Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2018 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на 25 юни 2018 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело № 694 по описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
вр. чл.215 ал.1 ЗУТ.
Делото е
образувано по жалба на А.В.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Заповед №
18-9868/21.12.2017 г., издадена от Началника на СГКК – Варна, с която е
отменено извършеното изменение на КККР с цел отразяване на ПИ 10135.3511.****,
идентичен на УПИ І-****, ПИ 10135.3511.****, идентичен на УПИ ІІ-**** и ПИ
10135.3511.****, идентичен на УПИ ІІІ-****, 1429, кв. 26, по ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-482/13.12.2014 г. на Кмета на
Община Варна, в КККР, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК-София, като се възстановят границите на ПИ
10135.3511.****, ПИ 10135.3511.****, ПИ 10135.3511.1429 и ПИ 10135.3511.1430 и
вписването в КРНИ преди изменението от 2015 г., както и е възобновено
административното производство по заявление вх.№ 01-234379/01.08.2017 г. от З.Д.Д..
В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при
съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващи се
в нарушаване нормите на чл.26, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК. Сочи се също, че
заповедта е издадена в противоречие с материалния закон – липса на
нововъзникнало обстоятелство по чл.99 т.2 от АПК, както и липса на
доказателства за постъпило искане от лице по смисъла на чл.99 т.6 от АПК.
Твърди се още, че заповедта е издадена след изтичане на преклузивните срокове
по чл.102 от АПК.
Молбата към съда е
за отмяна на решението.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г.М. ***, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания, настоява за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на
сторените разноски.
Ответникът – Началникът на СГКК-Варна, оспорва жалбата, като твърди, че е неоснователна
и недоказана. В писмено становище прави възражение за просрочие на жалбата и
моли същата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.
Заинтересованата
страна - З.Д.Д., редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. В писмена молба моли съдът да се произнесе по законосъобразността
на оспорената заповед на Началника на СГКК-Варна.
Съдът след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В СГКК-Варна е
постъпило Заявление вх.№ 01-234379/01.08.2017 г. (л.6 от адм. преписка) от З.Д.
***, чрез упълномощен представител Т М Т , в което е обективирано искане за
Издаване на схема на самостоятелен обект в сграда в собствения й ПИ 10135.3511.****,
находящ се в гр. Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“.
След разглеждане
на заявлението за допустимост и на основание чл.30 от АПК до З.Д. е изпратено
писмо с изх.№ 20-43160/03.08.2017 г. (л.15 от адм. преписка), с което
последната е уведомена, че имотът й попада в територия с одобрен ПУП-ПРЗ по
чл.16 ал.1 от ЗУТ и за същия следва да бъде проведена процедура от Кмета на
Община Варна за издаване на Заповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ за индивидуализиране
на имота.
След допълнително
направено уточнение от пълномощника на заявителката на 04.10.2017 г. е издадена
скица за Заповед по чл.16 от ЗУТ. След получаване
на скицата с изх.№ 15-485000/04.10.2017 г. (л.18 от адм. преписка) за ПИ
10135.3511.****, идентичен на УПИ І-****, кв.27, по ПУП-ПРЗ, одобрен със
Заповед № Г-482/13.12.2014 г. на Зам.-кмета на Община Варна, пълномощникът на Д.
***, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, че желае
издаване на Заповед по чл.16 ал.6 от ЗУТ от Кмета на Община Варна за поземления
имот, описан в приложения документ за собственост. По повод така подаденото
заявление, до последния е изпратено становище изх.№ ОСИСД***04351ВН_001ВН/14.11.2017
г. (л.29 от адм. преписка) по описа на Община Варна, според което приетият със
Заповед № Г-482/13.12.2014 г. на Зам.-кмета на Община Варна ПУП-ПРЗ не е
одобрен при условията на чл.16 ал.1 от ЗУТ и не е налице правно основание за
издаване на заповед на Кмета на Община Варна по реда на чл.16 ал.6 от ЗУТ.
След запознаване с
отговора от Община Варна и досието на ПИ 10135.3511.****, ПИ 10135.3511.****,
ПИ 10135.3511.1429, ПИ 10135.3511.1430, ПИ 10135.3511.****, ПИ 10135.3511.****
и ПИ 10135.3511.****, административния орган е приел, че е изправен пред нови
факти и обстоятелства, които до настоящия момент не са му били известни. Приел
е, че е допуснал съществени нарушения на изискванията за законосъобразност при
изменението на КККР, извършено по повод на Заявление вх.№ 01-97920/04.04.2016
г. от заявителя А.В.Ч. за ПИ 10135.3511.****, ПИ 10135.3511.****, ПИ
10135.3511.1429, ПИ 10135.3511.1430, като ПИ 10135.3511.****, ПИ
10135.3511.1429 и ПИ 10135.3511.1430 са негова собственост.
Установено било,
че със Заповед № 18-8332/05.06.2014 г. от ПИ 10135.3511.173 са образувани: 1.)
ПИ 10135.3511.**** с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с площ
от 2471 кв.м., и 2.) ПИ 10135.3511.1419 – отреден за първостепенна улица, с
площ от 543 кв.м.
С Постановление за
възлагане № 90/19.11.2014 г. (л.13 от адм. преписка), том LXVIII, peг.№ 25790,
дело № 3700, вписано в Служба по вписванията, Д. е придобила право на собственост
върху 1/10 ид.ч. от ПИ ид.№ 10135.3511.****, а с Постановление за възлагане №
188/26.04.2016 г. (л.9 от адм. преписка), том XXIII, peг.№ 9065, дело № 1238,
вписано в Служба по вписванията, е придобила право на собственост и върху
останалите 9/10 ид.ч. от ПИ.
От страна на
жалбоподателя А.Ч. е депозирано заявление вх.№ 01-97920/04.04.2016 г., в което
е обективирано искане за изменение на КККР с цел отразяване на Заповед №
Г-482/13.12.2014 г. на Зам.-кмета на Община Варна. От графичната част на
последната (л.10 от делото) е видно, че с нея се променят границите на ПИ
10135.3511.****, ПИ 10135.3511.****, ПИ 10135.3511.1429, ПИ 10135.3511.1430,
като части от ПИ 10135.3511.****, собственост на З.Д., се включват в ПИ
10135.3511.*** - „второстепенна улица“, границата между ПИ 10135.3511.**** и ПИ
10135.3511.**** се променя, ПИ 10135.3511.1429 и ПИ 10135.3511.1430 се
приобщават към ПИ 10135.3511.*** - „второстепенна улица“, а ПИ 10135.3511.****
се разделя на два нови имота, поради което поземлените имоти фигурират в
таблица по чл.16 от ЗУТ.
Извършено е
служебно изменение на КККР, като гореописаните УПИ са отразени с ид.№
10135.3511.****, ид.№ 10135.3511.**** и ид.№ 10135.3511.****, а в КРНИ няма
данни за собственост, в съответствие на чл.66 ал.2 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ. Установено е още, че към досието на ПИ няма
удостоверяващи документи за уведомяване на заинтересованото лице - Община
Варна, собственик на ПИ 10135.3511.*** и ПИ 10135.3511.***, за извършеното
изменение на КККР.
Във връзка с
посочените установявания, Началникът на СГКК-Варна, на основание чл.99 т.2 и
т.6 от АПК е издал процесната Заповед № 18-9868/21.12.2017 г., с която е
отменено извършеното изменение на КККР с цел отразяване на ПИ 10135.3511.****
по ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-482/13.12.2014 г. на Зам.-кмета на Община
Варна, в КККР, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК,
като се възстановят границите на ПИ 10135.3511.****, ПИ 10135.3511.****, ПИ
10135.3511.1429 и ПИ 10135.3511.1430 и вписването в КРНИ преди изменението от
2015 г., както и се възобновява административното производство по заявление
вх.№ 01-234379/01.08.2017 г. от З.Д.Д..
Копие от заповедта
е връчено на жалбоподателя с уведомление (л.36 от адм. преписка), и е получено
от него на 04.01.2018 г. (л.37 от адм. преписка). Жалбата на Ч. е подадена до
Административен съд – Варна чрез Началника на СГКК-Варна в срока по чл.149 ал.1
от АПК, а именно: на 18.01.2018 г., видно от пощенско клеймо (л.12-гръб от
делото).
Въз основа на
горната фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата срещу Заповед №
18-9868/21.12.2017 г. е подадена от страна, която има правен интерес от
обжалването й, в законоустановения за това срок, поради което се приема за допустима. Разгледана по същество,
същата се явява и основателна, по
следните съображения:
Атакуваният
административен акт е издаден от компетентния административен орган, в
предписаната от закона форма и по предвидения в закона ред, при съобразяване с
материално-правните предпоставки, но в нарушение на процесуалните правила.
Производството по
чл.99 от АПК е извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила
административен акт, необжалван по съдебен ред, от непосредствено
по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред, както е в конкретния случай - от органа, който го е издал,
при наличие на някое от предвидените в чл.99 т.1-7 от АПК основания.
Обжалваният
административен акт е издаден на основание чл.99 т.2 от АПК - когато се открият
нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган
не са могли да бъдат известни на страната в административното производство,
както и на основание чл.99 т.6 от АПК – когато страната, вследствие на
нарушаването на административнопроизводствените правила, е била лишена от
възможността да участва в административното производство или не е била надлежно
представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез
пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.
В реда на
гореизложената нормативна уредба, следва да се посочи, че възражението в
жалбата за неспазване на преклузивните срокове за издаване на процесния акт е
неоснователно. Определените от законодателя в чл.102 от АПК срокове са
едномесечен от влизане в сила на акта, относим за възобновяване на
производството по чл.99 т.1 и тримесечен от узнаване на обстоятелството, което
служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не
по-късно от една година от възникване на основанието, относим за останалите
хипотези на чл.99 т.2-7.
Производството е
образувано в тримесечния срок от узнаване на обстоятелството, което служи за
основание за отмяна на административния акт и в рамките на едногодишния срок,
считано от 14.11.2017 г., когато е издадено Писмо с изх.№ ОСИСД***04351ВН_001ВН/14.11.2017
г. на Община-Варна, който е посочен в заповедта за момент на възникване на
основанието.
От представената
по делото административна преписка обаче е видно, че при започване и
финализиране на процедурата по възобновяване и постановяване на крайния му акт,
административният орган не е изпълнил процесуалните действия, предвидени в
глава VII на АПК, а именно: По делото липсват данни да са спазени правилата на
препращащата норма на чл.103 ал.4 от АПК към производството по издаване на
индивидуален административен акт. Административният орган не е изпълнил
задължението си по чл.26 ал.1 от същия кодекс да уведоми известните
заинтересовани граждани и организации, както и да ги конституира като страна в
производството. Като не е уведомил оспорващия в настоящото производство -
адресат на акта, придобил права от отмененото изменение на КККР, същият е бил
лишен от възможността да упражни правото си на процесуална защита. Неспазването
на нормата на чл.26 от АПК е довело до нарушаване на принципа за участие на
страните в производството. В нарушение на чл.34 ал.1 от АПК решаващият орган не
е дал възможност на адресатите на акта да се запознаят с документите по
преписката. Тези нарушения са довели до неизпълнение на задължението на
административния орган по чл.35 от АПК да издаде административен акт след като
се изяснят фактите и обстоятелствата, от значение за случая и да се обсъдят
обясненията, и възраженията на заинтересованите граждани. Следователно е налице
съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на акта. Допуснатите
нарушения са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита
на оспорващия. Посоченото е достатъчно основание за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
На следващо място
не е спорно по делото, че Община Варна, в качеството й на собственик на ПИ
10135.3511.*** и ПИ 10135.3511.***, не е била конституирана като заинтересована
страна в административното производство по изменение на КККР и не е участвала в
него. За да е налице хипотезата на чл.99 т.6 от АПК, е необходимо нарушаването
на административнопроизводствените правила да са довели до посочените в нормата
неблагоприятни последици за лице, което има качеството на страна в
административното производство. Община Варна не е била конституирана като
страна в административното производство за извършеното изменение на КККР, което
е пропуск от страна на административния орган, който не може да бъде саниран
посредством хипотезата на чл.99 т.6 от АПК за възобновяване на
административното производство.
Като цяло съдът
намира, че желанието на административния орган е било не за възобновяване на
административното производство по издаване на административен акт, който е
влязъл в сила, а за преразглеждане на издадения от него акт.
Възможността за
преразглеждане на издаден от органа индивидуален административен акт (така
нареченото право на отзив) е предвидена в чл.91 от АПК. За да възникне правото
на отзив, обаче е необходимо да е постъпила жалба или протест срещу акта и то в
предвидения в чл.84 ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването му. По делото не
е спорно, че изменението на КККР по искане на А.Ч. с цел отразяване на ПИ
10135.3511.****, ПИ 10135.3511.**** и ПИ 10135.3511.**** не е било оспорено и е
влязло в сила. И след като не е налице законовото изискване на чл.91 ал.1 от АПК, не е възникнало право на отзив в полза на Началника на СГКК– Варна.
Не на последно
място следва да се отбележи незаконосъобразността и на втория диспозитив на
административния орган, а именно „възобновяването“ на производството по
заявление вх.№ 01-234379-01.08.2017г. подадено от З.Д.Д.. Не става ясно, какво
точно иска да „възобнови“ ответника. Посочено е, че това възобновяване се
извършва на основание чл.99 от АПК, но както беше посочено по-горе, по този ред
се възобновяват производства по влезли в сила индивидуални административни
актове, а по заявлението на Д. няма издаден такъв. Ако ответника е имал
намерение да възобнови спряно административно производство, въпреки, че в
преписката липсват доказателства производството по заявлението на Д. да е било
спирано, то основанията и акта, с който се извършва това са съвсем различни.
По така изложените
съображения издадената Заповед № 18-9868/21.12.2017 г. на Началника на
СГКК–Варна се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на
610 лв., както следва: 10 лв. за ДТ и 600 лв. за адвокатски хонорар, съобразно
чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изложените
съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.В.Ч. *** Заповед № 18-9868/21.12.2017 г. на Началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна, с която е отменено извършеното изменение на КККР с цел отразяване на
ПИ 10135.3511.****, идентичен на УПИ І-****, ПИ 10135.3511.****, идентичен на
УПИ ІІ-**** и ПИ 10135.3511.****, идентичен на УПИ ІІІ-****, 1429, кв.26, по ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-482/13.12.2014 г. на Кмета на
Община Варна, в КККР, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на
АГКК, като се възстановят границите на ПИ 10135.3511.****, ПИ 10135.3511.****,
ПИ 10135.3511.1429 и ПИ 10135.3511.1430 и вписването в КРНИ преди изменението
от 2015 г., както и е възобновено административното производство по заявление
вх.№ 01-234379/01.08.2017 г. от З.Д.Д..
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър
– Варна да заплати в полза на А.В.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от
610 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да
бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: