РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Благоевград, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500690 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 3247/02.04.2025г, подадена от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „К.“ №1, чрез адв.Х. М.,
против Решение №35/17.02.2025г по гр.д. №1343/23г по описа на РС С.
С въззивната жалба решението се обжалва в частите, в които предявените искове са
отхвърлени като неоснователни и се иска уважаването им изцяло. В обжалваните
отхвърлителни части решението се определя като неправилно и необосновано, постановено
при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират
се разноски. Във обстоятелствената част на въззивната жалба , при обосноваване
неправилност на обжалваната част на решението се иска събиране на нови писмени
доказателства, приложени към жалбата. Това доказателствено искане не е обосновано с
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд по събиране на
доказателствата.
Преписи от въззивната жалба са връчени на ответника, като в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор, чрез особения му представител, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част по
изложени аргументи.
1
Въззивният съд е счел подадената въззивна жалба за допустима и насрочил открито
съдебно заседание с призоваване на страните. С подготвителното определение при
насрочване на делото е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника за
приемане на писмени доказателства. Прието е, че представените такива към въззивната
жалба са частни документи, за които има данни, че са били съставени и в този смисъл
съществуващи и в държане на жалбоподателя към датата на приключване на устните
състезания пред първата инстанция, но които не са били представени до този процесуален
момент. Във въззивната жалба жалбоподателят не се е позовал на процесуално нарушение
във връзка с искането му за приемане на нови писмени доказателства. В проекта за доклад
районния съд не е допуснал процесуално нарушение при разпределение на
доказателствената тежест и по даване на конкретни и ясни указания за фактите, които всяка
страна следва да установи и докаже. До обявяване на проекта за доклад за окончателен
представените към въззивната жалба писмени документи не са били представили, а са
съществували, поради което е прието, че е настъпила преклузия за събирането им пред
въззивната инстанция.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от особения представител, който
поддържа оспорванията в отговора.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС е образувано по искова молба от “А1 Б.”-ЕАД, с
ЕИК:************, с която срещу И. Г. С., с ЕГН **********, с адрес-гр.С. ул.“ТТ.С., № 3, с
която е предявен установителен иск - за установяване съществуването на вземане по договор
№ *********, със системен партиден номер М5088893, в размер на 4740,43лева, от които
721,90лв.-за ползвани електронни съобщителни услуги, 1803,54лв.-за устройства по договор
за продажба на изплащане, 1464,05лева-неустойки, и 750,94лева-мораторна лихва за периода
12.04.2021г.-14.08.2023г., както и законната лихва от датата на образуване на ч.гр.д.№
907/2023г. по описа на Районен съд-С. по което е издадена заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане - правно основание-чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.422, ал.1, чл.415 и чл.410 от ГПК.
Ищецът е поддържал в исковата молба, че с ответника са сключили договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с уникален № *********,
системен партиден № М5088893, към който договор са сключени приложения № 1, с които
са уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС, както следва: 1.пакет от услуги
Телевизия, Net Box, номер съответно 201001063597 и ************, с тарифен план-
29,99лв.; 2.домашен телефон Безкрай М, номер-************, тарифен план-5,99лв.; 3.
Мобилна услуга А1 ONE Unlimited 26, номер-+359*********, тарифен план-28,99лв.; 4.
2
Мобилна услуга А1 Сърф XS, номер-+359*********, тарифен план- 13,99лв.; 5. Мобилна
услуга А1 Сърф 10, номер-+359*********, тарифен план-10,99лв. и б.Мобилна услуга
Unlimited 44, номер-+359*********, тарифен план-45,99лв. Твърди се, че към договора са
закупени следните устройства на изплащане: 1. устройство Handset Sam Galaxy S20+ Black -
c договор от 09.11.2020 г.; 2. устройство Handset Huawei Р Smart Z Black - c договор от
04.06.2020 г. и 3. Апарат Handset Huawei P40 lite Black - c договор от 05.04.2021г.
Сочи се, че за периода от 09.02.2021 г. до 08.08.2021 г. от ответната страна не са заплатени
възникналите в срок задължения, съгласно този договор и ОУ към него, а именно: за
доставени, но неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане в общ
размер от 721,90 лв., представляваща цената на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за посочения период. Претендира се заплащане на
неустойки в общ размер от 1 464,05 лв., подробно описани н исковата молба по вид и
размер, като и сумата от общо 1 803,54 лв., представляваща неплатени суми за устройства
по договор за продажба на изплащане, а върху общо дължимата сума се претендира
мораторна лихва в общ размер на 750,94лева за периода 12.04.2021г.-14.08.2023г. За тези
суми се твърди подаване на заявление по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№907/2023г. по описа на РС-С.и издадена заповед за изпълнение. Поради връчване на
заповедта на дължина при условията на чл.47 ГПК е процедирано чрез даване на указания
до заявителя за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията по
заповедта, с което ищецът е обосновал правния си интерес от иска.
Ответната страна, чрез особен представител, е оспорил, както допустимостта, така и
основателността на иска. Оспорено е наличието на соченото от ищеца облигационно
правоотношение - договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
идентифициран с неговия уникален № *********, със системен партиден номер М5088893 и
съответните приложения № 1. Твърди се сключване на договора при противоречие с
императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, при заобикаляне на закона и противоречие с
добрите нрави, при нарушаване на чл.147а от ЗЗП. Поддържа се възражения за нищожност
на клаузите за неустойки на основание – противоречие и заобикаляне на закона, нарушаване
на добросъвестността и справедливостта, както и като неравноправни. Ответната страна
оспорва предоставяне за ползване на процесните устройства, както и доставяне на услугите
по договорите и потреблението им. Освен по основание, вземанията се оспорват по размер.
Прави се възражение за погасяването им по давност по чл.111, б.“б“ и „в“ от ЗЗД за
главница, лихви и неустойки.
По делото като писмено доказателство е представен единствено писмен договор №
********* от 09.11.2020г., сключен между страните, с който въззивникът, в качеството на
оператор е поел задължение да предостави на въззиваемата страна, в качеството на
потребител електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи, при условията на договора и ОУ към него, като в т.3.1 е уговорена
възможност за включване и на други уговорени между страните допълнително услуги.
Срещу всяка услуга е уговорено заплащане на определена цена, по тарифа и начин на
3
определянето й, по уговорен в договора начин. Към този договор по делото са представени и
няколко Приложения № 1, допълнение към него и изменение към приложение № 1 от
09.11.2020г., от които се установява, че на въззиваемата страна са предоставени фиксирана
телефонна услуга за телефонен номер ************, тарифен план: А1 Безкрай Фикс М; А1
Безкрай ФиксЬ; А1 Безкрай ФиксXL, със срок до 09.11.2022г.; на услугата-А1 Net Box
(пакет-фиксиран интернет чрез мобилна мрежа и телевизия през сателитна технология) с
номер ************, с тарифен план-Netbox 150GB+A1 TB 130, със срок-2г., с месечна
абонаментна такса-29,99лв.; за допълнителен ТВпакет-пакет А1 Хpюre TV Max., с месечна
стандартна абонаментна такса-6,99лв., с включена отстъпка след изтичане на тестовия
период от един месец-1,99лв.; допълнителна услуга „А1 Net Protect“ към номер
************, с месечна абонаментна такса-1лв. В приложенията са посочени елементите
на тарифния план, месечната абонаментна такса, включените в тарифния план услуги,
цените на услугите извън тарифния план и условията за ползване.
На 05.04.2021г. е подписан договор №********* с предмет, идентичен с този по договора
от 09.11.2020г. , както и анекс и приложение № 1 за телефонен номер ************, с
тарифен план „А1 Сърф XS юни2020“, със срок от 2 години, с месечна абонаментна
цена/преференциална/- 13,99лева, при стандартна цена-19,99лева. Подписано е и
Приложение № 1 за телефонен номер ************ с тарифен план „ А1 Сърф 10 2г. Септ
2020“, с месечна абонаментна цена/промоционална/-10,99лева, при стандартна цена-
15,99лева, със срок-24 месеца, както и допълнително приложение към приложение № 1 към
договора за ползване на допълнителна услуга „А1 Net Protect“ към номер ************ с
месечна абонаментна такса-1лв., а също и приложение № 1за телефонен номер **********,
с тарифен план „Unlimited 44 2г. април 2021“, с месечна абонаментна/промоционална/ такса
в размер на 45,99лева, при стандартна месечна абонаментна такса-55,99лева, със срок-24
месеца.
От събраните писмени доказателства се установява, че на абоната от оператора са връчени
ОУ към сключените договори.
На 05.04.2021г. между страните по делото е сключен договор за продажба на изплащане №
*********, съгласно който оператора е предоставил на абоната на изплащане апарат Huawei
P40 lite Black+ РВ ТТЕС с договорено заплащане на първоначална вноска в размер на
12,98лв., платима при предаване на вещта/т.6.от договора/ и 23 месечни вноски/с включена
лихва в размер на 5%годишно/-обща сума от 298,53лв., съгласно погасителен план по т.5 от
договора, в сроковете за плащане на сумите по месечните таксуващи фактури, издавани за
ползвани услуги по договора за услуги/т.6 от договора/. В т.8.2 от договора е посочена
цената на вещта, когато се заплаща в брой и изцяло при сключване на договор за покупко-
продажба, а именно 824,98лв. Получаването на този апарат от абоната в деня на
сключването на договора е удостоверено с приемно –предавателен протокол, приет като
доказателство по делото.
В приложение № 1 към договора относно фиксираната телефонна услуга за фиксирания
телефонен номер ************ и приемно – предавателен протокол към него се установява,
4
че абонатат е получил за временно ползване комуникационно оборудване за целите на
услугата („VoiceBox устройство“) в комплект със SIM карта (т.5.2 от приложението), като
срокът за ползване на услугата е 24месеца, с начална дата 09.11.2020г. и крайна дата
09.11.2022г. (т.6.3 и т.6.5 от приложението) срещу уговорено заплащане. На 09.11.2020г. “А1
Б.” ЕАД е предало на И. С. устройство-Cordless phone A120K, за номер на услуга
************ /представения приемо-предавателен протокол, подписан от страните/.
В представения подписан между страните на 09.11.2020г. приемо-предавателен протокол
не е посочено /описано/ предаване на абоната за временно ползване следното оборудване: за
услугата Netbox-LTE рутер в комплект със сим карта, за ТВ услугата-Сателитен приемник и
смарт карта (т.6.1 от приложението); че предоставянето на оборудването за услугата Netbox
се удостоверява с приемо-предавателен протокол /т.6.2.1 от приложението/.
Приложения № 1 към договорите относно услугата за телефонни номера ************,
************ и ********** се съдържат клаузи за заплащане на неустойка с идентично
съдържание като по горепосочените приложения към договора от 09.11.2020г. В приложение
№ 1 към договора от 05.04.2021г. относно услугата за телефонен номер ************ е
посочена отстъпка от пазарна цена на крайно устройство, закупено с абонамента-35,74.
За спорните вземания оператора е издал на абоната фактури, подробно описани и
установени от първоинстанционния съд, поради което настоящата инстанция препраща на
основание чл.272 ГПК към мотивите на РС.
Според изслушаното и прието неоспорено съдебно – счетоводно заключение закупеното
по договор за продажба на изплащане от 05.04.2021 г. устройство „Huawei Р Smart Z
Black+PB ТТЕС е издадена данъчна фактура № **********/05.04.2021 г. на стойност
311,52лв. , по която има установено само едно плащане- на 05.04.2021г., в размер на
12,98лв., като неизплатения остатък е 298,54лв. Видно от заключението на това вещо лице е
също, че за устройство „Handset Huawei Р Smart Z Black+PB ТТЕС“ е издадена данъчна
фактура № **********/04.06.2020 г. на стойност 300лева по договор за продажба на
изплащане от 04.06.2020 г., а за устройство „Handset Sam Galaxy S20+ Black“ е издадена
данъчна фактура № **********/09.11.2020 г. на стойност 1596лева по договор за продажба
на изплащане от 09.11.2020 г., по които последните плащания са от 05.04.2021г., като
неизплатения остатък е съответно 175лева и 1330лв.
Според приетата техническа експертиза в софтуерната система на дружеството е заведен
договор със системен номер М 5088893, ID на партида- *********, ID на клиент-*********,
с първоначална дата от 09.06.2016г. на абонат с ЕГН-**********, като партидата е създадена
на 09.06.2016г. и е прекратена на 22.08.2021г., по която са предоставяни услуги по абонамент
за номера ************ , ************ и **********. В заключението вещото лице
подробно е посочило видовете предоставени услуги, развитието на услугите по съответните
абонаменти, включително тяхното временно ограничаване и автоматичното им спиране
поради неплащане, както и осъществената кореспонденция от дружеството към ползвателя
на услугите чрез SMS известяване.
5
По партида *********, ID ********* на ответника И. Г. С., последното плащане е
извършено на 05.04.2021г. Видно от заключението на вещото лице Т. е, че за периода от
09.02.2021 г. до 08.07.2021г. дължимата сума по договора за услуги с номер ********** е в
размер на 236,46лева, с дължима лихва върху тази сума за периода на забава 12.04.2021г.-
29.06.2023г. в размер на 49,13лева; по договора за услуга- пакет интернет и телевизия по
приложение № 1 от 09.11.2020г., дължимата сума за периода 09.02.2021 г. - 08.07.2021г. е в
размер на 172,46лв., с дължима лихва върху тази сума за периода на забава 12.04.2021г.-
29.06.2023г. в размер на 35,46лева; по договора за услуга с номер ************ дължимата
сума за периода 09.02.2021 г. - 08.07.2021г. е в размер на 91,67лева, с дължима лихва върху
тази сума за периода на забава 12.04.2021г.-29.06.2023г. в размер на 18,91лева; по договора
за услуга с номер ************ дължимата сума за периода 09.02.2021 г. - 08.07.2021г. е в
размер на 60,01лева, с дължима лихва върху тази сума за периода на забава 12.04.2021г.-
29.06.2023г. в размер на 12,20лева; по договора за услуга с номер ************ дължимата
сума за периода 09.02.2021 г. - 08.07.2021г. е в размер на 40,90лева, с дължима лихва върху
тази сума за периода на забава 12.04.2021г.-29.06.2023г. в размер на 8,39лева; по договора за
услуга с номер ************ дължимата сума за периода 09.02.2021 г. - 08.07.2021г. е в
размер на 73,33лева, с дължима лихва върху тази сума за периода на забава 12.04.2021г.-
29.06.2023г. в размер на 14,79лева.
На въззиваемата страна е начислена такса за повторно включване в размер на 4,97лева и
лихва върху тази сума за период на забава 12.04.2021 г. - 29.06.2023г в размер на 1,10лева,
както и такса за събиране на дължими суми за периода 09.05.2021г.-08.06.2021г. в размер на
42,10лева и лихва върху тази сума за период на забава 12.07.2021г.-29.06.2023г. в размер на
8,38лева.
За устройството Handset Huawei Р40 liteBlack+PB TTEC дължимата сума за периода
09.03.2021г. - 08.09.2021г. е в размер на 298,54лева, като върху нея е начислена лихва в
размер на 54,34лева за период на забава 13.05.2021г.- 29.06.2023г. За устройство Handset
Sam Galaxy S20+ Black е начислена сума в размер на 1329,99лева е по договор за продажба
на изплащане от 09.11.2020г., а дължимата сума за устройство Handset Huawei Р Smart Z
Black+PB TTEC в размер на 175,01лева е по договор за продажба на изплащане от
04.06.2020г., както и че върху тези суми начислената лихва за период на забава 12.04.2021г.-
29.06.2023г. е в размер съответно на 246,08лева и 32,96лева.
Нито една отначислените в процесните фактури и претендирани от оператора неустойки,
подробно описани в исковата молба по вид, основание, размер и по конкретно издадената
фактура, вещото лице не е установило извършено плащане от абоната.
За процесните вземания от въззивника е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.
№907/2023г. по описа на РС-С.и издадена заповед за изпълнение. Поради връчване на
заповедта на длъжника при условията на чл.47 ГПК е процедирано чрез даване на указания
до заявителя за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията по
заповедта. Установителният иск е подаден от заявителя в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
При така установените факти с обжалваното решение съдът е уважил предявените искове
6
частично, като следва:
Признал е за установено спрямо въззиваемата страна, че като абонат на въззивника, в
качеството на заявител и оператор по установените сключени материални облигационни
правоотношения, му дължи следните суми и на следните основания: сумата от 674,83 лева
(шестстотин седемдесет и четири лв. и 83 ст.) за ползвани електронни съобщителни услуги
по договор за електронни съобщителни услуги с № ********* и приложения № 1 към него
за услугите за номер **********, за номер ************, за номер ************ за номер
************ и за услугите по пакет телевизия и интернет- Netbox 150GB+A1 TB 130, ведно
със законната лихва от 14.08.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 298,54лева
(двеста деветдесет и осем лв. и 54 ст.) за устройство на изплащане по договор за продажба
на изплащане № *********, ведно със законната лихва от 14.08.2023г. до окончателното й
изплащане; сумата от 324,87лева (триста двадесет и четири лв. и 87 ст.) за неустойки поради
предсрочно прекратяване на договора за съобщителни услуги по вина на абоната, ведно със
законната лихва от 14.08.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 276,11лева (двеста
седемдесет и шест лв. и 11 ст.) за мораторна лихва за периода от 12.04.2021г. до 13.08.2023г.
Със същото решение са отхвърлени като неоснователни исковете над уважения размер от
674,83 лева за ползвани електронни съобщителни услуги до претендирания размер от 721,90
лева; над уважения размер от 298,54лева за устройства на изплащане до претендирания
размер от 1803,54 лева; над уважения размер от 324,87лева за неустойки поради предсрочно
прекратяване на договора за съобщителни услуги по вина на абоната до претендирания
размер от 1464,05лева; над уважения размер от 276,11лева за мораторна лихва до
претендирания размер от 750,94лева за периода 12.04.2021г.-14.08.2023г. С въззивната жалба
решението се обжалва само в тази отхвърлителна част, а в останалата е влязло в сила.
От въззивния съд договори от 09.11.2020г. и от 04.06.2020г., сключени между страните,
ведно с приложенията към тях, приложени към въззивната жалба, не са приети като писмени
доказателства, поради настъпила процесуална преклузия за страните за сочене на
доказателства.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата /чл.269 ГПК/, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т.
1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени по същество доводите на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба относно правилността му на поддържаните в жалбата
основания и само в оспорваните части.
7
По отношение на претендираната сума от 47, 90 лв., представляваща дължима сума за
ползвани електронни съобщителни услуги по договор за електронни съобщителни услуги:
Първоинстанционният съд е приел, че от представените и приети като писмени
доказателства договори за електронни съобщителни услуги № ********* от 09.11.2020г. и от
05.04.2021г., и от приложенията към тях, се установява фактът, че между страните са
сключени валидни облигационни отношения по договори за електронни съобщителни
услуги и мобилни услуги за номера **********, ************, ************ за
стационарен телефон с номер ************ и за пакет телевизия и интернет с номер
************. Възражението на ответната страна за недействителност на договорите на
поддържаните от особения представител основания, поради противоречие с императивни
норми на ЗПК, е прието за неоснователно.
Приет е за установен фактът, че по тези договори въззивникът като оператор е бил
изправна страна, като ищцовото дружество е изпълнило задълженията си тях и е
предоставил на ответника като абонат достъп до мрежата си, поради което за последния е
възникнало валидно и изискуемо задължение да заплаща месечните си абонаменти, както и
стойността на ползваните услуги.
Както от писмените доказателства, така и от данните по приетата и неоспорена от
страните техническа експертиза съдът е извел довода, че действително доставените и реално
ползвани от ответника услуги са на стойност 674,83 лева (236,46лева за услуги с номер
**********, 172,46лв. за услугите в пакета интернет и телевизия, 91,67лева за услуги с
номер ************, 60,01лева за услуги с номер ************, 40,90лева за услуги с номер
************ и 73,33лева за услуги с номер ************) и поради това на това основание
искът за заплащане на стойността на претендираните като доставени и ползвани от абоната,
но незаплатени услуги съдът е присъдил в размер на 674,83 лева.
За сумата над този размер искът е отхвърлен като неоснователен с мотив, че над горния
размер операторът не е установил да е доставил електронни и съобщителни услуги, които да
са били реално потребени от абонат, но останали незаплатен за процесния период.
Над горния размер това вземане е отхвърлено като неоснователно, тъй като от данните от
техническата експертиза съдът е установил, че от въззивника се претендира не стойност на
доставени услуги по договорите, а представлява начислени от ищцовото дружество такса за
повторно включване в размер на 4,97лева и такса за събиране на дължими суми за периода
09.05.2021г.-08.06.2021г. в размер на 42,10лева, които не са претендирани като такива.
Както в заповедното производство, така и в исковата молба, подадена по реда на чл.422
ГПК, от въззивника тези суми са претендирани като доставени на абоната, но незаплатени
съобщителни електронни и мобилни услуги. Вида на предявеният иск – специалният
положителен установителен по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр с чл.410 ГПК ,
за да е допустим и редовен, предполага идентичност на основанието на спорната сума,
описана в заявлението, а впоследствие и в исковата молба. С оглед диспозитивното начало
съдът следва да се произнесе само в рамките на заявеното правопораждащо основание и
8
присъди сумата само на това основание, на което се е позовал ищецът. Едва във въззивната
жалба въззивникът е уточнил, че сумата от 47,90 лв. представлява дължими такси по
сключените договори – за повторно включване /4,97 лв./ и за събиране на дължими суми
/42,10 лв./. Недопустимо е да се иска присъждане на суми на основание, което не е било
заявено от ищеца и поддържано в исковата молба, а в случая и в заявлението по чл.410 ГПК.
Освен това – допълнителен аргумент за неоснователност на въззивната жалба в тази част е
фактът, че такси за принудително изпълнение се събират само в изпълнителното
производство в случаите на провеждане на индивидуално принудително изпълнение. Също
така е недопустимо кумулирането едновременно на лихва за забава с такса за събиране на
дължими суми. Не на последно място, аргумент за недължимост на този остатък, е
обстоятелството, че само по себе си уговарянето и дължимостта на такса е свързана с поето
насрещно задължение и предоставена услуга, в противен случай постигането на уговорки за
такива дължими такси без насрещно предоставена услуга противоречи на принципа на
добросъвестността и добрите нрави, доколкото не следва да се допуска разместване на блага
без правно основание, което да го оправдава.
По тези мотиви оспорването на решението в отхвърлителната част на сумите, поискани на
основание - доставени, но незаплатени услуги, е неоснователно.
По оспорването за отхвърлената част от исковете за сумата от 1550 лв., поискани на
основание стойността на устройства на изплащане:
Предвид представените до приключване на устните състезания пред първата инстанция
писмени доказателства правилно е приет за установен фактът, че при сключване на
процесните договори въззивникът е сключил договор за придобИ.е чрез изплащане на
месечни вноски и предоставил реално на въззиваемата страна единствено на апарат Huawei
P40 lite Black+ РВ ТТЕС на цена 311,52лв., на основание договор изплащане № ********* от
05.04.2021г. и приемо-предавателния протокол от същата дата. По силата на този договор
въззиваемата страна се е задължила да изплати разсрочено-първоначална в размер на
12,98лв., платима при предаване на вещта и 23 месечни вноски, съгласно погасителен план,
в сроковете за плащане на сумите по месечните таксуващи фактури, издавани за ползвани
услуги по договора за услуги с номер ************. При така установеното съдът е
присъдил само стойността на това устройство, което се установи по делото, че реално е
предадено в държане на абоната и последният е осъден да заплати остатъка, установен от
счетоводната експертиза. По делото въззивникът не е представил доказателства за сключен
договор за продажба на изплащане от 04.06.2020г. за устройство Handset Huawei Р Smart Z
Black и договор за продажба на изплащане от 09.11.2020 г. за устройство Handset Sam Galaxy
S20+ Black, поради което исковете за установяване на неплатени суми за тези устройства,
включително и за неплатени суми за неустойки по тези договори следва да се отхвърлят като
неоснователни. Такива са представени едва с въззивната жалба, но не са приети от
въззивната инстанция, поради настъпила преклузия. В подобният проект за доклад
първонистанционният съд е посочил, че този факт е оспорен изрично от ответната страна и
поради това указал, че следва да се докаже от ищеца , съгласно правилата на
9
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/, но до приключване на устните състезания
такива доказателства не са събрани.
Ето защо правилно искът за стойността на предоставени устройства правилно е отхвърлен
за сумата над 298,54 лв. за устройство на изплащане по договор за продажба на изплащане
№ *********, поради непредставени своевременно от ищеца на доказателства за
правопораждащото основание.
По въззивната жалба в частта, с която се оспорва отхвърлителното решение за сумата от
1139,18 лв., представляваща разликата между поискания и присъден размер, претендирана
на основание неустойки:
От общо претендирания размер неустойки от 1464,05лв., подробно описани по вид,
размер и основание в исковата молба, вкл. в табличен вид, съдът е присъдил като неустоечно
вземане само сумата от 324,87 лв., на основание предсрочно прекратяване на договора за
съобщителни услуги по вина на абоната, ведно със законната лихва от 14.08.2023г. до
окончателното й изплащане.
Условно поисканите неустойки може да се обобщят, че се претендират на три отделни
едно спрямо друго основания – неустойка в размер на до три месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява по вина на абоната, неустойки,
дължими в размер на частта от стойността на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, поради
прекратяване на договорите отново по вина на абоната, изразяваща се поради неплащане на
дължимата за ползваните услуги цена, както и неустойки, дължими размер на частта от
стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства-закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане съответстваща на оставащия срок на ползване и
начислените неустойки за невърнато оборудване.
РС е счел, че договорната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка от страна на
абоната в размер на до тримесечните месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, в случаите на прекратяване на договора по вина на абоната, по техния
стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване, но не повече
от трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка, не е неравноправна и не накърнява добрите нрави.
В договора е поставен праг на максималния размер неустойката, дължима от физически
лица, в който размер се и претендира от ищеца. Не е уговорено и не се претендират
стойността на абонаментните такси за целия срок на договорите, за да се приеме, че
неустойката излиза извън присъщите й функции. Счел е, че така, както са уговорени в
представените договори тези неустоечни клаузи - при срок на договорите от две години и
уговорен размер на неустойката-до трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите, до трикратния абонамент не създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор по см. на чл.143 от ЗЗП и не излиза извън
обезщетителната й функция, поради което искът за дължимостта им е уважен до размер от
общата сума от 324,87лева (139,98лв.-за услугите за номер **********, 49,98лв.-за услуги за
10
номер ************, 39,99лв.-за услуги за номер ************ 19,95лв.- услуги за номер
************ и 74,97лв.-за услугите по пакет телевизия и интернет с номер ************).
Приел е, че са дължими, при установено настъпване на уговореното по вид неизпълнение,
което обезпечават.
Над горния размер всички останали неустойки са отхвърлени като неоснователни.
Независимо от това настоящата инстанция намира да изтъкне, че клауза на дължима
неустойка за такъв вид неизпълнение е неравноправна изцяло, доколкото подобна уговорка в
полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. От друга страна,
договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено
между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху
неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага се извод, че
мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и
задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства от
заявителя е предвидено в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи
само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща
право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния
оператор.Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за
неустойка за обезпечаване на евентуални вреди този вид неизпълнение създават значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на
потребителя. Самостоятелен аргумент за недължимост на такива неустойки е, че се дължат в
случаите на прекратяване на договора. Фактът на прекратяване не е доказан правновалидно,
доколкото прекратяването на едно правоотношение следва да се установи при спазване на
същата форма, в която е възникнало, а в представените от оператора писмени договори
прекратяването е уговорено да се осъществи с връчване на абоната на предварително
едномесечно писмено предизвестие. Такива няма представени по делото да са връчвани на
абоната. Ето защо е недоказано и възникването на основанието за плащане на такава
неустойка. следва да се има предвид, че се претендират неустойки, поради прекратяване, а
не разваляне на договор, поради неизпълнение. Прекратяването и развалянето предполагат
различни фактически състави за преустановяване на едно облигационно правоотношение и
имат различни правни последици. Развалянето на писмено възникнало правоотношение
също следва да се осъществи в същата форма, в която е възникнало /арг. чл.87, ал.1,
изр.посл. ЗЗД/, за което няма твърдения и доказателства.
В частта, с която съдът е уважил претенцията за неустойки до тримесечните месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, в случаите на прекратяване на договора по
вина на абоната липсва жалба, поради което не е предмет на съдебен контрол и с оглед
принципа да не се влошава положението на жалбоподателя не следва да обсъжда и
разглежда.
Правилно втората група неустойки, в размер на частта от стойността на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
11
абонамент, поради прекратяване на договорите отново по вина на абоната са отхвърлени
като неоснователни, по причина – нищожността им, поради нарушаване на добрите нрави. С
този вид неустойки се уговоря второ, допълнително обезщетение за едно и също по вид
неизпълнение – предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги поради
неплащане от абоната, което е обезпечено с вече присъдените неустойки до трикратния
размер на месечните абонаментни планове по сключените договори за мобилни услуги.
Недопустимо е за едно и също по вид неизпълнение да се уговорят и кумулират няколко
неустойки. Това води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор и като последица
води до това неустойката да излезе извън присъщите й функции да обезпечи реални вреди от
неизпълнение.
Поисканите неустойки в размер на частта от стойността на отстъпките от пазарните цени
на крайните устройства-закупени или предоставени на лизинг също са неоснователни.
Уговорката за заплащане на неустоечно обезщетение в размер на частта от стойността на
направената отстъпка от пазарната цена на устройството съответстваща на оставащия срок
на ползване накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън обезщетителната й функция, а
и се стига до заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на
вещта. По отношение на начислените неустойки за невърнато оборудване претенцията е
неоснователна, тъй като въззивникът не доказа, както сключване на договори за придобИ.е
на такова чрез изплащане, както и реално предаване в държане на абоната на описаните
вещи – мобилни апарати и оборудване, за да претендира неустойки за невръщането им. На
самостоятелно основание, както и правилно първоинстанционният съд е отбелязал в
мотивите си, ищецът не е представил действащия си ценоразпис, който служи за определяне
размера на такова обезщетение, за предоставеното за ползване устройство Cordless phone
A1210K, поради което искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По искането за присъждане за лихва за забава върху всяко едно от горните вземания в общ
размер от 474,83 лв., считано от изискуемостта на всяко едно то тях до подаване на иска:
Решението е правилно и законосъобразно и в тази част. Неоснователността на главните
вземания прави недължимо и искането за лихва забава, поради акцесорния и обусловен от
дължимостта на главното вземане характер на последното.
По изложените аргументи решението в обжалваните части следва да потвърди изцяло
като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора на въззивника не се следват разноски, а въззиваемата страна не е
поискала такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35/17.02.2025г. по гр.д. №1343/2023г. по описа на РС С. в
обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от “А1 Б.“ ЕАД, с
12
ЕИК:************, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.“К.“ № 1 срещу И. Г. С., с
ЕГН **********, с адрес-гр.С. ул.“Т.С. № 3 положителен установителен иск – за
установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите над уважения размер от 674,83
лева за ползвани електронни съобщителни услуги до претендирания размер от 721,90 лева;
над уважения размер от 298,54лева за устройства на изплащане до претендирания размер от
1803,54 лева; над уважения размер от 324,87лева за неустойки поради предсрочно
прекратяване на договора за съобщителни услуги по вина на абоната до претендирания
размер от 1464,05лева и за сумата над уважения размер от 276,11лева за мораторна лихва до
претендирания от 750,94лева за периода 12.04.2021г.-14.08.2023г., които суми са предмет на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
484/24.08.2023г. по ч.гр.д.№ 907/2023г. по описа на Районен съд-С.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13