Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261405 25.11.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря
Радка Цекова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14667 по описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 49, вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на К.Д.К.,
ЕГН ********** *** , чрез адвокат А. ***, ЕИК: *********, против Община Пловдив,
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *********, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 6322,24 лева- представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди нанесени на лек автомобил Пежо,
модел 307, с рег. №******, сумата от 300 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законна
лихва от датата на увреждането –
03,07,2019 г. до изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че притежава л.а. Пежо,
модел 307, с рег. №******. В
исковата молба е посочено, че на 03.07.2019 г. посоченият по горе автомобил е бил
паркиран на ул. **********, където било паднало дърво върху л.а. В резултат на това са причинени
многобройни щети на л.а. Освен това в резултат на инцидента ищецът се е
разтревожил и притеснил. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. твърди че инцидентът се дължи на непреодолима сила,
произтичаща от природно бедствие – буря, придружена от силен ураганен вятър.
Прави възражение за съпричиняване.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото са представени писмени доказателства от ищеца–
свидетелство за регистрация на МПС, установяващо собствеността върху увредения
автомобил, служебна бележка, издадена от Четвърта районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“, издадена във връзка с предприетите
действия по отстраняване на паднала дърво върху л.а. Пежо, модел 307, с рег. №******.
По делото са събрани и гласни
доказателства. От показанията на св. М. К., която живее на ул. **************,
се установява, че около жилищния блок, където живее, има дървета и отпред, и
отзад. По отношение на тези дървета е
пуснала заявление в Общината на 28 май 2018 година, тъй като дървото е било
изсъхнало. Имало само един зелен клон и той паднал, и счупил колата на момчето.
Никакъв отговор не била получила, никой
не дойде. Отрязали дървото тази година. Началото на декември. Имало инцидент с
колата на К. Бил миналата година лятото. Имало буря и като зави, и падна клона.
Аз бях на прозореца на терасата. Зави и падна върху колата на момчето. Това
дърво се намира откъм улицата. Трите клона на дървото бяха сухи. Имало само
един зелен клон и той по средата бил изгнил. При една малка буря, паднало върху
колата на момчето. Смазало я цялата кола. На тавана паднало. След като паднало
дървото, са се обадили на 112. Дошла пожарната. Преместила колата. От Общината
никой не е идвал. Декември месец миналата година, дошли да го отрежат отдолу
дървото.
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания, като ги намира са последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
По делото е изготвена САТЕ, от която се установява, че
повредите по автомобила са настъпили вследствие на падане на дърво върху него,
налице е причинно-следствена връзка между описания механизъм на произшествието
и вредите, които са нанесени върху лекия автомобил. Стойността на нанесените вреди на процесния автомобил са
6322,24 лв. От приетото по делото заключение на съдебно-метеорологична експертиза
се установява, че на 03,07,2019 г. е
имало регистриран вятър със скорост от 18м/сек, който се характеризира като 8
степен или силен вятър, който може да счупи тънки клончета на здраво дърво и
сухи клони и е възможно да повали напълно изсъхнало дърво. Съдът кредитира
изцяло заключенията на вещите лица като обективни, безпристрастно и компетентно
изготвени.
Въз основа на така
установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. За да бъде реализирана тази отговорност
е необходимо да е настъпила вреда, която да произтича от свойствата на
определена вещ, както и да е налице причинно-следствена връзка между свойствата
на вещта и настъпването на вредата. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна,
безвиновна, поради което не е необходимо да е налице противоправно поведение от
страна на собственика на вещта, респ. от лицето, под чиито надзор се намира
същата.
По делото безспорно се
установи, че на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в
повреждане на притежавания от него лек автомобил Пежо, модел 307, с рег. №******. Вредите са причинени
вследствие на падане на дърво. От заключението на вещото лице, изготвено по
допуснатата САТЕ се установява, че е налице причинно-следствена връзка между
падането на дървото и причинените увреждания на процесния лек автомобил.
За да бъде уважен предявеният
иск е необходимо да бъде установено под чий надзор се намира увреждащата вещ,
респ. кой е неин собственик. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 2 от ЗУТ,
основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени
за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско
значение - паркове, градини, улично озеленяване, а според ал. 4 на същия член,
посочените озеленени площи, собственост на държавата и общините, са публична
собственост. Доколкото в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС е предвидено, че общинска
собственост са имотите, определени със закон, а и след като не са наведени
доводи в обратен смисъл от страна на ответника, то следва да се направи
обоснован извод, че собственик на процесното дърво е Община Пловдив.
Не се доказаха възраженията на
ответника за наличие на случайно събитие, което да изключва отговорността му.
