№ 1701
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512476 по описа за 2021 година
С решение № 148084/ 28.06.2021г., постановено по гр.д. № 38391/ 2020г. по описа на
Софийския районен съд, 144 състав, “ЗД Б.И.” АД е осъдено да плати на Г. СТ. Н.
сумата 848 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за хирургично и следоперативно лечение, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 30.07.2017г., в резултат на противоправното поведение на водача на л.а.
м. “Нисан”, чиято гражданска отговорност е застрахована от “ЗД Б.И.” АД, като
предявеният иск е отхвърлен над сумата 848 лева до сумата 1686,40 лева, като
неоснователен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Г. СТ. Н., в която се релевират
доводи за незаконосъобразност на решението, като се излагат доводи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел пострадалият е съпричинил настъпването на
вредоносния резултат.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на другата страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
1
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че са
налице всички предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника. Приел е, че
пострадалият е съпричинил настъпването на вредоносния резултат, като е допринесъл
настъпването му, като е посочил, че размерът на приноса му е 50%.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432
КЗ.
Предявеният иск е обоснован с доводи за сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с който е застрахована
гражданската отговорност на водача на л.а. м. „Нисан”; настъпило на 30.07.2017г.
застрахователно събитие- ПТП, между велосипед м. “Драг” и л.а. м. “Нисан”, поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на л.а. м. „Нисан”,
регламентиращи правилата за управление на МПС, движение със съобразена скорост и
извършване на маневра; настъпили имуществени вреди за посрадалия, намиращи се в
причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. м. “ Нисан”;
неизпълнение на задължението на ответника да репарира претърпените имуществени
вреди.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна,
в който се изразява становище за неоснователност на иска. Навеждат се доводи за
оспорване противоправността на деянието на водача на л.а. м. “Нисан”. Сочи, че
пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентиращи
извършване на маневра и разположение на ППС на пътя. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди ищецът да е нарушил правилата
за движение по пътищата, като е предприел маневра завой наляво, когато това е било
опасно. Оспорва предявения иск по размер.
Релевантните по делото въпроси са: сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност", настъпило застрахователно събитие, причинени от
застрахования на трето лице вреди, причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и вредите.
Конкретиката на случая сочи, че ищецът е предявил претенцията си писмено
пред застрахователя, който е отказал да плати обезщетение, което обуславя извод за
допустимост на иска- чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка "Гражданска отговорност"
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави възраженията, които
2
произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение
на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2 КЗ.
Между страните не е спорен въпросът за наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, по силата
на което ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м.
„Нисан”, като релевантния момент е денят на настъпване на застрахователното
събитие- 30.07.2017г.
Не се спори по делото, а и се установява от съставения Протокол за ПТП, че на
30.07.2017г. е настъпило застрахователно събитие- ПТП, между л.а. м. „Нисан” и
велосипед м. “Драг”.
Относно механизма на деянието по делото са събрани писмени и гласни
доказателствени средства и е назначена САТЕ. По повод настъпилото ПТП
местопроизшествието е посетено от служител на РУ- Брезник и е съставен Протокол за
ПТП. От протокола се установяват обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, а
именно: при движение с несъобразена скорост от водача на л.а. м. “Нисан” и
неправилно движение по пътното платно от водача на велосипед м. “Драг”.
Съгласно заключението на САТЕ, механизмът на ПТП е следният: на
30.07.2017г., около 16,10 часа, ищецът се движел по път II- 63, в района на км. 30, на
прав участък на пътя, управлявайки велосипед м. “Драг”, в посока от гр. Трън до гр.
Брезник, на разстояние около 1,20- 1,30 м. вляво от десния край на платното. В същото
време зад него се движел л.а. м. “Нисан”, със скорост около 75 км/ч. Когато се намирал
на разстояние около 9 км. пред лекия автомобил, велосипедистът започнал да се
отклонява вляво. Водачът на лекия автомобил също започнал да се отклонява вляво и
задействал спирачната уредба. Вследствие на това движение на автомобила наляво
настъпил удар между предната гума на автомобила и задната гума на велосипеда. При
този удар левият крак на автомобила е застанал между автомобила и велосипеда,
вследствие на задействане на инерционните сили тялото на велосипедиста се качило
върху предния капак на автомобила, след което, поради предприетото спиране на
автомобила, паднало на пътната настилка. Причините за настъпване на ПТП са
действията на водача на лекия автомобил, който е предприел отклонение на
автомобила вляво и действията на велосипедиста, който не се е движил най- вдясно на
пътното платно и е отклонение на велосипеда вляво, без да се съобрази с посоката и
скоростта на приближаващия се автомобил.
Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено
3
от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила досежно
отразените в него обстоятелства- местоположение на участниците, настъпилите
увреждания, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е отразено
в протокола. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с
тези на САТЕ и показанията на св. Рангелов и св. Цанков, досежно механизма на ПТП.
Разпоредбата на чл. 25 ЗДвП вменява задължение на водачът на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. В конкретния случай се установява,
че водачът на л.а. м. „Нисан“ не е пропуснал дясностоящият му л.а. м. „Киа“. Деянието
му се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП- ако беше спазил задължението си
да пропусне дясностоящото му МПС, то ПТП нямаше да настъпи.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432 КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на
дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.
Изложеното обуславя извод, че в конкретния случай са налице са всички
предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на Николай
Величков Цанков за причинените на ищеца имуществени вреди при процесното ПТП
от 30.07.2017г., както и наличието на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" с ответника „ЗД Б.И.” АД, покриваща
отговорността на Цанков като водач на автомобила.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, ищецът е
претърпял счупване на фибуларния малеол на лявата глезенна става. посоченото
увреждане се намира в пряка причинна връзка с механизма на увреждането.
Процесните разходи са направени във връзка с лечение на травматичното увреждане
на ищеца на ищеца, получено вследствие на ПТП. Ищецът е имал нужда от от
направените разходи и те са във връзка с неговото лечение.
Ищецът претендира обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от
това, че е извършила разходи за лечение, медикаменти и консумативи. Досежно
4
претенцията за имуществени вреди са събрани писмени доказателства и изслушано
заключение на СМЕ. Съгласно заключението на вещото лице, направените разходи са
свързани с проведеното лечение на ищецът, били са оправдани и необходими за
правилното лечение на същия. Съдът приема, че приложените платежни документи
удостоверяват валидно плащане в посочения размер и за посочените услуги и
консумативи, които са свързани с процесното събитие.
Относно направеното възражение за съпричиняване:
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно- следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно
субективното отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС № 17/ 18.11.1963г.). Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Възражението за
съпричиняване е обосновано с доводи, че ищецът е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентиращи извършването на маневра и местоположението на
участниците в движението. Относно обстоятелството допринесъл ли е ищецът за
настъпване на вредоносния резултат по делото са събрани гласни доказателствени
средства- свидетелски показания, и е назначена САТЕ. От показанията на св. Рангелов
се установява, че на 30.07.2017г. двамата с ищеца карали велосипеди по пътя от гр.
София до гр. Трън. Към момента на настъпване на ПТП двамата се намирали на голямо
разстояние по между си. Когато пристигнал на мястото на ПТП, ищецът бил на земята,
по средата на платното, пред автомобила. Пътното платно било двулентов. В дясната
част на платното имало прах и пясък. Велосипеда на ищеца не позволявал движение по
пясък, поради което последният се движел по- вляво от банкета по пътното платно. От
показанията на св. Цанков се установява, че на 30.07.2017г. същият управлявал л.а. м.
“Нисан”. В участъка между Парамунско ханче и гр. Брезник пред него се движел
велосипедист, който се движел по средата на пътното платно. Свидетелят подал мигач
и започнал да го изпреварва от лявата му страна. Когато се изравнил с него,
велосипедистът се отклонил вляво. Свидетелят се отклонил още по- наляво, като
велосипедистът също продължил да се движи наляво. Впоследствие, докато чакат
линейка, дошъл още един колоездач, който казал на ищеца, че от сутринта
коментирали да не се движи по средата на платното, на което ищецът отговорил, че ако
се движи в дясната част на платното, ще се спукат гумите на велосипеда. Както вече се
посочи, съгласно заключението на САТЕ, причините за настъпване на ПТП са
действията на водача на лекия автомобил, който е предприел отклонение на
5
автомобила вляво и действията на велосипедиста, който не се е движил най- вдясно на
пътното платно (установява се, че се е движел на разстояние 1,20м.- 1,30м. вляво от
десния край на пътното платно) и е отклонение на велосипеда вляво, без да се съобрази
с посоката и скоростта на приближаващия се автомобил. Съгласно заключението на
САТЕ, ударът настъпил по широчина на платното за движение на 3,30м.- 3,40м. вляво
от десния край на платното за движение, считано по посоката на движение на лекия
автомобил и велосипеда. При извършена симулация се установява, че при запазване на
праволинейното движение на автомобила и спиране, удар не би настъпил. Ищецът
също е можел да предотврати удара, като се движи плътно вдясно на платното за
движение. При положение, че велосипедистът бе пропуснал автомобилът да го
изпревари, удар не би настъпил. С оглед изложеното, съдът счита, че по делото е
установено, че велосипедистът се е движел не най- вдясно на платното за движение, а
на около 1,3 м. по- навътре в платното, като това е станало причина за сблъсъка му с
лекия автомобил- ако се е движел най- вдясно (каквото задължение има съгласно
разпоредбата на чл. 15 ЗДвП), то удар не би настъпил. В конкретния случай
неправомерното поведение на водача на лекия автомобил се изразява в това, че е
нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, като е навлязъл в друга лента за движение, без
да се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. В случая
не се установяват други нарушения на правилата за движение по пътищата, конкретно
нарушение на задължението да се движи със съобразена скорост. Неправомерното
движение на велосипедиста се изразява в това, че в нарушение на разпоредбата на чл.
15 ЗДвП не се е движел възможно най- вдясно на пътното платно. Освен посоченото
нарушение, велосипедистът е нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, като се отклони
надясно или наляво по платното за движение, без да се убеди, че няма да предизвика
опасност за останалите участници в движението.
Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд.
Въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. От
представения договор за правна помощ и защита се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 360 лева (с начислен ДДС), като от договора
се установява, че страните са договорили, че възнаграждението е платено.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 148084/ 28.06.2021г., постановено по гр.д. № 38391/
2020г. по описа на Софийския районен съд, 144 състав.
ОСЪЖДА Г. СТ. Н., с ЕГН ********** да плати на „ЗД Б.И.“ АД, с ЕИК
********* сумата 360 лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7