Определение по дело №365/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ -  809                                               27.02.2020 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:   двадесет и седми февруари                                           две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                              ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 365  по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, представлявана от директора, подадена чрез ю.к.Радослав Петров, против решение № 3317/02.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 5641/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Национална полиция“ МВР е осъдена да заплати на М.В. ***, сумата от 1543.12 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 226.08 часа извънреден труд, положен през периода 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът М.В. е заемал длъжността „старши полицай“ в Група „Охрана на обекти“ в ЗЖУ-Бургас, сумата от 190.07 лв. – сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.10.2016 – 14.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 1543.12 лв., считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 350 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД „Национална полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС сумите от 111.72 лв. за държавна такса и 180 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР и субсидиарно приложение намира НСОРЗ. В тази връзка се сочи, че по отношение на държавните служители в МВР се съдържа специална уредба в ЗМВР, като приложението на КТ или на ЗДСл и подзаконовите актове по тяхното прилагане е изключено с разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, съгласно която редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители се определят с наредба на Министъра на МВР, т.е. не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, на която се позовава съда. В тази връзка се сочи, че нощният труд на служителите в МВР е предвиден и уреден в чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР и не би трябвало да се прилага субсидиарно разпоредбата на чл.9 НСОРЗ, като не са налице и две от предпоставките на последната норма, тъй като съгласно ЗМВР дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудово възнаграждение по КТ. Сочи се също, че дори и да се приеме субсидиарно приложение на НСОРЗ, то тогава коефициентът би бил 1, тъй като нормалната продължителност на работното време в МВР е еднаква – 8 часа, защото в ЗМВР не фигурира текст, че нормалната продължителност на работното време е 7 часа, както това е посочено единствено в КТ. Въззивникът счита, че обжалваното решение е немотивирано, като нито един от посочените от ответника аргументи не е коментиран, обсъден и анализиран от съда, който напълно без мотиви и при липса на правен анализ е постановил решението. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли  предявения иск като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец М.В.В., не се взема становище по въззивната жалба.

 

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 365/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                     2.