По делото липсват доказателства, които да подкрепят това твърдение на
ответника. Неоснователни са доводите
на ответната община,
че не следва да
носи отговорност за
причинените на ищеца вреди от
настъпилото събитие, тъй
като същото било
причинено от непреодолима сила-
природно бедствие. Съгласно практиката
на ВКС по
аналогичен казус, изразена в Решение № 204
от 10.03.2010 г. по гр.д.№4284/2008г., ІV
г.о., случайно събитие ще бъде налице, ако се установи
че са били спазени всички
изисквания относно
изпълнението на задълженията
за поддържане на озеленените
площи и декоративната
растителност, но събитието е настъпило
само и единствено поради
въздействието на непреодолима
сила. Вредоносният резултат
при непозволено увреждане обаче не
може да бъде следствие от случайно събитие, когато се предхожда
от виновно поведение. В същото
решение е прието, че на предприятията по озеленяване е възложено и периодичното
поддържане и оформяне на короните на дърветата – чл. 14 от Наредба № 1 от 1993
г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, като е
създадена специална процедура за разрешаване на това в ал. 2 на посочения
текст. Не се установява събитието да се дължи на силен вятър, тъй като от
заключението на СМЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно, ясно и
обосновано, се установява, че в деня на инцидента е имало силен вятър, който
обаче не е в състояние да счупи и повали големи клонове на здраво дърво. Силния
вятър не се установява да е в причинно – следствена връзка с настъпилото
събитие. Още повече, че преди година от
процесното събитие е постъпил сигнал за друго дърво на същата улица.
По отношение на наведените
доводи за съпричиняване на вредата от ищеца, съдът намира същите за
неоснователни, тъй като няма данни да е установено по надлежния ред неправилно
паркиране на ищеца, който е управлявал
автомобила. Ищецът не е бил длъжен, нито е могъл да предполага, че процесното
дърво е опасно, доколкото това очевидно не е било установено и от самите
компетентни органи, които притежават необходимата квалификация и са били длъжни
да поддържат в изправност вещите, намиращи се под техен надзор.
По отношение на размера на
същия съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на САТЕ. Релевантна
по делото е действителната пазарна стойност на вредите към датата на
увреждането. Обезщетението, което се дължи от ответника, е в размер на реално
претърпените вреди, които вреди следва да са изчислени по размер към момента на
настъпване на увреждането. При частична увреда това е възстановителната
стойност на имуществото, а при пълна увреда -действителната стойност на
имуществото, като и в двете хипотези обезщетението не може да надхвърли
действителната стойност на имуществото. Възстановителната стойност е пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на вредите към момента на увредата.
Възстановителната стойност е стойността, срещу която може имущество да се
възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за
транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н., като обезценка не се прилага.
Съдът намира, че размерът на имуществените
вреди се равнява на стойността на действително причинените щети по автомобила,
или сумата от 6322,24 лева.
Следва да бъде присъдена и
законна лихва върху сумата от 6322,24 лева, считано от датата на деликта – 03.07.2019
г., до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията за
неимуществени вреди, то същата се явява изцяло недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало, като по делото ищецът, чиято е доказателствената тежест не доказа да
е търпял неимуществени вреди от настъпилия инцидент, изразяващи се в претърпени
болки и страдания.
Поради това искът за неимуществените
вреди следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на спора в полза на
всяка от страните по делото, следва да се присъдят разноски по съразмерност.
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ размер от общо
1072,64 лв., от които 600 лв.- платено адвокатско възнаграждение, 322,64 лв.-
държавна такса и 150 лв.- депозит за вещо лице. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В
случая с оглед на фактическата и правна сложност на делото адвокатското
възнаграждение не е прекомерно. На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер от 1024,12 лв. Ответникът претендира разноски в общ размер от 455,60
лв., от които сумата от 255,60 лв.- депозит за СМЕ и 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение, което се
определя на основание чл. 78, ал.8 ГПК
във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид
сложността на делото и материалния интерес, следва да бъде в размер на 150 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер от 18,35 лв. – съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от кмета З. Д. ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К., ЕГН ********** *** сумата
от 6332,24 лева, представляваща обезщетение за причинени на лек автомобил Пежо,
модел 307, с рег. №****** имуществени вреди, претърпени вследствие падане на
дърво, собственост на Община Пловдив, на 03.07.2019 г., върху автомобила,
паркиран на ул. ********** в гр. П., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 03.07.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и сумата 1024,12 лв. – разноски по
делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.К., ЕГН ********** ***71504, иск за
неимуществени вреди за сумата от 300 лв., вследствие на падането на дървото, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, ведно със законна лихва от 03.07.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Пловдив, ЕИК:
*********, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от кмета З. Д.
сумата от 18,35 лева, представляваща направени по делото разноски по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