Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3600
гр. Пловдив, 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански
състав, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6263 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи
ГПК.
Предявени са искове от Национална
агенция за приходите, чрез ТД на Национална агенция за приходите, гр. Пловдив,
ул. „Скопие“ № 106, представлявана от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“
в ТД на НАП Пловдив, срещу К.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, Р.Т.П., ЕГН **********,
с адрес *** и А.К.П., ЕГН **********,***, с които се иска да се обявят
осъществените сделки, както следва : 1. Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане ***., с който К.И.П. и Р.Т.П.
прехвърлят на А.К.П.: недвижим имот-урегулиран поземлен имот ***, с площ от 425
кв. м. /четиристотин двадесет и пет квадратни метра/, при граници по скица:
улица, ***, отреден за имот с планоснимачен номер двеста и десет/ и урегулиран
поземлен имот ***, заедно с построената в имота едноетажна сграда *** 2. Договор за прехвърляне на моторно превозно
средство срещу задължение за издръжка и гледане от 27.03.2017 г., с който К.И.П.
и Р.Т.П. прехвърлят на А.К.П.: Лек автомобил: марка ***, модел ***, per. номер ***,
рама ***, двигател ***, цвят сив; Лек автомобил: марка ***, модел ***, per.
номер ***, рама ***, двигател ***, цвят червен, за недействителни по отношение
на държавата, на основание чл. 216. ал. 1. т. 2 и т. 4 и т. 6 от ДОПК.
Ищецът твърди, че НАП е публичен
взискател спрямо К.И.П. за сумата от 211792.86 лв., установени с Ревизионен акт
№***г. Заповедта за възлагане на ревизия била съобщена на длъжника на
18.03.2015 г., след което той сключил възмездни сделки, с които заедно със
съпругата си прехвърлили на дъщеря си А.К.П. посочения по-горе недвижим имот и
МПС-та. Иска се сделките да се признаят за недействителни по отношение на
държавата, на основание чл. 216. ал. 1. т. 2 и т. 4 и т. 6 от ДОПК. Изложените
са съображения защо счита, че е налице всяка отделна хипотеза на чл. 216, ал. 1 ДОПК. Моли предявените искове да се уважат. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.
131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Р.Т.П.. Взето
е становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Разпоредителните
сделки били сключени преди датата на връчване на заповедта за възлагане на
ревизия на ревизираното лице. Излага твърдения, че ревизионният акт бил влязъл
в сила само до сумата в размер на 58 772.78 лв., като за горницата до посочения
в исковата молба размер бил отменен от ВАС. Имотът и двете МПС-та били
придобити от К.П. и Р.П. по време на брака им, поради което исковете следвало
да се отхвърлят за ½ идеална част от имота и двете МПС-та. Относно
твърденията за наличие на хипотеза на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК се твърди, че е
невъзможно да се направи съпоставка между стойността на даденото и полученото.
Относно наличието на чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК излага, че липсвало
намерение за увреждане у К.П., както и, че разпореждането не било извършено във
вреда на публичния изпълнител, тъй като К.П. не е знаел, че ревизионното
производството ще приключи с установяване на публични задължения. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.
131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника А.К.П.. Взето
е становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Разпоредителните
сделки били сключени преди датата на връчване на заповедта за възлагане на
ревизия на ревизираното лице. Излага твърдения, че ревизионният акт бил влязъл
в сила само до сумата в размер на 58 772.78 лв., като за горницата до посочения
в исковата молба размер бил отменен от ВАС. Имотът и двете МПС-та били
придобити от К.П. и Р.П. по време на брака им, поради което исковете следвало
да се отхвърлят за ½ идеална част от имота и двете МПС-та. Относно
твърденията за наличие на хипотеза на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК се твърди, че е
невъзможно да се направи съпоставка между стойността на даденото и полученото.
Относно наличието на чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК излага, че липсвало
намерение за увреждане у К.П., както и, че разпореждането не било извършено във
вреда на публичния изпълнител, тъй като К.П. не е знаел, че ревизионното
производството ще приключи с установяване на публични задължения. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.
131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника К.И.П.. Взето
е становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Разпоредителните
сделки били сключени преди датата на връчване на заповедта за възлагане на
ревизия на ревизираното лице. Излага твърдения, че ревизионният акт бил влязъл
в сила само до сумата в размер на 58 772.78 лв., като за горницата до посочения
в исковата молба размер бил отменен от ВАС. Имотът и двете МПС-та били
придобити от него и Р.П. по време на брака им, поради което исковете следвало
да се отхвърлят за ½ идеална част от имота и двете МПС-та. Относно
твърденията за наличие на хипотеза на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК се твърди, че е
невъзможно да се направи съпоставка между стойността на даденото и полученото.
Относно наличието на чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК излага, че у него
липсвало намерение за увреждане, както и, че разпореждането не било извършено
във вреда на публичния изпълнител, тъй като не е знаел, че ревизионното
производството ще приключи с установяване на публични задължения. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание от 25.09.2018
г. ищецът е посочил, че иска основанията
за недействителност да се разгледат в следния ред – първо дали са налице предпоставките
по т. 2 на чл. 216, ал. 1 ДОПК, след това по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и накрая
основание по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.
216, ал. 1, т. 2 и т. 4, т. 6 ДОПК.
Искът по чл. 216, ал. 1 ДОПК има
за предмет потестативното право на държавата да иска обявяването на
недействителност по отношение на нея, на сделки сключени от длъжник след датата
на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения. В чл. 216, ал. 1 ДОПК са предвидени шест различни
хипотези, всяка от които съдържа отделен различен фактически състав, като
наличието на елементите от фактическия състав, на което и да е основание,
постига целения резултат от публичния взискател и публичен изпълнител /НАП/,
който е процесуално легитимиран да предяви иска от името на държавата /чл. 216,
ал. 2 ДОПК/. Ето защо исковете са предявени при условията на евентуалност и
следва да се разгледат в последователността посочена от ишеца в съдебно
заседание, съобразно диспозитивното начало.
Не е спорно по делото, че на К.И.П.
му в връчена заповед за възлагане извършването на ревизия на К.И.П. *** г. на
дата 18.03.2015 г. Преписи от
разписката за връчване на заповедта за ревизия са връчени на ответниците на
06.08.2018 г. въз основа на разпореждане на съда от 13.07.2018 г. и протоколно
определение от 09.07.2018 г., като в предоставения от съда срок не е оспорено
нито съдържанието, нито автентичността на положения подпис върху разписката към
заповедта за възлагане на ревизия.
Няма спор по производството, а и
се установява, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане ***., К.И.П. и съпругата му Р.Т.П. прехвърлят
на А.К.П.: недвижим имот-урегулиран поземлен имот ***и/ по плана на ***, одобрен
със Заповед №*** г., с площ от 425 кв. м. /четиристотин двадесет и пет
квадратни метра/, при граници по скица: улица, урегулиран поземлен имот ***от ***
урегулиран поземлен имот *** и урегулиран поземлен имот ***, заедно с построената
в имота едноетажна сграда *** със застроена площ от 52 кв. м. /петдесет и два
квадратни метра/, а с договор за прехвърляне на моторно превозно средство срещу
задължение за издръжка и гледане от 27.03.2017 г., К.И.П. и съпругата му Р.Т.П.
прехвърлят на А.К.П.: Лек автомобил: марка ***, модел ***, per. номер ***, рама
***, двигател ***, цвят сив; Лек автомобил: марка ***, модел ***, per. номер ***,
рама ***, двигател ***, цвят червен
Срещу К.И.П. е издаден ревизионен
акт № *** г. Не се спори от страните, че с решение на ВАС ревизионният акт
срещу длъжника е потвърден за сумата от 58772.78 лв. Представена и приета е и
справка по делото за задълженията на К.П. към НАП към 13.09.2018 г. /л.
146-147/, от която се установява, че задълженията към тази дата са в общ размер
на 68839.35 лв.
По
иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК:
Така предявеният иск е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли. За да е налице фактическият състав на
претенцията следва да са налице възмездни сделки с имуществени права на
длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. По настоящото
производство се иска обявяване на относително недействителност на две отделни
алеаторни сделки за гледане и издръжка срещу прехвърляне на право на
собственост върху МПС-та и недвижим имот. Ако не е уговорено друго /както в
случая/ издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други,
според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам
от имуществото и доходите си), а гледането - полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам. Следва да се допълни, че паричната престация
по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не
може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка. Договорът
е алеаторен, а при този вид договори не се прилага принципът за еквивалентност
на престациите – по общо правило едната от страните не знае точния размер на
задължението си или на вземането си. Личният елемент е много силен при
сключване на подобен вид договори, но няма отношение към равенството на
престациите, а квалифицира като незаместимо поетото по алеаторния договор
задължение за гледане и издръжка. Т. е. принципно няма как при алеаторен
договор да се направи съпоставка между даденото и полученото, тъй като
приобретателят по договорите за гледане и издръжка не знае точния размер на
престацията си и периодът, в който ще престира договорните си задължения. Ето
защо претенцията по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК е неоснователна и ще се отхвърли.
