Решение по дело №10338/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2023 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20237060710338
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№305

гр. Велико Търново, 21.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                         

                                                                      

При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура С.И., разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 338/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

           Образувано  по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление – специализирано звено към АПИ гр. София, бул. „Никола Петков“ № 86 против  Решение № 516/11.10.2023г., постановено по АНД 1103/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с  което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, с № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Топалов Транспорт“ ООД гр. Казанлък за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. и е осъдена Агенцията да заплати разноски в размер на 660 лева – адвокатско възнаграждение.

            В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС неправилно е приложил материалния закон, като е направил извод за приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Според касатора давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, тъй като електронният фиш не може да се приравнява като форма, съдържание, реквизити, срокове и др. нито към АУАН, нито към НП. В касационната жалба се развиват също така подробни доводи за доказаността на нарушението. От съда се иска да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение по съществото на спора, с което потвърди издаденият електронен фиш.

            В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован,  се представлява от ***К., която поддържа така подадената жалба с оплакванията в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. 

Ответникът по жалбата – „Топалов Транспорт“ ООД,  редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В представени отговор на касационната жалба и молба, чрез пълномощника си *** К.А. от ХАК, заявява, че оспорва жалбата. Счита, че решението на ВТРС е правилно и законосъобразно, и не страда от сочените от касатора пороци. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски, за което представя списък на разноските.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Изцяло споделя мотивите на ВТРС относно приложимостта на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и по отношение процедурата при санкциониране с електронен фиш, а от там и за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазването на тези срокове. Счита обжалваното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон, предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

 

 

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

 

 

 

 

Разгледана по същество е неоснователна.

 

 

 

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 516/11.10.2023г., постановено по АНД 1103/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с  което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, с № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Топалов Транспорт“ ООД гр. Казанлък за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. и е осъдена Агенцията да заплати разноски в размер на 660 лева – адвокатско възнаграждение.

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 18.01.2021г., в 18:22 часа, в Община В. Търново, за движение по път I-5, км. 107+250, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение № B9FAC19EE92D1902E05301F160A2FAD, движение на ППС влекач М., с рег. № ..., собственост на „Топалов Транспорт“ ООД – гр. Казанлък, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси - 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Деянието е установено с устройство № 20531, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5, км. 107+250. Същото е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на собственика „Топалов Транспорт“ ООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. Електронният фиш е връчен на адресата му на дата 03.07.2023 г. и е бил обжалван пред ВТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

При така установените факти, ВТРС е направил извод, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при издаване на процесния ЕФ не е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът е посочил, че видно от снимковия материал, който е основание за издаването на електронния фиш, нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването му – 18.01.2021 г. и ЕФ като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от заснемане на нарушението - изтекъл на 18.07.2021 г. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС, и е направил извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка да продължаване на административнонаказателното производство и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразно издаден. На последно място въззивният съд е обсъдил и приел за неоснователни доводите на АПИ, че ЕФ не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити и срокове към АУАН и НП и по отношение на него са неприложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.

В съответствие с материалния закон и константната практика на Административен съд – гр. Велико Търново е изводът на съда за изтеклия давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Неоснователно е позоваването от касатора на мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г., доколкото мотивите не се ползват със задължителна обвързваща сила, а от друга страна, предметът на спора по това тълкувателно дело е различен от спора по настоящото такова – в този смисъл Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС по т.д. № 10/2016 г. Неоснователно е и възражението на касатора за приложимостта на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като същата урежда единствено абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване преди влизането в сила на правоохранителен акт за налагането на наказание /вж Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по тълк. д. № 1/2014 г. /, а в случая липсват данни за спиране или прекъсване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му - 18.01.2021 г. От приложените пред въззивния съд доказателства е видно, че процесният електронен фиш № ********** е издаден не по-рано от 03.02.2023 г., което не се оспорва и опровергава от касатора. Следователно в случая електронният фиш /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 18.07.2021 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, което като краен резултат е сторил и районния съд.

 

При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Велико Търново следва като правилно да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответника по касация на основание чл. 143, ал.1 от АПК във вр. с чл. 63д, ал.1 от ЗАНН следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Съдът намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв. с ДДС с оглед фактическата и правна сложност на делото, като предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото следва да се намали до минимално предвидения размер, а именно - 550 лв., върху който съгласно § 2а от ДР от Наредбата следва да се начисли и дължимият ДДС в размер на 110 лева, или общо 660 лева. Неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за предходната инстанция, доколкото такива вече са били присъдени с обжалваното решение.

  

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

 

 

 

 

                                Р Е Ш И:

 

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 516/11.10.2023г., постановено по АНД 1103/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „Топалов Транспорт“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. К.разноски по делото в размер на 660 /шестстотин и шестдесет/ лева.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1

 

 

 

 

                                                                                         2.