Р Е Ш
Е Н И Е
№ ________________ от _______ февруари 2018г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В закрито съдебно заседание, проведено на ____~четиринадесети~___ февруари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл. с. БОГДАН РУСЕВ
Като разгледа частно гражданско дело № 1181 от 2018-та година по описа на Софийския
градски съд, докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл.
ХХХІХ ГПК.
Образувано е по Жалба, вх. №
118235/24.08.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.(депозирана по пощата – клеймо от
23.08.2016г. на ПС Варна – 9000), подадена от В.Г.И. чрез адв. А.И.и адв. К.И.(АК-Варна)
срещу действията на ЧСИ № 841 – Н.М.по изп. д. № 20168410406314, изразяващи се
в насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, а
именно – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката.
В жалбата се сочи, че на 16.08.2016г.
чрез работодателя ѝ „М.“ АД в град Варна на И. било връчено запорно
съобщение, с което ѝ било съобщено, че се налага запор върху цялото
ѝ трудово възнаграждение. В „М.“ АД тя работела срещу основна заплата от
420,00 лева, като, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, получавала
средно чисто 389,00 лева. Последното ѝ чисто трудово възнаграждение за м.
юли 2016г. било в размер на 448,88 лева. Съгласно чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК, от
трудовото ѝ възнаграждение в изпълнителното производство можело да
ѝ бъде удържано само ¼, т.е. 112,22 лева. Твърди, че имала две
деца на възраст под 18 години, за които се грижела като самотна майка, като
прилага в уверение на този факт преписи от удостоверения за раждане. В
нарушение на чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 114а КСО и чл. 13 ЗСПД частният
съдебен изпълнител не отбелязал в запорното съобщение до работодателя и банката
каква точно е сумата, която те следва да пазят в качеството си на трето лице и
съответно каква е сумата, която следва да бъде запорирана и преведена по сметка
на ЧСИ. Не била взета под внимание нормата на чл. 446, ал. 2 ГПК, указваща, че
секвестируемият доход следвало да се изчисли въз основа на чистия доход след
приспадане на дължимите осигурителни вноски и данъци. В нарушение на чл. 507,
ал. 2 и ал. 3 ГПК в запорното съобщение до „Б.ДСК“ ЕАД не бил посочен точният
размер на сумата, която трябвало да бъде запорирана, съответно пазена. В
нарушение на чл. 444, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК бил наложен запор върху цялото
трудово възнаграждение, без да са ѝ оставени парични средства за
преживяване и издръжка на семейството. В нарушение на чл. 512, ал. 3 ГПК в
запорното съобщение не била посочена точната сума, която трябва да бъде
удържана от трудовото възнаграждение от третото лице, поради което и то спряло
плащането на цялото трудово възнаграждение. Моли се оспорените действия на
съдебния изпълнител да бъдат отменени.
Уведомен за подадената жалба
на 20.12.2017г,. взискателят „П.К.Б.“ ЕООД не се е възползвал от правото си по
чл. 436, ал. 3 ГПК да подаде писмени възражения по същата.
В изпълнение на чл. 436, ал.
3 ГПК, ЧСИ № 841 – Н.М.(пом.-ЧСИ С.Р.) е приложил мотиви, в които застъпва
позиция за неоснователност на жалбата. Относно запорираната банкова сметка ***,
че съгласно известието от банката, по сметката постъпва трудово възнаграждение
под установената минимална работна заплата, което ще бъде предоставяно на
длъжницата. Още в запорното съобщение били дадени указания, че запорът не
следва да се изпълнява по отношение на трудови възнаграждения и всякакъв вид несеквестируеми вземания. Върху
трудовото възнаграждение на И. бил наложен запор само върху секвестируемата му
част, като на работодателя било указано да съобрази и пресметне съгласно чл.
446 ГПК отчисленията от трудовото възнаграждение. В отговора на работодателя
последният ясно посочил, че ще удържа ¼ от заплатата, тъй като лицето имало
непълнолетни деца, които издържа.
Софийският градски съд, като
взе предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми
и вътрешното си убеждение, намира следното:
Настоящата частна жалба е
подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК срещу
подлежащо на обжалване действие (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК) от легитимирано за
това лице, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът
разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените
от страните доказателства. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Изпълнително дело №
20168410406314/2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.е образувано с Разпореждане от
05.07.2016г. въз основа на Молба, вх. № 098308/05.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.,
подадена от „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжницата В.Г.И. за принудително събиране на
описаните в Изпълнителен лист от 21.04.2016г., издаден по т.д. № 2256/2016г. на
Софийския градски съд, ТО, VІ-6 състав, суми: сумата от 3958,35 лева, ведно със
законната лихва от 03.12.2015г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от
507,08 лева за юрисконсултско възнаграждение, сумата от 80,00 лева за разноски
по арбитражно производство и сумата от 50,00 лева заплатена държавна такса за
издаването на изпълнителния лист. С молбата за образуване на изпълнително производство
съдебният изпълнител е натоварен, на основание чл. 18 ЗЧСИ, да извърши цялостна
проверка за имущественото състояние на длъжника, като е поискано изрично
налагането на запор върху вземанията му от „Б.ДСК“ ЕАД.
С Разпореждането от
05.07.2016г. е наложен запор върху вземанията на И. за трудово възнаграждение
от „М.“ АД, както и върху банковите ѝ сметки в „Б.ДСК“ ЕАД. На длъжницата
е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 139824/13.07.2016г. на ЧСИ
№ 841 – Н.М.. Същата е връчена на работодателя на И., който е отговорил (писмо,
вх. № 112703/08.08.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.), че може да ѝ връчи
поканата едва след 15.08.2016г., тъй като била в отпуск. Липсва друга дата, на
която да е удостоверено връчването на поканата за доброволно изпълнение освен
тази, призната от самата длъжница в жалбата – 16.08.2016г. В поканата изрично е
посочено, че са наложени запор върху трудовото възнаграждение и запор върху
всички сметки в „Б.ДСК“ ЕАД.
Изпратено е запорно съобщение,
изх. № 139823/13.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., до „М.“ АД. Със същото
дружеството е уведомено, че върху вземането за трудово възнаграждение на В.И. е
наложен запор, описани за задълженията, които ще бъдат събирани чрез него, като
изрично е указано, че удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване на
правилата на чл. 446 ГПК. Запорното съобщение е получено на 04.08.2016г. В
отговор е получено писмо, вх. № 116701/18.08.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., с
което „М.“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че дружеството е готово да
извършва удръжки по запорното съобщение, като съобразно чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция преди измененията, публикувани в ДВ, бр. 86 от 2017г.) ще
отчислява ¼ от нетното трудово възнаграждение, тъй като работничката има
непълнолетни деца, които издържа.
Изпратено е запорно съобщение,
изх. 139821/13.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., до „Б.ДСК“ ЕАД. Със същото
банката е уведомена, че върху всички левови и валутни сметки на В.И. в банката
се налага запор. Указано е, че, на основание чл. 446 ГПК вр. чл. 114а КСО и чл.
13 ЗСПД, запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от
трудово възнаграждение, обезщетения, пенсия, детски надбавки и всякакъв вид
несеквестируеми вземания. В отговор е постъпило писмо, вх. №
107942/22.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., от „Б.ДСК“ ЕАД, с което съдебният
изпълнител бива информиран, че по запорираната сметка на длъжницата постъпва
трудово възнаграждение в размер под минималната работна заплата. В тази връзка,
на основание чл. 446 ГПК, сумите с произход трудово възнаграждение няма да
бъдат превеждани в изпълнение на запора и ще бъдат предоставени на разпореждане
на длъжника.
Съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК
(в актуалната понастоящем редакция), ако изпълнението е насочено върху трудовото
възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и
върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се
удържа, в случай,
че осъденото лице получава месечно възнаграждение
в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната
работна заплата, само една трета част, ако е без деца, и една
четвърт част, ако е с деца, които издържа. Месечното
трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите
върху него данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. от неговия нетен
размер. В случаите, когато вземанията по изпълнителното дело се изпълняват чрез
налагане на запор върху трудово възнаграждение, съответно запор върху банкова
сметка, ***ия и други плащания, за които е предвидена пълна или частична
несеквестируемост, запорът обхваща само тази част от тях, която е секвестируема
– ТР 2-2015-ОСГТК, т. 3 и т. 13. Поради това несеквестируемата част, видно и от
отговорите на третите лица – работодател и банка, остава на разположение на
длъжницата, с оглед на което е неоснователно възражението ѝ, че е наложен
запор върху цялото ѝ трудово възнаграждение. При превеждане на заплата по
банкова сметка, ***л. 446 ГПК част от паричния превод към момента на
постъпването му. Натрупаните по сметката от предишни преводи суми и остатъци от
такива имат характер на спестявания, които не се ползват от закрилата на
несеквестируемостта и върху тях може да бъде насочено принудително изпълнение,
стига да са постъпили по банковата сметка не по-рано от един месец преди
налагането на запора (арг. ТР 2-2015-ОСГТК, т. 13, и чл. 446а ГПК – последната
норма, макар да не е била приета към момента на налагането на запора, следва да
намери приложение с оглед процесуалния ѝ характер и по аргумент на
противното на § 73 ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 2017г.).
В настоящия случай частният
съдебен изпълнител коректно е отразил в съобщението до работодателя „М.“ АД, че
при запор върху трудовото възнаграждение удръжките следва да се правят
ежемесечно при спазване правилата на чл. 446 ГПК. В съответствие със закона е
указанието и в запорното съобщение до „Б.ДСК“ ЕАД, като изрично е указана и
несеквестируемостта за паричните обезщетения и помощите по чл. 114а КСО и тези
по чл. 13 ЗСПД. Посочен е и общият размер на задълженията по изпълнителното
производство, т.е. ясно е за събирането на каква сума е наложен запорът. Съдебният
изпълнител към момента на налагането му върху трудовото възнаграждение и
банковата сметка няма възможност да определя коя част от заплатата, съответно
кои постъпления и суми по банковата сметка, подлежат на принудително изпълнение
и какъв е техният размер, тъй като не разполага с необходимата за това
информация. Едва след осъществяването на контакт с банката, при която е открита
запорираната сметка, и/или
касиера на работодателя, който да подаде необходимата информация за определяне
на несеквестируемата част или да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника
несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само
секвестируемата част от него, съдебният изпълнител може да зачита несеквестируемостта на конкретна
сума и при необходимост да я връща на длъжника (арг. ТР 2-2015-ОСГТК, т. 13).
Поради това, като не е посочил конкретна сума, която следва да се превежда от
страна на рабодотателя и на банката в изпълнение на запора, съдебният
изпълнител не е допуснал закононарушение, включително на нормите на чл. 507,
ал. 2 и чл. 512 ГПК.
По изложените съображения
Софийският градски съд намира, че действията на ЧСИ № 841 – Н.М., свързани с
насочване на принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение на
длъжницата В.И., изразяващо се в налагането на запор върху трудовото ѝ
възнаграждение, получавано от „М.“ АД, и върху банковата ѝ сметка в „Б.ДСК“
ЕАД, са законосъобразни. Поради това и подадената срещу тях жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.
437 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба, вх. № 118235/24.08.2016г. на ЧСИ
№ 841 – Н.М., подадена от В.Г.И. чрез адв. А.И.и адв. К.И.– АК-Варна, срещу действията
на ЧСИ № 841 – Н.М.по изп. д. № 20168410406314, изразяващи се в насочване на
изпълнението върху имущество, което тя смята за несеквестируемо, а именно –
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката с
Разпореждане от 05.07.2016г. и връчването на запорни съобщения с изх. №
139823/13.07.2016г. (до работодателя „М.“ АД) и изх. № 139821/13.07.2016г. (до
„Б.ДСК“ ЕАД) на ЧСИ № 841 – Н.М..
Решението, на основание чл.
437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.