Р Е Ш Е Н И
Е
№………./11.07.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 837 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 15527/28.02.2019г., подадена от А.Т.А., ЕГН **********
и Д.Т.С., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. С.П., служебен адрес ***
срещу решение № 474 от 07.02.2019г., постановено по гр.д. № 15574 по описа за
2015г. на ВСР, с което е разпределено ползването на дворно място с адм. адрес ****, съставляващо имот с идентификатор
10135.2553.778 по КККР на гр.***между съсобствениците му, на осн. чл.32, ал.2
от ЗС.
Жалбоподателите
намират обжалваното решение за недопустимо, доколкото производството е
образувано по искане на миноритарен собственик, който не е установил
невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на закона. Отправеното искане
е да се отмени постановеното решение и да се прекрати образуваното съдебно
производство.
В срока по
чл. 263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори от М.Д.Д. и Х.С.С., в които е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба срещу обжалваното
решение, което намират за правилно и законосъобразно.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по молба на М.Д.Д. срещу **** К. /заместен в хода на процеса от П.И.К., Й.Н.К., И.Н.К. и Д.Н.К.-****/, Д. ****К., Д.Н.К., М.В.К., И.Д.И., ****
И.А., А.Т.А., Д.Т.С., Х.В.С., за разпределение на ползването на поземлен имот с
идентификатор 10135.2553.778, находящ се в гр. *****.
Твърди се страните да
са съсобственици на процесния поземлен имот, както и да притежават
самостоятелни права на собственост върху отделни постройки в границите на
имота. Излага се, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за
разпределение на ползването на дворното място, поради което е отправено искане
съдът да се произнесе с решение в този смисъл. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Ответниците ***** К.,
Д. В К., Д.Н.К., М.В.К. са депозирали отговор на исковата молба. Оспорват
ищцата да се собственик на сгради с идентификатори 10135.2553.778.3 и
10135.2553.778.4. Твърди се, че въпросните сгради са собствени на собствениците
на земята по приращение. Намира се, че частта от дворното място, необходима за
ползването на основните жилищни сгради следва да се изключи от разпределението.
Сочи се, че само …... ползва сграда с идентификатор 10135.2553.778.6, а
останалите не ползват части от двора. Оспорват да ползват сграда с идентификатор
10135.2553.778.7. Наведени са доводи, че с НА №84, том 34, дело №13297/95 не е
могъл валидно да прехвърли на ответницата Х.В.С. ½ ид.ч. от дворното
място, тъй като същото е обща част и не може да бъде самостоятелно предмет на
разпоредителна сделка. Твърдят, че са собственици на общо 92 кв.м от земята по
давност.
Ответникът И.Д.И. сочи, че освен обект с идентификатор 10135.2553.778.1.1
ползва и пристройка №8, като последната е придобил по давност заедно със съпругата
си Й.Т.И..
Ответниците А.Т.А. и Д.Т.С.
оспорват иска като недопустим. В евентуалност намират същия за неоснователен,
доколкото между страните не съществува спор относно ползването на земята. Настояват
да се съобрази също, че на А.Т.А. е учредено право на строеж, което следва да
се съобрази при постановяване на акта по същество на спора.
В отговора, депозиран
от Х.В.С. се репликират възраженията, направени от ***** К., Д. Валентина К., Д.Н.К.,
М.В.К.. Искането за разпределяне на ползването се намира за основателно, при
съобразяване, че същата е собственик на 92 кв.м идеални части от имота.
В съдебно заседание М.Д.Д.,
П.И.К., Й.Н.К., И.Н.К. и Д.Н.К.- *****, Д. **** К., Д.Н.К., М.В.К., И.Д.И., Х.В.С.
и Й.Т.И. се обединяват около становище, че най-подходящия вариант за
разпределение ползването на имота е първи вариант по приетата по делото
експертиза.
