№
260078
гр.
Силистра,
11.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Н.
При секретаря Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия П.Н. търговско дело № 452021 год. по описа на
СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание чл.
429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
– М.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***; 2., М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***;
3. П.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
и 4. В.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адв. С.С.Ч., адвокат от Софийска АК, ЕГН: **********,
БУЛСТАТ: **********, с peг. номер от Единния адвокатски регистър **********,
представляващ АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч.,***, БУЛСТАТ *********, регистрирано с
номер в Единния регистър **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Три уши" №8, ет.4, тел. 02/980 03 33, 980 1441, 980 00 01,
мобилен **********, желаят съда да осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД, да заплати
на ищците М.П.Н., ЕГН **********, М.Н.М., ЕГН **********, П.Н.В., ЕГН **********,
и В.Н.В., ЕГН **********, по личните им банкови сметки обезщетения в размер на
по 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева на всеки от тях, представляващи част
от дължимите по 300 000 (триста хиляди) лева на всеки от тях за претърпените от
ищците неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на
Неделчо В.Н., ЕГН ********** при ПТП от 16.09.2020г., настъпило при управление
на лек автомобил марка „Ауди”, модел „АЗ“ peг. № СС2951АТ. Молят съда да им
присъди и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от датата на увреждането - 16.09.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетенията. Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът – „ЗД БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С. Станимиров Проданов - изпълнителен директор оспорва
исковите претенции по основание и размер. По конкретно ответникът оспорва
сочения от ищците механизъм на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между
ПТП и настъпилата смърт на Неделчо В.Н.. Оспорва исковете по размер намирайки
ги за прекомерни, оспорва и претенцията за лихва, като несъобразена с текста на
чл. 380 и чл. 497 от КЗ. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от страна на загиналия Неделчо Н..
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
На
16.09.2020г. около 14:15 часа, П.П.Е. управлявал лек автомобил марка „Ауди”,,
модел „АЗ“ peг. № СС2951АТ, на път I-7. На км. 11+620, предприел маневра
изпреварване, в резултат на което ударил движещия се в насрещната лента за
движение л.а. марка „Волво“ модел „340“ с peг. № СС7576АР. Вследствие на ПТП е
починал на Неделчо В.Н., ЕГН **********.
По
случая е образувано д.п. № 134/2020г. по описа на ОД на МВР - гр. Силистра и
пр.пр. № 853/2020г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Силистра.
От
представеното съобщение за смърт № 43 от 16.09.2020г. може да се установи, че
причина за настъпването на смъртта на Неделчо В.Н. са множеството несъвместими
с живота травми получени в следствие ПТП.
От
представеният констативен протокол съдържащ скица на ПТП може да се установи,
че автомобила управляван от загиналия наследодател на ищците се е движил в
права посока, а автомобила управляван от П.Е. който се е движил в
противоположна посока/ извършвайки маневра изпреварване е навлязъл в лентата за
движение на автомобила управляван от Н., което довело до сблъсък и ПТП.
От
представените книжа се установява, че ищците са наследници на покойния Н.,
първата ищца негова съпруга, втората ищца негова дъщеря, а третия и четвъртия
ищец съответно негови синове.
Ищците
твърдят, че след смъртта на наследодателят си са се затворили в себе си,
станали асоциални и емоционално неустойчиви, имали проблемен и непълноценен
сън, изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
изпитват тъга, чувство на празнота, безнадеждност и безпомощност.
От
представените с исковата молба писмени доказателства може да се установи, че
лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3“ peг № СС2951АТ към датата на ПТП имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG/02/120001957205,
сключена в ЗД „Бул Инс“ АД, валидна от 21.07.2020г. до 20.07.2021г., което
мотивирало ищците да предявят пред застрахователя извънсъдебни претенции за
заплащане на обезщетения с вх. № ОК-612143/08.10.2020г, въз основа, на които са
образувани преписки №**********, №**********, №********** и №********** След,
като застрахователят не определил и не изплатил никакви суми в законовия
тримесечен срок, ищците инициирали настоящото производство.
От
събраните в хода на процеса свидетелски показания може да се установи, че
ищците и техният загинал при ПТП близък е съществувала силна духовна връзка и
развита зависимост един от друг. Били са задружно семейство и винаги са се
подкрепяли взаимно. Свидетелите единодушно съобщават за променения начин на
живот на ищцата М.Н. след смъртта на съпруга й. от същия източник става ясно,
че покойният Неделчо е живеел в едно домакинство със съпругата си М. и двата си
сина П. и В. – трити и четвърти ищци, а дъщерята М. /втори ищец/ била семейна и
живеела отделно.
От
разпита на свид. Е., който управлявал лекия автомобил „Ауди”, модел „А3“ peг. №
СС2951АТ, сблъсъкът между двата автомобила бил изцяло по негова вина тъй, като
не преценил добре конкретната пътна ситуация и предприел маневра изпреварване
без да съобрази, че такава е невъзможно да се извърши по безопасен начин.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СПЕ може да се
установи, че и четиримата ищци са преживели психичен стрес и емоционален шок
вследствие внезапната смърт на своя наследодател. Симптомите при двамата братя
не са свръх нормални и не излизат извън обичайните граници за такава ситуация
състояния на преживени скръб и траур. Експертът е установил, че ищцата М.Н.
страда от смесено тревожно – депресивно разстройство със свръх мерна реакция на
скръб и траур, а лечението на това състояние може да отнеме 1-2 години.
Посочено е също, че това състояние е в пряка причинно следствена връзка с
процесното ПТП. По отношение на ищцата М.Н.
М. вещото лице е установило наличие на психическо заболяване „Паническо
разстройство“, което преди смъртта на баща й е било в ремисия, но след ПТП е
отключен нов пристъп на заболяването чието лечение също може да отнеме 1-2
години. Данните от заключението са потвърдени лично от вещото лице в
проведеното на 14.07.2021г. открито съдебно заседание.
От
заключението на вещите лица изготвили назначената от съда КАТМЕ, може да се
установи, че водачът на лек автомобил Ауди се е движил непосредствено преди ПТП
със скорост от 163 км.ч. при максимално разрешена 90 км.ч. и е предприел
маневра изпреварване в забранен за това пътен участък. Експертите са
установили, че скоростта на лекия автомобил Волво управляван от загиналия
близък на ищците е била в рамките на разрешената за пътния участък скорост от
90 км.ч. Автомобилът на загиналия водач е бил снабден с въздушни възглавници и
инерционни предпазни колани, но загиналия водач не е бил с поставен такъв.
Вещите лица са установили и потвърждават, че механизма на ПТП е такъв щото
леталния изход за водача на лекия автомобил Волво би настъпил дори последният
да е бил с поставен предпазен колан. Уврежданията настъпили във физиологията на
наследодателя на ищците в следствие ПТП са тежки и несъвместими с живота, което
е довело до неговата смърт – пряка последица от челния удар между двете МПС.
От
приложената като писмено доказателство, към делото Присъда № 7 от 02.07.2021г.
постановено по НОХД № 20213400200109 по описа на ОС – Силистра за 2021г., може
да се установи, че съдът е признал П.П.Е. с ЕГН **********, за виновен за това,
че в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП, допуснал ПТП и по непредпазливост причинил
смъртта на Неделчо В.Н.. Присъдата е влязла в законна сила на 20.07.2021г.
Правната
квалификация на исковите претенции е чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за допустими за разглеждане и местно подсъдни на ОС –
Силистра предвид хипотезата на чл. 115, ал. 2 от ГПК.
Спорни
между страните са обстоятелствата съпътствали механизма на ПТП и конкретно
наличието на съпричиняване от страна на загиналия наследодател на ищците.
Спорен е размера на исковите претенции предвид наличието на твърдяно от
ответника съпричиняване.
Спор
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение обусловило
пасивната процесуална легитимация на ответника и предявената пред него извън
съдебна претенция няма.
Съобразявайки
установените по делото обстоятелства съдът намира оспорванията на ответника
относно наличието на ПТП и сочения негов механизъм, както и твърдяната липса на
вина за ПТП от страна на П.П.Е. за неоснователни и недоказани. От събраният по
делото доказателствен материал не можа да се установи твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Действително според
вещите лица изготвили назначената от съда експертиза се установява, че
загиналия при ПТП близък на ищците е пътувал без поставен обезопасителен колан,
но пак от същият източник става ясно, че дори и поставен колан изходът от ПТП
пак би бил летален. В този смисъл съдът приема, че е налице виновно поведение
от страна на водача на лекия автомобил „Ауди“, довело до процесното ПТП и
увредата на ищеца, което пък от своя страна обуславя функционалната отговорност
на ответника застраховател. В този смисъл са показанията на свидетеля Е. и
мотивите, към Присъда № 7 от 02.07.2021г. постановено по НОХД № 20213400200109
по описа на ОС – Силистра, която по силата на чл. 300 от ГПК, има задължителен
характер за настоящия съд относно вината на свидетеля Е. за допускане на
процесното ПТП.
от
правна страна:
Съдът намира предявените искове за
допустими, предвид на това, че са подадени от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от производството. Разгледани по същество съдът намира исковите
претенции за частично основателни по следните причини:
По изложени по – горе съображения съдът
приема за доказани обстоятелствата относно процесното ПТП, неговият механизъм и
вината на застрахования при ответника водач. По делото липсва спор относно
наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” обусловила
пасивната процесуална легитимация на ответника.
Спорният въпрос е размерът на дължимото
обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди изразяващи се в
преживени душевни болки и страдания вследствие загубата на техния съпруг и
баща.
Съдът счита, че са налице всички
елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина
във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно правоотношение,
което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 432, ал. 1, от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на
обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, /ППВС №
4/1968 год./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год.
на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /Решение
№ 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение №
124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата
на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди
/решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на душевни болки, стрес и свързаните с тях промени в
начина на живот и в ежедневието.
Характерът и тежестта на вредите бяха установени от събраните
свидетелски показания и заключението на вещото лице изготвило назначената от
съда СПЕ. Експертът съобщи, че душевните болки и страдания на ищците преживени
след загубата на техния съпруг и баща са преминали в болестно състояние по
отношение на М.Н. и М.М.. И четиримата ищци са преживели силен шок и смъртта на
техния близък е променила ежедневието им. Тези данни са потвърдени и от
събраните свидетелски показания.
Ето
защо и съобразно
установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на
обезщетения за неимуществени вреди с такава тежест, претърпени по повод ПТП съобразно възприетия с чл.
52 от ЗЗД, принцип на справедливостта, необходимата сума, която
ответникът следва да заплати на ищцата М.Н. е в размер на 150000
/сто и петдесет/ хиляди лева. Съдът приема, че най голям размер обезщетение се
следва на съпругата на загиналия Неделчо, тъй като двамата са били в най –
силна духовна връзка и неговата смърт според данните от експертизата се е
отразила в най – голяма степен на тази ищца. За останалите трима ищци съдът
намира, че справедлив размер на обезщетение за всеки един от тях е в размер на
по 100 000 /сто хиляди/ лева. Това е така защото според вещото лице ищците
П. и В. са преодолели по – лесно загубата на баща си от колкото майка им, а
ищцата М. макар да е развила болестно състояние от преживения шок живее в друго
домакинство, има свое собствено семейство и ежедневие , което предполага по –
леко преодоляване на загубата. В останалата част за горницата до претендираните
размери исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Предвид
становището на съда по основните искове, частично основателна е и акцесорната
претенция за лихви. Това е така защото началният момент от който следва такива
да се начисляват е тримесечният срок за произнасяне по предявена по реда на чл.
380 от КЗ, пред застрахователя застрахователна претенция. От данните по делото
е видна, че ищците са заявили претенциите си за обезщетение пред застрахователя
с вх. № ОК-612143/08.10.2020г, въз основа, на които са образувани преписки
№**********, №**********, №********** и №**********. В този смисъл съдът
намира, че началната дата, от която
следва да се дължат лихви върху размерите на определените обезщетения е
08.01.2021г.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и §
2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
процесуалният представител на първата ищца сумата от 4530 /четири хиляди
петстотин и тридесет/ лева адвокатско възнаграждение определено съобразно чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно уважената част от исковите претенции, а на всеки от
останалите трима ищци по 3530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева адвокатско
възнаграждение определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от
исковите претенции. Реално ищците не са направили разходи за адвокатско
възнаграждение поради, което дължимото такова би следвало да се изплати направо
на упълномощеното от тях адвокатско дружество, но тъй като в петитума на
исковата молба е обективирано изрично искане разноските да бъдат присъдени на
ищците съдът се съобразява с него.
Предвид изхода на делото, направеното
искане, разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, и представения в срок и неоспорен
от процесуалния представител на ищците списък по чл. 80 от ГПК, първата ищца
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 2832 /две хиляди
осемстотин тридесет и два/ лева., а всеки един от другите трима ищци следва да
заплати на ответника сумата от 4248 /четири хиляди двеста четиридесет и осем/
лева, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Ответникът следва да понесе и разноските
за дължимата държавна деловодна такса съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6
от ГПК, в общ размер на 18000 /осемнадесет хиляди/ лева определена съобразно уважената
част от общите искови претенции и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, като и сумата от 272.27лв. /двеста седемдесет
и два лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща част от платените от
бюджета на съда възнаграждения на вещи лица съобразно уважената част от
исковите претенции. Общо ответникът следва да плати в приход на бюджета на
съдебната власт сумата от 18272.27лв. /осемнадесет хиляди двеста седемдесет и
два лева и двадесет и седем стотинки/.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 150000 /сто и петдесет хиляди/ лева представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване
смъртта на Неделчо В.Н., ЕГН ********** при ПТП от 16.09.2020г. ведно със
законната лихва върху тази главница от 08.01.2021г., до окончателното събиране
на сумите.
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 100 000 /сто хиляди/ лева представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на
Неделчо В.Н., ЕГН ********** при ПТП от 16.09.2020г. . ведно със законната
лихва върху тази главница от 08.01.2021г., до окончателното събиране на сумите.
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на П.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на
Неделчо В.Н., ЕГН ********** при ПТП от 16.09.2020г. . ведно със законната
лихва върху тази главница от 08.01.2021г., до окончателното събиране на сумите.
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на В.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 100 000 /сто хиляди/ лева представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на
Неделчо В.Н., ЕГН ********** при ПТП от 16.09.2020г. . ведно със законната
лихва върху тази главница от 08.01.2021г., до окончателното събиране на сумите.
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 4530 /четири хиляди петстотин и тридесет/ лева адвокатско
възнаграждение определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1, за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 3530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева адвокатско възнаграждение
определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за минималните размери
на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на П.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 3530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева адвокатско възнаграждение
определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за минималните размери
на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на В.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
3530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева адвокатско възнаграждение
определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за минималните размери
на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА М.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 2832 /две хиляди осемстотин тридесет и
два/ лева деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА М.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 4248 /четири хиляди двеста четиридесет и
осем/ лева деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА П.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 4248 /четири хиляди двеста четиридесет и
осем/ лева деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА В.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 4248 /четири хиляди двеста четиридесет и
осем/ лева деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС
– Силистра сумата от 18272.27лв. /осемнадесет хиляди двеста седемдесет и два
лева и двадесет и седем стотинки/ държавна такса и разноски съобразно уважената
част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………