№ 619
гр. Благоевград, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200501195 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 18040/05.08.2024г., подадена от С. М. Д., с ЕГН
**********, с адрес: с.Г.К., чрез пълномощник адв.Д. С. и със съдебен адрес: гр.Б. срещу
Решение № 567/20.07.2024г., постановено по гр.д.№ 846/2023г. по описа на РС Благоевград.
С жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се
направените фактическите изводи и правни доводи, че използваните в цитираната от
жалбоподателя статия /заглавие и съдържание/ думи и изрази от ответния вестник не са
неверни, позорящи, обидни и клеветнически. Подробно във въззивната жалба се анализира
заглавието и съдържанието на статията /като изрази и цитати/, като се обосновава, че част от
тях са обидни, други неверни, а трети клеветнически и позорящи. Твърди се неправилно
установена фактическа обстановка, извършен от първоинстанционният съд непълен и
неправилен анализ на събраните доказателства. Подробно се аргументира наличието на
всички елементи от фактическия състав на предявения иск по чл.49 ЗЗД. Изтъква се
нарушение на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията на страната и чл.10, § 2 от ЕКПЧ,
според които текстове правото на мнение и свободата на словото не следва да накърняват
правата и доброто име на друго лице. Сочи се, че ответната страна е публикувала
недостоверен, изопачен материал, уронващ доброто име на ищеца, разпространение на
1
обидни, клеветнически твърдения с негативен подтекст, като последното се твърди, че е
постигнато чрез внушения, чрез изопачаване на факти и ситуации, при неспазване на
установените правила и етика в журналистическата практика, което се твърди, че е
основание за защита срещу издателя на печатното произведение. В подкрепа на оспорваният
и поддържаните въз основа на тях тези се сочи и съдебна практика.Прави се подробен
анализ на доказателствата и се сочат фактите, които се твърди, че се установяват от тях. При
поддържане на подробни аргументи и оспорвания в горната насока се иска отмяна на
обжалваното решение и уважаване на иска като основателен и доказан. Претендират се
разноски. Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на нови такива.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор.
Жалбата се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че съдът е приложил правилно
разпоредбата на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД. Поддържа се, че публикуваният в статията материал е
достоверен, отразява вярно всички факти, което се установява от всички събрани по делото
доказателства. Прави се анализ на доказателствата, както и се сочи интерпретацията на
ответната страна на определени изрази в статията. При поддържане на подробни аргументи
в тази насока се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените
пред въззивната инстанция разноски. Не се правят искания за събиране и проверка на нови
доказателства.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник, който
поддържа жалбата и доводите в нея.
Въззиваемата страна, чрез процесуаленпредставител оспорва жалбата. Поддържа отговора.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба от С. М. Д.,
с ЕГН ********** срещу „С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
представлявано от управителя Т.Д. Т.а, с която е предявен осъдителен иск – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди от публикуваната на 16.11.2022 г. във
вестник „С.“, брой 267 в статия със заглавие „Забрадената осмокласничка от Г.К. С. М. се
върна от Л. със съпруг арабин, за да прави в селото образователен център за 100 деца“, които
неимуществени вреди се изразяват в претърпени от ищцата душевни болки и страдания,
стрес, притеснение, накърняване на лични права и законни интереси, чест, достойнство,
добро име и обществен имидж, ведно със законната лихва от датата на деянието 16.11.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че заглавието и съдържанието на статията накърняват
доброто име на ищцата, свързват я с незаконна дейност, внушавали се неверни факти и
обстоятелства. Изнесеното като информация в съдържанието било невярно, съзнателно
2
факти са били изопачени, клеветнически и обидни, вследствие на което ищцата претърпяла
неимуществени вреди – стрес, притеснения, безсънни нощи, душевни болки и страдания,
силен дискомфорт, невъзможност да изпълнява ежедневните си занимания.
Иска се ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответното
дружество, съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като собственик
и издател на вестника, поради неизпълнение на задължението за проверка и редакция на
информацията в публикуваната статия в нарушение на „добрите нрави” и
журналистическата етика да не допускат да бъдат публикувани материали, засягащи
авторитета и доброто име на лицата, за които същите се отнасят, както и да не допуска
публикуването на недостоверни факти. Сочи се, че в печатното издание е публикуван
недостоверен, изопачен материал, както и накърняващи доброто име на ищеца обидни
наименования, което е в разрез с чл. 39 и чл. 41 от Конституцията. Публикацията е доведена
до знанието на неограничен кръг от хора позорящи доброто й име недостоверни и
непроверени факти, в резултат, на което са претърпените от ищцата неимуществени вреди,
които продължава да търпя и понастоящем и се изразяват в преживените от нея душевни
болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на нейните лични права и законни
интереси, чест, достойнство, добро име и обществен престиж., като пряка последица от
публикацията .
От ответното дружество искът с оспорва като неоснователен. Оспорва се наличието на
деликт. Сочи се, че в процесната статия няма неверни факти и обстоятелства. За безспорен
се сочи фактът, че се е върнала скоро от Л., че е омъжена за арабин, че има инвестиционно
намерение да прави образователен център за 100 деца. По отношение на израза „забрадената
осмокласничка” се твърди, че той е обобщение на едно поведение в миналото, което е
станало обществено достояние и е станало причина да се занимават редица институции в
държавата и дори да се водят дела. Изтъква се, че е отразено мнение и притеснения на
публична листо, каквато е кмета на селото. Твърди се, че става въпрос за превратно
тълкуване и хиперболизиране на части от публикацията, извадени от контекста на общото
съдържание, за да се обоснове такава огромна и неследваща се имуществена претенция.
Твърденията, че се прави журналистическа инсинуация и внушения се сочи, че нямат нищо
общо с конкретния материал и истината.
С обжалваното решение искът е отхвърлен като неоснователен.
Анализът на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Видно от представеното и прието по делото заверено копие на извадка от вестник „С., че
в книжното издание на вестника брой 267, сряда 16.11.2022г. на първа страница
/публикацията продължава и на шеста страница/ била публикувана статия със заглавие
„Забрадената осмокласничка от Г.К. С. М. се върна от Л. със съпруг арабин, за да прави в
селото образователен център за 100 деца“. В подзаглавие е отразено,“Притеснен съм да не
ми докара някоя ислямистка секта, надявам се институциите да ми помогнат да се опазим,
сподели кметът Б.Б.“.
3
Посочено е в статията, че С. М. от белишкото с. Г.К., която през 2011г. разбуни духовете в
Родопите с отказа си да свали забрадката в час и това доведе до серия съдебни решения,
включително и до произнасяне на Комисията по защита от дискриминацията, 11 години по-
късно отново напомни за себе си и изправи властите на нокти. Младата жена е решила да
прави в родното си село образователен център за 100 деца. Посочва се още в статията, че С.
се появила наскоро в Г.К. от Л., където живее, след като се омъжила за човек с арабски
произход. Отразено е и че в неделя е присъствала на сватба в селото и там разказала на
съселяните си, че се е отказала да си прави къща, за каквато има разрешение за строеж от
2021г. и вместо нея ще вдигне въпросния център. Цитирано е и изявление на Общинския
кмет Р.Р. към ищцата и съпругът й при разговор, че приветства всяко решение за инвестиция,
особено в сферата на образованието, но ще изчакат институциите да си кажат думата. В
статията е отразено и че „Кметът на селото Б.Б. обаче е доста притеснен от начинанието на
младата Л.чанка, защото се опасява да не му докара в Г.К. някоя ислямистка секта.
Миналото на С. определено води в тази насока.“. Отразено е и че била в 8-ми клас, когато
категорично отказала да си свали забрадката в час, както и свързаните с това действия на
Директора на ОУ „П.Я.“ и решения на СГС и Комисия за защита от дискриминация.
Посочено е и крайното решение на съда, както и че родителите й я записали в частно
Среднообщообразователно училище в М.. В статията е отразено и че след завършването му
С. заминала за А., за да се върне тези дни с твърдото решение да образова децата в родното
си село Г.К.. Статията продължава с цитат „В селото имаме 1260 жители, доста от тях са
деца и трябва да сме много внимателни с подобни инвестиционни намерения“-коментира за
„С. селския кмет“. Посочено е, че още днес той е решил да извика в кметството С., за да му
развие подробно идеята си. Тъй като за образователен център ще са необходими
разрешителни от министерствата на образованието, здравеопазването, училищния
инспекторат и други институции, Б. се надява с намесата на държавата децата да бъдат
опазени.“.
По делото не са спорни следните факти: че ищцата е омъжена, като съпругът й е с двойно
гражданство - ливанско и британско. В тази насока е и справката НБД „Население“, както и
отговорите й по реда на чл.176 ГПК. По този ред жалбоподателката е посочила още, че през
2011-2012г. не е искала да сваля своя шал по време на учебните занятия, поради религиозни
съображения. Завършила е СОУ - Духовно училище в град М., обикновена диплома за
средно общо образователно училище, като се издава и допълнителна диплома, която
потвърждава това, че там е изучаваната религия „ислям“, като допълнителни предмети.
Потвърждава също така, че около 8-9 години е живяла извън страната, но много често, по
няколко пъти в годината се е връщала в Б.. Уточнява, че първоначално самия обект, бил
започнат бил с предназначението на жилищна сграда, но в последствие искали да променят
предназначението на обекта и да реализират център за изучаване на чужди езици, а не
религиозен такъв.
Данните за образованието, получено от ищцата, се потвърждават и от справка от
Директора на ОУ „П. Я.“ с. Г.К. и справка от А.Б.-директор на духовно училище, според
4
които се установява, че въззивната страна е учила в училището в с. Г.К. до 15.06.2012г., като
след това е записана и завършва средно образование в Средно общообразователно духовно
училище град М.. Докато е учила в училището в с.Г.К. от писмо на МОН, РУО-Благоевград
се установява, че са извършвани множество проверки и издавани актове през 2011-2012г. във
връзка с отказа на жалбоподателката да влиза в училище със забрадка, които са препращани
и на Министерство на образованието и науката, постъпвали са становища и от БХК,
КЗДискр.
Видно от Писмо изх. № 885/16.11.2023г. на АС-С. град, ведно с приложените към същото
съдебни актове е, че са били образувани две дела- адм.д. № 2047/2012г. по описа на АССГ по
жалба на родителите на ищцата и като нейни законни представители срещу задължителни
предписания на Председателя на Държавна агенция закрила на детето до директора на ОУ
„П.К. Я.“ с. Г.К. и адм.д. № 6671/2013г. по описа на АССГ по жалба на родителите на ищцата
и нейна срещу Решение № 109/28.05.2013г. по преписка № 295/2011г. на Комисия за защита
от дискриминация, като по делото е постановено Решение № 5531/21.08.2014г., влязло в
сила на 18.02.2016г., с което е потвърдено решение на КЗД за липса на такава основана на
признак „религия“ и убеждения“. Установява се от същите, че предмет на оплакванията са
били забраната ищцата да посещава училище със забрадка и религиозно облекло.
От страна на ищцата е подадено инвестиционно предложение вх. № 4509/26.10.2022г. за
промяна на вече одобрен строеж на жилищна сграда в „изграждане на образователен център
в поземлен имот с идентификатор 77596.1.478 по одобрена КК и КР на с. Г.К.“ с капацитет
до около 100 деца /материели, постъпили от РИОСВ – Благоевград/.
Във връзка с процесната статия, срещу Р.Р.-кмет на О.Б., Б.Б.-кмет на с. Г.К., Константин
Христов-главен архитект на О.Б. и А.А.-председател на Общинския съвет на О.Б. от
жалбоподателката е подадена жалба с с вх. № 16-30-12/22.02.2023г.,с оплаквания за
дискриминация и „тормоз“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак
„религия“. По жалбата е образувана преписка № 70/2023г., която е висяща. По преписката от
насрещните страни д.са подадени становища, като в това на кметът на с. Г.К. Б.Б., разпитан и
като свидетел по настоящото дело, се сочи, че не е давал информация на журналист от
вестник „С.“. Преписката е висяща.
По делото са събрани и гласни доказателства. Като свидетели са разпитани родителите и
познато лице на въззивника, журналистът, написал статията, кметът на с.Г.К., както и
служител от ДАНС.
Св.Х. М., майка на въззивната страна, сочи, че през 2022г., която излязла процесната
статия, тя и дъщеря й живеели в Л., но преди това за три месеца ищцата била в Б.. Статията
им била препратена от тяхна близка чрез мобилно приложение.Свидетелката сочи, че била
шокирана от изнесеното в статията, но дъщеря й С. била в „окаяно състояние -разплакана,
разтревожена, шокирана“, плачела и сочела, че изнесеното е клевета и било уронено
достойнството й. Към този момент било невъзможно да я успокоят, като повтаряла, че
изнесеното в статията са клевета, неверни твърдения и обвинения. Бащата на въззивника се
свързал по телефона със св.Б., кмета на селото, който отрекъл отразеното да са негови
5
твърдения, след това и ищцата говорила с него. Св.М. сочи и че и към настоящия момент
дъщеря й е тревожна, не била в състояние да се грижи за децата си, плачела постоянно, не
била в състояние дори да слуша какво й говорят близките. Поради състоянието й – силни
болки в гърдите посетила Спешен център, но не й е било предписано специално лечение,
взимала само медикаменти срещу главоболие.
Сочи, че дъщеря й е била отлична ученичка, а по повод на статията се чувствала обидена.
Споделила, че на нея ще гледат подозрително. За нея било силен стрес подозрението на
близки и приятели, самото отношение към нея.
Майката сочи в показанията си още няколко факта, а именно, че по няколко пъти в
годината за по няколко месеца ищцата се прибира в страната, както и че е имала
инвестиционно намерение – за откриване на образователен център, за което разговаряла с
кмета на О.Б.. Заявява, че ищцата никога не е имала проблеми с властите, но потвърждава,
че в миналото била отстранена от училище за осем дни, след това от Комисията по
дискриминация я върнали в училище, а в статията било написано, че става дума за
отстраняване от два месеца. Потвърждава, чу съпругът на дъщеря й е от Ливан и е с арабски
произход, че ищцата изповядва религията ислям както и че от осми клас до настоящия
момент носи забрадка, която никога през този период не я е сваляла. Но тези данни,
изнесени в статията, макар и да не са лъжа, свидетелката определя като внушения.
В показанията си св. М. М., баща на ищцата, потвърждава обстоятелствата, описани от
св.Х. М. относно начина на научаване от ищцата излизане на процесната статия на
16.11.2022г. във вестник „С.“. Сочи, че това е станало малко след връщането на ищцата от Б.
в А., където живеела. Свидетелят описва състоянието на С. като „окаяно“ , била
разтревожена, чувствала се оклеветена, шокирана от написани неверни неща. Не успели да я
успокоят, непрекъснато повтаряла, че достойнство и имиджът й били уронени. Чувствала се
оклеветена от всички тези неверни твърдения в статията, че тя се е завърнала от Л. в Б. след
11 години, което не е вярно. Идвала със съпруга си мноократно в Б.. Обидило я това какво е
направила лошо преди 11 години. Другото, което я е обидило е това, което е казал кмета за
нея, че тя може да доведе в Б. някакви секти. Обидена била от това какво е направила тя
преди 11 години и защо се свързва с нейното минало, както и посоченото в статията, че
изправила властите на нокти, което я разстроило. Свидетелят потвърждава, че лично той, а
след това и ищцата се е обадили на кмета на селото св.Б., който отрекъл да знае нещо за
статията и заявил, че не е говорил абсолютно нищо и че в статията няма негови думи и няма
нищо общо със статията.
Свидетелят потвърждава и факта, че на следващия ден ищцата посетила Спешния център,
понеже била разтревожена и имала голям стрес, не била в състояние да се грижи за децата
си, съпругата му ходела при нея да се грижи за децата около един месец, месец и половина-
два, може и повече. С. се чувства зле, когато идва в селото и чува какво говорят хората, като
продължава вече две години да се коментира тази статия. Ищцата се чувствала стресирана,
оплаква се, че не може да спи, не е неспокойна, а преди публикацията била спокойна и
уравновесена.
6
Свидетелят изтъква още, че ищцата няма връзка със секти. Сочи, че е омъжена и съпругът
й е от арабски произход. Знае за инвестиционните й намерения и не е притеснен от тях, а и
преди публикацията проекта бил приветстван от кмета на общината.Статията целяла да
опетни името й. Потвърждава факта, че на 13г. били изключена от местното училище, но
това продължило около седмица, а не за два месеца, както било посочено в статията, а след
това продължила образованието си в М.. Това станало по повод нежеланието на ищцата да
свали забрадката, когато ходи на училище и с това се занимал РУО в Благоевград, Агенция
за закрила на децата. Комисията за защита от дискриминация, имали дело за дискриминация,
били намесени като институции също така съд, МВР. От осми клас досега никога не е
сваляла забрадката. Когато ходела на училище със забрадка на училище всички медии
разбрали, давали по Нова телевизия, по БТВ, по ТВ7. Имало специално предаване по Нова
телевизия.
Св. Д.М., сочи че познава ищцата от малка, че живее в селото, че тя е религиозно момиче,
образовано с духовно образование в Б.. Лично прочел статията и в нея ищцата изглеждала
като различно момиче. Чул се с ищцата и семейството й. С. била доста разстроена, плачела,
била притеснена, изплашена, навсякъде в селото и в района се приказвало. Било страшно, че
я свързват със съмнения за секти. Не знае ищцата да е имала проблеми с властите, тъй като
С. живее повече от 10 години в чужбина, но си идва в Б. всяка година и не е чувал да се
занимава със секти или други дейности, заради които да се налага децата в селото да бъдат
предпазвани. Това, което е казал Б.Б. в статията много е наранило С.. Потвърждава, че още
от малка ищцата изпълнявала религиозните си убеждения и ходела със забрадка, което се
изтъква в статията. Свидетелят посочва, че поради това ищцата е била отстранена от
училище, била сезирана Комисия за защита от дискриминация и тя излязла с решение, че не
е дискриминирана. Знае, че с този въпрос се занимавали и други власти - Агенция за
закрила на децата, МВР, медии, имало и предавания. Твърди се от свидетеля, че статията
изглежда опасна в самия контекст.
Свидетелката И.И., сочи че от 32 години работи като журналист във вестник „С.“ и до
2011г. не била чувала за ищцата. Но по повод отказ да свали забрадката си в училище, когато
още била ученичка през 2011 това станало национален въпрос. Намесило се
Министерството на образованието, Регионалния инспекторат, била пред изключване.
Всички колеги и медии се занимавали с нея, защото било прецедент. В един момент тя
напуснала и отишла да учи извън региона. Свидетелката изтъква, че през 2022 г. попаднала
на едно инвестиционно намерение в РИОСВ, тъй като отговаряла за този ресор и видяла, че
някой иска да прави училище на село. И понеже това не се случвало често, проверила кой
стои зад инвестиционното намерение и излязло името на ищцата. Тогава позвънила на кмета
на Белица, искала да влезе във връзка с нея, защото не се случва често някой да иска да
отвори училище. Кметът на общината Р. потвърдил, че ищцата е ходила със съпруга си в
кабинета му и са говорили, но ги насочил към кмета на нейното село Б.Б.. Свидетелката
сочи, че търсела връзка с ищцата, но Б.Б. й казал, че не я е виждал, чул е, че тя е в селото от
няколко дни и е била или предишната неделя на сватба или на следващата неделя ще бъде на
7
сватба. Разбрал от свидетелката за това, че иска да прави от къщата училище и казал, че ще я
викне в кабинета си да разбере какво точно ще прави. Св.И. уточнява, че в това се състоял
разговора й със св.Б..