Налице е процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 216,
ал. 1, т .4 ДОПК.
По
иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК:
За да е изпълнен фактическият
състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК трябва длъжникът по едно установено
публично задължение, след датата на установяването му или след датата на
връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със
свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. Този фактически
състав поражда правото на иск за обявяване на относителна недействителност
спрямо държавата на съответните сделки или действия. За да се прогласи за
недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата на чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК сделката трябва да е извършена с намерение да се увреди публичния
взискател, т.е. елемент от фактическия състав на посочената правна норма е
намерение за увреждане на публичния взискател - кредитор. В тежест на ищеца е
да установи наличието фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, пораждащ
правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на
съответните действия и сделки /виж решение
№ 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о./. Намерението
за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК,
не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато
разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения /виж решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т.
д. № 534/2011 г., I т. о./.
Доказа се безспорно, че са
установени публични задължения. За фактическия състав на претенцията следва да
се установи и намерението за увреждане у прехвърлителя-длъжник. Самото
намерение за увреждане като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда
на кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда
кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо
принципно за удовлетворяване вземанията на кредиторите /чл. 133 ЗЗД/.
Следователно като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника, то няма
самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста
на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след
преценка на всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е такъв,
че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане
при косвено такова, на основата на предположения произтичащи от преценката на
конкретните факти материализиращи субективното намерение за увреждане /виж решение № 27 от
28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г., II т. о/. Косвените
доказателства, установяват странични обстоятелства, които, преценени в
съвкупност, следва да създават убеждение у съда относно съществуването или несъществуването
на твърдения факт /виж решение № 139 от
06.08.2018 г. по гр. д. № 2508/2017 г. на IV г. о.,
решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на II т. о. и др./. За да
може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване,
е необходимо преди всичко съобразяването на косвените доказателства в тяхната
съвкупност. Освен, че трябва да са установени по безспорен начин, те следва да
се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват главния факт. Дали косвените
доказателства в съвпкупност са достатъчни за установяване на факта се преценява
във всеки отделен случай с оглед неговата конкретика.
В случая двата договора сключени
от длъжника и съпругата му с дъщеря им, за гледане и издръжка на същите, са
сключени 9 дни след връчването на заповедта за извършване на данъчна ревизия на
К.П.. Краткият срок между връчването на заповедта и извършването на сделките,
родствената връзка между прехвърлителя и приобретателя-низходящ и по двете
сделки, възрастта на прехвърлителя и приобретателя, видът правна сделка – за
гледане на издръжка, обстоятелството, че са сключени два последователни в един
и същи ден договора за гледане и издръжка – алеаторни сделки характерни с
неизвестност на насрещната престация, имуществото, което е останало на К.П.
след двете сделки /единствено недвижим имот в с. П./, всичко това обсъдено в
съвкупност говори за едно целенасочено поведение на длъжника за лишаване от
притежаваното от него имущество в посока негов низходящ в изключително кратък
срок след узнаването за започналата ревизия. Допълнителен аргумент за наличие
на намерение за увреждане е и поведението на длъжника по делото, изразяващо се
в липсата на плащане на задълженията по образуваното изпълнително дело до
настоящия момент. Според съда по производството от косвените доказателства се
установява извод за намерение за увреждане, като обстоятелството, че към датата
на изповядване на сделките ревизионният акт не е влязъл в сила, е ирелевантно.
За основателност на претенцията ДОПК предвижда връчване на заповед за започване
на ревизия, извършване на правна сделка с намерения за увреждане на държавата, след
датата на връчване на заповедта за ревизия и приключване на ревизионното
производство с влязъл в сила акт, с който да е установено публичното задължение
към датата на приключване на съдебното дирене.
Двете сделки следва да се обявят
за относително недействителни по отношение на държавата, но само до ½
ид. ч. от прехвърленото имущество. Приложение намират постановките на ТР № 5 от 29.12.2014г на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 5/2013 г. относимо към чл. 135 ЗЗД, но съответно и за всички
хипотези касаещи относителна недействителност. Ако дългът е личен на единия
съпруг, както е в случая, то обезпечението на задълженията му се покрива само
от 1/2 идеална част от общото имущество на съпрузите, поради което и относителната
недействителност не може да обхваща разпореждането на съпруга-недлъжник. Наред
с това предпоставка за провеждане на иска по чл. 216 ДОПК е вещта вече да е
отчуждена. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху
нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на
разпореждането. Собственик на имота е третото лице - приобретател. С
уважаването на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК сделките си остават
действителни, имотът и МПС-та не се връщат в патримониума на съпрузите и
съпружеската имуществена общност върху тях не се възстановява.
Предмет на настоящото
производство е обявяването за относително недействителни на двете процесни
сделки изцяло, като ответници прехвърлители по делото са двамата съпрузи К.И.П.
и Р.Т.П.. Доколкото ищецът насочва претенцията за обявяване на сделките за
изцяло относително недействителни, то Р.Т.П. е процесуално правно легитимирана
в производството. С т. 1 от ТР № 5 от 29.12.2014г на ОСГТК на ВКС по т.д. № 5/2013 г.,
е прието, че материалноправна легитимация на длъжник има само единият от
съпрузите-ответници. Ищецът по иска за относителна недействителност няма
материалноправната легитимация „кредитор” на другия съпруг - ответник,
съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук
следва действителността на извършеното от съпруга-недлъжник разпореждане по
двете сделки и липсата на увреждане на кредитора. Исковите претенции по чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК не могат да бъдат уважени за ½ ид. ч. от
недвижимия имот и МПС-та, които са собственост на съпруга-недлъжник и неговите
действия да се считат за нестанали по отношение на чужд кредитор /държавата/,
за чужд дълг /този на неговия съпруг/ - в този смисъл виж и решение № 199 от 12.03.2018 г. на ВКС по т.
д. № 1168/2016 г. на II т. о., решение №
147/13.05.2016 г. по гр.д. № 463/2016 г. на IV г. о. на
ВКС
и др.
Оттук двете посочени по-горе
сделки ще се обявят за относително недействителни спрямо държавата, на
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, до ½ ид. ч. от прехвърленото
имущество. Исковете за другата ½ ид. ч. от прехвърлените имущества
/недвижим имот и МПС-та/, ще се отхвърлят изцяло, като неоснователни.
Доколкото евентуалният иск по чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК е уважен частично, не е налице вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на претенцията по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК и съдът не
следва да се произнася по нея, въпреки наличето на предпоставките по § 1, т. 3,
б. „а“ от ДР на ДОПК за прехвърлителят-длъжник и приобретателят по сделката.
По
разноските:
Разноски се дължат на ищеца съразмерно с уважената част на иска. Ищецът претендира разноски за юрисконсутлско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв., определено от съда, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. По съразмерност на ищеца ще се присъдят 75 лв.
Ответникът А.К.П. претендира
разноски в размер на 900 лв. Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и
доказателства за направата на разноските л. 116 от делото. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е неоснователно. Цената на иска в случая
се определя по реда чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК /определение № 252 от 29.05.2018 г. по ч. т .д .№ 1347/2018 г. на I т. о./. В случая
цената на иска е сборът от цената посочена в удостоверението за данъчна оценка
на недвижимия имот и удостоверенията за застрахователна стойност на двата
автомобила и минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1036.15 лв., съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доколкото се претендира възнаграждение в по-малък
от минималния размер, то възражението за прекомерност не следва да се обсъжда. По
съразмерност в тежест на ищеца ще се възложи сумата от 450 лв., доколкото претенцията е основателна за ½.
Ответникът Р.Т.П. претендира
разноски в размер на 900 лв. Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и
доказателства за направата на разноските л. 109 от делото. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е частично основателно. Цената на иска
се определя по реда чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая цената на иска спрямо
ответникът Р.П. е сборът от цената посочена в удостоверението за данъчна оценка
на недвижимия имот и удостоверенията за застрахователна стойност на двата
автомобила, но до размера на ½ ид. ч. от същите, които са били нейна
собственост, респ. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 751.79
лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК е основателно, доколкото делото не разкрива правна и фактическа сложност,
поради което и на Р.Т.П. ще се присъди сумата от 751.79 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, намалено на осн.
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Процесуалният представител на
ответника К.И.П. претендира адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАд. Доколкото обаче
евентуалният иск по чл. 216, ал. 1, т .4 ДОПК спрямо ответника К.П. е уважен до
пълния размер на притежаваните от него ½ ид. ч. от правото на
собственост върху имота и двете МПС-та, на същия разноски по делото не се следват.
Отвениците К.И.П. и А.К.П., следва
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, да
заплатят държавна такса по актуална сметка за държавни такси на ПРС, в размер
на общо 84.36 лв.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Национална агенция за приходите, ЕИК *********, действаща в производството, чрез
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив – В.С.Д., срещу К.И.П., ЕГН **********, с
адрес ***, Р.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** и А.К.П., ЕГН **********,***,
иск за обявяване на относително недействителни спрямо Държавата, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК,
на следните сделки: 1. покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ***., при ***, с рег. № ***
на НК и район на действие РС П., с който К.И.П. и Р.Т.П. прехвърлят на А.К.П.:
недвижим имот-урегулиран поземлен имот *** по плана на ***, одобрен със Заповед
***г., с площ от 425 кв. м. /четиристотин двадесет и пет квадратни метра/, при
граници по скица: улица, урегулиран поземлен имот ***от ***, урегулиран
поземлен имот *** и урегулиран поземлен имот ***, заедно с построената в имота
едноетажна сграда, със застроена площ от 52 кв. м. /петдесет и два квадратни
метра/; 2. договор за прехвърляне на
моторно превозно средство срещу задължение за издръжка и гледане от 27.03.2017
г., с нотариална заверка на подписите от ***, с който К.И.П. и Р.Т.П.
прехвърлят на А.К.П.: Лек автомобил: марка ***, модел ***, per. номер ***, рама
***, двигател ***, цвят сив и Лек автомобил: марка ***, модел ***, per. номер ***,
рама ***, двигател ***, цвят червен.
ОБЯВЯВА за
относително недействителни по отношение на Държавата, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, сключените между
ответниците К.И.П., ЕГН **********, с адрес *** и Р.Т.П., ЕГН **********, с
адрес *** от една страна – прехвърлители и А.К.П., ЕГН **********,*** от друга
страна - приобретател, сделки, както следва: 1. покупко-продажба, обективирана в нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ***.,
при ***, с който К.И.П. и Р.Т.П. прехвърлят на А.К.П.: недвижим имот-урегулиран
поземлен имот ***и/ по плана на *** г., с площ от 425 кв. м. /четиристотин
двадесет и пет квадратни метра/, при граници по скица: улица, урегулиран
поземлен имот ***от ***, урегулиран поземлен имот *** и урегулиран поземлен
имот ***, заедно с построената в имота едноетажна сграда, със застроена площ от
52 кв. м. /петдесет и два квадратни метра/; 2. договор за прехвърляне на
моторно превозно средство срещу задължение за издръжка и гледане от 27.03.2017
г., с нотариална заверка на подписите от ***, с който К.И.П. и Р.Т.П.
прехвърлят на А.К.П.: Лек автомобил: марка ***, модел ***, per. номер ***, рама
***, двигател ***, цвят сив и Лек автомобил: марка ***, модел ***, per. номер ***,
рама ***, двигател ***, цвят червен, ДО
РАЗМЕРА НА собствената на ответника– длъжник К.И.П. - ½ ид.ч. от правото на
собственост на недвижимия имот, заедно с построената в имота едноетажна сграда
и двете моторни превозни средства, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за разликата над собствената на К.И.П. – ½ ид.ч. от правото на
собственост на недвижимия имот, заедно с построената в имота едноетажна сграда
и двете моторни превозни средства, а именно за другата ½ ид. част от
правото на собственост, което е прехвърлено по процесните сделки от съпруга –
недлъжник Р.Т.П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********,
с адрес *** и А.К.П., ЕГН **********,***, да заплатят на Национална агенция за
приходите, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 75 лв.
– разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на Р.Т.П., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 751.79 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на А.К.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 450 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********,
с адрес *** и А.К.П., ЕГН **********,***, да заплатят по сметка на Пловдивски
районен съд за държавни такси, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 84.36
лв. – държавна такса съразмерно с уважената част на предявените искове.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