Р Е Ш Е Н И Е № 260390
16.03.2021 г., гр.Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа гр.дело № 527 по описа за 2021г. на Окръжен съд
– Пловдив, VІ гр.с., докладвано от съдия Виделина Куршумова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435, ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Кооперация
„ППЗК Тополовски проход“ ЕИК:**********, село Т., община Асеновград, чрез
пълномощника си адвокат В.Д., в качеството си на взискател по изп.дело № 72 по
описа за 2017 г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Асеновград,
подадена против Постановление от 12.01.2021 г. за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
постановление. Излагат се доводи, че по искане на взискателя е издадено
удостоверение за дълга с цел присъединяване на изпълнението към друго изп.дело. Посочва се, че за ДСИ били налице основания за това, че
взискателят участва в изпълнителните действия за вземането си срещу същия
длъжник по друго изпълнително дело, което е можел и е бил длъжен да провери
преди да прекрати производството. Поддържа се, че за вземането си по изп.дело Кооперация
„ППЗК Тополовски проход“ е присъединен взискател по изп.дело № 20168210401498
по описа на ЧСИ Петко Илиев, образувано срещу същия длъжник и в това си
качество периодично участвал в действията по принудителното изпълнение. Приема се, че взискателят е предприел
действия за удовлетворяване на вземането си, присъединявайки се и участвайки в
изпълнителните действия по изп.дело № 20168210401498 по описа на ЧСИ Петко
Илиев. Представя копие от съобщение по изп.дело № 20168210401498 по описа на
ЧСИ Петко Илиев за предявяване на разпределение. Прави доказателствено искане
за изискване на справка от ЧСИ Петко Илиев дали кооперацията е присъединен
взискател по цитираното изп.дело, кой е длъжникът по делото и извършвани ли са
изп.действия. Моли се за отмяна на обжалваното постановление и за присъждане на
разноските по делото.
С молба от 10.02.2021 г.
жалбоподателят не поддържа искането си в жалбата за изискване на справка от ЧСИ
П.Илиев като представя удостоверение от 09.02.2021г. по изп.дело №
20168210401498 по описа на ЧСИ Петко Илиев за качеството си на присъединен
взискател в изп.производство против длъжника „Мелница Н. П.“ООД и извършените
по същото изп.действия.
Ответната страна - длъжникът „Мелница
Н. П.“ООД, ЕИК: *********,
не взема становище по жалбата.
В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ Иван Гочев излага доводи, че взискателят не е поискал извършването на
изп.действия от образуване на изп.дело, поради което е издал постановление за
прекратяване съобразно разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Посочва, че цитираната норма не предвижда
задължението на съдебния изпълнител да се съобразява с наличието на други
висящи изп. дела. Приема, че щом страната е бездействала по настоящото дело, то
тя се е дезинтересирала, считайки, че вземането й ще бъде удовлетворено като
присъединен взискател по друго дело, за което прекратяването на изп.дело не е
пречка. По изложените съображения счита жалбата за неоснователна с искане да се
остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след преценка
на оплакванията в жалбата, доказателствата по делото и данните от приложеното копие от изп.дело №
72/2017 г. на ДСИ, намери за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3 от
ГПК взискателят може
да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение. В случая жалбата,
инициирала настоящото производство, е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, която има правен
интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
По същество настоящият съдебен
състав на ПОС намира жалбата за неоснователна:
Изпълнителното производство по
изп.дело № 72/2017 г. на ДСИ е образувано на 28.02.2017 г. по молба на
взискателя „ППЗК Тополовски проход“ ЕИК:********** против длъжника „Мелница Н.
П.“ООД, ЕИК: *********,
за събиране на вземането по изпълнителен лист издаден на 21.12.2016 г. по
ч.гр.д.№ 1957/2016 г. на РС-Асеновград. С молбата за образуване на изп.дело взискателят
е поискал да се покани длъжника да плати задължението и разноските по делото и
е посочил, че ако не стори това в дадения му срок, ще посочи способ за принудително изпълнение.
Констатира се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 06.03.2017
г. на служител на длъжника.
На 10.03.2017 г. е постъпила молба от взискателя с искане за издаване на
удостоверение за неудовлетворения размер на дълга, което е издадено на
27.03.2017 г.
След това е последвало постановяването на постановлението от 12.01.2021 г.,
с което съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на
осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. За да постанови обжалваното постановление,
съдебният изпълнител е установил, че
взискателят не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две
години, считано от 28.02.2017 г.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият
състав на ОС Пловдив, излага следните правни съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление на съдебния изпълнител в случай, че взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство
по силата на т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, като с
постановлението си съдебния изпълнител само прогласява настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на
изпълнителното производство става по силата на закона
Според разясненията, съдържащи се в мотивите към т. 10 на
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС
изпълнителни действия са - насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В случая в молбата за образуване
на изп.дело № 72/2017 г. на ДСИ взискателят не е посочил начин на изпълнение,
както и не се установява да е извършил това в хода на изпълнителното
производство. Извършваните действия от взискателя се изчерпват с подаване на
молба за образуване на изпълнителното производство и снабдяване с удостоверение
за размера на дълга, които действия не прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
по смисъла на горецитираното ТР. В жалбата си взискателят също не твърди да е
извършвал изпълнителни действия по делото, а доводите му се основават на това,
че са извършвани изпълнителни действия по изп.дело № 20168210401498 по описа на
ЧСИ Петко Илиев, в което е присъединен взискател. С оглед на това спорът по делото се съсредоточава върху това дали извършваните изпълнителните действия в друго изпълнително
производство имат прекъсващо
срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК действие за настоящото изп.производство. Въззивният съд намира,
че отговорът на посочения въпрос е отрицателен, тъй като нормата на чл.488,
ал.1, т.8 ГПК изисква извършването от взискателя на изпълнителни действия по
конкретното изпълнително производство, което е инициирано от него.В противен
случай следва да се приеме, че се касае за неоправдано процесуално бездействие
на взискателя и дезинтересованост от образуваното изпълнително производство. Ето защо са ирелевантни
извършваните изпълнителни действия по изп.дело № 20168210401498 по описа на ЧСИ
Петко Илиев, доколкото такива не се установяват по изп.дело № 72/2017 г. на
ДСИ.
С оглед на изложеното и тъй като е
налице процесуалното бездействие на взискателя по изп.дело № 72/2017 г. на ДСИ в
продължение на предвидения в
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК двугодишен период, правилно ДСИ е издал
постановлението си от 12.01.2021 г., с
което е обявил прекратяването на изпълнителното производство по силата на
закона.
Ето защо, постановлението на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело
№ 72/2017 г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК
се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Кооперация „ППЗК Тополовски проход“ ЕИК:**********,
село Т., община Асеновград, чрез пълномощника си адвокат В.Д., в качеството си
на взискател по изп.дело № 72 по описа за 2017 г. на Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Асеновград, подадена против Постановление от 12.01.2021
г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, като неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.