№ 928
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501172 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу
решение № 732 от 18.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4567 по описа за 2021 г. на Районен
съд - Варна, осми състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че СТ. П. СТ. не дължи сумата от 14 718,13 лева,
представляваща начислена стойност на електроенергия за периода от 21.01.2021 г. до
19.02.2021 г. за адрес на потребление, находящ се в ***1, с клиентски номер ***, за която е
издадена фактура от № *** от 15.03.2021 г., на основание член 124, алинея 1 от ГПК, както
и е осъдено въззивното дружество да заплати на СТ. П. СТ. сумата от 1 574 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в първоинстанционното производство, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание член 50
от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено
от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и
следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В
условията на евентуалност се иска исковата претенция да бъде отхвърлена за разликата над
количеството електроенергия от 9 820,8 кВтч, за която е посочено от вещото лице, че може
да бъде доставена за периода на потребление, посочен във фактурата.
1
Отговор на жалбата е постъпил от насрещната страна, като в него се излагат
съображения за неоснователността й и се иска потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на имот – къща, находяща се в
***1, придобит чрез дарение от родителите му, но със запазено право на ползване, като
имотът се ползва от неговото семейство и родителите му, условно разделен на две
домакинства. Сочи, че отчитането на консумираната електроенергия става посредством два
електромера - № 1127021703922648 и № 1127021703922649, изнесени и поставени в
заключена кутия на улицата пред дома му. Излага, че титуляр на партидата с клиентски №
*** е баща му П. С. Д.. В уточняваща молба от 31.05.2021 г. е посочено, че същият е
починал на 17.05.2021 г. Ищецът твърди, че всеки месец заплаща задълженията за
консумирана електроенергия. На 20.03.2021 г. установил, че за клиентски № *** е посочено
огромно задължение – близо 15 000 лева за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г. за
консумирана електроенергия от 72 836 кВтч, което счита за абсурдно да се консумира за
един месец от едно домакинство. При запитването му в офис на ответника бил уведомен, че
през месец февруари 2021 г. бил ремонтиран единият от двата електромера, но за тази
подмяна не е уведомяван, не е присъствал на проверка, нито е представян
документ/протокол за същата. Счита, че явно е констатирано неточно измерване и е
направено преизчисление на количеството потребена електроенергия. Оспорва чачисленото
количество електренергия. Поддържа, че никога на процесния обект не е имало потребление
за такива суми, не е осъществявал каквато и да е намеса в схемата на СТИ на обекта на
потребление и не дължи процесната сума. Излага подробни доводи за липса на нормативна
възможност, даваща правото на ответника едностранно да коригира сметката му като
потребител. Навежда довод, че по отношение на процесното СТИ не е извършвана
периодична проверка в нормативно определения срок, поради което неизправността на
измервателния уред не е причинена от потребителя. Като аргумент за недължимост на
сумата изтъква и принципа да се заплаща реално получена стока, а при подобен род
корекции не става ясно към коя дата е налице неотчитане на електроенергия, което би
довело да неоснователно обогатяване на ответното дружество. Посочва, че според
практиката на ВКС е недопустимо ангажирането на договорната отговорност на
потребителя при липса на доказателства за негово виновно поведение, препятствало
правилното отчитане на електроенергията.
В срока по член 131 от ГПК ответникът „Енерго – про продажби” АД е депозирал
писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че ищецът не е клиент на дружеството, не е подавал искане за
встъпване в договорни отношения и не са изпълнени изискванията на член 11 от ОУ на
ответника. Излага се, че в процесния обект на потребление е монтиран електромер с
фабричен № 1127021703922649, който е отчитан регулярно. След прочитане на двете
тарифи същите били начислени в процесната фактура, съответно нощна тарифа - 024422,1
кВтч - и дневна тарифа - 048459,0 кВтч. Поддържа се, че стойността във фактурата е
начислена за реално консумирана електроенергия и е издадена на основание член 18а,
алинея 2 от ОУ. Сочи се, че електроразпределителното дружество е доставило
електроенергия до процесния обект на потребителя, за което съвсем в правото си изисква от
него заплащане на съответната сума за консумирана енергия.
2
Искът е предявен от СТ. П. СТ., който още в исковата молба излага, че собственик на
имота, но родителите му имат запазено право на ползване върху него, а титуляр на
партидата с клиентски № *** е баща му П. С. Д.. В отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, тъй като
същият не е клиент на дружеството и не са налице договори отношения между страните.
Поради това е поискано прекратяване на делото.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за прекратяване на делото, а
е следвало да го прекрати поради липса на правен интерес у ищеца, тъй като правния
интерес е абсолютна процесуална предпоставка.
С молба от 19.05.2021 г. ищецът чрез пълномощника си е поискал да бъде прието от
съда, че П. С. Д. не дължи на ответното дружество сумата от 14 718,13 лева за периода
21.01.2021 г. – 19.02.2021 г. по фактура № *** от 15.03.2021 г. към молбата е представено
пълномощно от П. С. Д., с което той е упълномощил сина си СТ. П. СТ. да завежда дела от
негово име и да го представлява по тях. С молба от 28.05.2021 г. ответното дружество е
изразило становище за недопустимост на така направеното искане и отново е отправило
молба за прекратяване на производството.
С определение № 1972 от 31.05.2021 г. ВРС е прекратил производството в частта, с
която е предявен от П. С. Д., починал на 17.05.2021 г., срещу „Енерго-про продажби” АД
отрицателен установителен иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 14 718,13 лева, представляваща начислено задължение за потребена
електроенергия с фактура № *** от 15.03.2021 г. за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г.,
издадена за партида с клиентски номер № ***, за адрес на потребление, находящ се в ***1.
Делото е продължило между първоначалния ищец СТ. П. СТ. и „Енерго-про
продажби” АД, като е постановено обжалваното решение.
С оглед изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че не е установена
процесуалната легитимация на ищеца в процеса, представляваща абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно съгласно разпоредбата на член 27
от ГПК. Процесуалните предпоставки са условия за допустимост на търсената правна
защита и само при наличието им съдът може да пристъпи към разглеждане и решаване на
спора по същество. Ето защо съдът е следвало да прекрати производството по делото още
след отговора на исковата молба, доколкото ищецът не е доказал процесуалната си
легитимация. В хода на процеса лицето, което е титуляр по партидата, е починало и ищецът
е негов правоприемник, но в случая не е налице хипотезата на член 227 от ГПК.
Поради направените изводи решението на първоинстанционния съд следва да
бъде обезсилено, а производството – прекратено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 732 от 18.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 4567 по описа
за 2021 г. на Районен съд - Варна, осми състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на СТ. П. СТ. ЕГН ********** с адрес ***1
против „Енерго-про продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 14 718,13 /четиринадесет хиляди
седемстотин и осемнадесет лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща начислена
стойност на електроенергия за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г. за адрес на
потребление, находящ се в ***, с клиентски номер ***, за която е издадена фактура № *** от
3
15.03.2021 г, на основание член 124, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4