Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260280 / 07.12.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На втори ноември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2906 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД; от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „************,
представляван от заместник управителя Д. Т. Д.; против Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***.
При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на установителния
иск, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК.
Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер CREX – 15466848, ответникът дал съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard. На 29.12.2017 г. той активирал
предоставената му от ищеца кредитна карта № CARD – 15466848 с максимален
кредитен лимит от 2 000 лв. Същият представлявал револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви трансакции чрез
картата. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период, съгласно определения ГЛП. Съгласно чл.1 и
чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниквало задължение, да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. Ответникът преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.04.2018 г., когато било последното му
плащане по нея, като балансът бил на минус 2 702,86 лв. Това принудило ищеца,
да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с ответника и
отправените му покани, той продължавал да не изпълнява задълженията си, което
породило интереса за ищеца, да потърси съдебна защита на вземането си. Към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на ответника
по кредитната карта било в размер на 2 702,86 лв., представляващо използваната
главница в размер на 2 556,70 лв., както и 146,16 лв. договорна лихва от
01.04.2018 г. /първата пропусната вноска/ до 06.12.2018 г. /дата на изпращане
на покана за доброволно изпълнение/ върху използваната сума; както и 133,34 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 06.12.2018 г. /дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение/ до 11.06.2019 г. /дата на
завеждане на делото/; или всичко общо 2 836,20 лв. Ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до ХРС. Образувано било
производство по ч.гр.дело № 1663/2019 г., издадена била заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Според дадените му
указания и на основание чл.415 ал.1 от ГПК, ищецът предявявал настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
установи, че е налице вземане на ищеца от ответника за горепосочените суми,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане. При условията на евентуалност, в случай на
отхвърляне на установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – ищецът предявява и осъдителен иск против ответника
за същите суми, които да му бъдат присъдени от съда. Този иск имал характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем при връчване на препис от
него на ответника. Ищецът претендира, да му се присъдят и направените по делото
разноски. С допълнителна писмена молба по делото от 07.07.2020 г., в изпълнение
укацанията на съда,ищецът уточнява, че претендира вземането си, на основание
настъпилата му предсрочна изискуемост, поради просрочване на две или повече
месечни вноски. Този факт настъпил, при което на 11.12.2018 г. той изпратил на
ответника покана за доброволно изпълнение, който не бил намерен на деклариралия
от него адрес, но поканата следвало да се счита за връчена по реда на чл.14
ал.2 от ЗПК. В тази си молба ищецът поддържа изцяло предявените от него искове,
като иска уважаването им изцяло като основателни и доказани. В открито съдебно
заседание той не изпраща свой процесуален представител.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му на 04.02.2020 г. срок представя
назначеният му на същото основание особен представител, който оспорва
предявения иск по основание и размер, т.к. не бил подкрепен с убедителни
писмени доказателства. Възразява, че недоказано било, че процесният
разплащателен инструмент /Mastarcard/ е бил предаден на ответника, както и той
да е теглил суми от тази кредитна карта. Представената обратна разписка не
опровергавала този извод, т.к. от нея не ставало ясно, какво точно е
съдържанието на пратката, изпратена до ответника, а и същата не стигнала до
него - изрично било отбелязано, че лицето живее на друг адрес, а същевременно
се сочело, че е връчена лично. Посочени били дати 29.11.2017 г. и 29.12.2017
г., което още повече обърквало представата кога, как и на кого е връчена
пратката. Особеният представител на ответника възразява още, че процесният
договор за револвиращ кредит имал характер на потребителски кредит и се
подчинявал на разпоредбите на ЗПК, чиито норми били императивни и неспазването
им водело до недействителност на договора. В случая не била спазена нормата на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, т.к. в договора били посочени само абсолютните
стойности на лихвения процент и ГПР, без обаче ясно да е посочена методиката
/начина/ на формирането им. В раздел „Параметри и условия" на договора бил
посочен годишен лихвен процент на разходите 27,55% и лихвен процент 24,58%, а в
договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаването на
кредитна карта бил посочен ГПР-35%/44,9 %, без да ставало ясно, кой лихвен
процент е приложен. Липсвали категорични данни, колко погасителни вноски е
направил ответникът към процесната дата 01.04.2018 г., за която се твърдяло, че
е престанал да обслужва кредита. Така не бил установен размерът на главницата,
за да се начислява лихва за забава и другите неблагоприятни последици за
ответника от неплащане в срок. Прави се възражение за нищожност на клаузата по
т.17 от договора, според която при неплащане на две или повече погасителни
вноски, кредитът ставал предсрочно изискуем изцяло. Същата противоречала на
закона /чл. 26 ал.1 от ЗЗД/, респ. на чл.60 ал.2 от ЗКИ. Превръщането на
кредита за предсрочно изискуем не можело да става по заложения в договора
начин, а следвало тази воля на кредитора да стигне до знанието на
кредитополучателя, за което по делото липсвали данни. Представената „Последна
покана" не била такова надлежно уведомление. Същата изхождала от страната,
издадена на 11.12.2018 г., като в нея се сочи, че ответникът преустановил
плащанията към 01.04.2018 г. и не ставало ясно, какъв характер има тази покана.
От нейното съдържание можел да се изведе извод, че е покана за доброволно
уреждане на отношенията им, без да е посочено, че ищецът изразява воля за това,
да обяви кредита за изцяло изискуем предсрочно. Ето защо, по делото не се
доказвало, между страните да е бил сключен договор за предоставяне на заем чрез
кредитна карта, с описаните в исковата молба параметри. Предвид изложеното,
особеният представител на ответника иска отхвърляне на предявения иск изцяло,
като неоснователен. Отговорът на исковата молба се поддържа изцяло в открито
съдебно заседание от особения представител на ответника.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между ищцовото дружество, като кредитор, и ответника, като кредитополучател,
е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-15466879 от 17.11.2017 г., при подробно описани условия. Предмет на договора е отпускането на
револвиращ кредит в размер на 2 000 лв., при годишна лихва и такси за
ползването му, посочени в договора /чл.1/.
Уговорено е, че за целите на този кредит кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта MasterCard /чл.2/. Кредитополучателят може
да използва услугите превод на пари по сметка до размер на револвиращия кредит
в рамките на съответните наличности, което ще се отразява като трансакция в
месечното му извлечение /чл.3/. Той може да ползва и услугата покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, за което ще се
подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на
трансакцията, а неплатените вноски ще се удържат от размер на разполагаемия
кредитен лимит /чл.4/. Идентификацията се извършва чрез въвеждане на ПИН,
уникален за всеки клиент /чл.5/. Кредитополучателят е длъжен, да използва
картата единствено лично, като пази в тайна съответния ПИН /чл.7/. Кредиторът
издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца,
което се изпраща на ел.поща на кредитополучателя, като неполучаването му не е
причина за неплащане на погасителна вноска /чл.12/. Месечни погасителни вноски
се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението,
най-малко в минималния размер на тарифата по договора /чл.13/ - при усвоен
кредитен лимит до 2 000 лв., вкл. – минимална погасителна вноска от 120 лв.
Според чл.14, за ползването на кредита, кредитополучателят дължи годишна лихва,
посочена в договора, която се начислява върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му – 35%; както и таксите по тарифата – за
теглене на пари в брой от банкомат в страната и чужбина – 2 лв.+2% от
изтеглената сума; за справка за разполагаем лимит на банкомат в страната – 0,40
лв.; месечна такса за обслужване, която се начислява при трансакции и/или
задължения в отчетния период – 4 лв. При забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска; като в такъв случай, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, с всички надбавки и обезщетението за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение за това /чл.17/.
ГПР от 44,90% е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни
вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора
/чл.20/. С подписването на договора, кредитополучателят е потвърдил, че е
запознат, разбира и приема условията му /чл.26/. Договорът е подписан от
представител на ищеца, както и от ответника в настоящото производство, изписал саморъчно
и трите си имена. Такива подписи и имена носи и представеното приложение към
договора, наименувано:
Кредит: CARD-15466879 от 17.11.2017 г., оторизационен код
а0668544, усвояване CREX – 15466848. То касае усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит с посочения номер, при следните
параметри и условия: обща цена на стоките – 1 599 лв., първоначална вноска
– 30 лв., размер на кредита – 1 870,25 лв., месечна погасителна вноска със
средномесечно отклонение до 1 стотинка – 100,37 лв., брой погасителни вноски,
без вноски, платени в търговския обект – 24 броя, обща стойност на плащанията с
първоначалната вноска – 2 438,88 лв., ГПР – 27,55%, лихвен % - 24,58%.
Посочени са финансираните стоки и услуги, а именно – смартфон на стойност
1 599 лв. и услуга „Сигурност на плащанията“ по застрахователна декларация
CREX – 15466848 и групова полица № 5/2008 с премия от 301,25 лв. Приложението
съдържа погасителен план с падежни дати на ежемесечните 24 броя погасителни
вноски в периода 01.01.2018 г. – 01.12.2019 г., всяка от по 100,37 лв. Към
договора за кредит са приложени още - Кратък медицински въпросник за приемане
за застраховане, подписан на 17.11.2017 г. от ответника; Сертификат № CREX-15466848, също подписан от ответника на посочената дата,
с ОУ за застраховка „Защита на плащанията Плюс“ на кредитополучателите на
кредит за покупка на стоки на изплащане, в сила от 21.03.2017 г., ведно с Приложение
№ 1-Списък на подлежащите на застраховане стоки, сред които и
телекомуникационна техника; Сертификат № CARD-15466879, подписан от ответника
на 17.11.2017 г., с Общи условия за застрахователна програма „Защита на
плащанията по кредитни карти“ на кредитополучателите по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта, в сила от 01.05.2014 г.; Приложение № 2 към чл. 5,
ал. 2 от ЗПК на ищеца – Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна
карта, подписан единствено от негов представител; Декларация за предоставяне на
лични данни № CREX-15466848, подписана от ответника; и Приложение към договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта PLUS-15466848, CARD-15466879 от 17.11.2017 г.,
подписано единствено от представител на ищцовото дружество.Двата сертификата са
от „Кардиф животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон
България“, които са се съгласили, да застраховат срещу заплащане на
застрахователна премия, съгласно ОУ на застраховки, съответно - „Защита на
плащанията Плюс” на кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на
изплащане, предоставен от ищеца; и „Защита на плащанията по кредитни карти” на
кредитополучателите по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта, предоставен от ищеца. Двата сертификата
са на името на ответника, подписал ги като застрахован. Те съдържат покрити
рискове, при съответните начините на определяне на застрахователната сума и на
застрахователната премия, съ срокове на застраховките – съответните срокове на
договорите за кредит. За ползващи се лица в сертификатите са посочени ищцовото
дружество и/или застрахованият, респ. неговите законни наследници. С
подписването им ответникът като застрахован е удостоверил, че е информиран за
покритията на застраховката, че е получил, прочел, разбрал и приема ОУ на
застраховките; както и че е съгласен при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователното плащане да бъде в полза на ищеца. Сертификатите носят подписи
на ответника от дата 17.11.2017 г., както и отбелязване, че тези застраховки са
сключени с посредничеството на „Директ Сървисис“ ЕАД.
Представеният по делото служебен бон дубликат № 0123580/17.11.2017 г. е
издаден от „Технополис България“ ЕАД за сумата от 1 599 лева за закупен
смартфон, на името на клиента Г. Г., като сумата е заплатена, както следва: 1
569 лв. от ищцовото дружество и 30 лв. в брой. За този начин на плащане и за
процесните договорни отношения между страните, до дружеството – продавач е било
изпратено уведомително писмо от ищцовото от дата 17.11.2017 г., по повод
процесния договор № CREX-15466848. Ищецът представи по делото товарителница №
919111715466879/1981313 от дата 28.11.2017 г. за изпратена до ответника пратка
по куриер, съдържаща „документи“. В документа е направено отбелязване на
причина за недоставяне – „живее на др.адрес“, но така също и че пратката е била
лично получена от ответника на 29.12.2017 г., за което са положени трите му
имена и негов подпис. Отразен е и срок на доставката – 29.11.2017 г. Ищецът е
адресирал до ответника последна покана с изх. № CARD-15466879/11.12.2018 г., че
е преустановил плащането на вноските по договора на 01.04.2018 г., като му е указано
дължимото до момента и е поканен да заплати в срок от 7 дни от получаването на
поканата, а в противен случай кредиторът щял да пристъпи към съдебно събиране
на сумата.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша и съдебно – счетоводна експертиза, чието
заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Съответно
необходимите за разрешаването на спора части от това заключение, съдът ще
коментира по-долу в настоящите си мотиви.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег.
№ 12168/ 27.06.2019 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 1663/2019
г. на ХРС. Той е основал заявлението си на процесните обстоятелства по исковата
си молба, без допълнителните й уточнения, подробно цитирани по-горе. По това
дело е издадена заповед № 798 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.06.2019 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответникът
в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото
производство сумите както следва – 2 556,70 лева главница, дължима по договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD - 15466879; 146,16 лева възнаградителна лихва за периода
01.04.2018 г. - 06.12.2018 г.; 133,34 лева мораторна лихва за периода
06.12.2018 г. -11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпването на заявлението в съда – 26.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски от 56,72 лева за държавна такса и 50
лева за възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта е
била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, при което на 16.09.2019 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на
вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба с вх.рег. от
01.10.2019 г., изпратена по куриер предния ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява частично основателен и доказан. По категоричен начин по делото се
установи облигационното правоотношение, от което ищецът черпи процесните си
права. Между ищеца, като кредитор, и ответника, като кредитополучател, е
сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-15466879 от 17.11.2017 г. Предмет на договора е
отпускането на револвиращ кредит в размер на 2 000 лв., при годишна лихва и
такси за ползването му, посочени в договора; посредством издадена от кредитора
на кредитополучателя кредитна карта MasterCard. В договора е предвидена
възможност за ответника, да ползва услугата покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора, за което ще се подписва приложение към
договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията, а неплатените вноски
ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Именно от тази си
възможност се е възползвал ответникът, закупувайки си на датата на сключване на
договора за кредит – смартфон за сумата от 1 599 лева, от които 30 лв. платени
от него в брой на каса и 1 569 лв. изплатени от ищеца директно на търговеца
– продавач. Тези данни за покупката, цената на стоката и начинът на изплащането
й се установяват от представените по делото и издадени на датата на договора 17.11.2017
г. служебен бон дубликат от „Технополис България“ ЕАД, издаден на името на
ответника, и уведомително писмо от ищцовото дружество до търговеца, които
писмени доказателства не бяха оспорени от ответната страна. Същите се
подкрепиха и от данните по заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице сочи още, че ищецът е изплатил избраната от
ответника стока или услуга, посредством усвояване от кредитния лимит на
револвиращия кредит, като тази услуга /покупка на изплащане в мрежата на
търговски партньори на кредитора/ се използва чрез телефонния център и мрежата
от търговски партньори на кредитора, като не е необходимо кредитната карта
/пластиката/ да е издадена и доставена на кредитополучателя или същата да е
активирана по чл.6 от договора. Ето защо и предвид ищцовата теза, че издадената
на ответника карта е била активирана едва на 29.12.2017 г., съдът приема, че
към датата на покупката и изплащането на цената на стоката, фактически не е
била издадена и предадена на ответника от ищеца процесната кредитна карта
MasterCard. Параметрите на усвоения, посредством горепосоченото плащане, стоков
кредит са посочени в приложение към договора, наименувано: Кредит: CARD-15466879 от 17.11.2017 г., оторизационен код а0668544,
усвояване CREX – 15466848. Същите са както следва: обща цена на стоките –
1 599 лв., първоначална вноска – 30 лв., размер на кредита – 1 870,25
лв., месечна погасителна вноска – 100,37 лв., брой погасителни вноски, без
вноски, платени в търговския обект – 24 броя, обща стойност на плащанията с
първоначалната вноска – 2 438,88 лв., ГПР – 27,55%, лихвен % - 24,58%.
Посочени са финансираните стоки и услуги, а именно – смартфон на стойност
1 599 лв. и услуга „Сигурност на плащанията“ по застрахователна декларация
CREX – 15466848 и групова полица № 5/2008 с премия от 301,25 лв. Приложението
съдържа погасителен план с падежни дати на ежемесечните 24 броя погасителни
вноски в периода 01.01.2018 г. – 01.12.2019 г., всяка от по 100,37 лв. С
приспадане на платената на место и на каса в брой сума от 30 лв., следва да се
приеме, че ответникът има задължение към ищеца за заплатената от него,
посредством стоковия кредит, остатъчна цена на стоката от 1 569 лв. /1599
лв. – 30 лв./. Конкретни възражения по отношение на това задължение, възникнало
преди издаването на кредитната карта, ответникът не прави. Неговите възражения
са за това, че процесният разплащателен инструмент /кредитна карта Mastarcard/ не
му е бил предаден и той не е теглил суми от тази карта. Същото съдът намира за
неоснователно. За доставянето на картата на ответника, ищецът представи по
делото товарителница от дата 28.11.2017 г., със срок на доставката – 29.11.2017
г., получена лично от ответника на 29.12.2017 г., за което саморъчно са
положени трите му имена и подпис. Ответникът не оспори отразяванията в този
документ по реда на чл.193 от ГПК. Ето защо, съдът приема, че на посочената
дата именно ответникът лично е получил процесната кредитна карта. Това
кореспондира с данните по заключението на вещото лице, че на същата дата на
получаването й - 29.12.2017 г. картата е била активирана, като са извършени две
справки лимит от по 0,40 лв., общо 0,80 лв.; изтеглени 100 лв. от банкомат и
такса теглене в брой от 4 лв.; както и на следващия ден 30.12.2017 г. - 21,29
лв., заплатени на ПОС-терминал; всичко общо 126,09 лв. Получаването на кредитната карта от кредитополучателя и извършване на
транзакции чрез въвеждането на персоналния идентификационен номер (ПИН) сочи по
категоричен начин, че ответникът е усвоил суми от разрешения кредитен лимит.
Същевременно, според клаузите на договора, идентификацията се извършва чрез
въвеждане на ПИН, уникален за всеки клиент /чл.5/; като кредитополучателят е
длъжен, да използва картата единствено лично, като пази в тайна съответния ПИН
/чл.7/. Нещо повече, с банков превод от 23.03.2018 г. ответникът е внесъл по
процесния договор сумата от 120 лв., установено от заключението на вещото лице.
Ето защо, съдът приема, за доказано ищцовото твърдение, че издадената от ищеца
на ответника кредитна карта е била получена именно от него и е била активирана
от самия него на 29.12.2017 г., при което за ответника възниква задължение за
погасяване и на допълнително усвоените суми по кредитния й лимит, посочени подробно
по-горе в общ размер от 126,09 лв., включваща усвоени суми и такси за теглене
от банкомат и за два броя справки. Чрез използването на картата по посочения
начин, е изпълнено и задължението на ищеца за предоставяне на потребителски
кредит на ответника по процесния договор.
Следващото възражение на ответника е за това, че не е настъпила сочената от
ищеца предсрочна изискуемост на кредита. Както се посочи, за погасяването му
страните са уговорили ежемесечни 24 броя погасителни вноски в периода
01.01.2018 г. – 01.12.2019 г., а заявлението по чл.410 от ГПК е изпратено чрез
куриер на 26.06.2019 г., постъпило в съда на следващия ден. Настоящият иск е
предявен на 30.09.2019 г., а ходът на устните състезания е даден на 02.11.2020
г. В заявлението си и в исковата си молба, кредиторът не основава вземането си изрично
на настъпилата му предсрочна изискуемост, а сочи общо неизпълнение на
задълженията на длъжника по погасяване на вноските по кредита и т.к.
преустановил редовното му обслужване, кредиторът блокирал издадената му
кредитна карта. Едва след изрични указания на съда с определението му по чл.140
от ГПК, на основание чл.145 ал.2 от ГПК, ищецът уточни на 07.07.2020 г. /л.97/, че претендира вземането си, на основание
настъпилата му предсрочна изискуемост, поради просрочване на две или повече
месечни вноски. Фактът на такова просрочие се установи от назначената по делото
експертиза. В рамките на горепосочения погасителен план е извършено едно
плащане на сумата от 120 лв. на 23.03.2018 г. Това обстоятелство обаче само по
себе си не е направило вземането по процесния договор предсрочно изискуемо,
въпреки изричната му клауза по чл.17, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, с всички
надбавки и обезщетението за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за това. С оглед задължителните
указания по тълкуването на чл.60 ал.2 от ЗКрИ по т.18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав,
пораждащ възможността кредиторът да получи предоставена главница по кредит
преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две
предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение
на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКрИ,
даденото в цитираното ТР разрешение е принципно и следва да намери приложение
по аналогия и при договори като процесния - с кредитор финансова институция и съдържащ
клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски. И в
случая е било необходимо, преди подаване на заявлението, кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника. В този
смисъл е и решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т.
о., ТК. Ищецът не доказа обаче да е изпълнил тези си задължения, въпреки
изричните указания на съда за това. Действително, на 11.12.2018 г. той е
адресирал до ответника покана за изпълнение на просроченото му задължение по
договора в 7-дневен срок от получаването, като в противен случай, щял да
пристъпи към съдебно събиране на дължимите суми. С това си съдържание,
несъмнено поканата няма характер на изискуемото изрично волеизявление на
кредитора, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Същевременно, ищецът не представи доказателства, да е изпратил тази покана на
ответника и тя да е достигнала до знанието му, в т.ч. според собствените му
твърдения,да е бил търсен, но ненамерен на декларирания от него адрес. Ето
защо, в случая не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, нито преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито преди датата на
подаване на настоящата искова молба. Изискуемостта е станала факт в хода на
настоящото производство,когато е настъпил падежът и на последната погасителна
месечна вноска- 01.12.2019 г., в т.ч. преди особеният представител на ответника
да получи приписи от исковата молба и приложенията й на 04.02.2020 г., както и
преди изричното ищцово уточнение от 07.07.2020 г., че претендира вземането си,
на основание настъпилата му предсрочна изискуемост. В този смисъл, до посоченото уточнение на основанието,
въз основа на което се претендира вземането, ищцовата претенция остава такава,
както и в заповедното производство – основана на неизпълнено на падеж
задължение за плащане. До датата на това уточнение е настъпил и крайният падеж
на последната вноска, което обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда,
на основание чл.235 ал.3 от ГПК, вр. т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него е приложима и
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006
г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на
Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът
има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност
на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е
налице противоречие с добрите нрави; 4.) е налице неравноправна клауза в
потребителски договор. Особеният представител на ответника възразява, че в
случая не била спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, т.к. в договора били посочени
само абсолютните стойности на лихвения процент и ГПР, без обаче ясно да е посочена
методиката на формирането им. Това възражение съдът намира за основателно.
Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен,
когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 - договорът да е сключен в
писмена форма по ясен и разбираем начин. В тази насока са и чл.147 ал.1 от ЗЗП
и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО, че клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Ищецът
не ангажира по делото доказателства за метода на определяне на ГЛП и ГПР, в
т.ч. за вида на компонентите, които участват при определяне на стойността им, с
посочване на техните количествени изражения и относителните им тегла, при което
не са изпълнени изискванията на чл.33а от ЗПК. Компонентите от формулата,
следва да имат своите числени стойности и измерения, за да може да бъде
направен прост математически извод, дали уговорените ГЛП от 24,58% и ГПР от
27,55% съответстват на формулата. В случая това не е налице. Така ответникът
като потребител към датата на сключване на договора, който е релевантният
момент за преценка неравноправието на оспорените клаузи /чл.145 ал.1 от ЗЗП/ -
не е разполагал с информация относно съществени условия на договора – за ГЛП и
за ГПР, определяни по неясна методика. Обективно не може да се очаква от
средния потребител без специални знания и опит да оцени съответствието им с
формула по методика, за да се очаква от него да може да има информирано
становище по тях, респ. да ги приеме или не. Същевременно, представените по
делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта и Приложение
към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта, са подписани единствено от
представител на ищцовото дружество. Ето защо, не може да се приеме, че тяхното
съдържание е достигнало до ответника и то преди сключването на процесния
договор, което изключва и индивидуалното му договаряне. Наред с това, съгласно
чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, която разпоредба не е била
съобразена в случая. Нормата установява изискване, договорът за потребителски
кредит да съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдът намира, че това
императивно законово изискване не е било удовлетворено от клаузите на договора.
Макар договорът да съдържа погасителен план, сочещ ежемесечните 24 бр.
погасителни вноски в периода 01.01.2018 г. – 01.12.2019 г., всяка от които в
размер от 100,37 лв. - същият не указва, каква част от месечната вноска се
отнася за погасяване на главницата по договора, каква на лихвата по него и
каква на застрахователната премия. Ето защо и на основание чл.22, вр. чл.10
ал.1 и чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е
недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. Ето защо, искът за сумата от 146,16 лв.
договорна лихва от 01.04.2018 г. до 06.12.2018 г. като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли. Дължимата и неизплатена чиста стойност на
кредита, според правилото на чл.23 от ЗПК и предвид гореизложените съображения,
следва да се определи като се вземат предвид кредитираната част от стойността
на закупената стока в размер на 1 569 лв. /от общата цена от 1 599
лв., в брой от ответника са заплатени 30 лв./ и допълнително усвоените суми по
кредитния лимит в общ размер от 126,09 лв., включваща усвоени суми и такси за
теглене от банкомат и за два броя справки; всичко общо 1 695,09 лв. /1 569
лв. + 126,09 лв./. След приспадане на изплатената на 23.03.2018 г. от ответника
сума от 120 лв., налице е неизплатен остатък от 1 575,09 лв. До този
размер искът за главницата следва да се уважи, а за разликата до пълния му
предявен размер от 2 556,70 лв., като неоснователен и недоказан следва да
се отхвърли. При изчисленията си, съдът не взе предвид посочената в договора за
стоков кредит застрахователна премия от 301,25 лв. и застрахователната премия
по револвиращия кредит от 45,70 лв., посочена в заключението на вещото лице. Това
е така, тъй като не се доказа такива застраховки да са били сключени, нито се
доказа, че ищецът е заплатил премии на застрахователя по тях. По делото са
представени два документа озаглавени „Сертификат“, в които се твърди, че
удостоверяват, че посочени застрахователи са се е съгласили да застраховат
ответника по застраховки „Защита на плащанията Плюс” на кредитополучателите на
кредит за покупка на стоки на изплащане и „Защита на плащанията по кредитни
карти” на кредитополучателите по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Тези сертификати
обаче не представляват договори за застраховка, и по делото няма представени
такива договори. Същевременно, според чл.344 ал.1 от КЗ, застрахователният
договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен
акт. Така писмената форма при застрахователните договори е форма за
действителност, а такъв писмен договор не се представи по делото. На следващо
място, т.нар. „сертификат“ е частен свидетелстващ документ, който доказва само,
че издателят му е направил определено изявление, но не и че това изявление е
истина. В случая издателите на сертификатите са „удостоверили“, че
застраховател се е съгласил да застрахова кредитополучателите по посочените
застраховки, което не е равнозначно на това, че действително ги е застраховал в
предвидената в закона форма. А дори и изразеното съгласие не може да се приеме
за установено, тъй като издателите на „сертификата“ не могат да удостоверят
този факт с издаването му. Не на последно място, и плащане по застрахователни
договори към застраховател също не се установи. Затова следва да се приеме, че
разходи за такива застраховки, които да ползват ответника не са били направени
и сумите, посочени като платени застрахователни премии не се дължат от него.
Нещо повече, дори и да са били сключени такива договори за застраховка, правата
на ищеца, като трето правоимащо лице, са ограничени само до възможността да
получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премиите.
Върху уважения размер на главницата от 1 575,09 лв., по общото
правило на чл.86 от ЗЗД и по клаузите на заемния
договор, се дължи обезщетение за забава, считано от датата на падежа според
погасителния план на всяка погасителна вноска поотделно до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК. Ищецът го претендира обаче за по-кратък
период, а именно – за периода 06.12.2018 г. - 11.06.2019 г. и в размер
от 133,34 лв. По делото не се събраха достатъчно данни за размера на
обезщетението за посочените период и главница, при което и на основание чл. 162
от ГПК, съдът го определя по своя преценка, въз основа на данните по делото и с
помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Преди всичко обаче, на изследване подлежат падежите на сумите, включени в общия
размер на главницата, а именно: част от стойността на закупената стока в размер
на 1 569 лв. и допълнително усвоените суми по кредитния лимит в общ размер от
126,09 лв., включваща от дата 29.12.2017 г. - две справки лимит от по 0,40 лв.,
общо 0,80 лв.; изтеглени 100 лв. от банкомат и такса теглене в брой от 4 лв.;
както и от дата 30.12.2017 г. - 21,29 лв., заплатени на ПОС-терминал. По
изложените вече съображения, съдът не присъжда сумата за финансиране на
услугата „Сигурност на плащанията” със застрахователна премия от общо 301,25
лв. Според клаузите на договора, тази сума е платима на равни ежемесечни
вноски, включени в общия размер на всяка от вноските по погасителния план, т.е.
на 23 броя вноски от по 12,55 лв. и 24-та изравнителна от 12,60 лв. Същият
принцип следва да се приложи при разпределение на дължимата главница на
ежемесечни вноски, при констатираните и подробно описани по-горе недостатъци на
погасителния план по договора за кредит. Ето защо, съдът приема,
че главницата от 1 569 лв. е платима на равни 23 ежемесечни вноски от по 65,37
лв. и 24-та изравнителна от 65,49 лв., с падежи според плана - на 1-во число на
месеца, ежемесечно в периода 01.01.2018 г. – 01.12.2019 г. Дължимото обезщетение за забава за неизплатените в срок погасителни месечни
вноски за главницата от 1 569 лв., според датите на падежите на всяка от тях и
мотивираната по – горе крайна дата, е както следва:
|
№ на вноската |
Падежна дата |
Период на
забава |
Вноска главница |
Лихва забава |
|
1 |
01.01.2018г. |
02.01.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
9,55 |
|
2 |
01.02.2018г. |
02.02.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
8,99 |
|
3 |
01.03.2018г. |
02.03.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
8,48 |
|
4 |
01.04.2018г. |
02.04.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
7,91 |
|
5 |
01.05.2018г. |
02.05.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
7,37 |
|
6 |
01.06.2018г. |
02.06.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
6,81 |
|
7 |
01.07.2018г. |
02.07.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
6,26 |
|
8 |
01.08.2018г. |
02.08.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
5,70 |
|
9 |
01.09.2018г. |
02.09.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
5,14 |
|
10 |
01.10.2018г. |
02.10.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
4,59 |
|
11 |
01.11.2018г. |
02.11.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
4,03 |
|
12 |
01.12.2018г. |
02.12.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
3,48 |
|
13 |
01.01.2019г. |
02.01.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
2,92 |
|
14 |
01.02.2019г. |
02.02.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
2,36 |
|
15 |
01.03.2019г. |
02.03.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
1,85 |
|
16 |
01.04.2019г. |
02.04.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
1,29 |
|
17 |
01.05.2019г. |
02.05.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
0,74 |
|
18 |
01.06.2019г. |
02.06.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
0,18 |
|
19 |
01.07.2019г. |
|
65,37 |
0,00 |
|
20 |
01.08.2019г. |
|
65,37 |
0,00 |
|
21 |
01.09.2019г. |
|
65,37 |
0,00 |
|
22 |
01.10.2019г. |
|
65,37 |
0,00 |
|
23 |
01.11.2019г. |
|
65,37 |
0,00 |
|
24 |
01.12.2019г. |
|
65,49 |
0,00 |
Съдът приема, че изплатената на 23.03.2018 г. от
ответника сума от 120 лв. погася част от допълнително усвоените от него суми по
кредитния лимит в общ размер от 126,09 лв. Според заключението на вещото лице,
тази сума включва: от дата 29.12.2017 г. - две справки лимит от по 0,40 лв.,
общо 0,80 лв.; изтеглени 100 лв. от банкомат и такса теглене в брой от 4 лв.;
както и от дата 30.12.2017 г. - 21,29 лв., заплатени на ПОС-терминал; като
всичко е включено в месечното извлечение по
кредитната карта с дата 15.01.2018 г., за отчетен период 16.12.2017 г.–
15.01.2018 г. Според чл.13 от договора, месечните погасителни вноски се правят
до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в
минималния размер по тарифата. Ето защо падежът на сумата от 126,09 лв. е бил на 01.02.2018 г., като на следващия ден ответникът е
изпаднал в забава за плащането й. Според това и извършеното от него частично
плащане, дължимото обезщетение за забава съдът определя както следва:
-
за периода 02.02.2018 г. -
23.03.2018 г. върху сумата от 126,09 лв. – 1,75 лв. обезщетение за забава, и
-
за периода 23.03.2018 г.
- 11.06.2019 г. върху сумата от 6,09 лв. – 0,75 лв. обезщетение за забава.
Както
се посочи обаче, ищецът
претендира обезщетение за забава за по-краткия период 06.12.2018 г. -
11.06.2019 г., който следва да бъде съобразен от съда. Така дължимото обезщетение
за забава върху главницата следва да се
изчисли, както следва:
|
№ на вноската |
Падежна дата |
Период на забава |
Вноска
главница |
Лихва забава |
|
12 |
01.12.2018г. |
06.12.2018г.-11.06.2019г. |
65,37 |
3,41 |
|
13 |
01.01.2019г. |
02.01.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
2,92 |
|
14 |
01.02.2019г. |
02.02.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
2,36 |
|
15 |
01.03.2019г. |
02.03.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
1,85 |
|
16 |
01.04.2019г. |
02.04.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
1,29 |
|
17 |
01.05.2019г. |
02.05.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
0,74 |
|
18 |
01.06.2019г. |
02.06.2019г.-11.06.2019г. |
65,37 |
0,18 |
|
|
|
|
|
---------- Всичко
общо: 12,75 лв. |
както и за периода 06.12.2018 г.-11.06.2019 г. върху сумата от 6,09 лв.
/неизплатеният остатък от допълнително усвоената сума от общо 126,09 лв./ –
0,31 лв. обезщетение за забава. Или всичко общо дължимо обезщетение за забава
върху главницата за претендирания период 06.12.2018 г. - 11.06.2019 г.,
възлизащо на сумата от 13,06 лв. /12,75 лв. + 0,31 лв./. До този размер акцесорният
иск следва да се уважи, а за разликата до пълния му предявен размер от 133,34
лв. като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Върху всяка от неизплатените вноски с настъпили
падежи преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и според
ищцовото искане, обективирано в заявлението му по чл.410 от ГПК, следва да се присъди
и законната лихва от датата на постъпването на заявлението в съда 27.06.2019 г.
до окончателното изплащане; а именно: върху сумата от 6,09 лв. и върху
главниците по т.1 до т.18, включително, по първата от горните таблици. Върху
останалите 6 главници по таблицата с настъпили падежи сред датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК и преди приключване на устните състезания по
делото, следва да се присъди законната лихва от датата на съответния им падеж
до окончателното изплащане, а именно:
- върху главницата от 65,37 лв., считано от
01.07.2019 г.;
- върху главницата от 65,37 лв., считано от
01.08.2019 г.;
- върху главницата от 65,37 лв., считано от
01.09.2019 г.;
- върху главницата от 65,37 лв., считано от
01.10.2019 г.;
- върху главницата от 65,37 лв., считано от
01.11.2019 г.; и
- върху главницата от 65,49 лв., считано от
01.12.2019 г.; като ищцовото искане, върху тези 6 главници законната лихва да
се присъди от датата на подаване на заявлението, като неоснователно следва да
се отхвърли.
Предвид изложените съображения, предявеният главен
установителен иск следва да се уважи частично, според горепосоченото. С оглед на това, съдът не дължи произнавяне по предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми и той следва да се
остави без разглеждане, доколкото не се сбъдва въведеното от ищеца вътрешно
процесуално условие за разглеждането на същия – отхвърляне на установителния
иск.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1 и 8, вр. чл.80 от ГПК. Затова и
според уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на
ищеца деловодни разноски в общ размер на 505,23 лв., в т.ч. за заповедното и за
настоящото производства. При изчисленията си съдът включи всички посочени в
списъка на ищеца по чл.80 от ГПК разноски /л.115/.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „************** представляван
от заместник управителя Д. Т. Д.; по сключен помежду им договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-15466879 от 17.11.2017 г., с приложение към него - Кредит: CARD-15466879
от 17.11.2017 г., оторизационен код а0668544, усвояване CREX – 15466848; сумите
както следва: 1 575,09 лева главница
/1 569 лв. за покупка на стока и 6,09 лв. неизплатен остатък от допълнително
усвоен кредитен лимит/ и 13,06 лева обезщетение за забава за периода
06.12.2018 г. - 11.06.2019 г., ведно със
законната лихва до окончателното
изплащане, считано от начални дати, както следва:
-
върху главницата от 6,09
лв. - от 27.06.2019 г.,
-
върху 18 броя главници,
всяка от по 65,37 лв. – от 27.06.2019 г.,
-
върху главница от 65,37
лв. - от 01.07.2019 г.;
-
върху главница от 65,37
лв. - от 01.08.2019 г.;
-
върху главница от 65,37
лв. - от 01.09.2019 г.;
-
върху главница от 65,37
лв. - от 01.10.2019 г.;
-
върху главница от 65,37
лв. - от 01.11.2019 г.;
-
върху главница от 65,49
лв. - от 01.12.2019 г.;
като исковете за разликите за главницата до пълния
предявен размер от 2 556,70 лв. и за обезщетението за забава
за разликата до пълния предявен размер от 133,34 лв.; ищцовата претенция върху последните горепосочени 6 главници законната лихва да се присъди от по-ранната дата на подаване на заявлението; както и изцяло искът за
сумата от 146,16 лв. договорна лихва от 01.04.2018 г. до 06.12.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ;
за всички които суми е
била издадена заповед № 798 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.06.2019
г. по ч.гр.дело № 1663/2019 г. на Районен съд – Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения евентуален иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж -
Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ж.к. „***************, представляван от заместник управителя Д. Т. Д.; против Г.Д.Г. с
ЕГН ********** *** - ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумите, както следва: главница в размер на
2556,70 лв., 146,16 лв. договорна лихва от 01.04.2018 г. до 06.12.2018 г. и
133,34 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва от 06.12.2018 г.
до 11.06.2019 г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане; дължими по сключен помежду им договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-15466879 от 17.11.2017 г., с приложение към него - Кредит: CARD-15466879
от 17.11.2017 г., оторизационен код а0668544, усвояване CREX – 15466848.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж - Франция, с рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ж.к. „****************, представляван от
заместник управителя Д. Т. Д.; СУМАТА от 505,23
лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на електронните адреси на ищеца от
л.130 и на особения представител на ответника от л.73, като се изиска незабавно
потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ:/п/ не
се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.