Решение по дело №222/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово против Решение № 65 от 22.04.2024 година по АНД № 145/2024 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 8469275, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е определена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, наложена на К. Д. Д..

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, допуснато е и съществено нарушение на процесуалните правила. Развиват се доводи против извода на въззивния съд, че нарушението е осъществено при крайна необходимост, като се сочи, че процесният автомобил не е със специален режим на движение съгласно чл. 91 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна въззивното решение и решаване на въпроса по същество, като ЕФ бъде потвърден. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател ОД на МВР – Габрово се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, поддържа се жалбата, както и искането по същество.

Ответната страна К. Д. Д. се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение; заявява се претенция за присъждане на направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

За да отмени процесния ЕФ, въззивният съд е приел, че нарушението по ЗДвП е извършено при крайна необходимост предвид чл. 8 от ЗАНН вр. чл. 13 от Наказателния кодекс НК/.

Посоченият мотив за отмяна на процесния ЕФ не се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Както пред районния съд, така и пред настоящата инстанция не се представиха доказателства във връзка с твърдението, че водачът на МПС, с което е било извършено нарушението, е действал при условията на крайна необходимост. Според чл. 8 от ЗАНН, не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Съгласно чл. 13 от НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. От посоченото следва, че характерът на извършеното виновно деяние и представляващо административно нарушение отпада, само ако са налице посочените в закона предпоставки. В настоящия случай не може да се приеме, че става въпрос за административно нарушение, по отношение на което да е приложим институтът на крайната необходимост. Освен разпечатка на сигналите от процесната дата, липсват убедителни данни, че действията са били продиктувани от наличието на непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане посочения обект. Наред с това, в чл. 91, ал. 3 и 4 от ЗДвП законодателят изчерпателно е посочил моторните превозни средства, ползващи специален режим на движение, като с оглед цитираните норми, автомобилите, с които се осъществява частна охранителна дейност, не са такива със специален режим на движение по смисъла на чл. 91 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на процесния електронен фиш е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, регламентираща, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Процесният случай на извършване на нарушение е точно такъв - касае се за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, за което нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в който случай отговорността на нарушителя се ангажира в рамките на специалното производство по издаване на електронен фиш за налагане на глоба, а не по общия ред - чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.

Възраженията, наведени в жалбата до въззивния съд, са неоснователни – наказаното лице се явява ползвател на процесния автомобил към момента на извършване на вмененото му нарушение, като издаването на процесния фиш е станало след подаване на декларация по чл. 188; налице са представени пред въззивния съд доказателства, че първоначално издаденият ЕФ е анулиран, както и такива относно изправността на използваното техническо средство /л. 9 и л. 14 и сл. от първоинст. дело/.

При безспорни факти за извършено нарушение и при липса на твърдяни от наказаното лице обективни обстоятелства относно конкретни нарушения в процедурата или такива при прилагане на материалния закон, електронният фиш незаконосъобразно е бил отменен. Основателността на касационната жалба налага отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което процесният ЕФ да бъде потвърден.

При този изход на спора искането, заявено от страна на ОДМВР – Габрово, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като насрещната страна К. Д. Д. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ОДМВР – Габрово сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 65 от 22.04.2024 година по АНД № 145/2024 година по описа на Районен съд – Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 8469275, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е определена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, наложена на К. Д. Д..

ОСЪЖДА К. Д. Д. от [населено място] с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.