Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 20.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №531 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „ДЗИ – Ж.“ ЕАД срещу решение от 12.09.2018 г. по гр.д.
№26653/2016 г. на Софийския районен съд, 66 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу Т.С.Т. установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД
за сумата от 8850,15 лв., представляваща 80% от платени в периода мес.01 – мес.04.2011 г. бонуси по
договор за застрахователно агентство №L-505-0087/13.01.2011
г., дължима съгласно т.3.3 от анекс №1/13.01.2011 г. към договора, ведно със
законната лихва от 23.12.2015 г. до окончателното плащане, и осъдителен иск с
правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за сумата
от 8850,15 лв., представляваща платен бонус „Нови мениджъри на екип“ по
сключени застраховки „Живот“ съгласно анекс №3D/13.01.2011
г. към договор за застрахователно агентство №L-505-0087/13.01.2011 г., ведно със законната лихва от 17.05.2016 г. до
окончателното плащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно поради противоречие на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Сочи, че по делото е установено от
приетата ССчЕ, както и от представените писмени
доказателства, че през периода мес.01.2011 г. - мес.05.2011 г. на ответника са изплатени месечни и
тримесечни бонуси за сключени с нейното посредничество застрахователни договори
в общ размер на сумата от 9382,95 лв., която сума подлежи на връщане, тъй като
премиите по договорите не са платени. Поддържа, че ответникът е получил бонуси
„Нови мениджъри на екип“ в общ размер на сумата от 8850,15 лв. и тъй като
полиците, сключени с нейно посредничество, са прекратени поради неплащане на
застрахователните премии, то и получените бонуси подлежат на връщане. Твърди
също, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че вземането по предявения осъдителен иск се погасява с изтичането на 3-год. погасителна
давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Т.С.Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. - оспорва същата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
За основателността на предявения установителен
иск за реално изпълнение по чл.79 ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидно правоотношение по сочения договор за застрахователно
агентство, по силата на който е заплатил на ответника сочените бонуси за
сключените с неговото посредничеството застрахователни договор и техния размер,
както и че застрахователните договори са прекратени поради неплащане на
дължимите застрахователни премии.
В чл.23 от процесния договор за
застрахователно агентство №L-505-0087/13.01.2011
г. е предвидено, че застрахователният агент има право да получава комисионна за
продажбите и за обслужване на застраховки на ЗАД „ДЗИ“ на база на внесените от
клиентите премии в съответствие със схема за комисионни и бонуси – приложение
№1, което е неразделна част от договора. В чл.33 от процесния
договор е предвидено, че ако по една застраховка дължимите премии не са платени
до 3 мес. след края на 2-мес. рисков период, агентът,
в чийто портфейл е застраховката, връща незабавно 80% от получените бонуси, свързани
с конкретната полица, ако застраховката е прекратена в първата година от
сключването и. В чл.3.3 от анекс №1/13.01.2011 г. към договора за
застрахователно агентство също е предвидено, че ако по една застраховка
дължимите премии не са платени до 3 мес. след края на
2-мес. рисков период, агентът, в чийто портфейл е застраховката, връща незабавно
80% от получените бонуси, свързани с конкретната полица, ако застраховката е
прекратена в първата година от сключването и.
По делото е представена справка от 20.04.2016 г., изходяща
от ищеца, в която е посочено, че през периода мес.01.2011
г. - мес.04.2011 г. на ответника са изплатени ТЛА
месечни бонуси – нови мениджъри и екипи в общ размер на сумата от 8850,15 лв. и
непродуктови бонуси – дялови комисионни като мениджър екип в общ размер на
сумата от 532,80 лв.
От приетото по делото заключение на ССчЕ,
което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че през
периода мес.01.2011 г. - мес.04.2011
г. на ответника са изплатени ТЛА месечни бонуси – нови мениджъри и екипи в общ
размер на сумата от 8850,15 лв. и непродуктови бонуси – дялови комисионни като
мениджър екип в общ размер на сумата от 532,80 лв.
При тези данни и
с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че
ответникът, чиято е доказателствената тежест за това,
не е ангажирал никакви доказателства за установяване на обстоятелството, че е заплатил на ответника сочените бонуси за сключените с
неговото посредничеството застрахователни договор. Плащането на сочените бонуси не
се установява нито от заключението на ССчЕ, нито от
описаната по-горе справка, каквито са твърденията на въззивника,
направени във въззивната жалба, а и в двете се
съдържат данни единствено за заплатени на ответника други бонуси по процесния договор. При това положение, предявеният установителен иск подлежи на отхвърляне, като не следва да
бъде изследвано наличието на останалите елементи от фактическия състав на
съдебно предявените права.
Предявеният
евентуален осъдителен иск е за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от
категорията на претърпените загуби в резултат на неизпълнение на задължения по
застрахователно агентство.
В тежест на
ищеца е да установи възникването на договорно отношение между него и ответника
със сочения предмет, виновно договорно неизпълнение на задълженията от страна
на ответника, наличието на претърпени вреди, техния вид и размер, и причинна
връзка между вредите и неизпълнението.
В чл.3 от анекс №3D/13.01.2011
г. към договора за застрахователно агентство е предвидено, че ответникът, в
качеството му на „Мениджър на екип“, получава през първите 6 мес. от подписването на анекса доход за начинаещи мениджъри
на екипи, който се определя на 2000,00 лв., в която сума са включени
комисионните от личните продажби и допълнителната комисионна по т.2. В чл.36 от
процесния договор за агентство е предвидено, че при
вреди, причинени на застрахователя от застрахователния агент вследствие
неизпълнение на което и да е задължение по договора, договорът се прекратява
незабавно без предизвестие, а застрахователният агент отговаря към застрахователя
съгласно общите правила на гражданското право.
В производството по настоящето дело ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на виновно неизпълнение на задълженият на
ответника по процесния договор, респ. наличието на
претърпени от него имуществени вреди, поради което предявеният осъдителен иск
също подлежи на отхвърляне. Не следва да бъдат обсъждани доводите на въззивника, направени във въззивната
жалба, че в процесния анекс №3D/13.01.2011
г. е предвидено връщане на получените бонуси „Нови мениджъри на екип“ при
прекратяване на застрахователните договори, сключени с посредничеството на
екипа, ръководен от ответника, поради неплащане на застрахователните премии,
доколкото същите представляват по съществото си ново основание на предявения
осъдителен иск, каквото не е било въведено в първоинстанционното
производство.
За пълнота на изложението и с оглед доводите във
въззивната жалба, следва да се посочи, че вземането,
предмет на процесния осъдителен иск е погасено по
давност, тъй като същото се представлява вземане за обезщетение от неизпълнен
договор и се погасява с предвидената в чл.111 б. „б“ ЗЗД 3-год. погасителна
давност, до който извод е стигнал и СРС.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявените искове, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.77 ГПК ищецът следва да заплати по сметка на СРС сумата от 354,00 лв.,
представляваща държавна такса и по сметка на СГС сумата от 88,50 лв.,
представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №484875/12.09.2018 г., постановено
по гр.д. №26653/2016 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Ж.“ ЕАД,
ЕИК ********, адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на основание чл.77 ГПК
по сметка на СРС сумата от 354,00 лв., представляваща държавна такса и
по сметка на СГС сумата от 88,50 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.