Решение по дело №121/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.124б, ал.4 от ЗАДС.

„Е. П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] чрез пълномощника адвокат К. П. оспорва ЗНПАМ №ЗТД-5800-887/32-1126319 от 23.12.2024г. на директора на ТД Митница София, с която е наложена ПАМ „запечатване на обект“ – кафе-аперитив, находящ се в [населено място], [жк], до бл.49 за срок от 1 месец и е забранен достъпа до обекта за срок от един месец. Развиват се съображения за незаконосъобразност с оглед неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради несъобразяване с целта на закона. Претендират се разноски.

Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение срещу искането за разноски на жалбоподателя, поради липса на доказателства за сторени такива, както и за прекомерност на същото.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на дружеството е съставен АУАН №1910а-67/16.07.2024г. за нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС – държане на акцизни стоки /17 бр. бутилирани алкохолни напитки/, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност. Последвало е издаване на НП №BG2024/5800-587/НП от 23.12.2024т. на директора на ТД Митница София, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., отнети са в полза на държавата акцизните стоки и търговеца е лишен от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от 1 месец в проверения обект.

Във връзка с констатираното нарушение на чл.123, ал.2 от ЗАДС е издадена процесната заповед, с която на „Е. П.“ ЕООД е наложена ПАМ „запечатване на обект“ – кафе-аперитив, находящ се в [населено място], [жк], до бл.49 за срок от 1 месец и е забранен достъпа до обекта за срок от един месец.

В хода на съдебното производство е представена ЗППАМ №ЗТД-5800-259/32-95100/26.03.2025г. на директора на ТД Митница София, поради заплащане изцяло на имуществената санкция, наложена с НП и непредприемане действия по фактическото запечатване на обекта.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. Налице е и правен интерес от търсената защита по съдебен път, тъй като прекратяване действието на наложена ПАМ на изрично предвиденото в чл.124б, ал.5 от ЗАДС правно основание не се приравнява на отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, за да се обуслови евентуално хипотезата на чл.159, т.3 от АПК. Не се установява и хипотезата на чл.159, т.4 от АПК, тъй като за субекта, засегнат пряко от наложената ПАМ, е налице правен интерес да установи твърдяната от него незаконосъобразност, независимо, че мярката не е изпълнена. Правните последици от евентуална отмяна на ЗНПАМ се различават от тези, произтичащи от ЗППАМ и е ирелевантно фактическото обстоятелство, че не е приведено в действие предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Изводът се обуславя от това, че отмяната има ретроактивно действие, а прекратяването на мярката действа занапред.

След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

Оспорената ЗНПАМ №ЗТД-5800-887/32-1126319 от 23.12.2024г. на директора на ТД Митница София представлява административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.124б, ал.1 и 2 от ЗАДС. Издадена е от компетентен орган и в предписаната от закона форма.

Юридическият факт, който поражда правомощието на началника на митническото учреждение или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ - запечатване на обект и забрана за достъп до него, е налагането на наказание по чл.123, ал.2 от ЗАДС. В случая това е доказано с издаването на НП №BG2024/5800-587/НП от 23.12.2024т. на директора на ТД Митница София, с което на дружеството, за нарушение на чл.123, ал.2 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв., отнети са в полза на държавата акцизните стоки и търговеца е лишен от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от 1 месец в проверения обект. И след като административният орган е съобразил налагането на наказание по съответната разпоредба, попадаща в кръга на визираните в чл.124а, ал.1 от ЗАДС, в условията на обвързана компетентност, е издал оспорената ЗНПАМ, като е разпоредил запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 1 месец.

Съобразявайки обаче решение С-97/21, имащо задължителен характер, съдът счита, че оспореният акт е незаконосъобразен. Съгласно решението чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Макар да не е налице тъждество в двата спора, за съда следва извода, че за административния орган е било налице ограничение да издаде на дружеството утежняващия административен акт, тъй като по отношение на „Е. П.“ ЕООД за същото нарушение е било проведено административнонаказателно производство, завършило с издаване на НП №BG2024/5800-587/НП от 23.12.2024т. на директора на ТД Митница София, с което е наложена имуществена санкция, отнети са в полза на държавата акцизните стоки облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност и търговеца е лишен от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от 1 месец. Независимо че националната правна уредба допуска кумулация на мерките на административна принуда и на административно наказване за неизпълнение на едни и същи задължения, същата е приета за несъвместима със Съюзното право с решението на СЕС по посоченото дело С-97/2021. Процедурата за налагане на конкретните ПАМ е с наказателноправен характер, тъй като едновременно с превантивната си цел имат и репресивна цел, а тежестта на мерките е съществена, тъй като засягат правната сфера на адресата. Същият се явява със засегнати права веднъж с налагане на санкция „запечатване на обекта и забрана за достъп до него“, а от друга – с налагане на наказание „имуществена санкция“ и „лишаване от право да упражнява търговска дейност в обекта“. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед е неправилна и следва да се отмени.

С оглед изхода от делото съдът присъжда разноски на жалбоподателя в размер на 1050 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение /същото е в минимума по чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и е доказано с договор за правна защита и съдействие – л.9/.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЗНПАМ №ЗТД-5800-887/32-1126319 от 23.12.2024г. на директора на ТД Митница София, с която на „Е. П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] е наложена ПАМ „запечатване на обект“ – кафе-аперитив, находящ се в [населено място], [жк], до бл.49 за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта за срок от един месец.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Е. П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] съдебни разноски в размер на 1050 лв. /хиляда и петдесет/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.