РЕШЕНИЕ №

гр. П., 16.07.20** г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – П., Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 661 по описа на съда за 20** г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Ищците И.М.К. и Б.П. *** твърдят, че са съпрузи и собственици в режим на СИО на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от *** кв.м, находящ се в гр. П., ул. „К.А.Б.“ № ** с идентификатор 55155.504.124 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-**-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи имоти с идентификатори: 55155.504.9502, 55155.504.123, 55155.504.113 и 55155.504.111, заедно с построените в имота жилищна сграда от 73,30 кв.м и лятна кухня, а ответницата П.Г.Д.,*** е собственик на 1/3 ид.ч. от поземления имот.

         Твърдят, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **8 от 14.12.2017 г., том Х, рег. № 16490, н.д. № 1760/2017 г. на нотариус А.И., ответницата П.Г.Д. е продала на ответника М. Г. С. *** собствената си 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, заедно с притежавана самостоятелно от нея сграда в имота, без преди това да ги покани да закупят притежаваните от нея идеални части от поземления имот.

         Молят да бъде постановено изкупуване на притежаваната от ответницата Д. идеална част от процесния поземлен имот при условията, уговорени в посочения нотариален акт.

         Представят писмени доказателства.

Ответниците П.Г.Д. и М. Г. С. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адв. М. намират иска за допустим, но неоснователен. Признават изложената от ищците фактическа обстановка по отношение на притежаваните от страните права в съсобствения поземлен имот и сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, но твърдят, че ответницата Д. не е имала задължение да предложи на ищците изкупуване на нейните идеални части от съсобствения поземлен имот, тъй като върху имота са построени четири сгради, три от които собственост на ищците, а една, която впоследствие е прехвърлена на ответника С., е била собственост на ответницата Д., поради което считат, че в процесния поземлен имот е възникнала т.нар. „хоризонтална етажна собственост“, при която земята е обща част. 

Молят искът като неоснователен да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ангажират доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съдът е обявил за безспорно между страните с доклада по делото, а и  се установява от представените по делото писмени доказателства, че към датата на процесната покупко-продажба ищците И.М.К. и Б.П. К. като съпрузи в режим на СИО и ответницата П.Г.Д. са били съсобственици на поземлен имот, находящ се в гр. П., ул. „К.А.Б.“ № **, целият с площ от 386 кв.м с идентификатор 55155.504.124 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-**-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи имоти с идентификатори: 55155.504.9502, 55155.504.123, 55155.504.113 и 55155.504.111, при квоти 2/3 ид.ч. за ищците и 1/3 ид.ч. за ответницата Д., както и че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **8 от 14.12.2017 г., том Х, рег. № 16490, н.д. № 1760/2017 г. на нотариус А.И., ответницата П.Г.Д. е продала на ответника М. Г. С. собствената си жилищна сграда с идентификатор 55155.504.124.3 с площ от 58 кв.м, построена в процесния недвижим имот, ведно с 1/3 ид.ч. от поземления имот, без да е предложила на ищците да изкупят нейната част от съсобствения поземлен имот.

         Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото нотариални актове и скици, че в процесния поземлен имот са построени няколко сгради, притежавани в индивидуална собственост от страните – двуетажна жилищна сграда с идентификатор 55155.504.124.1 и застроена площ от 66 кв.м; едноетажна жилищна сграда с идентификатор 55155.504.124.2 и застроена площ от 52 кв.м; едноетажна жилищна сграда с идентификатор 55155.504.124.3 и застроена площ от 58 кв.м; едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 55155.504.124.4 и застроена площ от 23 кв.м, като първата, втората и четвъртата сгради са собственост на ищците, а третата – на ответницата Д. и впоследствие по силата на прехвърлителна сделка – на ответника С..

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

            Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на идеална част от съсобствен имот, продадена на трето за съсобствеността лице без другият съсобственик да е бил поканен да я изкупи.

         За да се уважи искът, в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че между тях и ответницата Д. е съществувала съсобственост върху процесния поземлен имот и ответницата е продала своята част от имота без да я предложи на ищците при същите условия.

Искът е предявен в преклузивния двумесечен срок от узнаване за процесната продажба, извършена на 14.12.2017 г.

Между страните не съществува спор по фактите.

Спорен по делото е въпросът за приложението на чл. 33, ал. 1 ЗС  в хипотезата на непрекратена съсобственост в дворното място, в което всяка от страните притежава сграда в изключителна собственост.

Ищците поддържат тезата, че имат право да изкупят идеалната част от поземления имот при действително уговорените условия, тъй като не им е предложено да я купят, като съсобственици в дворното място, в което е построена сградата, а ответниците оспорват приложимостта на разпоредбата по чл. 33, ал. 1 ЗС при продажбата на идеална част от поземлен имот, съсобствен между страните, ако в него съществуват сгради, притежавани самостоятелно от страните.

Последователна е практиката на ВКС за хипотезите на неприложимост на ограничението, предвидено в чл. 33, ал. 1 ЗС при т.нар. „хоризонтална етажна собственост”, когато съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него – в този смисъл Решение № 45/1960 г. на ОСГК на ВС; Решение № 87 от 24.07.2015 г., постановено по гр.д. № 5323/2014 г. на ВКС, II г.о. и други. Посочена е и обосноваващата това разрешение идея – в тази хипотеза земята представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, която не подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата, суперфициарна собственост.

Ето защо в случаи като настоящия, когато в един съсобствен парцел съществуват две или повече сгради, принадлежащи на отделни съсобственици на мястото, разпоредбите на чл. 33 ЗС не биха могли да намерят приложение, когато един от съсобствениците желае да продаде своята сграда заедно със съответната идеална част от мястото. В тези случаи съществува съсобственост само върху мястото, а върху сградите – отделна собственост. Отделната собственост на сградите дава право на собствениците да ги продават не само на останалите съсобственици на мястото, но и на други лица. При отделните сгради, принадлежащи на отделни собственици, съсобствеността на дворното място го прави обща част към сградите с оглед на използването им. Тя не определя правното положение на сградите, нито пък с оглед идеята на закона може да се счита, че обуславя приложението на чл. 33 ЗС. Положението е аналогично с положението, което съществува при етажната собственост.

Доколкото в случая няма спор между страните, че е налице хипотеза, при която те са съсобственици на земята, а изградените върху нея сгради са индивидуална тяхна собственост, то разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не е приложима и за ответницата Д. не е съществувало задължение при продажбата на сградата да предложи на ищците закупуването на земята, притежавана в съсобственост с тях.

Искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лв. за всеки от ответниците.

Направеното от страна на ищците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 7, ал. 6 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а уговореното и заплатено от ответниците възнаграждение за адвокат е в минималния предвиден в наредбата размер.

По изложените съображения Районен съд – П.       

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.К., ЕГН ********** и Б.П. К., ЕГН ********** и двамата от гр. П., ул. „К.А.Б.“ № ** против П.Г.Д., ЕГН ********** *** и М. Г. С., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за допускане на изкупуване на притежаваната от ответницата П.Г.Д. 1/3 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от *** кв.м,, находящ се в гр. П., ул. „К.А.Б.“ № ** с идентификатор 55155.504.124 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-**-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи имоти с идентификатори: 55155.504.9502, 55155.504.123, 55155.504.113 и 55155.504.111, при условията, уговорени в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **8 от 14.12.2017 г., том Х, рег. № 16490, н.д. № 1760/2017 г. на нотариус А.И., по силата на който ответницата П.Г.Д. е продала на ответника М. Г. С. 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, заедно с притежавана самостоятелно от нея сграда в имота.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.М.К., ЕГН ********** и Б.П. К., ЕГН ********** *** да заплатят на П.Г.Д., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лв. за адвокатско възнаграждение, както и да заплатят на М. Г. С., ЕГН ********** *** сторените от него разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: