Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 03.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти март две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12083 по описа за 2019година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Р.Д.Д. ЕГН ********** с адрес: ***
срещу ответника „Д.З." АД ЕИК ====
със седалище и адрес на
управление *** осъдителен иск с правно
основание чл.405 от Кодекс за застраховането за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10,00лв -
частичен иск от сумата в размер на 700,00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на панел заден десен, врата задна
дясна и лайсна врата задна дясна долна, причинени в резултат на застрахователно
събитие по договор № ==== от 22.11.2017г., за „Каско" на л.а. марка Ауди,
модел „А6 Allroad Quattro“ с peг. № В === ВМ, настъпило на 07.11.2018г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
31.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се посочва, че
на 22.11.2017г. ищецът сключил Застраховка „Каско", клауза „Пълно
каско" на личния си автомобил марка Ауди, модел „А6 Allroad Quattro“ с
peг. № В === ВМ с ответника „Д.З." АД, със срок на действие от
25.11.2017г. до 24.11.2018г. Излага, че автомобилът е застрахован за 13000
лева, като застрахователната премия, която е трябвало да заплати, съгласно
застрахователна полица № ==== от 22.11.2017г., възлизала на 928.20 лева. Сочи ,
че е заплатил премията при сключване на договора. На 07.11.2018г. процесния автомобил бил паркиран на ул.„Три
Уши" в гр. Варна. Когато ищецът отишъл до него, установил, че неизвестно
МПС е увредило задна дясна част на автомобила. Веднага уведомил застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие, като същият извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение №
*********/07.11.2018г. В описа, като увредени детайли били описани: панел заден
десен, врата задна дясна и лайсна врата задна дясна долна. През ноември 2018г.
ищецът получил Уведомление с изх.№ *********/13.11.2018г. от Застрахователят, с
което го уведомявал, че отказва да му изплати обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие, съгл. т.57 във връзка с т.57.3 от Общите условия за
застраховка на МПС, според която той не дължи обезщетение за „невъзстановени
щети", записани в застрахователната полица, или предложението за
застраховане, или видни от снимковия материал, изготвен при сключване на
полицата, или по предходни щети, които не са били отстранени. Последващо
възстановяване на „невъзстановени щети" се установявало само чрез оглед от
страна на Застрахователя. Във връзка с настъпилите увреждания ищецът извършил
проучване в няколко сервиза и установил, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила била в размер на 700 лв., както и че за
възстановяване на врата задна дясна и лайсна врата задна дясна долна било
необходимо боядисване, а не както е посочил застрахователя пастиране. С оглед
на гореизложеното, се моли да бъде уважен предявения иск и да се присъдят
направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В с.з. исковата молба се
поддържа от процесуалния представител на ищеца. Ответникът не се явява и не
изпраща представител, но с нарочна молба до съда, поддържа отговора и завява,
че на 22.01.20г. е изплатен пълния размер на дължимото обезщетение съгласно
влязло в сила Решение ..../29.11.2019г. по в.т.д.№1573/2019г. на ВОС.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е
очертан от нормата на чл. 86 ЗЗД вр. чл. 405 ал.1 КЗ. За да бъде уважен искът и
предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия
спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване,
наличие на главен дълг, настъпил падеж на задължението за плащане на
застрахователно обезщетение и размерът на претендираното обезщетение.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 и чл.155 ГПК, че са с Решение №
3492/26.07.2019г. по гр. д. № 1926/2019 г., по описа на ВРС, „Д.З." АД е
осъдено да заплати сумата от 10,00 лв.,
представляваща частичен иск от сумата в общ размер от 700,00 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди, както и че с Решение №..../29.11.19г.
по в.т.д. №1573/2019г. ВОС е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
С т.2 на ТР № 3/2016г.
от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие, че решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
С оглед
изявлението на ищеца пред настоящия състав, направено в хода на устните
състезания, че ответникът е заплатил изцяло претендираната сума, респ. че е
налице извънсъдебно признание на исковата претенция от ответника, както и във
връзка с представеното доказателство от ответната страна - платежно нареждане от 21.01.2020г. за
сумата от 300,03лева, обективиращо плащане, с основание щета №*********/07.11.2018г.,
следва да се приеме, че исковата претенция е изцяло удовлетворена. В този
смисъл настоящият иск следва да бъде отхвърлен, тъй като задължението на
ответника е изцяло погасено. В тази връзка няма да бъде коментирано изготвеното
и прието от съда заключение по САТЕ, тъй като ищецът се е съгласил с
извършеното плащане, представляващо обезщетение
за причинени имуществени вреди до размера на платената сума от
300.03лева, приемайки че исковата претенция е удовлетворена в цялост.
По разноските:
И двете страни са поискали разноски.
Предвид обстоятелството, че към момента на завеждане на
исковата претенция – 31.07.2019г., същата не е била удовлетворена в цялост от
ответника, а изплащането на задължението е станало в един по - късен
момент на 21.01.2020г., съдът счита, че
ответникът е дал повод за завеждане на настоящия иск и в тази връзка разноски се дължат в полза на ищеца.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който
размерът на претендираните разноски възлиза на сумата от 610лева, от които
50лева - платена ДТ, 200лева депозит за ВЛ и 360лева платено адв.
възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 02.03.2020г.
Предвид изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
610лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.Д. ЕГН:********** с адрес: ***
срещу ответника „Д.З." АД ЕИК ==== със седалище и адрес на управление *** иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00лв - частичен иск от сумата в размер на 700,00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
панел заден десен, врата задна дясна и лайсна врата задна дясна долна,
причинени в резултат на застрахователно събитие по договор № ==== от
22.11.2017г., за „Каско" на л.а. марка Ауди, модел „А6 Allroad Quattro“ с
peг. № В === ВМ, настъпило на 07.11.2018г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователен на осн. чл.405 от Кодекс за
застраховането.
ОСЪЖДА „Д.З." АД ЕИК ==== със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д.
ЕГН:********** сумата от 610лева,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: