведомен за извършените цесии преди предявяване на
иска, при което те нямали действие спрямо него; както и не бил налице валиден
договор за цесия между Провидент и Изи Асет Мениджмънт. Оспорва се съдържанието
на известието, като текстът му бил манипулиран и добавен от издателя му едва
след получаване на писмото от ответника. Оспорва се обстоятелството, че
ответникът е получавал пощенска пратка от ищеца със съдържание „уведомление за
цесия" относно процесния договор за кредит. Настоящият специален
установителен иск бил продължение на заповедното производство, при което
уведомлението за цесия не можело да се счете за връчено като приложение на исковата
молба. Предвид изложеното, искът бил недопустим, т.к. ищецът не бил активно
материално и процесуално легитимен, да предяви същия. На следващо място,
ответникът възразява, че процесният договор за потребителски кредит е
нищожен/недействителен. Той възразява още, че не бил налице валиден договор за
цесия, тъй като в представения по делото рамков договор за цесия и приложенията
към него, липсвала уговорена насрещна престация, при което между страните не
било постигнато съгласие по съществена клауза от договора, което водело до
недействителност на договора. Оспорва съществуването на цесиите, както и
прехвърлянето на права от лицата, за които се твърдяло, че са придобили права
въз основа на договор за цесия. Прави възражение и за настъпила погасителна
давност относно процесната сума. Предвид изложеното, ищецът иска отхвърлянето
на предявения иск изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски, в
т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата. Тези си искания ответникът поддържа в допълнителни писмени
становища по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за
потребителски кредит № *********/03.04.2017 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България" ООД, като кредитор, и ответника, като
кредитополучател; при следните условия: размер на главницата по кредита – 500
лв., такса за оценка на досие – 25 лв., общ размер на фиксираната лихва – 98,63
лв., представляваща 31,82 % годишно; общо посочените такса и лихва – 123,63
лв., равняващи се на 48,1% ГПР. Уговорено е ползването на допълнителна услуга
по избор, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по
местоживеене на кредитополучателя и седмично домашно събиране на вноските по
кредита, наричана „услуга домашно посещение“, предоставяна срещу такса
управление на услугата Кредит у дома в размер на 454 лв. С тази уговорка общият
размер на дължимата по кредита сума е в размер на 1 077,63 лв., платима на
60 седмични вноски, всяка в размер на 17,97 лв. и последна в размер на 17,40
лв., като първото седмично плащане се дължи на 12.04.2017 г. Уговорено е, че кредиторът
има право да прехвърля изцяло или частично правото си по този договор без
съгласието на клиента, като впоследствие го информира /чл.22/. За сключването
на процесния договор, ответникът е подал до кредитора – Формуляр за кандидатстване
за кредит от 30.03.2017 г., като е пожелал отпускането му на сума от 500 лв. за
период от 12 седмици. Отразено е, че той е заявил услугата Кредит у дома, като
е бил посетен в сряда в 19 ч. Приложен към договора е и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити с дата 03.04.2017
г. от „Провидент файненшъл България“ ООД, подписан от ответника. Същият съдържа
информация за всички съществени клаузи на договора за кредит и неговиге
конкретни параметри, подробно описани по- горе.
Между кредитора по процесния договор за кредит „Провидент файненшъл
България“ ООД, като продавач, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като купувач, е
сключен договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., с предмет всички
описани в приложение № 1 /неразделна част от договора/ вземания, произтичащи от
договори за паричен заем. „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование
„Провидент файненшъл България“ ООД/ е изготвил Потвърждение за сключена цесия
на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, без номер и дата, че е прехвърлил на купувача
вземането си против ответника в настоящото производство по договор №
*********/03.04.2017 г. с главница от 500 лв. и остатък на дължимата сума към
01.07.2017 г. в размер на 1 005,63 лв.
Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., е
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като продавач/цедент, и „Агенция за
събиране на вземания” ООД като купувач/цесионер, с предмет – прехвърлянето на
ликвидни и изискуеми вземания на продавача, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в
Приложение № 1 към този договор /т.2.1/. Общият размер на вземанията, подлежащи
на прехвърляне, се посочва в съответното приложение № 1, като всяко едно от
прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения, заедно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, засечени към датата на подписване на съответното приложение №
1 /т.2.3./. Моментът на потвърждаване приемането на съответното приложение № 1
в електронната информационна система на купувача се счита за надлежна дата, на
която вземанията са валидно прехвърлени
и от този момент приложение № 1 става неразделна част от рамковия договор
/т.4.1./. След това потвърждаване, продавачът се задължава да предостави на
купувача писмено потвърждение за сключената цесия, според чл.99 ал.3 от ЗЗД
/т.4.8./. От името на продавача по цесията „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
представеното по делото потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99 ал.3
от ЗЗД, без номер и дата на изпращане или получаване. С него е потвърдена
извършената цесия с цитирания рамков договор, към който е подписано Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като продавач, и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, като купувач. С това споразумение е разширен
предметът на рамковия договор, като продавачът прехвърля на купувача още
ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование
„Провидент файненшъл България“ ООД/ с физически лица, които „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е придобило по силата на договора за цесия от 01.07.2017 г., с
всички акцесорни претенции и обезпечения, които вземания ще се индивидуализират
с приложение № 1_Р. По делото се
представи
извлечение от Приложение № 1_Р/01.06.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с № Д
18-00097-1/01.06.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД на 16.11.2010 г. В него на ред под № 3898 е посочен
ответникът в настоящото производство по договор № *********/ 03.04.2017 г. с отпусната
главница от 500 лв., с общо дължимо по кредита 1 078,20 лв., с остатък на
дължимата сума към датата на засичане 01.06.2018 г. от 1 029,14 лв., в
т.ч. и лихви за просрочие от 23,51 лв. От името на продавача по цесията „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е представеното по делото потвърждение за сключена цесия с
номер от 01.06.2018 г., на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД. С него е потвърдена
извършената цесия с процесния рамков договор и с горецитираното приложение № 1_Р.
За цялостното изясняванена фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено, но което, както и останалите
писмени доказателства по делото – съдът не следва да коментира, доколкото това
не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор, предвид изложените
съображения по-долу в настоящите мотиви.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 12777/ 03.07.2019 г., изпратено по пощата на 02.07.2019 г., въз
основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 1834/2019 г. на ХРС. Заявителят
е основал вземането си на обстоятелствата по исковата му молба. По това ч.гр.дело
е издадена заповед № 908 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 05.07.2019 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответникът в
настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство, сумите, както
следва: 472,03 лева главница, 86,68 лв. договорна лихва за периода от
10.05.2017 г. до 30.05.2018 г., 23,32 лв. такса оценка на досие за периода от
10.05.2017 г. до 30.05.2018 г., 127,12 лв. такса услуга «Кредит у дома» за
периода от 10.05.2017 г. до 30.05.2018 г., 296,48 лв. такса услуга «Кредит у
дома» за периода от 10.05.2017 г. до 30.05.2018 г., 79,33 лв. лихва за забава
за периода от 11.05.2017 г. до 02.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 25,83 лева за държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение; като вземането произтича от неизпълнение
на задължение по договор за потребителски кредит №*********, сключен на
03.04.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, след което
вземането е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт” АД, по силата на договор за
цесия от 01.07.2017 г., а след това с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.06.2018 г. на заявителя. Тази заповед е била връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което на заявителя на 13.11.2019
г. са дадени указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което
той е сторил в срок с настоящата искова молба с вх.рег. № 24583/09.12.2019 г.,
изпратена по куриер на 06.12.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло
неоснователен и недоказан. Ищецът основава вземането си на два договора за
цесия, по силата на които му било прехвърлено вземането на кредитора „Провидент
Файненшъл България" ООД /с ново наименование „Файненшъл България“ ЕООД/ спрямо
ответника по сключен помежду им договор за потребителски кредит №
*********/03.04.2017 г. Но въпреки изрично указаната му доказателствена тежест
и при наличието на ответни оспорвания, ищецът не проведе пълно и главно
доказаване на факта, надлежно да му е било прехвърлено това вземане. По реда на
чл.146 ал.2 от ГПК, съдът изрично му указа, че не сочи доказателства за твърдението
си, че на 01.07.2017 г. бил сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт"
АД и „Файненшъл България" ЕООД /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България" ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от
договора за потребителски кредит, било прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. В изпълнение на
това, той представи този договор за цесия, според чиито клаузи негов предмет са
всички описани в приложение № 1 /неразделна част от договора/ вземания,
произтичащи от договори за паричен заем. Ищецът не представи обаче самото
приложение № 1 към този договор. Според разрешението, дадено с решение №
32/09.09.2010 год. на ВКС по т.д. № 438/2009 г., II ТО, ТК, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК; договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или
определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до
недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание
на която тя е извършена, т.е. поради липса на предмет по смисъла на чл.26 ал.2
от ЗЗД. В настоящия случай първият от процесните два договора за цесия не е
придружен с описаното в същия приложение № 1 – неразделна част от договора, което
да е с попълнено съдържание, липсва индивидуализация на прехвърлените със същия
договор вземания по основание и по размер, както и спрямо конкретния длъжник.
Приложеното по делото Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, без номер и дата, от „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование
„Провидент файненшъл България“ ООД/, че е прехвърлил на купувача вземането си
против ответника в настоящото производство по договор № *********/03.04.2017 г.
с главница от 500 лв. и остатък на дължимата сума към 01.07.2017 г. в размер на
1 005,63 лв. – от една страна, не съставлява част от договора, която страните
да са уговорили, че ще е годна да индивидуализира прехвърлените вземания; а от
друга, не става ясно, кога и по какъв повод е бил съставен този документ, респ.
дали не е с оглед единствено на настоящото производство. Така се налага
изводът, че първият договор за цесия е недействителен, респективно че същият е
негоден да установи вземане в полза на ищеца, въз основа на втория договор за цесия.
Съдът намира, че в случая за ищеца не е съществувала никаква обективна пречка,
в т.ч. след изричните указания за това, да представи визираното приложение № 1
с попълнено съдържание към процесния първия договор или извлечение от него, което
доказателство би установило в пълнота указаното му твърдяно от него
обстоятелство. Депозираното потвърждение за сключена цесия на основание чл.99
ал.3 от ЗЗД, без номер и дата, представлява частен свидетелстващ документ
досежно факти относно съдържанието на процесния първи договор за прехвърляне на
вземания, който се ползва с много по- ниска доказателствена стойност. В
случаите, в които един факт може да бъде установен с първични доказателства - в
конкретния случай чрез представянето на попълнено по съдържание приложение № 1
- е недопустимо същият да се доказва с производни такива. В контекста на
изложеното, съдът намира за недоказан факта, че вземането на кредитодателя към
ответника по договора им за кредит е било включено в приложение № 1 по договор
за прехвърляне на вземания от 01.07.2017 г. Цесията е договор, по силата на
който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си. Цесията следва да отговаря на всички
условия за действителност на договорите. В представения по делото първи договор
страните са уговорили възмездно прехвърляне на цесионера на вземания,
произтичащи от договори за паричен заем, описани в приложение № 1 към договора.
Това препращане към приложението, неразделна част от договора, е допустимо
определяне на вземането, като го прави определяемо. По делото обаче, не се
събраха доказателства за съществуването на такова приложение № 1 към договора с
попълнено съдържание, а най-вече с включване на процесното вземане в този
списък. В този ред на мисли, приложеното потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, без номер и дата, не би могло да замести липсата
на индивидуализация на прехвърлените права в самия договор за цесия. Този договор
за цесия е недействителен поради липса на предмет, което на същото основание
прави недействителен и втория договор за цесия - рамков договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
като продавач/ цедент, и „Агенция за събиране на вземания” ООД, като
купувач/цесионер, с допълнително споразумение от 01.11.2017 г. и приложение №
1_Р/ 01.06.2018 г. Действителността на договора за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е
определено или поне определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания
води до недействителност на цесията, поради недействителност на продажбата, на
основание на която тя е извършена, респ. поради липса на предмет, съгласно
чл.26 ал.2 от ЗЗД. Нищожността, освен с нарочен иск, може по аргумент от чл.270
ал.2 от ГПК, да се предяви и чрез възражение, както и съдът също следи служебно
за нея, тъй като нищожността се урежда от императивни правни норми от публичен
интерес и има действие по отношение на всички.
Предвид изложените съображения и без да се разглеждат множеството останали
ответни възражения, съдът приема, че за ищеца липсва активна
материалноправна легитимация да
реализира правата на кредитора по събиране на процесното вземане против
ответника. Ето защо, предявеният иск като изцяло неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли изцяло.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник на
ответника сумата от 306 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от
него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело,
определено според отхвърления общ размер на исковете и по правилата на чл.38
ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка следва да се посочи, че определянето на размера
на това възнаграждение е правомощие на съда, според цитираните разпоредби, като
е независимо от претендираното от адвоката по-високо по размер и от насрещните
възражения за прекомерност на същото.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б.;
против К.К.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; както и с
адрес ***; както и със съдебен адрес ***, ***; да се
приеме за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумите,
както следва:
- 472,03 лева
главница по договор за кредит;
- 86,68 лева
договорна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 30.05.2018 г.;
- 23,32 лева
такса за оценка на досие за периода от 10.05.2017 г. до 30.05.2018 г.;
- 127,12 лева
за периода от 10.05.2017 г. до 30.05.2018 г., представляващи такса услуга
„Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя;
- 296,48 лева
за периода от 10.05.2017 г. до 30.05.2018 г.; представляващи такса услуга
„Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя;
- 79,33 лева
обезщетение за забава за периода от 11.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и
- законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението и направените по делото разноски;
което вземане произтичало от договор за
потребителски кредит № *********/ 03.04.2017 г., сключен между ответника и
„Провидент Файненшъл България" ООД / с ново наименование „Файненшъл
България“ ЕООД/; вземането по който било прехвърлено от това дружество на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., с
приложение № 1 към него; което дружество прехвърлило
вземането на ищеца с рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., с допълнително споразумение
от 01.11.2017 г. и приложение № 1_Р/01.06.2018 г. към него;
за които суми е била издадена заповед № 908
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.07.2019 г. по
ч.гр.дело № 1834/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско съдружие „Б. консулт“ с ЕИК
*********, от гр. София, ул. „Гургулят“ № 31 ет.1 офис партер, чрез адвокат К.И.Б.;
сумата от 306 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.