Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на десети февруари две хиляди
и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10552 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10552/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т.А.П. ЕГН ********** *** срещу решение №41616 от 18.08.2018 г постановено по гр.д.№1804/2010 г на СРС , 50 състав ; с което е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу
Персийска , че същата дължи сумата от 4342,54 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№38 в гр.София ж.к.*******за периода м.05.2007 г – м.04.2009
г ; ведно
със законната лихва върху посочената главница от 03.11.2009 г до окончателното
изплащане на сумата ; и сумата от 598,49 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 01.07.2007 г – 05.10.2009 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 16.11.2009 г по ч.гр.д.№12340/09 г на СРС , 113 състав .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС тъй като
:
-
Не е собственик
на процесния имот и потребител на топлинна енергия , като няма молба за
откриване на партида ;
-
Не се дължат
лихви , защото няма данни за публикуване на дължимите суми на сайта на
дружеството ;
-
Налице е
непоръчана доставка по чл.62 ЗЗП , а ОУ не са административен акт ;
-
Вещото лице не е
работило по материали приложени по делото и не е отговорило на въпроси на
въззивника ;
-
Неправилно са начислени
лихви върху прогнозни сметки и са извършени приспадания на дължими от ищеца суми ;
-
Не са издадени
данъчни фактури от ищеца ;
-
Не са представени
доказателства , че абонатната станция е въведена в експлоатация и са извършвани
периодични проверки на топломерите ;
-
Неправилно са отчислени технологичните разходи
на абонатната станция и не е ясно дали топлинната енергия е измерена правилно .
Въззиваемата страна не
е
подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 18.02.2019 г, поради което въззивната жалба от 05.03.2019 г е подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на
решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи
и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно .
На практика въззивникът оспорва цялостната уредба на
доставките на топлинна енергия . Въззивникът би искал тази уредба да е различна
– да има възможност да се „откаже“ от доставките , като цялата тежест на
загубите от де факто отопляваното му жилище се възложи на останалите
собственици и ползватели в сградата или на ищеца .
Съдът не
може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не противоречи нито на Конституцията , нито на
европейското право . Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната
норма на чл.153 ЗЕ . Този факт не е оспорен в отговора на исковата молба и
дори е признат от ответника . С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от
ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал.1
и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага
на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което
не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно
дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на
сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответника . Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ
е неотносим и касае взаимоотношения с друг вид страна – доставчик на топлинна
енергия .
Общите
условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от
изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Не може да се абсолютизира частната собственост на
определено лице – чл.19 и чл.17 ал.3 от Конституцията. Частната собственост е
неприкосновена , но когато има неделима съсобственост върху общи части в етажна
собственост неминуемо е необходима уредба как тази обща съсобственост да се
ползва и управлява ; включително и така че да не се стига до неоснователно
обогатяване на определени лица.
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК
на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. В случая доставената топлинна енергия е
доказана със заключенията на ССЕ и СТЕ . Експертизите са работили по писмени
доказателства съставени от ответника , защото такава е действащата законова
уредба . Не става ясно по какви други писмени доказателства би следвало според
въззивника да работят вещите лица .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената
топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната
станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са
изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово
разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от
ответника .
Въззивникът не е поставил допълнителни задачи на СТЕ , с които да докаже доводите си , поради което доводите с
технически характер – част от тях поставени хипотетично и/или теоретичен порядък - остават недоказани .
Без значение дали са представени доказателства за
въвеждане в експлоатация на абонатната станция , след като СТЕ установява , че
същата функционира и топломерите са преминали метрологична проверка .
Начисляването на лихви върху прогнозни сметки е
логична правна последица от задължението за заплащане на тези сметки в срок
/ежемесечно/ . Според общите условия на
ищеца дружество, които съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ са част от съдържанието на
облигационните отношения между страните, плащането на цената на доставяната
топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнася. Съгласно чл.84 ал.1 изр.1 от ЗЗД след изтичането на този срок
потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл.86
ал.1 изр.1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения . Доводът за публикуване на
сметките на интернет сайта на ищеца касае ОУ /2014 г/ , докато процесните
задължение са при действието на ОУ /2008 г/ .
По доводът за непоисканата
доставка е налице задължителна
практика на ВКС . Според Тълкувателно решение №2
от 25.05.2017
г по
тълк.дело №2/2016 г на ОСГК на ВКС за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 ЗЗП във
връзка с § 1 от ДР на ЗЗП .
Не се установява нарушение
на чл.21 от ЗЗК , който забранява злоупотреба
с монополно или господстващо положение. Няма пречка етажните собственици да
подобрят състоянието на общата сградна инсталация , която е тяхна собственост ;
както и топлоизолацията на сградата ; и така да намалят разходите си за отопление
.
Не е необходимо
ищецът да издава данъчни фактури на ответника,
тъй като същият е битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице
по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС ; както и
съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя .
Не е
необходимо ищецът да представя цялата си счетоводна и техническа
документация по делото , а съдът може да извърши проверката си и чрез
вещото лице по ССЕ , както и е направено .
Възраженията на ответника ,
че не му е доставена топлинна енергия остават недоказани. . Според нормативната
уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост - чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за
топлоснабдяването, съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за
топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни сами да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. Монтираните отоплителните
тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват и
именно те имат задължението да ги поддържат в годно за експлоатация състояние.
Следователно ищцовото дружество няма задължение да извършва ремонт или подмяна
на отоплителни тела в топлоснабдяваните имоти или ремонт на сградни инсталации.
Поддържането им в изправно състояние е задължение на съответния собственик.
Предвид горното тези възражения са неоснователни . Несъстоятелни са и твърденията
, че ищецът трябва да заплаща за „сервитут“ в сградата на ответника – ищецът и
останалите собственици и ползватели в ЕС сами са поискали присъединяване към
топлопреносната мрежа .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №41616 от
18.08.2018 г постановено по гр.д.№1804/2010 г на СРС , 50 състав .
ОСЪЖДА Т.А.П. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата
от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е
постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.