№ 6596
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20251100102262 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ИНТЕР КОНСУЛТ
АГРО“ ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Бузлуджа“ № 29. ет. 2, офис 2, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от
21.01.2025 г., сключен с Г. В. Г. и К.И.Р., срещу О. П. А., с ЕГН:**********, адрес:гр. София,
Ул. „********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.92
ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание
чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от Споразумение за прекратяване на членствено правоотношение и
управителни правомощия от 26.07.2024г., следните суми, представляващи неустойка за общо
седем нарушения на чл. 7, ал. 1 от цитираното Споразумение, както следва:
1. 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на
Дружеството „Ем Джей Дериз“ ЕООД, ЕИК *********;
2. 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на
Дружеството „Маклер - Комерс“ ЕООД, ЕИК *********;
3. 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на
Дружеството „Монита“ ООД, ЕИК *********;
4. 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на
Дружеството ЕТ“Ц. З.“, ЕИК *********;
5. 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на
Дружеството „КОМПАС” ЕООД“, ЕИК *********;
6. 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на
Дружеството Нови Лозя-Еленово ЕООД, ЕИК *********, и
1
7. 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на клиента на
Дружеството Бонония Естейт ООД, ЕИК *********;
ведно със законната лихва върху всяка от дължимите неустойки от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че е цесионер по Договор за цесия от 21.01.2025 г., сключен с Г. В. Г.
и К.И.Р., с които е придобил вземанията на цедентите, произтичащи от процесното
Споразумение за прекратяване на членствено правоотношение и управителни правомощия
от 26.07.2024 г.
Ответникът и цедентите по Договора за цесия - Г. В. Г., и К.И.Р., са били съдружници
в ищцовото дружество „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД, ЕИК *********,при следите
дялови квоти:
• Г. В. Г. - 50 (петдесет) дяла с номинална стойност от 50 (петдесет) лева всеки:
• К.И.Р. - 25 (двадесет и пет) дяла с номинална стойност от 50 (петдесет) лева всеки:
• О. П. А. - 25 (двадесет и пет) дяла с номинална стойност от 50 (петдесет) лева всеки.
Ответникът О. П. А. е бил един от управителите на дружеството, като е имал пълен
достъп до цялата база данни с клиенти на същото, включително физически адреси,
електронни пощи, телефонни номера и прочие.
Поради възникнали разногласия между съдружниците, ответникът О. П. А. е изразил
изрично желание да напусне съвместното дружество и да бъде освободен като управител в
него за да започне да се занимава със самостоятелна дейност, през лятото на 2024 г. С оглед
на това, за да уредят отношенията си съдружници в дружеството са се споразумели да
преустановят съвместната си дейност в дружеството, като ответникът О. П. А. прекрати
членственото си правоотношение и прехвърли всички притежавани от него дялове на
останалите съдружници.
За уреждане на отношенията във връзка с прекратяване на съвместната дейност на
26.07.2024 г. е подписано описаното процесното Споразумение. Наред с другите условия за
прехвърляне на дяловете на напускащия съдружник, съществена част от Споразумението е
уговореното разпределение на клиентите на дружеството. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Споразумението обслужването на изчерпателно изброените в Приложение №3 към него
клиенти ще бъде поето от ответника, лично или чрез трети лица, като последният, преди
освобождаването си като управител на дружеството, следва да уреди прекратяване на
отношенията между дружеството и тези клиенти.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Споразумението ответникът се е задължил изрично да не
извършва, пряко или непряко (чрез свързани лица, в това число и контролирано пряко или
непряко от тях дружества) за собствена сметка или за сметка на което и да е друго лице или
дружество, действия по привличане на клиенти на Г. В. Г. и К.И.Р., и/или на дружеството-
ищец, с които последните имат текущи активни договорни отношения. Клаузата обхваща
всички клиенти, с които дружеството-ищец е в правоотношения и които не са описани в
2
изчерпателния списък на Приложение №3 към Споразумението.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Споразумението в случай на нарушение на задължението по
чл. 7. ал. 1. ответната страна дължи на Г. В. Г. и К.И.Р. неустойка в размер на 50 % от
размера на хонорара за всеки установен и доказан случай на сключен договор за
консултантски услуги с клиент, в нарушение на договореното, но не по-малко от 30 000
(тридесет хиляди) лева за всеки случай, от привлечен в нарушение на поетото задължение
клиент, както и обезщетение по обшия ред за всички вреди, надхвърлящи размера на
неустойката.
Ответникът е нарушил горепосочените задължения по споразумението в посочените
седем случая, поради което и се предявяват настоящите искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника О. П.
А., с който е изразил становище, че така предявените обективно съединени искове са
допустими, но следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На първо място оспорва процесните разпоредби на чл. 7. ал. 1 и чл. 7. ал. 2 от
Споразумението от 26.07.2024 г. за нищожни. Поддържа, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от
Споразумението е нищожна на основание чл. 15, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК.
Оспорва разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от процесното споразумение за нищожна и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на императивната разпоредба на
чл. 48, ал. 1 от КРБ ограничавайки неприкосновеното конституционно право на труд на
ответника, като му се забранява да полага труд по отношение на определени лица и във
определени случаи.
Оспорва разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Споразумението от 26.07.2024г. е нищожна,
защото противоречи на морала по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във връзка с т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. д. № 1/2009 г., ОСТК, с който
тълкувателен акт е прието, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
На самостоятелно основание и в случай че съдът не сподели възраженията на
ответника за нищожност на клаузите на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от процесното
споразумение, ответникът счита, че уговорената в чл. 7, ал. 2 неустойка се явява прекомерна
с оглед на евентуалните вреди за кредитора. Поддържа, че вреди поради неизпълнението на
чл. 7, ал. 1 от споразумението изобщо не биха настъпили за цедентите или за дружеството,
защото дали клиентите ще сключват нови сделки с дружеството или цедентите зависи
изцяло от волята на тези клиенти, а не от действията на ответника, т.е. самите клиенти на
базата на мнението им за професионалните качества решават с кого да работят. Поради това
ответникът заявява възражение по чл. 92, ал. 2 ЗЗД за прекомерност неустойката по чл. 7, ал.
2 от споразумението.
На самостоятелно основание поддържа, че не е бил изпълнен фактическият състав на
договорната норма на чл. 7. ал. 1 от споразумението, поради което не следва да бъде
3
ангажирана отговорността на ответника по чл. 7. ал. 2 от същото споразумение. Счита, че
неизпълнение на чл. 7. ал. 1 от споразумението не е налице по отношение на нито едно от
лицата визирани в исковата молба.
Твърди, че за да бъде изпълнена хипотезата на анализираната разпоредба на чл. 7, ал.
1 от Споразумението е необходимо кумулативното наличие на следните фактически
елементи - предпоставки, а именно:
1. Активно и съзнателно поведение насочено към привличане на клиенти;
2. Тези клиенти, към които е насочено поведението по привличане да са клиенти на
„ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД и/или на втората страна към момента на привличането, за
което да са налице неприключили и действащи договорни отношения.
Излага конкретни възражения за липса на горепосочените две кумулативни предпоставки по
отношение на посочените в исковата молба дружества.
По отношение на дружествата „Бонония Естейт“ ООД и „Нови Лозя - Еленово“
ЕООД лисвала каквато и да било връзка с ответника или с дружеството „Грант Консултинг“
ЕООД, в което ответникът е едноличен собственик и управител едва считано от 15.10.2024 г.
На следващо място, отношенията между „Грант Консултинг“ ЕООД от една страна и
дружествата „Ем Джей Дериз“ ЕООД „Маклер Комерс“ ЕООД, обективирани в посочените
договори са възникнали преди сключването на процесното Споразумение, което има
действие занапред.
По отношение на останалите дружества ответникът сочи, че съществуващите сделки
между тях и „Грант Консултинг“ ЕООД са били сключени изключително и само по
инициатива и по желание на самите дружества, а не поради привличането им от страна на
ответника. Освен това смята, че облигационните отношения на тези пет търговеца с
ищцовото дружество са били прекратени или преустановени към датите, на които същите са
сключили договори с дружеството „Грант Консултинг“ ЕООД. Също така липсвала пряка
връзка между ответника и „Грант Консултинг“ ЕООД към датите, на които договорите с „Ем
Джей Дериз“ ЕООД, „Маклер Комерс“ ЕООД, „Монита“ ООД, ЕТ „Ц. З.“ и „Компас“ ЕООД
са били сключени.
В свое становище по отговора на исковата молба ищецът заявява, че договорите с
клиентите се прекратявали едва с отчитане на проекта пред ДФЗ (отчитане на разходите и
изплащане на финансирането от фонда), а не с подписването на представените от ответника
протоколи.
На следващо място „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД заявява, че договорите с „Ем
Джей Дериз“ ЕООД „Маклер Комерс“ ЕООД нямат достоверна дата и не доказват, че са
сключени преди ответникът да е напуснал ищцовото дружество, както се твърди в исковата
молба.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно кумулативно съединени искова са
4
допустими и следва да се произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
О. П. А., Г. В. Г., и К.И.Р. са били съдружници в „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД. На
26.07.2024 г. между О. П. А. от една страна и Г. В. Г., и К.И.Р. – от друга е сключено
споразумение за прекратяване на членствено правоотношение и управителни правомощия.
Страните са постигнали съгласие да бъде прекратено членственото правоотношение на О. П.
А., който да поеме част от клиентите на дружеството, които са посочени в приложение № 3
към Споразумението.
В чл. 7 на Споразумението страните са уговорили задължение за О. П. А. да не
извършва, пряко или непряко (чрез свързани лица, в това число и контролирано пряко или
непряко от тях дружества) за собствена сметка или за сметка на което и да е друго лице или
дружество, действия по привличане на клиенти на Г. В. Г. и К.И.Р., и/или на дружеството-
ищец, с които последните имат текущи активни договорни отношения. Съгласно чл. 7, ал. 2
от Споразумението в случай на нарушение на задължението по чл. 7. ал. 1 ответникът дължи
на Г. В. Г. и К.И.Р. неустойка в размер на 50 % от размера на хонорара за всеки установен и
доказан случай на сключен договор за консултантски услуги с клиент, в нарушение на
договореното, но не по-малко от 30 000 (тридесет хиляди) лева за всеки случай, от
привлечен в нарушение на поетото задължение клиент, както и обезщетение по общия ред за
всички вреди, надхвърлящи размера на неустойката.
От приетите по делото договори (л. 118 и следващите, л. 169 и следващите, л. 273 и
следващите, л. 337 и следващите, л. 342 и следващите, л. 348 и следващите), от
заключението по изслушаната по делото СИЕ, както и от събраните по делото свидетелски
показания, се установява, че следните дружества са били клиенти на „ИНТЕР КОНСУЛТ
АГРО“ ООД и не са сред изрично посочените в приложение № 3 към Споразумението (т.е.
не са измежду тези, които е уговорено да преминат към ответника): 1/ „Ем Джей Дериз“
ЕООД; 2/ „Маклер - Комерс“ ЕООД; 3/ „Монита“ ООД; 4/ ЕТ“Ц. З.“; 5/ „КОМПАС” ЕООД; 6/
Нови Лозя-Еленово ЕООД; 7/ Бонония Естейт ООД.
От експертизата се установява още, че ищецът е издавал фактури на тези дружества
за следните суми : 44 400,00 лева с ДДС за „Бонония Естейт“ ООД; 18 000,00 лева с ДДС с
получател „Нови Лозя - Еленово“ ЕООД; 140 798,40 лева с ДДС с получател „Ем Джей
Дериз“ ЕООД; 43 200,00 лева с ДДС с получател „Маклер Комерс“ ЕООД; 20 255,69 лева с
ДДС с получател „Монита“ ООД; 28 740,00 лева с ДДС с получател ЕТ „Ц. З.“; 72 561.98
лева с ДДС с получател „Компас“ ЕООД. От посочените суми не са заплатени единствено 14
400.00 лв., представляващи второ плащане по договора с Нови Лозя - Еленово“ ЕООД.
Всички останали суми са получени от ищеца. Тези възнаграждения са уговаряни в размер на
процент от инвестицията, предмет на изготвения бизнес план, т.е. окончателният им размер
е поставен в зависимост от одобрената финансова помощ.
В сключваните от ищеца договори за управление на проекти и кандидатстване за
5
безвъзмездна финансова помощ е предвидено, че те се прекратяват с изпълнението на
предмета им и с заплащане на уговореното възнаграждение. В управлението на проекта са
хронологично включени дейности до подготовката и входирането на заявка за окончателно
плащане (чл. 3 от договорите).
От представените и приети по делото приемо-предавателни протоколи (л. 440, л. 447,
л. 456), се установява, че по договорите с „Монита“ ООД, „КОМПАС” ЕООД и ЕТ“Ц. З.“
ищецът е предал всички подготвени документи за отчитане на направената инвестиция и
изготвяне на заявка за окончателно плащане във връзка с кандидатстването на дружеството
по Целеви прием по Процедура по подбор на проектни предложения по подмярка 4.2 от
програма за развитието на селските райони в периода 2014-2020 г. Това е сторено през
м.март 2024 г. за „Монита“ ООД, м. юли 2024 г. за ЕТ“Ц. З.“ и м. август 2024 г. за
„КОМПАС” ЕООД.
От приетата по делото кореспонденция по електронна поща, неоспорена от страните, се
установява, че дори след окончателното предаване на извършеното по договорите и
изпълнението на предмета им се е налагало да се извършват допълнителни дейности във
връзка с отстраняване на допуснати пропуски във връзка със заявки за окончателни
плащания, както и във връзка с удължаване на сроковете на договори с ДФЗ.
От приетите по делото справки по партидата на „ГРАНТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД в
търговския регистър (л. 353-359 и л. 457-461) е видно, че дружеството е учредено на
12.04.2024 г., към който момент негов управител и едноличен собственик на капитала е бил
Васил Ивов В.. От обясненията на ответника се установява, че той и управителя на „ГРАНТ
КОНСУЛТИНГ“ ЕООД са познати „още от студентските си години“.
Видно от приетите писмени доказателства (л. 421-457, том 2), част от дружествата,
посочени от ищеца в исковата му молба, са сключили договори с „ГРАНТ КОНСУЛТИНГ“
ЕООД. Тези дружества са : 1/ „Ем Джей Дериз“ ЕООД; 2/ „Маклер - Комерс“ ЕООД; 3/
„Монита“ ООД; 4/ ЕТ“Ц. З.“; 5/ „КОМПАС” ЕООД. В самите договори е посочено, че са
сключени в периода от 14.07.2024 г. до 01.10.2024 г. Това се потвърждава и от приетите
писмени доказателства, предоставени на основание чл. 192, ал. 1 ГПК от третите лица
„Монита“ ООД, ЕТ“Ц. З.“ и „КОМПАС” ЕООД. От тях е видно, че те са поискали оферти от
консултанти именно в периода, в който „ГРАНТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД е сключил
договорите с тях. Потвърждава се и от заключението на вещите лица по съдебно-
икономическата експертиза, от която е видно, че за посочените дружества са издавани
фактури по сключените договори в същия период. Видно от СИЕ е, че Грант Консултинг
ЕООД е издал данъчни фактури с получател ЕТ Ц. З., Монита ООД, Маклер-Комерс ЕООД,
Ем Джей Дериз ЕООД и Компас ООД на обща стойност 24 000,00 лева с ДДС, както следва:
- Фактура №********** от 19.09.2024 г. на стойност 2 400,00 лева с ДДС с получател ЕТ Ц.
З.:
- Фактура №********** от 25.09.2024 г. на стойност 2 400,00 лева с ДДС с получател
Монита ООД;
6
- Фактура №********** от 17.10.2024 г. на стойност 2 400,00 лева с ДДС с получател ЕТ Ц.
З.;
- Фактура №********** от 17.10.2024 г. на стойност 2 400,00 лева с ДДС с получател
Монита ООД;
- Фактура №********** от 17.10.2024 г. на стойност 4 800,00 лева с ДДС с получател
Маклер-Комерс ЕООД;
- Фактура №********** от 17.10.2024 г. на стойност 4 800,00 лева с ДДС с получател Ем
Джей Дериз ЕООД;
- Фактура №********** от 17.10.2024 г. на стойност 4 800,00 лева с ДДС с получател
Компас ООД;
За останалите две дружества (Нови Лозя-Еленово ЕООД и Бонония Естейт ООД) по
делото не са събрани доказателства да са в договорни отношения с „ГРАНТ КОНСУЛТИНГ“
ЕООД. Затова съдът приема, че те не са сключвали договори с това дружество.
По делото липсват доказателства и в подкрепа на твърдението, че ответникът със
свои активни действия е привлякъл клиенти, които имат действащи договори с ищеца.
Напротив, всички показания на разпитаните по делото свидетели са в посока, че те сами
като представители на съответните търговци са взели самостоятелни и неповлияни от
ответника решения да влязат в договорни отношения с него. Същевременно, освен гласните
доказателствени средства, други за доказването на това обстоятелство не са били
ангажирани.
На следващо място съдът установи, че на 09.10.2024г. е подадено заявление за
вписване на промени по партидата на „ГРАНТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД. На 15.10.2024 г. О.
П. А. е вписан като управител и едноличен собственик на капитала на посоченото
дружество. Заявлението за вписване на тези обстоятелства е подадено от настоящият
процесуален представител на ответника - адв. С. Я. П., който е бил упълномощен за това от
О. П. А.. Заявлението за учредяване на дружеството е било подадено от същия адвокат,
упълномощен от предходния управител.
Следва да се отбележи, че очевидно ответникът е участвал в процеса на взимане на
решения от името на дружеството още преди официалното му вписване като управител.
Това е видно от подписания от него на 01.10.2024 г. договор с „КОМПАС“ ЕООД (л.454),
както и от част от останалите договори, в които той е посочен като лице за контакт (вж.
договорите с Монита ООД, л. 437 и ЕТ Ц. З., л. 445). В същата посока са и показанията на
свидетелите, които са заявили, че са се свързали с ответника, за да работят с него, но
договорите между представляваните от тях дружества са сключени с „ГРАНТ
КОНСУЛТИНГ“ ЕООД преди О. П. А. да има официално отношения с това юридическо
лице. Дали това е било от самото учредяване на юридическото лице обаче няма достатъчно
данни. За това липсват преки доказателства, а останалите налични косвени доказателства
(наличието на познанство между бившия и настоящия собственик и ползването на един и
същ адвокат) не са достатъчни да изпълнят стандарта за пълно и главно доказване на
7
изгодните за ищеца факти, поради което това обстоятелство не следва да се приема за
установено.
По делото се установи още, че на 21.01.2025г. „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД е
сключил с Г. В. Г. и К.И.Р. договор за цесия (л. 45-47), с които е придобил вземанията на
цедентите, произтичащи от процесното Споразумение за прекратяване на членствено
правоотношение и управителни правомощия от 26.07.2024г. Към исковата молба е
представено уведомление за извършената цесия, което е връчено на ответника на 11.03.2025
г. (разписката, л. 368).
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Следователно, за
основателността на иска следва да се установи: 1/ наличие на валидно сключено
споразумение, което съдържа валидна клауза за неустойка; 2/ виновно неизпълнение на
задължението, за което е предвидена неустойка; 3/ размер на неустойката; 4/ страната, която
претендира неустойката да е изправна страна - да е изпълнила задълженията си по договора
или да е готова да престира.
За да възникне правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка. Поради това,
действителността на клаузата за неустойка, следва да бъде преценена служебно от съда,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й, а в настоящият случай е налице
и възражение в този смисъл (решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ
ТО, решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ ТО, решение №
23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., на ВКС, І ТО, и решение № 232/05.01.2017 г. по т. д.
№ 2416/2015 г. на ВКС, ІІ ТО).
По възражението на ответника за нищожност на неустойката на основание чл. 15, ал.
2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК:
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, забранени са всякакъв вид споразумения между
предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две
или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или
нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като разпределяне на пазари или
източници на снабдяване. Споразуменията и решенията по ал. 1 са нищожни (чл. 15, ал. 2
ЗЗК).
Забраната цели да се гарантира на всяко предприятие, което реално участва на
8
съответния пазар или потенциално би могло да навлезе в него, възможността самостоятелно,
свободно и независимо да определя стопанската си политика и конкретното си пазарно
поведение, вкл. спрямо партньори, доставчици и клиенти.
Не всяка уговорка, с последици относно свободното пазарно поведение на отделен
стопански субект, е обект на санкция, съгласно ЗЗК. Общата забрана за антиконкурентна
дейност е по начало адресирана към определен кръг правни субекти – предприятия или
сдружения на предприятия, по смисъла на пар.1 т.7 от ДР на закона, съгласно който
„предприятие“ е всяко физическо, юридическо лице или гражданско дружество, което
извършва стопанска дейност на съответния пазар, независимо от правната и
организационната си форма. Съобразно пар.1 т.13 от ДР, „стопанска дейност“ е дейност,
резултатът от която е предназначен за размяна на пазара.
В случая процесното споразумение не е сключено между две предприятия, по
смисъла на пар.1 т.7 от ДР на ЗЗК. Ответникът не е регистриран като търговец, нито може да
се смята за търговец, съгласно чл.1 ал.3 от ТЗ. Същият участва в сключеното споразумение
по силата на очаквано осъществима за в бъдеще дейност по представителство на търговец,
което не е равнозначно на извършване стопанска дейност по смисъла на ЗЗК.
Сключеното между страните споразумение няма целен директен ефект върху
свободната конкуренция на трети спрямо споразумението субекти, като налага ограничения
в свободното пазарно поведение единствено на участваща в сключването му страна –
ответника, в съответствие със свободно формирана от същата воля за това. Общата забрана,
както е имала повод да приеме и КЗК, не отнема възможността на стопанските субекти
интелигентно да нагаждат поведението си спрямо съществуващото или очаквано поведение
на своите конкуренти.
Поетото от ответника задължение цели същият да не се възползва от изградените,
като управител на „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД, търговски контакти, разработени пазари
и търговски тайни на дружеството, които безспорно са обект на правна защита – чл.35 ал.1
ЗЗК. Свободно формираната от ответника воля има за резултат единствено личното му
ограничаване за в бъдеще като евентуално представляващ други дружества да сключва
търговски сделки с други, конкретно определени търговци. Това не може да се възприеме
като обхванато от забраната на чл.15 ЗЗК. То не цели координация в поведението на всяка от
сключващите го страни и сътрудничество, в качеството им на стопански субекти, за
постигане на ползващи всяка от тях цели, с антиконкурентен за съответния пазар като цяло
ефект (така : Решение № 193 от 12.02.2018 г. по т. д. № 2303/2016 г., Т. К., I Т. О. на ВКС).
По възражението на ответника за нищожност на неустойката на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 от КРБ:
Конституцията в частта, регламентираща основните права на гражданите, има пряко и
непосредствено действие, т.е. допустимо е страната директно да се позове на основния закон
и да претендира защита на свое субективно конституционно закрепено право. Съгласно
посочената разпоредба гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на
9
условия за осъществяване на това право.
Същевременно следва да се има предвид, че правото на труд не е абсолютно право и
може да бъде ограничавано в определени случаи, предвидени в закона, вкл. в хипотезите на
чл.41, ал.2 ТЗ, чл.142, ал.1, т.1 ТЗ, чл.237, ал.4 ТЗ, предвиждащи временна забрана за
извършване на конкурентна дейност от определена категория лица с цел съхраняване
интересите на търговец, когото задължените лица са представлявали, управлявали или
контролирали по силата на договор или закон. Временната забрана за извършване на
конкурентна дейност не представлява отказ от личното право на труд, което е гарантирано от
закона, тъй като ответникът по силата на договор за продажба на дружествени дялове е поел
задължение след прекратяване на договора му за управление да не привлича част от
клиентите, с които ищцовото дружество има действащи договори. За други клиенти,
посочени в приложение към споразумението пък е посочено, че ще се обслужват от
ответника, който ще получава и бъдещите плащания от същите тези клиенти. Това
задължение не ограничава по никакъв начин правото му да осъществява труд по трудово
правоотношение. Положението на управителя на едно търговско дружество не е аналогично
с това на работник или служител, заемащ определена длъжност и престиращ труд в
изпълнение на сключен с работодателя трудов договор. В случая на ответника дори не е
ограничено правото му да извършва конкурентна дейност. Единственото ограничение е в
посока на това с кои лица да влиза в договорни отношения и то, ако те имат действащи
договори с ищеца. Ето защо направеното възражение за нищожност не е основателно.
По възражението на ответника за нищожност поради противоречие с морала по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД като уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции:
С т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС са изяснени предпоставките, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна
от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Оспорената клауза предвижда неустойка в размер на 50 % от размера на хонорара за всеки
установен и доказан случай на сключен договор за консултантски услуги с клиент, в
нарушение на договореното, но не по-малко от 30 000 (тридесет хиляди) лева за всеки
случай, от привлечен в нарушение на поетото задължение клиент.
От една страна процесната клауза предвижда, че половината от дължимото
10
възнаграждение ще се получи от ищеца като обезщетение за неизпълнението на
задължението на ответника да не привлича клиенти на „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД.
Видно от СИЕ и от приетите по делото договори е, че за консултантските услуги са
уговаряни възнаграждения в размер на процент от отпуснатата безвъзмездна финансова
помощ. Първоначално дължима е била една сума в по-нисък размер, но фиксиран (около 4
000 лева), а впоследствие и след приспадане на първоначалното плащане, се дължало и
възнаграждението в определен процент от около 3 или 4 %. Видно от споразумението е, че
то е сключено в период, в който първоначалните плащания са били извършени от част от
клиентите на „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД, които дружеството е консултирало по
няколко подмерки от програма за развитието на селските райони в периода 2014-2020 г. (вж.
чл. 3 и чл. 10 от Споразумението). Окончателното отчитане на проектите обаче е предстояло
и поради това очаквано е било и плащането на целия размер на възнаграждението,
определено като процент от отпуснатата помощ. Това означава, че ищецът е искал да
предвиди евентуална отговорност за това, че той е извършил дейност по сключените с
клиентите си договори, а друг евентуално ще довърши изпълнението и респ. ще получи и
останалия, по-голям размер на възнаграждението. Поради това съдът намира, че
предвидената неустойка в размер на 50 % от хонорара не е прекомерна с оглед на
евентуалните вреди, както и предвид функцията на неустойката да санкционира определено
поведение в отклонение на договореното между страните.
Същата преценка следва да се извърши и по отношение на фиксираната долна
граница на неустойката от 30 000 лева. Тя би могла да бъде прекомерна, ако доближава или
надвишава размера на хонорара, който представляваното от ответника дружество би
получило. Така би се стигнало до получаване на неустойка в размер на възнаграждението,
дори ако дружеството не е изпълнило своите задължения да предостави услугата по
договора за управление на проект, което би довело до едно несправедливо обогатяване.
Същевременно съдът установи, че страните са уговорили хонорар, който зависи от
одобрената инвестиция за всеки един от договорите, а за нея няма данни по делото. Така
преценката дали неустойката е прекомерна не може да се извърши по отношение на
фиксирания й размер. За ориентир може да се ползват получените от ищеца плащания по
договорите с неговите клиенти, които варират от около 20 000 лева до около 140 000 лева.
Както се посочи обаче възнаграждението по сключените с „ГРАНТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД
договори зависи от размера на одобрената инвестиция, за която липсват данни. Поради това
съдът не може да съпостави размера на неустойката с евентуалния размер на вредите на
ищеца. Ето защо по делото не е доказано, че неустойка в уговорения размер излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С оглед на това
възражението за нищожност не е основателно и съдът намира, че клаузата на чл. 7, ал. 2 от
Споразумението не е нищожна.
По предпоставките за уважаване на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Както се посочи по-горе, за уважаването на иска ищецът е следвало да докаже наличието на
следните предпоставки: 1/ наличие на валидно сключено споразумение, което съдържа
11
валидна клауза за неустойка; 2/ виновно неизпълнение на задължението, за което е
предвидена неустойка; 3/ размер на неустойката; 4/ страната, която претендира неустойката
да е изправна страна - да е изпълнила задълженията си по договора или да е готова да
престира.
С оглед на всички изложени мотиви по действителността на неустойката, съдът
намира, че първата предпоставка за уважаване на иска е налице. Ето защо следва да се
прецени дали е налице виновно неизпълнение на задължението, чието изпълнение е
обезпечено с процесната клауза за неустойка.
Поетото от О. П. А. задължение е да не извършва действия по привличане на клиенти
на Г. В. Г. и К.И.Р., и/или на дружеството-ищец, с които последните имат текущи активни
договорни отношения. В писмената си защита ищцовото дружество е застъпило тезата, че в
задължението се включва „всякаква активна или пасивна форма на сугестиране на
съответните клиенти да изберат да работят с ответника или с посочените от него трети
лица“. Настоящият състав намира, че така описаното в Споразумението задължение е ясно и
в него не се включва „пасивна форма“ по привличане на клиенти. Използваните изрази
недвусмислено сочат на активна дейност, от извършването на която ответникът се е
задължил да се въздържа. Няма основание да се приеме, че той се е задължил не само да не
привлича клиентите, но и да не приема техни предложения за възлагане на работа. Ако това
е било желанието на страните, то те биха го обективирали в споразумението, като например
забранят определен резултат (сключването на договор), постигнат независимо по какъв
начин. В уговорения от страните текст на неустойката липсват дори и индикации за такива
намерения на страните.
Така основният спорен по делото въпрос се свежда до това дали по делото има
доказателства за наличието на извършени от О. П. А. действия по привличане на клиенти на
Г. В. Г. и К.И.Р., и/или на дружеството-ищец. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е
отрицателен. Всички разпитани по делото свидетели са заявили, че не са били подканяни да
сключат договори с „ГРАНТ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, а сами са предприели действия по
установяване на отношения с това дружество, след като са узнали, че ответникът вече не е
част от ищцовото дружество. При наличието на преки доказателства в посочения смисъл,
косвените доказателства, на които ищецът се позовава, за да обоснове обратното, са
недостатъчни за да запълнят стандарта на доказване, дължим от него за уважаване на
претенцията му. Така по делото не се установява твърдяното неизпълнение на поетото от О.
П. А. задължение. За две от дружествата пък (Нови Лозя-Еленово ЕООД и Бонония Естейт
ООД) въобще не се установи да имат договорни отношения с ответника или с
представлявано от него дружество. Ето защо не е налице една от необходимите
предпоставки за уважаване на исковете, поради което и същите подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Той претендира 15 000 лева с ДДС - възнаграждение за адвокат, за които съдът
12
установи, че действително са направени. Процесуалният представител на ищеца не е
възразил срещу размера на така заплатения хонорар за адвокат. Ето защо на ответника се
дължат разноските така, както са сторени.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД, с ЕИК:********* и
адрес: гр. София, ул. „Бузлуджа“ № 29. ет. 2, офис 2 срещу О. П. А., с ЕГН:********** и
адрес: гр. София, ул. „********, с правно основание чл.92 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД, с които
ищецът, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 21.01.2025г., сключен с Г. В. Г.
и К.И.Р., иска осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1
от Споразумение за прекратяване на членствено правоотношение и управителни
правомощия от 26.07.2024г., следните суми, представляващи неустойка за общо седем
нарушения на чл. 7, ал. 1 от същото Споразумение, както следва:
1. сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на
клиента на Дружеството „Ем Джей Дериз“ ЕООД, ЕИК *********;
2. сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на
клиента на Дружеството „Маклер - Комерс“ ЕООД, ЕИК *********;
3. сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на
клиента на Дружеството „Монита“ ООД, ЕИК *********,
4. сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на
клиента на Дружеството ЕТ“Ц. З.“, ЕИК *********;
5. сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на
клиента на Дружеството „КОМПАС” ЕООД“, ЕИК *********,
6. сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на
клиента на Дружеството Нови Лозя-Еленово ЕООД, ЕИК *********, и
7. сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за неправомерно привличане на
клиента на Дружеството Бонония Естейт ООД, ЕИК *********;
ведно със законната лихва върху всяка от дължимите неустойки от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „ИНТЕР КОНСУЛТ АГРО“ ООД, с ЕИК:********* и адрес: гр.
София, ул. „Бузлуджа“ № 29. ет. 2, офис 2, да заплати на О. П. А., с ЕГН:********** и адрес:
гр. София, ул. „********, сумата от 15 000,00 лв., представляваща направени по делото
разноски, в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13