Р Е
Ш Е Н
И Е № 33
гр. Пловдив, 05.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
двадесетата година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Андрея
Атанасов, след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова ВНОХД № 49
по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК
Образувано е по жалба на адв. С.П., защитник на подсъдимия А.Р.А., срещу
присъдата от 20.11.19 г. по н.о.х.д. № 514/18 г. по описа на ОС-С.З., с която е
признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342,
ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от
свобода, условно, с изпитателен срок от три години, определен на основание чл.
66 НК, и на лишаване от право на управление на МПС за срок от една година и
шест месеца, наложено на основание чл. 343г вр. чл. 37, т. 7 НК. Със споменатия
съдебен акт е постановен оправдателен диспозитив за две от инкриминираните
нарушения по ЗДвП и е извършено разпореждане относно веществените доказателства
и разноските.
С жалбата, която е своевременно депозирана, се критикуват съдебните изводи
относно част от релевантната фактология на инкриминираното събитие (конкретно
посочена). Оспорват се и някои от експертните изводи, върху които тази
фактология е базирана. В тази връзка се настоява за назначаване на нова
автотехническа експертиза, която да аргументира заключение относно ППС, което е
причинило травмите на пострадалия; относно ППС, което е оставило откритата
спирачна следа върху настилката и относно механизъм на възникване на ПТП.
Формулираната претенция е за оправдателен диспозитив, а алтернативно – за
връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав. Не са изложени конкретни мотиви за едното или другото искане, като е
отбелязано, че това ще бъде сторено при въззивните прения.
Въззивната инстанция не видя
необходимост от назначаване на претендираната експертиза, още повече че не се и
сочи конкретна хипотеза по чл. 153 НПК, която да изисква подобно ново експертно
произнасяне. Вместо това извърши преразпити на авторите на наличната комплексна
АТСМЕ, за да уточнят и детайлизират своите междинни и основни изводи относно механизма на
произшествието и механизма на получаване уврежданията на починалия.
При въззивните прения адв. П. поддържа жалбата, като повтори мнението си за
неправилно осъждане. Посочи и части от фактическата обстановка, които според
него са останали неизяснени, без да предлага своя версия за развитието на
събитията. Подсъдимият, който на нито един етап от наказателния процес не е дал
обяснения по делото, се присъедини към аргументацията на своя защитник, като
изрично подчерта искането си за оправдателна присъда. Защитата не пледира по
въпроса за наказанието.
Прокурорът от АП-П., както и повереникът на частната обвинителка Д.Н. адв. А.Б.
изразиха становище за неоснователност на жалбата, като предложиха въззивният
съд да потвърди атакуваната присъда.
Не се яви нито един от тримата частни обвинители, както и поверениците им
адв. Щ. и М.. Те не вземат становище по
жалбата включително писмено.
П.ският апелативен съд, като
въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните и
извърши цялостна проверка на законосъобразността на присъдата, прие, че жалбата
на защитата е изцяло неоснователна.
Първоинстанционното производство е протекло по общия ред, като не е
намерила приложение някоя от диференцираните процедури.
Въз основа на събраните по реда и със средствата, предвидени в НПК,
доказателствени материали: обясненията
на подсъдимия (касаещи единствено неговия социален и трудов статус, на л.172 и л.438
нохд); показанията на свидетелите Д.Н., Д.С., Д. Д., М.И., М.К., Ж.С., М.К., М.Я.,
М.М., С.З., М.Г.., Н.К., , Й.Т., Г.Д., М.А., Е.Н., М.И.., А.С., Л.Б., Р.Г., Т.П.,
К.Д., М.Д., Р.С., И. А., К.Р., Б.К., И.М., Д.И., от показанията на някои
от свидетелите от досъдебното производство, приобщени на различни процесуални
основания; писмените доказателства: огледни протоколи ведно с приложенията им,
акт за смърт, характеристична
справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
справка за нарушител от Сектор „П.п.“ при ОД на МВР – С. З., свидетелство
за регистрация на л.а. „М.**“, справка от Унифицираната информационна система
на Прокуратурата на Република България към дата 21.11.2018 г., документи,
удостоверяващи движението на преминалите през инкриминирания участък линейка и
полицейски автомобил и веществените доказателства, предявени на страните – окръжният
съд е достигнал до следните фактически изводи:
Подсъдимият А.Р.А. е роден на ***
***. Живее с баща си св. Р.С. в С. А. и заедно със своя брат близнак св. И. А.
помага в поддържаното животновъдно стопанство.
Към 2016 г. подсъдимият не е бил
женен. Понастоящем е семеен и има малолетно дете. И тогава и сега работи в
дежурната база при Д.п.Т.с.в.“ (ТСВ), Поделение П., С.б.за в.м.С. К., община С.
З.
Не е осъждан и няма регистрация за
криминални прояви.
Има право на управление на МПС от
09.12.1999 г. за категория „В“, като притежава С. № **** с валидност до
08.11.2020 г. Спрямо него има издадени две наказателни постановления за
нарушения на правила за движение по пътищата, второто от които на 20.02.2004 г.
Последното негово нарушение като водач на МПС е по чл.145, ал. 2 ЗДП
(пропускане срока на регистрация на придобито ППС) и е санкционирано с
електронен фиш за 20 лв. от 25.03.2015 г. Няма отнети контролни точки.
А. притежава лек автомобил марка „М.”
модел „*“ с д. № ***.
Пострадалият С.Г.С. *** и пасял овцете на съселяните си. Ползвал се с добро
име в обществото, но имал склонност към употреба на алкохол, като се напивал от
малки количества.
До лятото на 2015 г. С. живеел при майка си – частния обвинител и свидетел Д.С.Н.
(л. 172 нохд). След това се преместил да живее на квартира при свидетелката М.Ж.К.(л.
192 нохд), която го настанила в помощната постройка към основната жилищна
сграда в имота си, находящ се в южната част на С. К.. Свидетелката Ж.А.С.(л.191
нохд), наричана от съселяните й С., която почиствала дома на хазяйката на пострадалия,
се грижила и за последния и постепенно двамата установили интимни отношения.
С. често помагал с пари на сина си – частния обвинител и свидетел Д.С.С.
(л.337 нохд).
На 10.09.2016 г. пострадалият излязъл с овцете преди 07.00 часа. Целият ден
бил заедно с пастирката на крави св. М.Х.И.(л.174
нохд). Двамата изпили една голяма бира „А.“ от 2 л. Около 19.10 часа С. тръгнал
със стадото си към С.то. Около 19.30 часа бил в дома на св. М.Д.К.(л. 175
нохд), която му подарила 200-300 мл домашна ракия в пластмасово шише от
минерална вода от 0.5 л. Той веднага започнал да отпива от шишето. Към 21.00
часа се прибрал в квартирата си, преоблякъл се и след десетина минути тръгнал
към магазина на С.то.
От селския магазин си купил безалкохолна напитка и се спрял да побеседва със
събралите се пред магазина свои съселяни – свидетелите М.С.Я.(л. 175 нохд), М.Й.М.(л.
175 нохд), С.Д.З.(л. 281 нохд). През това време на няколко пъти отпивал от шишето
с ракия, получено от св. К.. Към 22.00 часа се обадил по телефона на сина си св.
Д.С. с молба да се видят. Синът почувствал тъга в гласа на баща си; разбрал и
че е подпийнал и веднага потеглил с колата си от с. К., където бил с
приятелката си свидетелката Д. Д. (л. 173 нохд), към С. К.. Качил баща си и
тримата отишли в с. Б.. Там заредили нафта, след което потеглили към отстоящото
на около шест км. С. Х.. В около 22.30 часа влезли в заведението „В.“, намиращо
се на центъра.
Заведението „В.“ в С. Х. се стопанисвало от свидетеля М. И.Г. (л. 192 нохд)
и съпругата му свидетелката В.Т.Г.(л. 186 нохд). На свидетеля М.Г.. направило
впечатление, че С. е пийнал – личало от външния му вид, по говора и движенията.
Новодошлите седнали на маса на лятната тераса, на която седял М.А.Ч.. На други
маси седели младежи – свидетелят Й.С.Т.(л.186 нохд и л.23, том 3 ДП),
свидетелят Г.Д.Д.(л.188 нохд) и приятелките им от с.К. - свидетелката М.Г.А.(л.189
нохд) и М.Е.Е., които били пристигнали с
лек автомобил „О.З.“ с ****, управляван от първия от тях. Част от тази компания
били и С.М.М.със своя приятел И.Б., които били дошли от С. К. с лек автомобил „Р.К.“,
управляван от Б.. Към групата младежи по-късно се присъединили свидетелят К.С.(л.438
нохд и л.28, том 3 ДП) и Г.М., които дошли с лек автомобил „Л.*“ с ****,
управляван от първия, който бил неправоспособен водач. На част от посетителите
също направило впечатление опияненото състояние на С..
