Определение по дело №174/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 АПК вр. с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

Образувано е по искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0433-000127 от 22.04.2025 г., издадена от началника на Първо районно управление към ОД на МВР- [област], направено в жалба срещу заповедта, подадена от К. И. Й., с [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв.Й. А., -АК [област], редовно упълномощен със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 1.

Жалбоподателят твърди, че в момента работи като разносвач на храна като тази работа е единственият му носител на доходи. Спирането от движение на автомобила му би го лишило от възможността да изкарва прехраната си. Счита, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта било незаконосъобразно, поради това, че по никакъв начин не ставало ясно какво се цели с него и дали е била налице някоя от предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК. Незаконосъобразно органът не изложил мотиви по отношение на допуснатото предварително изпълнение и по отношение на неговия срок. По тези съображения моли предварителното изпълнение на оспорената заповед да бъде отменено.

В изпълнение на разпореждане, ответникът представя преписката в указания срок. Не изразява становище по искането за отмяна на предварителното изпълнение на заповедта.

Съдът намира искането за допустимо, като направено в срок и от легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от индивидуалния административен акт.

Разгледано по същество, искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е неоснователно.

С оспорената заповед на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП, изразяваща се във временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Заповедта е издадена въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA№ 3558877 от 21.04.2025 г., с който е констатирано нарушаване на изискването на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП, а именно движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Според мотивите на заповедта лекият автомобил, марка и модел „Хонда Сивик“, с рег. № [рег. номер], който жалбоподателят е управлявал на 21.04.2025 г. в [населено място], по [улица], е технически неизправен, понеже крайното шумозаглушително гърне е заменено със спортно такова, което е прието за техническа неизправност съгласно т.8.1.1 на Приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП жалбата не спира изпълнението на заповедта. Следователно предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона, а не с разпореждане на административния орган по реда на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В този случай административният орган няма задължение да излага мотиви. Когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки визирани в чл. 60, ал. 1 АПК. Презумпцията на закона е, че предварителното изпълнение на заповедта за спиране от движение на МПС поради техническата му неизправност цели охрана на живота и здравето на участниците в движението.

В Закона за движение по пътищата не са предвидени основания за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от с.з. предварително изпълнение, поради което при разглеждане на искането за това следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.

Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Нови обстоятелства в случая не се сочат. Излагат се единствено твърдения, че спряното от движение МПС се ползва от жалбоподателя за разнасяне на храна – дейност , с която той изкарва прехраната си. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК. По делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията му, че извършва доставки на храна именно със спряното от движение МПС. Дори и да бяха представени подобни доказателства съдът счита, че интересът на жалбоподателя да ползва превозното си средство в трудовата си дейност не надделява над обществения интерес по пътищата да се движат само технически изправни превозни средства. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Затова съдът приема, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост.

Поради липса на предпоставките на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта следва да бъде отхвърлено.

По горните съображения Административен съд –[област], V състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. И. Й. с адрес в [населено място] за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0433-000127 от 22.04.2025 г., издадена от началника на Първо районно управление към ОД на МВР- [област].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК