ПРОТОКОЛ
№ 610
гр. Карлово, 12.12.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Г. Г.ева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
и прокурора П. П. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Анна Г. Г.ева Наказателно дело от общ
характер № 20245320200494 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Откри се съдебно заседание.
Районна прокуратура Пловдив, ТО-Карлово, редовно призовани, явява
се прокурор П. Р..
Подсъдимият Г. Н. Ч., редовно призован, явява се лично и с адв. Г. С..
ОЮЛ ОДМВР ПЛОВДИВ-редовно призовани, не изпращат
представител.
Защитникът адв. Г. И. С. -редовно призован, явява се лично.
По хода на разпоредителното заседание:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание, няма
пречка за това.
Адв. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
1
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
Г. Н. Ч. -** години, роден на *****г. в гр.С., обл.П., с постоянен адрес -
гр.К., обл.П., ул. „Д.ш.” №**, вх.*, ет.*, ап.**, ***,***,****,****,***,***, ЕГН
**********.
Съдът разясни на подсъдимия правото му да участва в обсъждането на
въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата му по чл.
55 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Ч.: Разбирам правата си.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМ: Получих препис от обвинителния акт, съобщение за
насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането
на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите по чл. 248, ал. 1
НПК.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. ***: Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм
уведомена за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание правото
им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМ - Нямам искания за отводи.
ЗАЩИТНИК- Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а
именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
2
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОР – Уважаема госпожо Председател, делото е подсъдно на
РС Карлово, не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство, няма допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на
подсъдимия. Не са налице основанията за разглеждане на делото по някоя от
диференцираните процедури, освен ако подсъдимия и защитника му не
изразят съгласие за това. Няма основание за разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, нито за
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването
на съдебни следствени действия по делегация. Няма основания за изменяне на
взетата мярка за процесуална принуда, следва да бъде потвърдена, нямам
искания за събиране на нови доказателства. Да се насрочи делото за
разглеждане по общия ред, освен ако няма изразено желание от страна на
подсъдимия за разглеждане на делото по реда на някоя от диференцираните
процедури.
адв. С.- Госпожо Съдия, действително делото е подсъдно на РС
Карлово, не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство, аз от моя страна обаче продължавам да
застъпвам тезата си, че на ДП са допуснати съществени процесуални
3
нарушения, които налагат прекратяване на съдебното следствие и връщане на
делото в досъдебната му фаза. Какво имам предвид, съгласно нормата на чл. 6
т.3, б.“а“ от Конвенцията за защита правата на човека, всяко лице обвинено в
престъпление има право незабавно и в подробности да бъде уведомено за
причините, основанията и доказателствата на базата на които му се повдига
такова обвинение. В хода на ДП Г. Ч. бе привлечен на два пъти като обвиняем,
като категорично към онзи момент, към датата на привличане като обвиняем,
това му право бе нарушено. В Постановлението за привличане в качеството на
обвиняем пред орган на Досъдебно производство, разследващ полицай, на Г.
Ч. му бе съобщено единствено и само текста от НК по повод, на който го
привличат като обвиняем, без в подробности да му се разяснят причините,
основанията за това, тоест някаква фактическа обстановка. Тези пропуски на
органът на ДП посочвам тук пред вас, не с идеята да ги използвам като искане
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
досъдебното такова, а като прелюдия към това, което се случва в последствие.
Съдебното производство е образувано на базата на внесен от РП Карлово
обвинителен акт, в който отново правото на Г. Ч. да знае в какво точно е
обвинен, на базата на каква фактология, респективно да знае срещу какви
конкретни твърдения трябва да се защитава, е нарушено, което преценено през
призмата на казаното от мен преди малко за допуснатите в хода на ДП при
привличането на Г. Ч. като обвиняем, пропуски, реално поставя, както Ч., така
и мен в ситуация да не сме наясно срещу какви фактически твърдения се
защитаваме. Какво имам в предвид, в обвинителния акт на четири страници
прокурорът подробно е описал , от стр. 1 до стр. 4 , една доста богата
фактическа обстановка, която обхваща един не малък времеви период, което
принципно и изначално изглежда много добре. В последствие обаче, на стр. 5
от обвинителния акт, абзац 3-ти, прокурорът, изготвил обвинителния акт,
започва да прави изводите си и да конкретизира виждането си защо и кое от
описаното в 4-те страници като фактология представлява престъпление,
извършено от Г. Ч., едното по чл. 325 от НК, другото по чл. 216 от НК. Там,
прокурорът казва следното, цитирам- „От показанията на същите, тоест
свидетелите по делото, се установяват и конкретните действия извършени
от обвиняемия – съпротивлявал се като лягал е по земята, ритал е с
краката, заканвал се е на полицейските служители“. Това реално погледнато
са действията на Г. Ч., които прокурорът приема в частност да са такива, че да
4
консумират състава на престъплението по чл. 325 от НК. В подробното
описание обаче на фактологията от деня на инцидента липсва конкретика
относно това кога и как Г. Ч. е лягал на земята и каква причината. Има само
едно изречение, тоест половин изречение, че тогава когато полицейските
служители са слагали белезници на Г. Ч., той бил в легнало положение. Няма
твърдение в обвинителния акт Г. Ч. сам да е лягал на земята, няма описание
как е легнал на земята, аз останах с впечатление, че той бил свален на земята
от полицейските служители, ако това не е така, би следвало да бъде
конкретизирано в обвинителния акт. В обстоятелствената част на
обвинителния акт се казва, че Г. Ч. се бил заканвал, какви са думите, с които
се е заканил, какви са действията, с които се е заканил. В крайна сметка
обвинителния акт е този, който определя фактическата рамка на обвинението,
тоест това, което ще става да се установява тук пред Вас и ако ние тук пред
вас започнем да установяваме нови факти, извън описаните в обвинителния
акт, реално ще излезем извън рамката, която той е очертал. Твърди се, че Г. Ч.
е псувал, кого е псувал, с какви думи го е псувал, това са неща, които ние
трябва да знаем още изначално, за да подготвим своята защита срещу тях.
Освен твърдението, че Г. Ч. е лягал по земята и това е съпротивление на
органите на полицията, други негови действия, които да представляват
съпротива на органите на полицията, не са описани. И с оглед и предвид
обстоятелството, че това лягане по земята не е много установено като
фактическо твърдение в обстоятелствената част на обвинителния акт като
причина, като продължителност, като точно място на случилото се, за мене
обвинението по чл. 325 ал.1 от НК е лишено от фактически твърдения,
лишено от конкретика, поради което обвинителния акт в тази му част не
отговаря на изискванията на чл. 246 ал.1 от НПК за описание на начина,
мястото и времето на извършване на престъплението, преценено, пак казвам,
през призмата на чл. 6 т.3, б. „а“ от Конвенцията за защита правата на човека.
Ето защо, аз Ви моля , предвид това, което споделих пред вас и предвид
предходното Ви определение по повод предходно внесения обвинителен акт в
РС Карлово, което определение бе потвърдено от ОС гр. Пловдив, отново да
прекратите съдебното производство и да върнете делото на фаза ДП с
указания за пълноценно изготвяне на обвинителен акт.
Благодаря!
5
ПРОКУРОРЪТ: считам, че като наблюдаващ прокурор съм изпълнила
задължението да посоча всички факти, които обуславят съставомерността на
извършените деяния от обвиняемия по делото. Обвинението се отличава с
нужните пълнота и яснота, дава възможност на подсъдимия да разбере в какво
е обвинен и съответно да изгради защитната си теза. Право на подсъдимия е
да узнае всички факти в обвинението, правната квалификация,
инкриминираното престъпление, доказателствата, на които то се основава. В
случая, обвинителният акт не страда от пороци, то определя и предмета на
доказване от гледна точка на извършване на престъплението, участието на
подсъдимия, както по този начин поставя основата на рамките на процеса за
доказване. Затова считам, че не е допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение, което да е довело до прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокуратурата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от моя защитник.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните и като
съобрази въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери следното:
Делото е подсъдно на РС Карлово по правилата на местната и родова
подсъдност;
Няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство;
Основателни са обаче възраженията на защитата за допуснато
процесуално нарушение от категорията на съществените досежно
съдържанието на обвинителния акт. При предходно разглеждане на делото в
разпоредително заседание са дадени указания за конкретизиране на
действията, с които подсъдимият е оказал твърдяната в обвинителния акт
съпротива, с което е прието, че се осъществява фактическия състав на
престъплението хулиганство. В изпълнение на тези указания с настоящия
обвинителен акт се сочат за такива действия- ритане, псуване и отправяне на
закани към полицейските служители. В обстоятелствената част на
обвинителния акт липсват обаче конкретните думи и изрази, с които
прокурорът приема, че подсъдимият се е заканил и е псувал, доколкото и двете
проявления като форми на изпълнителното деяние на хулиганството имат
конкретно словесно изражение, което следва да се посочи. Липсата на
6
конкретно посочени псувни или закани пречи да се извърши необходимата за
наказателното производство оценка на тяхното съдържание. При това
положение и доколкото прокурорът е приел, че именно с тези действия
подсъдимият е осъществил фактическия състав на вмененото му във вина
престъпление хулиганство, то следва точно и ясно да се посочи в
обстоятелствената част на обвинителния акт словесното съдържание на
твърдените псувни и закани, доколкото именно по този начин ще се поставят
границите на доказване в настоящото производство и волята на прокурора
няма да бъде обект на предположения.
По изложените мотиви съдът намира горепосочения недостатък на
обвинителния акт за допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на
чл.246 ал.2 от НПК, вменяваща на прокурора задължение за пълно и ясно
посочване на начина на извършване на престъплението, за което е повдигнато
обвинение и е внесен обвинителния акт. Това процесуално нарушение е
съществено, тъй като пречи на подсъдимия да разбере всички относими към
обвинението му факти и обстоятелства и да се защитава адекватно по тях.
Същото е и отстранимо чрез изготвяне на нов обвинителен акт.
По изложените мотиви съдът намира, че следва да върне делото на
прокурора за отстраняване на изложените по- горе съществени нарушения на
процесуалните правила.
Ето защо и на основание чл.249 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 494/2024 г. по
описа на КрлРС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура - Пловдив, ТО - Карлово за
отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес по реда на Глава 22 от НПК пред Окръжен съд – Пловдив.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 09.50 часа.
МТ
7
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Секретар: _______________________
8