Решение по дело №1181/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1009
Дата: 15 февруари 2018 г. (в сила от 15 февруари 2018 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20181100501181
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

________________ от _______ февруари 2018г.

град СОФИЯ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

В закрито съдебно заседание, проведено на ____~четиринадесети~___ февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       МАЯ ДАМЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:                АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

              мл. с. БОГДАН РУСЕВ

 

Като разгледа частно гражданско дело № 1181 от 2018-та година по описа на Софийския градски съд, докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. ХХХІХ ГПК.

Образувано е по Жалба, вх. № 118235/24.08.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.(депозирана по пощата – клеймо от 23.08.2016г. на ПС Варна – 9000), подадена от В.Г.И. чрез адв. А.И.и адв. К.И.(АК-Варна) срещу действията на ЧСИ № 841 – Н.М.по изп. д. № 20168410406314, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, а именно – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката.

В жалбата се сочи, че на 16.08.2016г. чрез работодателя ѝ „М.“ АД в град Варна на И. било връчено запорно съобщение, с което ѝ било съобщено, че се налага запор върху цялото ѝ трудово възнаграждение. В „М.“ АД тя работела срещу основна заплата от 420,00 лева, като, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, получавала средно чисто 389,00 лева. Последното ѝ чисто трудово възнаграждение за м. юли 2016г. било в размер на 448,88 лева. Съгласно чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК, от трудовото ѝ възнаграждение в изпълнителното производство можело да ѝ бъде удържано само ¼, т.е. 112,22 лева. Твърди, че имала две деца на възраст под 18 години, за които се грижела като самотна майка, като прилага в уверение на този факт преписи от удостоверения за раждане. В нарушение на чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 114а КСО и чл. 13 ЗСПД частният съдебен изпълнител не отбелязал в запорното съобщение до работодателя и банката каква точно е сумата, която те следва да пазят в качеството си на трето лице и съответно каква е сумата, която следва да бъде запорирана и преведена по сметка на ЧСИ. Не била взета под внимание нормата на чл. 446, ал. 2 ГПК, указваща, че секвестируемият доход следвало да се изчисли въз основа на чистия доход след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данъци. В нарушение на чл. 507, ал. 2 и ал. 3 ГПК в запорното съобщение до „Б.ДСК“ ЕАД не бил посочен точният размер на сумата, която трябвало да бъде запорирана, съответно пазена. В нарушение на чл. 444, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК бил наложен запор върху цялото трудово възнаграждение, без да са ѝ оставени парични средства за преживяване и издръжка на семейството. В нарушение на чл. 512, ал. 3 ГПК в запорното съобщение не била посочена точната сума, която трябва да бъде удържана от трудовото възнаграждение от третото лице, поради което и то спряло плащането на цялото трудово възнаграждение. Моли се оспорените действия на съдебния изпълнител да бъдат отменени.

Уведомен за подадената жалба на 20.12.2017г,. взискателят „П.К.Б.“ ЕООД не се е възползвал от правото си по чл. 436, ал. 3 ГПК да подаде писмени възражения по същата.

В изпълнение на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ № 841 – Н.М.(пом.-ЧСИ С.Р.) е приложил мотиви, в които застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Относно запорираната банкова сметка ***, че съгласно известието от банката, по сметката постъпва трудово възнаграждение под установената минимална работна заплата, което ще бъде предоставяно на длъжницата. Още в запорното съобщение били дадени указания, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на трудови възнаграждения и  всякакъв вид несеквестируеми вземания. Върху трудовото възнаграждение на И. бил наложен запор само върху секвестируемата му част, като на работодателя било указано да съобрази и пресметне съгласно чл. 446 ГПК отчисленията от трудовото възнаграждение. В отговора на работодателя последният ясно посочил, че ще удържа ¼ от заплатата, тъй като лицето имало непълнолетни деца, които издържа.

Софийският градски съд, като взе предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Настоящата частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК срещу подлежащо на обжалване действие (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК) от легитимирано за това лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20168410406314/2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.е образувано с Разпореждане от 05.07.2016г. въз основа на Молба, вх. № 098308/05.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., подадена от „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжницата В.Г.И. за принудително събиране на описаните в Изпълнителен лист от 21.04.2016г., издаден по т.д. № 2256/2016г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-6 състав, суми: сумата от 3958,35 лева, ведно със законната лихва от 03.12.2015г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 507,08 лева за юрисконсултско възнаграждение, сумата от 80,00 лева за разноски по арбитражно производство и сумата от 50,00 лева заплатена държавна такса за издаването на изпълнителния лист. С молбата за образуване на изпълнително производство съдебният изпълнител е натоварен, на основание чл. 18 ЗЧСИ, да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника, като е поискано изрично налагането на запор върху вземанията му от „Б.ДСК“ ЕАД.

С Разпореждането от 05.07.2016г. е наложен запор върху вземанията на И. за трудово възнаграждение от „М.“ АД, както и върху банковите ѝ сметки в „Б.ДСК“ ЕАД. На длъжницата е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 139824/13.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.. Същата е връчена на работодателя на И., който е отговорил (писмо, вх. № 112703/08.08.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М.), че може да ѝ връчи поканата едва след 15.08.2016г., тъй като била в отпуск. Липсва друга дата, на която да е удостоверено връчването на поканата за доброволно изпълнение освен тази, призната от самата длъжница в жалбата – 16.08.2016г. В поканата изрично е посочено, че са наложени запор върху трудовото възнаграждение и запор върху всички сметки в „Б.ДСК“ ЕАД.

Изпратено е запорно съобщение, изх. № 139823/13.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., до „М.“ АД. Със същото дружеството е уведомено, че върху вземането за трудово възнаграждение на В.И. е наложен запор, описани за задълженията, които ще бъдат събирани чрез него, като изрично е указано, че удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. Запорното съобщение е получено на 04.08.2016г. В отговор е получено писмо, вх. № 116701/18.08.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., с което „М.“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че дружеството е готово да извършва удръжки по запорното съобщение, като съобразно чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция преди измененията, публикувани в ДВ, бр. 86 от 2017г.) ще отчислява ¼ от нетното трудово възнаграждение, тъй като работничката има непълнолетни деца, които издържа.

Изпратено е запорно съобщение, изх. 139821/13.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., до „Б.ДСК“ ЕАД. Със същото банката е уведомена, че върху всички левови и валутни сметки на В.И. в банката се налага запор. Указано е, че, на основание чл. 446 ГПК вр. чл. 114а КСО и чл. 13 ЗСПД, запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от трудово възнаграждение, обезщетения, пенсия, детски надбавки и всякакъв вид несеквестируеми вземания. В отговор е постъпило писмо, вх. № 107942/22.07.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., от „Б.ДСК“ ЕАД, с което съдебният изпълнител бива информиран, че по запорираната сметка на длъжницата постъпва трудово възнаграждение в размер под минималната работна заплата. В тази връзка, на основание чл. 446 ГПК, сумите с произход трудово възнаграждение няма да бъдат превеждани в изпълнение на запора и ще бъдат предоставени на разпореждане на длъжника.

Съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК (в актуалната понастоящем редакция), ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа, в случай, че  осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата, само една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. от неговия нетен размер. В случаите, когато вземанията по изпълнителното дело се изпълняват чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение, съответно запор върху банкова сметка, ***ия и други плащания, за които е предвидена пълна или частична несеквестируемост, запорът обхваща само тази част от тях, която е секвестируема – ТР 2-2015-ОСГТК, т. 3 и т. 13. Поради това несеквестируемата част, видно и от отговорите на третите лица – работодател и банка, остава на разположение на длъжницата, с оглед на което е неоснователно възражението ѝ, че е наложен запор върху цялото ѝ трудово възнаграждение. При превеждане на заплата по банкова сметка, ***л. 446 ГПК част от паричния превод към момента на постъпването му. Натрупаните по сметката от предишни преводи суми и остатъци от такива имат характер на спестявания, които не се ползват от закрилата на несеквестируемостта и върху тях може да бъде насочено принудително изпълнение, стига да са постъпили по банковата сметка не по-рано от един месец преди налагането на запора (арг. ТР 2-2015-ОСГТК, т. 13, и чл. 446а ГПК – последната норма, макар да не е била приета към момента на налагането на запора, следва да намери приложение с оглед процесуалния ѝ характер и по аргумент на противното на § 73 ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 2017г.).

В настоящия случай частният съдебен изпълнител коректно е отразил в съобщението до работодателя „М.“ АД, че при запор върху трудовото възнаграждение удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване правилата на чл. 446 ГПК. В съответствие със закона е указанието и в запорното съобщение до „Б.ДСК“ ЕАД, като изрично е указана и несеквестируемостта за паричните обезщетения и помощите по чл. 114а КСО и тези по чл. 13 ЗСПД. Посочен е и общият размер на задълженията по изпълнителното производство, т.е. ясно е за събирането на каква сума е наложен запорът. Съдебният изпълнител към момента на налагането му върху трудовото възнаграждение и банковата сметка няма възможност да определя коя част от заплатата, съответно кои постъпления и суми по банковата сметка, подлежат на принудително изпълнение и какъв е техният размер, тъй като не разполага с необходимата за това информация. Едва след осъществяването на контакт с банката, при която е открита запорираната сметка, и/или касиера на работодателя, който да подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата част или да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само секвестируемата част от него, съдебният изпълнител може да зачита несеквестируемостта на конкретна сума и при необходимост да я връща на длъжника (арг. ТР 2-2015-ОСГТК, т. 13). Поради това, като не е посочил конкретна сума, която следва да се превежда от страна на рабодотателя и на банката в изпълнение на запора, съдебният изпълнител не е допуснал закононарушение, включително на нормите на чл. 507, ал. 2 и чл. 512 ГПК.

По изложените съображения Софийският градски съд намира, че действията на ЧСИ № 841 – Н.М., свързани с насочване на принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение на длъжницата В.И., изразяващо се в налагането на запор върху трудовото ѝ възнаграждение, получавано от „М.“ АД, и върху банковата ѝ сметка в „Б.ДСК“ ЕАД, са законосъобразни. Поради това и подадената срещу тях жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 437 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба, вх. № 118235/24.08.2016г. на ЧСИ № 841 – Н.М., подадена от В.Г.И. чрез адв. А.И.и адв. К.И.– АК-Варна, срещу действията на ЧСИ № 841 – Н.М.по изп. д. № 20168410406314, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което тя смята за несеквестируемо, а именно – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката с Разпореждане от 05.07.2016г. и връчването на запорни съобщения с изх. № 139823/13.07.2016г. (до работодателя „М.“ АД) и изх. № 139821/13.07.2016г. (до „Б.ДСК“ ЕАД) на ЧСИ № 841 – Н.М..

Решението, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:         1.                                       

 

 

 

2.