Сочи, че ако е написала като цитат „Притеснен съм да не ми докара някоя ислямистка
секта. Надявам се държавните институции да ми помогнат да се опазя“, значи от него го е
чула, след като го е цитирала, това й го е казал той. Написаното в статията „В селото имаме
1260 жители, доста от тях са деца и трябва да сме много внимателни с подобни
инвестиционни намерения“ това са негови изявления, 100 %. Свидетелката посочва, че св.Б.
е заявил и за намеренията си да извика С. в кабинета си и да разбере за какво става въпрос.
Сочи още, че в никакъв случай не е чула от него за ислямска секта, но самият факт, че
девойката се била замесила в такъв подход към нейната религия с тази забрадка се подозира
някакво по-крайно възприемане на религията й. След като е цитирала думите на Б.Б., значи
го е чула. Сочи, че в Р.Р. не е забелязала напрежение, с РИОСВ не е говорила, защото
инвестиционното намерение е публично, то е в интернет и си е дадено дословно какво точно
е намерението й, но у св.Б. усетила, че има притеснение, защото къщата била в неговото
село и той й е цитирал броя на децата. Относно отразеното в статията, че идеята й да прави
училище на село е изправила властите на нокти, свидетелката сочи, че Б.Б. е кмет, той е
институция, най-вероятно него имала предвид. Свидетелката И. изтъква,че със св. Б.
разговаряла в деня преди да пуснат публикацията по телефона. Изрично свидетелката сочи,
че го цитирала: „Притеснявам се да не ми докара ислямистка секта“. След като съм го
написала в кавички като цитат, значи го е казал. В заглавието на статията „забрадената
осмокласничка“, „със съпруг арабин“ и се завърна ги използвала с цел локализация, като е
съвсем нормално, след като преди 13 години всички пишели за ищцата да посочи точно коя
е, като искала конкретизация. Написала „се завърна“, защото знае, че живее в А. и се е
върнала в Б., не е проучвала дали се прибира в Б.. Звъняла на кмета на селото Б.Б. да й даде
неин телефон, за да се свърже с нея, но той не го дал, от интернет се сдобила с
информацията, че през 2011 година С. М. Д. е била изключена от училище.
Св. Б.Б. -кмет на кметство Г.К. от 1999 г. до към настоящия момент, твърди в показанията
си, че не си спомня през 2011 г. дали е било привлечено общественото внимание към
ищцата. Потвърждава, че в медиите бил отразен отказа й да влиза в училище без забрадка,
но за него като кмет С. е като всеки един жител на село Г.К.. Сочи, че срещу него до
Комисия за защита от дискриминацията с жалбоподател ищцата е имало подадена жалба, по
която е писал становище. До момента не е разговарял с ищцата относно инвестиционните й
намерения като кмет на селото. За първия случай относно нейните намерения, разбрал от
представител на РПУ Разлог, който няколко дена през месец ноември му се обади и запитал
„Г-н Б., във Вашето село нещо ще се прави образователен център“. Сочи, че същият се
представил като Славчо, че от него разбрал, че знае, че С. и съпруга й са били на сватбеното
тържество на малкия му син. В показанията си св.Б. изтъква, че бил учуден, че на свидетелят
този факт му е бил известен, като потвърдил, че ищцата е била на това сватбено тържество.
Също така сочи, че заявил още, че няма информация и ще я попита и разпита, като след
8
разговора изпратил да потърсят С., но не била намерена и от тогава до днес твърди в
показанията си, че не е разговарял с нея. До този момент, докато С. и докато полицаят не му
се обадил и докато не бил разговарял с никой и не знаел за инвестиционни намерения от С..
След седмица, две, три, са идвали при него в кметството лично бащата и майката на С.. Те
казали, че им пречат нещо да правят такъв проект. Сочи още, че със С. не е водил разговори.
Свидетелят потвърждава, че във връзка със статията му се обадил бащата на ищцата, но се
спомня точно разговора помежду им, както и не си спомня дали е говорил и със С., но си
спомня, че заявил, че „По случая не знам, за случая разбрах от представител на МВР
Разлог“. Не си спомня дали е давал телефонния номер на полицейския служител от МВР на
бащата на С., ако искат с него да разговарят. С кмета г-н Р. във връзка инвестиционното
намерение на ищцата разговарял на по- късен етап, но до тогава не бил разговарял, тъй като
не бил запознат изобщо със случая. Свидетелят заявява още, че прегледал статията на по-
късен етап, но не си спомня да се е свързал журналист от вестник С. и да е давал
информация. Не си спомня да е разговарял с журналист от вестник С., нито ги познавал. Не
си спомня дали тази статия се е появила след като е разговарял със служителя от МВР. След
2011 г. не си спомня дали някога е виждал ищцата без забрадка. Селото е голямо около 1300
жители. Не си спомня да е давал информация за нито един ежедневник, включително и със
С. не е говорил на тази тема. Не си спомня да е давал изявления, че е притеснен да не докара
С. ислямистки секти в селото и да се надява държавата да опази децата в селото и не се
притеснявал.
Св. С.Ш. – сочи, че като служител на ДАНС, има задача закон да проверява и събира
информация, която да предоставя на по- висши служители, която касае националната
сигурност. Сочи, че отговаря за четирите общини Р. и познава св. Б., дългогодишен кмет на
село Г.К.. Свидетелят заявява, че се обадил на св. Б. конкретно за Религиозно образователния
център, като доколкото си спомня той му обяснил, че няма такава информация, не е давал
изявление пред журналисти, по също така споделил, че единствено му се обадило лице,
което се е представило по телефона за журналист на вестник „С.“, но не е дал информация,
тъй като не разполагал с такава. Повода за заинтересоваността на свидетеля е Религиозно
образователния център, само в тази част. Прочел го от статията на вестник „С.“.
Така установените факти, сочат на следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване /чл. 259, ал. 1 ГПК/, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
При служебна проверка съдът установи, че първоинстанционното решение е валидно и
9
допустимо. Обоснован е правния интерес от предявяване на иска и съответно процесуалната
легитимация и на двете страни по спора с поддържане на твърдения за причинени
неимуществени вреди в резултат на публикация в печатното електронното издание на
вестник „С.“, издаван и поддържан от ответното дружество, съдържаща неверни, обидни,
недостоверни, изопачени и непроверени факти, засегнали личните права и законни интереси,
честта, достойнството, доброто име и обществен имидж на въззивника.
Ето защо следва да се обсъдят доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната
жалба, относно правилността на решението в оспорваната част на поддържаните в жалбата
основания.
По същество:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна за чужди
противоправни и виновни действия, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни
действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността не произтича от вината на възложителя на работата, а
от тази на изпълнителя. Ето защо, във фактическия състав на иска по чл.49 ЗЗД, освен
специалните елементи по възлагане на определена работа се съдържат и общите елементи
на фактическия състав на основния деликт по чл.45, ал.1 ЗЗД, относно поведението на
изпълнителя.
За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени
от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /така – ППВС № 7/1958г.,
№7/1959 г., №4/1961 г. и №17/1963 г./.
При непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал.
2 ЗЗД/. В тежест на ответника при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия
състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за
10
действие.
Съдебната практика приема, че по реда на чл.49 ЗЗД може да се ангажира отговорността
на издател на печатно произведение, който чрез своите длъжностни лица носи отговорност
за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно
журналистическо разследване. Издателят е този, който чрез своите длъжностни лица
определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на
основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и
поместване на печатни материали /Р. № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г.
о./.Р.№ 581/30.09.2010 г. по гр.д.№ 1019/2009г., ВКС, ІІІ г. о./.
По делото няма спор относно следните факти- че ответното дружество е издател и
собственик на вестник „С.“, както и фактът, че на 16.11.2022г. е публикувало и
разпространило процесната статия.
Основният спор между страните е дали и доколко използваните в статията думи, изрази и
изложените факти, касаещи въззивника са верни /истински/, има ли внушения и изопачени
факти, изложеното представлява или обида или клевета относно личността на въззивника,
дали употребените изразни средства насаждат отрицателни нагласи и представена ли е
жалбоподателката в негативна светлина. Спорът за това е както по отношение на заглавието
на самата статия, така и за съдържанието й, в каквато са насока са именно оплакванията във
въззивната жалба.
Неоснователно е оспорването от въззивника относно направен от първоинстанционният съд
непълен и неправилен анализ на доказателствата. При събирането им не са допуснати
процесуални нарушения. Такива не са допуснати при анализа и кредитирането им. Всяко
доказателство е преценено, както поотделно, така и в съвкупност с останалите. Анализ на
доказателствата не означава съдът да посочи и опише всяко едно от събраните такива, а да
посочи кой факт счита за установен и въз основа на кои доказателства. Достатъчно е да се
анализират тези доказателства, установяващи пряко или косвено факти от фактическия
състав на спорното право, а не и за неотносими такива. Също така доказателствата са
анализирани в съответствие с правилата на формалната логика и опитните правила, като са
посочени анализирани и установени конкретни противоречия в част от събраните гласни
доказателства и писмените такива. Съдът е направил правилен анализ на доказателствената
стойност на всяко доказателство, като правилно е приложена и последицата от
доказателствената тежест, като е приет за установен само този факт, който страната, която
носи тежестта да го установи е посочила и ангажирала доказателства.
С оглед поддържаните в жалбата оплаквания настоящата инстанция дължи самостоятелен
анализ и оценка, както на заглавието, така и на всяка дума или израз, посочени във
въззивната жалба от съдържанието на процесната статия, които възиззивника счита за
неверни, изопачени, съдържащи обидни квалификации и клевети, внушаващи неверни факти
и създаващи негативна нагласа за адресата, както и следва да посочи въз основа на кои
доказателства прави тези изводи.
11
За да извърши такава преценка настоящият състав съобрази съдебната практика по този
въпрос, според която свободата на словото по чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на
Република Б. трябва да бъде упражнявана при съблюдаване на необходимия баланс с
правото на достойнство и добро име на личността, закрепено в чл.32, ал.1 от Конституцията.
В тази връзка съдебната практика е установила критерии, по които може да се определи дали
изявленията, направени в публичното пространство чрез публикации, са в рамките на
законосъобразното упражняване на свободата на словото. Преценява се дали изявленията
могат да бъдат квалифицирани като обида и клевета; дали те съдържат неверни твърдения и
внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави изявленията. Когато се
претендира обезщетение за неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл.39, ал.2 от
Конституцията, гражданският съд съобразява съответно практиката на наказателния съд за
съставите на обидата и клеветата по чл.146 и чл.147 НК, при отчитане на спецификите на
гражданската отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД. Според практиката по наказателни дела
правото на мнение е защитено само в пределите, в които държавата не е имала право да го
ограничи чрез наказателно преследване - решение № 293 от 24.07.2007 г. на ВКС по н. д. №
988/2006 г., I н. о.
Както се приема в решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о.,
при обидата се засяга чувството на лично достойнство и се цели да бъде изменена
обществената му оценка. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или
опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. Обида има и
тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по
радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет - решение №
159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата се свързва с
факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнство на пострадалия,
авторитета му и оценката на околните за него – решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н.
о. х. д. № 372/2009 г., I н. о. Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински
и позорни - решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В практиката
на ВКС по чл.45 и чл.49 ЗЗД се приема, че като клевета, съответно като противоправно,
следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства
за дадено лице или приписване на престъпление – решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д.
№ 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о. В същото решение се приема, че фактическите твърдения,
за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като
доказателствената тежест е на ответника. Следователно – дори дадени фактически
твърдения и изявления да засягат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не
възниква отговорност по чл.45 и чл.49 ЗЗД. В решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1868/2008 г., IV г. о. е прието, че по дефиниция клевета може да има само при отнасяне
на конкретни неверни и позорни факти към определена личност. Начинът на поднасянето на
фактите не може да е основание същите да се считат за клеветнически, след като те са верни.
Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя
12
субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания, като
например да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да
търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни
възможности и др. - в този смисъл решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. №
36/2009 г., I н. о. Оценъчните твърдения не могат да се проверяват за тяхната вярност, те
могат да ангажират отговорността на автора им само ако засягат достойнството на
личността, т.е. ако съставляват обида - решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
7046/2014 г., IV г. о., решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о.
Предвид изложеното, не е налице основание за ангажиране отговорността на
въззиваемото дружество по реда на чл.49 ЗЗД за използваните думи и изрази в заглавието на
процесната статия: „Забрадената осмокласничка от Г.К. С. М. се върна от Л. със съпруг
арабин, за да прави в селото образователен център за 100 деца“, доколкото нито един от
посочените и изброени в заглавието факти не са неверни, а сами по себе си – заедно и/или
поотделно не са позорящи личността на въззивника. Както в показанията на св.Х. и М. М. –
родители на жалбоподателя, така и самата страна по реда на чл.176 ГПК е признала факта,
че от ученичка носи забрадка /религиозен шал/. В този смисъл използваните изрази
„забрадена“ и осмокласничка“ не са неверни, нито са обидни или съдържащи клеветнически
твърдения, както и не са позорящи. Не е неверен и изнесеният факт относно името и
родното място на въззивника, както и не е неверен фактът, че същата трайно живее в Л.. От
същите тези доказателства по делото е безспорно установен и фактът, че въззивната страна е
омъжена, съпругът и е с двойно гражданство и е от арабски произход , както и че е имала
инвестиционни намерения – да открие в родното си село образователен център.
Всеки едни от изнесените в самото заглавие факти от обясненията на самата
жалбоподателка по реда на чл.176 ГПК , а така също и от останалите гласни и писмени
доказателства се установява, че са верни факти и обстоятелства. В този смисъл и съобразно
цитираната съдебна практика по отношение съдържанието на заглавието не може да се
ангажира отговорност на ответника, доколкото изнесеното не е невярно, а дори и верни,
сами по себе си изнасянето на такива факти не е основание за носене на деликтна
отговорност, тъй като не са обидни или клеветнически и не са позорящи личността на
жалбоподателя. В нито една от думите в заглавието не се съдържа обиден подтекст с цел
създаване на внушения и негативни нагласи. Не е унизително за честта и достойнството на
едни човек да се посочи индивидуализиращ го от останалите членове на едно общество или
определена група като се опише с характерен за него начин на представяне, вкл. и чрез
определящ го аксесоар или начин и стил на обличане, носене на определени символи, вкл. и
на забрадка. Според тълковния речник – забрадка е триъгълна или квадратна /сгъната по
диагонал/ кърпа, която покрива главата на жена, като се връзва под брадата. В този смисъл
изразът използван като прилагателно „забраден“ за човек не означава непременно
внушаване на негативни нагласи спрямо носещия, доколкото носенето на такъв аксесоар не
винаги е свързано само и единствено с изповядване на определено религиозно
вероизповедание, но има своите чисто исторически, възрастови и други извън религиозните
13
символни значения. Не е налице обида също така и посочване на етническия произход на
едно лице, отразяване на семейния статут на лицето, както и произхода на съпруга му, както
и използване на изрази като „върна“ от Л., с което се целяло внушаване на определени
обстоятелства с негативен подтекст. Тези факти /че ищцата е омъжена, съпругът й е с
арабски произход и че живее в Л./ на самостоятелно основание се установи безспорно и че
са верни. На първо място не е неверен фактът, че жалбоподателката е имала инвестиционно
намерение, което е заявила пред кмета на общината на родното й населено място, като това
е направила след като се е „върнала“ от Л., където преимуществено живее със семейството
си. Използването на израза „върна“ също не е неверен, тъй като свидетелите, посочени от
самия жалбоподател, потвърдиха факта, че Д. живее в Л., но се връща често в Б., по няколко
пъти в годината. Изрично в статията коректно е подчертано, че постоянното местоживеене
на въззивника е в Л.. Освен, че са верни, тези факти не са обидни и позорящи.
Не е невярна и посочената в статията информация относно инвестиционното намерение
на ищцата. Нещо повече – в статията са посочени и описани конкретни параметри на
образователния център, размера на площта на парцела, както и брой етажност и квадратура
на постройката, която ще се изгради. Посочените в статията факти относно площта на имота,
вида на сградата и нейната етажност, съответстват напълно на данните за инвестиционното
намерение по, които се потвърждават от информацията, изложена в писмо изх.№
4556/1/23.11.2023г. от РИОСВ Благоевград,извлечение от информационната интернет
страница, както и в становище изх.№ 4509/2/08.11.2022г. от РИОСВ Благоевград /л.152 -154
от РС/. Последното само по себе си сочи, че фактите, които са описани в заглавието, както и
в тази част от съдържанието са верни, а също така косвено съдържа индиция, че
журналистът, изписал текста на статията, се е позовал на данни от документи, от които
самият той в показанията си сочи, че се е запознал и предизвикали интерес от написване на
статията, т.е. това доказва факта, че преди написване на статията, тези обстоятелства са били
проверени от автора чрез извършване на справки за събиране на необходимата информация.
Следователно, изнесеното не е плод на художествена или журналистическа измислица.
Също така по този начин е доказан източника на информацията, на част от посочени в
процесната статия факти и обстоятелства. В подписаното лично от ищцата инвестиционно
намерение изрично е описано, че се касае до искане за организиране на образователен
център. За такъв именно се говори в статията, като липсва отразяване в статията, че става
дума за религиозен. С оглед на приетите писмени доказателства и признанието на самата
ищца по реда на чл.176 ГПК следва да се приеме, че коректно в съдържанието на статията е
отразено вида и естеството на инвестиционното й намерение, която информация по никакъв
начин не е обидна или позорна за лицето.
От събраните по делото доказателства се установиха като верни и следните отрази в
съдържанието на статията факти и обстоятелства, а именно, че ищцата е носела забрадка ,
когато е била ученичка и отказала да я свали по време на посещаване на училище, поради
което през 2011г. била отстранена временно от училище. В статията правдиво и в
съответствие с признанията на разпитаните като свидетели родителите на въззивника,
14
журналистът е описал хронологията на случилите се през 2011г. събития с ищцата, когато е
била ученичка и ангажираните и излезли със становища по случая институции по повод
отказа й да сваля забрадката си при посещение в училище. Както събраните като
доказателства съдебни решения, така и свидетелите – родителите на ищцата потвърдиха, че
поради това временно е била отстранена от директора на училището, което е посещавала до
разрешаване на въпроса по връщането й в клас. Продължителността на времето, през което
ищцата е била отстранена от училище е без съществено значение, тъй като дори да е неверен
или посочен неточно като факт, същият не нито обиден, нито съдържа позорни за личността
й обстоятелства. Потвърждава се като верен отразеният факт, че впоследствие делото,
заведено от ищцата по Закона за защита от дискриминация е било загубено от нея, както и
че е продължила образованието си в друго духовно училище. Родителите на ищцата в
показанията си потвърждават, че по повод на този проблем през 2011г. от медиите и имало
доста публикации, предавания по различни медии и телевизии и въпросът е станал
общоизвестен. Св.И. сочи в показанията си, че именно по повод на отразяване на този
случай в медиите през 2011г. е извършила повторна проверка в електронните сайтове на
тези медии и установила, че се касае до същото лице. В тази връзка, доколкото липсва
опровержение на тази информация, а и същата се установява и от писмените доказателства
по делото, свидетелите също сочат за това, следва да се счете, че и в тази част в статията са
посочени верни факти и обстоятелства, независимо, че са се осъществили през 2011г. След
като тези факти са верни, независимо, че са ползвани данни от други печатни издания, не е
необходимо в статията изрично да се цитира източника на препечатаната и пренесена
информация, след като същата е вярна. Информацията не е позоряща, а касае описване на
случили се събития, за част от които има постановени и влезли в сила съдебни решения –
напр. по ЗЗДискриминация.
Родителите на ищцата сочат в показанията си, че по този въпрос през 2011г. са били
ангажирани множество институции- МОН, РУО Благоевград, МВР, съд, Агенция за закрила
на детето, Комисия за защита от дискриминация. В тази връзка използваните в статията
изрази като „разбунила духовете“, „11 години по-късно отново напомни за себе си и изправи
властите на нокти“ съдът намира, че не представлява нито позорно, нито клеветническо
твърдение, нито са обиди. С оглед изнесените верни данни, описанието им посочените
изрази в контекста, в който са поставени по същество представляват журналистически
похват, изразно средство на пишещия, с цел постигане по –голяма експресивност. По
същество работата на журналиста е не само да се даде информация на обществото по
определена тема, но да я предаде по лесен за разбиране и възприемане от широк кръг лица,
както и по интересен и провокативен начин с цел ангажиране вниманието на аудиторията,
но това не бива да става за сметка нарушаване на баланса и засягане неоправдано на чужда
правна сфера, доброто име и достойнство на определено лица. В случая обаче от страна на
журналиста използваните изразни средства като „разбунила духовете“ и „изправила властите
на нокти“, следва да се счетат, че не нарушават този баланс. Факт е, че точно 11 г. след
събитията от 2011г. , които са станали публично достояние чрез медиите, действия на
ищцата във връзка с реализиране на нейно инвестиционно намерение са предизвикали
15
отново интерес на определени власти, като напр. администрацията на РИОСВ по повод
искане за издаване на становище за инвестиционното й намерение, общинската
администрация на О.Б. по повод искането за промяна на предназначението на имота й
/вж.данните за това в преписката пред КЗЗД/. В тази връзка понятия като „напомняне на
себе си“, „изправяне на нокти“ , „разбунила духовете“ следва да се определят като верни и
използвани в насока определено лице да напомни за себе си, да акцентира внимание върху
себе си и действията си, но това не означава направено внушаване на негативна информация
или такава с позорно съдържание. Тези изрази следва да се счетат, че не преминават добрия
тон, както и че същите са приемливи от гледна точка на допустимата журналистическа
изказност и етика. Последното следва да се счете, че е фактически въпрос и преценка
доколкото трето лице обективно би могло да приеме тези изрази като обидни и позорящи.
Използването на тези изрази в контекста на цялата изложена в статията информация и по –
специално описанието на всички събития, случили се през 2011г. с ищцата, сочат, че не се
касае до неоправдано хиперболизиране.
Относно цитата под заглавието „Притеснен съм да не ми докара някоя ислямистка секта,
надявам се държавните институции да ми помогнат да се опазим, сподели кметът Б.Б.“,
както и съдържащите се в статията „Кметът на селото Б.Б. обаче е доста притеснен от
начинанието на младата Л.чанка, защото се опасява да не му докара в Г.К. някоя ислямистка
секта”, “В селото имаме 1260 жители, доста от тях са деца и трябва да сме много внимателни
с подобни инвестиционни намерения”, коментира за „С.“ селският кмет. Още днес той е
решил да извика в кметството С., за да му развие подробно идеята си“, съдът счита, че също
липсва основание за анагажиране на отговорността на издателя по реда на чл.49 ЗЗД.
Следва да се има предвид, че тези текстове са посочени като цитати, на които авторството
е приписано на кмета на населеното място на въззивника – св.Б., кмет на с.Г.К..
Журналистите по принцип работят по източници на информация. В определени случаи
обаче източникът на информация може и да не бъде посочен. Тогава, за да се освободи от
отговорност по чл.45 ЗЗД, авторът на информацията следва да е извършил добросъвестна
проверка на съдържащите се нея факти – решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1486/2011 г., IV г. о. Приема се също, че добросъвестна проверка е налице тогава, когато
информацията е проверена от поне два независими източника - решение № 85 от 23.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 50040 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 1890/2022 г., II г. о., решение № 12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о.
/Решение № 309/ 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2023г., 1 г.о. и мн.др./. В тези случаи,
за да се освободи от отговорност издателя, не е необходимо да се посочва и уточнява
източника. Достатъчно е да се установи верността на информацията и същата да не е
обидна или позоряща.
Според практика на ВКС, в случаите обаче, когато твърденията за конкретни факти
изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста
коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание за ангажиране
отговорността по чл.45 ЗЗД на автора, а такава се носи само от автора на изявлението -
16
решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2009 г., III г. о. Следователно – при
посочване на изявление, че е изказано от определено лице – отговорността на издателя
отпада, ако в статията изрично е посочено, че е цитат, да се установи безспорно авторството
на изявлението, както и да се установи, че автора коректно и точно е пресъздал същността
на изявлението. В случая по отношение на изразите, поставени в кавички, са налице в
кумулативност всички тези условия.
В процесната статия изрично посочените изрази са поставени в кавички като пряк цитат
от думи и е посочено, че автор на тези изявления е св.Б.. Св.И. е категорична в показанията
си,че щом като ги е записала значи тези думи са били казани от свидетеля Б.. Св.И. сочи, че
преди изписване на статията е позвънила и разговаряла по темата, както с кмета на О.Б. Р.,
така и с кмета на с.Г.К. св.Б.. В показанията си св. Б. не отрича категорично, че не е
разговарял със журналист, а завява на няколко пъти, че ни си спомня. Показанията на св.И., в
частта, че е разговаряла със свидетеля Б. преди написване на статията и с цел събиране на
информация за инвестиционното намерение на С. Д. , се подкрепят от показанията на св.Ш..
Той е категоричен, че при разговора си с кмета на Г.К., последният е споменал, че по
телефон с него се е свързало лице, което се е представило за журналист от вестник „С.“. За
този факт обаче св.Б. не си спомня. Същият не си спомня и да е разговарял с Д. след
излизане на статията, а за това свидетелстват родителите й св.Х. и М. М.. Последните
твърдят, че след като прочели статията бащата на жалбоподателката се свързал по телефона
със св.Б. и разговарял с него, а след това с него разговаряла и С. Д., но за втория разговор с
нея свидетелят не си спомня, макар да са осъществени непосредствено един след друг. С
оглед показанията на св.Ш. съдът приема за установен соченият от св.И. факт, а именно, че
преди написване на статията журналистът се е свързал с кмета на Г.К. за получаване на
информация по случая, като в тази връзка отразените изрази като цитат от св.Б., следва да се
приеме, че са изказани от това лице.
Показанията на св.И. в тази част се подкрепят от показанията на св.Ш.. Последният няма
данни да е в каквато и да било роднинска или друга връзка на зависимост с която и да е било
от страните по спора, поради което показанията му следва да се счетат за достоверни.
Показанията на св.Б., в частта, в която сочи, че не си спомня определени факти, не следва да
се кредитират като достоверни, на основание чл.172 ГПК. Установи се, че към момента на
свидетелстването срещу този свидетел от страна на въззивника има образувана висяща
преписка пред КЗД по повод негови думи и действия, касаещи именно изнесените в статията
факти и данни. Ето защо показанията на св.Б., относно факта дали е разговарял с
журналиста от вестник „С.“ и какви изявления е правил, не следва да се кредитират като
достоверни и правдиви. Като правилна следва да се определи оценката им като защитна
версия, с оглед висящото производство срещу него от виззивника за защита от
дискриминация.
Фактът, относно това дали цитатите в статията са казани от св.Б. и дали коректно са
отразени , следва и може да се установи освен пряко, още и с косвени доказателства. В
показанията си св.Б. също така потвърждава, че бил озадачен относно информацията, която
17
има Ш., че ищцата е присъствала няколко дни преди това на сватба на неговия син в селото.
Св.Б. потвърждава, както факта на сватбата, така и присъствието на нея на ищцата. Този
факт е отразен и в статията. В статията също така се съдържа информация и относно броя на
жителите на селото „около 1260“, а в показанията пред съдебния състав св.Б. сочи, че селото
има жители от около 1300 човека. Следователно – в процесната статия са отразени и факти,
като присъствие на ищцата на сватба в селото и то на сина на свидетеля Б., броя на
жителите му, които са близки с броя, посочен от кмета в показанията му, което индицира, че
става дума за факти, които няма как да станат известни на журналиста, ако той не е
разговарял за това именно с кмета на селото св.Б., както сочи в показанията си св.И.. При
тези аргументи показанията на св.И. относно факта, че е се е свързала със св.Б. и разговаряла
с него по телефона, както и относно съдържанието на разговора, вкл. и изказаните от
свидетеля мнения и притеснения по повод инвестиционното намерение на
жалбоподателката, следва да се кредитират изцяло като достоверни и тези факти да се
приемат за установени.
При доказано от ответника авторство на публикуваните цитати, както и доказване
коректното им отразяване в статията и изричното отбелязване, че се касае до цитат на
направилото изявлението лице, според цитираната съдебната практика отговорността на
издателя не може да се ангажира.
По отношение на израза „миналото на С. определено води в тази посока“ същото следва да
се определи като оценка и съждение на автора, което не нахвърля правото на изразяване на
мнение, съгласно чл. 39 от Конституцията. С решение № 62/ 06.03.2012г. по гр.д.№ 1376/
2011г., ІV г.о. е уеднаквена съд.практика по въпроса, че оценъчните съждения не могат да се
проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да
бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е
противоправно поведението при изказани мнения дори с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във
връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не
могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не
съставляват обида) (Решение по гр.д. № 1438/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Безспорно
инвестиционното намерение на ищцата представлява значима за обществото на съответното
населено място информация неминуемо става обект на обществения интерес и по
отношение на неговата личност допустимите коментари и оценки са повече от тези, които се
налага да търпи всеки друг гражданин. Съответно журналистите и издателите имат
основание да търсят данни за тази дейност и лицата, които я извършват, да дават
информация за нея и да изразяват мнението си доколко действията на тези лица са
благоприятни за обществото или му вредят. Изразните средства, с които мнението е
обективирано, се избират свободно от автора му и той не е ограничен по никакъв начин,
освен от разпоредбата на чл.39 ал.2 от Конституцията на Република Б.. В случая нарушение
18
на тази разпоредба няма, защото използваните изрази не са обидни, а са израз на оценката на
дейността, която ищецът извършва в обществения процес на и внушава мнението на автора
на статията, че този процес
С оглед информацията, изнесена в статията, дори тази оценка за личността на ищеца да се
счете за негативна, то изразяването й не е противоправно, тъй като почива въз основа на
анализ на установени, проверени и обективно пресъздадени от журналиста факти, въз
основа на които авторът е направил свои оценки и интерпретация на тези факти, за което
тази оценка може да бъде направена свободно съгласно чл.39 ал.1 от Конституцията и тя не
нарушава забраната по чл.39 ал.2 от Конституцията, щом не са използвани обидни изрази.
Изнасянето на оценъчни съждения не е противоправно, когато с тях не се осъществява
състава на обидата или на клеветата, поради което и не е налице основание за ангажиране
отговорността на издателя.
По тези аргументи въззивната жалбата е неоснователна, а постановеното решение
правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от оспорването въззивника дължи на въззиваемата страна разноски, за
което са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция в
размер на 1500 лв. за адв.възнаграждение. От въззивника се възразява тяхната прекомерност.
При възражение за прекомерност и с оглед данните по спора, съдът е длъжен да съобрази
постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и
съд.практика /определение № 4/11.01.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4420/21,г., 4г../ и определи
такива разноски, които да съответстват на фактическата и правна сложност на делото, броя
на проведените съдебни заседания, събраните доказателства и приносът на защитника за
тяхното събиране, процесуалното поведение на пълномощника /депозиране на отговори,
жалби, молби и др./ .При съобразяване на посочените критерии, възражението на
въззивника за прекомерност на този вид разноски е неоснователно. Направените такива от
насрещната страна следва да се счетат за адекватни и съразмерни с реално свършената
работа и осъществената по вид и обем защита, предвид фактическата и правна сложност на
делото. Отделно от това, разноските на въззиваемата страна съответстват и са близки по
размер на адв.възнаграждение което и тази страна също е уговорила и има данни, че е
заплатила за настоящата инстанция. В тази връзка е несъстоятелна тезата й, че са
прекомерни разноските на насрещната страна, когато самата тя е определила и заплатила на
собствения си защитник близка по размер сума. Така страната е определила стойността на
дължимото според нея възнаграждение за адвокатка защита по спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 567/20.07.2024г., постановено по гр.д.№ 846/2023г. по описа
на РС Благоевград.
19
ОСЪЖДА С. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: с.Г.К., обл.Благоевградска да заплати на
„С.“ ООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“П.П.,
представлявано от управителя Т.Д. Т.а сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, направени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1- месечен срок от
връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20