С обжалваното решение e искането на ищцата е уважено, като ползването на
поземления имот е разпределено съобразно първи вариант по заключението на
вещото лице.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производствата по
спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са уредени в ГПК,
поради което, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и
доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по
отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес, а характерът и целта на производството по чл.32, ал.2 ЗС не налагат
отклонение от процесуалните правила на общия исков процес.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съобразно
разпоредбата на чл. 32, ал.1 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ,
което решение е задължително за всички съсобственици. Съдебната администрация
по чл.32, ал.2 ЗС замества решението на мнозинството в случаите, когато то
липсва или е вредно за вещта.
В случая, единственото
оплакване на въззивниците е досежно допустимостта на предявения иск, като
предявен от миноритарен собственик, който не е установил невъзможност да се
образува мнозинство по смисъла на закона. Между страните не се спори, а и от
представените писмени доказателства се установява, че същите са съсобственици
на имот с идентификатор 10135.2553.778 по КККР на гр. Варна с площ от 625
кв.м., както и че ищцата притежава правото на собственост на 182 ид.ч. от същия.
В исковата молба са наведени твърдения за липса на съгласие между
съсобствениците относно ползването на незастроената част от имота. Тоест, касае
е се за първата от посочените хипотези, допускаща съдебна намеса в гражданските
отношения на страните. Законодателят не е предвидил форма за действителност на
решението на съсобствениците, поради което съществуването му може да се
установява с допустимите от закона доказателствени средства. Тежестта на
доказване лежи върху страната, която твърди наличието на валидно взето решение
от мнозинството от съсобствениците, уреждащо ползването на общата вещ, респ.
изключващо възможността да се търси съдебна намеса по този въпрос. Не може да
се иска от ищеца, който твърди да няма такова решение, да установява
отрицателен факт. Въззивниците не са провели необходимото доказване на този
факт, което процесуално бездействие обуславя извод, за допустимост на
предявения иск.
Липсата на други
конкретни пороци, релевирани своевременно във въззивната жалба, и водещи до
неправилност на решението на районния съд, дава основание за квалифицирането на
жалбата като бланкетна. И след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по
тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт, с който е уважен иска с правно основание
чл.32, ал.2 от ЗС. Същият е
средство за осъществяване на съдебна администрация между съсобственици, като
съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както
и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне
ползването на общия имот. За основателността на иска е достатъчно наличието на
еднородни права върху вещта, тъй като решението по иска не се ползва със сила
на пресъдено нещо и при промяна на установеното по спора положение,
респективно при наличие на факти, неустановени чрез процесуалното им
предявяване или настъпили след произнасянето на съда, но установяващи права на
страните, различни от приетите в това производство, няма процесуална пречка
отново да бъде проведен такъв иск. В производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да определи частите за
реално ползване по начин, който не създава неудобства и предпоставки за бъдещи
спорове във връзка с определения начин на ползване.
Макар и да не е
необходимо, поради бланкетността на сезиращата жалба, настоящият съдебен състав
намира за уместно да посочи, обжалваното решение е съобразено с най –
оптимален вариант по заключение на вещото лице за разпределение на ползването
на процесния имот. Това е така, тъй като при него са съобразени вещните права
на страните в съсобствеността и притежаваните от тях в индивидуална собственост
постройки, както и фактическото положение, наличните пристройки и начина на
ползването им. Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи,
изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт, като не намира за необходимо да
ги преповтаря, а препраща към тях, на основание чл.272 от ГПК.
Като
е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
Въззиваемите М.Д.
и Х. **** са поискали присъждане на заплатените от тях адвокатски
възнаграждения, но доколкото в случая се касае за
производство по спорна съдебна администрация, решението по което ползва и двете
страни, то същите следва да останат в тежест на всяка от страните, така както
са направени.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 474 от 07.02.2019г., постановено по гр.д. № 15574 по описа за 2015г. на ВСР,
с което е разпределено ползването на дворно
място с адм. адрес ****, съставляващо имот с идентификатор
10135.2553.778 по КККР на гр.Варна между съсобствениците му, на осн. чл.32,
ал.2 от ЗС.
Решението не подлежи
на обжалване, по арг. от чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: