МОТИВИ
към Присъда № 22 на С.ския
районен съд от 31 май 2021 година
по НОХД № 284/2020 г. по описа на
същия съд
С обвинителен акт на С.ската
районна прокуратура М.Д. *** е обвинен:
в това, че на 30.08.2017 г. около 14,40 ч. в гр. С. по бул. „И.“ си е служил с
контролни знаци – регистрационни номера ** **** **, поставени на лек автомобил
марка „БМВ 320 Д“, издадени за друго моторно превозно средство – лек автомобил
„Ф.Г.“ с рама WVWZZZ1HZPP332349, собственост на С.А.Ч. – престъпление по чл. 345, ал. 1
от НК
и
в това, че на 22.11.2017 г. около 11,20 ч. в гр. С. по ул. „Х.М.“
е управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ** **** ** без да има такова право
/без да притежава съответното свидетелство за управление/, като деянието е
извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, а именно с Наказателно постановление № 17-0338-000195/26.04.2017
г., издадено от Началника на РУ – С. и влязло в сила на 27.09.2017 г. –
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В хода на съдебните
прения прокурорът изразява становище, че от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъпленията, в които
е обвинен. Изтъква наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства и отправя искане на подсъдимия да бъдат наложени следните
наказания – „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца за престъплението по чл.
345, ал. 1 от НК и „лишаване от свобода“ за срок от 1 година за престъплението
по чл. 343в, ал. 2 от НК като съдът постанови ефективното им изтърпяване и
приложи чл. 68 от НК предвид извършването на престъпленията в изпитателния срок
на предходно осъждане на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия
– адв. Б.Г. счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по
несъмнен начин авторството на деянието – предмет на обвинението по чл. 345, ал.
1 от НК. Относно деянието – предмет на обвинението по чл. 343в, ал. 2 от НК
излага съображения, че за него наказателното производство по отношение на
подсъдимия следва да бъде прекратено, тъй като за същото деяние той бил наказан
по административен ред, а също така и изтъква противоречия в гласните
доказателства, събрани за установяване на фактическата обстановка относно
обвинението срещу подсъдимия за това деяние. Счита, че миналите осъждания на
подсъдимия са постигнали своята цел и отправя искане подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатите му обвинения.
В хода на съдебните
прения подсъдимият изцяло се солидаризира с речта на защитника си.
При упражняване на
правото си на последна дума подсъдимият заявява, че очаква справедливост.
По делото се установява
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Д.Б., ЕГН **********,
е роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***,
неженен, с начално образование, не работи.
Подсъдимият
е многократно осъждан, в това число и със споразумение с последици на влязла в
сила присъда от датата на одобряването му на 30.01.2017 г. по НОХД № 59/2017 г.
по описа на РС – И., с което за престъпление, извършено на 27.04.2016 г. в гр. К.,
чийто признаци, отразени в справката за съдимост, напълно отговарят на
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, на същия на основание чл. 55, ал. 1, т.
1, вр. ал. 3 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
3 години.
Относно деянието, за
което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 1
от НК.
На 30.08.2017 г.
свидетелите В.Г.Н. и Й.А., двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ – С.,
били на работа от 08,30 ч. до 20,30 ч. На този ден около 14,40 ч. те
патрулирали по бул. „И.“ в гр. С. и в участъка от този булевард между улиците „Т.“
и „М.“ подали сигнал за спиране на движещ се лек автомобил марка „БМВ“, модел
„320Д“ с регистрационни табели с номер ** **** **. Водач на автомобила бил
подсъдимият, когото свидетелите познавали във връзка с работата си и знаели, че
не е правоспособен водач на МПС. При подаването на сигнала за спиране първоначално
подсъдимият намалил скоростта на движение на автомобила, но когато Н. и А. се
приближили до него, за да поискат от подсъдимия да представи документи за
проверка, той рязко подал газ и потеглил в посока към ромската махала на гр. С..
Посочените свидетели тръгнали след него със служебния им автомобил, установили
чрез справка в оперативната дежурна част (ОДЧ) в РУ – С. адреса на подсъдимия и
без да губят визуален контакт с движещия се пред тях автомобил, стигнали до
установения адрес на подсъдимия в махалата – гр. С., ул. „З.“ № 643. Когато
пристигнали на този адрес те видели, че автомобилът, към който малко преди това
подали сигнал за спиране на бул. „И.“, бил паркиран пред къщата на адреса със
свалени странични стъкла и с контактен ключ, поставен в таблото на автомобила.
Видели също, че подсъдимият тръгва да бяга от къщата си на адреса към съседни
къщи и бараки, но не го последвали, защото на мястото вече се били насъбрали
множество агресивно настроени хора. Свидетелят А. се качил на автомобила и го
откарал до сградата на РУ – С..
При
извършените справки в РУ – С. било установено, че този автомобил, марка „БМВ“,
модел „320Д“, е с рама № WBAAP71040EM03812 и към 30.08.2017 г. е бил
собственост на подсъдимия Б., бил е с транзитна регистрация и за него са били
издадени регистрационни табели с номера 941H180. Поставените на този автомобил
регистрационни табели с номера ** **** ** са били издадени за друго МПС, а
именно за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рама № WWWZZZ1HZPP332349, регистриран на името на
св. С.Ч., който по това време вече бил продал автомобила на неизвестно лице, различно
от подсъдимия, но не бил заявил промяна в регистрацията на автомобила в
съответната служба на МВР. По случая било образувано досъдебно производство №
421/2017 г. по описа на РУ – С..
Относно деянието, за
което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343в, ал.
2 от НК.
С наказателно
постановление № 17-0338-000195, издадено на 26.04.2017 г. от Началника на РУ – С.,
на подсъдимия е наложено административно наказание „глоба“ в размер 300 лв. за
административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 01.03.2017 г. около 15,15 ч. в гр. С. по ул. „В. Л.“
подсъдимият управлява МПС – лек автомобил марка „БМВ”, модел „320Д“ с рег. № *******
без да е правоспособен водач. Посоченото НП е връчено на подсъдимия на
19.09.2017 г. и е влязло в сила на 27.09.2017 г.
На 22.11.2017
г. свидетелите К.Б., на длъжност „мл. инспектор“ в РУ – С. и Д.А., на длъжност
„полицай по ООР“ в РУ – С., били на работа от 08,00 ч. до 20,00 ч. На този ден
около 11,20 ч. те се намирали в гр. С. на кръстовището между улиците „Х.М.“ и „Л.К.“
и спрели за проверка лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ** **** **,
който идвал от ромската махала и се движел към околовръстния път на града в
посока гр. И.. Автомобилът бил управляван от подсъдимия, за когото свидетелите
знаели, че не е правоспособен водач на МПС. По време на проверката подсъдимият
представил личната си карта и свидетелството за регистрация на автомобила и не
представил свидетелство за управление на МПС. Свидетелят А. се качил да
управлява автомобила на подсъдимия, като последният седнал до него на предната
дясна седалка, а св. Б. се качил на служебния автомобил и така с двата
автомобила тримата тръгнали към РУ – С. за извършване на справка. Докато св. А.
обръщал посоката на движение на автомобила на подсъдимия пред портала на завод
„М.“, подсъдимият скочил от този автомобил, прескочил оградата и започнал да
бяга в двора на завода. Б. и А. спрели, излезли от автомобилите, също
прескочили оградата на завода и започнали да гонят подсъдимия и да му нареждат
да спре, като след около 10 минути го настигнали, задържали го, а Б. му
поставил белезници. Подсъдимият бил изведен пред завода до ул. „Х.М.“. Тогава Б.
и А. повикали свои колеги за съдействие и на място пристигнали свидетелите В.Г.Н.
и Й.А. (с посочени по-горе длъжности), които видели, че подсъдимият е с
поставени белезници, а близо до него е спрял лекият автомобил „Ф.Г.“ с рег. № **
**** **. Подсъдимият бил отведен до РУ – С. от Н. и А. със служебния им автомобил,
като тримата били придружени от Б. и А. с техния служебен автомобил. От
извършените справки в РУ – С. се установило, че към 22.11.2017 г. подсъдимият
не е бил правоспособен водач на МПС, както и че собственик на автомобила бил Г.Н.М.
от гр. С.. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на
22.11.2017 г. в 11,25 ч. в гр. С. по ул. „Х.М.“ подсъдимият управлява лек
автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ** **** **без да е правоспобен водач, свидетелят Н.
съставил срещу подсъдимия акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия Д № 372930. Подсъдимият бил задържан в РУ – С. за 24 часа по ЗМВР.
По случая било образувано досъдебно производство № 573/2017 г. по описа на РУ –
С..
Съдът приема така изложената
фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното
следствие доказателствени средства:
- гласни доказателствени средства: показания на свидетеля В.Г.Н.,
дадени в хода на съдебното следствие на 12.10.2020 г. и показания на същия,
дадени на 22.11.2017 г. по ДП № 573/2017 г. по описа на РУ – С. пред орган на
досъдебното производство и прочетени в с. з. на 12.10.2020 г. на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показания на свидетеля Й.А., дадени
в хода на съдебното следствие на 12.10.2020 г., както и показания на същия,
дадени пред органи на досъдебното производство съответно на 30.08.2017 г. – по ДП
№ 421/2017 г. на РУ – С. и на 22.11.2017 г. – по ДП № 573/2017 г. на РУ – С.
(двете досъдебни производства са обединени с постановление на РП – С. от
19.01.2018 г. – л. 14 от ДП 421/2017 г.), прочетени в с. з. на 12.10.2020 г. на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показания на свидетеля К.Б.,
дадени в хода на съдебното следствие на 12.10.2020 г. и показания на същия,
дадени на 22.11.2017 г. по ДП № 573/2017 г. на РУ – С. пред орган на
досъдебното производство и прочетени в с. з. на 12.10.2020 г. на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показания на свидетеля Д.А.,
дадени в хода на съдебното следствие на 12.10.2020 г. и показания на същия,
дадени на 22.11.2017 г. по ДП № 573/2017 г. на РУ – С. пред орган на
досъдебното производство и прочетени в с. з. на 12.10.2020 г. на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показания на свидетеля С.Ч.,
дадени в хода на съдебното следствие на 31.05.2021 г. и показания на същия,
дадени на 20.03.2018 г. по ДП № 421/2017 г. на РУ – С. пред орган на
досъдебното производство и прочетени в с. з. на 31.05.2021 г. на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК;
- писмени доказателствени средства по ДП № 421/2017 г. на РУ – С.,
приобщени в хода на съдебното следствие към доказателствения материал по реда
на чл. 283 от НПК: протокол за оглед на местопроизшествие от 30.08.2017 г. (л.
4-5 от материалите по ДП № 421/2017 г.), ведно с албум от фотоснимки към него
(л. 6-8 от материалите по същото ДП);
- писмени доказателства, събрани по ДП № 421/2017 г. на РУ – С. и по
ДП № 573/2017 г. на РУ – С. – преди и след обединяването им с постановление на
РП – С. от 19.01.2018 г. – приобщени в хода на съдебното следствие към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК: 2 бр. справки за
регистрация на МПС (л. 40 и л. 41 от материалите по ДП № 421/2017 г.); акт за
установяване на административно нарушение, серия Г 841258, съставен на
01.03.2017 г. от Д.Б.Г. и издадено въз основа на него наказателно постановление
№ 17-0338-000195/26.04.2017 г., издадено от Началника на РУ – С. и връчено на
подсъдимия на 19.09.2017 г. (л. 47-48 от материалите по ДП № 421/2017 г.); акт
за установяване на административно нарушение серия Д № 372930, съставен на
22.11.2017 г. от свидетеля В.Г.Н. (л. 46 от материалите по ДП № 421/2017 г.);
справка за правоспособност на подсъдимия като водач на МПС, за извършените от
него административни нарушения като водач на МПС и за наложените му за тях
санкции и принудителни административни мерки (л. 49-58 от материалите по ДП №
421/2017 г.); справка за съдимост за подсъдимия (л. 61-67 от материалите по ДП
№ 421/2017 г.); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подсъдимия (л. 65 от материалите по ДП № 573/2017 г.); характеристична
справка за подсъдимия (л. 68-69 от материалите по ДП № 421/2017 г.);
- писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК: писмо рег. №
338000-1112/18.02.2021 г. от Началника на РУ – С. до съда; писмо изх. №
196/23.02.2021 г. от изпълнителния директор на УМБАЛ „Ц.Й.– ИСУЛ“ ЕАД до съда.
Детайлният и съвкупен анализ
на посочените доказателствени източници обосновава извод, че в тях не се
съдържат съществени противоречия относно приетите за установени от съда факти.
Доколкото между показанията на свидетелите – служители на РУ – С. при разпитите
им в досъдебната и в съдебната фаза на наказателното производство се
констатират известни несъответствия, те първо са несъществени и второ – са
преодолени чрез процесуалните способи, установени в чл. 281 от НПК. Напълно
логично е с оглед изминалия период от време между разпитите на всеки от тези
свидетели в двете фази на производството (около 3 години) и предвид това, че
възприятията им са за факти, чийто признаци се повтарят многократно в
ежедневната им работа, показанията им в досъдебното и в съдебното производство
да не са идентични.
Така например без
конкретно значение за предмета на доказване са обстоятелствата дали на
30.08.2017 г. около 14,40 ч. в гр. С. на бул. „И.“ при подаване на сигнал за
спиране със стоп-палка подсъдимият е намалил скоростта на управлявания от него
автомобил „БМВ 320Д“ с поставени регистрационни табели ** **** ** до пълно
спиране на превозното средство, след което при поискване на документи за
проверка е подал рязко газ и се е отправил към ромската махала на гр. С.
(според показанията на свидетелите Н. и А. от ДП) или само е намалил скоростта
и веднага след това рязко я е увеличил, като е отказал да изпълни даденото му
нареждане за спиране (според показанията на същите свидетели пред съда за това
деяние). Това е така, защото и двамата посочени свидетели еднозначно и
категорично сочат в ДП и пред съда, че са разпознали подсъдимия като водач на
този автомобил и че след като тръгнали след него, те не са губили визуален
контакт с автомобила докато се движи до спирането му при къщата на адреса на
подсъдимия в ромската махала (вж. показанията на св. А. пред съда), за който адрес
те се осведомили от попътно извършена справка в ОДЧ на РУ – С.. Само за пълнота
в тази връзка е необходимо да се отбележи, че с представеното в хода на
съдебното следствие решение № 92 от 11.05.2018 г. на РС – С. по АНД № 188/2018
г. по описа на същия съд е изменен размерът на глобата, наложена на подсъдимия
с наказателно постановление № 17-0338-001992 от 28.12.2017 г., издадено от
Началник група към ОДМВР – С., РУ – С. за административно нарушение по чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като на настоящия състав е служебно известно от справка в
електронните регистри на съда, че съдебното решение е оставено в сила с решение
№ 1029 от 25.10.2018 г. по КНАД № 715/2018 г. по описа на АС– С.-област. Съдържанието
на това влязло в сила съдебно решение недвусмислено сочи, че на инкриминираната
дата 30.08.2017 г. подсъдимият не се е подчинил на подадения му сигнал за
спиране със стоп-палка, което потвърждава доста подробните показания на
свидетелите Н. и А., дадени пред съда, за разлика от по-схематичните техни
показания, дадени в ДП по този случай. Доводите на защитника на подсъдимия,
черпени от това съдебно решение, за наличие на основания за прекратяване на
наказателното производство ще бъдат
обсъдени по-долу от правна страна.
Несъществени са за
предмета на доказване по делото и някои несъответствия между показанията на
свидетелите К.Б. и Д.А. за обстоятелствата по задържането на подсъдимия след
извършване на деянието на 22.11.2017 г., за което му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. По несъмнен начин се установява, че на
тази дата подсъдимият е направил опит да избяга от местопрестъплението, на
което е било установено, че той управлява МПС като неправоспособен водач и след
кратко преследване в двора на завод „М.“ в гр. С. е бил задържан от Б. и А..
Ето защо е без съществено значение дали подсъдимият е излязъл от собствения си
автомобил при спирането му за проверка и е тръгнал да бяга из двора на завода
(според показанията на тези свидетели пред съда) или първо е влязъл в
автомобила си, вече управляван от А. и тогава е скочил от него и е тръгнал да
бяга в посоченото пространство (според показанията на същите свидетели на ДП),
както и дали свидетелите Н. и А. са се озовали на мястото на проверката по
сигнал за съдействие от колегите им Б. и А., или не. Това са детайли, които не
опровергават авторството на деянието на подсъдимия, извършено на 22.11.2017 г.
и за които свидетелите Б., А., Н. и А. са дали показания в ДП непосредствено
след извършването на деянието от подсъдимия на 22.11.2017 г., като пред съда
тези свидетели заявяват, че поддържат тези показания след прочитането им по
реда на чл. 281 от НПК, поради което съдът кредитира именно тях при
установяване на фактическата обстановка, описана по-горе.
Отново за пълнота следва
да се отбележи, че показанията на свидетелите Б., А., Н. и А., съпоставени с
безспорни писмени доказателства като акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 372930, съставен на 22.11.2017 г. от свидетеля В.Г.Н. (л.
46 от материалите по ДП № 421/2017 г.) и справката от Началника на РУ – С. за
това, че подсъдимият е задържан по ЗМВР на 22.11.2017 г., обосновават
еднозначен извод, че подсъдимият е управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“
с рег. № ** **** **, без да е правоспособен водач, именно на 22.11.2017 г.
около 11,20 ч. в гр. С. по ул. „Х.М.“.
Съдът не
основава свои фактически изводи на показанията на разпитаната в хода на
съдебното следствие в с. з. на 01.02.2021 г. свидетелка М.Г., тъй като изобщо не
кредитира тези показания. Без да е необходимо тези показания да бъдат подробно
пресъздавани, в тях св. Г., съжителстваща на съпружески начала с подсъдимия,
заявява, че на датата на едно от инкриминираните деяния, а именно 30.08.2017 г.,
подсъдимият не бил в гр. С., а в гр. С.; в този ден научил от баща си по
телефона, че автомобилът му бил откаран до РУ – С. във връзка с деяние на
неизвестно лице; силно се притеснил от това и кръвното му налягане се повишило
и същият ден потърсил медицинска помощ в ИСУЛ – С.. Преди всичко, показанията
на св. Г. са твърде уклончиви и дори напълно неинформативни за обстоятелства, чувствителни
към евентуална проверка чрез други доказателствени средства – достатъчно е да
се посочи, че тя заявява, че не може да посочи имена или прякор на бащата на
подсъдимия, нито негов адрес, което е напълно нелогично при положение, че
самата тя сочи, че живее на семейни начала с подсъдимия от около 4 години (т.
е. от началото на 2017 г.). Далеч по-съществено е друго – показанията на св. Г.
напълно се опровергават от служебно изискана от съда в хода на съдебното
следствие справка от УМБАЛ „Ц.Й.– ИСУЛ“ ЕАД, гр. С. за друго сочено от нея
обстоятелство – че подсъдимият бил посетил Спешна помощ в ИСУЛ на 30.08.2017 г.
Видно е от съдържанието на тази справка, обективирана в цитираното по-горе
писмо от изпълнителния директор на това лечебно заведение, че в болничната
информационна система за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. не е
намерена информация подсъдимият да е посещавал лечебното заведение за преглед
или хоспитализация. Категоричността на тази справка, която касае не просто
датата 30.08.2017 г., а цялата календарна 2017 г., не създава дори минимални
индиции за достоверност на показанията на Г.за посещение на подсъдимия в това
лечебно заведение в гр. С. на тази инкриминирана дата или дори на близки до нея
дати. В обобщение, св. Г. неуспешно се опитва да създаде alibi на подсъдимия, т. е. да заяви, че на тази дата той е
отсъствал от мястото на престъплението в гр. С., за което му е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, а е бил в гр. С..
Показанията й в тази насока са категорично опровергани не само от справката от
УМБАЛ „Ц.Й.– ИСУЛ“ ЕАД, гр. С., а и от кредитираните показания на свидетелите В.
Г. Н. и Й.А., които и пред съда категорично посочиха присъстващия по време на
разпита им в съдебната зала подсъдим като лицето, което е управлявало МПС на
тази дата в гр. С.. Недостоверността на показанията на св. Г. се дължи на две
причини – тя съжителства с него на съпружески начала, поради което е
заинтересувана той да избегне наказателна отговорност поне за едно от деянията,
в които е обвинен и наред с това й липсва нужната правна култура, която бъде
достатъчен контрамотив срещу депозиране на неверни показания на всяка цена.
При така
установената фактическа обстановка, правните
изводи на съда са следните:
Относно наличие на
основания за прекратяване на наказателното производство.
Претендираните от
защитника на подсъдимия основания за прекратяване на наказателното производство
не са налице.
В проведеното на
27.07.2020 г. разпоредително заседание защитникът на подсъдимия е изтъкнал, че
за първото престъпление, за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение (т. е. за престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК според диспозитива на обвинителния акт) е проведено
административно-наказателно производство, в хода на което е издадено
наказателно постановление № 17-0338-001992/28.12.2017 г., обжалвано от
подсъдимия пред РС – С. и изменено с представеното в разпоредителното заседание
решение № 92/11.05.2018 г. по АНД № 188/2018 г. по описа на РС – С. относно
размера на административното наказание.
В хода на съдебните
прения защитникът на подсъдимия се позовава на същото наказателно постановление
и на същото съдебно решение, с което то е изменено, в подкрепа на доводи за
наличие на основание за прекратяване на наказателното производство срещу
подсъдимия за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК (т. е. за „второто“
престъпление според диспозитива на обвинителния акт).
Решение № 92/11.05.2018
г. на РС – С. по АНД № 188/2018 г. по описа на същия съд е представено в
незаверен и неподписан препис, но от служебна справка в деловодната система на
РС – С. се установява, че то е с такова съдържание, с каквото е и представения
препис, както и че е потвърдено с окончателно решение № 1029/25.10.2018 г. по
КНАД № 715/2018 г. по описа на АС– С.-област.
Решението на РС – С. по
АНД № 188/2018 г. е постановено по жалба на подсъдимия Б. срещу наказателно
постановление № 17-0338-001992, издадено на 28.12.2017 г. от Е.П.Ф., на длъжност
Началник група към ОДМВР – С., РУ – С.,
с което на подсъдимия е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200
лв. за административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 30.08.2017 г. в 15,58 ч. в гр. С. по бул. „И.“ с
посока на движение от ул. „Т.“ към ул. „М.“ управлява л. а. БМВ трета серия,
червен на цвят, с рег. № ** **** **, собственост на С.А.Ч., ЕГН ********** и
при поставен от достатъчно разстояние и разбираем сигнал за спиране със
стоп-палка по образец тип „МВР“ не се подчинява и продължава движението си в
права посока. Посочено е в наказателното постановление, че същото е
издадено въз основа на АУАН № Д335080, съставен на 30.08.2017 г. от св. В.Г.Н..
Изложените в
наказателното постановление факти относно поведението на подсъдимия на
30.08.2017 г. категорично сочат, че с това наказателно постановление е
ангажирана административно-наказателната му отговорност за деяние, съставомерно
като административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, което е
съвършено различно от признаците на престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, макар
и доказателствата в настоящото производство да сочат, че двете деяния са
извършени по едно и също време – на 30.08.2017 г. около 14,40 ч. в гр. С. на
бул. „И.“. Тук е мястото да се допълни, че в настоящото производство съдът не е
обвързан от констатации на административно-наказващ орган в издадено от него
наказателно постановление относно часа на извършване на деянието и тези
констатации не разколебават фактическите изводи на съда в настоящото
производство, основани на събраните в него доказателства, относно мястото,
датата и часа на извършване на деянието, съставомерно като престъпление по чл.
345, ал. 1 от НК, още повече че конкретно тези констатации не са били предмет
на обсъждане от съда по АНД № 188/2018 г. Съществено е друго – че макар
конкретното човешко поведение по определено време и на определено място да представлява
житейски неделимо единство, някои негови елементи, признаци или насоки могат да
осъществяват признаци на едно административно нарушение или престъпление, а
други – да осъществяват признаците на друго такова. Затова провеждането и
окончателното приключване на административно-наказателно производство срещу
подсъдимия за административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
извършено по същото време и на същото място на извършване и на престъпление по
чл. 345, ал. 1 от НК, не е основание по чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК за
прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл. 345, ал. 1
от НК, защото от юридическа гледна осъществените от подсъдимия фактически
признаци на посочените административно нарушение и престъпление, са съвършено
различни и са обединени единствено от времето и мястото на осъществяването им.
И на следващо място,
извършеното от подсъдимия административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за което той е санкциониран с наказателно постановление № 17-0338-001992
от 28.12.2017 г. (обжалвано от него по АНД № 188/2018 г. на РС – С.) няма нищо
общо с деянието на подсъдимия, извършено на 22.11.2017 г., за което му е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. За последното
няма издадено наказателно постановление, а твърденията на защитника на
подсъдимия за това, че в наказателно постановление № 17-0338-000195 от
26.04.2017 г. на началника на РУ – С., обосноваващо един от елементите на
състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК като основание за издаването
му бил посочен АУАН № 372930 от 22.11.2017 г., изобщо не кореспондира със
съдържанието на това наказателно постановление (вж. л. 48 от ДП № 421/2017 г.
на РУ – С.). Не е вярно и това, че АУАН № 372930 от 22.11.2017 г. е посочен в
НП № 17-0338-001992 от 28.12.2017 г.
В обобщение,
и за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което срещу подсъдимия е
повдигнато обвинение с обвинителния акт, също не е налице основание по чл. 24,
ал. 1, т. 8а от НПК за прекратяване на наказателното производство.
По обвинението за
престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.
Подсъдимият М.Д.Б. е извършил
деяние, съставомерно от обективна страна като престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.
На 30.08.2017 г. около
14,40 ч. в гр. С. по бул. „И.“ подсъдимият Б. е управлявал МПС – лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320Д“ с рама № WBAAP71040EM03812, на който са били поставени
табели с регистрационен номер ** **** **. Тези табели са били издадени за друго
МПС, а именно за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рама № WWWZZZ1HZPP332349, собственост на С.А.Ч..
Управлението от
подсъдимия на горепосочените дата и място на подробно описания по-горе лек
автомобил „БМВ 320Д“ с поставени на него табели с регистрационен номер,
издадени за друго МПС, безспорно представлява конкретна проявна форма на
изпълнителното деяние, визирано в чл. 345, ал. 1, предл. първо от НК, а именно
– „служене“ с такива табели. Това е така, защото табелите с регистрационен
номер на МПС имат за свое основно предназначение съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
да представляват видим външен белег на позволено движение на МПС по пътищата за
обществено ползване и наред с това – чрез тях при проверка от контролните
органи бързо и еднозначно да се идентифицира неговия собственик, както и да се
установят правомерното му използване от водача на МПС и изпълнението на
съпътстващи собствеността и ползването на МПС задължения (за сключване на
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за провеждане на периодичен технически преглед на превозното
средство, за заплащане на такси по Закона за пътищата и пр.), а също така в
нормативно определените случаи табелите с регистрационен номер на автомобила
могат да способстват и за установяване на административни нарушения по ЗДвП и
по други нормативни актове, както и за разкриване на престъпления. Затова,
който управлява МПС с поставени на него табели с регистрационен номер, издадени
за друго МПС, неминуемо си служи с тях, за да манифестира движението на това
МПС като позволено по пътищата за обществено ползване, а и за да затрудни
установяването на евентуални административни нарушения и престъпления, свързани
с управлението на МПС. Допълнителното определяне на табелите в диспозитива на
обвинителния акт като контролни знаци не представлява отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй
като не води до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, в частност – на
правото му да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието умишлено. Този извод се обосновава от
установените по делото обстоятелства, че към датата на извършване на деянието
лекият автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рама № WBAAP71040EM03812, е бил регистриран като
собствен на подсъдимия с табели с регистрационен номер 941H180. Табели с този
регистрационен номер са били поставени на този лек автомобил при извършване на
01.03.2017 г. на деяние от подсъдимия, за което същият е административно
наказан с наказателно постановление № 17-0338-000195/26.04.2017 г. на Началника
на РУ – С.. По тези причини е напълно изключено към инкриминираната дата подсъдимият
да не е знаел, че поставените на автомобила табели с регистрационен номер **
**** **, са били издадени не за собственото му МПС, а за друго МПС, в случая за
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рама № WWWZZZ1HZPP332349. Подсъдимият е знаел
това обстоятелство и е искал настъпването на обществено опасните последици на
деянието, като е управлявал това МПС по път, отворен за обществено ползване.
По тези съображения съдът
намира, че подсъдимият М.Б. виновно е извършил престъпление по чл. 345, ал. 1
от НК.
За това престъпление
алтернативно са предвидени наказания „лишаване от свобода“ за срок до 1 година
или „глоба“ от 500 лв. до 1000 лв.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за това престъпление съдът взе
предвид от една страна ниската степен на обществена опасност на това деяние
като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а от друга страна
взе предвид високата степен на лична обществена опасност на подсъдимия като
извършител на престъплението (същият е многократно осъждан и немалко от
престъпленията, за които е осъждан, са по транспорта). Ниската степен на обществена
опасност на деянието е обусловена от липсата на конкретни данни за непозволено
съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП движение на управлявания от подсъдимия лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рама № WBAAP71040EM03812 по пътищата, отворени за
обществено ползване, което да е преодоляно чрез деянието, както и от липсата на
конкретни данни деянието на подсъдимия да е било от естество да прикрие
административни нарушения или престъпления, свързани с ползването или
управлението на това МПС. Тези обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни, поради което не е налице основание по чл. 55, ал. 2, вр. ал. 1 от НК съдът да приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание за това
престъпление ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия и да определи глобата
под най-ниския й предел от 500 лв. Напротив, подсъдимият е неколкократно
осъждан за престъпления по транспорта, а и в хода на съдебното производство
критичността му към деянието е нулева. Така при съпоставката между значението
на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и при съблюдаване на чл. 54 от НК съдът
наложи на подсъдимия по-лекото измежду предвидените в чл. 345, ал. 1 от НК
наказания за това престъпление, а именно „глоба“, но в максималния й размер от
1000 лв. Това наказание съответства на
степента на обществената опасност на деянието и дееца, справедливо е и е от
естество да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По обвинението за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Подсъдимият М.Д.Б. е
извършил деяние, съставомерно от обективна страна като престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК.
Съставомерността на
деянието на обвиняемия от обективна страна като престъпление по чл. 343в, ал. 2
от НК се обосновава от следните установени по делото обстоятелства: 1/. С
наказателно постановление № 17-0338-000195, издадено на 26.04.2017 г. от
Началника на РУ – С., на подсъдимия е наложено административно наказание глоба
в размер 300 лв. за административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.
първо от ЗДвП (в редакцията на тази разпоредба, обн. ДВ, бр. 43 от 2002 г.,
действаща към датата на извършване на административното нарушение и към датата
на издаване на НП), изразяващо се в това, че на 01.03.2017 г. в гр. С.
управлява МПС – лек автомобил „БМВ 320Д” с рег. № *******, без да притежава
съответното свидетелство за управление на МПС; 2/. Наказателното постановление
е връчено на подсъдимия на 19.09.2017 г. и е влязло в сила на 27.09.2017 г.
като необжалвано от него; 3/. След влизане в сила на това наказателно
постановление и преди изтичане на една година от този начален момент, а именно
на 22.11.2017 г. около 11,20 ч. в гр. С. по ул. „Х.М.” подсъдимият е управлявал
МПС – лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“,
с рег. № ** **** **като неправоспособен водач.
От субективна страна подсъдимият
е извършил престъплението във форма на вината пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици, засягащи обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта, и е искал тяхното настъпване.
Ето защо съдът намира, че подсъдимият
виновно е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
За това престъпление
кумулативно са предвидени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 3
години и „глоба“ в размер от 500 лв. до 1200 лв.
Осъжданията на подсъдимия
за престъпления от общ характер по НОХД № 439/2014 г. на РС – С., НОХД №
485/2015 г. на РС – С. и НОХД № 59/2017 г. на РС – И., по които към датата на
извършване на инкриминираното деяние (22.11.2017 г.) той не е реабилитиран,
съставляват пречка за освобождаването му от наказателна отговорност за това
престъпление с налагане на административно наказание по смисъла на чл. 78а, ал.
1, б. „б“ от НК.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК съдът взе предвид като смекчаващо отговорността му обстоятелство, че
проверката, по повод която е разкрито престъплението, е била рутинна, а не по
повод конкретна създадена от подсъдимия опасност за движението. Като отегчаващи
отговорността му обстоятелства съдът взе предвид обремененото му съдебно
минало, както и големия брой извършени от него до тази дата административни
нарушения като водач на МПС, който освен това е неправоспособен. Съвкупността
от тези смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
напълно изключва възможност за извод, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия,
поради което съдът не приложи чл. 55 от НК при индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия за това престъпление. Тази съвкупност
от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по принцип дори обуславя по-високи
размери на наказанията от минималните предвидени в закона, но в тази насока
съдът отчете, че до датата на извършване на това престъпление подсъдимият не е
осъждан ефективно на лишаване от свобода за предходни престъпления. В този
смисъл, понеже осъждането на подсъдимия по НОХД № 59/2017 г. на РС – И.
изключва възможността за отлагане по чл. 66, ал. 1 от НК на изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ за инкриминираното в настоящото производство
престъпление, съдът счете, че първото за подсъдимия ефективно наказание
„лишаване от свобода“ за такова престъпление следва да бъде за минималния
предвиден от закона срок, поради което и определи това наказание в такъв
размер, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. За да се избегне дисбаланс
при индивидуализацията на различните кумулативно предвидени за престъплението
наказания, съдът определи и наказанието „глоба“ също в минималния предвиден
негов размер от 500 лв.
Съдът
счете, че определените на подсъдимия наказания за извършеното от него
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в
размер 500 лв. съответстват на обществената опасност на деянието и дееца,
справедливи са и са от естество да постигнат целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК.
Относно приложението на
чл. 23 от НК.
Престъпленията по чл.
345, ал. 1 от НК и по чл. 343в, ал. 2 от НК, за които подсъдимият е признат за
виновен в настоящото наказателно производство, са извършени от него преди за
което и да е от тях да е налице влязла в сила присъда и затова се намират
помежду си в отношение на реална съвкупност. Поради това и на основание чл. 23,
ал. 1 от НК, след като индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия
за всяко от тези престъпления, съдът определи общо наказание на подсъдимия за
двете престъпления и му наложи най-тежкото от тях, а именно кумулативните
наказания „лишаване от свобода” за срок от 1 година и „глоба” в размер 500
лева, индивидуализирани за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Тъй като
за другото от престъпленията в съвкупността – това по чл. 345, ал. 1 от НК, на
подсъдимия е определено наказание „глоба“ в размер 1000 лв., съдът на основание
чл. 23, ал. 3 от НК присъедини това наказание изцяло към общото наказание.
Относно изтърпяването на
наложеното общо наказание „лишаване от свобода”.
По НОХД №
59/2017 г. по описа на РС – И. на подсъдимия е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца за престъпление от общ характер и до извършване на
инкриминираното в настоящото производство престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК,
същият не е реабилитиран по това осъждане. Затова не са налице основания по чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното в настоящото производство общо
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година да бъде отложено за
изпитателен срок. Същото следва да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно.
Относно приложението на
чл. 68 от НК.
Тригодишният изпитателен срок, за
който на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, наложено на подсъдимия по НОХД №
59/2017 г. по описа на РС – И., е започнал да тече от одобряването на
споразумението по това дело на 30.01.2017 г. с последици на влязла в сила
присъда от същата дата. Подсъдимият е извършил престъплението по чл. 343в, ал.
2 от НК, за което е признат за виновен в настоящото наказателно производство и
което е умишлено престъпление от общ характер, на 22.11.2017 г., т. е. след
началото и преди изтичането на изпитателния срок по НОХД № 59/2017 г. по описа
на РС – И.. Поради това и на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постанови
подсъдимият да изтърпи и отложеното наказание, наложено му по НОХД № 59/2017 г.
на РС – И..
Относно първоначалния
режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода.
Сборът от
продължителността на наказанието „лишаване от свобода” за срок 6 месеца по НОХД
№ 59/2017 г. на РС – И., което с настоящата присъда съдът постановява да бъде
изтърпяно от подсъдимия отделно и от наказанието „лишаване от свобода” за срок
от 1 година, наложено му като общо наказание за престъпленията – предмет на
настоящото наказателно производство, не надвишава 2 години. Поради това и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3, вр. т. 2, б. „в” от ЗИНЗС съдът определи
първоначален общ режим на изтърпяване и на двете наказания „лишаване от
свобода”.
Относно разноските.
Независимо
от изхода на делото, в двете фази на наказателното производство – на
досъдебното производство и в съдебната му фаза не са извършени разноски, които
да бъдат възложени на подсъдимия за заплащане.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: