№ 898
гр. Бургас, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500884 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от И.
М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. **
чрез адв. Юлия Данова от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Добротица“ № 3, ет.2 против Решение № 138 от 17.04.2024 г., постановено по
гр.дело № 1068/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е
отхвърлил предявения от въззивника против „Родонис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Равда, ул. „Рибарска“ №
23, представлявано от Николай Манолов Сечанов, иск за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3500 лв., представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди – физически болки и
страдания в резултат на нанесен му от В.К.В. побой на 12.08.2023 г., около 22
часа, в стопанисваната от ответника бирария „Е.“ с. Равда, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2023 г. до окончателното
изплащане, като е осъдил И. К. да заплати на дружеството сумата от 1351,66
лв. - разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който намира същото за очевидно неправилно и
1
незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения.
Счита, че е налице противоречие в изложените от съда мотиви с установените
по делото факти и обстоятелства. Според страната решението противоречи на
задължителната съдебна практика, тълкувателни решения и постановления на
пленума на ВС. Счита, че съдът не се е мотивирал дали деянието, за което се
твърди, че е причинило увреждането на ищеца, е противоправно. Позовава се
на т.6 от Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на пленума на ВС, както и на
Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на пленума на ВС. Цитира т.1 от
Постановление № 9 от 28.12.1966 г. на пленума на ВС. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно се е позовал на свидетелските
показания на свидетеля В.В., с когото именно е бил конфликта на И. К.. Прави
анализ на събраните доказателства по делото. Моли съда да отмени
постановения съдебен акт и удовлетвори претенцията на въззивника. Излага
съображения. Моли съда да бъде допуснат до разпит един свидетел в режим
на водене за установяване на обстоятелства свързани с противоправното
поведение, нанесената вреда и др., тъй като с исковата молба са поискани
двама свидетели, а съдът е допуснал само един. В последствие, след
допускане на свидетеля от съда, страната се отказа от изслушването му.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Родонис“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Николай Сечанов, чрез
адв. Румяна Цветкова от БАК, с адрес за получаване на съобщения и
призовки: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 50, ет.3, с който счита подадената
въззивна жалба за неоснователна, а наведените доводи за необосновани и
недоказани, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Счита, че районният съд е изпълнил всички процесуални изисквания
съобразно чл.9 и чл.10 от ГПК, като е осигурил равна възможност на страните
да упражняват предоставените им права. Съдът е спазил разпоредбата на
чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, като е разгледал подробно исковите претенции и
доводите наведени с тях. Счита, че посочените във въззивната жалба
постановления на пленума на ВС не са съотносими към настоящото дело.
Излага подробни съображения като моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че
липсват основания за уважаване на претенцията по чл.49 от ЗЗД. Определя
поведението на участниците в побоя на работното място като несъставляваща
дейност, свързана с трудовите им функции и задължения, извършените
2
действия не са по повод възложената им работа, а представляват съществено
отклонение от рамките на възложената работа, поради което не са налице
условията за търсене на отговорност по чл.49 от ЗЗД от работодателя. Цитира
решение №3214/21.07.1980 г. по гр.д. №1750/1980 г., Първо г.о. на ВКС.
Оспорва претендирания от въззивника размер съобразно нормата на чл.52 от
ЗЗД. Оспорва заключението на вещото лице по изслушаната пред първата
инстанция съдебно-психологична експертиза.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Несебър се е произнесъл по претенция с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че страните са в трудово правоотношение за
периода от 11.05.2023 г. до 06.09.2023 г. На твърдяната в исковата молба дата –
12.08.2023 г., въззивникът е бил на работа в бирария „Е.“, собственост на
въззиваемата страна. На посочената дата освен въззивника И. К., на работа е
бил и разпитания в качеството му на свидетел В.В., като двамата са работили
като с.. Безспорен е фактът, че около 22 – 22.30 часа между двамата – И. К. и
В.В., е възникнало скарване, което е прераснало в сбиване, при което и на
двете лица са нанесени телесни повреди.
Основният спорен момент по делото, както е посочил
първоинстанционният съд, е дали за нанесените на въззивника вреди,
отговорност следва да носи въззиваемото дружество, което към този момент е
било работодател на двете лица. Съобразно чл.49 от ЗЗД, „Този който е
възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа“, като следва да се
установи предела на приложение на разпоредбата от ЗЗД.
Пред първата съдебна инстанция са изслушани съдебномедицинска и
съдебно-психологична експертизи, допуснати са до разпит двама свидетели.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебномедицинска
3
експертиза се установява, че пострадалият въззивник И. К. е получил
кръвонасядания в областта на лицето и шията, кръвонасядания и драскотини в
областта на гърба, лява мишница, дясна мишница и в областта на горната
устна в ляво. Според вещото лице установените наранявания отговорят да са
получени по време и начин, както се съобщава от пострадалия, в т.ч. и в
следствие въздействие с юмруци и ритници на човек. Вещото лице е
заключило, че в конкретната ситуация не се е стигнало до разстройство на
здравето, пострадалият е изпитвал болки.
От заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза се
установява, че инцидентът на 12.08.2023 г. е бил с тежки последствия за
въззивника и въпреки, че външно е налице слабо манифестиране, то
последното се дължи на задействане на защитни механизми в справяне със
ситуацията. Вещото лице е установило, че същият е почувствал заплаха за
живота си и е открило симптоматика на непреработен психотравматизъм.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – М. Н. К. – б. на
въззивника И. К. и В.В. – участвал непосредствено в инцидента, се установява
общата картина на случилото се между И. и В.. Макар и да разказват различни
версии за случилото се – свидетелят М. К. пресъздава събитията от 12.08.2023
г. през призмата на разказа на своя с., двамата установяват възникналия между
свидетеля и въззивника конфликт. От показанията на М. К. се установява, че
В. е хванал отзад за врата И., блъснал го е в шублера, от където се изнасят
поръчките, и е започнал да го души. Няколко пъти го е ударил, блъскал го е в
шублера, скъсал е златния му синджир. След като И. е казал, че ще се обади в
полицията, той е бил възпрян от неговия работодател, който му е казал, че ако
стори това няма да му бъдат изплатени дължимите заплати.
Според свидетелят В., конфликтът е предизвикан от И. който му казал
„Абе ти на какъв се правиш?“. Според свидетеля, И. твърдял, че по искане на
В. не са му давани прибори за да обслужва клиентите си, което свидетелят
отрича. По този повод е възникнал конфликта между двамата. Свидетелят
твърди, че И. е конфликтен и склонен към саморазправа.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция,
която от своя страна на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
районния съд.
4
Безспорно е по делото, че възникналият конфликт, довел до побой над
въззивника, е станал на работното място на двамата, при изпълнение на
трудовите им функции. Същевременно обаче, както правилно е приел
районният съд, поводът е бил различие в личното мнение на двамата по
отношение организацията в заведението, свързана с ползването на чисти и
мръсни прибори. Съдът се е позовал на Постановление № 9/28.12.1966 г. на
Пленума на ВС, според което за да възникне отговорност по чл.49 от ЗЗД е
необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на което е възложена
работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената
работа. В случая действията на свидетеля В. нямат пряко отношение към
възложената му работа като с.. Нещо повече, съгласно същото постановление
по т.2 „Отговорността по чл.49 от ЗЗД не възниква когато увреждането е в
резултат на лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези
лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнение на
възложената работа.“. Като е приел дадените тълкувания в цитираното
постановление на Пленума на ВС за правилни и съотносими към настоящия
казус, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Изложените във въззивната жалба оплаквания от въззивника не се
споделят от настоящата съдебна инстанция. При това положение съдът
намира, че на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени дължимите
разноски по чл.78 от ГПК в размер на 1000 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138 от 17.04.2024 г., постановено по
гр.дело № 1068/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА И. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Б.“
№ *, ет. *, ап. ** чрез адв. Юлия Данова от АК – Варна, със съдебен адрес: гр.
Варна, ул. „Добротица“ № 3, ет.2, да заплати на „Родонис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Равда, ул. „Рибарска“ №
23, представлявано от Николай Манолов Сечанов, чрез адв. Румяна Цветкова
5
от БАК, с адрес за получаване на съобщения и призовки: гр. Бургас, ул.
„Шейново“ № 50, ет.3, сумата от 1000 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6