№ 5447
гр. Варна, 09.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20243100502400 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК и е образувано по възражение на “Си
Кенеди“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Княз
Борис“ №53, ет.2, представлявано от Кристофър Мартин Кенеди, действащо чрез адв.К. Т.,
със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Петко Каравелов“ №3, ет.1, офис 1, против Заповед №5929
от 2023г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.
№12048 по описа за 2023г. на Районен съд Варна, в полза на “Холмууд Баунд Транспорт“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Христо Ботев“
№44, представлявано от Петър Пламенов Кралев, действащ чрез адв.З. М., със съдебен
адрес: гр.Русе, ул.“Борисова“ №17, ет.4.
С възражението се поддържа, че възразяващият длъжник е узнал за издадената
заповед за изпълнение на 11.09.2024г., на която дата представляващия дружеството е
уведомен от свой близък за предприети действия по принудително изпълнение по
отношение на собствен на дружеството имот. Сочи се, че не дружеството длъжник не
упражнява стопанска дейност, като единственият ангажиран с дейността и управлението му
е неговият управител Кристофър Мартин Кенеди, който е великобритански гражданин и
през последните две години е бил в страна два пъти за по една седмица. Сочи се още, че
Кристофър Кенеди не живее в България и обичайното му местопребиваване не е на
територията на страната. В тази връзка се поддържа, че процесната заповед за изпълнение
не е била връчена надлежно, или в условията на евентуалност, че заповедта не е била
връчена лично и в деня на връчването законният представител на дружеството не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България. Ето защо се моли за
приемане на възражението при условията на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. На следващо
място отново в условията на евентуалност се поддържа, че е налице хипотезата на чл.423,
1
ал.1, т.3 или на т.4 от ГПК, доколкото длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
връчването поради особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се в това, че
управителят и законен представител, не е с обичайно местопребиваване на територията на
Република България и длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее изразяващи се в това, че
управителят на дружеството е чуждестранен гражданин, чийто дейности на територията на
страната се изразяват единствено и само в притежаването на недвижими имоти и доколкото
не са налице каквито и да било задължения за дружеството същият не е счел за нужно да
упълномощи трето лице, което да бъде лице за контакт поради неговото отсъствие. Развити
са подробни съображения за липсата облигационна връзка между страните, която да е
породила задължението, предмет на процесната заповед за изпълнение, като се поддържа, че
същата е издадена в противоречие със закона и добрите нрави. Във възражението е
обективирано и искане за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, съответно
на предприетите действия по принудително изпълнение.
Насрещната страна-заявител в заповедното производство, поддържа становище за
недопустимост на възражението, като оспорва твърдяната дата на узнаване от длъжника и
наличието на представителна власт на лицето, което е подало възражението. Позовава се на
недобросъвестно поведение от страна на длъжника-търговец, който не е положил нужната
грижа да води добре дейността си. Твърди се, че заповедта за изпълнение е връчена редовно
на длъжника, като са спазени всички изисквания на закона. Поддържа се, че длъжника е
надлежно уведомен, като оспорва изложените във възражението доводи със съображения, че
производство се води срещу юридическо лице, а не срещу физическо лице, поради което и
по смисъла на закона обичайното местопребиваване на физическото лице-управител не е
предпоставка за преценка на редовността на връчването. Оспорват се и твърденията за
наличие на особени непредвидени обстоятелства довели до невъзможност за узнаване,
съответно за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. На следващо място се поддържа, че неподаването на възражение в срока по
чл.414, ал.1 от ГПК създава стабилитет на заповедта за изпълнение, поради което е
преклудирана възможността за оспорване от длъжника на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Възражението е подадено от легитимирано лице-пълномощник на длъжник, против
който е издадена заповед за изпълнение, като съобразно твърденията му, е спазен срока за
подаване на възражение по чл.423 от ГПК. От друга страна оспорването от заявителя на
датата на узнаване от длъжника за заповедта за изпълнение, налага установяването на това
обстоятелство.
Ето защо и доколкото допустимостта на производството по възражението, подлежи
на служебна проверка, то следва да се уважи искането на длъжника, обективирано в молба
от 06.12.2024г. за събиране на гласни доказателства за датата на уснаване на заповедта.
На следващо място възражението на длъжника, е основано на твърденията, че
2
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно и че в деня на връчването той не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, т.е. на
предпоставките по чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Също така и на твърдения за особени и
непредвидени обстоятелства, попречили за узнаването, съответно за подаването на
възражение, отново поради отсъствие от страната, които доводи намират основанието си в
чл.423, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК.
С оглед горното съдът намира, за основателно искането на длъжника за издаване на
съдебно удостоверение, което да послужи пред Сектор “Миграция“ за снабдяване с
информация относно това колко пъти Кристофър Мартин Кенеди, е влизал на територията на
Република България, по въздух, вода или сухопътна граница за периода от 01.2023г. до
01.12.2024г.
Искането на длъжника за спиране на изпълнението на заповедта, се явява нередовно,
доколкото според процесуалният закон това може да стане само срещу залог на парична
сума, учреден съгласно чл.181, ал.1 от ЗЗД, като заложената парична сума трябва да
съответства на присъдената със заповедта сума, съгласно указанията дадени с ТР №6 от
23.10.2014г. по т.д.№6/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо и на основание чл.101, ал.1 от ГПК, следва да се укаже на длъжника, че
следва да предостави надлежно обезпечение във връзка с исканото спиране на
изпълнението.
Воден от горното и предвид липсата на доказателства за факти, подлежащи на
установяване от страните в настоящото производство, съдът намира, че следва да
предприеме действия по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, преди за разгледа възражението по
същество, съответно че делото следва да бъде насрочено в о.с.з.
Така мотивиран и на основание чл.423 от ГПК вр. с чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.01.2025г. от
13.45 часа, за когато да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на възразяващият длъжник, че носи доказателствена тежест за установяване
на твърденията си за наличие на предпоставките по чл.423, ал.1 от ГПК.
УКАЗВА на възразяващият длъжник, че във връзка с искането си спиране на
изпълнението на заповедта за изпълнение, следва в едноседмичен срок от съобщаването, да
представи надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2 от ГПК, разяснен в мотивите на
настоящото определение, като го предупреждава, че при неизпълнение, процесуални
действия в тази насока, ще се счита за неизвършени.
ДАВА възможност на възразяващият длъжник, да се ползва от показанията на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на твърденията си момента на узнаване
за процесната заповед за изпълнение.
3
ДА се издаде поисканото от длъжника съдебно удостоверение, след представяне на
доказателства за внесена ДТ в размер на 5лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4