За себе си той поръчал бира в стъклена бутилка от 0.5 л, а за придружителите
си – безалкохолни напитки. Те останали в заведението, когато след малко компанията
от младежи се разотишла.
След час Д.С. и приятелката му Д. Н. Д. решили да тръгват. Синът предложил
на баща си да го закара до дома му. Пострадалият отказал и останал на масата
заедно с М.Ч.. Било около 23.50 часа, когато С. бил помолен от св. М.Г.. да си
тръгва, тъй като работното време на заведението приключило. Той станал,
залитайки, като за собствениците на заведението и чистача св. Н.К. (л.261 нохд)
не останало съмнение, че е пиян. М.Ч. също си тръгнал, качвайки се на
велосипеда си.
След като излязъл от заведението, св. С. ***. Придвижвал се пеша по
общински път 66037. Малко преди полунощ се намирал на средата на пътното
платно, на излизане от С. Х., където уринирал. Стойката му била на видимо пиян
човек, тъй като се полюшвал напред-назад. Очевидци на това му поведение станали
свидетелите Р.Г. (л.261 нохд) и Т.П. (л.262 нохд). Двамата се прибирали в С. К.
от град С.З., където работели. Придвижвали се
с лек автомобил „Ф.К.“ с *****, тип пикап–баничарка. След като
заобиколили пияния мъж от ляво, двамата свидетели прокометирали, че може да „отвори
беля“ на някого. Малко по-късно, около 00.05 часа на 11.09.2016 г., след
табелата за край на С. Х. и в близост до уширение вдясно на пътното платно към С.
К. пострадалият С. бил видян и от свидетелите К.Д. (л.262 нохд) и съпругата му М.Д.
(л.263 нохд), които се придвижвали с лек автомобил „М. 200 Е“ с *****от град С.З.
към С. Л., намиращо се южно от С. К. (вж. копието от карта на корицата на
първоинстанционното дело). Пострадалият бил прав, с гръб към пътя и отново
уринирал. След като се разминали с пияния мъж, свидетелката М.Д. споделила със
съпруга си, че ѝ прилича на С. – пастирът на С. К., когото познавали.
На досъдебното производство е
назначена техническа експертиза (вж. л. 45 от том 2 ДП, респ. л. 285 нохд),
която е изследвала мобилния телефон на
пострадалия. Видно от изнесените в заключението таблици на входящи, пропуснати
и изходящи повиквания, на 10.09.2016 г., в 22.00 часа, е регистрирано обаждане
до телефонен номер *****, ползван от свидетеля Д.С.. След посочения час – 22.00
часа, в паметта на телефонния апарат не са регистрирани каквито и да са
повиквания.
В съдебно заседание от 10.05.2019 г.
(л.285 нохд) е приета друга техническа експертиза, чието заключение, приложно
на л. 55, том 2 ДП, има за обект на изследване 1 бр.
диск D., марка „**“, надпис „В.“, със запис от камера за
видеонаблюдение от дата 10/11.09.2016 г. Посоченият диск (л.66, том 2 ДП),
съдържащ запис от охранителните камери на заведение „В.“ в С. Х. за времето от
23.00 часа на 10.09.2016 г. до 00.15 часа на 11.09.2016 г., изискан с писмо
(л.65, том 2 ДП), е предоставен на органите по разследването с писмо (л. 67,
том 2 ДП) от стопанисващия заведението св. Г.. Експертизата установява почти
едновременното излизане от заведение „В.“ на пострадалия и св. Ч. в 23.50 часа на 10.09.2016 г.
Същата вечер подсъдимият А.А., след като помогнал
на баща си св. Р.С. да прибере и да се погрижи за животните, около 20.30 часа
тръгнал от С. А. към град С.З.,
придвижвайки се по околовръстния път с лекия си автомобил марка „М.” модел „*“
с № ***. Било
към 21.00 часа, когато достигнал до дома на свидетелката М.Ж.(л.267 нохд и л.44,
том 3 ДП), понастоящем с фамилно име Ч.. С нея и със съсед.ата ѝ св. К.Р.
(л.265 нохд) посетил механа „Ч.ч.“ в град С.З.. Към тяхната компания се
присъединил и св. Б.К. (л. 282 нохд и л. 46, том 3 ДП). Четиримата останали в
заведението до към 23.00 – 23.30 часа. Там подсъдимият не консумирал алкохол, а
само безалкохолни и енергийни напитки. След като напуснали заведението,
свидетелят К. тръгнал към дома си пеша, а подсъдимият оставил двете момичета с
колата до заведение „С.К.“ в град С.З.. След това се обадил с покана за среща
на приятеля си свидетеля И.М. (л.265 нохд), който бил нощта смяна в
бензиностанция „Д.П.“ гр. С.З., находяща се на около три км., а именно на околовръстен
път, между отбивките за град Р. и град Н.З.. Малко преди полунощ двамата се
видели на бензиностанцията. Там подсъдимият си купил и консумирал безалкохолна
напитка, разговаряйки с приятеля си около половин час. По едно време казал на св.
М., че се прибира в С. А., тъй като рано сутринта е на работа. Потеглил с
колата, придвижвайки се по същия общински път като пострадалия – 66037, и в
същата посока – към С. К.. Шофирал на къси светлини на фаровете, които били
изправни и стандартни за лек автомобил с посочените марка и модел.
Приетата в съдебно заседание от 10.05.2019 г.
(л.285 нохд) техническа експертиза (вж. л.33,
том 2 ДП) е изследвала мобилен
телефон L. с И. ***** със СИМ-карта на Т.
с фабр. № ***** и мобилен телефон „Н.*“ с И. ***** със СИМ-карта на М. с № *****.
И двата телефона със СИМ-картите в тях са на подсъдимия А.А. и са част от
вещите, предадени от него с протокол за доброволно предаване от 11.09.2016 г.
(л. 96, том 1 ДП), като първият от телефоните е негов собствен, а вторият –
служебен, собственост на Д.п.Т.с.в.“
(ТСВ), град П. (вж. писмото на л.115, том 1 ДП от ДП „ТСВ“). Видно от изнесените в заключението таблици на входящи,
пропуснати и изходящи повиквания, в паметта на мобилния
телефон L. с И. ***** за датата 10.09.2016 г. са
регистрирани няколко изходящи обаждания до телефонен номер ****, който е
ползван от свидетелката Ж., последното от които е в 21:01:32
часа, съответстващо на съобщеното от нея време на среща с подсъдимия.
Регистрирано е и изходящо обаждане в 23:41:53 часа до телефонен номер ****,
записан в телефонния указател като телефонен номер на I.S.-
обстоятелство, съответстващо на твърдението на свидетеля И.С.М., че преди да
отиде при него на бензиностанцията,
подсъдимият му се е обадил по телефона от град С.З., т.е. от разстояние към три
км.
Междувременно, около 22.55 ч. на 10.09.2016 г. в
дежурната оперативна част на В. РУ на МВР - С.З. бил получен сигнал за семеен
скандал в С. Л., община С.З.. Бил изпратен полицейски екип в състав свидетелите
Е.К.Н.(л.189 нохд) и М.Г.И. (л.190 нохд), които тръгнали с патрулен автомобил „О.А.”
с д. № ***, управляван от първия от тях. Тъй като лицето,
причинило скандала, имало психични отклонения, а и било употребило алкохол,
двамата полицаи поискали съдействие от Ц. С.З.. Сигналът бил получен в 23.34
часа и веднага бил изпратен медицински екип в състав свидетеля д-р Л.С.Б.(л.190
нохд) и свидетеля А.Н.С.(л.190 нохд), които потеглили към С. Л. със
специализиран автомобил – линейка „Ф.Т.” с д. №
**. Пристигайки на място в С. Л., д-р Л.С.Б.преценил,
че лицето, предизвикало скандала, има афективно разстройство и агресивно
поведение, поради което се налага преглед от психиатър в Ц. С.З.. В 00.24 часа
на 11.09.2016 г. двата автомобила потеглили обратно от С. Л. към град С.З.,
като първа се движила линейката, управлявана от св. С., а непосредствено след
нея – патрулният полицейски автомобил, управляван от св. Н.. Двата автомобила трябвало
да изминат 24 км. в посока север, североизток, като пътят им от минавал през
селата К. и Х.. Нито един от двата автомобила не бил с включена звукова и
светлинна сигнализация. И двата се придвижвали на къси светлини. В лентата им
за движение, пред тях, не се движело друго моторно превозно средство.
СтОС е подчертал, че времето на извършване на
горепосочените действия от двата екипа (полицейски и медицински) се установява
от писмо на Ц. С.З. изх. № РД-17-1991/11.10.2016 г. (л.103, том 3 ДП) и
приложените към него разпечатки от GPS системата на специализирания автомобил „Ф.Т.” с д. № **, в
които се съдържа информация, че линейката е пристигнала в Ц. С.З. в 00.50 часа
на 11.09.2016 г.
Малко след 00.30 часа линейката, следвана плътно
от полицейската кола, и „М.“, управляван от подсъдимия, се намирали на около
500 метра от входа на С. Х., на км. 9+100 на общински път ***, движейки се в
срещуположни посоки (линейката и полицейският автомобил щели да влязат в С.то,
а „М.“ тъкмо бил излязъл от него). Подсъдимият, който преди двадесетина минути
бил потеглил от бензиностанцията ДМВ, т.е. от около 3 кг. след гр. С.З., се бил насочил към следващото С. – К.,
малко преди което щял да завие по отбивката за С. А..
В същия времеви интервал от 00.30 – 00.40 часа на
11.09.2016 г. пострадалият бил на същото място. В резултат на изпитото
количество алкохол и натрупаната умора от работата през предходния ден той бил в
състояние на силно алкохолно опиянение. Ето защо бил легнал по гръб в дясната
половина на платното за движение, с глава насочена на югозапад и „вероятно“ спял.
В споменатия участък нямало знаково ограничение на
скоростта и в двете посоки. Подс. А. поддържал около 58 км/ч. (с опасна зона за
спиране около 48 м.). Забелязвайки в своята част от пътното платно легналия по
гръб С. на около 29 метра пред автомобила си, той реагирал с аварийно спиране.
Въпреки това настъпил удар на разстояние 1.70 м. – 2.70 м надясно от мислената
осева линия. В момента на удара главата на пострадалия била насочена на
югозапад, а автомобилът бил насочен леко косо надясно спрямо посоката си на
движение (под ъгъл до около 1°), като надлъжната ос на тялото на пострадалия и
тази на автомобила сключвали ъгъл от около 45-50°. „М.“ не успял да започне
ефективно спиране, поради което влязъл в сблъсъка със скоростта, която
поддържал преди 29-те метра – 58 км/ч. След удара превозното средство провлачило
тялото под предната си долна част (предното окачване) в продължение на 29 метра
и отложило спирачна следа по асфалтовата настилка. Вследствие съприкосновението
със споменатата долна част на автомобила С. получил тежки травматични
увреждания, биологични следи от които се отложили и по острите ръбове на
предното окачване, и по асфалтовата настилка. След плъзгането на посоченото разстояние
тялото се установило в покой, ненапускайки дясната част на платното за
движение, а „М.“ продължил движението си в своята посока. Това направили и линейката,
и патрулният полицейски автомобил в обратната посока, шофьорите на които не
възприели случилото се в съседната част на пътя.
Около 01.00 часа подсъдимият се прибрал в дома си
в с.А.. Кучето залаяло и събудило баща му св. С.. Двамата провели разговор
относно късното завръщане на сина. На бащата не направило впечатление нещо
необичайно в поведението и емоционалното състояние на подсъдимия.
На сутринта станали, извели животните и към 06.50
часа А. тръгнал за работа с автомобила си, вземайки го от мястото, където го
бил паркирал през нощта – пред ореха в къщата. Към 07.10 часа достигнал до
работното си място в складовата база за в.м.в с. К.. Там предал автомобила на
брат си св. И. А., за да си свърши някаква работа в град С.З.. Към обяд св. И. А.,
който вече се бил прибрал в С. А., получил полицейско нареждане да предостави колата. Според
указанието веднага я закарал до работното място на брат си, където предал
ключовете ѝ на очакващите го полицаи.
Тялото на пострадалия било намерено от свидетелите
Й.Т. и Г.Д. – две момчета от компанията, която на 10.09.2016 г. била в заведението „В.“. Те били изпратили
момичетата по домовете им в С. К., където прекарали заедно известно време. След
това двамата младежи тръгнали да се прибират с лекия автомобил „О.З.” с д. № ***в С. Е..
Зад волана бил св. Т.. Споменатото С. се намира след С. Х., поради което се
придвижвал по същия път и в същата част на пътното платно, по която преди това минали
линейката и полицейската.
Около 02.50
– 03.00 часа на 11.09.2016 г. двете момчета се намирали на около 500 метра от С.
Х.. В насрещната част на пътното платно (от своята лява страна) видели нещо на
асфалта. Помислили, че е убито куче, но след като го подминали на около 5 метра,
решили да проверят какво е. С. Т. спрял колата и заедно със спътника си слезли
и се върнали назад. Видели лежащ човек. С. Й.Т.
се обадил на Национален телефон 112, като повикването му било
регистрирано в 03.05 часа. Тъй като двете момчета се страхували да доближат тялото,
което осветявали отдалеч с фенерчетата на телефоните си, Т. не успял да обясни на
оператора какво е състоянието на човека. Той бил видимо безжизнен, като не
издавал признаци на живот. Лежал по гръб с глава насочена към С. К. и крака към
С. Х.. На място първо пристигнали служители на 02 РУ на МВР – С.З., а след тях,
в 03.13 часа, и медицински екип на Ц. С.З. в същия състав, който осъществил
визитата в С. Л.. С. д-р Б. установил, че лежащото на пътното платно лице е
починало преди повече от половин час. Била уведомена дежурната
оперативно-следствена група при ОД на МВР - С.З., сектор „П.п.“, до идването на
която местопроизшествието било запазено от служителите на 02 РУ на МВР гр. С.З..
Първият оглед на мястото на произшествието,
започнал в 5.00 часа, е осъществен в присъствието на съдебен лекар (д-р Т.Т.С.),
на автоексперт и специалисти -
технически помощници от БНТЛ при ОД на МВР – С.З., като установеното при
извършването на този оглед е изложено в огледен протокол от 11.09.2016 г. (вж. л.25, том 1 ДП), с приложени към него
окомерна скица и фотоалбум.
В светлата част на денонощието е извършен повторен
оглед, с начален час 11.00 часа, отново в присъствието на автоексперт (вж. л. 44,
том 1 ДП). Били иззети веществени доказателства.
От заключението на извършената съдебномедицинска
експертиза на труп № 255/2016 г. (вж. л. 2,
том 2 ДП), изготвено от съдебните лекари
д-р Т.Г.Т., д-р Т.Т.С. и д-р Т.Г. П., е видно, че при направените на 11.09.2016
г., към 16.30 часа, оглед и аутопсия на трупа на пострадалия С.Г.С., са
установени:
-черепномозъчна травма (охлузвания, кръвонасядания
и разкъсно-контузни рани на главата и лицето, счупване на долната челюст,
избиване на първи горен ляв и първи и втори десни долни зъби, кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки);
-гръбначномозъчна травма (разчленяване между
тилната кост и I шиен прешлен с разкъсване на гръбначния мозък и
разкъсвания на предните връзки между телата на VI – VII шиен и IV и V поясни
прешлени);
-гръдна травма (охлузвания, кръвонасядания и
разкъсно-контузни рани по кожата на гръдния кош, счупване на гръдната кост и
ребрата в двете гръдни половини, разкъсвания и контузии на белите дробове и
сърцето, кръв в двете гръдни кухини);
-коремна травма (охлузвания, кръвонасядания и
разкъсно-контузни рани по кожата на корема, разкъсване на черния дроб,
разкъсване на двата купола на диафрагмата, кръв в коремната кухина);
-отворено счупване на костите на дясната
предмишница;
-отворено счупване на вътрешния кондил на дясната
бедрена кост и дясната голямопищялна кост;
-разчленяване на лявата кръстнопоясна става и
лонното съчленение;
-разкъсване на мъдната торбичка;
-множество охлузвания по горните и долните
крайници.
Обобщено е, че всички травматични увреждания са
прижизнени, причинени от действието на твърди тъпи предмети, като отговарят да
са получени при пътно транспортно произшествие вследствие на прегазване. За непосредствена
причина за смъртта се приети тежките и множествени травматични увреждания,
несъвместими с живота.
Вещите лица са изразили становище, че състоянието
на трупните изменения отговаря на смърт от първо денонощие.
При изслушване на вещите лица, изготвили
посоченото експертно становище, в съдебно заседание от 05.07.2019 г. (вж. л.335
нохд) д-р Т.Т. е пояснил, че използваният в заключението термин прегазване се
употребява, когато пострадалият е бил в легнало положение и през него е
преминало пътно превозно средство, което му е причинило травми с долната си
повърхност (гумите и шасито). Не са констатирани специфични увреждания като
например такива от грайферни отпечатъци, които да дават основание за експертно
становище, че през трупа е преминала автомобилна гума, следователно в случая
травмите са от прегазване от долните части на шасито.
С протокол от 11.09.2016 г. (вж. л. 29, том 2 ДП)
облеклото на покойния С. е предадено за изследване. Видно от съдебно-химическата
експертиза (л.23, том 2 ДП), по изследваните риза с дълъг ръкав; панталони с
рязани крачоли, ведно с поставен кожен колан; шапка с козирка и чифт обувки е
установено наличие на следи (наслоения), наподобяващи омазняване от смазочни
материали. Изследвани са обтривки от обектите, в резултат на което е доказано
наличие на смазочни материали.
При аутопсията на пострадалия е взета кръв за
определяне на алкохолното съдържание, като видно от Протокол за химическа
експертиза № 602/12.09.2016 г. (л.16, том 2 ДП), е установено съдържание на
етилов алкохол в количество от 3.58 промила.
Според приложеното на л.18, том 2 ДП
заключение на химическата експертиза №
601/12.09.2016 г. в изследваната проба кръв, взета от подсъдимия в 18.15 ч. на
11.09.2016 г., не е установено наличието на алкохол.
В хода на разследването са извършени огледи на:
-патрулния полицейски автомобил „О.А.“,
с д. № ***, на линейката, на л.а.„Л.*“ с д. № ***, управляван от един от
младежите, посетили вечерта заведение „В.“ в С. Х. – св. К.С..
Видно от протоколите за оглед на първите две моторни превозни средства, по
тях не са установени деформации, имащи връзка с разследваното пътнотранспортно
произшествие, а също биологичен материал. При извършения оглед на л.а.„Л.*“
върху предния десен калник е намерен и иззет бял на цвят косъм. Косъмът бил
подложен на изследване от съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства. Било установено, че косъмът е животински.
От съставения за проведения пред бариерата на С.б.за
в.м.с. К. оглед на л.а. „М. *“ с д. № ****, собственост на А.Р.А. (вж. л. 76, том 1
ДП) е видно, че при извършване на това действие по разследването, освен
автомобила, са иззети:
обект № 1 – парче плат, заедно с косместа материя, установено по гредата на
предния мост;
обект № 2 – парче плат с полепнала
по него тъкан, наподобяваща кожа, установено по задната греда на предния мост;
обект № 3 – косми, намерени в средната част под радиатора на автомобила;
обект № 4 – жълтеникава тъкан с неправилна форма, намерена върху П-образна
планка, захваната за задния край на предния мост и на разстояние 72 см от
средата на предно дясно колело;
обект № 5 – биологична тъкан, жълтеникава на цвят, отстояща на 60 см от
средата на предно дясно колело;
обект № 6 – петно от червено-кафява течност, установено на първото гърне на
изпускателните тръби (отпред назад), която е иззета чрез тампон с физиологичен
разтвор.
Чрез фотозаснемане в протокола е фиксиран обект № 7 – протриване на пода в
областта на двете леви врати и зацапване от засъхнала червено-кафява течност;
пръски от червено-кафява изсъхнала течност и жълтеникава материя по средното
гърне и изпускателната тръба между средното и последното гърне (отпред назад);
пръски от червеникаво-кафява течност на крайното гърне; драскотини с дължина около 20 см по предната
броня, в страничната й лява част; спукване на предната броня в дясната й
половина; провисване на вентилационната решетка в предната ѝ дясна част.
Иззетите с горепосочения протокол за оглед на л.а. „М. *“ с д. № **** веществени доказателства са
експертно изследвани:
От заключението на вече посочената съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства (л.158, том 2 ДП) се установява следното:
По изследваните обекти - № 3 (отговарящ на обект № 6 по протокола за
оглед на МПС), № 4 (отговарящ на обект № 4 по протокола за оглед на МПС), № 5
(отговарящ на обект № 5 по протокола за оглед на МПС) и № 6 (отговарящ на обект
№ 2 по протокола за оглед на МПС) е установено наличие на кръв, като с цел
запазване на материал за идентификационен анализ не са провеждани изследвания
за определяне на видова принадлежност в серологичната лаборатория на НИКК на
МВР.
По изследвания обект № 7 (отговарящ на обект № 1 по протокола за оглед на
МПС) – кафяво парче плат, не е установена кръв.
За изследвания обект № 8 (отговарящ на обект № 3 по протокола за оглед на
МПС) е посочено, че представлява човешки косми от тяло.
За изследвания обект № 9 (отговарящ на обект № 1 по протокола за оглед на
МПС), а именно нишковидни обекти от текстилно парче плат, изследвано като обект
№ 7 от експертизата, е посочено, че представлява отпаднали или отскубнати
човешки косми от тяло.
От заключението, съдържащо се в Протокол за извършена експертиза
№ 17/ДНК-102/29.05.2017 г. (л.165, том 2 ДП), изготвено от вещо лице,
специалист в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства в С. „ДНК а.“
в ЦЕКИ към НИК – МВР, се установява, че на изследваните биологичен материал от
кафеникава материя по тампон (обект № 2 от експертизата, отговарящ на обект № 6
от протокола за оглед на МПС); червеникаво-кафява материя в единия край на
жълто-кафява маса (обект № 3 от експертизата, отговарящ на обект № 4 от
протокола за оглед на МПС) и жълтеникава материя по кафяво парче плат (обект №
4 от експертизата, отговарящ на обект № 2 от протокола за оглед на МПС) е
определен един и същи ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада напълно с
профила на С.Г.С., като вероятността да се установи този ДНК профил, ако
клетъчният материал е оставен от някого другиго, е 1 на
105 267 870 464 481 000 000.
На 19.04.2018 г. е извършен повторен
оглед на л.а. „М. Е **“ с д. №
****, съхраняван в тиловата база на ОД на МВР – С.З., констатациите при
извършването на който са изложени в Протокол за оглед на веществени
доказателства и приложения към него фотоалбум (вж. л. 56, том 4 ДП). При огледа
не са установени данни за техническа неизправност, включително на фаровете.
С писмо рег. № УРИ №
122800-25373/15.09.2016 г. (л.81, том 2 ДП) от директора на ДП „Т.с.в.“,
поделение П. е изискан записът от охранителните камери на базата в с. К. за
периода от 23.45 часа на 10.09.2016 г. до 03.15 часа на 11.09.2016 г. С
протокол за доброволно предаване от 09.03.17 г. е предоставено техническо
средство digital video
recorder (дивиар), марка „Н.“ (л.97, том 2 ДП) и сетне е подложено на експертно изследване. Видно от заключението
на техническата експертиза № 178/30.03.2017 г., предоставеният за изследване DVR съдържа видеозаписи за времевия интервал от 23.45 ч. на 10.09.2016 г. до
15.00 часа на 11.09.2016 г. (според показанията на вградения тайм-код в
изображенията). Вещото лице от БНТЛ при ОД на МВР – С.З. е направило презапис
на пет броя оптични носители (компакт дискове), поставени в джобове, номерирани
като л.135 и л.136 от том 2 ДП.
От заключението на последващата
видео-техническа експертиза № 310/09.06.2017 г. (вж. л. 110, том 2 ДП) следва,
че не може да бъде определена посоката на движение на заснетите обекти, нито
пък могат да бъдат конкретизирани като тип МПС. При все това, видно от
посоченото заключение, са свалени последователни снимки на МПС, наподобяващо
линейка (на кадър, отразяващ време 00:30:07 на 11.09.2016 г.) и на МПС,
наподобяващо специализиран автомобил с отличителни надписи (на кадър, отразяващ
време 00:30:13 на 11.09.2016 г.), което обстоятелство съответства на установените време и начин на придвижване на
линейката и патрулния полицейски автомобил при връщането им към град С.З. от С. Л..
Видно от коментираното заключение, между кадъра, отразяващ време 00:01:14 на 11.09.2016 г., и кадъра,
отразяващ време 00:30:07 на 11.09.2016 г., не е установен запис на МПС,
преминаващо в която и да е от двете посоки.
В хода на досъдебното производство е
изготвена още една техническа експертиза (вж. л. 69, том 2 ДП) с обект на
изследване изисканите с писмо до „М.К.“ ЕООД – С.З., рег. № *****г. (л. 72, том
2 ДП) записи от охранителните камери на бензиностанцията в с.К. за 11.09.2016
г., обхващащи времевия интервал от 00.35 часа до 00.40 часа, предоставени с
писмо вх.№ 122800-27304/04.10.2016 г. (л.74, том 2 ДП) с приложен диск, марка „Р.В.” DVD-R, 4.7 GB, 120 min. В заключението е посочено, че файловете са цифров
презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видео-охранителна
система. Установено е наличието на тайм-код, вкопиран в изображенията на
изследваните кадри, като от вещото лице от БНТЛ при ОД на МВР – С.З. са
прихванати и подбрани общо четири кадъра, на които се вижда преминаването на
лек автомобил с неизвестна марка и модел:
кадър, отразяващ момента време
00:38:13 на 11.09.2016 г.;
кадър, отразяващ момента време
00:39:20 на 11.09.2016 г.;
кадър, отразяващ момента време
00:39:37 на 11.09.2016 г.;
кадър, отразяващ момента време 00:39:51
на 11.09.2016 г..
В заключението се излага, че не е
възможно да се посочат както общи, така и частни признаци на заснетия автомобил
по изображенията, извлечени от изследвания видеозапис.
С оглед споменатата техническа
експертиза СтОС е приел за недоказани изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт твърдения, че след произшествието подсъдимият А. бил спрял на
бензиностанцията в началото на С. К., за да огледа на осветено място автомобила
си за някакви поражения и че след като не установил такива, потеглил в посока С.
А.. Посочил е, че фактът, че и четирите
разглеждани кадъра касаят един автомобил в интервал от повече от минута и
половина съставлява само индиция в претендирания смисъл.
Според комплексната АТСМЕ (вж. л. 75,
том 4 ДП) мястото на удара е в дясната половина на платното за движение (спрямо
посоката на движение на лекия автомобил „М.“), в границите от 1.70 м. до 2.70 м.
в дясно от мислената осева линия (северно от нея). Експертите са обосновали
споменатото местонахождение след съпоставка и анализ на установените при огледа
на местопроизшествие следи и наход.и, травматични увреждания по тялото на
пострадалия и изчисляване движението на моторното превозно средство и на прегазеното
тяло след удара, в аспекта на динамиката на самия удар.
От заключението на разглежданата
експертиза се установява още, че травматичните увреждания по тялото на С. са
нехарактерни за реализиране на удар между лек автомобил и пешеходец с първоначален
контакт над масовия център на тялото, т.е. в изправено положение. За да
достигнат до този извод, експертите са обърнали внимание на отсъствието на следи
по челната част на л.а. „М.“ (типични деформации по предната броня, предния
капак, челното стъкло, тавана).
Въз основа на наход.ите по долната
част на автомобила, тези по терена и травмите на пострадалия е изведен
категоричният извод, че тялото е престояло под автомобила, като спирайки, „М.“ го
е влачил с направление напред и леко надясно, в посока на отложената спирачна
следа. Във връзка с това в заключението е обяснено, че една от отложените по
асфалта следи от биологичен материал е оставена при протриването между главата
и настилката, което на свой ред е довело до установеното кафеникаво-червеникаво
охлузване с размери 12x10 см по задните отдели на горно теменните области и
лявата странично теменна област под нивото на околната кожа с 4 на брой
цепковидни рани. Раната с ламбовидна форма в областта на дясната гърда с ламба,
отметната в посока нагоре и наляво, е получена при контакта с предния остър ръб
на предния мост на автомобила, където също са отложени следи, в позиция на
тялото по гръб върху настилката, с надлъжна ос под ъгъл около 45-50° спрямо
надлъжната ос на автомобила. Що се отнася до откритите рани по ребрената дъга и
дясната половина на корема, те са получени при протриване вследствие
преминаването под предния мост и острите ръбове на предното окачване. Уточнено
е, че предвид по-малката широчина на тялото в посочената зона то е преминало
под предния мост и е проникнало навътре към задната част на автомобила. На този
механизъм съответстват:
-счупванията на всички ребра в двете
гръдни половини, по-изразено в дясно, по четири и повече линии;
-взривоподобното разкъсване на черния
дроб в областта и на двата дяла;
-установените по изпъкналите
повърхности на дясната лицева половина, дясната ушна мида и върха на носа кафеникави охлузвания под нивото на околната
кожа - общо 6 на брой с размери от 1/0.5 до 2.5/1.5 см., типични за контакт с острите ръбове на долната предна част на
автомобила;
-множеството повърхностни кафеникави
охлузвания под нивото на околната кожа, с неправилна форма и размери от 2/1 до
6/3 см., в горната трета на гърба, в областта на двете раменни стави и надлопатковите
пространства, отговарящи да са получени
при контакта с асфалтовата настилка при плъзгането на тялото под автомобила;
-охлузванията по страничната
повърхност на лявото бедро и подбедрица, отговарящи
да са получени при контакта с терена;
-напречната цепковидна рана с
дължина 7 см. с неравни, охлузени и кръвонаседнати ръбове по задната повърхност
на дясната лакътна става, придружено със счупване на лакътния израстък на
лакътната кост и двете кости на предмишницата в горните им трети; подобна рана
с дължина 10 см, установена в долната трета на дясната предмишница по задно
вътрешната повърхност с напречно счупена лакътна кост, отговарящи да са получени при контакта с острите ръбове на предното
окачване.
В разглежданата експертиза се
съдържа констатацията, че не може да се установи с точност часът на смъртта, а
трупните изменения към момента на аутопсията, извършена на 11.09.2016 г. към
16.30 часа, отговарят на смърт от втората половина на първото денонощие.
Експертите са изследвали спирачната
следа, установена при извършения на 11.09.2016 г. първи оглед на
местопроизшествието (с начален час 5.00 ч.). Касае се за следа от триене на
автомобилна гума, с начало на 3.6 м западно и 1.6 м южно от ориентира, с дължина 13.2 м и
широчина 0.12 м, достигаща до 1.5 м южно
от ориентира[1],
която е отразена и на обзорни снимки и такива в близък план, видно от
фотоалбума към посочения протокол и този, изготвен при извършения повторен
оглед на 11.09.2016 г. (вж. л. 44, том 1 ДП). Експертите са обосновали, че коментираната
следа е спирачна, тъй като е отложена от
предно колело на лек автомобил в процес на екстремно спиране. Пояснили са, че
видимите на снимковия материал тъмни граници на следата и бледа средна част се
дължат на преразпределението на нормалните реакции в колелата вследствие на
придобития момент спрямо напречната ос, прекарана през масовия център на
автомобила по време на процеса на спиране. В тази връзка са разяснили, че споменатият
момент води до повишаване на нормалните реакции (натиска) в предните колела „N.*" и от там силата на триене "F*", при който физичен процес се наблюдава характерна
деформация на работната контактна площ на предните колела в средната им част.
Вследствие на това се отлагат спирачни следи, бледи в средната си част и с ясно
изразени тъмни граници. Допълнили са, че задните колела отлагат тъмни следи в
средната си част, без изразени граници.
След съпоставка на широчината на
спирачната следа (0.12 м.) с контактната площ на гумите на л.а.“М.“, управляван
от подсъдимия (0.18 м.), и след позоваване на експертната практика, показваща
различие между широчината на реално отложената следа и контактната
площ на гумата (като отложената следа във всички случаи е с по-малка широчина),
в заключението е изведен извод, че от техническа гледна точка разглежданата следа
отговаря да е оставена от процесния автомобил. По-нататък е обосновано, че е
оставена в момента на провлачване тялото на С. под предната част на автомобила
(в процеса на ефективното спиране). В тази връзка е наблегнато на направлението
на следата (косо надясно спрямо оста на платното
за движение), което кореспондира с механизма на отлагане на описаните в
протокола за оглед други следи и наход.и и биологичния материал, отложен по
долната част на л.а. “М.“.
От заключението на комплексната
автотехническа и съдебномедицинска експертиза се установява още:
- скоростта на лекия автомобил преди
настъпване на пътнотранспортното произшествие и към момента на удара с
пострадалия – около 58 км/ч;
- водачът на автомобила е реагирал и
предприел аварийно спиране, когато лекият автомобил се е намирал на около 29 м.
преди мястото на удара, с време на закъснение от 1 секунда;
- опасната зона за спиране при така
избраната скорост на движение от водача му (58 км/ч.) е била около 48 м.;
- при движение на л.а.“М.“ с
установената скорост на движение от 58 км/ч. пострадалият е попаднал във
видимата за водача зона, когато лекият автомобил се е намирал на около 45 м.
преди мястото на удара;
От изложеното е видно, че величината
на опасната зона за спиране на автомобила (48 метра) е по-голяма от тази на
зоната за видимост на водача му (45 метра). Следователно моторното превозно
средство е било управлявано с несъобразена скорост. В тази връзка от
разглежданото заключение се установява, че:
- технически съобразената скорост на
движение на лекия автомобил, при която водачът би имал възможност да спре в
рамките на видимата зона и да не настъпи удар с пострадалия при своевременна
реакция и запас от 2 м., е около 52 км/ч. и по-ниска от нея;
- технически съобразената скорост на
движение за водача, при реалната му
реакция на около 29 м.
преди линията на удара, е около 38 км/ч. и по-ниска от нея;
От гореизложеното е изводимо, че подс.
А. е нямал техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие
с избраната от него скорост на движение от 58 км/ч. Ако при тази скорост е
реагирал своевременно чрез аварийно спиране, в момента на попадане на
пострадалия във видимата му зона, отново е щял да настъпи удар. Тогава
скоростта в момента на удара е щяла да бъде около 27 км/ч., като уврежданията
биха били почти аналогични по характер и тежест, респ. леталният изход не би
бил предотвратим.
При изслушване на експертизата (в
съдебно заседание от 05.07.2019 г.) нейните автори са аргументирали, че установените
травматични увреждания по трупа на пострадалия са причинени от едно-единствено
моторно превозно средство, което е управляваният от подсъдимия „М.“. Отговорили
са, че е технически възможно спирачната следа да е отложена от друго МПС с
аналогични технически характеристики, но са обърнали внимание, че подобен извод
не може да се направи за уврежданията. Уврежданията категорично са причинени от
едно-единствено МПС – „М.“а на подсъдимия. За това говори фактът, че всяка от
следите по тялото (подробно изброени по-горе) кореспондира и с биологичните
наход.и по долната част на автомобила, и с геометрията и формата на
долустоящите елементи на МПС-то. По същия категоричен начин този извод беше
заявен и при въззивното изслушване на вещите лица.
СтОС е достигнал до споделимия
извод, че всички цитирани по-горе експертизи са изготвени обективно и с
необходимите знания и опит в изследваната материя.
*
Въззивната инстанция е на
мнение, че фактическите констатации на първата инстанция, които следват
изложената в обвинителния акт фактология, се базират на необходимите и
достатъчни доказателствени източници и на експертизите, които са преценени
добросъвестно и в съответствие с тяхното действително съдържание.
В мотивите на проверяваната присъда спорните моменти от фактическата
обстановка са достатъчно добре откроени, като ПАС споделя подхода при тяхното
разрешаване. Все пак ще допълни някои от развитите съображения, а други от тях ще
коригира.
В началото на анализа трябва да се
посочат безспорните положения: не се спори между страните, че зад волана на процесния
лек автомобил подсъдимият е преминал през тялото на пострадалия, ненапускайки
своята пътна лента; не е спорно, че около полунощ е пребивавал на бензиностанцията
ДМВ на три км. от гр. С.З., а в 01.00 часа се е завърнал в своя дом в С. А.; не
е спорно, че в инкриминирания интервал (00.30 часа - 00.40 часа на единадесети
септември) автомобилът на Бърза помощ, полицейският автомобил и „М.“ на А. са се
движели по общинския междуселския път в близост до С. Х. (първите две ППС в
посока към гр. С.З., а „М.“ в срещуположната посока); не е спорно, че тялото на
пострадалия е било намерено на км. 9+100 върху асфалта на този път (на около
500 метра след табелата с надпис „С. Х.“); не е спорно, че открилите го малко преди
03.00 часа лица (пътуващи в лек автомобил) веднага са сигнализирали на телефон
112; неоспорими са и констатираните при аутопсията увреждания по тялото и
констатацията, че отговарят да са причинени при прегазване от шасито на лек
автомобил с техническите характеристики на инкриминирания, в легнало положение;
не се спори и за опияненото състояние на пострадалия, респ. за липсата на опиянение
на водача на инкриминирания „М.“. Липсва спор и относно цитираните по-горе
изводи на техническите експертизи, химическата експертиза, ДПК-експертизата и
експертизата на веществените доказателства.
Страните спорят по следните въпроси:
Дали автомобилът на подсъдимия е
бил единственият, който е преминал (с долната си част) през тялото на С.,
лежащо на асфалта в дясната половина на споменатия междуселски път
Отговорът на първата инстанция, който следва изводите на комплексната
АТСМЕ, е положителен и ПАС го споделя. И писмено, и устно пред първата и пред
настоящата инстанция вещите лица приведоха разбираеми и професионално издържани
аргументи в този смисъл: всички (до едно) увреждания са в пряка връзка с
отложените по долната част на л.а. „М. Е **“ с д.№ *** и по асфалта биологични
материали; формата и местоположението на уврежданията (на дясната гърда,
ребрената дъга, дясните половини на корема и лицето, дясната ушна мида, върха
на носа, задната повърхност на дясната лакътна става и дясната предмишница,
придружени със счупвания на кости и разкъсването на черня дроб) съответстват на
формата и геометрията на долустоящите
елементи от шасито; отложените по асфалта биологични материали от своя страна
кореспондират едновременно с посоката на движение на автомобила, включително в
процеса на екстрено спиране, и с аутопсионно констатираното протриване на
теменните области, на гърба, раменните стави, надлопатковите пространства,
страничната повърхност на лявото бедро и подбедрица. Включително на изричен въпрос
по време на въззивното им изслушване дали е възможно (от авто-техническа и
съдебномедицинска гледна точка) тялото на починалия да е било прегазено втори
път, експертите отговориха, че не е възможно и че нямат съмнения по въпроса.
Адв. П. обръща внимание, че аутопсията не била установила следи от гуми по
тялото, което не било правдоподобно, след като според обвинителния акт С. бил
легнал (с цялата широчина и дължина на размерите на тялото си), а не бил
полуобърнат, и следователно не би могъл да се побере под шасито. Това
възражение не е коректно от процесуална гледна точка, при положение че
обвинителят не е детайлизирал разположението на размерите на тялото върху
настилката. Не е коректно и от съдържателна гледна точка, при положение че експертите
са били конкретни за отделните етапи на провлачване на цялата дължина на тялото
под долната част на едно-единствено МПС („М.“ на А.), а също за отделните етапи
на причиняване на уврежданията и на отлагане на оставените от тях следи върху
шасито и върху асфалта, като са базирали изводите си на конкретни обективни
данни.
ПАС се разграничава от другата част от аргументите на СтОС, с които е
отхвърлена идеята за участие на второ МПС в причиняване на уврежданията. Съдът
от първата инстанция е наблегнал на техническата информация, че между 00.01.14
ч. и 00.30.07 ч. в зоната на произшествието не се е движело МПС и в двете
посоки (а в 00.30.07ч. е минала линейката, следвана плътно – в 00.30.13 часа – от
полицейския автомобил). И е заключила, че е нямало друго МПС с евентуален
принос в произшествието, игнорирайки информацията за движение на още три МПС – в
00.31 часа, в 00.34ч. и в 00.45 часа, едно от които трябва да е бил
инкриминираният „М.“[2]. Само
че идеята на адв. П., че е възможно МПС-то,
заснето в 0.31 часа (в движение към с.К., вж. л.124), или МПС-то, заснето в 0.45
часа (в движение към с. К., вж. л. 125), също да е участвало в произшествието
(в зависимост от това кое от тях се приеме за инкриминираният автомобил), е
едностранчиво аргументирана – само с оглед данните от камера, поставена доста
далеч от местопроизшествието, при това с лоша разделителна способност. Следователно
коментираната техническа възможност няма потенциала да влезе в класическо
противопоставяне с експертните констатации за съответствие между травматичните
увреждания и следите по настилката и по шасито на „М.“ на А.. Ето защо тя ни
най-малко не се отразява на извода за един-единствен участник в произшествието –
инкриминираното МПС.
За да защити виждането си за участие и на друго МПС, адв. П. подходи и по
друг начин – предложи идеята, че по делото няма доказателства за сблъсък в
инкриминирания отрязък от време, доколкото С. е видян за последен път жив около
полунощ, а е открит мъртъв след три часа. В тази връзка отново се позова на
техническата експертиза, която установява заснемане на преминали по пътя МПС и за
времето след 00.45 часа до 03.00 часа, а също на показанията на св. К., който в
около 02.00 часа се е разминал с таксиметров автомобил (пътуващ към зоната на
произшествието). Това сведение по-нататък свърза с казаното от отзовалия се на
сигнала за пострадал човек доктор от БП – св. Б., че тялото било още топло.
Освен това го е заварил обърнато по корем (и не се наложило да го обърне по
гръб, за да констатира смъртта), а според неизменния и категоричен експертния
извод (потвърден и във въззивното с.з.) „М.“ е преминал над лежащото по гръб
тяло, провлачил го на 29 метра по гръб и го е оставил по гръб (след края на
спирачната следа). Намекът е, че някакъв друг автомобил го е прегазил след
оттеглянето на „М.“ и така го е обърнал в положението, посочено от доктора – по
корем.
Това предположение също не се съвместява с обобщението на съдебния медик д-р
Т. във въззивното с.з., че „няма нито едно увреждане, което да не може да се
отнесе към конкретното МПС („М.“а, б.м.)“. Освен това не отчита казаното от д-р
Б., че не е абсолютно категоричен по въпроса в какво положение е заварил тялото
преди да започне прегледа – по очи или по гръб. В аспекта на тази несигурност
на показанията му не е изключено споменът му за положението на починалия да е
провокиран от собствените му действия по обръщане на тялото му (необходими за
прегледа и установяването на смъртта), още повече като се има предвид констатираната
при аутопсия съществена травма в областта на врата. СтОС правилно е обърнал внимание и на
показанията на свидетелите-очевидци Й.Т. и Г.Д. (открили тялото), според които
човекът е лежал на пътя по гръб.
Впрочем възприемане на разискваното предположение не би донесло полза на
защитата, при положение че според категоричните изводи на СМЕ уврежданията,
причинени от шасито точно на
инкриминирания „М.“ са прижизнени, а освен това са фатални (гъбначномозъчната,
коремната и гръдната травми) и са довели до мигновенна смърт (непосредствено
след удара и провлачването). Иначе казано, евентуалният друг съприкосновил се с
тялото автомобил (за времето от 00.00 часа до 03.00 часа) не е причинил
смъртта, било защото е предстояла, било защото вече е настъпила (мигновенно, вследствие
удара от страна на „М.“).
Иначе казано, въпросът колко автомобили са се движили по пътя във всяка от
двете посоки за времето от 00.00 ч. до 03.00 ч. е ирелевантен за решаване на
делото – ПАС приема за основателно твърдението на защитата, че за времето от
полунощ до откриване на тялото в зоната на произшествието са навлезли не само линейката,
полицейската кола и „М.“, а и други МПС. С допълнението, че техните водачи или
не са забелязали пострадалия (тези, които са се движели в лявата половина на
пътното платно), или са го подминавали (заобикаляли), дезинтересирайки се от състоянието
му.
Дали установената при огледа на
МП спирачна следа е отложена от процесния лек автомобил
И на този въпрос СтОС е дал положителен отговор, който ПАС също така намира
за коректен. При своя първоинстанционен и при своя въззивен разпит авторите на
комплексната експертиза сочат, че е технически възможно следата да е оставена
от друг автомобил с идентични технически характеристики. Заедно с това споделят
своята увереност, че е оставена от инкриминирания л.а. „М.“ в процеса на
провлачване на тялото, като в тази връзка обръщат внимание на „изключително
голямото съвпадение на данни“ – посоката на отлагането на следата (косо надясно
спрямо оста на платното) съответства на посоката на отлагане на биологичния
материал върху настилката (получено при протриването между главата и асфалта, а
малко по-късно между гърба и асфалта), на разположението на избития зъб, както
и на формата на червеникавото охлузване с размери 12х10 см. и с четири
цепковидни рани по задните отдели на аутопсираните теменни области, отговарящи
да са получени при протриването.
Впрочем въпросът дали изследваната следа е оставена от даденото ППС, няма
голямо значение за авто-техническите изводи, доколкото, видно от разясненията
на експертите и в първоинстанционното, и във въззивното с.з., скоростта,
опасната зона и приетият от тях механизъм на произшествието не биха претърпели
промяна дори ако сведението за следата би било изкуствено изолирано от
информационната база на експертизата. При такава хипотеза, заявяват те, остават
други (неоспорими) обективни данни, а именно отхвръкналите в процеса на удара
елементи като тока на колан и монети, чието местоположение е достатъчно
информативно в търсения смисъл, следите
от плъзгане на тялото върху настилката, крайното положение на тялото и тежестта
на уврежданията.
ПАС държи да посочи, че не разбира защо въобще се привежда подобен
аргумент, при положение че не ползва каузата на защитата. Ако се приеме, че
автомобилът не е оставил следата, тоест водачът не е предприел екстрено
спиране, това означава или че изобщо не е видял препятствието (дори със
закъснение, т.е. дори от 29 метра), или че не е спирал с максимално спирачно
закъснение, което от своя страна говори за твърде голямо отклонение от
дължимото внимание на пътното платно. Казано другояче, обвинителната теза е в
полза на подсъдимия.
Дали автомобилът на подсъдимият
се е движел на къси светлини
СтОС е бил прав да приеме подобна къса осветеност пред „М.“, доверявайки се
на мнението на вещите лица, че реакцията му на разстояние от 29 метра пред
пострадалия е показателна в този смисъл. Подсъдимият е изложил твърдение за
включени къси светлини, но като свидетел, а обяснения по разисквания въпрос не е
дал в хода на съдебното разглеждане на делото. Така че действително няма сигурни
доказателства, от които да се изведе извод за движение на къси или на дълги
светлини. Ето защо вещите лица и окръжният съд правилно са се ориентирали да
приемат най-благоприятния вариант за подсъдимия, който, видно от изложеното
по-горе за реакция на разстояние от 29 метра, е правдоподобен. ПАС има предвид,
че дългите светлини осигуряват много по-голяма видимост, така че при
установената скорост преди сблъсъка подсъдимият би имал достатъчно голямо
разстояние за предприемане на спиране. Тогава закъснението в реакцията му (проявена
чак на 29 метра от тялото) се откроява като доста по-значително.
В заключение: при положение че (1) в обвинителен акт е фиксирано твърдение
за движение на къси светлини; (2) че извод за движение на дълги светлини би
създал по-неблагоприятно материално-правно положение; (3) че липсва протест,
който да е съответен, ПАС е в невъзможност да приеме, в ущърб на подсъдимия,
движение на дълги светлини.
Дали „М.“ът се е разминал с
линейка и полицейски автомобил непосредствено преди прегазването
Следвайки констатациите в обвинителния акт, окръжният съд е приел
разминаване с посочените две ППС в момента на сблъсъка с тялото на С.. Този
извод не е споделим, доколкото е произволен. Подложените на техническо
изследване записи от камери действително са засекли движение на три МПС към,
респ. откъм зоната на произшествието приблизително по едно и също време, но
разстоянието от камерите до мястото на сблъсъка е над половин км., тоест не е с
и г у р н о, че разминаването се е състояло точно в момента на прегазването.
Защитата настоява за извод за разминаване при прегазването, свързвайки с
него предположение за заслепяване от светлините на линейката. Подобно твърдение
обаче подсъдимият не прави, а и евентуално заслепяване не може да се
интерпретира като оневиняващ го „факт“. Това е така, доколкото той по принцип е
управлявал със скорост, която не е била съобразена с видимостта от 45 метра,
осигурявана от късите светлини на фаровете. Въпросната скорост не би му позволила
да спре преди лежащия пред „М.“ С., включително ако е бил сам на пътното платно.
Иначе казано, няма значение дали закъснението от 1 сек. в реакцията му по погасяване
на скоростта преди препятствието се е дължало на заслепяване или на невнимание,
доколкото самото закъснение е ирелевантно. А е ирелевантно, защото дори при
навременна реакция (на разстояние от 45 метра пред препятствието, а не 29
метра), сблъсъкът пак е нямало да може да бъде избегнат. Всъщност на л. 42 от
комплексната експертиза е изследвана хипотезата за заслепяване от отраженията
на фаровете на линейката и е аргументирано, че ако се възприеме, водачът е
следвало да редуцира скоростта до под 40 км./ч., и то от разстояние, по-голямо
от 45 метра преди препятствието.
*
В обвинителния акт е изложена произволната констатация, че пострадалият бил
заспал на пътното платно, която СтОС е възприел. Действително няма подобни
данни, а само голяма доза вероятност в този смисъл предвид на силното опиянение
на С.. Адв. П. обаче греши в мнението си, че отхвърлянето на обсъжданата
констатация е от значение за изхода на делото. След привеждане на понятни и
професионално издържани аргументи авторите на комплексната експертиза застават
зад категоричното заключение, че когато автомобилът го е блъснал, той е бил в
легнало положение (на асфалтовата настилка). Това негово положение очертава степента на съпричиняване като още
по-съществена. Така че ПАС не вижда защо въобще защитата възразява, макар и
правилно, срещу споменатата констатация.
Може би адв. П. намеква, че друго ППС го е бутнало (леко), така че той е
паднал на пътното платно. С този намек (който впрочем не е изразен ясно) също
така не може да се обоснове някакво оневиняване, доколкото според категоричните
аутопсионни наход.и всички увреждания са прижизнени, т.е. пострадалият е бил
жив. Казано другояче, независимо поради каква причина С. е лежал по средата на
дясната половина на платното (дали заради действието на привходящ фактор, дали
по собствено решение), той е бил препятствие, което подсъдимият не е възприел
своевременно, поради което го е увредил смъртоносно. А хипотетично допускане на
привходящ фактор не може да достави включително някакво отделно смекчаващо
обстоятелство. Това е така, тъй като голямата степен на съпричиняване, отчетена
като обстоятелство със съществен смекчаващ капацитет, не би се увеличила, ако С.
е бил обездвижен.
СтОС е отхвърлил и констатацията в обвинителния акт за дочут от подсъдимия
шум от „притропване“ на мястото на произшествието, доколкото тя е базирана
единствено върху твърденията на подсъдимия като свидетел. При въззивните прения
адв. П. обърна внимание върху споменатото отхвърляне на извода за
„притропване“, без да формулира някакво възражение, по което ПАС да се
произнесе.
*
При въззивните прения адв. П. изрази мнение, че е неправдоподобно да се
приеме, че пострадалият е изминал само 500 метра, считано от табелата за край
на населено място (до която за последен път е бил забелязан жив) до мястото на
произшествието. За ПАС не стана ясно каква теза се отстоява, но държи да
отбележи, че категорично не е съгласен с възражението, доколкото С. е бил силно
опиянен, свидетели са го видели да уринира по средата на платното (а не да
върви), а и са възприели клатушкане на тялото му. Така че било възможно за
половин час да се придвижи едва на половин километър.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед възприетите фактически констатации
материално-правното окачествяване на извършеното деяние е правилно. Първият съд
е бил прав да приеме, че с деянието си в инкриминираните време, място и
обстановка подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, като в
нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП е управлявал ППС от
категория „В“ със скорост, която не е била съобразена с конкретните условия на видимост (видимостта
му е била в рамките на 45 метра, а опасната зона, съответстваща на поддържаната скорост от 58 км./ч., е била 48
метра). Така по непредпазливост е причинил смъртта на С.Г.С.. Точен е и изводът
му, че причинната връзка между
визираното нарушение и съставомерния резултат – смъртта – е пряка. Разсъжденията на окръжния съд в тази тяхна
част се споделят и не подлежат на преповтаряне.
Споделят
се и съображенията относно субективните съставомерни признаци на
инкриминираното деяние. Проявената от подсъдимия непредпазлива вина е във вид
на небрежност, доколкото той не е съзнавал общественоопасния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди и предотврати.
Правилен е и оправдателният диспозитив за
инкриминираното нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. В тази норма става
дума за възникнала опасност за движението, която позволява възможност за ефективно
регулиране на скоростта – да бъде намалена или сведена до нула. В случая авто-техническата
експертиза и по-важно – обвинителният акт не обосновават подобна възможност.
Напротив, експертите ясно и отчетливо аргументират, че дори да беше предприел екстрено
погасяване на скоростта в първия момент, когато е можел да възприеме лежащия на
асфалта човек, а именно на 45 метра пред автомобила (тогава тялото е попаднало в осветената от
късите светлини на фаровете зона), подсъдимият не би могъл да избегне сблъсъка.
Действително сблъсъкът би се реализирал с по-ниска скорост – с около 27 км./ч.,
но не може да се твърди (каза
съдебномедицинският експерт и в хода на своя въззивен разпит), че при
споменатата скорост уврежданията не биха били фатални. Казано накратко, липсва
причинна връзка между закъснялата със секунда реакция на подсъдимия по погасяване
на скоростта (реагирал е чак на 29 метра пред препятствието) и съставомерния
резултат, в какъвто смисъл са и мотивите на проверяваната инстанция. Ето защо присъдата
подлежи на потвърждаване и в тази нейна част.
Коректен е също оправдателният диспозитив по
обвинението за нарушение по чл. 5 ЗДвП, доколкото въпросната норма не съдържа
правило за поведение, което може да бъде конкретно нарушено.
*
При избора на решение за санкционирането окръжният съд се
е съобразил с критериите за определяне на наказанието, първият от които се
прилага посредством оценяване степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, а вторият – посредством отчитане на наказателноправно релевантните
характеристики на личността на дееца, които не са свързани с обществената
ѝ опасност. Въпросното оценяване е извършено посредством коректно
интерпретиране на сумарното отегчаващо-смекчаващо действие на противоположните
категории индивидуализиращи обстоятелства. За смекчаващи обстоятелства са
приети чистото съдебно минало на подсъдимия; липсата на каквито и да са
извършени от него обществено вредни прояви; неговият установен социален и
семеен статус (трудово ангажиран, грижовен син и баща, с положителни
характеристични данни); много добрата му характеристика като водач на МПС; невисоката
тежест на деянието предвид малката разлика между величината на съобразената и
несъобразената скорост (58-52); ниската степен на вина на дееца предвид
високата степен на съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Вижда
се, че изброените обстоятелства със смекчаващ потенциал са многобройни, а едно
от тях е и изключително (високата съвина на пострадалия, който е лежал върху
асфалта на пътя пред „М.“ в тъмната част на денонощието). Ето защо и при
липсата на отегчаващи обстоятелства е споделим изводът на СтОС за изпълнение на
законовото изискване по чл. 55, ал.1, т.1 НК относно несъразмерната тежест на
най-лекото наказание, което в случая е две години лишаване от свобода. След
сравнение с типичните случаи на престъпления от разглеждания вид и с типичната
характеристика на потенциалния деец окръжният съд е успял да открие
най-подходящата кумулативна санкция: една година лишаване от свобода и една
година и шест месеца лишаване от право на управление на МПС. ПАС също счита, че
избраната съвкупност от основно и допълнително наказания отговаря на целите по чл.
36 НК, което означава, че е изпълнено и изискването на чл. 57, ал. 2 НК.
Към аргументите за приложение разпоредбата на чл. 66 НК и
за размера на изпитателния срок апелативният съд няма какво да добави, поради
което препраща към първоинстанционните мотиви в тази им част.
Впрочем страните не излагат възражения относно дейността
по индивидуализиране на наказанията и относно решението за условно осъждане.
Правилни и ненуждаещи се изричен коментар са и
решенията на СтОС за разпореждане с веществените доказателства и относно
разноските.
Въззивната инстанция не откри основания за отменяне или изменяне на
присъдата в някакъв аспект.
Водим от горното и на основание
чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, П.ският апелативният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 46 от 20.11.2019 г. по НОХД № 514/2018 г.
на Старозагорския окръжен съд.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от съобщаването до страните
за неговото изготвяне пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
[1] А ориентирът е точка от северния
край на платното за движение, находяща се на 500 м западно от табела Д 11 за начало на населено място с надпис „Х.".
[2] Сведения за въпросното движение предоставя
заключението на техническата експертиза на записите на охранителната камера,
заснемаща пътното платно на около половин км. от инкриминирания участък,
кореспондиращи на показанията на служителя на портала на „К.“ с. К. св. Д. И.,
че до 01.00 часа е забелязал движение на по две-три коли и в двете посоки.