Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр.Видин, 15.10.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                         Председател: П. П.

                                                            Съдебни заседатели:

                                                                               Членове:

при секретаря: М.В.,                                          в присъствието на прокурора: Е.М.,                             като разгледа докладваното от съдията-докладчик: Пл.П.,                    ЧН дело № 1047 по описа за 2020 год.                              и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е по чл.155 от Закона за здравето, образувано по предложение на РП-Видин за задължително настаняване и лечение на лицето И.В.Х. с ЕГН **********, потребител на социални услуги в ДПЛУИ с.Куделин, обл.Видин.

          Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

          Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че е необходимо задължително лечение.

          Освидетелстваното лице в с.з. не заявява съгласие за лечение.  

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Х. ***. В последно време той се държи агресивно, нарушава Правилника за вътрешния ред, гневен е, чупи, крещи, къса си дрехите, посяга на другите потребители и на обслужващия персонал, и е неконтролируем. Същият страда от заболяване и е с диагноза „олигофрения, тежка имбецилност, еретичен вариант“, но отказва да си пие лекарствата. Непрекъснато влиза в конфликт с потребителите и пурсонала, чупи инвентар: легла, столове, маси, както и се самонаранява. Нанася побой на други, опасен е за себе си и за останалите. До момента не е настаняван в психиатрично отделение и не се води на диспансерен отчет. Въпросното лице страда от психиатрично заболяване – тежка степен на умствена изостаналост, негативистичен и се нуждае от лечение в психиатрична клиника от затворен тип. Последният е неориентир за време, място и от известно време е напрегнат, неспокоен, избухлив.   

          Съдебно-психиатричната експертиза дава заключение, че лицето Х. страда от умерена умствена изостаналост с проблеми изискващи непрекъснати грижи и лечение. Синдром на психомоторна възбуда с агресивно към околните поведение. При него са на лице психични увреди в резултат на психично разстройство. В последно време той е в състояние на психомоторна възбуда с агресивно поведение и може да представлява опасност за близките и за околните. Отказва доброволно лечение, с което уврежда и собственото си здраве. Трябва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ-Карлуково за срок от три месеца. Не е способен да изразява информирано съгласие и е необходимо да се назначи служебно лице, което да го изразява вместо него.

          Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, събрани по преписка № 178600-10532/2020г. на РУ-Видин и пр.преписка № 2392/2020г. на РП-Видин, сведенията на д-р К., становището на д-р К., показанията на свидетелите К. и Бордияшева, медицинско свидетелство, докладна записка, експертно решение, договор за предоставяне на социални услуги и амбулаторен лист, както и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която съдът намира за компетентно извършена, поради което я кредитира.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира. При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на лицето Х.. Той страда от заболяване, и се покриват критериите на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ. Поради заболяването си представлява опасност както за околните и близките си, така и за себе си. При това положение, съдът намира, че той следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ – Карлуково за срок от три месеца.

          По делото се установи, че у предложеното лице не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие вместо него и това лице е именно Виолета Йорданова Иванова главен експерт в Община – гр.Луковит, отдел Здравеопазване.

          Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, Съдът

                                               Р  Е  Ш  И :

          

НАСТАНЯВА И.В.Х. с ЕГН **********, потребител на социални услуги в ДПЛУИ с.К., обл.В., на задължително лечение за срок от 3 /три/ месеца в ДПБ – Карлуково, при форма на лечение – стационарно, считано от влизане на решението в сила.

          НАЗНАЧАВА В.Й. И. – гл.експерт в Община–гр.Л., отдел Здравеопазване, за изразяване на информирано съгласие за лечение вместо Любен Григоров Ванков.

           Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му.

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ :