№ 1000
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501116 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 263543/25.03.2022г. от БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу решение
№260139/07.03.2022г., постановено по гр.дело № 20203110114165/2020г. на
Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника
срещу ОРХ. М. ХЮС., ЕГН **********, с постоянен адрес **** искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК да бъде осъден ответникът да заплати сумата
от 1033.25 лева, главница, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба съда до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 458.44 лева, възнаградителна лихва за периода от 01.09.2016г. до
10.11.2017 година, сумата от 299.69 лева, мораторна лихва за периода от
11.11.2017г. до 02.11.2020г., всичките суми дължими по договор за
револвиращ потребителски кредит ****.
1
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че между
страните е доказано сключването на процесния договор за револвиращ
кредит. Представеното приложение подписано от служител на кредитора
съдържа всички елементи от договорното правоотношение, в това число
лихвен процент на договорната лихва, такси за теглене и обслужване.
Кредитната карта е предоставена на ответника с товарителница №**** и с нея
са извършвани трансакции.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата ОРХ. М. ХЮС. чрез назначения му особен представител, в
който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за
правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Правилно и
обосновано е прието, че липсва валидно облигационно правоотношение
между страните, основано на договор за револвиращ кредит. Макар в чл.10 от
приложения по делото договор за кредит да е предвидена възможност за
издаване на кредитна карта, това не води възникване на договорни отношение
във връзка с издаването й. Правилно е прието в атакуваното решение, че
липсват и доказателства за реалното получаване на издадената кредитна карта
и приложението за отпускането на револвиращия кредит. В представената
товарителница е вписано само „документи“. Не са налице допуснати
нарушение и при обсъждане на въпроса за предсрочната изискуемост.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба чрез писмено становище. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
2
клон България срещу ОРХ. М. ХЮС. искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, във вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от
ЗПК да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1033.25 лева, главница,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
съда до окончателното изплащане на вземането, сумата от 458.44 лева,
възнаградителна лихва за периода от 01.09.2016г. до 10.11.2017 година,
сумата от 299.69 лева, мораторна лихва за периода от 11.11.2017г. до
02.11.2020г., всичките суми дължими по договор за револвиращ
потребителски кредит ****/****г.
В исковата молба ищецът твърди, че между ищеца и ответника Х. е
сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №****г., с
оторизационен код ****. В чл.12 от договора е предвидено, че кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10000.00лв. , като всички задължения
произтичащи от договора и свързани с кредитната карта ще възникнат след
активирането й. Процесният договор за револвиращ потребителски кредит
**** е сключен на ****г. с първата трансакция по кредитната карта.
Кредитната карта с кредитен лимит в размер на 1000.00лв. е предоставена на
ответника на ****г. с товарителница №****. За ползването на револвиращия
кредит се прилага годишен лихвен процент в размер на 35.00% при ГПР
44.90%. По отношение на извършените трансакции кредитополучателя е
следвало да заплаща таксите предвидени в тарифата за теглене в брой –
2лв.+2% от теглената сума, справка за разполагаем лимит – 0.40лв., месечна
такса за обслужване - 4.00лв. Ответникът е активирал кредитната карта като е
извършвал трансакции със същата.
Ответникът е преустановил редовното обслужване на револвиращия
кредит от 01.09.016г.
Поради неплащане ищецът в исковата молба прави изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит.
Твърди се, че ответникът е останал задължен за процесните суми,
поради което е формулиран петитум за неговото осъждане.
По делото е постъпил отговор от ответника ОРХ. М. ХЮС. чрез
назначения му особен представител в срока по чл.131 от ГПК. Оспорват се
3
предявените искове по основание и размер. Оспорват се твърденията, че
между страните е сключен договор за кредитна карта. В чл.12 от договора за
потребителски кредит №**** е предвидена само възможност за издаване на
кредитна карта. В посочения договор липсва съдържание, което да урежда
договор за револвиращ кредит и кредитна карта с посочените параметри.
Ответникът оспорва да е получавал кредитната карта. Излагат се съображения
за неравноправност и се оспорва обявяването на предсрочна изискуемост.
По изложените съображения ответникът моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №****г., с
оторизационен код **** по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е предоставило на ответника Х. кредит за потребителски цели
в размер на 1500.00лв., при лихвен процент 34.30% и ГПР 45.90%. В чл.12 е
предвидена възможност кредиторът да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален размер от 10000.00лв.
Съгласно чл.13 от договора кредитния лимит ще бъде определен едностранно
от кредитора. Договорът е подписан от представител на кредитора и
ответника.
По делото е прието Приложение към договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта №****г. с посочен номер ****/****. В чл.1 и
чл. 2 от същото е вписано, че кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1000.00лв., като се издава кредитна карта
„Мастъркард“. Месечните погасителни вноски съгласно чл.13 от
приложението е следвало да бъдат извършвани до 1 – во число на месеца,
следващ издаване на извлечението най – малко в минимален размер съгласно
тарифата. Съгласно вписаната в приложението тарифа лихвения процент е
35.00%, при ГПР 44.90%, при теглене в брой от банкомат се дължи таксата от
2лв.+2% от теглената сума, за справка за разполагаем лимит таксата е 0.40лв.,
месечната такса за обслужване е 4.00лв. Според тарифата минималната
погасителна вноска при усвоен кредитен лимит до 1000.00лв. е 60.00лв.
Приложението е от представител на кредитора, но не е подписано от
въззиваемия Х..
По делото са приети месечни извлечения от кредитна карта за
извършени трансакции по банкова сметка IBAN ****.
Предвид горните факти съдът пристъпва към разглеждане на спорният
въпрос по делото, поставен и с въззивната жалба налице ли е валидно
сключен договор, по силата на който е предоставен револвиращ кредит чрез
4
ползване на кредитна кредитна карта.
Съгласно чл. 25 от НАРЕДБА № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда
за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти (отм.) платежната карта е вид платежен инструмент, върху
който е записана информация по електронен начин и се използва многократно
за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за
отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен
кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни
услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги.
Кредитната карта е вид платежна карта по смисъла на цитираната
наредба.
Материално правните разпоредби уреждащи издаването на платежни
инструменти към датата, на която ищецът сочи, че е сключен договора е
Закон за платежните услуги и платежните системи (отм.) обн., ДВ, бр. 23 от
27.03.2009г. отм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018г.
По смисъла на чл.4, т.5 от цитирания закон издаването на платежни
инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти е вид
платежна услуга.
Предоставянето на такъв вид платежна услуга се извършва на база
сключен рамков договор. Съдържанието на рамковия договор е посочено в
чл.41 от Закон за платежните услуги и платежните системи (отм.) обн.,
ДВ, бр. 23 от 27.03.2009г. отм., бр. 20 от 6.03.2018г., в сила от 6.03.2018г.,
към който чл.40, ал.2 препраща.
Като съобрази горните разпоредби и след анализ на представените
доказателства, съдът приема, че между страните не е възникнало договорно
правоотношение въз основа на сключен договор за револвиращ кредит чрез
ползване на кредитна карта. В случая представеното приложение не
представлява сключен между страните рамков договор с посочените в него
параметри и със съдържанието по чл.41 от Закона за платежните услуги и
платежните системи, тъй като не е подписано от ответника, поради което и не
може същият се счита обвързан от него. По делото не са ангажирани и
доказателства, които да сочат по несъмнен начин, че това приложение с
издадената кредитна карта са достигнали до картодържателя и това да
обоснове, че същият по несъмнен начин е приел условията по издаване и
ползване на кредитната карта, както и на кредитния лимит. В представената
товарителница на л.62 е посочено, че съдържа документи, без конкретизация.
В коментираното приложение липсва и посочване, че за обслужване на
кредитната карта е създадена банкова сметка с конкретен IBAN
кореспондиращ по номер с този посочен в представените извлечения. Такъв
извод не може да се направи и от заключението на вещото лице по допусната
съдебно счетоводна експертиза.
Отделно от гореизложеното едностранно подписаното приложение
няма пълното съдържание посочено в чл.41 от цитирания по горе Закон за
платежните услуги и платежните системи (отм.). Не са представени и общи
условия, които да го попълват. В детайлност може да се посочи, че липсва
съдържание по чл.41, т.5 за защитните мерки при загуба, кражба, присвояване
или неразрешена употреба на платежен инструмент, за отговорността на
платеца с посочване размера на сумата, не е посочено как се извършва
изменението и прекратяването на рамковия договор, съгласно т.6, на чл.41 и
пр.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за
главница и лихви, имащи като правопораждащ факт договор за револвиращ
5
кредит с издаване на кредитна карта, са недоказани по своето основание и
като такива подлежат на отхвърляне в тяхната цялост.
Първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззвиника не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260139/07.03.2022г., постановено по
гр.дело № 20203110114165/2020г. на Варненския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6