Мотиви към Решение № 693/18.11.2015
год. по АНД № 2270/15 на ВТРС
Производството
е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
Постъпило е
предложение от ВТРП за освобождаване от наказателна отговорност на дееца Т.М.К.
и налагане на административно наказание на основание чл.78 а от НК.
Районна
прокуратура заема становище да се уважи предложението и се освободи от наказателна отговорност К.
като му се аложи административно наказание глоба в минимален размер с оглед
семейното, материалното и имотно състояние на дееца.
Деецът К. дава обяснение по
обвинението, признава вината си и изразява съжаление за случилото се. Твърди, че след
като е подал светлинен сигнал и е предприел маневра е възприел лекият автомобил
до кабината си. Моли за снизхождение - да му се определи минимален размер на
наказанието глоба и с оглед социалното, семейно и имотно състояние да не бъде
лишаван от право да управлява МПС, тъй като е единствения член в петчленното
семейство, който реализира някакви доходи, с които да го издържа.
В
хода на съдебното следствие допълнително е изслушано и вещото лице, като
потвърждава заключенията по съдебно автотехническа и техническа експертиза и
допълнителните такива и след изслушване на дееца заключава, че от момента на
възприемане на лекия автомобил, водачът на товарния автомобил е могъл да спре,
но не е спрял. В следствие на това се е реализирало ПТП между двата автомобила.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелите
П. Й. А.
живеят в с. Р, община Е. Свидетелят А. е правоспособен водач на МПС
категории "А", "В" и "М" и като такъв се води на
отчет в сектор "ПП" при ОД МВР В. Търново.
Деецът
Т.К. *** и също е правоспособен водач на МПС категория "С" и като
такъв се води на отчет в сектор "ПП" при ОД МВР В. Търново. К. работи
във фирма "Титан" като шофьор на товарен автомобил "МАН" с
рег. № К 0593 АН.
На 06.05.2014 год., около 13:30 часа, св. А. потеглил
със собствения си л.а. „ДЕУ Нубира" с per. № ВТ 6005 ВМ от с. Руховци към гр.
Велико Търново. В автомобила пътували св. А.а и внукът им В.Д.В, който
бил на задната седалка. Водачът и двамата пътници били с поставени
обезопасителни колани. В гр. Елена автомобилът се движил по път ІІ - 53 /посока
от гр. Сливен към центъра на гр. Елена/. Разрешената скорост за движение в
участъка била до 50 км/ч.
По
същото време, място и посока по път ІІ - 53 /посока от гр. Сливен към центъра
на гр. Елена/ се движел товарен автомобил "МАН" с рег. № К 0593 АН,
управляван от дееца К.. В товарния автомобил се возели и свидетелите Исуфов,
Капитанов и Асен Георгиев, работници към фирма "Титан".
Около
14.00 часа на 06.05.2014 год. на път ІІ - 53, км. 48+800, л.а. „ДЕУ Нубира", управляван от
св. А. се движил в посока от изток на запад /от гр. Сливен към центъра на гр.
Елена/ в своята дясна пътна лента на платното за движение със скорост от 76.9 км/ч /значително над
разрешената скорост от 50 км/ч/, след движещия се преди него попътно т.а.
"Ман", управляван от дееца К. /със скорост 13.7 км/ч/. Преди да
предприеме маневра "завиване наляво" по посока на движението си, водачът
на товарния автомобил погледнал в огледалото за обратно виждане и се уверил, че
движещият се зад него лек автомобил (по посока на неговото движение) е далеч и
подал светлинен показател за извършване маневрата "завиване наляво". След
това предприел маневрата като започнал престрояване и когато отново погледнал в
огледалото видял лекият автомобил изравнен с кабината на товарния автомобил. В
този момент лекият автомобил се преобърнал от лявата страна по посока на
движение на товарния автомобил встрани от банкета, без да усети удар с лекия
автомобил. В тази посока са и заключенията на вещото лице по
съдебно-техническата и авто-техническата експертиза, както и допълнителните
такива, като вещото лице в съдебно заседание заключава, че ударът е настъпил на
93 см от
южния ръб на платното за движение (приет за ориентир) и на 5.3 метра от този ъгъл,
където се пресича заустяването на платното за Синджирци и платното на главния
път. Водачът на товарния автомобил предприел маневрата "завиване
наляво" в рамките на времето за възприемане на възникналата опасност и
реакцията за натискане на спирачката са 1.6 секунди. За това време К. е можело
само да завие волана или да спре. това се налага от обстоятелството, че са
налице доказателства събрани за обстоятелството, че в този момент товарният
автомобил се е движел с 13.7
км в час, водачът му е възприел лекия автомобил от
достатъчно разстояние като си е мислел (бил е убеден), че е на достатъчно
разстояние лекият автомобил от него, за да завърши докрай предприетата от него
маневра "завиване наляво". Установено е също, че водачът на лекия
автомобил - свидетелят А., не е имал спирачен път (не са открити спирачни
следи). А. е имал възможност да предприеме спиране от достатъчно разстояние
след като възприеме, че товарният автомобил ще завива. За последното
свидетелства обстоятелството, че А. е предприел действия по заобикаляне на
товарния автомобил (също маневра "завиване наляво" с цел да изпревари
товарния автомобил, включително и завишил скоростта си на движение). Лекият
автомобил се е намирал на достатъчно разстояние - 34.2 м от мястото на удара,
когато водачът на товарния автомобил е предприел завой наляво. Този извод се
налага също от обстоятелството, че за да предприеме маневра
"заобикаляне" на товарния автомобил, лекият автомобил е възприел
товарния автомобил като опасност на разстояние 34.2 м от местоположението
на тежкотоварният автомобил (начало на завиване наляво от товарния автомобил) и
6 м преди
мястото на удара. За тези 6
метра водачът на лекия автомобил - свидетелят А., до
мястото на удара, се е намирал на 34.2 метра. Със скоростта, с която се е движел
лекият автомобил, той не е могъл да предприеме "спиране". По
отношение на водача на товарния автомобил отнасящо се до тези 93 см преди южния ръб на пътя
(установен като ориентир) ако последният е бил възприел лекия автомобил и
предприел "спиране" е можел да спре преди мястото на удара и удар не
би се реализирал между двете МПС, но освен това тежкотоварният автомобил се е
движел с достатъчно ниска скорост и от посочените по-горе 6 метра, представляваща
опасната зона за спиране, товарният автомобил е можел да спре до третия метър
от тях, с които е разполагал до мястото на удара. В заключение, водачът на
товарния автомобил от момента на възприемане на лекия автомобил, в рамките на
опасната зона от 6 метра
е могъл да спре, но той не го е възприел преди това и най-вероятно и в момента
на самия удар е спрял. В този смисъл К. без да се убеди, че няма да застраши
останалите участници в движението, предприел маневрата "завиване
наляво" без да пропусне пътните превозни средства движещи се в лентата, в
която той навлиза, К. навлязъл частично в насрещната пътна лента. Лекият
автомобил с цел да не се допусне сблъсък предприел също "завиване
наляво" и ограничил скоростта на движение, но не успял, вследствие на
което настъпил челен удар за лекия автомобил "ДОУ Нубира" и кос удар
за товарен автомобил "МАН" с предна челна дясна част на лекия
автомобил и предна лява странична част на товарния автомобил. Ударът се е
реализирал надлъжно на пътното платно на разстояние около 5.3 м (западно от ориентир 1
върху насрещната пътна лента за движение на път ІІ-53) и напречно на пътното
платно на разстояние около 93
см от южния ръб на платното за движение на път ІІ-53.
След удара товарният автомобил спрял, а лекият автомобил се е занесъл наляво
като се преобърнал извън кръстовището. В резултата на удара са настъпили щети
по двата автомобила.
От
назначените по делото автотехническа и техническа експертизи, както и
допълнителните такива, защитата им в хода на съдебното следствие, дават
основание да се приемат като компетентни, обосновани, непротиворечащи с останалите
по делото гласни и писмени доказателства. Това не поставя под съмнение
обективността на вещото лице. В този смисъл бяха приети и кредитирани
експертизите по делото като годни въз основа на тях да се правят правни изводи.
Безспорно се установява, че от експлоатационна техническа гледна точка
основната причина за настъпилото ПТП е пресичането на траекторията на движение на л.е.
„ДЕУ" от т.а. „МАН", при което водачът на лекият автомобил не е имал
техническа възможност да спре в разстоянието и времето, с което е разполагал
при движение със скоростта, с която се е движил. Техническата
експертиза сочи също, че критичната ситуация за водачите на автомобилите
настъпва когато съответно - за водача на лекия автомобил товарният автомобил е
представлявал опасност за движението в момента на предприемане на маневрата
"завиване наляво", а за водача на товарния автомобил опасността е
възникнала когато лекият автомобил е започнал изпреварването му и е бил в
насрещната пътна лента, която товарният автомобил е престояло да пресече при
маневра "завиване наляво". В рамките на 1.6 секунди е времето за възприемане
на опасността за двамата водачи. От гледна точка на разстоянието преди мястото
на удара, на което се е намирал
товарният автомобил, а именно 6
метра, в това разстояние К. е имал техническа възможност
да възприеме вече започналият изпреварване лек автомобил и като спре в своята
пътна лента без да завива, да предотврати ПТП. Респективно, водачът на лекия
автомобил също от техническа гледна точка е имал възможност да намали скоростта
и спре в рамките на тези 6
метра, но въпреки това той увеличава скоростта и
предприема маневра "завиване наляво", за да избегне настъпването на
ПТП.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че при
настъпилото ПТП е причинена средна телесна повреда на свидетелката А.а като
пътник в лекия автомобил, изразяваща се в следните травматични наранявания -
закрито многофрагментно счупване на лява ключица в областта на лявата раменна
става и горния ляв крайник. Това нараняване отговаря да бъде получено от и при
движение "натиск" - настъпил удар от страната на пострадалата вътре в
лекия автомобил по време на ПТП. Причиненото счупване на лявата ключица е
довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник, а именно да
извършва активни двигателни и
съгласувани действия с тялото за срок от около 2.5-3 месеца при правилен
възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдание по време на
клиничното оздравяване.
Изложеното
дава основание от правна страна да се направят следните правни изводи:
Възприетите факти запълват от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.
„б", вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.25, ал.1 от ЗДв.П дотолкова,
доколкото К. *** по път ІІ -53, км
48+800, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „МАН 9.136" с
per. № К 0593 АН, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - при предприемане на
маневра "завиване наляво" за навлизане в друг път, преди да започне маневрата не се убедил,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него и не извършил маневрата, съобразявайки се с тяхната посока и скорост на движение -
не пропуснал движещия се зад него л.а. "ДЕУ Нубира" с per. № ВТ 6005 ВМ,
собственост на Й.Х.А. от гр. Е, което представлява нарушение на
правилата за движение по пътищата - чл.25, ал.1 от ЗДв.П, като предизвикал ПТП и по непредпазливост
причинил на П.Ц.А. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване
на лявата ключица, довело до трайно затрудняване движението на горния ляв
крайник.
От субективна
страна К. не е предвиждал общественоопасните последици на
деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Следователно не е целял
настъпването на общественоопасните последици - налице е виновно поведение, като
формата на вината в случая е непредпазливост.
Нарушението на правилата
за движение по пътищата е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен
резултат.
За това
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години
или пробация. К. е пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV, Глава осма от НК. С извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди и не са
налице основания за приложение на чл. 78 А, ал.6 от НК.
В този смисъл налице са
условията за прилагане разпоредбата на чл.78 А, ал.1 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на дееца с налагане на административно наказание глоба.
За
да определи размера на административното наказание на дееца К., съдът взе
предвид смекчаващите вината обстоятелства - признаване на вината си; съдейства
на органите по разследването; оказва помощ на пострадалия; липса на отегчаващи
вината обстоятелства и като се съобрази това, че е единственият член на
семейството, който реализира трудови доходи и издържа петчленното си семейство;
съпругата му е безработна /работи като шофьор във фирма "Титан" ЕООД/
размера на трудовото възнаграждение намери, че следва да му се определи
административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер, а
именно 1 000 лева.
Съобразно
чл.78 А, ал.4 от НК съдът, който налага глобата по ал.1, може да наложи
административно наказание лишаване от право да упражнява определена професия
или дейност, ако лишаването от такова право е предвидено за съответното
престъпление. В тази връзка настоящият състав намира
за житейски и правно оправдано на К. да не се наложи лишаване от право да
управлява МПС по съображения и мотиви споделени по – горе, в мотивите на съда
относно определяне размера на наказанието. Съдът намира, че по този начин
специалната и генерална превенция визирана в закона по налагане на наказанието
ще бъдат изпълнени. Следващият аргумент на съда в тази посока е, че е налице
съпричиняване на престъпния резултат от водача на л.а.
По
изложените съображения съдът постанови настоящото си решение.
Районен съдия: